Решение по дело №92/2024 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.211 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във вр. с чл.197 ал.1 т.6 от с.з.

Административното дело е образувано по жалба на Г. П. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] А чрез адв. В. И. И. - Кривошиева - ЛАК, съдебен адрес: [населено място], [улица] против Заповед № 295з-254/23.01.2024 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, с която на основание чл. 204 т. 3 чл. 197 ал. 1 т. 6 чл. 194 ал. 2 т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители“, чл.203 ал.1 т.13 от ЗМВР „деяния несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и на основание чл. 226 ал. 1 т. 8 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение в МВР на младши инспектор Г. П. В. младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при Областна дирекция на МВР Ловеч, считано от датата на връчване на заповедта.

Релевираните в жалбата доводи са за незаконосъобразност на издаденият административен акт, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби, несъответствие с целта на закона по смисъла на чл.146 т.3, 4 и 5 от АПК, с искане да бъде отменен. Претендират се присъждане на направените разноски по делото.

Постъпил е отговор с вх. № 680/26.02.2024 г. от процесуалния представител на ответника, с който оспорва жалбата, като счита, че дисциплинарното производство е протекло при стриктно спазване на материалния закон, като не са нарушени правата на жалбоподателя при провеждането му, като е бил подпомаган в производството от изрично посочен от него адвокат. Счита, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и заповедта е съобразена с целта на закона. Моли жалбата да бъде оставена без уважение и да се потвърди оспорената заповед.

В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуалният си представител адв.Кривошиева поддържа жалбата с искане да бъде уважена по изложените в нея доводи. Претендира присъждане на направените разноски по делото, като представя списък. Счита, че би трябвало за всяко едно от шестте нарушения, които са цитирани в оспорената заповед, заради които жалбоподателят е дисциплинарно уволнен да се определи наказание за всяко едно от шесте нарушения и едва тогава да се определи общо наказание. Твърди, че за всяко едно от шестте нарушения не е предвидено дисциплинарно накзание, като относно урноването престижа на МВР, счита, че жалбоодателят не е уведомил медиите, като това е станало от Окръжна прокуиратура, съда в Тетевен и Вътрешна сигурност. Счита, че дисциплинарното производство е протекло при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, като през цялото дисциплинарно производство не са били представени видеозаписте въз основа, на които е било образувано производството и вследствие, на които е бил дисциплинарно наказан оспорващия. Счита, че наложеното наказание не съответства на извършените деяния, като е следвало да бъде наказан с по – леко такова като тези, с които са били наказани Началник на РУ – Ябланица и Началник на групата. Оспорващия посочва, че работи в системата на МВР от седем години, като работи честно, почтено и съветстно е изпълнявал служебните си задължения, като е удовлетворен от работата си, за която е бил награждаван. Сочи, че действията му са при изпълнение на разпорежданията на началниците.

В съдебно заседание, ответника Директора на Областна дирекция на МВР – Ловеч чрез процесуалният си представител гл.юрисконсулт Р. оспорва жалбата като неоснователна и недоказана. Излага, че процесната жалба е издадена от компетентен орган, като същата, както и цялото производство са в съответствие с материалния закон и подзаконовите нормативни актове, които ги регламентират. Счита дисциплинарното нарушение за доказано, както и че са спазени всички законови изисквания при протичане на дисциплинарното производство и при издаване на Заповед № 295з-254/23.01.2024 г. на Директор ОДМВР – Ловеч. Служителят срещу когото се е извършвало дисциплинарното производство е бил запознат с правата си. Подпомаган е от адвокат, който той е посочил и му е предоставена възможност да се запознава по всяко време с материалите по проверката, да дава обяснения, да прави възражения и искания. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

В Докладна записка УРИ 451р-8810/29.08.2023 г. /на л. 160 от делото/, Ц. Ц. – Началник група, докладва че на 28.08.2023г. е извикан в РУ Ябланица за съдействие на служители от Дирекция „Вътрешна сигурност“ по повод получен сигнал от лице, на което са взети 50 евро и мобилния телефон от полицейски служители, които го спрели за проверка, качили го в служебен автомобил и след това го откарали по АМ „Хемус“, като го оставили в района на РУ-Правец. Извършен бил обиск на служителите от двата наряда дневна смяна - мл. инспектор Г. П. В. – мл. автоконтрольор и мл. инспектор Г. Й. Г. – ст. полицай служители на РУ – Ябланица към ОДМВР Ловеч, и проверка на служебния автомобил, за което съставили протоколи, копия от които връчили на двамата служители. Служителите отричали да са взели вещите, такива не са намерини при обиска.

Във връзка с докладната записка е издадена Заповед с рег. № 451з-123/ 31.08.2023 г. на Началника на РУ Ябланица /л. 159 от делото/, с която е разпоредено на основание чл. 205, ал.2 от ЗМВР да се извърши предварителна проверка и да се установи горепосочените служители, които на 28.08.2023 г. са били наряд дневна смяна от 08:30 до 20:30 ч. със служебен автомобил „Киа Сеед“ с рег. № [рег. номер] качвали ли са лице в служебния автомобил, изяснили ли са самоличността на лицето и какъв е бил повода за качването му в служебния автомобил; да се установи докладвано ли е на ОДЧ – РУ Тетевен и отразено ли е в документ качването на лицето в служебния автомобил, както и създадени ли са и/или извършени корупционни действия от страна на наряда и настъпили ли са вредни последици от действията на служителите. Проверката е възложена на поименно посочена комисия.

За извършената предварителна проверка комисията е изготвила Справка УРИ 451р-8957/01.09.2023 г. /л. 157 – 158 от делото/, според която при изпълнение на служебни задължения са установени данни за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина от служители на РУ Ябланица.

Според справката във връзка с извършваната проверка от Дирекция „Вътрешна сигурност“ са изискани видеофайловете от камерите на служебния автомобил „Киа Сеед“ с рег. № [рег. номер] за времето от 08:30 ч. до 20:30 ч. на 28.08.2023 г., в което са изпълнявали служебните си задължения, в съвместен наряд младши инспектор Г. П. В. младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч - старши на наряда и младши инспектор Г. Й. Г. старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при ОДМВР Ловеч.При прегледа на видеофайловете било установено, че на 28.08.2023г., около 11:00 служителите спрели със служебния автомобил на Автомагистрала „Хемус“, за да проверят пешеходец - с тъмни дрехи, с качулка и преметнал найлонова торба през рамо, движещ се посока София в аварийната лента. От камерите се видяло, че служителите първо проверили найлоновата торба, след което младши инспектор В. взел нещо от преден ляв джоб на лицето и го стиснал в ръка. От яке, което лицето държало, младши инспектор В. извадил мобилен телефон и го подал на младши инспектор Г.. Лицето правило някакви жестове към служителите с ръка, като действията му показвали, че иска да му бъдат върнати взетите вещи. Служителите качили лицето на задната седалка, от дясно, в служебния автомобил, без поставени белезници. Тръгнали посока [населено място] и спрели служебният автомобил на пътен възел „Джурово“. Младши инспектор Г. посегнал към предната жабка на автомобила и слезнал с два телефона, лицето също слезнало, след което служителят се върнал в автомобила само с един телефон. Младши инспектор Г. слязъл отново от автомобила и подгонил лицето. Връщайки се в служебния автомобил, извадил служебното си оръжие и го насочил с двете си ръце през сваленото предно стъкло към лицето. Автомобила потеглил и по късно паркирал пред сградата на РУ Ябланица. Проверката на лицето не била отразена в документите на наряда и не е докладвано на ОДЧ.

При прегледа на видеофайловете са установени данни за извършени от мл. инспектор Г. П. В. – мл. автоконтрольор и мл. инспектор Г. Й. Г. – ст. полицай служители на РУ – Ябланица към ОДМВР Ловеч тежки дисциплинарни нарушения по време на смяната им от 08:30 ч. до 20:30 ч. на 28.08.2023 г. по смисъла на чл. 194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители“, за което на основание чл. 203, ал.1, т.7 от ЗМВР „Превишаване на власт или използване на служебното правоотношение за лична облага или за облага на трети лица“, за което се предвижда налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“, което съгласно правомощията възложени по чл. 204, т.3 от ЗМВР е в компетентността на директора на ОДМВР Ловеч.

При съобразяване установеното в Справката комисията е изготвила предложение УРИ 451р-8958/01.09.2023 г. /л. 156 от делото/ до Началника на РУ Ябланица за прекратяване проверката и изпращане всички материали на Директора на ОДМВР Ловеч, като компетентен дисциплинарно наказващ орган.

Със Заповед № 451з-124/01.09.2023 г. на Началника на РУ Ябланица /л. 154 от делото/ е прекратена проверката по чл. 205, ал.2 разпоредена със Заповед № 451з-123/31.08.2023 г. и с Писмо УРИ 451р-8959/01.09.2023 г. /л. 153/ от делото е изпратена справката и материалите от извършената проверка по чл. 205, ал.2 от ЗМВР на компетентния ДНО Директора на ОДМВР Ловеч.

Съобразявайки получената с писмото справка рег. № 451р-8957/01.09.2023 г., със Заповед № 295з-2409/01.09.2023 година директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, е образувал на основание чл. 207, ал. 1, точка 2 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарно производство срещу: младши инспектор Г. П. В., младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при Областна дирекция на МBP Ловеч и младши инспектор Г. Й. Г., старши полицай в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при Областна дирекция на МВР Ловеч, и е определил Дисциплинарно разследващ орган (ДРО) в поименно посочен състав: председател - главен инспектор Н. Н., началник на сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч и членове: старши инспектор С. М., началник на група „Охрана на обществения ред“ на сектор „Охранителна полиция“ към Районно управление Ловеч при Областна дирекция на МВР Ловеч и инспектор П. К., разузнавач IV степен в група „Престъпления против личността“ на сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към отдел „Криминална полиция“ при Областна дирекция на МВР Ловеч, който да проведе разследването по дисциплинарното производство в указания срок /лист 26 – 28 от делото /.

С. Г. В. е запознат лично със Заповедта на 05.09.2023 г. срещу подпис, видно от л. 28 гръб от делото, като същия е получил и екземпляр от нея.

На 15.09.2023 година с Протокол рег.№ 906р-9526/15.09.2023 г. /л. 151 от делото/ към дисциплинарното производство са приобщени всички материали от извършена проверка разпоредена със Заповед № 451з-123/29.08.2023 г.

Видно от Докладна записка /л. 60 от делото/ на 15.09.2023 г. е връчена Покана рег. № 906р-9523 от 15.09.2023 г. /л. 61 – 62 от делото/ на Г. В., с дадени указания след запознаване със Заповедта и посочената в нея фактическа обстановка, правната квалификация и предвиденото в ЗМВР дисциплинарно наказание да даде писмени обяснения или възражения, както и да представи доказателства за твърдените от него факти и обстоятелствата в срок до 14:00 часа на 19.09.2023 г. В поканата В. е посочил /л. 62 гръб от делото/, че желае да бъде подпомаган в защитата си от адв. В. К..

На 19.09.2023 г. Г. П. В. е депозирал Обяснение рег. № 906р-14750/19.09.2023 г. /л. 63-64 от делото/, в което заявява, че са му предявени материалите по производството събрани до момента. В обясненията си В. посочва, че на 28.08.2023 г. е бил наряд дневна смяна за времето от 08.30 часа до 20.30 часа с колегата Г. Г. - ППД със служебен автомобил „КИА СЕЕД“ с рег.№ [рег. номер] в качеството на младши автоконтрольор, видно от Ежедневна форма на отчет, към 10.45 ч. се намирали на АМ „Хемус“. Движейки се към [населено място], забелязали лице, което върви пеша в аварийната лента. Младши инспектор Г. В. управлявал служебния автомобил, а до него на предна дясна седалка е бил колегата му младши инспектор Г. Г.. Той се представил на лицето и го попитал от къде е и какво прави на автомагистралата. Лицето не е говорило български език и не е представило документи за самоличност. Младши инспектор Г. В. се обадил на мобилния телефон на началник група „Охранителна полиция“ при Районно управление Ябланица, старши инспектор Ц. Ц., но не успял да се свърже с него. Направил личен обиск на лицето, за наличие на оръжие, като не е открил такова, а само запалка и мобилен телефон. Младши инспектор Г. Г., разговарял с началник група „Охранителна полиция“ при Районно управление Ябланица, старши инспектор Ц. Ц., след което качили лицето в служебния автомобил за да бъде задържано в Районно управление - Ябланица. Пътувайки да обърнат посоката на движение на ПВ „Джурово“, младши инспектор Г. Г. се обадил на началника на Районно управление Ябланица, като същия му казал да го оставят на ПВ „Джурово“, като преди това няколкократно ги е попитал дали е в служебния автомобил и дали снимат камерите му. Служителите спрели под моста на ПВ „Джурово“, и свалили лицето, като младши инспектор Г. Г. слязъл от служебния автомобил и върнал мобилния телефона на лицето. Младши инспектор Г. В. посочва, че не е слизал от служебния автомобил ,,КИА СЕЕД“ с рег.№ [рег. номер], видно от камерите в него. Във връзка с твърденията, че е злоупотребил със служебното си положение и е превишил с власт и е използвал служебното си положение за лична облага или трето лице категорично възразява, като сочи, че в Справка рег.№ 451p-8957/01.09.2023 г. липсват каквито и да било конкретни доказателства за това, че е взел, получил или задържал за себе си или за другиго от неустановения от него гражданин проверен на АМ „Хемус“, каквото и да е. Сочи, че не е наясно защо началник Районно управление Ябланица е разпоредил да оставят лицето на ПВ „Джурово“ и не счита, че е извършил каквото и да било престъпление. Излага, че при проверката на лицето не е изготвял протокол за личен обиск, че на същото не е поставял белезници, както и че след като му бъдат предявени записи ще коментира по - подробно. Заявява, че не е видял колегата си Г. да гони лицето. Както и, че не е видял колегата си Г. да насочва към лицето, оръжие, но е възприел тръгвайки с колата включвайки се в движението, колегата му Г. да държи служебния си пистолет в ръката. Не било докладвано за случая на ОДЧ на Районно управление Тетевен, но е докладвано на прекия им началник старши инспектор Ц. Ц. и на главен инспектор Л. Л..

В хода на дисциплинарното производство са събрани и писмени обяснения от Г. Й. Г. рег. № 906р-14751/19.09.2023 г. /л. 65 – 66 от делото/, обяснение рег. № 906р-9890/28.09.2023 г. от Ц. Г. Ц.- началник група „Охранителна полиция“ при РУ Ябланица /л. 67 – 68 от делото/ с приложени 2 броя протоколи с рег. № 451р-8650/23.08.2023 г. /л. 69 от делото/ и с рег. № 451р-8653/25.08.2023 г. /л. 70 делото/ и обяснение от Л. П. Л. /началник РУ Ябланица /рег. № 906р-9898/28.09.2023 г. /л. 71 – 72 от делото/.

С писмо с рег. № 906р-9268/08.09.2023 г. /л. 75 от делото/ са изискани и впоследствие с писмо № 295р-14699/13.09.2023 г. /л. 76 от делото/ са представени от сектор КАПОЧР: Кадрова справка УРИ 295р-14690/13.09.2023 г. /л. 77 от делото/ на мл. инспектор Г. П. В. – мл. автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица при ОДМВР Ловеч, Декларация УРИ 295р-12104/12.10.2018 г. /л. 78 от делото/ и Протокол рег. № 225р-887/18.01.2017 г., за запознаване на Г. П. В. с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР/л. 79 от делото/.

С писмо рег. № 7855р-8781/15.09.2023 г. /л. 111 от делото/ подписано от Директор дирекция Вътрешна сигурност е уведомен Директора на ОДМВР Ловеч, че във връзка с възникнала необходимост от предоставяне на файлова информация от АИС „Видеозаснемане на охранителната дейност и пътния контрол“ от камери монтирани в служебен автомобил с рег. № [рег. номер] за дата 28.08.2023 г. и времеви период от 08:30 ч. до 20:30 часа е извършена проверка в дирекция „Вътрешна сигурност“ – МВР, установила, че срещу полицейските служители включени в наряд на 28.08.2023 г. със служебен автомобил с рег. № [рег. номер] е образувано досъдебно производство за извършено от тях престъпление от общ характер по време на изпълнение на служебните им задълgения. С оглед на което и на основание чл. 198, ал.1 от НПК (Материалите по разследването не могат да се разгласяват без разрешението на прокурора) е посочено, че не може да бъде предоставена исканата файлова информация, като същата ще бъде предоставена след получаване на писмено разрешение от наблюдаващия производството прокурор.

Дисциплинарно разследвация орган с писмо рег. № 906000-15337/ 03.10.2023 г. /л. 83 от делото/ е изискал от наблюдаващият прокурор при РП-Ловеч да бъдат предоставени видеофайловете с информация от А. В. от камери монтирани в автомобил К. С. с рег. № [рег. номер] за времето от 11:00 до 11:30 ч. на 28.08.2023 г. с цел установяване на извършените дисциплинарни нарушения от страна на служителите, както и за запознаване с видеофайловете на самите служители в хода на дисциплинарното производство. В същото е посочено, ако е извършена техническа експертиза от специалист по следственото дело, касаещо записите същата да бъде предоставена.

С писмо с вх. № 906000-17110/27.10.2023 г. л. 84 от делото на прокурор В. К. приложено е изпратено копие от заключение от изготвена видео-техническа експертиза от БНТЛ – ОДМВР Плевен /л. 85 – 109 от делото/, като е посочено, че оптичния диск съдържащ видеозаписите от ВПК на л.а. с рег. № [рег. номер], на РУ на МВР Ябланица от дата 28.08.2023 г., дневна смяна е приложен като веществено доказателство по досъдебното производство и не може да бъде предоставено копие от него.

Дисциплинарно разследвация орган е изискал с писмо № 906р-9561/18.09.2023 г. на л. 112 от делото от Г. Т. ПВО при ОДМВР Ловеч да предостави информация касаеща публикации в средствата за масова информация и социални мрежи, относно действията на служителите на 28.08.2023 г., като с писмо рег. № 295р-15005/19.09.2023 г. /л. 113 от делото/ са предоставени разпечатки от част от електронните сайтове от 28.08.2023 г.

Във връзка с Докладна записка рег. № 906р-11100/25.10.2023 г. л. 144 от делото е издадена Заповед № 295з-3317/01.11.2023 г. на Директора на ОДМВР – Ловеч /л.29-30 от делото/, с която с два месеца е удължен срока считано от 01.11.2023 г. за разследване на дисциплинарното производство по Заповед № 295з-2409/01.09.2023 г. Със заповедта Г. В. е запознат лично на 09.11.2023 г. срещу подпис видно от л. 30 от делото.

На 09.11.2023 г. е депозирано до ДРО обяснение рег. № 906000-17839/09.11.2023 г. от Г. В. /л. 73 от делото/, в което сочи, че се е запознал с материалите събрани до момента по образуваното дисциплинарно производство и към момента няма да дава допълнителни сведения по случая и ако реши да даде такива ще ги депозира чрез защитника си адв.Кривошиева.

Дисциплинарно разследващият орган /ДРО/ е приключил дисциплинарното производство в указания срок и за резултата от него е изготвил обобщена справка peг. №906р-12977/07.12.2023г. /л. 41 – 50 от делото/ и становище peг. № 906р-13393/18.12.2023г. /л. 31 – 40/ от делото, и двете по описа на ОДМВР Ловеч, в които са направени изводи, че извършеното от служителя В. деяние е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР - „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание - „уволнение“.

В справката и в становището е описана установената фактическа обстановка. От ДРО е прието за безспорно установено, че на 28.08.2023 г. в аварийната лента посока [населено място], се движило лице с тъмни дрехи (пешеходец), с качулка на главата, преметнало найлонова торбичка, през дясното си рамо. Служителите младши инспектор Г. Й. Г. и младши инспектор Г. П. В. спират служебния автомобил „КИА СЕЕД“ с рег.№ [рег. номер] до него. Служителите провели разговор с лицето, без да слизат от автомобила, което се потвърждава от снетите писмени обяснения. Младши инспектор Г. Г. проверил найлоновия плик (червен) с надпис Кауфланд, като в обяснението си посочва, че е носил храна и вода. Младши инспектор Г. В., е извършил личен обиск на лицето с неустановена самоличност, като нито един от двамата не е изготвил протокол за личен обиск на лице съгласно чл.82 от ЗМВР. В обясненията си служителите посочват, че въпросното лице с неустановена самоличност, не говорило български или английски и не представило документи за самоличност. С. М. инспектор Г. Г. и младши инспектор Г. В., е следвало да задържат лицето съгласно ЗМВР.

Служителите качили на задната седалка в служебен автомобил „КИА СЕЕД“ рег.№ [рег. номер], лицето с неустановена самоличност без поставени белезници и въпреки, че му е ограничено правото на свободно придвижване същото не е задържано, не е издадена заповед за задържане на лице. Това се посочва, в снетите писмени обяснения на служителите, вижда се на снимковите файлове от извършената видео - техническа експертиза № 200/04.09.2023 г., изготвена от БНТЛ - Областна дирекция на МВР Плевен, от вещо лице Й. Й., която съвпада и потвърждава разгледаните видеофайлове от камерите на служебния автомобил „КИА СЕЕД“, с рег.№ [рег. номер], за времето от 08:30 часа до 20:30 часа на 28.08.2023 година и в справка рег.№ 451р-8957/01.09.2023 г. по описа на Районно управление Ябланица.

В 11.14 часа, младши инспектор Г. Й. Г. се намирал на предна дясна седалка, като държи с дясната ръка пистолета си, който е извън кобура от дясна страна на колана и го насочва с една ръка през сваленото предно стъкло на предна дясна врата на служебния автомобил, в посока към лицето с неустановена самоличност, което малко преди това е слязло от служебния автомобил.

ДРО е констатирал, че са налице данни за извършено от младши инспектор Г. П. В., младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при Областна дирекция на МВР Ловеч дисциплинарно нарушение, изразяващо се в поведение несъвместимо с етичните правила разписани в Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, като с действията си нарушил, както следва: т.15. „Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ - служителят откарва лице с неустановена самоличност до ПВ „Джурово“, като го оставя там, а не го отвежда за установяване на самоличността му в Районно управление Ябланица; т.19. „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“ - с действията си той е уронил престижа на МВР пред лицето, което неимоверно ще окаже влияние и върху доверието към институцията МВР. Деянието е станало достояние на широк кръг от лица предвид публикации в средства за масова информация и последващо излъчване по национални медии, което е възможно да доведе до създаване на негативно отношение на широката общественост спрямо полицейските служители и институцията, която представляват – МВР; т.20. “Държавният служител насърчава хората да спазват закона, като дава личен пример с поведението си.“ Извършвайки обиск на лицето с неустановена самоличност, без да изготви протокол за личен обиск, не спазва разпоредбите на ЗМВР. С действията си служителя не дава личен пример за спазване на законността; т.24. „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия“- по време на дежурство качва лице в служебния автомобил без да е задържано по надлежния ред и да са му поставени белезници, като преди това го обискира и взима негови вещи без да са изготвени съответните служебни документи (заповед за задържане и протокол за личен обиск); т.37. „Действията си държавният служител винаги се съобразява с основните човешки права, между които правото на свобода на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение, правото на мирни събрания, свободно движение и правото на собственост.“ - ограничил е правото на свободното придвижване на лицето, без да има основателна причина за това, като го е качил в служебния автомобил без белезници и го е откарал до ПВ „Джурово“; т.69. „Държавен служител, който е станал свидетел на неетично поведение или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Ставайки свидетел на неетичното и обидно отношение от страна на младши инспектор Г. Г., който гони лицето с неустановена самоличност под ПВ „Джурово“, като в последствие насочва оръжие към него през прозореца на служебния автомобил, младши инспектор В. не предприема никакво действие, за да прекрати това поведение и не докладва за това.

Посочено е, че нарушаването на служебната етика, се отразява изключително негативно върху авторитета на МВР, като се уронва престижа на службата и води като последици до намаляване или загуба на общественото доверие в полицейските органи, което може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната им дейност.

Тези нарушения ДРО е квалифицирал като нарушения на служебната дисциплина по чл.194, ал.2, т.4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, за което на основание чл.203, ал.1, т.13 от ЗМВР - „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата“ се предвижда налагане на дисциплинарно наказание - „уволнение“.

Въз основа на изводите си дисциплинарно наказващият орган е предложил да бъде наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ по смисъла на чл.197, ал.1, т.6 от ЗМВР, обективирано в Становище на лист 40 гръб.

С покана, връчена на 08.12.2023г. младши инспектор В. е поканен на основание чл.207, ал.11, вр. ал.8, т.т. 3, 4, 5 и 6 от ЗМВР, да се яви за запознаване с обобщената справка, както и с всички материали по дисциплинарното производство и му е указано, че в срок 24 ч. има право да даде допълнителни обяснения или възражения адресирани до директора на ОДМВР Ловеч, както и да представи допълнителни доказателства /лист 51, 52-53/.

На 11.12.2023 г. Г. В. срещу подпис получава копие от обобщената справка видно от лист 50 гръб от делото, като съгласно Протокол рег. № 295р-20898-14.12.2023 г. /л. 142 от делото/ изготвен от М. И. – системен оператор при ОДМВР Ловеч след извършена проверка в деловодната система на ОДМВР Ловеч за периода от 11.12.2023 г. – 14.12.2023 г. се установява, че няма регистрирани обяснения или възражения от Г. В..

След изтичане на срока ДРО е изготвил становище /лист 31/ от 18.12.2023 г. с предложение за налагане на дисциплинарно наказание „Уволнение“.

На младши инспектор В. е предоставена възможност да даде писмени обяснения или да бъде изслушан, в изпълнение на чл.206 ал. 1 от ЗМВР, за което му е връчена Покана peг. №295р-132/02.01.2024г. В предоставения му срок същият се е явил за изслушване в присъствието на адвоката му, след представено пълномощно.

Изсушването на служителят е обективирано в Протокол с peг. №295р-395/04.01.2024г. /л. 21 – 22 от делото/, видно от който младши инспектор В., потвърждава че е направил обиск на пешеходеца, за което не е съставил протокол, както и че лицето е качено в служебния автомобил и е ограничено правото му на свободно придвижване, за което също не са съставяни документи.

Образуваното дисциплинарно производство е приключило с оспорената в настоящото производство Заповед № № 295з-254/23.01.2024 година на директора на Областна дирекция на МВР Ловеч /лист 12-19 от делото/, с която на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 194, ал. 2, т. 4 /т. т. 15, 37, 19, 62и т. 69 от ЕК/, чл. 203, ал.1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР на младши инспектор Г. П. В. младши автоконтрольор I степен в група „Охранителна полиция“ към Районно управление Ябланица при Областна дирекция на МВР Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение в МВР.

В оспорената заповед ДНО е приел, че на 28.08.2023г. младши инспектор В. е бил наряд дневна смяна, за времето от 08:30 до 20:30 часа, с колегата си младши инспектор Г. Й. Г. и са изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил „КИА СЕЕД“, с рег.№ [рег. номер], видно от ежедневните форми на отчет (УРИ 451р-8783/28.08.2023г.). Около 11:05 часа, движейки се по АМ „Хемус“ виждат лице с тъмни дрехи (пешеходец), с качулка на главата, преметнало найлонова торба през рамо. Видно от прегледа на видеофайловете и снимките от страница 3 на Протокола за извършената видео-техническа експертиза. Служителите спрели колата, слезнали от нея и отишли зад служебния автомобил при лицето. Младши инспектор В. прави личен обиск на лицето при който е взел нещо от преден ляв джоб на лицето и го стиснал в ръка. От яке, което лицето държало, младши инспектор В. извадил мобилен телефон и го подал на младши инспектор Г.. Действието му се потвърждава от прегледа на видеофайловете и от снимки на страница 8 в Протокола за извършената видео-техническа експертиза. За извършения обиск няма съставен протокол, съгласно изискванията в чл.82 от ЗМВР, което потвърждава и самият служител в обяснение вх. №906000-14750/19.09.2023г. Лицето не говорело български или английски и не представило документ за самоличност. Служителите не задържат лицето при спазване на разпоредбите на чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР, за да установят самоличността му, но въпреки това го качват на задната седалка в служебният автомобил, от дясно, без да му поставят белезници (Установено при прегледа на видеофайловете, видно от снимки на страница 11 в Протокола за извършената видео-техническа експертиза и заявено от служителя в писмените обяснения). Ограничават правото му на свободно придвижване не по установения ред, като не издават заповед за задържане. Автомобила тръгва в посока [населено място] и около 11:13 часа спира под моста на ПВ „Джурово“. Лицето и младши инспектор Г. слизат от автомобила, младши инспектор Г. се връща в служебния автомобил и отново слиза, като подгонва лицето с неустановена самоличност. Връщайки се отново на предна дясна седалка, посяга с дясната ръка към пистолета си, вади го от кобура и го насочва през сваленото стъкло на предна дясна врата на автомобила в задна посока към лицето с неустановена самоличност. Младши инспектор В. в своето обяснение вх. №906000-14750/19.09.2023г., заявява, че не е виждал младши инспектор Г. да гони лицето и да насочва оръжие към него. В същото време тези действия се потвърждават от прегледа на видеофайловете в предварителната проверка и от снимките на страница 18, 19 и 20 от Протокола за извършената видео-техническа експертиза.

Посочено е, че много електронни сайтове отразяват случая и той става достояние на голям брой хора. Като са цитирани: [интернет адрес] - със заглавие „Полицаите от Ябланица, обрали мигрант, са пуснати под домашен арест“; [интернет адрес] - със заглавие „С опрян пистолет в главата: Полицаи обраха мигрант“; [интернет адрес] - със заглавие ,,Полицаи в Ябланица са арестувани за обир на мигрант“; [интернет адрес] — със заглавие „Двама полицаи от Ябланица са арестувани за кражба от нелегален мигрант“, както и [интернет адрес] — със заглавие „Двама полицаи от Ябланица обрали мигрант на пътя“.

Както и, че във всички електрони издания е отразено, че двама полицаи от Ябланица са обрали мигрант след заплаха с огнестрелно оръжие. Задържани са за 72 часа и са им повдигнати обвинения, като съдът е наложил мярка „Домашен арест“.

Отбелязано е, че нарушаването на служебната етика, се отразява изключително негативно върху авторитета на МВР, като се уронва престижа на службата и води като последици до намаляване или загуба на общественото доверие в полицейските органи, което може да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната им дейност.

Дисциплинарно-наказващият орган /ДНО/ приел за безспорно доказано, че действията на младши инспектор В. са в разрез с Етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, като служителят е нарушил: - т.15. ,,Държавният служител съобразява законността на действията, които възнамерява да предприеме“ и т.24. „Държавният служител изпълнява стриктно и безпристрастно своите професионални задачи, като носи отговорност за своите действия или бездействия“ - служителят прави обиск на лице, с неустановена самоличност и не съставя протокол за това, качва го в служебния автомобил, без поставени белезници и го откарва до ПВ „Джурово“, като го оставя там, а не го отвежда за установяване на самоличността му в Районно управление Ябланица; т.37. „В действията си държавният служител винаги се съобразява с основните човешки права, между които правото на свобода на мисълта, съвестта, религията, изразяването на мнение, правото на мирни събрания, свободно движение и правото на собственост.“ - ограничил е свободното придвижване на лицето, не по законоустановения начин, качвайки го в служебния автомобил и откарвайки го до ПВ „Джурово“; т.19. „Държавният служител пази доброто име на институцията, която представлява“- с действията си той е уронил престижа на МВР пред лицето, което е спрял, а това неимоверно ще окаже влияние и върху доверието към институцията МВР. Освен това деянието е станало достояние на широк кръг от лица предвид публикации в средства за масова информация и последващо излъчване по национални медии, което е възможно да доведе до създаване на негативно отношение на широката общественост спрямо полицейските служители и институцията, която представлява – МВР; т.62. „Държавният служител не изпълнява заповед, нареждаща му да извърши явно незаконни действия. Ако счита, че дадена заповед или разпореждане е неправомерно, същият следва да посочи основанията си за това пред органа, който я е издал, или, ако е необходимо - пред по-висшестояща инстанция. В случай че заповедта или разпореждането бъдат потвърдени, той има право да поиска писмено нареждане за тяхното изпълнение„ от Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР, ако младши инспектор Г. В. е преценил, че даденото му разпореждане (заповед) е незаконосъобразно е трябвало да възрази, като посочи пред преките си ръководители или пред по-висшестоящ ръководител, основанията за неизпълнението й; т.69. „Държавен служител, който е станал свидетел на неетично поведение или опасно поведение, на насилие, нехуманно или обидно отношение към което и да е лице от страна на друг държавен служител, предприема действия за прекратяването им и докладва на ръководителя си независимо от положението в йерархията на извършителя на подобни действия“ от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Ставайки свидетел на неетичното и обидно отношение от страна на младши инспектор Г. Г., който гони лицето с неустановена самоличност под ПВ „Джурово“ и в последствие насочва оръжие към него през прозореца на служебния автомобили, младши инспектор В. не предприел никакво действие, за да прекрати това поведение и не е докладвал на ръководителя си.

Според мотивите на оспорваната заповед, разпоредбите на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР установяват изискване за спазване на принципи на законност на действията и опазване доброто име на институцията, като нарушението на цитираните разпоредби е самостоятелно основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР за налагане на ней-тежкото дисциплинарно наказание.

С оглед на това, ДНО приел, че нарушаването на служебната етика, се отразява изключително негативно върху авторитета на МВР, като се уронва престижа на службата и води като последици до създаване на негативно отношение на широката общественост спрямо полицейските служители и институцията, която представлява –МВР.

В оспорената заповед ДНО е обсъдил изслушването на мл.инспектор В., като от съдържанието на съставеният в тази връзка протокол младши инспектор В., потвърждава че е направил обиск на пешеходеца, за което не е съставил протокол, както и че същото лице е качено в служебния автомобил и е ограничено правото му на свободно придвижване, за което също не са съставяни документи.

Съгласно изложеното в заповедта, неправомерното поведение на мл. инспектор Г. В. е дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“, съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР „деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, с които се уронва престижа на службата“ и за него е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“.

В заповедта дисциплинарно-наказващият орган подробно е изложил мотиви, посочил е фактически и правни основания, като изрично е обсъдил тежестта на извършеното нарушение и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината /като приел, че деянието е извършено с умисъл/ и цялостното поведение на служителя – награди и наказания до момента.

ДНО е взел предвид при определяне тежестта на нарушението, че е засегнато основно право на лице, а именно това на свободно придвижване, не по законоустановения начин и са погазени етични норми на поведение от страна на служителя, което води до намаляване или загуба на доверие в институцията МВР.

Заповедта е връчена лично на жалбоподателя срещу подпис на дата 24.01.2024г., според отбелязаното в нея на л.19 от делото, а жалбата е депозирана в ОДМВР Ловеч на 06.02.2024г..

Видно от кадрова справка №295р-14690/13.09.2023г./лист 77/, младши инспектор Г. В. постъпва на служба в системата на МВР на 24.11.2016г. в СДВР. В ОДМВР Ловеч е преназначен считано от 12.10.2019 г. на длъжност полицай в група „Охранителна полиция“ към РУ Тетевен, а считано от 03.04.2024г. е преназначен на длъжност младши автоконтрольор в група „Охранителна полиция“ към РУ Ябланица. По време на службата си е награждаван четири пъти с „Писмена похвала“ и веднъж с „Индивидуална парична награда през 2020г. за професионално изпълнение на важни професионални задачи и постигнати високи резултати в служебната дейност с висок обществен отзвук-Пандемия COVID 19, от Министъра на вътрешните работи. Същият към настоящия момент няма незаличени и наложени дисциплинарни наказания.

Младши инспектор В. е запознат с Етичен кодекс за поведение на държавните служители в МВР срещу подпис с протокол с рег.№ 225р- 887/18.01.2017 г. на дата 24.11.2016 г., като на място за подпис е изписано името на служителя; декларация с рег.№ 295р-12104/12.10.2018 г. на дата 12.10.2018 г. и с протокол с рег.№ 451р- 8650/25.08.2023 г. на дата 28.08.2023 г.

От страна на ответника по делото е представено Удостоверение с рег. № 295р-1585 от 09.02.2024 г., установяващо компетентността на издателя на оспорения акт /л.3/, както и изисканите от съда длъжностна харакеристика /л. 187 – 188 от делото/ и Заповеди за наложени дисциплинарни наказания съответно на Началник РУ Ябланица - Л. П. Л. – Заповед № 295з-3877/22.12.2023 г. – л.201-202 и на Началник група „Охранителна полиция“ при РУ Ябланица - Ц. Г. Ц. – Заповед № 295з-3876/22.12.2023 г. – /л. 203-204 от делото/.

В хода на съдебното дирене е изискан и предствен от дирекция „Вътрешна сигурност“ с писмо вх. № 1534/09.05.2024 г. /л. 206 от делото/ – 1 бр. оптичен носител DVD-R с номер 05-01-00-1822 – /л. 207 от делото/, съдържащ 25 броя налични файла от камери 01,02,03 монтирани в служебен автомобил с рег. № [рег. номер], обслужващ нуждите на ОДМВР – Ловеч, с който полицейските служители са изпълнявали служебните си задължения на 28.08.2023 г. за времевия период от 10:30 до 11:30 ч.

Представените с административната преписка писмени доказателства и тези, събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена от лице, притежаващо активна процесуална легитимация, чийто интерес е засегнат от оспорения индивидуален административен акт в установения от чл.149 ал.1 от АПК преклузивен срок, пред местно компетентния да я разгледа административен съд и от външна страна отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Оспорен е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21 ал.1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно разпоредбата на чл.211 от ЗМВР. Изложеното обуславя процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.

Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, Ловешки административен съд, първи състав, намира жалбата за основателна, по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия и упражняващ дисциплинарната власт по отношение на служителя.

Заповедта е издадена от Директора на О. Д. на МВР Ловеч, видно от удоставерение на лист 3 от делото, който съгласно чл. 204, т. 3 от ЗМВР налага наказания със заповед за всички наказания по чл. 197 от същия закон за служителите на младши изпълнителски длъжности, за стажантите за постъпване на младши изпълнителски длъжности, какъвто безспорно е оспорващият, видно от представената по делото длъжностна характеристика /л. 187 – 188 от делото/. Предвид изложеното съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в границите на неговата териториална и материалноправна компетентност, поради което не е налице основанието по чл. 146, т. 1 от АПК за отмяна на акта.

Оспорения административен акт е съставен в предвидената от закона писмена форма, подписан от издателя си и при спазване на формалните изисквания относно неговото съдържанието по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР, мотивиран е с излагане на фактически и правни основания /доколко последните са съответни следва да се прецени при изследване на материалната законосъобразност на акта, а доколко същите са изчерпателни следва да се прецени по-долу в настоящия съдебен акт/.

Заповедта е издадена в преклузивния срок на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно нормата на чл. 196 от ЗМВР, дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Заповедта е издадена в сроковете по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от ЗМВР, заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е връчена на служителя срещу подпис и на нея е отбелязана датата на връчване.

Дисциплинарното производство е започнало с издаване на заповед, връчена за запознаване на лицето. Спазени са и изискванията по чл. 206, ал. 1 и чл. 207, ал. 7, ал. 8, ал. 10 и ал. 11 от ЗМВР - оспорващият е запознат с образуваното срещу него дисциплинарно производство, предоставена му е възможност да направи възражения, запознал се е с резултатите от проверката в обобщената справка. Дисциплинарното производство е образувано с писмена заповед на Директора на ОДМВР Ловеч, с която е назначен дисциплинарно-разследващ орган, с оглед изискването на чл. 207, ал. 1 от ЗМВР. Дисциплинарно-разследващият орган е извършил всички процесуални действия за доказване на дисциплинарното нарушение на оспорващия, като на държавния служител е било осигурено право на участие в административното производство, включително чрез запознаване със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, изготвената обобщена справка и материалите по същото.

Заповедта е издадена, след като са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за случая, релевантни за преценката налице ли е съставомерно от обективна и субективна страна деяние, представляващо дисциплинарно нарушение и дали същото е извършено от полицейския служител, спрямо когото е образувано дисциплинарното производство.

Независимо от горното, съдът констатира, че в процесният случай дисциплинарното производство е проведено в нарушение на специалните административнопроизводствени правила.

Съгласно разпоредбата на чл. 205, ал.4 т.4 от ЗМВР, служителя срещу когото е образувано дисциплинарно производство, и подмогащато го лице могат да правят искания в хода на производството, като изискват материали по него, за които считат, че са от съществено значение за образуваното производство и за защитата на лицето срещу което е образувано то.

Дисциплинарно-разледващия орган е длъжен да уважи направените искания, като предаде исканите от лицата материали за организиране на защитата на лицето срещу което е образувано дисциплинарното производство. Смисълът на това е да се даде възможност на служителя да защити правата си пред наказващия орган, като изрази становище, обяснения и възражения по отношение на изисканите от него материали и да ангажира доказателства относно вменените му дисциплинарни нарушения. В тази връзка са и направените искания в хода на производството, от оспорващия В. лично и чрез представляващият го адвокат, за представяне на записите от камери 01, 02 и 03 монтирани в служебен автомобил с peг. № [рег. номер], обслужващ нуждите на ОДМВР - Ловеч, с който полицейските служителите са изпълнявали служебните си задължения на 28.08.2023 г. за времевия период от 10:30 ч. до 11:30 ч.

В конкретния случай не се установява да е спазена императивната норма на закона. В представената по делото дисциплинарна преписка липсват каквито и да е доказателства, от които да е видно, че Комисията назначена от Директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, в качеството си на дисциплинарно-разледващ орган, да е предоставила на държавния служител и на подпомагащото го лице, исканите от тях записи. Съгласно чл. 206, ал. 4 от ЗМВР дисциплинарно наказващия орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, в т. ч. и доказателствата посочени от държавния служител, което не е сторено от наказващия орган. С непредявяването за запознаване на жалбоподателя В. със записите от СД диска и снимките, които се явяват единствено доказателство за твърдените неправомерни действия и липса на оценка на представените пред наказващия орган доказателства, липса на произнасяне по искане, е нарушено правото на защита на дисциплинарно наказаното лице, опорочено е производството по реализиране на дисциплинарната отговорност и представлява основание за отмяна на обжалвания акт по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. В този смисъл и Решение № 6630 от 5.07.2022 г. на ВАС по адм. д. № 2750/2022 г., V о.

Съгласно разпоредбата на чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта.

Макар, че оспореният акт е съставен в предвидената от закона писмена форма и съдържа формално изброяване на всички задължителни реквизити, предвидени в чл. 210 ал. 1 от ЗМВР, посоченото в обстоятелствената част на заповедта дисциплинарно нарушение не е достатъчно прецизно като липсва съответствие между фактическите обстоятелства и посочените като нарушени разпоредби. В оспорената заповед ДНО приема, че младши инспектор В. прави личен обиск на лицето, с неустановена самоличност и не съставя протокол за това, посочвайки че с това действие е нарушил чл.82 от ЗМВР, както и че служителите вместо да задържат лицето, за да установят самоличността му, го качват на задната седалка в служебният автомобил, без да му поставят белезници, ограничават правото му на свободно придвижване не по установения ред, като не издават заповед за задържане и го откарват на ПВ Джурово, с което е нарушил чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР. Съгласно чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители е нарушение, което е различно от неспазването на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за каквото нарушение жалбоподателят е понесъл дисциплинарна отговорност.

С оглед на приетите от ДНО фактически обстоятелства деянието на младши инспектор В., е следвало да бъде квалифицирано като нарушение по чл.194, ал.2, т.1, вр. чл.200, ал.1, т.15 от ЗМВР. Действително за извършването на което и да е от двете нарушения - вмененото и действително извършеното, е предвидено едно и също дисциплинарно наказание - „порицание“, но неправилната правна [жк], което е съществено с оглед строго формалния характер на дисциплинарното производство и правилното организиране на защитата на наказаното лице. Неправилната правна квалификация на извършеното дисциплинарно нарушение е основание за отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна, поради неправилно приложение на материалния закон.

Съвкупната преценка на приобщените по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в несъответствие с приложимите материалноправни разпоредби.

Съдът счита, че ДНО е установил фактическата обстановка, като е приел, че на 28.08.2023г. младши инспектор В. е бил наряд дневна смяна, за времето от 08:30 до 20:30 часа, с колегата си младши инспектор Г. Й. Г. и са изпълнявали служебните си задължения със служебен автомобил „КИА СЕЕД“, с рег.№ [рег. номер], и около 11:05 часа, движейки се по АМ „Хемус“ виждат лице с тъмни дрехи (пешеходец), с качулка на главата, преметнало найлонова торба през рамо, спрели колата, слезнали от нея и отишли зад служебния автомобил при лицето, което не говорело български или английски и не представило документ за самоличност. Младши инспектор В. прави личен обиск на лицето, с неустановена самоличност и не съставя протокол за това, съгласно изискванията в чл.82 от ЗМВР, което потвърждава и самият служител в обяснението си с вх. №906000-14750. Служителите вместо да задържат лицето при спазване на разпоредбите на чл.72 ал.1 т.4 от ЗМВР, за да установят самоличността му, го качват на задната седалка в служебният автомобил, без да му поставят белезници, ограничават правото му на свободно придвижване не по установения ред, като не издават заповед за задържане и го откарват. Автомобила тръгва в посока [населено място] и около 11:13 часа спира под моста на пътен възел /ПВ/ „Джурово“. Лицето и младши инспектор Г. слизат от автомобила, младши инспектор Г. се връща в служебния автомобил и отново слиза, като подгонва лицето с неустановена самоличност. Връщайки се отново на предна дясна седалка, посяга с дясната ръка към пистолета си, вади го от кобура и го насочва през сваленото стъкло на предна дясна врата на автомобила в задна посока към лицето с неустановена самоличност. Младши инспектор В. в своето обяснение вх. №906000-14750/19.09.2023г., заявява, че не е виждал младши инспектор Г. да гони лицето и да насочва оръжие към него. В същото време тези действия се потвърждават от прегледа на видеофайловете и от снимките на страница 18,19 и 20 от Протокола за извършената видео-техническа експертиза.

Безспорно служителят прави обиск на лице, с неустановена самоличност и не съставя протокол за това, качва го в служебния автомобил, без поставени белезници и го откарва до ПВ „Джурово“, като го оставя там, а не го отвежда за установяване на самоличността му в Районно управление Ябланица, ограничил е свободното придвижване на лицето, не по законоустановения начин, качвайки го в служебния автомобил и откарвайки го до ПВ „Джурово“, като с действията си той е уронил престижа на МВР пред лицето, което е спрял, което неимоверно ще окаже влияние и върху доверието към институцията МВР. Освен това деянието е станало достояние на широк кръг от лица предвид публикации в средства за масова информация и последващо излъчване по национални медии, което е възможно да доведе до създаване на негативно отношение на широката общественост спрямо полицейските служители и институцията, която представлява - МВР. С оглед твърденията за дадено разпореждане от горестоящ служител, ако младши инспектор Г. В. е преценил, че даденото му разпореждане (заповед) е незаконосъобразно е трябвало да възрази, като посочи пред преките си ръководители или пред по-висшестоящ ръководител, основанията за неизпълнението й.

Ставайки свидетел на неетичното и обидно отношение от страна на младши инспектор Г. Г., който гони лицето с неустановена самоличност под ПВ „Джурово“ и в последствие насочва оръжие към него през прозореца на служебния автомобили, младши инспектор В. не предприел никакво действие, за да прекрати това поведение и не е докладвал на ръководителя си.

Горепосочената фактическа обстановка, съдът я възприема за достоверна. Тя се извежда по еднопосочен начин от анализа на събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, от снимките в Протокола за извършената видео-техническа експертиза и заявеното от служителя в писмените обяснения, обясненията на началник група ст.инсп.Ц. /л.67/ и на началник РУ Ябланица ст.исп. Л.Л. /л.71-72/, от допълнително ангажираните в хода на съдебното производство писмени доказателства и от извършения преглед на видеофайловете със записите от камерите на служебния автомобил.

Поради изложеното, съдът намира, че в рамките на развилото се дисциплинарно производство, както и в рамките на настоящето съдебно производство, се установи описаните по горе действия и поведение от страна на жалбоподателя. Изложените възражения относно взети ли са при обиска сочените вещи или не, не са предмет на настоящото производство, а на образуваното досъдебно такова, поради което съдът не намира основание да коментира. Поведението на оспорващия надхвърля допустимото от закона и морала поведение и е в противоречие със задълженията му на държавен служител в системата на МВР по Етичния кодекс, задължаващи го да съблюдава наложените норми за поведение в отношенията си с лицето, с неустановена самоличност. В тази връзка настоящата инстанция приема за безспорно установено, че поведението му е морално укоримо и в противоречие с посочените принципи, и съответно осъществява състава на нарушението по чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, за което същият е следвало да понесе съответно дисциплинарно наказание.

Съдът обаче намира, че изводът на ответника за наличие на фактическия състав по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР – тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ - деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата, е направен при превратно тълкуване на посочената норма, като съображенията за това са следните:

За да е налице основание за прекратяване на служебното правоотношение на лицето на посоченото основание по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, следва да са налице две кумулативноизискуеми предпоставки, от една страна - извършването на деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и от друга страна – същите да уронват престижа на службата, т. е. поведението да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверие от страна на обществото в полицейската институция. Настоящият съдебен състав счита, че в случая макар и извършеното от Г.В. да е несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, същото не уронва престижа на службата - авторитетът на МВР пред обществото, на което той служи, до степен, обосноваваща налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание. Под „деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция. Не е задължително престижът да е вече уронен, не е необходимо деянието да е извършено на публично място, но е задължително действията да са станали или да е възможно да станат достояние и на други лица, което би се отразило негативно върху авторитета на Министерството на вътрешните работи (Тълкувателно постановление № 3/07.06.2007 г. по т. д. № 4/2007 г. на ВАС).

В случая извършеното от оспорващия, макар и да е морално укоримо, не е с такъв интензитет, агресивност и публичност, че да бъде окачествен като „тежък“ и реално да застрашава доброто име на институцията, респективно да уронва престижа на службата, обосноваващо налагането дисциплинарно наказание „уволнение“. Под „деяние, уронващо престижа на службата“ се разбира деянието да е от такова естество, че реално да застрашава с намаляване или загубване на доверието от страна на обществото в полицейската институция, каквото в случая не се установява. Няма данни ситуацията да е била непосредствено възприета от находящи се в близост лица, впоследствие да е станала достояние или предмет на обсъждане сред обществеността. В условията на кумулативност не са изпълнени двете материалноправни предпоставки за деянието - то да е несъвместимо с етичните правила за поведение на служителите на МВР и с него да е уронен престижа на службата.

Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР, тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание „уволнение“ са деянията, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. За да може едно нарушение на Етичния кодекс да се определи като тежко нарушение на служебната дисциплина е необходимо наличието и на [жк], деянието да уронва престижа на службата. В мотивите на Тълкувателно постановление № 3 от 7.06.2007 г. на ВАС по т. д. № 4/2007 г., ОС на съдиите е посочено, че под „престиж на службата“ следва да се разбира авторитетът на полицията пред обществото, на което тя служи, за да защитава живота, здравето и имуществото на гражданите, да опазва обществения ред, да противодейства на престъпността при стриктно спазване на закона, зачитане на основни права и свободи на гражданите и утвърждаване принципите на правовата държава. Неспазването на служебната етика, незачитането на установения обществен ред може да има за последица намаляване или загуба на общественото доверие в полицията, да доведе до липса на обществена подкрепа за цялостната полицейска дейност. Не е необходимо деянието да е извършено на публично място. Само обаче фактът, че деянието е станало достояние на външни на МВР институции и лица, не е достатъчно, за да се определи едно деяние като тежко дисциплинарно нарушение, за което органът по назначаване в условията на обвързана компетентност да е длъжен да наложи наказание „уволнение“, като не всяко неетично поведение е тежко нарушение на служебната дисциплина, накърняващо престижа на службата.

След като фактът на извършено от служителя деяние, несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР и уронващо престижа на службата, не е безспорно доказан, то позоваването на такова деяние като нарушение на чл. 203, ал. 1, т. 13 във връзка с чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР относно неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, в частност нарушаване на нормите на т. 15, т. 19, т. 20, т.24, т.37 и т.69 поради деяния несъвместими с етичните правила за поведение и уронващи престижа на службата, е незаконосъобразно.

С оглед установеното, че с поведението си служителят е нарушил етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, то за това дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР законът предвижда друг вид наказание – санкциониране по чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР, което от своя страна обосновава и несъразмерност на наложеното дисциплинарно наказание. Разпоредбите на чл. 6, ал. 2 и ал. 5 от АПК намират приложение и в настоящия случай и ако с налагането на по-лекото наказание може да се постигне желаната и преследваната от закона цел, тогава налагането на по-тежко наказание е необосновано и е в нарушение на един от основните принципи в чл. 6 от АПК - принципът за съразмерност. В този смисъл е несъответен на закона и необоснован изводът на ДНО за безспорно установяване на незаконосъобразно действие от страна на мл.инсп. В. и наличие на предпоставките за ангажиране на дисциплинарната му отговорност за нарушение по чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР.

Настоящият състав намира също така, че в конкретния случай при издаването на заповедта за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, наказващият орган не е спазил и правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, което негово задължение е императивно и влече необоснованост, както по отношение въпроса за извършване на нарушението, така и за вида и размера на наложеното наказание. Видно от съдържанието на оспорената заповед, органът формално е приложил разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР при определяне вида и размера на наказанието, което е самостоятелно основание за отмяна на тази заповед. Съгласно цитираната разпоредба, при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания, се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. В атакуваната заповед е извършено само формално изброяване на тези обстоятелства, съобразно приетата за установена фактическа обстановка, без да е налице съпоставянето ѝ с цялостното поведение на държавния служител по време на службата му, каквото е изискването на посочената норма. В заповедта е направено позоваване на кадровата справка на служителя/при данните за получавани награди и т.н/., но липсва анализ на установеното от нея.

Действително, цялостното поведение на служителя не представлява основание за освобождаване от отговорност при извършване на дисциплинарно нарушение, а е обстоятелство, което оказва влияние върху определяне на вида и тежестта на наказанието. Размерът на наложеното наказание също подлежи на проверка от съда и при липса на конкретни обстоятелства, които го обосновават съда не може да извърши такава. В случая обаче, ДНО въобще не е провел анализ на фактите, установени в кадровата справка на мл.инсп. В., от тази гледна точка, с което е допуснато нарушение на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

Отделно при издаване на оспорената заповед ДНО, е нарушил разпоредбата на чл.197 ал.3 от ЗМВР. При описаната в обстоятелствената част на обжалваната заповед фактическа обстановка, наказващият орган определя шест едновременно установени нарушения на служебната дисциплина. Съгласно разпоредбата на чл.197, ал. 3 от ЗМВР, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, какъвто безспорно е настоящият случай наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания или 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания. Видно от съдържанието на представената по делото Заповед № 295з-254/23.01.2024 г. на Директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, ДНО в лицето на Директора на Областна дирекция на МВР Ловеч, не е изпълнил посочената разпоредба и не е определил отделно наказание за всяко едно от шестте едновременно установени нарушения, и едва тогава да приложи точка едно или точка две на ал.3 на чл.197 от ЗМВР. В случая ДНО с диспозитива на оспорената заповед е наложено едно наказание –„уволнение“. По този начин са нарушени правилата за индивидуализация на наказанията. В този смисъл е и Решение № 6034 от 7.06.2023 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2023 г., II о.

В тази връзка съдът намира, че оспорената заповед е издадена и в противоречие с целта на закона, и в разрез с правилата за индивидуализация на наказанието по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР.

По изложените съображения настоящият състав намира, че жалбата е основателна и следва да бъде уважена, а обжалваната заповед е валиден административен акт, но е издаден в нарушение на специалните изисквания за форма, административнопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и в несъответствие с неговата цел, поради което е незаконосъобразен и същият следва да бъде отменен на основание чл. 146, т. 2, т. 3, т. 4 и т. 5 от АПК.

При този изход на спора съдът намира искането на оспорващия за присъждане на направените разноски за основателно и ответника ОД на МВР Ловеч на основание чл. 143, ал. 1 от АПК следва да бъде осъден да заплати на Г. П. В. реално направените от последния, своевременно поискани и доказани съдебни разноски общо в размер на 910 /деветстотин и десет/ лева, съставляващи 10 лева - платена държавна такса, според преводното нареждане на л. 8 от делото и 900 лева договорено и реално заплатено възнаграждение за един адвокат, видно от договор за правна защита и съдействие на л. 11 от делото.

Воден от горните мотиви и на основание чл.172 ал.2 предложение второ от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ и чл. 143, ал. 1 от АПК, Ловешки административен съд, първи административен състав,

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Заповед № 295з-254 от 23.01.2024 година на Директора на Областна дирекция на министерството на вътрешните работи /ОДМВР/ –Ловеч, с която на младши инспектор Г. П. В., младши автоконтрольор I степен в група “Охранителна полиция„ към Районно управление Ябланица при Областна дирекция на МВР - Ловеч е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и прекратено служебното правоотношение в МВР.

ОСЪЖДА Областна дирекция на министерството на вътрешните работи –Ловеч, да заплати на Г. П. В., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [улица] А, сумата от 910 /деветстотин и десет/ лева, разноски по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

Препис от решението да се връчи на страните по делото.