Мотиви
към присъда № 260019 от 28.01.2021 г. по НОХД № 7268/2020 г. по описа на
Районен съд - Пловдив, НО, XXI н. състав
Районна прокуратура – Пловдив е внесла в съда
обвинителен акт против Г.П.П., ЕГН: ********** за това, че на 13.08.2020 г. в
гр. Пловдив, е извършил действия с цел да възбуди полово желание без
съвкупление по отношение на лице, навършило 14-годишна възраст - Й.Д. Ч., ЕГН: **********
***, като е употребил сила – престъпление по чл. 150, ал. 1 от Наказателния
кодекс (НК).
Съдът прие за съвместно разглеждане в наказателното
производство граждански иск с правно основание чл. 45, ал. 1 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), предявен от Й.Д. Ч., ЕГН: ********** против
подсъдимия Г.П.П. за заплащане на сумата от 2000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от пострадалата Ч. в резултат от престъплението
по чл. 150, ал. 1 от НК, за което е предаден на съд подсъдимият. Й.Д. Ч. беше
конституирана като частен обвинител и граждански ищец в наказателния процес.
Производството по дело е по реда на глава двадесет и
седма от НПК, съкратено съдебно
следствие по чл. 371, т. 2 от НПК. Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК
като установи, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в
досъдебното производство доказателства, обяви на страните, че при постановяване
на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа изцяло повдигнатото
обвинение против подсъдимия П.. Предлага на съда да приеме за установена
фактическата обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт,
която намира за доказана по делото от показанията на разпитаните свидетели, от
извършеното разпознаване, както и от заключенията на изготвените експертизи.
Взема становище, че от събраните доказателствени материали се установява по
несъмнен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна
престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК. Пледира за постановяване на осъдителна
присъда. Сочи, че като смекчаващо обстоятелство следва да бъде взето предвид
направеното от подсъдимия самопризнание още на досъдебното производство, а като
отегчаващо - предходните му осъждания. Предлага да бъде наложено наказание
„лишаване от свобода“ в размер на 4 години, което да бъде намалено с една
трета, както и да бъде приспаднато при изпълнението му времето, през което
подсъдимият е бил задържан на досъдебното производство. Взема становище
разноските по делото да бъдат възложени в тежест на подсъдимия, а гражданският
иск да бъде уважен в пълен размер.
Частният обвинител и граждански ищец Ч. поддържа становището
на прокурора. Моли гражданският иск да бъде уважен в пълен размер.
Защитникът – адв. И.И., пледира, че фактическата
обстановка е правилно установена в обвинителния акт и поддържа признанието на
фактите от подсъдимия. Моли при постановяването на присъдата да бъде отчетено
от съдебния състав като смекчаващо обстоятелство изразеното от подсъдимия
съжаление и разкаяние за стореното, както и желанието му да се поправи. Сочи,
че подсъдимият е единствено дете в семейството си и родителите му разчитат на
неговата подкрепа в осигуряването на средствата за издръжка на семейството.
Предлага наказанието да бъде определено в минимален размер. Досежно гражданския
иск взема становище същият да е основателен.
Подсъдимият П. признава
фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, и заявява, че е
съгласен да не се събират доказателства за тези факти. Дава кратки обяснения в
хода на съкратеното съдебното следствие, в които сочи, че разбира какво
обвинение му е повдигнато, признава се за виновен и съжалява за извършеното
деяние. В хода на съдебните прения поддържа наведените от защитника си
съображения, а с последната си дума моли да му бъде наложено минимално
наказание.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено
следното:
От
фактическа страна:
Подсъдимият Г.П.П.
е роден на *** ***, б.,б.г., живущ ***, с основно образование, неженен,
работещ, осъждан, ЕГН: **********.
На
13.08.2020 г. в ранните часове на денонощието частният обвинител и граждански
ищец Й.Д. Ч., която била на ** години, заедно със свои приятели посетила
дискотека „Сикретс“, намираща се в град Пловдив. Около 04:15 часа на 13.08.2020
г. Ч. излязла от дискотеката и решила да се прибере у дома си в гр. Пловдив,
като се придвижи пеша, без да наема такси, тъй като живеела наблизо. Движейки
се в близост до бензиностанция „ОМВ“, находяща се на бул. „България“ в гр.
Пловдив, частният обвинител и граждански ищец Ч. забелязала лице от мъжки пол, което
тичало на отсрещния тротоар на булеварда в посока към кръстовището на бул.
„България“ и ул. „Васил Априлов“ в гр. Пловдив. Това лице бил подсъдимият Г.П.П..
Частният обвинител и граждански ищец Ч. продължила да върви и когато стигнала
до находящия се наблизо подлез, спряла и свалила обувките си, които били с
високи токове. Взела ги в ръка и преминала през подлеза, като излязла от левия
му изход, след което продължила да се движи към дома си по тротоара на ул.
„Мизия“. Когато около 04:40 часа приближила ъгъла на блока, в който живеела, частният
обвинител и граждански ищец Ч. чула шум зад себе си. Тя се обърнала и видяла подсъдимия
П., който тичайки, се приближавал бързо към нея. Ч. познала, че това било
същото лице, което няколко минути по-рано била забелязала да тича на отсрещния
тротоар на бул. „България“ в гр. Пловдив. Подсъдимият П. се приближил до
частния обвинител и граждански ищец Ч. и
я хванал с двете си ръце през гърдите и корема ѝ, като използвал сила. Ч.
инстинктивно започнала да кляка и същевременно да вика силно. Тогава с цел да
заглуши виковете ѝ подсъдимият П. сложил дясната си ръка на устата на
частния обвинител и граждански ищец Ч. и същевременно я завъртял на дясната
ѝ страна, като я бутнал силно. Ч. паднала върху капака на паркиран на
паркинга на ул. „Мизия“ лек автомобил с марка „Тойота“, след което се свлякла
пред колата. Подсъдимият П. се навел към частния обвинител и граждански ищец Ч.,
пресегнал се, с ръка хванал роклята на последната в долния ѝ край и с
бързо движение я вдигнал цялата над кръста ѝ. След това подсъдимият П.
плъзнал ръката си под бикините, които носела частният обвинител и граждански
ищец Ч. и с ръката си опипал половите ѝ органи - гениталиите. В този
момент на терасата на жилището си се показал разбуденият от виковете на Ч. неин
съсед - свид. Г.А., който попитал какво става. Подсъдимият П. бързо се
отдалечил бягайки, а частният обвинител и граждански ищец Ч. била придружена до
дома си от свил. Г.А.. За случилото се частният обвинител и граждански ищец Ч.
сигнализирала полицейските органи на 03 РУ при ОДМВР – Пловдив.
По
доказателствата:
Описаната фактическа обстановка
съдът приема за установена от самопризнанията
на подсъдимия, дадени по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и въз основа на събраните и проверени
по делото гласни доказателствени
средства – показанията на свидетелите Й.Д. Ч. (лист 49-50 и лист 54 от
досъдебното производство); Г.Б.А. (лист 51 от досъдебното производство); И.Н.А.
(лист 52-53 от досъдебното производство) и Т.Д.М. (лист 56-57 от досъдебното
производство), от писмените
доказателства – справка за съдимост за подсъдимия П. (лист 32-35 от
делото); характеристична справка (лист 40-41 от досъдебното производство); заповед
за задържане на лице от 20.08.2020 г. (лист 19 от досъдебното производство), от
писмените доказателствени средства
– протокол за оглед на местопроизшествие от 13.08.2020 г. (лист 5 от
досъдебното производство); протокол за разпознаване на лица от 21.08.2020 г.
(лист 55 от досъдебното производство); протокол за доброволно предаване от
20.08.2020 г. (лист 59 от досъдебното производство); протокол за оглед на
веществени доказателства от 20.08.2020 г. (лист 60-61 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 14.08.2020 г. (лист 65 от
досъдебното производство); протокол за оглед на веществени доказателства от
29.09.2020 г. (лист 66 от досъдебното производство); протокол за доброволно
предаване от 14.08.2020 г. (лист 72 от досъдебното производство); протокол за
оглед на веществени доказателства от 29.09.2020 г. (лист 73 от досъдебното
производство); протокол за доброволно предаване от 14.08.2020 г. (лист 74 от
досъдебното производство); протокол за оглед на веществени доказателства от
15.10.2020 г. (лист 75-76 от досъдебното производство), от заключението на съдебномедицинска експертиза № 789/2020 г. (лист
84-85 от досъдебното производство) и от заключението
на комплексна съдебнопсихиатрична и психологична експертиза (лист 90-96
от досъдебното производство), както и от веществените
доказателства по делото.
В събраните и проверени по делото доказателствени
материали не се съдържат съществени противоречия, същите еднопосочно и
безпротиворечиво установяват фактическата обстановка, изложена в
обстоятелствената част на обвинителния акт и призната от подсъдимия, поради което
и по аргумент за противното от чл. 305, ал. 3 от НПК не се налага по-детайлното
им обсъждане.
От правна
страна:
При така установените факти съдът намира, че
подсъдимият Г.П.П. е осъществил от обективна и
от субективна страна престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК, за което му е
повдигнато обвинение.
От обективна
страна на 13.08.2020 г. в гр. Пловдив, подсъдимият П. е извършил действия с
цел да възбуди полово желание без съвкупление по отношение на лице, навършило
14-годишна възраст - Й.Д. Ч., ЕГН: ********** ***, като е употребил сила.
Времето и мястото на извършване на деянието са
категорично доказани от показанията на свидетеля очевидец Й.Д. Ч. - изцяло
кредитирани от съда, които намират подкрепа и в показанията на свид. Г.Б.А..
Доказателствена информация досежно мястото на извършване на престъплението се
черпи и от протокола за оглед на местопроизшествие. Доказано по делото и е
авторството на деянието от страна на подсъдимия П.. Този факт съдът приема за
доказан от протокола за разпознаване на лица, който е съставен по реда и
правилата на НПК, анализиран съвместно с показанията на свид. Ч., която
изяснява, че непосредствено и от близко разстояние е наблюдавала подсъдимия и
сочи особеностите, по които го разпознава.
Деянието на подсъдимия е съставомерно от обективна
страна именно по чл. 150, ал. 1 от НК, тъй като към момента на извършването му
пострадалата – свид. Й.Д. Ч., е била навършила 14-годишна възраст, като същата
е родена през 1988 година, и е липсвало нейното съгласие за осъществяване на
блудственото действие. В тази връзка за сломяване на съпротивата ѝ
подсъдимият е използвал принуда под формата на сила. Конкретните му действия от
обективна страна са доказани по делото отново от показанията на свид. Ч., както
и от самопризнанието на П.. Последният първо е хванал през гърдите и корема пострадалата
Ч., след това, когато е започнала да вика, е сложил дясната си ръка на устата
ѝ, после я е завъртял на дясната ѝ страна и я бутнал силно, като тя
паднала върху капака на паркиран на местопроизшествието автомобил, а накрая се
навел към нея и повдигнал роклята ѝ над кръста. Съвкупността от тези
действия на подсъдимия П., както и всяко едно от тях взето поотделно,
представлява форма на физическо въздействие спрямо пострадалата и от правна
страна се квалифицира като употреба на сила. В случая подсъдимият е използвал
тази сила, за да сломи съпротивата на Ч., поради което действията му
представляват част от изпълнителното деяние на престъплението. Употребената
сила се явява годна за сломяване на съпротивата на свид. Ч., тъй като когато тя
е започнала да вика, подсъдимият е поставил ръката си на устата ѝ, за да
преустанови това ѝ действие, след което я е блъснал и когато свидетелката
е паднала на земята, П. е могъл да вдигне роклята ѝ.
Престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК е двуактно.
Изпълнителното му деяние се осъществява чрез действие и включва освен
употребената принуда, за която в случая се изясни да представлява описаното
поведение по използване на сила спрямо свид. Ч., така също и извършването на
блудственото действие. Последното също е доказано по делото и представлява
поведението на подсъдимия П. по плъзгане на ръката си под бельото на свид. Ч. и
опипване на половите ѝ органи. В този момент престъплението е било
довършено от обективна страна. Осъщественото от подсъдимия П. блудствено
действие е годно да възбуди полово желание без съвкупление. Чрез
инкриминираното деяние са засегнати обществените отношения, осигуряващи
свободата при избор на полово поведение.
От субективна
страна деянието е извършено виновно и при форма на вината пряк умисъл. Към
момента на осъществяването му подсъдимият е формирал съзнание за проявлението
на всички признаци от състава на престъплението, но въпреки това е пристъпил
към неговото осъществяване. На първо място подсъдимият е съзнавал липсата на
съгласие на частния обвинител и граждански ищец Ч. за участие в инкриминираното
блудствено действие, което последната е демонстрирала чрез оказаната съпротива,
като е започнала да кляка и да вика. Подсъдимият е формирал представа и че
деянието му – опипване с ръка на половите органи на гражданската ищца, е от
естество да възбуди полово желание без съвкупление. Именно с тази специална цел
от субективна страна /да възбуди полово желание без съвкупление/ е действал
подсъдимият П., като от установеното по делото му поведение не се прави извод,
че умисълът му е обхващал неговото поведение да е насочено и да е
представлявало започналото изпълнение на друго престъпление против половата
неприкосновеност на пострадалата. На следващо място подсъдимият е съзнавал и че
частният обвинител и граждански ищец Ч. е била навършила 14-годишна възраст, а
действията му по хващането през гърдите и корема на ѝ, запушването на
устата ѝ, изблъскването върху капака на автомобила и повдигането на
роклята ѝ представляват оказване на физическо въздействие и принуда
спрямо пострадалата свидетелка, които са годни да сломят съпротивата ѝ.
По тези съображения съдът прие, че подсъдимият Г.П.П.
е осъществил от обективна и от субективна страна престъплението по чл. 150, ал.
1 от НК, поради което с присъдата си го призна за виновен.
По
наказанието:
За престъплението по чл. 150, ал. 1 от НК се предвижда
наказание „лишаване от свобода“ от две до осем години.
Съдът отчита като смекчаващи отговорността
обстоятелства изказаното съжаление и разкаяние за извършеното, признанието на
вината, което подсъдимият направи наред с признанието на фактите в своите
обяснения, младата му възраст. Като отегчаващо обстоятелство съдът съобрази
обремененото съдебно минало на П., като към момента на извършване на процесното
деяние същият е вече няколкократно осъждан с влезли в сила съдебни актове, като
включително е търпял и ефективно наказание „лишаване от свобода“. При така
установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, съобразени според тяхната
относителна тежест, съдът намира, че наказанието следва да бъде определено при
превес на смекчаващите обстоятелства и към предвидения минимум, но същевременно
над най-ниския предвиден размер, за да не се игнорира значението и на
установеното отегчаващо отговорността обстоятелство, а наказанието да отговаря
на действителната степен на обществена опасност както на деянието, така и на
дееца. По тези съображения наказанието на подсъдимия Г.П.П.
следва да бъде индивидуализирано в размер на две години и три месеца
„лишаване от свобода“, който срок ще е достатъчен за постигане на целите по чл.
36, ал. 1 от НК. Предвид протеклото производство по реда на чл. 373, ал. 2 от НПК и съгласно правилото на чл. 58а, ал. 1 от НК съдът намали така определено
наказание с една трета, като наложи на подсъдимия с присъдата си наказание
„лишаване от свобода“ за срок от 1 (една) година и 6 (шест) месеца.
В случая не са налице предпоставките за определяне на
наказанието по реда на чл. 55 от НК. Това е така, тъй като нито най-лекото
предвидено наказание се явява несъразмерно тежко с оглед на конкретно
извършеното престъпление, нито пък по делото се установиха изключително или
многобройни смекчаващи обстоятелства. Направеното от подсъдимия самопризнание
също не се цени като изключително смекчаващо обстоятелство. Съдът намира, че в
случая разкриването на обективната истина е резултат от навременните и
ефективни действия на разследващите органи, като направеното признание подкрепя
и затвърждава приетите за установени обстоятелства, но само по себе си не е
изиграло решаваща роля за разкриването на престъплението и неговия извършител.
Не са налице и предпоставките по чл. 66, ал. 1 НК за
отлагане изпълнението на така наложеното наказание от една година и шест месеца
„лишаване от свобода“, тъй като подсъдимият П. е осъждан на лишаване от свобода
за престъпления от общ характер, за които му осъждания не е настъпила
реабилитация към момента на извършване на процесното деяние. В тази връзка на
основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗИНЗС съдът постанови наложеното
наказание от 1 година и 6 месеца лишаване от свобода да бъде изтърпяно при
първоначален строг режим.
На основание
чл. 59, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от НК от така наложеното на подсъдимия Г.П.П.
наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода съдът
приспадна времето, през което подсъдимият е бил задържан по реда на ЗМВР със
Заповед за задържане на лице за срок от 24 часа на 20.08.2020 г., с Постановление от 21.08.2020 г. на
прокурор при Районна прокуратура – Пловдив за времето от 21.08.2020 г. до
24.08.2020 г. и с мярка за неотклонение „задържане под стража“, взета с
Определение № 153/24.08.2020 г. по ЧНД № 5170/2020 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, считано от 24.08.2020 г. до влизане на присъдата в сила, като един ден
задържане се зачете за един ден лишаване от свобода.
По
гражданския иск:
Гражданският иск намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 45 от ЗЗД, която въвежда задължение за всекиго за обезщетяване на
виновно и противоправно причинените другиму вреди. За уважаване на гражданския
иск в наказателния процес е необходимо да се установят следните 5 елемента от
фактическия състав: 1) деяние; 2) противоправност; 3) вреда); 4) причинна
връзка и 5) вина.
В тази връзка доказа се по делото, в резултат от
виновните (умишлени) и противоправни действия на подсъдимия Г.П.П. гражданската
ищца Й.Д. Ч. е претърпяла неимуществени вреди - болки и страдания. Съгласно
указания, дадени с ППВС № 4/1968 г. на ВС размерът на обезщетенията за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Понятието
справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД не е абстрактно, а е свързано с
преценката на конкретни и обективно съществуващи обстоятелства, чието значение следва
да бъде съобразено при определяне на размера на обезщетението. Такива
обстоятелства могат да бъдат характерът и интензитетът на увреждането, начинът
на извършването му, обстоятелствата, при които е осъществено вредоносното
деяние, личността на пострадалия, неговата възраст и обществено положение,
допълнителното влошаване състоянието на здравето на пострадалото лице,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания. Практиката на
наказателна и гражданска колегия на ВКС, постановена след издаване на
цитираното постановление, определя и редица други относими към тази преценка
обстоятелства като например вида на увреденото благо, отражението, което
увреждането е имало върху личния, семейния, обществения и професионалния живот
на пострадалото лице, продължителността и интензитета на преживените физически,
психически и емоционални страдания, прогнозите за бъдещо развитие на
увреждането, икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за „справедливост“ на съответния етап от развитие на обществото в
държавата. Във всеки случай, за да отговаря на критерия справедливост,
определеното от съда обезщетение следва при отчитане на всички релевантни по
делото обстоятелства, относими към пострадалото лице и претърпените от него
увреждания, по най-пълен начин да обезщетява претърпените от него болки и
страдания и в този смисъл да се явява техен паричен еквивалент. Настоящият
състав, като съобрази гореизложените задължителни указания, намира, че
справедливият размер на обезщетяването на претърпените от гражданския ищец Ч.
неимуществени вреди изисква приетият за съвместно разглеждане в наказателния
процес граждански иск да бъде уважен в пълния му предявен размер, като
подсъдимият П. бъде осъден да заплати на гражданския ищец Ч. сумата от
2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата. Размерът на обезщетението за претърпените от
гражданския ищец неимуществени вреди съдът определи въз основа на следните
обстоятелства:
- естеството на увредените блага, а именно половата
неприкосновеност на пострадалата Ч.;
- механизма на причиняване на вредоносното деяние,
като подсъдимият е използвал принуда под формата на сила, чрез оказано
физическо въздействие върху гражданския ищец, за да осъществи и довърши
намисленото престъпление;
- обстоятелствата, при които е причинено увреждането –
в тъмната част на денонощието, когато гражданската ищца Ч. се е намирала сама,
навън и без наоколо да има други хора.
По тези съображения настоящият съдебен състав приема,
че така определеният размер на обезщетението в най-пълна степен кореспондира с критерия
за справедливост, като гражданският ищец бива обезщетен за обективно претърпените
неимуществени вреди, но и без да се допуска неоснователното му обогатяване.
Подсъдимият се осъжда да заплати обезщетението ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието – 13.08.2020 г., до окончателното изплащане на
сумата.
Досежно разпореждането с веществените доказателства
съдът постанови с присъдата си следните вещи, приобщени като доказателства по
делото –
1 брой дамска рокля и 1 брой дамски бикини, намиращи се на съхранение при
домакина на Трето РУ при ОДМВР Пловдив, да се върнат на техния собственик
частният обвинител и гражданск ищец Й.Д. Ч. след влизане на присъдата в сила, а
вещите – 1 брой мъжка блуза с къс ръкав, 1 брой дънков панталон и 1 чифт
маратонки, намиращи се също на съхранение при домакина на Трето РУ при ОДМВР
Пловдив, да се върнат на подсъдимия Г.П.П. след влизане на присъдата в сила.
Приложените по делото 3 броя компактдискове, находящи се съответно на лист 65,
лист 72 и лист 74 от досъдебното производство, съдът постанови да останат по
кориците на делото. Като вещ без стойност следва да бъде унищожено след
влизането на присъдата в сила вещественото доказателство – 1 брой плик,
съдържащ поднокътно съдържимо от лява и дясна ръка на Й.Д. Ч., намиращ се на
съхранение при домакина на Трето РУ при ОДМВР Пловдив.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 189, ал. 3
от НПК подсъдимият следва да бъде осъден да заплати направените по делото
разноски в размер на 658,80 (шестстотин петдесет и осем лева и осемдесет стотинки)
лева – представляващи сторени разноски в досъдебното производство, платими в
полза на Държавата и по сметка на ОД на МВР – Пловдив, както и да бъде осъден
да заплати сумата от 80 (осемдесет) лева, представляваща държавна такса върху
уважения размер на гражданския иск, в полза на съдебната власт и по сметка на
Районен съд – Пловдив.
Така мотивиран, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Вярно с оригинала, ХБ