Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ...........
град Шумен, 20.04.2023г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският
административен съд, в публичното
заседание на десети април две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател: Кремена Борисова
Членове: Христинка Димитрова
Маргарита Стергиовска
при
секретаря В. Русева и с участие на прокурор Яна Николова при ШОП, като разгледа
докладваното от административния съдия Кр. Борисова КАНД № 48 по описа за 2023г. на Административен съд – гр. Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на касационна
жалба на А.А.Е.,***, депозирана чрез адвокат Т.Я.
от Адвокатска колегия – Шумен, против Решение № 342/20.10.2022г. на Районен съд
– Шумен, постановено по ВНАХД № 727/2022г. по описа на съда. С оспорения
съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление №
22-0869-000181/22.02.2022г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор „ПП“
Шумен, с което на основание чл. 177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП на А.А.Е. е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 1000 /хиляда/ лева
Касаторът релевира
твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването
му в противоречие с материалния закон и процесуалните правила. В жалбата се
навеждат доводи, че при постановяване на оспорения съдебен акт съдът не е
изпълнил задълженията си да обсъди и прецени събрания доказателствен материал в
неговата съвкупност, и да изложи мотиви по отношение на всички обективирани
доводи на жалбоподателя, в частност на твърдението му, че превозените на
инкриминираната дата вещи, представляващи строителни отпадъци, земна маса и камъни, не представляват стоки
по смисъла на Директива 2014/47ЕС на Европейския парламент и на Съвета от
03.04.2014г. относно крайпътната проверка на изправността на търговски превозни
средства, които се движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива
2000/30/ЕО, транспонирана в ЗДвП с § 25 от ДР на ЗДвП, поради което остават
извън обхвата на легалната дефиниция за „товар“ по смисъла на закона и на
Директивата. В подкрепа на това твърдение се навежда и довода, че превозваните
вещи не представляват „товар“ по смисъла Наредба № 7/27.04.2018г. за укрепване
на превозваните товари, въвеждаща изискванията на Директива 2014/47ЕС на
Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. Сочи се също, че е налице
вътрешно противоречие в мотивите на обжалвания акт по отношение на прието
наличие на „опасна неизправност“, подведена като „значителна неизправност“. Касаторът
обоснована и извод за незаконосъобразност на НП по същество, излагайки доводи,
че при установена опасна неизправност приложима би била санкционната разпоредба
на чл. 177, ал. 4, т. 3 от ЗДвП /неправилно индивидуализирана като ал. 3 в
касационната жалба/, предвиждаща по-висок размер на глобата от въведената с
нормата, приложена от АНО. Релевира и твърдения, че нарушението е следвало да
бъде квалифицирано като несъобразено с изискванията на чл. 139 от ЗДвП, при
което относим санкционен състав би била разпоредбата на чл. 179, ал. 6, т. 3 от
закона. Обективира и становището за явната несправедливост на наложеното му
наказание. По изложения съображения се отправя искане за отмяна на съдебното
решение с последваща от това отмяна и на конкретното наказателно постановление.
В условията на евентуалност се претендира отмяна на решението на районния съд и
връщането на делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касаторът моли
и за присъждане на разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно
призован, се представлява от адвокат Я..
Ответната страна, началник
сектор в ОД на МВР - Шумен, в съдебно заседание се представлява от главен
юрисконсулт Ив. С., която оспорва касационната жалба и моли за присъждане на
разноски.
Представителят на
Шуменска окръжна прокуратура възприема касационната жалба за процесуално
допустима, но неоснователна.
Настоящата съдебна
инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е допустима като подадена в
законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо
право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал.
1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по
същество, касационната жалба се явява основателна
по следните съображения:
Процесното решение е
постановено при следната фактическа обстановка:
С НП №
220869-000181/22.02.2022г. на началник сектор към ОДМВР - Шумен, сектор ПП
Шумен на основание чл. 177, ал. 4, т. 2
от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 /хиляда / лева за това, че „управлява ППС с неукрепен товар в нарушение
на изискванията на Наредбата по чл. 127, ал. 4 от ЗДП при констатиране на
значителни неизправности при укрепването на товара“, като е посочено, че
виновно е нарушил чл. 177, ал. 4, т. 2
от ЗДвП.
Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение № GA441315/27.01.2022г., в който е отбелязано, че на 27.01.2022г. в
10.20 часа в Шумен по бул. „Симеон Велики“ срещу магазин „Била“ в посока ул.
„Станционна“ жалбоподателят А.А.Е. управлява товарен автомобил „***“ с рег. № ***,
собственост на „С-М Строй“ ЕООД, като извършва превоз на товар–строителни
отпадъци от съборени сгради-камъни, тухли и земна маса, като същият не е покрит
с наличното покривало. Жалбоподателят е подписал АУАН без каквито и да било
възражения, като писмени такива, не е депозирал и в изискуемия в чл. 44 от ЗАНН
срок.
При така установената фактическа
обстановка районният съд достигнал до извод, че санкционираното лице е
управлявало е ППС с неукрепен товар в нарушение на изискванията на Наредбата по
чл. 127, ал. 4 от ЗДвП, като са констатирани значителни неизправности при
укрепването на товара, нарушавайки, чл.
177, ал. 4, т. 2 от ЗДвП. В подкрепа на този си извод съдът изложил и
съображения относно естеството на констатираната неизправност, възприемайки
становището, че тя представлява „значителна неизправност“ по смисъла, вложен от
законодателя. Съдебният състав отклонил претенцията за приложение на чл. 28 от ЗАНН и потвърдил оспорения пред него санкционен акт.
След анализ на фактите по делото и
при съобразяване на нормативната уредба, настоящата инстанция намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка, решаващият състав на
съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на
съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на
неговите правомощия.
При извършената проверка за
правилността на атакувано съдебно решение касационният състав намира, че
решението е постановено при допуснати от въззивния съд съществени процесуални
нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 3,
т. 2 предл. първо от НПК, поради което се явява неправилно и незаконосъобразно,
като съображенията в тази насока са следните:
Видно от съдържанието на въззивната
жалба и на обжалваното съдебно решение, в постановеното от районния съд решение
липсват каквито и да било мотиви по основния релевиран във въззивната жалба
отменителен довод, поддържан и пред настоящия съдебен състав, за това, че
превозваните вещи не представляват товар по смисъла на ЗДвП и на Директива
2014/47ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 03.04.2014г. относно
крайпътната проверка на изправността на търговски превозни средства, които се
движат на територията на Съюза, и за отмяна на Директива 2000/30/ЕО.
Касационният съд споделя напълно релевирания в касационната жалба довод за
допуснато съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 2 предл. първо от НПК при
постановяване на обжалваното съдебно решение, изразяващо се в липсата на
изложени от съда мотиви по това оплакване. Жалбата на касатора пред районния
съд е подробна, в нея се съдържат наведени доводи за нарушение на процесуалния
и материалния закон, като по част от твърденията липсват изложени мотиви от
страна на съда, които да бъдат основани на самостоятелна преценка на всички
доказателствата по делото и на доводите на страните за конкретното нарушение.
Липсата на формирани фактически и правни изводи по обективираното от
жалбоподателя възражение опорочава съдебното решение и е основание за неговата
отмяна. Съобразно
разпоредбата на чл. 339, ал. 2 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, когато
въззивната инстанция потвърди присъдата /респ. наказателното постановление в
настоящия случай/, следва да посочи основанията, поради които не приема
доводите, изложени в подкрепа на жалбата. Съдът не е взел отношение спрямо
поддържаното от санкционираното лице становище относно естеството на
превозваните вещи, респективно на твърдението му, че строителните отпадъци
съобразно относимата правна уредба не представляват „товар“ по смисъла на
закона и на транспонираната Директива 2014/47ЕС, а изясняването на този въпрос
е от съществено значение за изхода на делото. Едва при даването на категоричен
негов отговор би могло да бъде разискван характера на описаната от органите на
МВР неизправност, съответно дали приложение е намерил релевантният санкционен
текст. Липсата на такова произнасяне съобразно константната съдебна практика е
равнозначно на липса на мотиви, какъвто е и настоящият случай.
Констатираните недостатъци в
решаващата дейност на районния съд не позволяват да бъде извършена проверка от
касационната инстанция на действителната воля на този съд и на съдържанието на
взетото от него решение, като от процесуалноправна гледна точка този порок съставлява
липса на мотиви по см. на чл. 348, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 3, т. 2 пр. първо
от НПК. Последната се констатира не само когато такива липсват изобщо, но и
когато е налице противоречие с фактическите констатации относно правния спор.
Това несъответствие не позволява да се извърши преценка на това как и по какъв
начин е формирано вътрешното убеждение на съда. Липсата по съществото на спора
на мотиви на проверявания съдебен акт винаги води до невъзможност да се извърши
проверка за правилното приложение на закона.
Изложеното е основание за отмяна на
въззивното решение само на това основание и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на съда, с оглед обстоятелството, че касационният
съд споделя напълно релевирания от касатора довод за допуснато съществено
нарушение на чл. 348, ал. 3, т. 2 предл.
първо от НПК. Същото е неправилно и следва да бъде отменено, на основание чл. 221, ал.
2, изр. първо от АПК, а делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от
друг състав на въззивния съд на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК.
При повторното разглеждане, съдът,
след анализ на събраните по делото доказателства, следва да обсъди изцяло
законосъобразността на обжалваното наказателно постановление, като се съобрази
с разпоредбата на чл. 339 от НПК, във връзка с чл. 84 от ЗАНН, както и да вземе
отношение по конкретно направените твърдения в жалбата, инициирала въззивното
производство и обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни
доказателства.
На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото
разглеждане на делото районният съд следва да се произнесе и по въпроса за
разноските за водене на делото пред Административен съд - Шумен.
Воден от горните мотиви и на
основание чл. 63в от ЗАНН, във връзка с чл. 208 и следващите от АПК, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ
Решение № 342/20.10.2022г. на Районен
съд – Шумен, постановено по ВНАХД № 727/2022г. по описа на съда.
ВРЪЩА
делото на Районен съд - Шумен за ново
разглеждане от друг съдебен състав, при спазване на дадените в мотивите на настоящето
решение указания по тълкуване и прилагане на закона.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:......................
ЧЛЕНОВЕ: 1..........................
2..........................
ЗАБЕЛЕЖКА: Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване. Влязло в сила на 20.04.2023г.