№ 422
гр. София, 01.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Б в закрито заседание на първи
октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Татяна Костадинова
Членове:Валерия Братоева
Атанас Маджев
като разгледа докладваното от Валерия Братоева Въззивно гражданско дело
№ 20211100511444 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника по изпълнението Р.П.“ ООД, ЕИК ******* срещу
отказ, обективиран в съобщение, изх. № 42402/14.07.2021 г. за прекратяване на
изпълнението и за отмяна на всички изпълнителни действия, насочени към ½ идеална част
от апартамент № 13, с идентификатор 68134.4091.656.1.78, по изп. дело № 20148510401383
по описа на ЧСИ – М.П., с рег. № 851 КЧСИ, с район на действие - СГС, постановен във
връзка с отправена молба в насрещна частна жалба, вх. № 34212/26.04.2021 г..
В жалбата се излагат доводи, че отказът бил постановен при спряно с постановление
изпълнително дело въз основа на обезпечителна заповед от 10.06.2020 г., която била
обезсилена, но съдебният изпълнителна издал постановление за възобновяване на
производството, нито такова възобновяване било искано от страните. Затова всички
извършени изпълнителни действия били извършени при спряно производство и били
невалидни и извън правомощията на съдебния изпълнител. Моли отказът да бъде прогласен
за нищожен, евентуално недопустим и съдът да постанови прекратяване на принудителните
действия срещу този недвижим имот.
В срока по чл. 436, ал. 3 ГПК взискателят „И.К.“ АД е депозирало отговор на жалбата,
в който я счита за недопустима и неоснователна, тъй като производството било
възобновено.
В срока и на основание чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ М.П. е изложил мотиви по обжалвания
отказ, който счита за постановен в правилно приложение на закона.
1
Софийски градски съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Изпълнително дело № 20148510401383 на ЧСИ М.Петков е образувано по молба, вх.
№ 23060/18.06.2014 г. на „И.К.“ АД срещу „В.П.“ ЕООД, сега „Р.П.“ ООД, „В.П. ЕООД,
„Р.И.“ ЕООД, „Е.П.“ ЕООД и Р.Ж.Б., въз основа на изпълнителен лист от 10.05.2014 г. на
СРС, 25 състав по гр. д. № 13082/2014 г..
В хода на производството и във основа на обезпечителна заповед от 10.06.2020 г.,
издадена по гр. дело № 23156/2020 г. на СРС, 62 състав, производството по изп. дело №
20148510401383 на ЧСИ М.П., е спряно с постановление от 31.08.2020 г..
С определение № 262673/10.02.2021 г. по частно гр. дело № 13557/2020 г. на СГС,
допуснатото обезпечение е отменено, съответно издадената обезпечителна заповед –
обезсилена, поради което с изрично разпореждане от 17.02.2021 г., изх. № 8262 съдебният
изпълнител постановил възобновяването на производството по изп. дело № 20148510401383.
В този смисъл несъответни на осъществените по делото процесуални действия са
твърденията на Р.П.“ ООД, че по делото не бил постановен акт от ЧСИ за възобновяването
му, единствено от липсата на който акт се извеждат доводите за нищожност, недопустимост
и неправилност на обжалвания отказ.
Последният е постановен въз основа на искане на друг длъжник – „Е.П.“ ООД,
обективиран в насрещна частна жалба, обосновано единствено с довод, че изпълнението
срещу недвижимия имот, представляващ ½ идеална част от апартамент № 13, би
удовлетворило единствено взискателя „И.К.“ АД, съответно изпълнението трябвало да се
насочи върху имуществото на всички задължени лица.
Уредбата на действащия ГПК е подчинена на принципа за ограничаване
процесуалните възможности на участниците в изпълнителното производство да атакуват
процесуалната законосъобразност на действията по изпълнението, като допустимите за
обжалване действия и активно процесуално легитимираните лица, са изрично посочени. Във
всички останали случаи защитата на участниците в изпълнителното производство се
осъществява чрез ангажиране отговорността за вреди на съдебния изпълнител, като
контролът за законосъобразност върху извършени действия, респ. отказ такива да се
извършат, се осъществява косвено от съда, при преценка предпоставките за реализиране на
деликтната отговорност.
Според чл. 435, ал. 2 ГПК длъжникът може да обжалва единствено следните действия
на съдебния изпълнител: 1. постановлението за глоба; 2. насочването на изпълнението върху
имущество, което смята за несеквестируемо; 3. отнемането на движима вещ или
отстраняването му от имот, поради това, че не е уведомен надлежно за изпълнението; 4.
отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485
ГПК; 5. определянето на трето лице за пазач, ако не са спазени изискванията на чл. 470,
както и в случаите по чл. 486, ал. 2; 6. отказа на съдебния изпълнител да спре, да
прекрати или да приключи принудителното изпълнение и 7. разноските по
изпълнението.
Правото на жалба срещу отказ на съдебния изпълнител да прекрати изпълнителното
2
производство, включително и по отношение на насочването му към конкретен имуществен
обект, е изрично предвидено. Действително, длъжникът Р.П.“ ООД не е сезирал съдебния
изпълнител с молба за прекратяване на производството, но това не го лишава от правен
интерес да оспори постановения отказ, още повече, че се твърди негова нищожност и
процесуална недопустимост. Жалбата е депозирана в срок, но разгледана по същество е
неоснователна.
С оглед изричният акт на съдебния изпълнител за възобновяване на производството от
17.02.2021 г. е ясно, че последващите действия, включително постановения отказ за
прекратяване на производството, не са порочни като постановени при спряно производство.
Ходът на същото е бил изрично възобновен и съдебният изпълнител е разполагал с
предоставената му от закона компетентност да разгледа и се произнесе по молба на длъжник
за прекратяване на изпълнението. Затова отказът не е нищожен, нито процесуално
недопустим.
В чл. 433 ГПК законодателят изчерпателно е уредил хипотезите, пораждащи
последицата на прекратяване на изпълнението. В жалбата не се твърди да е налице някоя от
тях и от документите, съдържащи се в изпълнителното дело не се установява факт, който да
би се субсимирал под посочената правна норма. В този смисъл няма основание за
прекратяване на изпълнителното производство по отношение на процесния недвижим имот
и жалбата следва да се остави без уважение, тъй като отказът на ЧСИ М.П. е валиден,
допустим и по същество - законосъобразен.
Така мотивиран, Софийският градски съд,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Р.П.“ ООД, ЕИК ******* срещу отказ,
обективиран в съобщение, изх. № 42402/14.07.2021 г. за прекратяване на изпълнението и за
отмяна на всички изпълнителни действия, насочени към ½ идеална част от апартамент № 13,
с идентификатор 68134.4091.656.1.78, по изп. дело № 20148510401383 по описа на ЧСИ –
М.П., с рег. № 851 КЧСИ, с район на действие – СГС.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3