№ 218
гр. Севлиево, 29.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на трети ноември
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Биляна Д. Коева
при участието на секретаря СТАНИСЛАВА М. Ц.
като разгледа докладваното от Биляна Д. Коева Гражданско дело №
20224230100114 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба
подадена от „Юробанк България“ АД срещу И. Х. И. с ЕГН **********, с
която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата от 5074,70 лв. -
главница по договор за потребителски кредит № FL1024172 от 18.10.2019г. за
периода 18.09.2020 г. до 18.01.2022 г., ведно със законна лихва за периода от
03.02.2022 г. (датата на подаване на исковата молба) до изплащане на
вземането, сумата от 249,83 лв. – възнаградителна лихва за периода от
19.10.2020 г. до 25.05.2021 г., сумата от 609, 44 лв. – мораторна лихва за
периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г., сумата от 79, 00 лв. – такси по
договора за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г., сумата от 72,00 лв. –
разноски за нотариални такси за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.
Ищецът „твърди, че на 18.10.2019 г. между него от една страна, в
качеството му на кредитор и ответникът И. Х. И., ЕГН **********, от друга
страна, в качеството му на кредитополучател е сключен Договор за
потребителски кредит № FL1024172/18.10.2019 г. По силата на чл. 1 от този
договор банката се задължи да предостави на ответника кредит в размер на
1
6345, 60 лв. /шест хиляди триста четиридесет и пет лева и шестдесет
стотинки/, срещу което кредитополучателят се задължи да върне отпуснатия
кредит, заедно с дължимите лихви, в сроковете и условията, уговорени с
договора. Към процесния договор за кредит неразделна част бил Погасителен
план, в който са уговорени броят, размерът и падежите на дължимите месечни
погасителни вноски. Съгласно чл. 6 от договора за кредит, крайният срок за
погасяване на кредита е последната падежна дата, посочена в погасителния
план.
Ищцовото дружество поддържа, че на 18.10.2019 г. кредитополучателят
усвоил кредит в размер на 6 345, 60 лв. /шест хиляди триста четиридесет и пет
лева и шестдесет стотинки/. Сочи се, че въпреки установените клаузи между
страните, считано от 29.01.2021 г. ответникът трайно преустановил
погасяването на кредита съобразно условията, уговорени в процесния
договор. Съгласно чл. 14 от процесния договор за кредит, при непогасяване в
уговорения срок на една или повече вноски по кредита, Банката има право да
обяви кредита за изцяло или частично предсрочно изискуем. Именно на това
основание и поради неплащане на дължими по договора погасителни вноски
на 25.05.2021 г. при спазване на условията на чл. 14 от договора за кредит,
банката обявила кредита за изцяло и предсрочно изискуем, за което
кредитополучателят бил изрично уведомен чрез уведомление за предсрочна
изискуемост. връчено чрез ЧСИ В. Ц., с per. № 732 на КЧСИ и р-н на действие
ОС-Габрово.
Поддържа се, че уведомлението за обявяване на предсрочна
изискуемост било връчено на ответника по следния начин - по реда на чл. 47,
ал.1 от ГПК, като в констативния протокол към връченото уведомление е
посочено, че адресът на ответника, който съвпада с регистрираният постоянен
адрес съгласно справка, извършена от частния съдебен изпълнител, е посетен
от връчителя на 05.04.2021г.; на 25.04.2021 г. /почивен ден/ и на 07.05.2021 г.,
като не бил открит ответника или лице, на което да бъде връчена поканата. В
резултат на това обстоятелство било залепено уведомление на вратата, като е
пуснато и уведомление и в пощенската кутия. Направена е и справка за
регистрирани трудови договори на ответника, но се установи, че ответникът
няма регистриран трудов договор. Предсрочната изискуемост на кредита
настъпила на 25.5.2021 г., след изтичане на срока по чл. 47. ал. 2 от ГПК.
2
Ищецът претендира сума за главница в размер на 5074. 70 лв. за
периода от 18.09.2020 г. до 18.01.2022 г. Поддържа, че на основание чл. 3. ал.
1 от процесния договор за кредит ответникът дължи на Банката
възнаградителна лихва, изчислена при прилагане на променлив годишен
лихвен процент, който се определя като сбор от референтен лихвен процент
плюс фиксирана договорна надбавка в размер на 3,800 %. Претендира се
възнаградителна лихва в размер на 249. 83 лв. за периода от 19.10.2020 г. до
25.05.2021 г.
Излагат се съображения, че на основание чл. 9 от процесния договор за
кредит, при забава в изплащането на месечните погасителни вноски,
ответникът дължи на Банката лихва за забава /мораторна лихва/, поради което
се дължи сума за мораторна лихва в размер на 609. 44 лв. за периода от
19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.
Поддържа се че на основание чл. 5 от процесния договор за кредит,
кредитополучателят заплаща на Банката месечна такса за обслужване на
разплащателната сметка по кредита в размер на 3. 50 лв. месечно, поради
което се претендира сума за такси по договора в размер на 79, 00 лв. за
периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.
Излагат се аргументи, че на основание чл. 78 от ЗЗД. таксите по
принудителното изпълнение са за сметка на длъжниците. С пасивното си
поведение, изразяващо се в неплащане на дължимите месечни погасителни
вноски по кредита, кредитополучателят е нарушил задълженията си по
договора за кредит и е дал повод за обявяване на процесния договор за кредит
за предсрочно изискуем и за стартиране на съдебно производство срещу него.
С оглед на изложеното, се претендриа сума за нотариални такси в размер на
72. 00 лв. за периода от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г.. като доказателство за
това е банково бордеро № BORD08866927/26.5.2021.
С оглед изложеното се иска уважаване на така предявените осъдителни
искове.
Ответникът И. Х. И. е депозирал отговор на исковата молба, чрез
назначения му особен представител. В отговора се твърди, че съобразно
текста на чл. 33, ал. 1 от ЗПК законодателят е предвидил изрично, че в случай
на забава от страна на потребителя, кредиторът има право само на лихва
върху неплатената в срок сума за периода на забавата. Следователно всяка
3
друга претенция за изискуеми такси се явява в противоречие с
горецитираната норма. От това следва, че претенцията за заплащане на сумата
в размер на 79 лева такси по договора за периода от 19.10.2020 г. до
18.01.2022 г. се явява изцяло неоснователна.
Поддържа се и неоснователност на претенцията за заплащане на сумата
в размер на 72 лева, представляващи разноски за нотариални такси за периода
от 19.10.2020 г. до 18.01.2022 г., тъй като последните представляват разходи
за извънсъдебно събиране на вземането и не попадат в обхвата на нито една
правна норма, която да предвижда, че последните за сметка на длъжника.
Излага съображения ,че подобна клауза липсва и в Договора за потребителски
кредит, а дори и да беше налице такава, тя щеше да бъде в противоречие с
нормата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК.
Поддържа, че следва да се вземе предвид, че в този смисъл клаузата на
чл. 5, т. 1 от Договора противоречи на нормата на чл. 10а от Закона за
потребителските кредити. Според ал. 1 от горецитираната правна норма
кредиторът може да събира от потребителя такси и комисионни за
допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит, според
ал. 2 кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисионни за
действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Предвид изричната
забрана за заплащане на такси и комисионни за действия, свързани с
усвояването на кредита, в настоящия случай ищецът не е имал право да
получи така заплатената такса в размер на 200 лева.
Предвид гореизложеното, твърди, че исковете се явяват неоснователни
и недоказани, поради което моли да бъдат отхвърлени.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното:
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал.
1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По предявения иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и
главно доказване, че е възникнало договорно правоотношение между
ответника и „Юробанк България“ АД по договор за потребителски кредит по
4
смисъла и изпълнение на задължението на заемодателя да предостави
кредита; че са уговорени и дължими от ответника такси за по договора; че е
настъпила изискуемостта на главното парично задължение; че е
настъпила предсрочна изискуемост на вземанията по договора и същата е
обявена на длъжника.
Не е спорно между страните, а и от представения договор за
потребителски кредит № FL1024172 ot 18.10.2019 г. се установява, че
банката, в качеството на кредитодател, се е задължила да предостави на
ответника, в качеството на кредитополучател, сумата от 6345,60 лв. за текущи
нужди. Съгласно чл. 6 от договора, крайният срок за погасяване на кредита е
последната падежна дата посочена в погасителния план, неразделна част от
договора. Чл. 3 от договора урежда, че за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на банката лихва, изчислена при прилагане на
променлив годишен лихвен процент, който се определя като сбор от
референтен лихвен процент плюс фиксирана договорна надбавка в размер на
3,800 % . Съгласно чл. 4 от договора, погасителните вноски за издължаване
на кредита, включително дължимите лихви, се заплащат на съответната
падежна дата от съответния месец, посочен в погасителния план. В чл. 14 от
процесния договор е предвидено, че при непогасяване в уговорения срок на
една или повече вноски по кредита, банката има право да обяви кредита за
изцяло или частично предсрочно изискуем.
От изслушаното, прието и неоспорено от страните заключение по
съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, се установява, че кредитодателят е изпълнил основното
си задължение по договора, като е предоставил заемната сума на ответника в
пълния размер от 6345,60 лв., която е постъпила по разплащателна сметка на
ответника IBAN BG 26 BPBI 8170 10 Y8235201 и по този начин кредитът е
усвоен.
След като банката е изпълнила основното си задължение да предостави
кредита на ответника, за последния се е породило насрещното му задължение
да го върне в предвидения срок на уговорените погасителни вноски,
включващи и дължимото възнаграждение. Вещото лице е установило, че
заплатените суми от ответника по договора за кредит са в размер на 1582,30
лв. , с която сума е погасена редовна главница от 1203,83 лв., редовна лихва
5
9от 277, 34 лв., просрочена главница от 67, 07 лв. и просрочена лихва от 34,
06 лв. Вещото лице по ССчЕ посочва, че размерът на дължимата от
ответника главница по договора за кредит е в размер на сумата от 5074,70 лв.,
размерът на дължимата възнаградителна лихва е 249, 83 лв., а размерът на
дължимата мораторна лихва по договора за периода 18.10.2020 г. до
18.01.2022 г. е в размер на сумата от 644,19 лв.
Доколкото ищцовата претенция е свързана с настъпила предсрочна
изискуемост на кредита, следва да се отбележи, че съгласно дадените
разяснения в т. 18 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК
на ВКС предсрочната изискуемост представлява изменение на договора,
което за разлика от общия принцип в чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с
волеизявление само на едната страна и при наличието на две предпоставки:
обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната
изискуемост по смисъла на чл. 60, ал. 2 ЗКИ предполага изявление на
кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за
предсрочно изискуем, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които
към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили
обективните факти, обуславящи настъпването й.
В случая са налице и двете предпоставки – съгласно заключението по
ССчЕ се установява, че ответникът е преустановил плащанията по кредита и
към датата на подаване на заявлението не са били погасявани месечните
вноски с падежи след 18.09.2020 г. Налице е и втората предпоставка –
уведомяване на длъжника за изявлението на банката да счита целия кредит за
предсрочно изискуем. Видно е, че банката е изпратила покана
– уведомление до длъжника /л. 27/, с която обявява кредита за предсрочно
изискуем. Тази покана представлява валидно изявление за упражняване на
преобразуващото право на банката, тъй като недвусмислено обективира
волята на кредитора поради неизплатени задължения по конкретния договор
за банков кредит да обяви непадежиралия остатък от кредита за предсрочно
изискуем. Същата е изпратена за връчване чрез ЧСИ, каквато възможност
законът изрично допуска. Същата е връчвана на адреса, който е посочен в
договора – с. Шумата, общ. Севлиево, ул. „Стара планина“ № 5. Видно от
6
удостоверяванията на връчителя, направени в разписката на л. 26, адресът е
посетен на 05.04.2021 г., 25.04.2021 г. (почивен ден) и 07.05.2021 г. по
различно часово време. В случая са спазени всички законови изисквания за
три посещения в продължение на повече от месец, с интервал от поне една
седмица между тях, като ответникът не е открит на адреса. След като не е
открит адресатът или друго лице, което да получи книжата, правилно е
залепено уведомление по чл. 47 ГПК. Следва да се има предвид, че
извършените от връчителя удостоверявания в съобщението имат характера на
официални удостоверявания съгласно чл. 179, ал. 1 ГПК.
По отношение на дължимата сума в размер на 79, 00 лв. начислена
като такси по договора, съдът намира следното:
Видно от приложения договор за потребителски кредит, съгласно чл. 2,
ал. 1 разрешеният кредит се отпуска по сметка в банката на името на
кредитополучателя, за открИ.ето на която е необходимо сключване на
договор за открИ.е на разплащателна сметка. Съгласно ал. 2 освен таксите
посочени в чл. 5 от договора кредитополучателят дължи и такси и
комисионни за обслужването и изпълнението на платежни операции от
разплащателната сметка, съгласно ОУ за открИ.е, водене и разкрИ.е на
сметки на ФЛ и Тарифата на банката. Съгласно чл. 5, т. 5 кредитополучателят
заплаща на банката месечна такса за обслужване на разплащателна сметка по
потребителски кредит в размер на 3, 50 лв.
В чл. 10а, ал. 1 от ЗПК е предвидена възможност за кредитора да събира
от кредитополучателя такси и комисионни за допълнителни услуги, каквато е
и таксата за обслужване на разплащателна сметка. Таксата за обслужване на
сметка се дължи на посоченото в договора основание и при редовно
изплащане на дълга. Същата е предвидена в размер на 3, 50 лв. месечно, като
съгласно заключението на вещото лице, така начислената таксата възлиза в
размер на сумата от 28 лв. (формирана за 8 м. по 3,50 лв. месечно), поради
което претенцията до този размер следва да бъде уважена.
По отношение на остатъка от 51 лв. от претендираната сума, вещото
лице е посочило, че сумата е за начислени такси за ограничаване на
негативните последици, която сума динамично се променя, според
допуснатата забава. Претендираната сума е начислена под формата на такса
за действия по ограничаване на негативни последици при просрочие в случай
7
на неплащане в срок по договора и при заявено от клиента съгласие за
ползване на допълнителната услуга. Начисляването на такса при допуснато
просрочие на задълженията по кредита не е свързано с предоставянето
допълнителни услуги, а съставлява санкционна последица от забавата на
длъжника. От тук следва, че основателно възражението направено в отговора
на исковата молба от особения представител на ответника, поради
противоречие с чл. 10а, ал. 2 ЗПК искът за сумата от 51 лв,. следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на оспорваната от ответника претендирана сума в размер
на 72 лв. за нотариални такси, съдът намира следното:
С приложената по делото покана с вх. № 2704/31.03.2021 г., връчена по
реда на чл. 47, ал. 5 ГПК чрез ЧСИ В. Ц. с рег. № 732 при КЧСИ, е обявена
предсрочна изискуемост на задълженията по процесния договор за
потребителски кредит. Представено е и преводно нареждане за заплащане на
сума в размер на 72 лева по сметка на ЧСИ В. Ц.. Предвид описанието на
претенцията за такса за уведомяване на длъжника за настъпила предсрочна
изискуемост чрез ЧСИ, настоящият състав намира, че тези разноски се
претендират поради забава на длъжника. Съгласно чл. 33, ал. 1 ЗПК при
забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената
в срок сума за времето на забавата. По силата на чл. 10а, ал. 1
ЗПК кредиторът може да събира само такси и комисионни за допълнителни
услуги, свързани с договора за потребителски кредит. Дейността по изготвяне
и връчване на покани за доброволно изпълнение, съдържащи и уведомления
за обявяване на предсрочна изискуемост по чл. 60, ал. 2 ЗКИ, по естеството си
не касае допълнителни услуги, свързани с договора за потребителски кредит,
а е във връзка с извънсъдебното събиране на задължението, следователно не
попада в изброените в чл. 10а, ал. 1 ЗПК услуги /в този смисъл решение №
345/09.01.2019 г. по т. д. № 1768/18 г. на ВКС, ІІ ТК/. Поради това
претендирането на разноски за събиране на вземане поради неизпълнение
противоречи и на забраната на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, според която кредиторът не
може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия за управление
на кредита. С оглед изложеното, искът за сумата в размер на 72 лв. следва да
бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността на страните за разноски:
8
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК, ищецът има
право на разноските, които е направил в производство съобразно уважената
част от исковете и съобразно представения списък по чл. 80 ГПК, в размер на
общо 2061,94 лв.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива
не следва да му бъдат присъждани.
Воден от горното, Районен съд Севлиево
РЕШИ:
ОСЪЖДА И. Х. И. с ЕГН **********, да заплати на „Юробанк
България“ АД с ЕИК *********, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.
430, ал. 1 и 2 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, сумата в общ размер на 5961, 97 лева, от
които 5074, 70 лева - главница по договор за потребителски кредит №
FL1024172 от 18.10.2019г. за периода 18.09.2020 г. до 18.01.2022 г., ведно със
законна лихва за периода от 03.02.2022 г. до изплащане на вземането,
възнаградителна лихва в размер на 249,83 лева за периода от 19.10.2020г. до
25.05.2021 г., мораторна лихва в размер на 609,44 лева за периода от
19.10.2020г. до 18.01.2022 г. 28, 00 за такси за обслужване на разплащателна
сметка от 18.10.2020 г. до 18.06.2020 г., като ОТХВЪРЛЯ исковете за
разликата над сумата от 5961, 97 лева до пълния предявен размер от 6084, 97
лева, която разлика представлява начислени такси за действия по
ограничаване на негативни последици в размер на 51 лв. и разноски за
нотариални такси в размер на 72 лв.
ОСЪЖДА ОСЪЖДА И. Х. И. с ЕГН **********, да заплати на
„Юробанк България“ АД с ЕИК ********* на основание чл.78, ал.1 ГПК
сумата от 2061, 94 лева – съдебни разноски.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд Габрово в
двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
Съдия при Районен съд – Севлиево: _______________________
9