№ 187
гр. Благоевград, 01.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две
хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Татяна Андонова
Членове:Божана Манасиева
Крум Динев
при участието на секретаря Илиана А.ова
като разгледа докладваното от Божана Манасиева Въззивно наказателно дело
от частен характер № 20231200601245 по описа за 2023 година
Производството пред Благоевградския окръжен съд е образувано по въззивна
жалба на адв.А. Р.,от АК-Благоевград,в качеството му на защитник на
подсъдимия И. С. И. против Присъда №900140/30.06.2023г, постановена по
НЧХД № 218/2021г по описа на PC Благоевград, с която е признат за виновен
в извършването на престъпление по чл.148,ал.2,пр.1,във вр. с
ал.1,т.1,т.2,пр.2,т.3,пр.1,т.4,пр.2,във вр. с чл.147,ал.1 от НК.Същевременно е
уважен и предявения граждански иск.
Незаконосъобразността на присъдата се аргументира с постановяването й при
липса на анализ на всички събрани по делото доказателства и дефицит на
мотивите на районния съд,а неправилността- на превратно тълкуване на
събраните по делото доказателства и неправилно приложение на материалния
закон.
Иска се на първо място обжалваната присъда да бъде отменена и постановена
нова,с която подсъдимият И. И. да бъде оправдан по обвинението за
престъпление по чл.148,ал.2,пр.1,във вр. с ал.1, т.1, т.2,пр.2, т.3,пр.1, т.4,пр.2,
във вр. с чл.147,ал.1 от НК и уваженият граждански иск да бъде отхвърлен
изцяло като неоснователен. Алтернативно се иска намалява на размера на
1
наложеното наказание Глоба от 10 000 лева до минимално предвидения в
закона,както и намаляване на размера на предявения граждански иск като
прекомерно завишен до сумата в размер на 1000лева.И на следващо място,се
прави искане присъдата да бъде отменена и делото върнато на районния съд
за разглеждане от друг състав,поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
В подаденото допълнение към въззивната жалба след запознаване с мотивите
на присъдата защитникът–адв.Р.,излага подробни доводи,касаещи
незаконосъобразност,необоснованост и неправилност на постановения
съдебен акт.Незаконосъобразността на присъдата се мотивира с допуснато
нарушение на чл.305,ал.3 от НПК-налице е необсъждане на доказателства по
делото,в конкретика показанията на свидетеля Е. Г.а И.а,подкрепящи тезата
на подсъдимия и възприетото от него като поведение на Р. Т. на
процесната пресконференция.Но съдът е допуснал нарушение като по
никакъв начин не е отнесъл тези показания към обясненията на подсъдимия,
поради същественото им значение за обективните възприятия на подсъдимото
лице и това дали той действително е възприел,че частният тъжител се е
намирал в алкохолно опиянение.В този смисъл се релевира нарушение на на
чл.348,ал.3,т.1 и т.2 от НПК,във вр. с чл.305,ал.3 от НПК
На следващо място се аргументира необоснованост на постановения съдебен
акт ,тъй като в производството не е установено по категоричен начин,че
подсъдимият И. е имал намерение да излъчва пресконференцията от „Ф.“
от профила на информационна агенция 4 власт/4vlast-bg/.В подкрепа на тази
си позиция сочи отразеното в писмо на „М.Г.П.“ЕООД,което дружество към
инкриминираната дата е било собственик на Ф. профила на сайта 4vlast-bg,че
този запис не е бил излъчван от репортери на тази информационна агенция,
информацията е била споделена от друг профил във „Ф.“,т.е по категоричен
начин според защитата се установява,че подсъдимият И. И. не е излъчвал
директно от „Ф.“ от профила на Информационнна агенция 4власт 4vlast-bg/.В
този смисъл се изтъква,че И. И. не е бил репортер на агенция 4власт,нито
директно от Ф. профил ,от профила на информационната агенция е излъчвал
запис от пресконференцията на 29.12.2020г.Обстоятелството,че
представители на информационната агенция 4власт по своя преценка са
преценили,че следва да излъчват запис чрез линк от друг профил във Ф. по
никакъв начин не може да се вмени във вина на подсъдимия И.,още повече да
2
се приеме,че същият директно е излъчвал записа по начина, посочен в
частната тъжба.Счита се,че не са събрани безспорни доказателства по какъв
начин е бил излъчен записа,от кой профил на „Ф.“,по кое време и т.н. като
изготвената експертиза пред първата инстанция не установява и лицето,което
е отправило клеветническите изрази,поради което не може да се твърди с
категоричност,че именно подсъдимият е автора на посочените в обвинението
изрази.В този смисъл изразява позицията,че липсват и категорични
свидетелски показания ,че именно подсъдимият И. И. е автор на посочените
в тъжбата клеветнически реплики като никой от свидетелите не твърди,че е
чул посочените изрази.Такива твърдения се съдържат единствено в
показанията на свидетеля Я.Х.,обективиращи направена от него забележка на
подсъдимия да излезе и тогава е възприел и чул изразите посочени в тъжбата
като се изразява позицията ,че за такъв кратък момент е невъзможно
възприемането на всички посочени изрази.
При тези аргументирани възражения,защитата изразява становище за
недоказаност на обвинението от обективна страна като счита,че
престъплението не е осъществено и от субективна страна,тъй като
подсъдимият е възприел едно неадекватно състояние на частния тъжител
Т.,който говорел много бавно, с прекъсвания,завлачено и постоянно си
облизвал устните,поради което дори и да се възприеме ,че подсъдимият е
изрекъл репликите,посочени в частната тъжба,то в него е имало субективното
възприятие,че частният тъжител е бил в неадекватно състояние,наподобяващо
човек в нетрезво състояние,което от своя страна изключва умисъла.
На следващо място присъдата е определена и като явно несправедлива,поради
прекомерния размер на наказанието Глоба както и на уважения граждански
иск.
В хода на съдебните прения пред Благоевградски окръжен съд частният
тъжител Р. Т. се явява във всички съдебни заседания,с изключение на
последното,в което е даден ход на делото по същество.Представлява се от
повереника си-адв.Л.,която поддържа становището си за правилност и
законосъобразност на постановената от първоинстанционния съд присъда и
пледира за нейното потвърждаване.Претендира за направените по делото
разноски и в тази съдебна инстанция.
Подсъдимият не се явява в производството пред въззивния съд като
3
присъствието му не е задължително.Представлява се и се защитава от адв.А.
Р..Последният поддържа становището си за
необоснованост,незаконосъобразност и неправилност на постановената
първоинстанционна присъда.На първо място иска нейната отмяна и връщане
на делото на първоинстанционния съд,поради пропуски в аналитичната му
дейност като не са обсъдени показанията на конкретен свидетел Е. Г.а И.а и
не е посочено от първата инстанция защо не се възприемат като се сочи,че
свид.И.а е възприела поведението на частния тъжител по начина,възприет и
от подсъдимия,но първоинстанционните мотиви не съдържат анализ на тези
свидетелски показания,което се счита за съществено процесуално
нарушение,тъй като възраженията,направени от защитата са останали без
отговор.
На второ място, се излага твърдение за необоснованост на постановената
присъда,тъй като твърдението,че подсъдимото лице съзнателно, в качеството
на репортер на Информационна агенция 4власт е излъчвал на сайта / „4vlast-
bg“/,а не на Ф. профила този репортаж и то в качеството си на длъжностно
лице репортер е останало недоказано в образуваното наказателно
производство.Ето защо, се иска отмяна на присъдата и постановяването на
нова,с която подсъдимият да бъде оправдан,а уваженият граждански иск да
бъде отхвърлен като неоснователен.И на трето място, при условията на
евентуалност се иска ако съдът достигне до извод за безспорно доказване на
престъплението от обективна и субективна страна,да намали размера на
наложеното наказание ,както и размера на уважения граждански иск.
Пред въззивната инстанция е проведено съдебно следствие, в което са
събрани писмени и гласни доказателства-справка относно трудови договори
на подсъдимия,справка от ТР за регистрирани фирми,справка изготвена от С.
С., в качеството й на управител на „М.Г.П.“ ЕООД към дата 29.12.2020г и
собственик на Информационна агенция 4 власт.Последната е разпитана и в
качеството на свидетел по делото.
Въззивният съд, след като обсъди материалите по делото, изложените доводи
в жалбата, становищата на страните в хода на съдебните прения и след като
провери изцяло правилността на присъдата съобразно правомощията си по чл.
314 НПК, намира следното от фактическа и правна страна:
С атакуваната пред въззивната инстанция присъда на РС – Благоевград,
4
подсъдимият И. И. е признат за виновен в това, че на 29.12.2020г., за
времето от 17.00 часа до около 17.40 часа в Благоевград, в зала „22
септември“,в качеството си на представител на обществеността /репортер
на информационна агенция „4 власт“ /4vlast-bg.eu/, при и по повод
изпълнение на функцията му на репортер по време на обществено
обсъждане, организирано от Р. Т., в качеството му на Кмет на Община-
Благоевград и в негово присъствие, е заснемал мероприятието с мобилния си
телефон и директно е излъчвал в социалната мрежа Ф., от профила на
информационна агенция „4 власт“ /4vlast-bg.eu/, по време на което
публично е разгласил позорни обстоятелства за Р. Т., в това му качество
на Кмет на Община-Благоевград, както и при и по повод на изпълнение
на службата му или функциите му, чрез репликите :“*,представляващо
престъпление по чл. 148, ал.2, предл.1, вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, т.3,
предл.1 и т.4, предл.2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, за което проверяваният съд му
е наложил наказание „Глоба“ в размер на 10 000лв./десет хиляди лева/,
както и наказание „Обществено порицание“, което да се изпълни чрез
поставяне на обявление присъдата на съответното за тази цел място в
сградата на Община-Благоевград .
С присъдата е уважен и предявения граждански иск от тъжителя Р. Т. срещу
подсъдимия И. И. за сумата от 8 000 лева,/осем хиляди лева/,представляваща
обезщетение за причинени неимуществени вреди като пряка и
непосредствена последица от извършеното престъпление по чл. 148, ал.2,
предл.1, вр. с ал.1, т.1 и т.2, предл.2, т.3, предл.1 и т.4, предл.2, вр. с чл. 147,
ал.1 от НК, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
29.12.2020г. до окончателното изплащане на главницата като гражданския иск
е отхвърлен над този размер като неоснователен.
Подсъдимият И. И. е осъден от районната инстанция и на направените
разноски от частния тъжител Р. Т. в размер на 2642.00лв./две хиляди
шестстотин четиридесет и два лева/, включващи адвокатски
хонорар,възнаграждение на вещо лице за извършена съдебно-техническа
експертиза и държавна такса по завеждане на частната тъжба/. Освен това е
бил осъден да заплати по сметка на РС-Благоевград разноските изплатени от
бюджета на съда- пътни разходи на вещо лице по съдебно-техническата
експертиза в размер на 32.68 лв./тридесет и два лева и шестдесет и осем
стотинки/, както и сумата от 320.00лв./триста и двадесет
5
лева/,представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския
иск .
Подадената въззивна жалба изхожда от процесуално легитимирано
лице/защитник на подсъдимия в производството/,подадена е в
законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт и следователно
процесуално допустима за разглеждане.
Първата инстанция е положила необходимите усИ. за изясняване
обстоятелствата по делото, въз основа на съвкупността от които е направила
своите изводи относно фактическата обстановка,която е следната:
Подсъдимият И. С. И. е роден на 13.01.1986г. в Благоевград,същият е * и
представящ се като репортер на медия с наименование: Информационна
агенция 4власт.И. И. е управител и представляващ сдружение „Б.К.Ю.““,със
седалище и адрес на управление-гр.Благоевград. Последният е осъждан с
присъда №11022/21.11.2019г. по нохд №403/2019г. на РС-Благоевград влязла
в законна сила на 28.04.2020г. ,за престъпление по чл. 343б, ал.1 от
НК,извършено на 26.06.2018г на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
една година,което наказание е отложено с изпитателен срок от три
години,както и на Глоба в размер на 500лева.
Частният тъжител Р. Т. към 29.12.2020г. е бил избран и изпълнявал
длъжността „кмет“ на Община-Благоевград, след проведени местни избори
през 2019г. В изпълнение на тези си служебни задължения, на 29.12.2020г. в
17.00 часа, тъжителят организирал в зала „22 септември“, находяща се в
Благоевград, обществено обсъждане за поемане на общински дълг от страна
на Община-Благоевград,финансиран от фонд “ФЛАГ“, свързан с Българска
инвестиционна и координационна платформа за градско развитие. На това
обществено обсъждане били поканени и присъствали в залата служители на
общинска администрация Благовеград/св.Р./, общински съветници/ в това
число св.Р./, граждани, представители на бизнеса, както и представители на
медиите/ в това число и св.И.а като журналист на медия Е-79/.Представяйки
се именно като репортер на медия/Информационна агенция 4власт/4vlast-
bg.eu/, в залата на посочената дата, присъствал и подсъдимият И., който при
стартиране на обсъждането, започнал да го записва и излъчва на живо
директно по интернет, чрез телефона си, от Ф. страницата на Информационна
агенция 4власт/4vlast-bg.eu/.Докато излъчвал на живо въпросното обществено
6
обсъждане, подсъдимият започнал да прави персонални и лични изявления
срещу частният тъжител,всички насочени към твърдението,че Р. Т. е „пиян“.В
рамките на близо едночасовото обществено обсъждане, подсъдимият
използвал многократно тази квалификация за зрителите и слушателите на
директното му предаване,чрез конкретни реплики записани в излъченото от
него предаване на живо в социалната мрежа Ф. на профила на
информационна агенция/за краткост ИА/-4власт /4vlast-bg.eu/ ,който запис е
снет в последствие на магнитен носител при започване на делото по искане
на тъжителя, чрез съдействието на системният администратор на районния
съд и съответно приобщен като веществено доказателство по делото.Този
запис е предявен на страните в производството.От записа се установява,че
подсъдимият използва следните реплики и изрази,насочени към кмета на
община Благоевград-частния тъжител Р. Т.: „*.“ От посочения запис не се
вижда лицето на коментиращия, тъй като телефонът е насочен към
трибуната,където се намира кмета и останалите официални лица,както се
насочва и по отношение на лица,намиращи се в залата,правещи изказвания
или задаващи въпроси.В края на записа се чува,че записващият е помолен да
напусне залата.При извеждането се чуват единствено гласове и израз на
недоволство като по това време липсва картина и след това напълно
приключва и предаването на живо.
От допусната в хода на първоинстанционното съдебно производство
техническа експертиза на записа е установено от вещото лице, че сваленият
на магнитен носител запис от описаното предаване на живо на проведеното
обществено обсъждане, няма техническа манипулация и следи от такава.
Поради което и вещото лице е посочило в заключението си, че сваленият
като съдържание запис е автентичен. Експертът е констатирал, че не са
налице съхранени метаданни за мястото и датата на направа на този запис в
интернет пространството и времето, но в него е цитирано, че се прави в 17
часа при обществено обсъждане в зала „22 септември“. Продължителността
на записа е от 1 час, 9 минути и 37 секунди и той е направен
непрофесионално и от смартфон.
След като започнало живото предаване на подсъдимото лице от
общественото обсъждане в зала „22 септември“ на 29.12.2020г, на
св.М./зам.кмет на дирекция „Обществен ред , сигурност и спорт“/ в
общината, се обадил приятел и бивш колега, който му казал да пусне
7
предаването и след като го направил,св.М. лично възприел,че подсъдимият И.
излъчва директно и на живо обсъждането, чрез профила във Ф. на ИА
4власт/4vlast-bg.eu/ и коментарите му са насочени към физическото състояние
на кмета Р. Т. , заявявайки публично „в ефира“, че той е пиян, че заплита
езика и е време да си върви. Това накарало св.М. да се обади веднага на св.Р.
и да я информира за поведението на подсъдимото лице и тези коментари в
живото му предаване от общественото обсъждане, а тя се обадила на
представителите на общинска полиция, за да се изведе подсъдимия от залата.
Сигнал за предаването на подсъдимия и квалификациите му към кмета на
общината бил подаден и на телефон 112 ,приет от полицейския служител
св.К.,който заедно с колегата си св. Г.,отишли в зала „22 септември“.Там
подсъдимият им бил посочен от свид.Х. и тримата положили усИ. да изведат
подсъдимия от залата.При влизането им в залата, св.Х. първи отишъл до
подсъдимия, където лично възприел, И. да продължава да предава чрез
телефона си на живо обсъждането като и към този момент, продължавал да
прави коментари с изявления като :“*“ и други коментари в тази насока.
Заради това му поведение, подсъдимият бил поканен от св.Х. да напусне
залата, но той отказал и заради последното,св.Х. потърсил съдействие от
полицейските служители-свидетелите Г. и К.,които го извели лично от залата
като прекъснали по този начин предаването му и това извеждане било
възприето от всички присъстващи в залата, в това число св.Р., св.Р. и св.И.а.
След приключване на обсъждането,тъжителят се запознал със записа от
живото предаване на подсъдимото лице в профила на ИА в социалната мрежа
„Ф.“, в присъствието на свои служители /в това число и св.Х. и
св.Р./.Последната споделя, че след запознаване с пълният запис на това
предаване , излъчено от профил на ИА във „Ф.“ възприели, че И.
няколкократно отправя към кмета Т., квалификация „пияница“.Св. Х.
установява, че видяното и чутото в записа от тъжителя доста го разстроило и
след това, той почти не говорел. Бил много обиден от факта, че се опитват
да го оприличат на нещо, което не е, а негови познати коментирали , че това
предаване е било „оплюване на администрацията на общината“. В тази връзка
и св.М. сочи, че това „живо предаване“ на И. с неговите коментари и
квалификации за кмета Т., било гледано от много хора, защото такива му се
обаждали да го питат, дали и той е гледал това предаване , което според
св.М. е направило „за посмешище“ тъжителя, без въпросните квалификации
8
да отговарят на истината. След този случай, св.М. установява, че близо една
година, при тъжителя като Кмет на общината, нямало достъп на външни
хора, затворил се в себе си и станал резервиран към хората. Свидетелите са
категорични също, че Р. Т. никога не е идвал на работа пиян или употребил
алкохол и не е употребявал такъв по време на работа, както и, че не е бил пиян
и по време на общественото обсъждане, нито пък е лъхал на алкохол тогава.
След запитване относно излъченото предаване на живо,в писмо на
„М.Г.П.“ЕООД, подписано от свид.С. С. ,в качеството й на управител на
дружеството и държател на ИА,се установява, че описаният в тъжбата запис
от излъчвано на живо обществено обсъждане за поемане на общински дълг от
Община-Благоевград на 29.12.2020г. и от зала „22 септември“, не е
направен от самата медия и нейни служители, а е бил споделен на профила
на „Информационна агенция /4vlast-bg.eu/“ в социалната платформа Ф., чрез
линк от друг профил .
От изискана допълнително справка в хода на второинстанционното
производство /вх. №2635 от 20.02.2024г-стр.37/,подписана от С. С. ,в
качеството й на управител на „М.Г.П.“ЕООД-гр.Благоевград е посочено,че
дружеството не е имало договорни,нито граждански взаимоотношения с
подсъдимия И. И..Отразено е освен това,че Ф. профила е бил закрит,поради
съществуването и на други профили с такова наименование и публикуването
на некоректна информация.Същевременно от месец януари 2023г С. Б. С. не
е собственик и управител на „М.Г.П.“ЕООД,а като такъв е встъпила В.К.М..
Разпитана в качеството й на свидетел в хода на въззивното съдебно следствие
,свид.С. категорично отрече подсъдимият И. И. да е работил като репортер в
ИА“4власт“,като не е сключвала с него трудов или граждански договор.Не се
установява сключването на трудов договор и от изисканата справка за
трудови договори,касаещи подсъдимия И.,поради което този факт от
показанията на свид.С. следва да бъде възприет.
От разпита й като съществени моменти следва да бъдат откроени следните:
-към дата 29.12.2020г последната е ползвала отпуск по майчинство,поради
което не е наблюдавала пряко и не е била запозната с подробности относно
публикации както на сайта на ИА,така и на Ф. профила на агенцията.
-на инкриминираната дата 29.12.2020г не е била информирана за излъчването
на живо на пресконференцията ,както и никой не е подал сигнал за това
9
излъчване ,респ. молба до нея да бъде спряно излъчването.Разбрала е за това
излъчване след време.
-установява разлика между сайта,който ползва информационната агенция и
профила на информационната агенция в социалната мрежа „Ф.“, касаещи
публикации от външни за агенцията лица.За влизане в сайта на
агенцията/който сайт е извън предмета на делото,тъй като излъчването е
осъществено от профила на информационната агенция във „Ф.“/ се влиза с
админ,който само свид.С. има.Във Ф. профила също твърди ,че друг няма
достъп и не е давала права на други лица-нито за сайта,нито за Ф. профила.Но
уточнява,че страницата във Ф. е отворена,поради което всеки ,който има
желание може чрез линк да споделя на тази страница в социалната
мрежа.Същевременно сочи,че има поверителна и отворена страница като на
отворената страница всеки може да споделя нещо в нея или респ.да
публикува.Т.е, на отворената страница всеки може да излъчва събитие,което
тече в момента/т.е излъчване на живо/ и това не се контролира,какъвто е и
настоящия случай.Докато на сайта на агенцията се публикуват единствено
новини. 4 vlast-bg.eu е логото на информационната агенция.
При предявяване на извадка на хартиен носител от социалната мрежа Ф.
относно излъченото предаване и начина по който изглежда профила на
информационната агенция,свид.С. посочи,че по този начин изглежда
страницата на агенцията във Ф..От посочената извадка,представляваща
веществено доказателство и съответно предявено на страните е видно
следното:
- 4власт-Информационна агенция беше на живо
-адресът е 4vlast-bg.eu,който се показва под съобщението „на живо“
-посочен е телефонен №**********
-както и под снимката,представляваща част от излъчената
пресконференция,за който факт липсва спор,тъй като на магнитен носител е
качен целият запис на тази пресконференция с интересуващите процеса
коментари на излъчващия,отново е отразен профила на 4власт-
Информационна агенция.Така отразеното съдът ще коментира при анализа на
доказателствената съвкупност.
Горната фактическа обстановка се установява от събраните гласни и
писмени доказателства както в първоинстанционното съдебно
10
производство,така и във въззивното съдебно следствие.
За да изгради посочената по-горе фактическа обстановка районната
инстанция се е позовала на всички събрани в хода на съдебното следствие
гласни и писмени доказателства,както и на изготвената съдебно-техническа
експертиза.В този смисъл е кредитирала всички доказателствени източници
като въззивният съд е на мнение,че при тяхното възприемане не е допуснато
превратното им тълкуване.
При тази фактическа обстановка въззивният съд се съгласява отчасти с
правните изводи в мотивите на РС – Благоевград, а именно безпротиворечиво
се установява осъществяването на престъпление по чл.148, ал.2, предл.1, във
вр. с ал.1, т.1, т.2, предл.2, вр. с чл.147, ал.1 от НК,а именно на 29.12.2020г., за
времето от 17.00 часа , до около 17.40 часа, в Благоевград, в зала „22
септември“, подсъдимият И. И., по време на обществено обсъждане,
организирано от Р. Т., в качеството му на кмет на Община-Благоевград и в
негово присъствие, е заснемал мероприятието с мобилния си телефон и
директно е излъчвал чрез него в социалната мрежа „Ф.“ на профила на
Информационна агенция /4 vlast-bg.eu/“,по време на което публично е
разгласил позорни обстоятелства за кмета Р. Т. , чрез репликите и
изявленията :“*“,като ОПРАВДА подсъдимия за квалифициращите
обстоятелства по чл.148, ал.2,предл.1, във вр. с ал.1, т.3,пр.1 и т.4,пр.2, във
вр. с чл.147, ал.1 от НК,а именно да е извършил престъплението по
отношение на длъжностно лице при или по повод изпълнение на службата му
или функциите му в качеството му на кмет на община Благоевград,както и да
е извършено от представител на обществеността /репортер на
информационна агенция 4власт/4 vlast-bg.eu/, при и по повод изпълнение на
функцията му на репортер.И тъй като деянието не осъществява
квалифициращите обстоятелства по чл.148, ал.2, предл.1, във вр. с ал.1,
т.3,пр.1 и т.4,пр.2,във вр. с чл.147, ал.1 от НК ,присъдата на
първоинстанционния съд следва да бъде изменена по отношение на тези
обстоятелства.
Подсъдимият И. И. е осъществил изпълнителното деяние от състава на
престъплението по чл.148, ал.2, предл.1, във вр. с ал.1, т.1, т.2, предл.2, вр. с
чл.147, ал.1 от НК, тъй като на на 29.12.2020г., за времето от 17.00 часа до
около 17.40 часа, в Благоевград, в зала „22 септември“, по време на
11
обществено обсъждане за поемане на общински дълг от община
Благоевград,което обществено обсъждане е било организирано от Р. Т., в
качеството му на кмет на Община-Благоевград е заснемал мероприятието с
мобилния си телефон и директно е излъчвал чрез него в социалната мрежа
„Ф.“ от профила на информационна агенция /4 vlast-bg.eu/“,поради което
публично е изнесъл клеветническо твърдение,съдържащо позорящ за частния
тъжител факт,че е пиян на въпросната пресконференция като същевременно е
разпространил това позорящо обстоятелство и в социалната мрежа „Ф.“ по
отношение на частния тъжител Р. Т.,изпълняващ длъжността кмет на Община
Благоевград към посочената дата,като е използвал следните изрази: “*.“
Между страните не съществува спор,че посочените в обвинението изрази са
позорящи за тъжителя,тъй като безспорно му придават негативна
характеристика,а именно ,че последният е пияница,че отива на работа в пияно
състояние,както е в такова състояние,а именно „пиян“ на излъчваната
директно в социалната мрежа пресконференция.Съобразно правната
доктрина, непосредствен обект на престъпните състави обида и клевета са
обществените отношения свързани с честта и достойнството на личността.
Основните състави на престъпленията обида и клевета са свързани с
умишленото унижаване честта на другиго, с умишлено засягане на неговото
достойнство. Честта се разглежда в два аспекта: като чувство за лично
достойнство на човека и като оценка на общността за неговата обществена
стойност, които съответстват на двете основни форми-обида и клевета. В
първия случай се засяга личностното чувство, а във втория-обществената
оценка, която общността дава за честта на лицето.
Предмет на клевета могат да бъдат само твърдения с конкретно съдържание,
които носят информация за точно определено обстоятелство, време, място,
лице. Това обстоятелство следва да бъде позорно или с него да се приписва
извършване на престъпление/в казуса е налице първото изискване на закона/ и
да е обективно съобщено, а не да се извежда чрез предположения,асоциации,
интерпретации или други форми на субективна психическа дейност. В
конкретиката на казуса, предмет на обсъждане са употребените от
подсъдимия изявления и реплики:“*
Всички посочени в обвинението изрази са насочени към създаването на
невярната представа за конкретно в случая лице,което е назовано както по
12
име /Т./,така и като длъжност/кмета Т./,поради което не съществува никакво
съмнение за насочеността им към определено лице. Всички конкретно
употребени изрази поднасят информация,която е позоряща,установява се и
невярна и е напълно ясен вложения в тях смисъл-че Р. Т. е пиян,поради която
причина забавя говора,облизва устни,едвам говори и е пълна
карикатура,поради състоянието ,в което се намира-пиян.
С така посочените изрази се характеризира негативно личността на тъжителя
Р. Т.,защото с тях се завява, че същият е пияница,винаги е бил ,защото пак
идва „наквасен“ на пресконференция,на която ще обсъжда тегленето на
кредит.И точно защото е пиян заваля думите,говори бавно,устата му
пресъхва,облизва устните и е пълна карикатура.
Ето защо,като е приел, че така употребените в случая изрази са позорящи,
районният съд е стигнал до правилния от гледна точка на правото извод.И
това е така,тъй като предмет на разпространение чрез посочените в
обвинението изрази и изявления представлява факт,а не оценка и този факт
е,че кметът Р. Т. употребява алкохол до степен,че на прескоференцията е
пиян и е нормално да го виждат пиян,тъй като той по принцип е пиян-„Т. пак
се е напил“, „Т. пак е пиян“, „Т. се е наквасил пак.Нещо заваля езика.“Ето
защо, съдържащия се факт във всички обвинителни изрази е безспорно
позорен,защото разгласяването му води до засягане на достойнството на
тъжителя-неговия авторитет,обществената му оценка.
Този факт от обективна страна следва да бъде неверен,в противен случай ако
се докаже истинността му деецът не следва да се наказва.Разпространеният в
казуса факт,че частният тъжител е пиян на пресконференцията е доказано
неверен като районната инстанция е изложила убедителни мотиви на базата
на кои доказателствени източници е стигнала до този извод.Като правилен
въззивният съд възприема анализа на проверявания и позоваването му в тази
връзка на показанията на свидетелите Р. и Х. като дори се е основал и на
показанията на свид.Е. И.а/за която във въззивната жалба се сочи,че
първостепенният съд не е анализирал показанията й/.В мотивите към
оспорваната присъда е отразено,че св. И.а не е правила подобни коментари/от
рода на тези,правени от подсъдимия/ за кмета Т. в своето предаване и новина
от обсъждането, като не й е известно и други медиии да са правили подобни
коментари за тъжителя по време на това обсъждане.Посочил е,че в тази
13
насока са и показанията на св.Р..Същевременно е отразил,че от показанията
на свидетелите Р.,И.а и Х. се установява говорен дефект при частния тъжител,
който се изразява в забавено, завалено и накъсано говорене,но това било
известно на всички служители в общината и журналисти, които
комуникирали с него и отразявали общинските мероприятия, какъвто бил и
подсъдимият И.,който познават като репортер на „4-та власт“.
Тук е мястото въззивният съд да отговори на едно от възраженията на
защитата,която позовавайки се на показанията на свид.Е. И.а и начина и
по който тя също е възприела състоянието и поведението на кмета Р. Т.
изразява становището,че подсъдимият е съзнавал истинността на изнесения
от него факт,тъй като е възприел състоянието на кмета по начина,по който го
е описал.Защитата се позовава на показанията на свид.И.а,които показания
междувпрочем са възприети от районния съд,който ги анализира подробно в
своите мотиви.На първо място е възприел показанията на свид.И.а
съпоставяйки нейното поведение с това на подсъдимия и посочвайки,че тя е
възприела подсъдимото лице като седящо наблизо до нея и именно тя е
видяла И. да предава в интернет директно обсъждането чрез телефона
си.Показанията на свид.И.а са възприети и в насока отричането на изнесения
от подсъдимия факт,че кметът Р. Т. е пиян.В този смисъл районният съд е
конкретизирал,че свид.И.а не е правила подобни коментари за кмета Т. в
своето предаване като не й е известно и други медии да са правили подобни
коментари и квалификации за тъжителя по време на това
обсъждане.Въззивният съд обаче не се съгласява с посоченото от
първоинстанционният,че свид.И.а е чула и коментарите на подсъдимия срещу
Р. Т. по време на това предаване в това число и че И. е заявил,че той е дошъл
пиян на това мероприятие,тъй като показанията на тази свидетелка не
съдържат подобно изявление.
Действително в мотивите на районната инстанция липсва анализ относно
отразеното в жалбата на защитата по отношение на друга част на показанията
на свид.И.а,на които въззивният съд следва да отговори като инстанция по
фактите.Посоченото от защитата безспорно представлява процесуално
нарушение,но то не е от рода на съществените, което да води до исканата от
защитата последица-отмяна на присъдата и връщане на делото за разглеждане
от друг състав на районния съд.И това е така,тъй като проверяваният съд е
изложил своите съображения по отношение на възприетите от него факти от
14
показанията на свид.И.а,поради което е логично да се заключи,че посочената
от адвоката информация не е възприета,тъй като изрично е конкретизирал в
мотивите си:че свид.И.а не е правила подобни коментари и квалификации за
тъжителя.Защитата конкретно се позовава на посоченото от свид.Е. Г.а
И.а:“Това,което ми направи впечатление,както и на всички останали в
залата,имаше забавено говорене на Т. и облизване на пресъхнали устни,като
забавено говорене и неадекватно състояние,състояние не както трябва. Всеки
път е било едно и също състоянието,не е имало различно състояние.Всеки път
е било едно и също състояние-завлачено, бавно. Единствено,със забавянето на
думите,влаченето им,с тези неща може да се създаде впечатление,че е
употребил алкохол,но иначе агресивно поведение не е имало.Говори се сред
гилдията и гражданите,че Т. употребява алкохол.Коментира се в града,че
употребява алкохол.“
Тези показания на свид.И.а всъщност представляват отговори на зададените
от защитата въпроси в първоинстанционното съдебно
производство.Отговорите на свид.И.а обаче не са категорични относно
основният интересуващ процеса факт-дали кметът е бил пиян на
пресконференцията,внушение,което е създадено и разпространено от
подсъдимия И..Свид.И.а твърди,че е имало забавено говорене,но уточнява,че
всеки път е едно и също състоянието-завлачено,бавно.По-нататък в разпита
същата уточнява,че „по пресконференции,сесии на общински съвет винаги
така говори,…Когато е на сесия,обсъждане и пресконференция винаги говори
така“.Т.е,свид.И.а е имала впечатление от преди тази пресконференция,че
принципно на сесии и пресконференции кмета говори бавно,завлачено,но
последната не изказва предположение,още по-малко изтъква твърдение,че
това забавено говорене е свързано с посочения от подсъдимия факт,че кметът
е пиян. Напротив,изрично посочва,че не е уведомила своите зрители,че г-н Т.
е пиян,че провлачва,а само е отразявала събитието.Не може да каже и не
твърди,че на тази пресконференция Р. Т. е бил пиян.И тъй като в показанията
на свид.И.а не се съдържат данни относно заявеният и разпространеният от
подсъдимия факт-че Р. Т. е пиян и районният съд не се е позовал на тях
относно посоченото в показанията на тази свидетелка от защитата.Поради
тази причина и показанията на свид.Е. И.а не са коментирани в тази им част
от районния съд,което процесуално нарушение е отстранено с дадените
отговори от въззивния съд по възраженията на защитата.
15
Районният съд освен на показанията на свид.И.а се е позовал и на други
гласни доказателствени източници-и това са показанията на свидетелите Р. и
Х.,които посочват,че тъжителят има говорен дефект,който се изразява в
забавено,завалено и накъсано говорене и че това е известно на всички
служители в общината и журналисти,които комуникират с него.В тази насока
са и показанията на свид.Е. И.а.
В този смисъл не може да бъде възприето и изразеното становище от адв.Р.,че
подсъдимият е възприел поведението на частния тъжител като такова под
въздействието на алкохол именно поради бавното и провлачено говорене на
частния тъжител.Нито един от разпитаните по делото свидетели,включая и
свид.Е. И.а не твърди,че частният тъжител е бил пиян,нито репортери и
журналисти от други медии са отразили подобно състояние на кмета Р. Т..Тук
следва да бъде отбелязано,че и въззивния съд, след преглед и изслушване на
записа,снет на магнитен носител и представляващ веществено доказателство
по делото,не констатира такова поведение на частния тъжител,от което да
може да се създаде впечатление,че частният тъжител е употребил алкохол.
Престъплението,предмет на разглеждане в частното наказателно
производство изпълва две квалифициращи обстоятелства,предвидени в
чл.148,ал.2,във вр. с ал.1,т.1 и т.2,пр.2 от НК,във вр. с чл.147,ал.1 от НК-
клеветата е нанесена публично и разпространена чрез интернет
пространството. В обсъжданата хипотеза е категорично установено, че така
отправените клеветнически коментари и изрази са били възприети от
пострадалия след приключване на пресконференцията,както са били чути от
много хора по време на протичане на общественото обсъждане,а и след
неговото излъчване на живо.Начина на излъчване на това обществено
обсъждане от подсъдимия-през телефона си на страницата на ИА 4власт в
социалната мрежа Ф., безусловно изпълва квалифициращия елемент по т. 1 на
чл. 148, ал. 1 НК, тъй като въпросната страница на информационната агенция
в социалната мрежа „Ф.“ се явява общодостъпно място за неограничен кръг
лица, които биха могли да възприемат клеветническите изрази. Идеята на
законодателя е всъщност точно такава-клеветата да е изказана на публично
място,в присъствието на множество хора или по начин,който позволява да
бъде възприета от множество хора.Частният тъжител разбира за
клеветническите изрази непосредствено след приключване на
пресконференцията.Но свидетелите, разпитани по делото разбират още по
16
време на протичане на общественото обсъждане.В съвременните условия на
медийното пространство и възможностите за разпространение на
информацията,съдебната практика е категорична,че клевета,отправена чрез
интернет мрежата винаги носи квалификацията „нанесена публично“,тъй като
обратното становище би станало основание за сериозни отклонения от
приетите правни и морални стандарти относно границите на престъплението
клевета.
Установява се от доказателствата по делото ,че подсъдимият И. И. е излъчвал
на живо случващата се и протичаща по това време пресконференция и
именно излъчвайки я директно от профила на Информационна агенция 4власт
в социалната мрежа „Ф.“,той всъщност разпространява клеветата по друг
начин и този начин е чрез социалната мрежа „Ф.“.Законът изрично не посочва
кой е „другият начин“,но правната доктрина и съдебна практика приемат ,че
„другият начин“ е всеки,при който позорящото обстоятелство е достигнало до
множество хора/неограничен кръг хора/.И това може да бъде
радио,телевизия,интернет и т.н.В казуса разпространението е осъществено
чрез интернет и съществуващата в пространството социална мрежа „Ф.“.
Подсъдимият обаче следва да бъде оправдан за квалификацията на
престъпната му деятелност по чл.148,ал.2,във вр. с ал.1,т. НК-а именно
клеветата да е нанесена на длъжностно лице/в случая кмет/ при или по повод
изпълнение на службата или функцията му.Материалният закон претърпя
промяна по отношение на това квалифициращото обстоятелство, което беше
отменено с ДВ бр.67 от 04.08.2023г.Присъдата на районният съд е била
постановена преди посоченото изменение в наказателния закон.Но тази
промяна следва да бъде съобразена от въззивния съд по силата на нормата на
чл.2,ал.2 от НК,имаща за предмет пределите на действие на наказателния
кодекс-ако до влизане в сила на присъдата последват различни
закони,прилага се законът който е на-благоприятен за дееца.В
казуса,посоченото квалифициращо обстоятелство по чл.148,ал.1,т.3 НК е било
в сила по време на извършване на престъплението и към датата на
постановяване на присъдата на първата инстанция,но е декриминализирано
към датата на постановяване на решението от въззивния съд,поради което
следва от него да бъде приложен следващия по-благоприятен закон,а именно
този отразяващ промяната с ДВ бр.67 от 04.08.2023г.
17
Подсъдимият следва да бъде оправдан и за квалификацията на престъпната
му деятелност по чл.148,ал.2,във вр. с ал.1,т.4,пр.2 НК-а именно да е нанесена
от представител на обществеността/репортер на информационна агенция „4
власт“.В производството липсват каквито и да било доказателства както
гласни ,така и писмени ,че подсъдимият е работил на трудов или граждански
договор към въпросната агенция.Този факт обаче е също без правно
значение,тъй като подсъдимият И. И. не отговаря на вложения от
законодателя смисъл на лице „представител на обществеността“,заложен в
чл.93,т.3 НК, определящ като представител на обществеността лице,което е
посочено от обществена организация да упражнява въз основа на закон или
на друг нормативен акт определена функция.В казуса дори и да бъде
възприето ,че подсъдимият е работил като репортер за „М.Г.П.“ЕООД,то
последното е търговско дружество ,но не и обществена организация,нито пък
му е възложено по закон или въз основа на друг нормативен акт да изпълнява
такава обществена функция.
Съвсем уместно районният съд е посочил,че поведението на подсъдимия в
настоящия казус не представлява упражняване на право на мнение по
смисъла на чл. 39 от Конституцията на РБългария, тъй инкриминираните
изрази по разглежданото дело са засягащи личната сфера на частния тъжител
по един язвителен и унизителен начин, а подобен подход не е нито
необходим, нито приемлив при подобно обсъждане.В казуса е нарушен
добрия тон на общуването като изнесеното позорно обстоятелство не
представлява свобода на словото,нито пък представлява необходима и
допустима социална критика.
Относно възражението на защитата,че не е установено по категоричен и
безспорен начин,че подсъдимият И. е излъчвал процесната
пресконференция от Ф. профила на Информационна агенция 4власт
/4vlast-bg.eu/.Твърдението е,че тъй като подсъдимият И. не е имал правото да
излъчва от профила на информационната агенция ,тъй като не е работил като
репортер към тази агенция то следва извода,че представители на
информационната агенция 4 власт са преценили,че следва да излъчват
запис,чрез линк от друг профил във Ф.,но това поведение не може да се
вмени във вина на подсъдимия И.,още повече пък не може да бъде прието,че
същият директно е излъчвал записа.В тази връзка се прави
възражение,касаещо и авторството на деянието в смисъл, че липсват
18
категорични данни ,че именно подсъдимият И. е автор на посочените в
обвинението изрази,тъй като самият запис не визуализира лицето,автор на
чуващите се на записа реплики и коментари.В този смисъл се изразява
несъгласие с посоченото в мотивите на районния съд,че от гласните
доказателства в производството се установява,че именно подсъдимият е автор
на клеветническите реплики,тъй като с изключение на свидетеля Я.Х. никой
от свидетелите не твърди,че лично е възприел подсъдимия И. И. да изрича
посочените в обвинението твърдения.Защитата акцентира и на факта,че е
невъзможно пък този свидетел да чуе всичките изрази,при положение,че само
е влязъл в залата,за да направи забележка на подсъдимия и да го покани да
напусне залата.
Преди да обоснове авторството на деянието в лицето на подсъдимия И. И.
,въззивният съд счита ,че следва да направи коментар на показанията на
разпитаната в хода на въззивното съдебно следствие свид.С. С. както и на
посоченото от нея в нарочна справка до съда,че на електронният сайт на
дружеството никога не е било публикувано процесното обществено
обсъждане.Междувпрочем, такъв факт не се твърди нито в частната
тъжба,нито пък е бил възприет от първоинстанционния съд, поставяйки
правните рамки на процесното обвинение,поради което възражението на
защитата,че е невъзможно излъчването на въпросната пресконференция от
сайта на Информационна агенция 4власт е лишено от съдържание.В частната
тъжба изрично е посочено ,че излъчването е осъществено в социалната мрежа
„Ф.“, от профила на Информационна агенция 4власт /4vlast-bg.eu/.Районният
съд с постановената от него присъда също е възприел,че излъчването е
осъществено директно в социалната мрежа Ф.,от профила на Информационна
агенция 4власт /4vlast-bg.eu/,т.е твърдения в частната тъжба факт и съответно
възприет от съда е различен от този,който защитата се стреми да внуши,че
твърдението касае излъчване от сайта на Информационната агенция /4vlast-
bg.eu/.Следва да бъде отбелязано,че 4 vlast-bg.eu е не само страницата на
информационната агенция в интернет,но това е и логото на информационната
агенция както уточнява свид.С. по въпрос зададен й от защитата:“Това е
логото,което предявихте“.И тъй като казуса касае Ф. страницата на
агенцията,а не нейния сайт,въззивният съд намира,че следва да съсредоточи
разсъжденията си в тази посока.При безспорно изяснения въпрос,че на сайта
на информационната агенция могат да бъдат публикувани единствено
19
новини,следва да бъде отбелязано,че е различно положението при Ф. профила
на Информационната агенция 4власт.Свид.С. уточни,че страницата в
социалната мрежа е отворена,поради което всеки, който има желание може
чрез линк да споделя на тази страница в социалната мрежа.Същевременно
сочи,че има поверителна и отворена страница като на отворената страница
всеки може да споделя нещо в нея или респ.да публикува.Т.е на отворената
страница всеки може да излъчва събитие,което тече в момента/т.е излъчване
на живо/ и това не се контролира.
При предявяване на извадка от социалната мрежа „Ф.“ относно излъченото
предаване и начина,по който изглежда профила на информационната
агенция,свид.С. посочи,че по този начин изглежда страницата на агенцията
във „Ф.“.От посочената извадка,представляваща веществено доказателство и
съответно предявено на страните е видно следното:
- 4власт-Информационна агенция беше на живо
-адресът е 4vlast-bg.eu,който се показва под съобщението „на живо“
-посочен е телефонен №**********
-както и под снимката,представляваща част от излъчената
пресконференция,за който факт липсва спор,тъй като на магнитен носител е
качен целият запис на тази пресконференция с интересуващите процеса
коментари на излъчващия, отново е отразено 4власт-Информационна агенция.
С оглед на дотук отразеното е безспорен факта,че излъчването на
пресконференцията е ставало на живо от профила на 4власт-Информационна
агенция.В този смисъл, отразеното в справката, предоставена от управителя
на „М.Г.П.“ЕООД,че общественото обсъждане е било споделено на Ф.
страницата на дружеството чрез линк от друг профил във „Ф.“ не отговаря на
обективната истина.Не са необходими специални знания,за да бъде
установено,че в казуса не е налице споделяне на линк,тъй като под
излъчването/в случая под снимката на пресконференцията/ще бъде отразен
този линк или съответно Ф. потребителя,който е споделил посоченото
предаване.А в казуса ясно и недвусмислено е отразено и е видно,че“4власт-
Информационна агенция беше на живо“ както и изрично е отразен интернет
адреса: 4vlast-bg.eu.
Фактът дали подсъдимият И. И. е имал разрешението на притежателя на този
профил във „Ф.“ да излъчва или не процесната пресконференция,т.е дали
20
свид.С. е давала изрично своето съгласие за това е без правно значение, след
като е установено въз основа на гласни доказателства в производството,че
именно той е лицето,който е заснемал с телефона си и директно излъчвал
пресконференцията от зала „22 септември“ в гр.Благоевград като
едновременно с това е правил коментари изричайки изразите,посочени в
обвинението.Необходимо е да бъде само отбелязано,че свидетелите
М.,Я.Х.,Е. И.а и Р. са възприемали подсъдимия като журналист,респ.репортер
от медия“4власт“,тъй като именно като представител на тази медия е
присъствал на пресконференции на общината,на заседания на общинския
съвет и на други мероприятия като се е легитимирал и с карта/бадж/ на
„4власт“.Ето защо,съдът не възприе отричащите този факт показания на
свид.С. С..Именно това обяснява поведението на подсъдимия, който е
излъчвал директно от Ф. страницата на информационната агенция.Въззивният
съд се солидаризира с извода на първоинстанционния,че авторството на
деянието е установено безспорно въз основа на събраните гласни
доказателства в производството.И тъй като за всеки от разпитаните по делото
свидетели не е съществувало съмнение за излъчващия на живо
пресконференцията,именно подсъдимият И. И. е бил поканен да напусне
залата и след неговото напускане излъчването на живо е прекратено,а заедно
с това и коментарите по адрес на частния тъжител.
За да обоснове извършителството на деянието в лицето на подсъдимия И.
И.,районният съд се е позовал на показанията на всички разпитаните по
делото свидетели,като ги е възприел за обективни, пълни, достоверни и
напълно кореспондиращи едни с други.Свид.Л. М., който към този момент
изпълнявал длъжността зам.кмет на Дирекция“Обществен ред,сигурност и
спорт“ в Община Благоевград бил информиран от свой приятел и бивш
колега, че именно подсъдимият И. И. излъчва директно и на живо
пресконференцията като квалифицира кмета Р. Т.,заявявайки публично „в
ефира“, че той е пиян.Свид.М. влизайки в социалната мрежа „Ф.“ лично се
уверил в информацията,която му била предоставена от неговия
колега.Същевременно свидетелят е категоричен ,че гласът на коментатора
принадлежи именно на подсъдимия И..“Гласът на И. мога да го разпозная и
по стационарен телефон,защото десетки пъти сме комуникирали с него,и за
добро,и за лошо“. Това накарало св.М. да се обади веднага на св.Р. и да я
информира за поведението на подсъдимото лице и коментарите в живото му
21
предаване от общественото обсъждане, а тя се обадила на представителите на
общинска полиция, за да се изведе подсъдимия от залата.Категоричността в
показанията на свид.Я.Х. е също абсолютно достатъчна,за да обоснове
извършителството на деянието именно в лицето на подсъдимия
И.:“Приближавайки се към И. той говореше и го помолих да напусне
залата.Обидните изрази бяха,че „г-н кмета пак е пиян,пийни си кмете,пак се е
напил“,нещо такова“.И тъй като на първоначалната покана на свид.Х. да
напусне залата,подсъдимият И. е отговорил отрицателно е потърсено
съдействието на полицейските служители-свидетелите К. и Г. ,намесата на
които е довела до извеждането на И. от залата.Факта,че И. е предавал на живо
е възприето и от свид.Е. И.а ,която е седяла в близост до подсъдимия/през
стол/,чула е че прави коментари ,но не сочи какви.
При така отразената доказателствена съвкупност,не може да бъде възприето
възражението на защитата за липса на безспорност относно авторството на
престъплението в лицето именно на подсъдимия И. И..
Относно възраженията по отношение на несправедливост на наложеното
наказание,касаещо прекомерност на размера на наказанието Глоба,определен
от първата инстанция от 10 000 лева. Както съдът посочи по-горе
разпоредбата на чл.148,ал.2 от НК е изменена с ДВ бр.67 от 04.08.2023г. като
този закон е по-благоприятния за дееца.И това е така ,тъй като разпоредбата
на редакцията на чл.148,ал.2 от НК към датата на извършване на
престъплението и постановяването на първоинстанционния съдебен акт е
предвиждала по-тежка наказателна отговорност за извършителя при по-висок
минимум на наказанието Глоба от 5000 лева до 15 000лева.Наказателният
закон,който е в сила към момента на постановяване на въззивното решение е
по-благоприятен,тъй като предвиждащото се наказание Глоба е с по-нисък
минимум от 1000лева при същия максимум от 15 000 лева както и е останало
непроменено кумулативно предвиденото наказание „обществено
порицание“.Районният съд е отчел едно смекчаващо вината на подсъдимия
обстоятелство и това е ангажираността му с обществено полезна дейност-в
качеството му репортер на свободна практика, подсъдимият е отразявал
многократно чрез репортажи и новини в интернет, за гражданите на
общината и потребители на интернет, дейността на общинската
администрация и кмета на Община-Благоевград до инкриминираната дата,
което е обществено полезна дейност,обезпечаваща повече прозрачност в
22
работата на общината и повече информираност на обществото за дейността
на тази тези общински органи и местната власт, като така посоченото
смекчаващо вината обстоятелство се отчита и от въззивната инстанция.Като
смекчаващо отговорността на подсъдимия обстоятелство следва да бъде
отчетен и изтеклия период от време от извършване на престъплението до
приключване на наказателното производство,което е в рамките на близо три
години и половина.Правилно районният съд е отчел като отегчаващо
отговорността на дееца обстоятелство:данните за негово предходно осъждане
до инкриминираната дата за престъпление по чл.343б,ал.1 от НК.Не следва
като отегчаващо отговорността обстоятелство да се отчитат посочените
квалифициращи обстоятелства по чл.148,ал.1 от НК,тъй като за две от тях
подсъдимият е оправдан от въззивния съд.Правилно първостепенният съд е
отчел като отегчаващо обстоятелство и начина на извършване на
престъплението-с множество различни словесни комбинации целящи да
внушат на обществото , че тъжителят е пияница,както е и пиян по време на
общинско мероприятие, като тези позорни обстоятелства са изречени от
подсъдимия многократно.При този баланс на отегчаващите и смекчаващите
отговорността на подсъдимия обстоятелства от една страна и отчитайки
липсата на доказателства за реализиране на трудови доходи от подсъдимия от
друга страна,както и възприетото от законодателя,че длъжностните лица
могат да бъдат обект на обществена критика в по-широк обхват във връзка с
изпълняваните от тях обществени функции, въззивният съд намери ,че
определеният от проверявания съд размер на наказанието Глоба е прекомерно
завишен като намира за справедлив размера от 3000 лева/три
хиляди/лева,който е съобразен и със сега действащата редакция на чл.148,ал.2
от НК,във вр. с чл.2,ал.2 от НК.Като отмери този размер на наказанието
„глоба“, съдът счете, че с неговото налагане ще бъдат постигнати както
индивидуалната превенция насочена към поправяне и превъзпитание на
осъдения, така и генералната, насочена към въздържане на останалите
членове на обществото от подобно поведение, с което се засяга недопустимо
обществената оценка за съответния човек.
Правилно районният съд е наложил и кумулативно предвиденото наказание
„Обществено порицание“, което е постановил да се изпълни чрез поставяне
на обявление на присъдата на съответното определено за тази цел място в
сградата на Община-Благоевград.Адекватно е определен начина на
23
изпълнение на посоченото наказание,предвид факта,че посоченото предаване
е засягало дейността на общинската администрация към 29.12.2020г.
Що се отнася до уважения граждански иск, същият се явява безспорно
установен по основание, доколкото съобразно показанията на разпитаните
пред първоинстанционния съд свидетели, обсъжданото престъпление се е
отразило изключително негативно върху психическото състояние на частния
тъжител, рефлектирало е върху общественото му положение и е станало
предпоставка за неговото социално изолиране.В този смисъл правилно
първоинстанционният съд е възприел в тази насока показанията на
свидетелите Х., М. и Р.,установяващи начина,по който тези изрази са се
отразили на психическото и емоционално състояние на тъжителя-бил е
изключително разстроен, затворил се е в себе си, изолирал се е от хората и
преустановил достъпа на посетители до работното му място.Посочените
свидетели са възприели случилото не само като личностно отрицателно
характеризиране на тъжителя в качеството му на кмет на общината,но и като
опит да бъде сринат авторитета му сред гражданите. Районният съд е
определил по справедливост размера на обезщетението за причинените
неимуществени вреди,изразяващи се публично дискредитиране и негативно
засягане на професионално достойнство на тъжителя в качеството му на
длъжностно лице в местната власт в размер на 8 000 лв. като проверяващият
съд намери този размер за завишен и счете,че справедлив е размерът от
4 000лев,което обезщетение следва да се заплати на тъжителя от подсъдимото
лице ведно със законната лихва, считано то датата на деянието /29.12.2020г./ ,
до окончателното изплащане на главницата.За да намали размера въззивният
съд отчете,че макар и да е налице многократна употреба на израза „пиян“,
разпространеното клеветническо твърдение е само едно.
Изложеното по-горе налага изменение на постановената присъда и в частта
относно наложеното наказание „глоба“ както и по отношение на размера на
уважения граждански иск.
Разноските са правилно определени от районния съд като присъдата следва
да претърпи корекция единствено по отношение на определения размер на
държавната такса ,предвид изменението на размера на уважената част от
предявения граждански иск от 8 000 на 4 000 лева,поради което държавната
такса ,която следва да бъде заплатена по сметка на Районен съд-Благоевград
24
следва да бъде в размер на 160 лева.
Подсъдимият следва да бъде осъден да заплати на частния тъжител и
разноските,които последният е направил във въззивното производство.
Направено е изрично искане за това от неговия повереник,поради което
основавайки се на изискването на чл.189,ал.3 от НПК подсъдимият следва да
заплати на частния тъжител Р. Т. разноски в размер на 1506лева,от които
1 500 лева адвокатски хонорар и 6 лева заплатена държавна такса за
образуване на въззивното производство.
Водим от горното и на основание чл. 334, т. 3 и т. 6 във връзка с чл. 337, ал.3
и чл. 338 НПК, Благоевградският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯВА Присъда№900140/30.06.2023г, постановена по НЧХД №
218/2021г по описа на PC Благоевград в наказателно-осъдителната част, като
ОПРАВДАВА подсъдимия И. С. И. /с установена самоличност/ относно
квалифициращите обстоятелства по чл.148,ал.2,във вр. с ал.1,т.3 и т.4,пр.2
,във вр. с чл.147,ал.1 от НК,а именно:да е извършил престъплението в
качеството си на представител на обществеността /репортер на
информационна агенция „4 власт“/,при и по повод изпълнение на
функцията му,както и по отношение на Кмет на Община-
Благоевград,при и по повод на изпълнение на службата му или
функциите му и НАМАЛЯВА наложеното наказание ГЛОБА от 10 000 лева
на 3 000 лева/три хиляди/ лева.
ИЗМЕНЯВА Присъда№900140/30.06.2023г, постановена по НЧХД №
218/2021г по описа на PC Благоевград в гражданско-осъдителната част,като
НАМАЛЯВА присъденото обезщетение от 8 000 лева на 4000 /четири
хиляди/ лева.
ИЗМЕНЯВА Присъда№900140/30.06.2023г, постановена по НЧХД №
218/2021г по описа на PC Благоевград в частта относно разноските,като
НАМАЛЯВА размера на държавната такса върху уважения размер на
гражданския иск от 320 лева на 140/сто и четиридесет/лева .
25
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ОСЪЖДА И. С. И. ,с ЕГН:**********,от гр.Благоевград,ж.к „Е. да заплати на
Р. Г. Т., ЕГН:**********,с адрес в частната тъжба:гр.Благоевград,пл.“Г.И.
направените по делото разноски във въззивното производство в размер на
1506/хиляда петстотин и шест/ лева.
Решението не подлежи на обжалване
За решението да бъде съобщено на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
26