Р Е Ш
Е Н И Е №82
гр.Габрово, 22.10.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ГАБРОВО............... в открито съдебно
заседание на седми октомври........... през две хиляди и двадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ
: СВЕТЛОЗАР РАЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИН КОСЕВ
Е. КИРОВА
ТОДОРОВА
при секретаря ....РАДОСЛАВА КЪНЕВА ….... и в присъствието
на прокурора ЖЕНИ ШИКОВА....... като
разгледа докладваното от съдия КОСЕВ
КНАХД№77 по описа за 2020
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е
по реда на чл. 208 и сл. от АПК.
С Решение
№289/29.07.2020г. постановено по НАХД№30/2020г. състав на Районен съд Габрово е
потвърдил НП№19-0892-0010191/23.10.2019г. на Началник на Сектор ПП при ОД на
МВР Габрово, като правилно и законосъобразно.
В законния срок Решението
на съда е обжалвано от процесуален представител на жалбоподателя М.С.А., като
се твърди че същото е постановено неправилно и незаконосъобразно, постановено в
противоречие на събраните по делото доказателства и в нарушение на материалните
и процесуалните правила.
В
жалбата се излага, че неправилно първоинстанционния съд бил приел, че с
категоричност се установявало, че скоростта на санкционирания била несъобразена
по смисъла на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, както и че движещия се трактор, участващ в
ПТП бил предвидимо препятствие. Тези изводи според жалбоподателя били в противоречие
със събраните по делото писмени и гласни доказателства, като налице била
неизяснена фактическа обстановка. Несъобразената скорост била само една от
логичните възможности за настъпването на ПТП, като този извод не почивал на
конкретни факти или доводи. От една страна било задължението за спазване на
разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, а от друга страна била преценката на
служителите на ПП относно това дали бавнодвижещото се МПС- колесен трактор с
прикачен инвентар, в тъмната част на денонощието представлява предвидимо
препятствие при движението на санционирания водач. Не били изяснени важни факти
и обстоятелства касаещи конкретния случай, а именно осветено ли е било мястото
на ПТП, осветеността на движещия се трактор с прикачен инвентар и дали светлините
на трактора са били забележими за другите участници в дижението. Според
жалбоподателя описаното в процесното НП деяние не представлявало
административно нарушение, тъй като не била нарушена разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП.
Претендира се въз основа
на изложените в жалбата доводи да бъде отменено обжалваното Решение и да бъде
отменено Наказателното постановление.
Ответникът
по жалбата не се представлява по делото от надлежно упълномощен процесуален
представител.
Представителят
на Окръжна прокуратура Габрово дава заключение, че Районен съд Габрово правилно
е преценил, че в случая е осъществен състава на вмененото във вина
административно нарушение, като били обсъдени наведените в жалбата доводи,
поради което постановеното Решение като правилно и законосъобразно следва да
бъде потвърдено.
Пред настоящата съдебна
инстанция не са представени и приемани нови
доказателства по смисъла на АПК.
Настоящият състав на
Административен съд Габрово, след като прецени данните по делото, обсъди доводите
на страните и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и
законосъобразността на обжалваното решение констатира, че касационната жалба е
подадена в срок от активно легитимирана страна, което я прави процесуално
допустима. Разгледана по същество, същата е основателна.
Предмет
на обжалване е цитираното по- горе решение на Районен съд Габрово. С него е
потвърдено изцяло НП№19-0892-0010191/23.10.2019г. на Началник на Сектор ПП при
ОД на МВР Габрово, с което на М.С.А. *** е наложена глоба в размер на 200 лева.
Пред първоинстанционния съд са събрани писмени и гласни
доказателства, които разкриват фактическата обстановка.
Направените с касационната жалба възражения, поддържани и
в съдебно заседание пред настоящата инстанция, са били предмет на обсъждане и
от първоинстанционният съд.
М.С.А. е санкциониран за това, че на 28.09.2019г. в
община Габрово на път II-44 км. 23- 910
метра в посока гр. Габрово като водач на лек автомобил ******с ДК№****** като
при движението си не несъобразява скоростта си с релефа на местността,
характера и интензивността на движение, блъска се в задната лява гума на
движещия се пред него трактор „***“ с рег. №******, нанасяйки му материални
щети. Вследствие на удара се завърта, навлиза в лентата за насрещно движение и
реализира ПТП челно с л.а. „******“ с рег.№******.
Преценявайки събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът не възприема изводите, направени в АУАН и издаденото въз основа на него
наказателно постановление, като същите са приети и в обжалвания съдебен акт на
РС Габрово. Като водач на МПС, жалбоподателя е санкциониран за нарушение
разпоредбата на чл.20 ал.2 от ЗДП. Съгласно същата: „Водачите на ППС са длъжни
при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия,
с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с
превозния товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните
условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо
препятствие.” В конкретния случай, полицейските служители, респективно
наказващият орган, е приел, че е налице несъобразена скорост. С този извод се е
съгласил и състава на ГРС. Несъобразената скорост е само една от логичните
възможности за настъпването на ПТП, без този извод в случая да почива на
конкретни факти или доводи. Несъобразената скорост не следва да бъде презумирана,
а подлежи на обследване и установяване. Липсват както обективни данни, така и
субективна преценка за скоростта на движение на жалбоподателя. Безспорно
установено е, че колесния трактор е бил с прикачен инвентар, извън неговите
габарити, движел се е бавно, в тъмната част на денонощието. Скоростта му по
думите на водача му е била около 30км./ч., т.е. значително под допустимата за
конкретния пътен участък. От доказателствата по делото се установява, че с
десните си гуми е бил извън пътното платно /на около 50 см. на банкета/.
Цитираната по-горе разпоредба на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП
има важен акцент и това е, че водачите трябва да бъдат в състояние да спрат
пред всяко предвидимо препятствие. Следователно, на плоскостта на конкретния
казус възниква въпроса – бил ли е колесния трактор с прикачен инвентар
предвидимо препятствие при движението на жалбоподателя. Настоящият съдебен
състав застава зад тезата, че той не следва да бъде разглеждан като такъв.
Съобразно нормативните изисквания- Наредба №15/07.04.2008г. за реда за движение
по пътищата, отворени за обществено
ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и друга самоходна техника,
регистрирана съгласно Закона за регистрация и контрол на земеделската и горската техника, движението на трактори е
обвързано с редица изисквания. Съгласно чл. 5 от посочената Наредба „При
движение по пътищата, отворени за обществено ползване, колесните трактори и
другата самоходна техникатрябва да имат:
1. поставено на
покрива на кабината устройство за жълта мигаща или проблясваща светлина, а
когато липсва кабина, устройството се монтира на специална стойка на височина
над защитната конструкция;
2. поставени светлоотразителни триъгълници отзад, както и
на прикачните ремаркета - знак "Бавнодвижещо се моторно превозно средство";
3. изискваните предупредителни символи и табели;
4. обезопасителен триъгълник, аптечка, пожарогасител и
светлоотразителна жилетка.
Тези изисквания са въведени от законодателя именно за
предотвратяване на инциденти и произшествия, предвид факта, че посочените по-
горе МПС са бавнодвижещи се, като скоростта им на движение най- често е
значително под допустимата както на конкретен пътен участник, така и на
останалите участници в движението. В настоящия случай няма данни тези
изисквания да са били спазени, като е установено, че е светела само лампа на
горната част на кабината. Не е установено дали процесния трактор е бил
оборудван с изискуемите съгласно чл. 5 от Наредба №15/2008г. поставени
светлоотразителни триъгълници отзад, както и на прикачните ремаркета - знак
"Бавнодвижещо се моторно превозно средство" и изискваните
предупредителни символи и табели. При положение че е имало прикачен инвентар-
платформа и косачка дали същите във вдигнато положение, по време на движение не
са закривали светлоотразителните символи и табели, както и стоповете на самото
ППС. Св. С.Л., също участник в ПТП и непосредствен свидетел на случилото се
заявява в показанията си пред районния съд, че първото нещо което е видял срещу
него е облак дим, а не движещия се трактор. Дали това е било в резултат от
факта, че колесния трактор се е движел с едната си част извън асфалта или не не
е установено, но това свидетелства че свидетелят като участник в движението е
бил задруднен за това да възприеме реално движещия се срещу него трактор.
Жалбоподателят от своя страна не е възприел движещото се
пред него ППС. Безспорно установено е единствено, че на кабината на трактора е
светела сигнална лампа. Ако тя единствено е достатъчна за обозначаването на
такъв вид превозно средство, в нормативната уредба не биха били предвидени
всички останали отличителни знаци, имащи предназначение да обозначат такова
ППС, да привлекат вниманието на другите водачи и да предотвратят произшествия.
При така установените обстоятелства съдът установява, че колесния трактор
с прикачен инвентар не е имал необходимите обозначителни знаци, при което
следва да се приеме, че той не следва да бъде разглеждан като предвидимо
препятствие, което водачът е бил длъжен да избегне. В този смисъл осъщественото
деяние на санкционирания А. е несъставомерно по посочения текст и
административнонаказателната му отговорност не следва да се ангажира. От
съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства се
установява, че в случая жалбоподателя М.А. не е извършил вмененото му във вина
административно нарушение, тъй като извода на административно наказващия орган,
че водачът се е движил с несъобразена скорост и поради това е станал причина за
настъпването на ПТП не намира опора в събраните по делото доказателства, а
вината му не следва да бъде презумирана, а подлежи на установяване и доказване
с допустимите доказателствени средства. Неправилно решаващия съд е приел, че
извода на административнонаказващия орган, че санкционирания се е движил с
несъобразена скорост е обоснован и почива на основаната на събраните по делото
писмени и гласни доказателства. Неправилен е и извода, че колесния трактор, в
който А. се е ударил не представлява предвидимо препятствие, при изникването на
което водача на автомобила следва да може да спре, тъй като по отношение на
него не са налице редица изисквания относно неговото обозначаване и съгласно
изискванията на Наредба №15/07.04.200г. за реда за движение по пътищата,
отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни ремаркета и
друга самоходна техника, регистрирани съгласно Закона за регистрация и контрол
на земеделската и горската техника. Няма данни тези изисквания да са били
спазени от водача на трактора, като следва да се приеме че в тази си част,
досежно състоянието на трактора, движението му по пътната мрежа и другите
свързани с това обстоятелства, включително изискуемитепо наредбата обозначения
са останали неизяснени както в хода на проведеното административнонаказателно
производство, така и при съдебното оспорване пред районния съд на обжалваното
НП. /в този см. съдебна практика- Решение от 17.06.2013г. по КНАХД№107/2013г.
на ГАС, Решение №238/30.10.2014г. по КНАХД№201/2014г. на ГАС, Решение №374 от
2.11.2009 г. на РС Ловеч по гр. д. № 562/2009г./
Приемайки
обратното, а именно че фактическата обстановка по случая е изяснена и вината на
жалбоподателя М.А. е установена, а деянието осъществено, при което обжалваното
НП следва да бъде потвърдено, РС Габрово е постоновил неправилен и
незаконосъобразен съдебен акт, който следва да бъде отменен, вместо което да
бъде отменено обжалваното Наказателно постановление.
С оглед изхода на делото, а именно отмяна на обжалваното
наказателно постановление и заявеното своевременно искане за присъждане на
разноски в полза на жалбоподателя М.С.А., същото следва да бъде уважено като
основателно. Такива следва да бъдат присъдени в полза на М.А. на осн. чл. 63,
ал. 3 от ЗАНН за двете съдебни инстанции и представляват заплатен от него
адвокатски хонорар за оказана му правна помощ и съдействие в съдебното
производство от надлежно упълномощен пр. представител- адвокат. Присъдените разноски
следва да бъдат в пълно заявения размер от общо 600 лева, тъй като видно от
приложени по делото 2бр. Договор за правна помощ и съдействие заплатеното
възнаграждение за адвокат пред първата съдебна инстанция е в размер на 300
лева, колкото е и заплатено за производството пред АС Габрово, а именно 300
лева. Липсва възражение за прекомерност на възнаграждението от насрещната
страна, а и същото е в размер към минимелно установения за подобен вид дела.
С оглед изложеното Директор на ОД на МВР Габрово следва
да заплати на М.С.А. *** сума в размер на 600 лева, представляваща разноски по
делото- възнаграждение за адвокат.
Воден от изложените по- горе мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл. първо, във вр. с ал.1 от АПК Административен
съд Габрово
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №289 от
29.07.2020г., постановено по НАХД№30/2020г. по описа на Районен съд Габрово, с
което е потвърдено НП№19-0892-0010191/23.10.2019г. на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР
Габрово, с което на М.С.А. *** е наложена санкция- глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лв., вместо което
ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ НП№19-0892-0010191/23.10.2019г.
на Началник на Сектор ПП при ОД на МВР Габрово, с
което на М.С.А. *** е наложена санкция- глоба в размер на 200.00 /двеста/ лв.
ОСЪЖДА Директор на ОД на МВР Габрово да заплати на М.С.А. ***
сума в размер на 600 /шестстотин/ лева, представляваща разноски по делото-
възнаграждение за адвокат пред двете съдебни инстанции.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Особено
мнение на съдия Емилия Кирова- Тодорова
Подписвам
с особено мнение съдебното решение № 82 от 23.10.2020 г., постановено по
к.н.а.х.д. № 77 от 2020 г. по описа на Административен съд Габрово, с което се
отменя Решение № 289 от 29.07.2020 г., постановено по н.а.х.д. № 30 от 2020 г.
по описа на Районен съд Габрово, по следните съображения:
Нарушението, за което е съставено
НП № 19-0892-001091 от 23.10.2019 г., се изразява в това, че на 28.09.2019 г. в
19.40 часа, в Община Габрово, на път втори клас № 44, като водач на лек
автомобил ******с рег. № ******, М.С.А. ***, ЕГН: **********, при движението си
не съобразява скоростта си с релефа на местността, характера и интензивността
на движението, блъска се в задна лява гума на движещия се пред него колесен
трактор „***“ с посочени ДК № и водач, нанасяйки му щети, в следствие на удара
се завърта, навлиза в лентата за насрещно движение и реализира ПТП челно с лек
автомобил „******“, също с посочени рег. № и водач. Нарушението се изразява в
това, че като водач А. не избира скорост на движение съобразно атмосферните
условия, релефа, условията на видимост, интензивността на движение и други
обстоятелства, за да спре пред предвидимо препятствие или създадена опасност за
движението, поради което настъпва ПТП. С това е нарушил разпоредбата на чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, поради което му е наложена глоба в размер на 200.00 лв. на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от същия нормативен акт.
Първоинстанционният съдебен
състав е потвърдил това НП, като е счел, че деянието е доказано по несъмнен
начин от обективна и субективна страна. Фактическата обстановка е установена на
база безспорни и непротиворечиви доказателства, посочени в Решението, с оглед
на които съдът е направил извод, че ПТП е настъпило изцяло по вина на
жалбоподателя. Отчетено е, че няма данни пътните условия по време на инцидента
да са се отличавали с някаква особеност или сложност на ситуацията, платното за
движение е било сухо, не са били налице непреодолими и/или непредвидими пречки
за водача, обусловили настъпването на произшествието. Процесният трактор, в
който се е блъснал А., не е също такова обстоятелство, възприето е, отново на
база събраните доказателства, че той се е движел със скорост от около 30 км/ч и
със светната сигнална лампа, обозначаваща местоположението му. Не са установени
други външни причини за ПТП, освен поведението на този водач. АНО не твърди, че
случаят касае висока и/или непозволена скорост на движение, а несъобразена с
условията такава, поради което той не е могъл да спре своевременно или да
заобиколи безопасно движещото се превозно средство, като избегне удара с него.
ГАС възприема, в мнозинството на
състава си, противоположна позиция. Споделя становището, че процесното
нарушение не е осъществено, тъй като по делото нямало данни да са налице
изискванията на чл. 5 от Наредба № 15 от 7.04.2008 г. за реда за движение по
пътищата, отворени за обществено ползване на колесни трактори, тракторни
ремаркета и друга самоходна техника, регистрирана съгласно Закона за
регистрация и контрол на земеделска и горска техника по отношение на трактора.
Не било установено, че той е оборудван с изискуемите светлоотразителни
триъгълници отзад, както и на прикачените ремаркета – знак „Бавнодвижещо се
моторно превозно средство“ и изискваните предупредителни символи и табели. При
положение, че е имало прикачен инвентар – платформа и косачка, дали същите във
вдигнато положение, по време на движение, не са закривали светлоотразителните
символи и табели, както и стоповете на самото ППС. Становището се базира на
показания на свидетеля С.Л., който заявил, че „първото нещо, което видял срещу
него бил облак дим, а не движещият се трактор“. „Дали това било в резултат на
факта, че тракторът се е движел с едната си част извън асфалта или не е
установено, но това свидетелства че свидетелят като участник в движението е бил
затруднен за това да възприеме реално движещия се срещу него трактор“.
Жалбоподателят не бил възприел движещото се пред него ППС. Било установено
безспорно, че на кабината на трактора е светела сигнална лампа и ако тя
единствена била достатъчна за обозначаването на такъв вид превозно средство, в
нормативната уредба не биха били предвидени всички останали отличителни знаци,
имащи предназначение да обозначат такова ППС. По тези съображения останалата
част от състава на АСГ е счел, че колесният трактор с прикачен инвентар не е
имал необходимите обозначителни знаци, при което следва да се приеме, че той не
следва да се разглежда като предвидимо препятствие, което водачът е бил длъжен
да избегне.
С настоящото особено мнение се
изразява несъгласие извода на мнозинството на състава на ГАС.
Изводът за липса на поставени
задължителни обозначителни знаци по процесният трактор, в който се е сблъскал
касаторът, се явява голословен, той не почива на каквито и да било
доказателства, събрани в хода на производството. По делото първоинстанционният
съд е установил по несъмнен начин, че описаната в АУАН и в процесното НП
фактическа обстановка е реализирана по описания начин. Нито от
административно-наказателната преписка, нито от събраните в хода на съдебното
производство доказателства може да се направи извод, че тракторът не е бил
обозначен по предвидения в относимите нормативни разпоредби начин, а липсата на
изпълнение не е обстоятелство, което може да се предполага, то следва да се
докаже по безспорен начин, което в случая не е направено. Видно от материалите
по делото – протокол за ПТП, схема, свидетелски показания, касаторът се е
движил зад трактора по път на прав участък, незаледен, сух, и се е ударил в
него, като няма данни водачът на селскостопанската машина да е предприел в този
момент маневра или да е извършил друго нарушение, вкл. и на цитираната Наредба
№ 15 от 2008 г., а нарушения могат да се вземат предвид само ако бъдат твърдяни
и установени, не и при наличието на предположения, направени на база дори
липсващи твърдения в такава насока, както е допуснато това в решението на
настоящия съдебен състав.
Безспорно движението на колесния
трактор по този път и участък не е забранено, поради което следва да се приеме,
че наличието му на пътя и движението му с допустима скорост, вкл. ниска такава,
не е нито непредвимо, нито непредотвратимо препятствие. По същия начин на този
вид път може да се движат и други ППС – каруци, колелета, дори пешеходци,
спазвайки нормативните изисквания и водачите на МПС следва да са наясно с това.
Фактът, че по това време е било тъмно, е без значение – нормата на чл. 20 от ЗДвП не касае само движение в светлата част на деня. При стъмняване или при
движение през нощта водачите следва да бъдат още по-внимателни по отношение на
подбраната от тях скорост и да избират и тогава такава, каквато не би създала
затруднения и опасност за останалите участници в движението, независимо какви
са като вид и с каква скорост се движат по пътя.
Свидетелят С.Л., който в момента
на злополуката се е движил в посока срещу касатора и трактора, разказва, че
след излизането му от ляв завой, срещу него в момента преди да бъде ударен от
касатора, се задал облак прах, който го принудил да намали скоростта си и да
спре напълно. Със спирането на около метър и нещо, от облака излязъл черен
автомобил, който се врязал в неговата кола, след което спрял и водачът излязъл
от колата си. Едва след това свидетелят видял и трактора в срещуположната
лента, който бил със силно деформирана задна лява гума и смазана джанта. Няма
спор, че касаторът се е сблъскал с трактора в тази част на превозното средство.
Самият свидетел обяснява облакът с това, че автомобила на касатора след удара
се е „плъзгал странично вследствие на удара със задните си колела по банкета“,
където имало настлан чакъл. Това по никакъв начин не дава на съда основание да
смята, че този облак е бил наличен преди ударана касатора в трактора и че е
била налице обективна невъзможност по тази причина А. да види трактора, който
се е движил пред него с ниска скорост, който има големи габарити и чиято сигнална
лампа, безспорно по делото, е светела, за което показания дава същият този
свидетел. Свидетелят не е ходил в задната част на трактора, за да каже, дали е
имал задни светлини и ако да - колко и какви. Не е налице, в тази връзка,
основание да се предположи, че селскостопанската машина не е била обозначена по
предвидения в горецитираната Наредба начин. От показанията на същото лице става
ясно, а това се потвърждава и от схемата на ПТП, че касаторът и тракторът са се
движили на прав участък по време на сблъсъка, т.е. не наличен завой е бил причината А. да не
види движещото се бавно пред него превозно средство и да не може да реагира
адекватно.
От показанията на свидетеля П.,
водач на трактора, неоспорени и необорени по делото с други доказателства,
става ясно, че към машината му имало прикачен инвентар – дискова косачка, с
надлежни документи, преминал преглед и талон. Габаритите й са 1.65 м. ширина и
не излиза от габаритите на трактора. Самият трактор има габаритни светлини,
дълги и къси фарове, стопове, буркан, като „всички те бяха включени,
включително и буркана с въртяща се светлина“, от което следва да се заключи, че
движейки се зад него, в случай че е бил в кондиция и със съобразена скорост, А.
е могъл и е бил длъжен да го забележи на правия участък, да намали, да спре или
да го заобиколи, като избегне ПТП, но това не е станало, за което по делото
няма данни и доказателства за наличието на друга конкретна причина, освен
движението му с несъобразена скорост. Ударът е бил много силен, което
предполага висока скорост на водача на автомобила, щом се е завъртял, навлязъл
в насрещното движение и причинил сериозни щети на движещото се там друго МПС, а
самият трактор бил преместен с около 5 м от удара, като се е скъсала и задната
му ос. Според този свидетел на прав участък и в тъмното касаторът не е можел да
не види светлините и да не може поне да го заобиколи, дори в „последния момент“
– при прав участък и липса на насрещно движение непосредствено преди момента на
удара.
Не смятам, че цитираната в
решението съдебна практика е относима към случая, поради различието в
установените факти. Нещо повече – точно тя посочва, че за да е налице
непредвидимо и/или непреодолимо препятствие, то наличието на такова следва да е
доказано по несъмнен начин, каквото обстоятелство не е налице по настоящото
дело.
В цитираното Решение /с № 113/ от 17.06.2013 г.
на Адм. съд - Габрово по к. а. н. д. № 107/2013 г. ситуацията е съвсем различна
– настъпило ПТП в платното на привлеченото към административно-наказателна
отговорност лице при наличието в същото платно на автомобил, движещ се
неправомерно срещу него, след завой, при липса на видимост, което е наистина
непредвидимо обстоятелство и е доказано като фактология. Освен това в този друг
случай и пътят е бил хлъзгав и неопесъчен. Също така по това дело са събрани
противоречиви доказателства – „Схемата на ПТП от л.35 не отговаря и на
приложения снимков материал и показанията на свидетелите.“. По настоящото дело
не са налице доказателства, които да навеждат на противоречиви изводи.
В
цитираното Решение № 238 от 30.10.2014 г.
на Адм. съд - Габрово по к. н. а. х. д. № 201/2014 г. също са налице съвсем
различни установени факти, които са в подкрепа и на настоящото становище. В
този случай по делото е било установено, че „е светел само левия габарит на
трактора и това е поставило в невъзможност, предвид крайната недостатъчност на
подобно обозначаване, жалбоподателя да възприеме от своя страна тази светлина
като движещо се пред него ППС. В тази връзка съдът правилно е констатирал, че
ако подобно обозначаване е достатъчно, то не биха били предвидени в наредбата
всички останали отличителни знаци, имащи предназначение да обозначат такова
ППС, да привлекат вниманието на другите водачи и да предотвратят произшествия.
По тази причина правилни са изводите на съда, че след като колесният трактор с
ремарке не е имал необходимите обозначителни знаци, същият не следва да бъде
разглеждан като предвидимо препятствие, което водачът е бил длъжен да избегне,
поради което и неговото деяние се явява несъставомерно по посочения текст от
ЗДвП, предвид липсата на несъобразена с пътните условия, интензивността на
движение и пр. скорост и по която причина административнонаказателната му
отговорност не следва да бъде ангажирана в случая.“. Настоящата хипотеза е
съвсем различна, както вече бе посочено. Видно от гореизложеното подобни
безспорни установявания за липса на каквито и да било обозначения на трактора
или несъответствия с относимите към движението му правила не са налице. По тази
причина и така цитираното съдебно решение на АСГ е също неотносимо към
настоящата хипотеза.
Цитираното
решение на РС Ловеч е по гражданско дело /както е посочено/, не става ясно
точно по каква причина се цитира то и освен, че като текуща съдебна практика е
незадължително за прилагане, то поставя друг акцент върху друг предмет на
правен спор, който не е от административно-наказателно естество.
В
конкретния случай настъпилото транспортно произшествие с вредоносен резултат е
в пряка причинно-следствена връзка с извършеното от касатора нарушение на чл. 20 от ЗДвП, тъй като той не е проявил дължимото внимание при наблюдаване на пътната
обстановка. В случай, че бе изпълнил това си задължение, своевременното
възприемане на другото МПС, попадащо в осветената зона пред собствените му
фарове, би му осигурило техническата възможност да спре или да заобиколи преди
мястото на удара. Именно в това се изразява непредпазливата вина на дееца, която
правилно е възприета от първоинстанционния съд, а съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗАНН
наказауми са както умишлените, така и непредпазливите деяния, като в случая не
е налице изключение в специален закон.
По тези съображения не приемам,
че процесното нарушение следва да се счита за недоказано, напротив, същото е
установено от обективна и субективна страна, поради което касаторът следва да
понесе предвидената в закона административно-наказателна отговорност и
решението на ГРС следва да бъде оставено в сила.
СЪДИЯ:
ЕМИЛИЯ
КИРОВА- ТОДОРОВА