Р Е Ш Е Н И Е
№ 53
гр.
Монтана, 4 февруари 2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в
открито съдебно заседание на 31.01.2020 г. в
състав:
Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА
При секретаря: ДИМИТРАНА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА,
V състав, А.д. № 636 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 20 и сл. от ЗХУ, вр. чл. 144 от АПК.
Образувано е по жалба на О.К.Г.,***, съдебен адрес:***, чрез
адв. М.К. против Направление за включване в механизма „Лична помощ” № * /13.11.2019 г.
на Директор Дирекция „СП” Монтана, потвърдено с Решение №
12-РД06-0071/09.12.2019 г. на Директор РДСП Монтана. В жалбата
се твърди, че Направлението
е незаконосъобразно-същото е постановено при съществено нарушение на административно
производствените правила, противоречи на материалноправни разпоредби и не
съответства на целта на закона, нищожно е. Обжалваното направление е трето по
ред по подадено заявление-декларация за изготвяне на индивидуална оценка на
потребностите по реда на ЗХУ. Уведомлението за заседанието на
специализирания отдел е
в нарушение на закона, тъй като е извършено в същия ден на неговото провеждане, обратно на изискванията на разпоредбата
на чл.16, ал.4,т.2 ППЗХУ. Административният акт не е мотивиран, което
обстоятелство е достатъчно, за да се приеме неговата нищожност,
респ.незаконосъобразност. Препратката към заключенията в индивидуалната оценка
на потребностите не може да санира този порок на същия. Не са спазени правилата за
извършване на такива оценки, отразени в приложимите разпоредби на ЗХУ, ППЗХУ и Методиката за
извършване на индивидуална оценка на потребностите от подкрепа за хората с
увреждания, а именно чл. 4 и чл. 22 ЗХУ, чл.15, ал.7 ППЗХУ, вкл. ползването
на други специалисти и експерти, подробно отразените в точки 1-7 изисквания, принципи, цели, подход и
пр. И по
същество процесното направление е незаконосъобразно. Със същото са определени 68
бр. часове за лична помощ месечно, което се равнява на три часа дневно, въпреки че като ползвател на
услугата „личен асистент" по различни програми, винаги са определяни 5-6 часа дневно. За пореден път е трябвало да обяснява, този път
подробно, как прави
това или онова, какво може
и какво не може... В
тази връзка счита, че Методика, респ. формуляр за самооценка са некоректни и на множеството от въпросите човек да се
чуди как да отговори. Самооценката не е „панацея", а субективно отношение
към комбинацията между фактическо и желано състояние. В индивидуалната оценка от 21.10.2019 година е
отбелязано наличието на други заболявания, без да е посочено какви, а в
последната от
11.11.2019 година е отбелязано, че други заболявания няма, въпреки доказаното документално наличие на
такива, като и двете са дали повод за
определяне на едни и същи брой
часове лична помощ в направленията. Налице
е решение на TEJIK, с което се определя
95%
ТНР с чужда
помощ, и констатираното състояние, в съвкупност и с останалите заболявания не е
еквивалентно на три часа нужда от помощ дневно. В с.з. оспорващият се представлява от съпругата и адв. М.К.,
която моли след като съдът счете
жалбата за основателна, да отмени атакуваното Направление като осъди ответната
страна да им заплати адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 2, във
вр. с ал. 1 от Закона за адвокатурата и чл. 2, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за
минималния размер на адвокатското възнаграждение. Излага съображения за допуснати редица процесуални нарушения, което
прави атакуваният
административен акт незаконосъобразен и в несъответствие с целта на закона. В тази връзка подробно описва
случващите се събития, издавани актове и обжалвания от датата на подаване на
заявлението до настоящата жалба. Поддържа съображенията изложени в жалбата,
както и че административният орган не е
извършил и направил консултации със съответните медицински специалисти при
изготвянето на оценката, нито такива присъстват на заседанието на
специализирания отдел, което е наложително, с оглед извършването на адекватна
оценка и съответно направление за нуждите на лицето от такава помощ и не само в
конкретния случай, а въобще по отношение на всеки конкретен случай. Твърди, че месеци наред се
извършва "оценяване", което не е по вина на страната, посещения от различни социални работници без предварително
уведомяване за това, многократни обяснения за това какво и как се прави, може ли да се прави, отваря ли се вратата на
непознати или не и всякакви други битовизми, които са неприятни и
дори унизителни. Моли, в
случай, че съдът не би могъл да се произнесете по съществото на спора, делото да се върне за ново произнасяне от АО, на когото се дадат
задължителни указания по приложение не само на процесуалния закон и за стриктно
спазване на уредената процедура в Закона, Правилника и Методиката, но и със
задължителни указание за спазване на материалния закон и най-вече
за извършване на консултация с необходимите медицински специалисти,
касаещи здравословното състояние и увреждането на заявителя, които не са от компетентността на социалния работник. Обръща внимание също така, че от приложените по делото Протоколи от проведените заседания не става ясно какво се е случило и какво решение е взето.
Ответната страна
– Директор на Дирекция „СП” Монтана в писмено становище оспорва жалбата. Счита,
че обжалваният административен акт е правилен и обоснован, издаден при
правилното прилагане на закона и подзаконовите нормативни актове. Позовава се
на спазване на текстовете на чл. 20 - 23 от ЗХУ и чл. 15 от ППЗХУ.
Доказателствата
по делото са писмени.
Административен съд Монтана след
като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото
доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на
административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено
следното:
Със Заявление-декларация
вх. № ЗХУ-ИО-ДМ-1481/29.08.2019 г. до Директор на дирекция „СП”, гр. Монтана
оспорващият е поискал изготвяне на индивидуална оценка на потребностите по чл.
20, ал. 1 от ЗХУ. Към заявлението са приложени изискващите се документи.
На 04.09.2019
г. е попълнен формуляр от социален работник Ж. И*** , като за целта, видно от
същия, липсва попълване на всички негови части. На 05.09.2019 г. е изготвена Индивидуална
оценка и Направление от същата дата, с определени 41 брой часове месечно за
лична помощ. На 11 09 2019 г. е постъпила жалба, с която е поискано друго
длъжностно лице да извърши оценка, за което са изложени подробни обстоятелства.
На 18 09 2019 г. постъпва жалба против издаденото Направление, последното
отменено с Решение № 12-РД06-0042/14.10.2019 г. на Директора на РДСП. Като
мотиви за отмяна на издаденото Направление е посочено неспазване на чл. 17, ал.
1, т. 2 от ППЗХУ – липса на уведомяване на лицето с увреждане, не по-късно от 3
работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се разглежда
подаденото от него заявление, което лишава заявителя от правото му да присъства
на заседанието.
На
18.10.2019 г. е попълнен нов формуляр за извършване на индивидуална оценка от социален работник Г*** Н*** , който
формуляр също не е попълнен в неговата цялост. На 21 10 2019 г. е изготвена
Индивидуална оценка на потребностите за хората с увреждания и въз основа на нея
и подаденото Заявление, на същата дата е издадено Направление за включване в
механизма „лична помощ”, с което са определени 68 брой часове месечно за лична
помощ, без лицето да е уведомявано за датата на провеждане на заседанието.
Против това направление, на 05 11 2019 г., е подадена жалба, по която жалба административният
орган започва процедурата отначало. На 12 11 2019 г. социален работник Р***
Д*** попълва формуляр за извършване на индивидуална оценка на потребности,
формулярът, както и предишните не е попълнен изцяло, същевременно не носи
подпис на лицето-заявител на услугата, което да удостовери проведеният личен
контакт с лицето. За датата на заседанието на специализирания отдел, лицето е
уведомено на дата 12 11 2019 г., като на същата дата е проведено заседанието,
видно от приложения Протокол. На 12 11 2019 г. е издадена Индивидуална оценка
на потребностите, а на 13 11 2019 г. е издадено оспореното Направление, с което
са определени 68 брой часове месечно за лична помощ, какъвто е броят по
предходното Направление. С жалба от 25 11 2019 г. това направление е обжалвано
пред Директора на РДСП, който го е потвърдил и при условията и реда на АПК,
Направлението е обжалвано пред Административен съд Монтана.
По
делото са представени още длъжностните характеристики за длъжността Началник
отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и за социални услуги” и за
длъжността „социален работник” в същия отдел, на които длъжности са назначени служителите
изготвили формуляра и разгледали подаденото заявление, респ. изготвили индивидуалната
оценка, послужила за издаване на оспореното Направление, Сертификати за
преминато обучение на тема „Оценка на потребностите, работа с формуляра за
оценка на потребностите”, издадено на Г*** И*** Н*** , Сертификат за преминато
обучение на тема „Ред и условия за предоставяне на лична помощ съгласно ЗЛП и
спецификите при извършване на индивидуалната оценка на потребностите”, издаден
на Ж*** И*** С*** , Сертификат за преминато обучение по проект „Повишаване на
капацитета на служителите в сферата на закрилата на детето, социалните услуги и
социалното подпомагане”, Методика за извършване на индивидуална оценка
на потребностите, Протоколи от проведените на 05 09, 21 10 и 12 11 2019 г.
заседания на специализирания отдел „Индивидуална оценка на хора с увреждания и
социални услуги”, известия за доставяне на издадените актове и известие за
доставяне на писмо до оспорващия за провеждане на заседанието 12 11 2019 г.,
получено на същата дата 12 11 2019 г. от неговата съпруга, пълномощник в настоящото
производство, Експертно решение и медицинска документация на заявителя –
епикризи, амбулаторни листя, медицинско направление и рентенологично изследване.
С Определение от 08.01.2020 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като при условията на чл. 171, ал. 4
от АПК е дал и допълнителни указания, с оглед попълване на делото с относими
доказателства.
При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Предмет
на делото е Направление за включване в
механизма „Лична помощ” № * /13.11.2019
г. на Директор Дирекция „СП” Монтана,
издадено на основание подадено заявление-декларация и заключения в
индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 12 11 2019 г., потвърдено с Решение № 12-РД06-0071/09.12.2019 г. на Директор
РДСП Монтана.
Жалбата е
допустима, подадена при наличието на правен интерес и в предвидения
от закона срок, подадена на 20.12.2019 г. /л. 3 от делото/, а решението на РДСП
Монтана, с което е потвърдено оспореното Направление, е получено на 17.12.2019
г. /л. 12/, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 91,
ал. 1 от АПК - В 7-дневен срок, а когато органът е колективен - в 14-дневен
срок, от получаване на жалбата или протеста административният орган може да
преразгледа въпроса и да оттегли сам оспорения акт, да го отмени или измени,
или да издаде съответния акт, ако е отказал издаването му, като уведоми за това
заинтересованите страни.
Съгласно чл. 92,
ал. 1 от АПК - Когато административният орган не намери основание за
пререшаване на въпроса, той незабавно изпраща жалбата или протеста заедно с
цялата преписка на компетентния по-горестоящ административен орган.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗХУ - Заповедите по
ал. 1 и направленията по ал. 2 се мотивират.
Съгласно чл. 17,
ал. 1, т. 2 от ППЗХУ – Специализираният отдел уведомява
човека с увреждане или лицето по чл. 21, ал. 2, т. 2 – 4 от Закона за хората с увреждания не по-късно
от 3 работни дни преди датата на провеждане на заседанието, на което ще се
разглежда подаденото от него заявление.
Настоящият състав констатира, че оспореното Направление е
издадено от компетентен орган и в кръга на неговите правомощия, в който смисъл
е чл. 25, ал. 2 от ЗХУ. Установява, обаче, че по
делото не са спазени специално предвидените условия и ред, предвидени в
специалния ЗХУ и ППЗХУ, като е нарушен и чл. 91 и 92 от АПК.
На второ място издаденият административен акт е
немотивиран. За издаването на същия са посочени заявление-декларация и
заключения в индивидуалната оценка на потребностите, изготвена на 12 11 2019
г., която оценка освен, че не съдържа факти и обстоятелства, не съдържа и конкретни
съображения/заключения, а това от своя страна е самостоятелно основание за
отмяна на издадения акт. Няма пречка мотивите към акта да бъдат отделно от
него, но такива не се съдържат в нито един от представените актове. Самите
формуляри за оценка не са попълнени в своята цялост, в т.ч. цели части не са
попълвани, няма посочване на броя точки, респ. на броя часове.
На следващо място заявителят не е уведомен три
работни дни преди датата на провеждане на заседанието на специализирания отдел,
на което ще се разглежда подаденото от него заявление. Обстоятелството, че
лицето е уведомено същият ден, когато е проведено заседанието, което е видно от
известието за доставяне /л. 81, 84/, не може да се приеме за изпълнение на
изискването на чл. 17, ал. 1, т. 2 от ППЗХУ. Срокът, определен с цитираната
разпоредба е императивно установен и неговото спазване обезпечава определени
права, предоставени от законодателя на определен кръг от лица. В случая това е
правото му да присъства на заседанието, на което се изготвя индивидуалната
оценка на неговите потребности. Неспазването на установените от законодателя
срокове, предоставени в полза на лицата, всякога съставлява съществено
процесуално нарушение, тъй като нарушава/ограничава техни законни права, а това
само по себе си води след себе си незаконосъобразност на издадения акт.
Предвид така констатираните съществени
процесуални нарушения, настоящият състав счита, че преписката следва да бъде
върната на административния орган, който да изготви индивидуална оценка на
потребностите, като спази всички изисквания на закона – чл. 22 – 25 от ЗХУ, чл. 15 – 19 от ППЗХУ,
включително, както и да осигури на заявителя възможност да присъства на
заседанието на специализирания отдел, като за целта го уведоми три работни дни
преди датата на неговото провеждане.
По отношение на направеното искане от
процесуалния представител на оспорващия за даване на указания на
административния орган да извърши конкретни действия, а именно: консултация с
медицински специалисти, то съдът счита, че не е в правомощията му да дава
подобни указания. В оперативната самостоятелност на административния орган е да
преценява дали за изясняване на случая са му необходими специални знания и
какви.
С оглед на изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК
съдът намира оспореният административен акт за издаден от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия и в съответната форма, но
в нарушение на процесуалните правила.
При
този изход на делото, основателно се явява искането на процесуалния
представител на оспорващия за присъждане на адвокатско възнаграждение, съгласно
чл. 38, ал. 2 от ЗА и чл. 2, ал. 2, във връзка с чл. 8, ал. 3 от Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 500 лева,
платими от Агенция за социално подпомагане, в качеството си на юридическо лице,
съгласно чл. 5, ал. 2 от ЗСП и чл. 143, ал. 1 от АПК.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Направление за включване в механизма „Лична помощ” № * /13.11.2019 г.
на Директор Дирекция „СП” Монтана, потвърдено с Решение №
12-РД06-0071/09.12.2019 г. на Директор РДСП Монтана.
ВРЪЩА преписката
на Директор на Дирекция „Социално подпомагане”, гр. Монтана за ново произнасяне
по Заявление-декларация вх. № ЗХУ-ИО-ДМ-1481/29.08.2019 г. до
Директор на дирекция „СП”, гр. Монтана при спазване указанията дадени в мотивите
на настоящото решение.
ОСЪЖДА
Агенция за социално подпомагане да заплати на О.К.Г.,*** сумата от 500 лева адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: