Р Е Ш Е Н И Е
№ 162 09.12.2022 г. град Търговище
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-
гр.Търговище,
на девети ноември две хиляди двадесет
и втора година,
в публично съдебно заседание, в
следния състав:
Председател -
Албена Стефанова
Секретар- Стоянка Иванова,
като разгледа докладваното от председателя административно дело № 147 по описа за 2022 г. на съда,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Раздел I, Глава десета от АПК,
във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.
Образувано е по жалба на Д.Р.Д., ЕГН-********** ***,
подадена чрез адвокат В. Г. Д. ***, с посочен адрес за призоваване: гр.Ветово,
обл.Русе, ул. „...“ 1 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0321-000191 от 13.08.2022г. издадена от К. К. К.на
длъжност младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово, с която на
основание чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП на Д.Р.Д., ЕГН-********** е наложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца.
В жалбата като основание се навежда съществено
нарушение на процесуалните правила и неправилно
приложение на закона. Излагат се доводи, обосноваващи несъответствие на
описаната в оспорената Заповед фактическа обстановка с обективната истина. Моли
се оспорената заповед да бъде обявена за нищожна, алтернативно отменена като
незаконосъобразна. Прави се искане при условията на евентуалност срокът на ПАМ
да бъде намален до минималния, предвиден в закона размер. Претендира се
присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание оспорващият се
представлява от адвокат В. Г. Д. ***, който поддържа жалбата на изложените в нея
основания. Навежда, че от събраните доказателства безспорно по делото се
установява, че обстоятелствата, при които е извършено нарушението са различни
от изложените в Заповедта. Излага становище за липса на мотиви относно срока на
наложената принудителна мярка.
Ответникът по оспорването – младши
оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово - К. К. К.в съдебно заседание
се представлява от гл.юрисконсулт Л. Ж., която счита жалбата за неоснователна.
Излага становище, че показанията на разпитаните по делото свидетели Р. Г. и А. Д. изцяло кореспондират с писмените доказателства, като от
съвкупната преценка на всички събрани доказателства по несъмнен начин по делото
се установява описаната в Заповедта фактическа обстановка. Навежда, че
показанията на останалите свидетели противоречат на останалия доказателствен
материал, като единият от свидетелите е роднина на оспорващия. Излага становище,
че административно-наказателното производство по установеното административно
нарушение законосъобразно е проведено, съобразно разпоредбата на чл.33, ал.2 от ЗАНН, като е налице издадено НП. Навежда, че предвид това, че последното е
обжалвано въпросът с административно-наказателната отговорност на оспорващия
все още се явява неразрешен и е налице основание за приложената ПАМ и към
настоящия момент. Моли жалбата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства,
съдът приема за установено следното:
На
13.08.2022г., около 21.56 ч. в общ.Попово на разклона на път II-51 със
с.Заветно, в посока на движение с.Заветно, при управление на автомобил „Дайхатсу
Роки“ с рег.№ ...на водача Д.Р.Д. е била извършена проверка от служители към РУ-Попово при ОД на МВР-
свидетелите пол.инспектор А.А. и ст.инспектор
А. Д.. При проверката водачът Д. бил изпробван за употреба на алкохол с
тех.средство „Алкотест
Дрегер 7510“ с фабр. № 0044. Скалата на уреда отчела 1.27 на хиляда алкохол в
издишания въздух. На Д. бил издаден талон за медицинско изследване
№139503/13.08.2022г. и в СМП - Попово му била взета кръвна проба.
За
констатираното на Д.Р.Д. бил съставен
АУАН с бл.№059161/13.08.2022г. за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. Приложеният по делото
АУАН бл.№059161/13.08.2022г, е издаден от компетентен орган, в
установената от закона форма и ред.
Въз основа на
гореописаните фактически констатации на 13.08.2022г
е постановена и оспорената Заповед № 22-0321-000191/ 13.08.2022г., с която на Д.Р.Д.
била наложена принудителна административна мярка - временно отнемане на
свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на
въпроса за отговорността, но не за повече от 18 месеца. Заповедта е издадена от
младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово - К. К. К..
На 14.08.2022г. въз основа на данните,
съдържащи се в докладна записка с рег.№15217/14.08.2022г. на ВПД н-к група
„ОДПКПД“, с-р „ПП“ при ОД на МВР-Търговище инсп.А. Д. срещу Д.Р.Д. е било образувано
бързо производство /БП/ № 321/2022г. по описа на РУ гр.Попово за престъпление по
чл.356, ал.1,т.1 и т.4 от НПК.
На 15.08.2022г. с
мотивирана резолюция №22-1292-М000095 административно-наказателното
производство по така съставения на Д.
АУАН с бл.№059161/13.08.2022г. е
прекратено.
В хода на образуваното БП № 321/2022г.
по описа на РУ гр.Попово е допусната съдебно-химическа експертиза /СХЕ/.
Съгласно заключението по нея е установено, че концентрацията на алкохол в
кръвта на Д. към момента на проверката е
била 0.84 на хиляда. Въз основа на заключението по СХЕ с Постановление от
23.08.2022г. на Прокурор при РП-Търговище Пл. И.БП № 321/2022г.
по описа на РУ гр.Попово е прекратено, като с изричен диспозитив в акта
преписката е изпратена на РУ-Попово за провеждане на
административно-наказателното производство срещу Д.Р.Д.. Постановлението е
обжалвано и Потвърдено с Постановление от 07.10.2022г. на Окръжния прокурор— Д.
С.а. Постановление от 23.08.2022г. на
Прокурор при РП-Търговище Пл. И.е влязло в законна сила на 03.09.2022г.
Административно – наказателното
производство срещу Д.Р.Д. е приключило с издаването на Наказателно
постановление №22-1292-002329/21.09.2022г., от Началник група на ОДМВР, С-р
„ПП“-Търговище, с което на Д.Р.Д. за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, на
основание чл.174, ал.1,т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания
„глоба“ в размер на 1000 лева и „лишаване от право на управление на МПС“ за 12
месеца. Посоченото НП е връчено на Д. на 12.10.2022г. Същото е обжалвано от Д. ***/26.10.2022г.
Разпитаните по делото свидетели А.А. и А. Д.- полицейските инспектори, извършили
проверката на Д., сочат в показанията си, че на 13.08.2022г. на разклона на
с.Заветно са последвали процесния автомобил, който излизайки от селски път, се е включил в главния път в
посока с.Заветно. Съгласно показанията на свидетелите, малко след табелата на
населеното място, автомобилът спира,
водачът от него слиза и влиза в изградена от дясно кошара за животни.
Водачът е извикан от полицейските служители за извършване на проверка. След
извършване на проверка на самоличността се установява, че това е лицето Д.Р.Д. и
че автомобилът е негова собственост. Установено е било, че в колата няма други
лица.
Свидетелите А. и Д.
са категорични в показанията си, че от процесния автомобила като водач
е слязло именно лицето, което в последствие е установено със самоличността Д.Р.Д., ЕГН **********. Свидетелите
категорично го разпознават в съдебната зала.
При проверката е
установено също така, че автомобилът, от който водачът Д.Р.Д. е слязъл при проверката,
е негова собственост, като и че същият е
с прекратена регистрация поради не плащана застраховка Гражданска отговорност
/ГО/, в т.ч. и че същият е без извършен годишен технически преглед. От
показанията на свидетелите се установява, че водачът Д. е обяснил при
проверката, че управлява автомобила само в селото, като рядко както в
посочената вечер се налага да го управлява извън селото, тъй като км в
качеството си на кметски наместник се е наложило да ходи до някаква помпена
станция.
Както от
показанията на свидетелите А.А. и А. Д., така и от приложения
по делото талон за медицинско изследване №139503/13.08.2022г. по делото се
установява, че на Д. е извършена проверка за употреба на алкохол с тех.средство
„Алкотест Дрегер 7510“ с фабр. № 0044 и скалата на уреда е отчела 1.27 на
хиляда алкохол в издишания въздух.
От заключението по
приобщената по делото съдебно-химическа експертиза безспорно се установява, че
към момента на извършване на проверката от инспекторите А.А. и А. Д. концентрацията на алкохола в кръвта на
Д. е била 0.84 на хиляда. Посочените
обстоятелства се установяват и от съставения АУАН с бл.№059161/13.08.2022г.,
независимо,че в последствие производството по него е било прекратено, поради
наличието на предпоставки и законово основание за провеждане на друг вид
производство срещу Д.. Посочения АУАН се
явява редовно съставен, като съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове по реда на ЗДвП имат доказателствена сила до доказване на противното.
Съгласно т.1.11 от
приложената по делото Заповед №363з-2315/31.12.2021г. на Директора на
ОДМВР-Търговище, назначените по график „оперативни дежурни“ в РУ-Попово при
ОДМВР-Търговище са оправомощени органи да издават заповеди за прилагане на
принудителни административни мерки , в т.ч. и по чл.171,т.1 от ЗДВП.
Видно от приложените
по делото Заповед № 363з-45/08.04.2015. на Директора на ОДМВР-Търговище и Акт
за встъпване в длъжност от 15.04.2015г. лицето К. К. К.заема длъжността „младши
оперативен дежурен“ в „Оперативна дежурна част“ към РУ „Полиция“-Попово при ОДМВР-Търговище.
От приложения по
делото утвърден месечен график на оперативните дежурни, за месец август, по
делото се установява, че за деня 13.08.2022г. „младши оперативен дежурен“ К. К.е бил определен по график на дежурство, с
продължителност на смяната от 08.30ч. до 8.30ч. на следващия ден-14.08.2022г, 24
часа.
Оспорената Заповед № 22-0321-000191 от
13.08.2022г. на К. К. К.на длъжност младши оперативен дежурен към
ОДМВР-Търговище, РУ-Попово е връчена на Д.Р.Д. на 14.08.2022г.
Жалбата на Д. срещу посочената Заповед е
подадена в Административен съд-Търговище на 24.08.2022г. с вх.№1521.
Така приетата за
установена фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото писмени доказателства,
както и от показанията на преките свидетели А.А. и А. Д.. Показанията
на посочените свидетели са последователни и непротиворечиви и изцяло
кореспондират със събраните по делото писмени доказателства. Съдът не кредитира
показанията на свидетеля Р. Г. и Н.С. поради обстоятелствата, че първият е баща, а
вторият вуйчо на оспорващия. Посочените лица не са безпристрастни и показанията
им изцяло са в противоречие с останалия, събран по делото доказателствен
материал.
При така
установеното от фактическа страна, съдът приема жалбата за допустима по
следните съображения:
Жалбата е подадена
от надлежна страна при наличие на правен интерес, срещу административен акт, който подлежи на съдебно оспорване и при спазване на законния 14-дневен срок за
обжалване.
По основателността
на жалбата съдът, след като извърши проверка
по чл.168 от АПК, прави следните правни изводи:
От събраните по делото
писмени доказателства по делото се доказа надлежно оправомощаване на К. К. К.да издава Заповеди за налагане на ПАМ по чл.171,т.1 от ЗДвП и при регламентирана в закона възможност за делегация
съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП. Доказа се
също така, че към деня на издаване на Заповедта К. К. К.е бил назначен
по график като оперативен дежурен. Съгласно
изложеното, съдът приема оспорената заповед за издадена от материално
компетентен орган. Налице са доказателства и за териториална и времева
компетентност за органа издал акта.
Заповедта е
издадена в писмена форма, съдържа разпоредителна част и е подписана от
издателя. Налице са законови основания за издаване на Заповед с такова
съдържание- чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП.
Въз основа на
всичко гореизложено съдът намира, че оспорения акт не страда от порок, водещ до
неговата нищожност и доводите на оспорващия в жалбата в тази насока са изцяло
неоснователни.
По отношение на
законосъобразността на оспорената Заповед, съдът намира следното.
В Заповедта в ясна
степен и в пълнота са изложени фактическите и правните основания, въз основа на
които е наложена принудителната административна мярка. В хода на производството
по нейното издаване не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които
да са ограничили правото на защита на Д. и да са съществени. Законосъобразността
на процесуалните действия извършени в хода на
БП
№ 321/2022г. по описа на РУ
гр.Попово не са предмет на настоящото производство. Следва да се посочи, че
административното производство по издаването на Заповедта, с която се налага
ПАМ е независимо от административно-наказателното производство по съставения
АУАН и издаденото НП. Институтът на ПАМ, предвид неговата превантивна функция и
цел, а именно не само по преустановяване на административното нарушение, но и
по предотвратяване извършването на друг вид нарушение и осигуряване на
безопасността на движението, изключва зависимостта му от административно-наказателното
производство, образуваното за установеното административно нарушение. Законосъобразността
на административно-наказателното производство не е материална предпоставка за
налагане на ПАМ.
По изложените
съображения, съдът приема оспорената Заповед за издадена при спазване на
законовите изисквания за форма и съдържание на акта и при липса на допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
По отношение на
съответствието на оспорения акт с материалния закон, съдът намира следното:
При съвкупната
преценка на събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията
на разпитаните по делото свидетели А. и Д., съдът приема за безспорно доказано по делото, че на посочените
в Заповедта ден и час Д.Р.Д. е управлявал процесния лек автомобил с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда. Последното като деяние разкрива
признаците на административно нарушение по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. Съдът приема
за безспорно доказан и факта на управлението на автомобила от страна на
водача Д.Р.Д..
По
изложените съображения, съдът приема, че към момента на издаване на оспорената Заповед
№ 22-0321-000191 от 13.08.2022г. са били
налице всички кумулативно предвидени материални предпоставки по чл.171,т.1 б.“б“ от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка /ПАМ/ по отношение на
Д.Р.Д..
При наличието на
всички кумулативно предвидени в закона материални предпоставки, административният
орган действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде
заповед и да наложи регламентираната в закона ПАМ.
Принудителната
административна мярка по Заповед №
22-0321-000191 от 13.08.2022г. е наложена в определените в закона граници на срока. При
липса на данни към момента на налагането на ПАМ относно момента на решаването
на въпроса за отговорността на водача, за органа, при определянето на срока на
ПАМ няма друга възможност, освен законовата. В случая органът няма право на
преценка между няколко регламентирани в закона възможности и липсата на мотиви не съставлява съществено процесуално нарушение.
По делото се
доказа, че издаденото срещу Д.Р.Д. НП №22-1292-002329/21.09.2022г.
на Началник група на ОДМВР, С-р „ПП“-Търговище е обжалвано. Предвид това,
същото не е влязло в сила, с което въпросът за отговорността на водача Д.Р.Д. все още се явява неразрешен с влязъл в
сила акт. От налагането на ПАМ - 13.08.2022г. до настоящия момент,
регламентираните в закона 18 м. не се явяват изтекли. Предвид изложеното не е
налице законово основание нито за прекратяване на наложената ПАМ, нито за
намаляване на нейния срок.
На основание
всички гореизложени съображения, съдът приема,
оспорената Заповед за издадена при правилно приложение на материалния закон.
По аргумент на чл.171, ал.1 от ЗДвП, целта на ПАМ е превенция и пресичане на установеното
административно нарушение, в случая на такова
по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП. За постигане
на целите на ПАМ достатъчно е само наличието на данни за административно
нарушение. Посочената предпоставка е налице и съдът приема оспорената Заповед
за постановена и в съответствие с целта на
закона.
На основание всичко гореизложено, съдът намира
жалбата на Д.Р.Д. против Заповед №
22-0321-000191 от 13.08.2022г. издадена от издадена от К. К. К.на
длъжност младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово за
неоснователна и следва като такава същата да бъде отхвърлена.
При този резултат на правния спор
следва искането на ответника за присъждане на разноски да бъде уважено. Следва
на ответника да бъдат присъдени разноски
за юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от 100 лв., определен
съгласно чл. 143, ал. 3 от АПК вр. с чл.
37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24
от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Воден от горното и
на основание чл.172, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д.Р.Д., ЕГН-********** ***,
подадена чрез адвокат В. Г. Д. ***, с посочен адрес за призоваване: гр.Ветово,
обл.Русе, ул. „...“ 1 против Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-0321-000191 от 13.08.2022г. издадена от К. К. К.на
длъжност младши оперативен дежурен към ОДМВР-Търговище, РУ-Попово, с която на
основание чл.171,т.1,б „б“ от ЗДвП на Д.Р.Д., ЕГН-********** е наложена
принудителна административна мярка - временно отнемане на свидетелство за
управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за
отговорността, но не за повече от 18 месеца.
ОСЪЖДА Д.Р.Д., ЕГН-********** *** да заплати на Областна
дирекция МВР-Търговище разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 /сто/ лева.
Решението не подлежи на обжалване,
съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП.
Препис от решението да се изпрати на страните.
Председател: