МОТИВИ:
Подсъдимият Б.А.А. *** е предаден на съд с обвинение за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 от НК, за това, през нощта на 31.01.2020 г.
срещу 01.02.2020 г., в гр.Севлиево, от дворно място на къща, находяща се на
ул.“***“ № 49, при условията на повторността - чл.28, ал.1 от НК, отнел чужда
движима вещ – градинска ратанова люлка, на стойност 200.00 лева, собственост на
Р.Н.Т. ***, от владението на Т., без нейно съгласие, с намерение противозаконно
да я присвои, като случаят е немаловажен.
Прокурорът поддържа обвинението, като го счита за
установено и доказано по безспорен начин.
В съдебно заседание защитникът и
подсъдимия правят искане по Глава 27 от НПК, делото да бъде разгледано по реда
на съкратеното съдебно следствие.Подсъдимият заявява, че разбира
обвинението.Съдът счете, че искането следва да бъде уважено и след като разясни
на подсъдимия разпоредбата на чл.372, ал.1 от НПК, на основание чл.371, т.2
пристъпи към предварително изслушване.При изслушването подсъдимият признава
вината си, признава изцяло фактите, които са изложени в обстоятелствената част
на обвинителния акт и заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за
тези факти.
От направените самопризнания на подсъдимия
Б.А.А., показанията на свидетелите Р.Н.Т. и М.И.Иванов, дадени на досъдебното производство и от
останалите доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът установи следното:
Подсъдимият Б.А.А. е осъждан за
престъпление от общ характер.Последното по време осъждание по присъда, влязла в
сила преди датата на деянието, предмет на настоящото обвинение и посочено в
обвинителния акт е Присъда № 54 от 04.12.2019 г. по НОХД № 327/2019 г. по описа
на Районен съд гр.Севлиево, влязла в законна сила на 19.12.2019 г., с която подсъдимият
Б.А.А. бил приззнат за виновен в извършването на престъпление по чл.195, ал.1,
т.5 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, за което му било
наложено наказание от девет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което
на осн. чл.66, ал.1 от НК било отложено, като му бил определен тригодишен
изпитателен срок.
Подсъдимият Б.А.А. ***.Не работел и поради
тази причина изпитвал финансови затруднения.В близост до дома му, на ул.“***“ №
49, свид.Р.Н.Т. притежавала къща с дворно място.В двора си последната била поставила
градинска ратанова люлка.Подс.А. забелязъл същата и решил да я отнеме, след
което да я продаде, а получените средства да изразходи за лични нужди.За да си
подсигури предварително нейната продажба подс.А. предложил на свой познат –
свид.М.И.И.да му продаде такава люлка, като му обяснил какво представлява тя и
как изглежда.Свид.И.по така даденото му описание намерил такава в
интернет-сайтове, харесал я и заявил на подс.А., че ще я закупи.През нощта на
31.01.2020 г. срещу 01.02.2020 г. подс.А. се придвижил до имота на свид.Т.,
след което прескочил оградата на двора, влязъл в него и отишъл до люлката.След
това я взел и по обратният път напуснал имота, а люлката отнесъл в дома
си.Около обяд на 01.02.2020 г. подс.А. занесъл люлката на свид.И.и му я продал
за сумата от 50.00 лева, като му обяснил, че люлката е на неговата баба.От своя
страна свид.И.поставил люлката в стаята си в общежитието на завод „Динамо“,
където живеел.След установяване на авторството на деянието, свид.М.И.с Протокол
за доброволно предаване от 03.02.2020 г. предал доброволно на полицейски
служител люлката, която закупил от подс.А..В посоченият протокол свид.И.собственоръчно
вписал: „Тази люлка, която предадох е закупена от Б.А..Люлката се състои от 3
части – 2 винкела и 1 полукълбо, люлката бях закупил преди два дена, мисля, че
беше събота, за люлката бях дал сумата от 50 лева, същата ми я донесе в
общежитието в Динамо, каза ми, че не е крадена била на баба му“.Срещу надлежно
оформена разписка от 25.02.2020 г. вещта била върната на нейния собственик –
свид.Р.Т..
В съдебните прения защитникът на подс.А.
отправя към съда молба да счете, че в случая не е налице маловажен случай.В
потвърждение на това излага твърдението, че след направена справка в интернет
се установило, че стойността на отнетата вещ е много ниска.Стойността й в
съдебно-оценъчната експертиза била завишена.
Съдът не споделя така изложените
доводи.От заключението на съдебно-оценъчната експертиза, изготвена от вещото
лице Д.Г.Д., което не се оспорва от страните и се приема от съда за мотивирано
и законосъобразно, се установява, че стойността на вещта, отнета от подс.А. и
собственост на свид.Р.Т., е в размер на 200.00 лева.Същевременно производството
по настоящото дело протече по реда на Глава 27 от НПК, като подсъдимият изрично
заяви, че признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и, че не желае да бъдат разпитвани свидетелите и вещото
лице.В този смисъл както вече бе посочено по-горе заключението на вещото лице
не бе оспорено от страните.На следващо място деянието, предмет на настоящото
производство е осъществено от страна на подс.А. в изпитателния срок на
осъждането му с Присъда № 54 от 04.12.2019 г. по НОХД № 327/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Севлиево и то в един съвсем кратък период от време от постановяването й и
влизането й в сила.
Подс.Б.А.А. е осъществил деянието при условията на
повторността - чл.28, ал.1 от НК, след като е осъждан с посочената по-горе и
влязла в сила присъда за друго такиво престъпление, поради което е налице
квалифициращият признак по чл.195, ал.1, т.7 от НК.
При така установената фактическа
обстановка съдът счита от правна страна, че подсъдимият Б.А.А., след като през нощта на 31.01.2020 г. срещу
01.02.2020 г., в гр.Севлиево, от дворно място на къща, находяща се на ул.“***“
№ 49, при условията на повторността - чл.28, ал.1 от НК, отнел чужда движима
вещ – градинска ратанова люлка, на стойност 200.00 лева, собственост на Р.Н.Т. ***,
от владението на Т., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да я
присвои, като случаят е немаловажен, както от
обективна, така и от субективна страна е осъществил състава на престъплението кражба от НК.
Поради гореизложените съображения съдът
призна подсъдимия Б.А.А. за ВИНОВЕН в извършване на престъпление по чл.195, ал.1, т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с
чл.28, ал.1 от НК,
за което следва да носи наказателна отговорност.Подсъдимият е осъществил деянието при форма
на вината пряк умисъл.
За вида и размера на
наказанието
При определяне на вида и размера на
наказанието съдът отчита обществената опасност на деянието и подсъдимия,
подбудите, както и останалите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства.Извършеното от подс.Б.А.А. престъпление е
тежко по смисъла на чл.93, т.7 от НК и е с висока степен на обществена
опасност, която се обуславя от динамиката на извършване на подобен род
престъпления.Не е завишена
обаче обществената опасност на подсъдимия.Като отегчаващи вината обстоятелства
съдът отчита обстоятелството, че деянието е осъществено от него в изпитателния
срок на друго негово осъждане.Като смекчаващи вината обстоятелства съдът цени
направените самопризнания в досъдебното и съдебното производство, оказаното
съдействие, възстановяването и сравнително невисоката стойност на отнетото
имущество, сравнително младата му възраст и изразеното съжаление.При съвкупната преценка на тези
обстоятелства съдът достига до извода, че са налице многобройни смекчаващи
вината обстоятелства, при което така предвиденото наказание лишаване от свобода
от една до десет години се явява несъразмерно тежко.Налице
са предпоставките за приложение на чл.55, ал.1, т.1 и чл.58а, ал.4 от НК.Предвид тежестта на престъплението,
материалното и имотно състояние, мотивите и подбудите, съдът достига до извода,
че на подсъдимия Б.А.А. следва да се наложи наказание в размер на ПЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Не са налице условията за приложението на чл.66, ал.1
от НК, поради което подс.Б.А.А. следва да изтърпи
наложеното наказание лишаване от свобода при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на осн. чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Съдът счита, че с така наложеното наказание ще се
постигнат целите по чл.36 от НК.
На осн. чл.59, ал.1 и ал.2 от НК, съдът ЗАЧЕТЕ и
ПРИСПАДНА времето, през което по отношение на подсъдимия Б.А.А. е била взета
мярка за неотклонение „ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА”, считано от 03.02.2020 год.
За приложението на чл.68, ал.1 от НК
Деянието, за което подс.А. бе признат за виновен
по настоящото НОХД № 127/2020 г. е извършено от него в изпитателният срок,
определен му с Присъда
№ 54 от 04.12.2019 г. по НОХД № 327/2019 г. по описа на Районен съд
гр.Севлиево, влязла в законна сила на 19.12.2019 г.С посочената присъда на
подсъдимият Б.А.А. е наложено наказание от ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
чието изтърпяване на осн.
чл.66, ал.1 от НК било отложено, като му бил определен изпитателен срок от три
години.Поради което и на основание чл.68, ал.1 от НК, съдът приведе в
изпълнение така наложеното му наказание в размер на ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА, което подс.А. следва да изтърпи при ПЪРВОНАЧАЛЕН ОБЩ РЕЖИМ на осн.
чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
За разноските по делото
Тъй като бе признат за виновен и осъден за
извършено престъпление от общ характер подсъдимият Б.А.А., следва да заплати по
сметка на ОД на МВР - Габрово направените в досъдебната фаза на процеса
разноски в размер на 77.10 / седемдесет и седем лв. и 10 ст. / лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
