№ 32
гр. П. , 31.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание
на двадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимир Г. Ненчев
Членове:Албена Г. Палова
Мариана И. Димитрова
при участието на секретаря Галина Г. Младенова
като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело
№ 20215200500310 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. От ГПК. С решение №
260010/13.01.2021 г., постановено по гр.д. № 4613/2019 г. Пазарджишкият
районен съд е приел за установено по отношение на Д. С. С., ЕГН
**********, от град П., ул."П.Б." № 76, ет.8, ап.22, че съществува вземане на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и
адрес па управление град София, бул. "Д-р Петър Дертлиев" № 25, офис
сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 , представлявано от Д.Б.Б., за сумата от 2 590
лв. - главница по договор за потребителски кредит с NaPLUS-14841348 от
10.05.2017 г., което вземане е прехвърлено на ищеца по силата ма Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., ведно със
законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на
заявлението - 01.02.2019 г.до окончателното изплащане на сумата, за която
сума е издадена Заповед № 329/05.02.2019 г. за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 520/2019 г. по описа на РС-П., като е
отхвърлил исковете за разликата от 2 590 лв. до претендираната главница от
3 000 лв., за договорна лихва в размер на 1 714.60 лв. за периода от 20.08.2017
г. до 20.05.2020 г. и за обезщетение за забава в размер на 535.86 лв. за
периода от 21.09.2017 г. до 01.02.2019 г.
1
Осъдил е Д. С. С. да заплати на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
сумата от 88.80 лв. разноски по заповедното производство и сумата от 303.40
лв. разноски по исково о производство.
Против така постановеното решение в отхвърлителните му части в
законния срок е постъпила въззивна жалба от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се
твърди, че е неправилна констатацията на съда, че процесният договор е
недействителен на основание противоречие с чл. 11, ал. 1, г. 10 от ЗПК, тъй
като в договора било изрично посочено как се формира размерът на ГПР в
графа „Параметри и условия". Неправилен бил и изводът на съда, че било
налице поведение на кредитодателя, с което поставял кредитополучателя в
положение, което го затруднявало да разбере действителния размер на ГПР,
да тълкува всяка една клауза от договора и да преценява дали тя създава
задължения за допълнителни такси по кредита, което противоречало на
изискването за яснота, въведено в разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
В договора били изрично посочени размерът на кредита, размерът на кредита
за покупка на застраховка „Защита на плащанията", застрахователната
премия, общият размер на кредита, такса ангажимент, брой погасителни
вноски, месечна погасителна вноска, общата стойност на плащанията,
годишният процент на разходите и уговореният лихвен процент
/възнаградителна лихва/. Също така в Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
ЗПК, неразделна част от договора, съставляващо Стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, било
посочено, че ГПР включва общите разходи на потребителя, настоящи или
бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит, като самият ГПР бил в размер на 44,03 % - 35 месечни погасителни
вноски по 152,50 лева с 30 дневен гратисен период и 34,24 % лихва. Посочено
било още, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за кредит и зависи
от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен период и матуритет
/Част III. Разходи по кредита, т. 2 ГПР от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от
ЗПК/.
Отделно в част II - Описание на основните характеристики на
съответния кредит от Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК, подробно били
посочени всички дължими от потребителя суми.
2
Твърди се още, че граматическото тълкуване на чл. 22 от ЗКП
въвеждало основание да се приеме, че санкционната последица
недействителност следвало да възниква при кумулативното наличие на
едновременното неспазване на всяко от въведените изискванията на чл. 10,
ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 910, ал. 1 чл. 11,
поради използвания от законодателя съюз „и" - изразяващ идеята за тясно
единство и форма на обединеност, а не различен съюз, предполагащ
алтернативност на основанията. Поддържа се също, че посоченият в
процесния договор годишен процент на разходите отговарял на въведените в
ЗКП изисквания за неговата законосъобразност, а описанието на
компонентите му било представено ясно и изчерпателно на потребителя.
Искането е да бъде постановено решение, с което обжалваното да бъде
отменено в посочените части, вместо което да бъде постановено ново, с което
да бъдат присъдени следните суми: такса ангажимент в размер на 105 лева
съгласно уговореното в т. 2 от Раздел „Условия по договора", където било
посочено, че страните се уговарят кредитополучателят да заплати на
кредитодателя такса ангажимент в размер на 105 лева срещу задължението на
кредитора за сключи договора при фиксиран лихвен процент; уговореното
съгласно т. 5 от Раздел „Условия по договора" обезщетение за забава за
сумата от 535,86 лева за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г.; уговорената
възнаградителна лихва, възлизаща в размер на 1 714.60 лева за периода от
20.08.2017 г. до 20.05.2020 г.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от Д. С. С.
чрез особения представител адв.М. П. от АК-П. с искане решението да бъде
потвърдено като правилно и законосъобразно.
Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по
делото писмени доказателства, като взе предвид становищата, изложени в
съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за
установено следното:
В исковата си молба против Д.С. ищецът „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД е твърдял, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД в
3
качеството на кредитор и ответника в качеството на кредитополучател е
сключен договор за кредит №PLUS-14841348, по силата на който кредиторът
предоставил на кредитополучателя сумата от 3000 лв. С оглед уговореното в
чл.2 от договора кредиторът е заплатил застрахователна премия по
застраховка „Защита на плащанията" в размер на 604.80 лв. за сметка на
кредитополучателя. Заплатената сума била разпределена в дължимите
месечни вноски на договора за кредит. В раздел „Параметри и условия" на
договора бил уговорен годишен процент на разходите в размер на 44.03%.
Съгласно чл.З от договора началната датата на изчисляването му била датата
на подписване на договора като е посочено, че се приема, че годината има 365
дни. В същият раздел бил посочен и размерът на приложимия лихвен
процент, който е 34.24%. Лихвеният процент бил фиксиран за срока на
договора и общата стройност на кредита възлизал на сумата от 2 490 лв. С
чл.2 от договора кредитополучателят се задължил да заплати на кредитора и
такса ангажимент в размер на 105 лв., срещу която кредиторът фиксирал
лихвения процент на срока ма договора при съдържащите се в него условия,
размери и срокове. Таксата се заплащала от кредитополучателя на кредита
при усвояване на кредита като кредиторът удържал сумата от общия размер
на кредита. Кредитополучателят се задължил да върне горепосочените суми в
срок до 20.05.2020 г. на 36 броя лавни месечни погасителни вноски, всяка от
които по 152.50 лв., дължими съгласно погасителния план, в който бил
посочен падежът на всяка отделна погасителна вноска. В случай на забава за
погасяваме на определена вноска кредитополучателят дължал на кредитора
обезщетение за забава, съобразно чл.5 от договора за кредит. Предвидено
било същата да бъде в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. Твърди се, че на 27.07.2017
г. между „БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД и ищцовото дружество бил
сключен рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания №Д-17-
00142-1/27.07.2017 г. Съгласно пар.1 ал.4 вземанията, предмет на
прехвърляне, се определят с Приложение №1 към Рамковия договор.
Предвидено било такова приложение да се изготвя всеки месец. В изпълнение
на уговореното на 13.02.2018 г. било подписано Приложение № 1, с което
били прехвърлени вземанията по процесния договор, който от своя страна
съдържал изрична клауза, която уреждала правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица. Длъжникът бил уведомен по реда на
4
чл.99, ал.З от ЗЗД за извършената цесия от цедента „БНП Париба Пърсънъл
Файненс"ЕАД чрез упълномощения за това цесионер с уведомителни писма
от 16.02.2018 г., от 22.01.2019 г. и 04.11.2019 г., изплатени с известие за
доставяне. С оглед преустановяване на плащанията кредиторът е приел, че по
отношение на вземанията е настъпила предсрочна изискуемост. Съгласно чл.5
от договора за кредит при просрочване на две или повече месечни вноски,
считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането на
кредитора ставало предсрочно изискуемо в целия му размер, включително
всички определени в този договор надбавки, ведно с дължимото обезщетение
за забава и всички разноски да събиране на вземането, без да е необходимо
съобщение от кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
Въпреки това на длъжника били изпратени уведомителни писма за
предсрочната изискуемост на 16.02.2018 г., 22.01.2019 г. и 04.11.2019 г.
Твърди се, че с оглед извършената цесия и непогасяване от страна на
длъжника на горните вземания ищецът е подал заявление по чл.410 от ГПК,
по което е образувано ч.гр.д. № 520/2019 г. по описа на РС-П., като искането
било изцяло уважено и била издадена заповед за изпълнение срещу длъжника,
която му била връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. Искането е съдът да
постанови решение, с което да се приеме за установено по отношение на
ответника, че за ищеца съществува вземане за общо за сумата от 5 250.46 лв.,
от които главница в размер на 3 000 лв., договорна лихва в размер на 1 714.60
лв. за периода от 20.08.2017 г. до 20.05.2020 г., обезщетение за забава в
размер на 535.86 лв. за периода от 21.09.2017 г. до датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане на сумата. В
условията на евентуалност се предявява осъдителен иск за същите суми.
Претендират се сторените в заповедното и в исковото производство разноски.
В срока по чл.131 от ГПК от ответника, чрез особения му представител,
е подаден писмен отговор, с който се оспорва иска. Твърди се, че цесията не е
съобщена на длъжника, тъй като трите броя уведомителни писма са върнати с
отбелязване „непотърсена пратка". Твърди се, че ответникът не бил уведомен
за предсрочната изискуемост преди датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение. Волеизявлението на кредитора за
настъпилата предсрочна изискуемост било достигнало до длъжника с
5
връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея на особения
представител. Твърди се, че процесният договор не отговарял на изискванията
на закона за шрифт на договора, поради което същият бил недействителен на
основание чл.22 от ЗПК. Твърди се, че в процесния потребителски договор не
било достатъчно да бъде посочен общия размер на ГПК в процентно
съотношение - 44.03%, а било нужно да се посочат всички разходи по вид и
размер, които формират годишния процент на разходите. На основание чл.22
от ЗПК във вр. с чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК тази клауза била недействителна.
Недействителна до степен на нищожност поради противоречие със закона на
основание чл.22 от ЗПК във вр. с ал.1т.9 и чл.10а, ал.4 от ЗПК била и клаузата
за годишен лихвен процент. Не били посочени условията за прилагане на
лихвения процент по кредита, не били посочени показателите, по които се
формира ГФЛ като основен лихвен процент, не били посочени условията за
процедурите за промяна на лихвения процент по кредита.
Установява се от доказателствата по делото, че на 10.05.2017 г. между
„БНП Париба Пърсънъл Файненс"ЕАД с ЕИК ********* в качеството на
кредитор и Д. С. С. с ЕГН********** в качеството на кредитополучател е
сключен договор за потребителски паричен кредит PLUS-14841348 със
следните параметри: размер на кредита за потребителски цели - 3 000 лв.;
застрахователна премия по застраховка „защита на плащанията" - 604.80 лв.;
такса ангажимент - 105 лв. Страните са постигнали съгласие
застрахователната премия " да бъде платен директно на застрахователния
агент „Директ сървисис" ЕАД, като застрахователната премия е разделена на
равен брой вноски, съответстващи на посочения брой вноски в поле "брой
погасителни вноски" и е част от всяка месечна погасителна вноска.
Кредитополучателят се е съгласил да заплати на кредитора еднократно такса
ангажимент в размер на 105 лв., срещу която кредиторът фиксира лихвения
процент за срока на договора. Таксата се заплаща от кредитополучателят при
усвояване на кредита, като кредиторът удържа тази сума от общия размер на
кредита. Страните са уговорили лихвен процент 34.24% и годишен процент
на разходите 44.03%. Кредитополучателят се е задължил да върне на
кредитора общо сумата от 5 490 лв. на 36 броя равни месечни вноски всяка от
вноските в размер на 152.50 лв., платима на 20-то число на съответния месец
като първата погасителна вноска е с падеж 20.06.2017 г., а последната е с
6
падеж 20.05.2020 г. съгласно погасителен план, съдържащ се в текста на
договора, като в погасителния план е посочено падежната дата на всяка
вноска и размер на вноската, а именно 152.50 лв., както и оставащата
главница. Погасителният план е подписан от двете страни по
правоотношението. В чл.3 от договора е уговорено, че погасителните вноски
съставляват главница по кредита, ведно с надбавка, представляваща печалба
на кредитора. Съгласно чл.5 от договора при забава на една или повече
месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на действащата законна лихва за периода на забава върху
всяка забавена погасителна вноска. При просрочие на две или повече месечни
вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска, вземането
на кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер, включващо
всички определени в договора надбавки, ведно с обезщетението за забава. В
чл.17 от договора е уговорено, че кредиторът може да прехвърли правата си
по този договор на избрано от него трето лице без да е нужно предварително
съгласие на кредитополучателя. Изрично е уредено между страните, че с
полагане на подписа си върху процесния договор кредитополучателят
удостоверява, че е получил сумата по кредита по посочената в чл.1 от
договора банкова сметка. В чл.1 от договора е посочена банкова сметка и
изрично деклариране от страна на кредитополучателя, че тази банкова сметка
е лично негова.
Установява се, че на 27.07.2017 г. между „БНП Париба Пърсънтл
Файненс" в качеството на цедент и „Агенция за събиране на вземания" ЕАД в
качеството на цесионер е сключен рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания с предмет на цесията всички вземания на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс", произтичащи от договори за кредит, сключени с физически лица,
ведно с обезпеченията, привилегиите и другите им принадлежности. Тези
вземания се определят всеки месец в нов списък Приложение № 1 със
съответната нова дата, което от датата на подписване става неразделна част
настоящия договор. За целите на този Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания, всяко поредно приложение № 1 ще има силата и
значението на допълнително споразумение. Видно от приложеното по делото
на ПРС Приложение № 1 от 18.04.2018 г. към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания от 27.07.2017 г., под № 404 е прехвърлено вземането
7
по договор за потребителски кредит PLUS14841348 от 10.05.2017 г.,
редитополучател по който е ответникът. Видно от данните по делото
цедентът е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за прехвърляне
на вземанията на основание чл.99, ал 3 от ЗЗД. Цесионерът е изготвил
уведомително писмо до длъжника Д. С. С. за извършената цесия. Това
уведомително писмо е изпратено до длъжника на адрес, посочен в договора за
кредит, като в чл.9 от договора страните са постигнали съгласие всички
съобщения с изявления на кредитора до кредитополучателя да се считат за
получени и узнати, ако бъдат изпратени на този адрес. Видно от известието за
доставяне пратката е върната с отбелязване "непотърсена". Цесионерът е
изготвил още две уведомителни писма, приложени като доказателство към
делото, съдържащи както уведомяване за цесията, така и за предсрочната
изискуемост на кредита. Двете уведомителни писма са връчени на адреса,
посочен в договора, но пратките са върнати с отбелязвани "непотърсена".
За изясняване на спора от фактическа страна пред районния съд по
делото е изслушана счетоводна експертиза, чието заключение съдът
кредитира като компетентно и изчерпателно изготвено. Вещото лице е
установило, че на 11.05.2017 г. по банковата сметка на ответника, открита в
Банка ДСК ЕАД, са преведени 2895 лв. с основание „Съгласно договор
14841348". Кредиторът е удържал сумата от 105 лв. - такса ангажимент. По
кредита са постъпили две вноски от по 152.50 лв. или общо 305 лв.. С тях са
погасени 71.68 лв. главница по кредита, сумата от 199.72 лв. договорна лихва
за периода от 11.05.2017 г. - 20.07.2017 г. и 33.60 лв. застрахователна премия
с падежи 20.06.2017 г. и 20.07.2017 г. Към 13.02.2018 г. /датата на цесията/ не
са погасени следните суми: 335.96 лв. - главница с настъпил падеж, 2 592.36
лв. - главница с ненастъпил падеж, 478.24 лв. -възнаградителна лихва за
периода 21.07.2017 г. - 20.01.2018 г., 100.80 лв. -вноски по застрахователна
премия за периода 20.08.2017 г. - 20.01.2018 г., 9.15 лв. обезщетение за забава
върху просрочената главница за периода 21.08.2017 г. до 13.02.2018 г. и 2.80
лв. обезщетение за забава върху просрочените вноски за застраховка за
периода 21.08.2017 г. до 13.02.2018 г. Към 04.02.2019 г. са непогасени
следните суми: 1 204.61 лв. - главница с настъпил падеж, 1 723.71 лв. -
главница с ненастъпил падеж, 1237.99 лв. възнаградителна лихва за периода
21.07.2017 г. до 20.01.2019 г., 100.80 лв. вноски по застрахователна премия за
8
периода от 20.08.2017 г. до 20.01.2018 г., 81.42 лв. обезщетение за забава
върху просрочена главница за периода 21.08.2017 г. до 04.02.2019 г., 12.81 лв.
обезщетение за забава върху просрочени вноски за застраховка за периода
21.08.2017 г. до 04.02.2019 г. Към 22.11.202019 г /датата на подаване на
исковата молба/ непогасени са следните суми: 2189.68 лв. - главница с
настъпил падеж, 738.64 лв. - главница с ненастъпил падеж, 1609.92 лв. -
възнаградителна лихва за периода 21.07.2017 г. до 20.11.2019 г.; 100.80 лв.
вноски по застрахователна премия за периода 20.08.2017 г. до 20.01.2018 г.,
218.08 лв. обезщетение за забава върху просрочена главница за периода
21.08.2017 г. до 22.11.2019 г., и 20.97 лв. - обезщетение за забава върху
просрочена вноска за застраховка за периода 21.08.2017 г. до 22.11.2019 г.
След 22.11.2019 г. и към датата на заключението е следвало да настъпят
падежите на възнаградителни лихви в размер на 75.56 както следва:
20.12.2019 г. - 21.08 лв., 20.01.2020 г. - 17.81 лв., 20.02. 2020 г. - 14.44 лв.,
20.03.2020 г. - 10.98 лв., 20.04.2020 г. - 7.42 лв. и 20.05.2020 г. - 3.83 лв.
Вещото лице заключава, че неизплатената главница възлиза на 2928.32 лв., а
неизплатената договорна лихва възлиза на сумата от 1 609.92 лв.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът
намира обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от
пороци, обосноваващи неговата нищожност или недопусимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните
съображения:
Правилен е изводът на съда, че в договора липсва описание на
елементите, формиращи размера на ГПР. В процесния договор за кредит е
посочен годишния процент на разходите като абсолютна процентна стойност
- 44.03%. Липсва обаче посочване на взетите предвид допускания, използвани
при изчисление на ГПР по определения в Приложение № 1 начин, каквото е
изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК. Според разпоредбата на чл.19, ал.1 от
ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи и бъдещи/ лихви, други преки или косвени разходи,
комисионни, възнаградения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
9
посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставяния кредит. Годишният процент на разходите по
кредита се изчислява по формула съгласно приложение № 1, като се вземат
предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания. В
процесния договор е посочена възнаградителна лихва в размер на 34.24 % и
ГПР в размер на 44.03%, без да се посочва как е формиран и какво точно се
включва в него. В Приложение № 2, графа ГПР, е посочен размер в % за ГПР
– 44.03%, лихва в размер на 34.24% и размер на месечната вноска – 152.50 лв.
Посочено е формално, че ГПР се изчислява за всеки конкретен договор за
кредит и зависи от избрания лихвен процент, размер на кредита, гратисен
период и матуритет, но липсва информация при избрания лихвен процент в
този договор, при 30-дневен гратисен период, размер на кредита 3000 лв. и
неизвестен матуритет как точно е изчислен размерът на посочения ГПР от
44.03%. Не е ясно също така т. нар. „такса ангажимент“ включена ли е в ГПР,
при положение, че в него трябва да бъдат включени всички настоящи и
бъдещи разходи по кредита за потребителя, а тази такса определено е разход.
Тази неяснота категорично е в противоречие с нормата на чл.11, ал.1, т.10 от
ЗПК, поради което процесният договор следва да се счете за недействителен
на това основание съгласна изричната разпоредба на чл.22 от ЗПК.
Правилно при тези данни районният съд е приел, че процесният договор
е недействителен /нищожен/ по силата на чл.22 от ЗПК, както и че
последиците от обявяване на тази недействителност са регламентирани в
разпоредбата на чл.23 от ЗПК, предвиждаща, че потребителят дължи връщане
само на чистата стойност на кредита, но не и на лихва и други разходи по
кредита.
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил
правилно решение, което следва да бъде потвърдено. На особения
представител следва да бъде изплатено внесеното по сметката на
Пазарджишкия окръжен съд възнаграждение в размер на 300 лв.
Като взе предвид гореизложеното, Пазарджишкият окръжен съд
РЕШИ:
10
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260010/13.01.2021 г., постановено по
гр.д. № 4613/2019 г. по описа на Пазарджишкия районен съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
На особения представител адв.М.П. от АК-П. да бъде изплатено
възнаграждение за особен представител в размер на 300 лв., внесено по
сметката на Пазарджишкия окръжен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11