Присъда по дело №1800/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта:	40
Дата:	27 октомври 2021 г. (в сила от 11 ноември 2021 г.)
Съдия:	Миглена Руменова Маркова

Дело:	20215300601800
Тип на делото:	Въззивно наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	20 август 2021 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 40
гр. Пловдив, 26.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Елена Й. Захова

Миглена Р. Маркова
при участието на секретаря Анелия Ас. Деведжиева
и прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Миглена Р. Маркова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601800 по описа за 2021 година
ПРИСЪДИ:
На основание чл.334 т.2 във вр. с чл.336 ал.1 т.3 от НПК ОТМЕНЯ
Присъда №4 от 25.01.2021г., постановена по НОХД №5598/2020 г. по описа
на ПРС, ХІV-ти н.с., като вместо това ПОСТАНОВЯВА нова присъда:

ПРИЗНАВА подсъдимата В.А.Р., родена на ***г. в гр. **, живуща в
************, ***, български гражданин, със средно образование,
неомъжена, безработна, неосъждана, ЕГН: ********** за НЕВИНОВНА в
това на 06.05.2020 г. в гр. Перущица, обл. Пловдив да е нарушила мерки,
издадени против разпространяването на заразна болест по хората със Заповед
№ РД01-183/ 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, изм. със Заповед № РД - 01-229/ 22.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като лице по II т.1 от Заповед № РД
- 01-183/ 06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, поставено под карантина с Предписание за поставяне под
1

карантина с № 22-42394/02.05.2020 г. на Регионална здравна инспекция –
София, не е изпълнила задължението си по II т.8 от Заповед № РД-01-
183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България да
не напуска дома си, в който е посочила, че ще пребивава, а именно на адрес –
******, за посочения в предписанието 14-дневен срок, считано от
01.05.2020г., като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020 г., обнародвано в ДВ бр.22 / извънреден/ от 13.03.2020 г. и с
Решение на Народното събрание за удължаване на срока на обявеното
извънредно положение от 03.04.2020 г., обнародвано в ДВ бр.33 от 07.04.2020
г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID -19, тъй като макар
формално да осъществява признаците на предвиденото в закона
престъпление, поради своята явна незначителност не е общественоопасно,
поради което и на основание чл. 304 от НПК във вр. с чл.9 ал.2 пр.2-ро от
НК я ОПРАВДАВА в това да е извършила престъпление по чл. 355 ал. 2 във
вр. с ал.1 от НК.

Присъдата подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес
пред ВКС на РБ.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда №40/26.10.2021 година по ВНОХД N1800/2021г. по
описа на Пловдивски окръжен съд.

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.
С присъда №4/25.01.2021г., постановена по НОХД № 5598/2020г. по
описа на РС-Пловдив подсъдимата В.А.Р. е призната за виновна в това, че на
06.05.2020г. в гр. Перущица, обл. Пловдив, е нарушила мерки, издадени
против разпространяването на заразна болест по хората със Заповед № РД01-
183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
изм. със Заповед № РД - 01-229/22.04.2020г. на Министъра на
здравеопазването на Република България, като лице по II т.1 от Заповед №
РД- 01-183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република
България, поставено под карантина с Предписание за поставяне под
карантина с № 22-42394/02.05.2020г. на Регионална здравна инспекция –
София, не е изпълнила задължението си по II т.8 от Заповед № РД-01-
183/06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България да
не напуска дома си, в който е посочила, че ще пребивава, а именно на адрес –
******, за посочения в предписанието 14-дневен срок, считано от
01.05.2020г., като деянието е извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи, обявено с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г., обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020г. и с
Решение на Народното събрание за удължаване на срока на обявеното
извънредно положение от 03.04.2020г.,обнародвано в ДВ бр.33 от
07.04.2020г. във връзка с разрастващата се пандемия от COVID -19, поради
което и на основание чл. 355, ал.2, вр. ал.1 вр. с чл. 54, ал. 1 от НК е осъдена
на три месеца лишаване от свобода и глоба в размер на 10000 /десет хиляди/
лева.
На основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на така наложеното на
подс.Р. наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три
години.
Против така постановената присъда е постъпила бланкетна жалба от
адв.К. с искане за отмяна на присъдата и постановяване на нова, с която
подсъдимата да бъде призната за невиновна по повдигнатото й обвинение. В
срока по чл.320 ал.4 от НПК е постъпило допълнение към въззивната жалба, в
което са развити съображения, че деянието е извършено в хипотезата на чл.13
от НК, поради което и не е обществено опасно. В тази насока се сочи, че
подсъдимата и нейния малолетен син са се намирали в непосредствена
опасност предвид тежките битови условия в жилището, където са били под
карантина и за да спаси живота и здравето на сина си, подсъдимата е била
принудена да наруши наложената й карантина.
В съдебно заседание представителят на държавното обвинение сочи, че
присъдата е правилна и законосъобразна, а определеното наказание
1

справедливо, поради което и съдебния акт следва да се потвърди.
Адв.Ц.К. в съдебно заседание поддържа жалбата си и допълнението към
нея. Пледира подс.Р. да бъде оправдана и поради несъставомерност на
деянието, като излага съображения, че Заповед № РД – 01-183/06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването е нищожна, поради което и наложеното на
подсъдимата ограничение свободно да се придвижва, да пътува е
противозаконно и противоконституционно, съставляващо нарушение и на
ЕКПЧ.
Пловдивският окръжен съд, след като обсъди доказателствата по
делото, изразеното от страните в жалбата и пред настоящия съдебен състав и
съобразно правомощията си по чл.313 и чл.314 от НПК, като провери изцяло
правилността на присъдата по посочените от страните основания и извън тях,
намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, подадена в срок, от
процесуално легитимирано лице и е насочена срещу подлежащ на обжалване
по реда на глава ХХІ от НПК съдебен акт. По същество е ОСНОВАТЕЛНА.
С обжалваната присъда първоинстанционният съд е приел за
установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата В.А.Р. е родена на ****г. в гр. Г., живуща в *******, ***,
българска гражданка, със средно образование, неомъжена, безработна,
неосъждана, с ЕГН: **********.
Подс.Р. и свид. Ц.В.М. живеели на съпружески начала в Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия. С тях живеел и малолетния
син на подсъдимата – А.В.Р.. През месец януари 2020 година свид. М. се
прибрал в Р.България, в дома си в гр. *****. Жилището му представлявало
къща на два етажа, като първия етаж бил годен за пребиваване, но на втория
нямало условия за живеене, поради което той започнал ремонт.
На 01.05.2020г. подс. В.Р. и сина й – А.Р. пристигнали със самолет на
летището в гр. София, Р.България. Във връзка с обявеното в страната
извънредно положение била издадена Заповед № РД-01-183/06.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването /изм. със Заповед № РД-01-229/22.04.2020г./,
съобразно която, като пристигащи от рискова зона, на подс. Р. било издадено
от Столична Регионална Здравна Инспекция - Предписание за поставяне под
карантина с № 22-42394/02.05.2020г. Карантинният срок бил 14-дневен,
считано от 01.05.2020г. Пред компетентните органи подс. В.Р. посочила, че
адресът, на който ще пребивава по време на наложената й карантина, заедно
със сина си е ********. Този адрес бил вписан в Предписанието, което
подсъдимата подписала. Същата се задължила да не напуска адреса, на който
пребивава, до изтичане на определения в него срок, като била запозната и с
наказателната отговорност, предвидена в чл.355 от НК за неизпълнение на
предписанието. В тази връзка подс. В.Р. подписала и Формуляр за събиране
на данни на пристигащи пътници от зони с разпространение на нов
Коронавирус, във връзка с епидемична ситуация, в който същата декларирала,
2

че е информирана да спазва 14-дневна карантина. След подписване на
посочените по- горе документи подс. Р. заедно със сина си отишли на адреса,
който посочила.
Там подс. Р. установила, че условията на втория етаж на къщата не са
годни за живеене и след като на 06.05.2020г. паднало парче от тавана в
близост до леглото на сина й тя решила да отиде със сина си при родителите
си в гр. Г..
На 06.05.2020г., около 17,30 часа свид. М., подс. Р. и сина й тръгнали от
гр. Перущица към гр. Г. с автомобила на свид. М.. Около 20,00 часа в гр.Г. на
бул. „Магильов“ те били спрени за проверка от свид.М.М. и свид.П.Г.-
служители в РУ – Г., които след извършена справка в ОДЧ установили, че
подс. Р. е поставена под карантина от 01.05.2020г. Подсъдимата им заявила,
че се е отправила към дома на родителите си в гр. Г., ********, тъй като на
адреса на който била поставена под карантина, нямало условия за живеене.
Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд приел за
безспорно и категорично установена от гласните и писмени доказателства,
които кредитирал изцяло като достоверни, обективни и надеждни
доказателствени източници.
Така приетата за установена фактическа обстановка се споделя изцяло
от въззивният съд, който счита, че същата е установена в пълнота при
съвкупен и обстоен анализ на събраните доказателства, но направения правен
извод е неправилен.
Настоящият съдебен състав счита, че макар в случая да са осъществени
от обективна и субективна страна всички признаци от състава на
престъплението начл.355 ал.2 във вр. с ал.1 от НК, по делото са налице
обстоятелства съвкупната преценка, на които обуславя извод за явна
незначителност на обществената опасност на деянието по смисъла на чл.9 ал.2
от НК. Съобразно трайната съдебна практика при преценката за приложимост
на разпоредбата на чл.9 ал.2 от НК следва да се преценят съвкупно всички
елементи от състава на престъплението – характера и обекта на
посегателството, степента, в която същия може да бъде засегнат или
застрашен, личността на дееца и общественоопасните последици от деянието.
В настоящия казус обществените отношения обект на защита от нормата на
чл.355 ал.2 във вр. с ал.1 от НК са били засегнати в минимална степен,
доколкото подсъдимата и сина й не са били болни от КОВИД 19 към
момента на нарушаване на мерките, не са контактували с други лица по време
на пътуването им до гр.Г., освен със служителите на РУ-Г., които са ги
спрели, поради което и не са създали непосредствена опасност за живота или
здравето на трети лица. Впоследствие са се върнали обратно в гр.П., където са
останали до отмяната на обявеното извънредно положение в страната. Подс.Р.
е лице с добри характеристични данни, неосъждана, самотен родител на
малолетното си дете, трудова ангажирана, без криминални регистрации. В
този смисъл деянието й следва да се прецени като инцидентна проява на
3

неспазване на установените закони и правила за поведение в обществото. От
значение при преценка приложимостта на нормата на чл.9 ал.2 от НК е и
обстоятелството, че напускането на адреса, на който е следвало да пребивава
по време на карантинния срок подсъдимата е било наложително, поради
тежките битови условия в жилището, където са пребивавали тя и нейният
син. Падналото парче от тавана, в непосредствена близост до малолетното
дете на подсъдимата, неуспешните опити свид. М. и свид.Т. да се свържат по
телефона с РЗИ за съдействие, на инкриминираната дата, са поставили подс.Р.
в критична ситуация, в която същата е взела решение да напусне адреса, на
който е била поставена под карантина. Това й решение е взето няколко дни
преди отмяна на обявеното извънредно положение в страната, което по своята
същност е необичайна и непозната за гражданите на страната ситуация, при
която стереотипите на живот са сериозно засегнати и променени. При
преценка на обществената опасност на деянието на подс.Р., следва да се
посочи и че при липса на съдействие и информация от компетентен орган,
какво поведение могат да имат гражданите при възникнала критична
ситуация или проблем е по- лесно да отпаднат задръжките им и лицата да
вземат решение да нарушат наложените мерки и ограничения и да извършат
противоправно деяние. Всички тези обстоятелства, оценени в техния
комплекс, недвусмислено сочат, че се касае само за формално осъществен от
обективна и субективна страна престъпен състав на чл. 355, ал. 2 във вр. с ал.
1 от НК, като обществената опасност на конкретното деяние се явява явно
незначителна. Затова в случая са налице основанията на чл. 9, ал. 2, пр. 2 НК
за признаване на подсъдимата за невиновна и оправдаването й по
предявеното й обвинение по чл. 355, ал. 2 във вр. с ал. 1 от НК.
Направеното от адв.К. възражение, че Заповедта на Министъра на
здравеопазването, с която са въведени мерки против разпространение на
заразна болест е нищожна, не е предмет на въззивна проверка от настоящия
съд. Оспорването на законността на актовете на държавната администрация, е
в обхвата на контрола, осъществяван от Върховния административен съд,
поради което и развитите в тази насока доводи в жалбата, няма как да получат
отговор от въззивния съд / съобразно Решение № 60139/21.09.2021г. на ВКС
по н.д.№ 525/2021г. на І-во н.о/. За нуждите на настоящото производство е от
значение обстоятелството, че оспорената Заповед е била издадена във основа
на разпоредби от нормативни актове –чл. 29 от Наредба № 21/2005 г. за реда
за регистрация, съобщаване и отчет на заразни болести и чл. 63 от Закона за
здравето, с оглед на което, същата има характер на общ административен акт.
В този смисъл, тя съставлява годен титул за изпълнение за субектите, към
които е насочена на предвидените в нея мерки и предписания. Последващото
/след инкриминираното деяние/ обявяване за нищожни на част от
разпоредбите на коментираната Заповед, няма отношение към настоящото
производство, тъй като тези разпоредби, към инкриминирания момент са
били актуални и за гражданите на страната е било налице задължение да ги
изпълняват. Ето защо възражението на адв.К., че следва подс.Р. да бъде
4

оправдана на основание неизпълнение на мерки, въведени с нищожен
административен акт е неоснователно.
Предвид горните съображения, настоящият съдебен състав, счита, че
жалбата на адв.Ц.К., защитник на подс. В.Р. е основателна и като такава
следва да се уважи, първоинстанционната присъда като незаконосъобразна
следва да бъде отменена, а подсъдимата да бъде оправдана на осн. Чл.9 ал.2
от НК.
С оглед на гореизложеното съдът постанови присъдата си

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

5

Съобщи за изтекли лични данни