РЕШЕНИЕ
№670
17.10.2019 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на седемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………………..
Прокурор:………………………………………………………………………………………
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №71 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Кофарм д-р Д. Ш.“ ЕООД, ЕИК 201******, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Христо Ботев“ №**, бл.**, вх.*, ап.*, представлявано от управителя Д. С.Ш., подадена чрез пълномощник - адв. Л.К. – САК, с посочен съдебен адрес:***, против Заповед за налагане на санкции №РД-08-1338/21.12.2018г., издадена от Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Хасково.
В жалбата се твърди, че оспорената заповед била постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, на материалноправните разпоредби и не съответствала на целта на закона. Навеждат се доводи, че при издаването на процесната заповед било допуснато съществено процесуално нарушение. Производството по издаване на обжалваната заповед протекло при действието на ЗЗО преди влизане в сила на измененията на закона (ДВ, бр.102 от 2018г., в сила от 01.01.2019г.) и към този момент процедурата по арбитраж, регламентирана в чл.75, ал.1-4 представлявала задължителен елемент от фактическия състав на производството. Предвид на това, неизпълнението на изискването за провеждане на арбитраж по реда, регламентиран в разпоредбите на чл.75, ал.1-4, представлявало съществено процесуално нарушение, което било абсолютна предпоставка за отмяна на заповед №РД-08-1338/21.12.2018г. на Директора на РЗОК – Хасково, като незаконосъобразна. Излагат се подробни съображения в тази насока, като се твърди, че постановяването на заповед за налагане на санкции без надлежно произнасяне на арбитражна комисия по подадено по реда и при условията на чл.74, ал.4 от ЗЗО писмено становище, в което на основание чл.75, ал.1 от ЗЗО лицето (обект на проверка) възразило против констатациите на контролния орган, съставлявало съществено процесуално нарушение. То обосновавало процесуалната незаконосъобразност на издадената заповед. Причините за несформиране на арбитражна комисия се явявали ирелевантни, тъй като наличието на такава комисия и разглеждане от нейна страна на възраженията на проверяваните обекти съставлявало императивно процесуално изискване. Жалбоподателят нямал никаква вина за неизпълнението на това императивно изискване, т.е. не било налице неправомерно поведение от негова страна, възпрепятстващо орган да приложи съответните процесуални норми. На следващо място се навеждат доводи, че посоченото основание за издаване на оспорваната заповед не съответствало на фактическото положение. Проверяваното лице оспорило констатациите в протокола, т.е. не били налице основанията по чл.74, ал.5 от ЗЗО и следвало съобразно разпоредбата на чл.75 и сл. от ЗЗО административният орган да продължи процедурата по чл.76 и сл. от ЗЗО, т.е. спорът да се отнесе за разглеждане от съответната арбитражна комисия. Посочвайки текста на чл.74, ал.5 от ЗЗО като основание за издаване на оспорената заповед, административният орган допуснал процесуално нарушение от категорията на съществените, водещо до незаконосъобразност на административния акт. Така посочените норми създавали процедура, която била задължителна за административния орган и неспазването ѝ представлявало съществено нарушение на административноприоизводствените правила, водещо до отмяна на издадения административен акт. Сочи се, че освен допуснатите съществени процесуални нарушения, с оспорваната заповед били наложени санкции в нарушение на материалноправните разпоредби на закона, като в жалбата се навеждат възражения относно констатациите по т.1.1, т.1.2, т.1.3 и т.1.4; т.1.5 и т.1.6; т.2.1; т.3.1; т.3.2; т.4.3; т.4.4; т.4.5 от Заповедта. Освен това се твърди, че проверяващите представители на РЗОК – Хасково извършили проверката, нарушавайки редица нормативно установени правила. На първо място се сочи, че членовете на проверяващия екип представили написани на ръка списъци с ЕГН на пациенти, които искали да проверяват, без посочване на имената им. По този начин търсенето на пациентските досиета било напълно бавно и трудно и водело до прекъсване на целия работен процес на лекарския кабинет. На второ място, следвало да се има предвид, че изискваните за проверка досиета на пациентите били отнесени в друг, съседен на д-р Ш. кабинет (нает от д-р М. Г.- ендокринолог), където били проверявани в отсъствие на д-р Ш. и в отсъствието на членове от неговия екип. Видно от приемо-предавателен протокол от 12.11.2018г., амбулаторните листове при извършената проверка на 24.10.2018г. били взети от контрольорите в оригинал. Сочи се, че съгласно чл.15, ал.2 от Инструкция №РД-16-31 от 23.06.2016г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО и чл.388, ал.4 от НРД за 2018г., контролните органи по чл.72, ал.10 от ЗЗО можело да изискват само заверени копия на необходимите документи на пациенти за целите на извършването на проверка на медицинската дейност. В този смисъл било и становището на Комисията за защита на личните данни от 19.09.2018г. Сочи се, че оспорваната заповед била незаконосъобразна, както поради съществени нарушение на съдопроизводствените правила, така и поради факта, че със заповедта били наложени санкции, без да са налице законовите основания за това – направените констатации в мотивите на заповедта не съответствали на действителното фактическо положение. По същество от страна на жалбоподателя не били допуснати твърдените от административния орган нарушения, даващи основание за налагане на санкциите което водело до незаконосъобразност на оспорената заповед и поради нарушение на материалноправните разпоредби на закона. Моли се за отмяна на оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените в производството разноски и платен адвокатски хонорар.
Ответникът, чрез процесуален представител, моли да бъде потвърдена изцяло оспорената заповед.
След като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Между НЗОК и „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Кофарм - д-р Д. Ш.“ ЕООД, представлявано от д-р Д. С.Ш., в качеството на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ, са сключени договори за оказване на първична извънболнична медицинска помощ – Договор № 260408/04.05.2018г.(л.170) и Допълнително споразумение №1 към Договор № 260408/04.05.2018г.(л.177) за оказване на първична извънболнична медицинска помощ.
Със Заповед №РД-08-1102/22.10.2018г., на основание чл.20, ал.1 от ЗЗО, чл.72, ал.2, ал.3 и чл.73, ал.1 от ЗЗО, чл.385, §10 от ПЗР от НРД 2018г. за медицински дейности (обн. ДВ, бр.28/29.03.2018г.), чл.11 от Инструкция №РД-16-31/23.06.2016г. за условията и реда за осъществяване на контрол по чл.72, ал.2, 3, 4, 5, 6, 7 и 8 от ЗЗО на Управителя на НЗОК, Директорът на РЗОК е наредил да бъде извършена проверка от РЗОК – Хасково на изпълнител на медицинска помощ „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Кофарм - д-р Д. Ш.“ ЕООД с адрес: 1. ЗС гр. Маджарово, 2.гр. Д., ул. „Беласица“№3 к-т №107 и 108, общ. Д., 3. ЗС с. Крум, общ. Д., 4. ЗС с. Бряст, общ. Д., 5. Гр. Харманли, бул. „Дружба“ №23 – РПЦ с индивидуален договор №260408/04.05.2018г., със срок за извършване на проверката: от 24.10.2018г. до приключване на поставените задачи. По своя вид и обхват проверката е пълна, със задача: проверка на дейността на изпълнителя на медицинска помощ по изпълнение на сключения договор по НРД за медицински дейности 2018г., ЗЗО, ИД и §10 от ПЗР от НРД за медицински дейности 2018г.
На 24.10.2018г. заповедта е връчена на д-р Д. С.Ш. в качеството на управител.
В изпълнение на заповедта, от 24.10.2018г. до 25.10.2018г. определените в същата лица - контрольори, са извършили проверката, като резултатите от нея са обективирани в Протокол №РД-13-966/25.10.2018г. (л.38) Отразено е, че от 24.10.2018г. до 25.10.2018г. е извършена пълна проверка на адреса на лечебното заведение в гр. Д., ул. „Беласица“ №3 к-т №107 и 108 и по документи в РЗОК – Хасково на д-р Д. С.Ш. на дейността на изпълнителя на медицинска помощ по изпълнение на сключения договор по НРД за медицински дейности 2017, ИД и НРД за медицински дейности 2018 и ЗЗО, като направените констатации са подробно описани.
На 12.11.2018г. д-р Д. Ш. е запознат с констатациите на протокола, видно от отбелязаното в последния.
Срещу констатациите за установени нарушения е подадено възражение от д-р Ш.(л.15), с което изразил несъгласието си по съставения му протокол №РД-13-966/25.10.2018г., както следва: по точка 3.1, по точка 3.2, точка 3.3, точка 3.4, точка 3.5 и точка 3.6, по точка 4.1, точка 5.1, точка 5.2, точка 6.3, точка 6.4 и точка 6.5.
С писмо изх. №62-01-7/21.11.2018г. на РЗОК (л.230), на основание чл.75 от ЗЗО, до Председателя на РК на БЛС е изпратено възражение вх. №29-05-753/19.11.2018г. от д-р Д. Ш., изпълнител на ПИМП, против Протокол №РД-13-966/25.10.2018г. на сектор „Договаряне и контрол на извънболничната медицинска и дентална помощ“, като същият е уведомен, че на 05.12.2018г. от 14.30 ч. в заседателната зала на РЗОК – Хасково ще се проведе заседание на Арбитражната комисия по посоченото възражение и се моли да бъдат уведомени представителите на РК на БЛС – Хасково в Арбитражната комисия по Заповед №РД-09-97/27.04.2018г. на Директора на РЗОК – Хасково задължително да присъстват на заседанието на комисията.
До Председателя на РК на БЛС е изпратено и писмо изх. №62-01-7#1/06.12.2018г. на РЗОК(л.299), с което, във връзка с непровеждане на насрочения за 05.12.2018г. арбитраж по Възражение вх. №29-05-753/19.11.2018г. от д-р Д. Ш., изпълнител на ПИМП, против Протокол №РД-13-966/25.10.2018г. на сектор „ДКИМДПОО“, поради неприсъствие на член от квотата на БЛС, е уведомен, че арбитражът ще се проведе на 20.12.2018г. от 14.30 ч. в заседателната зала на РЗОК – Хасково, като с писмото се моли да бъдат уведомени представителите на РК на БЛС – Хасково в Арбитражната комисия по Заповед №РД-09-97/27.04.2018г. на Директора на РЗОК – Хасково, задължително да присъстват на заседанието на комисията.
Видно от представения по делото Протокол от 20.12.2018г(л.32), на същата дата е било насрочено заседание на Арбитражна комисия по Заповед №РД-09-97/27.04.2018г. на Директора на РЗОК – Хасково, за разглеждане на Възражение вх. №29-05-753/19.11.2018г. от д-р Д. Ш., изпълнител на ПИМП, против Протокол №РД-13-966/25.10.2018г. на сектор „Договаряне и контрол на извънболничната медицинска и дентална помощ“. В протокола е отразено, че в указания час: 14.30 ч. заседание на комисията не е проведено, поради неявяване на членовете на РК на БЛС – Хасково. Отбелязано е също, че заседанието на комисията по Възражението вх. №29-05-753/19.11.2018г. на д-р Д. Ш. не се провежда за втори път поради неприсъствие на член от квотата на РК на БЛС – Хасково, след пренасрочване на заседанието от 05.12.2018г. за дата 20.12.2018г. Посочено е, че предвид непровеждането на арбитраж членовете на Арбитражната комисия от квотата на РК на БЛС – Хасково не възразяват Директорът на РЗОК – Хасково да наложи предвидените по НРД – 2018 за МД санкции за установените в Протокол №РД-13-966/25.10.2018г. нарушения.
На 21.12.2018г. е издадена обжалваната в настоящото производство Заповед за налагане на санкции №РД-08-1338/21.12.2018г.(л33), с която Директорът на РЗОК – Хасково, за четиринадесет отделни нарушения, подробно описани, наложил четиринадесет отделни санкции „финансова неустойка“ в размер на 50 лева всяка или санкцията е в общ размер на 700 лева, представляваща сбор от санкциите (финансови неустойки), наложени на основание: чл.403, ал.1 и чл.405, ал.1 от НРД за МД-2017, чл.400, ал.1 и чл.402, ал.1 от НРД за МД-2018, за всяко едно нарушение.
Заповедта е получена от д-р Д. Ш. на 27.12.2018г., видно от приложеното известие за доставяне с баркод 8100015478602.
Жалбата е подадена чрез РЗОК – Хасково, където е заведена под вх. №11-00-13/10.01.2019г. (л.156).
По делото са разпитани в качеството на свидетели – В.Г.К.и А. М. К..
Свидетелят В.Г.К.посочи, че работи като технически секретар при д-р Ш. в гр.Д.. На проверката от 24.10., както обикновено, дошли от РЗОК, влезли и изискали списък с досиета на пациенти, доста дълъг списък. Така протичали проверките от РЗОК. Един дълъг списък, написан на ръка, само с ЕГН на пациента. Те дошли със списък и поискали определени, предварително подготвени списъци с досиета, но този път списъкът бил написан на ръка, на едно дълго листче, но само с ЕГН, което доста затруднявало търсенето. И се започнало да се търсят папките с досиетата, доста бавничко. Навън имало доста хора. Започнали да се носят досиетата в съседния кабинет, в който влезли проверяващите от РЗОК. С този списък доста било затруднено, защото хората чукали на вратата, дошли с часове, те търсели вътре, ставало бавно и трудно, когато нямало име срещу ЕГН от списъка. Проверката протекла в другия кабинет. Д-р Ш. не присъствал на проверката, нито друг колега. Там били само три служителки на РЗОК. Там се носели досиетата на пациентите, които били изискани. След като се проверили останалите досиета, дошла една от служителките на РЗОК и отишла при доктора и казала, че липсва досието на пациентката С., която била от бежанския лагер, било изискано с ЕГН. Някои от бежанците получавали ЕГН, други били с ЛНЧ. На това име, което посочили, изискали ЕГН. Всеки пациент, влизайки при лекаря, получавал номер на лист, който е уникален за всеки един преглед, за всеки един човек, компютърът си го правел сам. Но тези листове не били в досието на С. по ЕГН. Пациентката С., на която се изискало с въпросните имена, с ЕГН, фигурирала при тях с ЕГН, но въпросните листове, които те изискали, ги нямало в това досие. Служителката попитала доктора защо няма тези листове. Тръгнали по обратния път – той проверил номера на листа. Но номерът на листа се оказал на друг пациент, номерът на тези листове, които били поискани. Било поискано ЕГН на С.. Но те давали папката. След като са проверили, виждат, че тези листове, които на тях им трябват, ги няма в това досие. Служителката дошла при доктора и го попитала къде са тези листове на тази пациентка. Проверявайки, те открили, че има с подобно име – първо име С., но ЛНЧ и в това ЛНЧ били тези листове, които те искали. Свидетелката сочи, че не знаели дали на тази пациентка са водени две досиета (по ЕГН и по ЛНЧ), защото пациентката имала различни имена, различна година на раждане. В ЛНЧ имало ЛНЧ и различни имена от тези на ЕГН и различна година на раждане. Тези листове били в ЛНЧ, те не били в ЕГН, което било изискано от доктора. Докторът обяснил и казал „Искате ли да Ви дам досието на пациентката, на която са тези листове?“. Служителката казала „Не, аз ще проверя“ и дотам. Така приключил разговорът по този случай. Досиетата си стояли в кабинета на доктора. След като служителките от РЗОК дошли, те били в друг кабинет, досиетата били при тях, проверявали ги в другия кабинет. След като приключила проверката, се взели листовете в оригинал и после ги връщали по списък на доктора. Оригиналите на листовете ги дали по списък и по същия списък, предполага свидетелката, са върнали всичко, там вече докторът знаел. Свидетелката не знаела дали са върнали всичко, което дали на проверяващите, това не можела да потвърди. Свидетелката сочи, че когато пациентът си прави изследване по негово желание или по предписание на някой лекар, при който той си е решил да отиде, ако той дойде и каже, че си е направил еди-какви си изследвания и иска помощ от доктора за смяна на лекарства, и каквото и да било, и като донесе тези изследвания, не е необходимо да се правят още един път същите изследвания, просто ги слагали в досието и той ги имал. Това били пари, които не било необходимо да се вземат от здравната каса и да се дублират изследванията, след като си ги е направил в частна лаборатория по частен път. И на възрастни, и на деца имало, които родителите ги давали в детска градина. В детската градина им ги изисквали, те не били дошли при тях, решили са, че ще ги направят частно, те също им ги носели и не било необходимо да ги пускат още един път, защото това били пари, а тези пари и изследвания можело да послужат на друг, който имал нужда. В досиетата на всеки един пациент се слагали листовете от всички прегледи и изписване на лекарства, изследвания и каквото той е донесъл от консултации. След като пациентът се запише при тях, му отваряли досие. В конкретния случай при С. свидетелката не твърди, че това е едно и също лице - това първо. Второ – тези пациенти от лагера се записвали служебно от властите на лагера. След това идвали при тях. Пристигала една пациентка, например, и казвала (или чрез преводача) номера си и ѝ се пишело каквото е необходимо. По този начин с досиетата се слагали всеки един лист от прегледа на всеки един човек, се слагал в досието в папката, с ЕГН или ЛНЧ, което той е казал или преводачът е казал. Всичките изследвания, за каквото е идвал пациентът, каквото му е писано се слагало в папка. Не можела да каже кое от двете досиета е възникнало първо – това по ЛНЧ или това по ЕГН и не знаела дали касаят едно и също лице, тъй като имало две различни имена. Това, което се подавало от лагера, пристигало при тях и пациентът пристигал и казвал „Аз се казвам … , номерът ми е …, пишете ме“. На другия ден идвал друг и казвал „Аз се казвам … , номерът ми е … (ЛНЧ, ЕГН)“. Никой не можел да запомни толкова много хора от лагера. Свидетелката сочи, че чужденците се подавали, но след като дойде той трябвало да каже номер - ако свидетелката отидела при личния лекар си казвала ЕГН, име, лекарят набирал ЕГН и виждал кой е и пишел каквото трябва. По време на проверката докторът и едната служителка като гледали листовете, установили, че лицето С. е с прекъснати здравни осигуровки. Никой не можел да каже кой кой е, тъй като се случвало в кабинета пред свидетелката да стои мъж видимо на нейната възраст, а казвал, че е на 18 години, за да има възможност да замине за Германия и там да е благонадежден.
Свидетелят А. М. К. посочи, че след като връчили на д-р Ш. заповед за пълна проверка на амбулаторията, той си подписал заповедта и накарал персонала, който е при него, да ги настани в съседна стая на неговия кабинет. Отключили стаята, настанили ги там. Изискали досиета от него на определени пациенти, предоставили им досиетата и започнали проверката. Това било на дата 24.10.2018 г. Били трима проверяващи. Досиетата ги изискали със списък, който бил съставен по ЕГН и имена на пациента, като на някои от списъците, които са с диспансерни диагнози, фигурирали и диагнозите и от кога са диспансерни по тази съответна диагноза. Не срещу всички ЕГН имало име. Имало списъци, които приготвили предварително и срещу ЕГН, които приготвили предварително, имало имена. Но в хода на проверката изискали още досиета и за да бъде по-бързо, колежката написала само ЕГН на пациентите. Но това били много малко и били в хода на самата проверка. В началото, когато отишли на проверката, имали подготвени списъци, които били по ЕГН и имена на пациентите. След като приключили, поискали да се свържат с д-р Ш., за да им снима доказателствения материал, но той си тръгнал. Свързали се с него по телефона и той казал, че е отишъл в другия кабинет да продължи да работи и отказал да им съдейства за доказателствения материал да го снимат и да им го предоставят. Той си тръгнал без да ги уведоми, че си тръгва от кабинета. За да вземат доказателствения материал, направили приемо-предавателен протокол, на който го описали и на приемо-предавателния протокол се подписала негова служителка след негово съгласие по телефона. В оригинал взели само амбулаторните листове (АЛ) на пациентите, които служат като доказателствен материал по проверката. След като ги снимали в РЗОК, ги заверили за „вярно с оригинала“ след това и му ги върнали пак с приемо-предавателен протокол. Досието на С. Н.го поискали по ЕГН, но в досието имало амбулаторни листове, които били и по ЛНЧ, и по ЕГН на тази пациентка. След това разбрали, че тази пациентка от 27.11.2017 г. е вече с ЕГН, а до тогава е била с ЛНЧ. Листовете, описани в протокола, били листове, които ги нямало в представеното им досие. Тези листове, които описали в протокола като липсващи, липсвали в досието на пациентката. Всеки общопрактикуващ лекар бил длъжен да създава и съхранява здравно досие на съответния пациент, като това здравно досие трябвало да съдържа цялата медицинска документация по здравното състояние на пациента – ставало въпрос за АЛ, издадени от самия общо практикуващ лекар, издадени от други специалисти, изследвания, правени по различни поводи, ако са представени от пациента, както и епикризи от пролежавания в отделения. Досие се създавало и съхранявало за съответния пациент, независимо дали по ЕГН или по ЛНЧ, то си било на самия човек. В това досие можело да се съхранява документация от изследвания и консултации, които са извършени по частен път, назначени от съответни лекари и специалисти, които работят по РЗОК. Амбулаторният лист се създавал и издавал в момента на прегледа и всеки, който работел по каса, бил длъжен да разпечата АЛ в момента на прегледа и след това той да бъде подписан от пациента и от изпълнителя на практиката. Но това не пречело АЛ да бъде разпечатан по всяко време от програмата, тъй като всички общо практикуващи работели на програма с определен софтуер и по всяко време всеки можел да си влезе в АЛ, който иска и да го разпечата по всяко време. Възможно било АЛ да се създаде в последствие със заден номер, програмата позволявала манипулация на АЛ. След като се отчете АЛ в касата с електронен подпис на самия изпълнител, след това отново АЛ можело да бъде манипулиран на неговата програма, на неговия софтуер в кабинета. Възможно било да бъде създаден АЛ със задна дата. Възможно било да бъде разпечатан АЛ, когато той си прецени, това не е проблем. Конкретно за това лице мисли, че досието било от първоначално поисканите. След като установили, че в това досие има листи и по ЛНЧ нямало как да поискат информация, защото него го нямало, дали за това лице има друго досие по ЛНЧ. Здравното досие се създавало на съответния пациент, нямало как да има две досиета един и същ пациент. Още повече, че в досието фигурират АЛ както по ЛНЧ, така и по ЕГН. Примерно този пациент подлежи на профилактичен преглед. Имало възможност изискуемите изследвания по програмата за профилактичния преглед да бъдат направени по частен път и той (лекарят) да ги използва и затова в момента на прегледа да не назначи такива изследвания. Но тези изследвания би следвало да му бъдат предоставени от пациента, той да ги опише в АЛ и да ги приложи в здравното досие на пациента, за да е видно, че той не ги е назначил допълнително, защото те са били направени до този момент по частен път от самия пациент или по друг повод.Лицата, които са в бежанските лагери не идвали сами, това се извършвало по служебен път. От лагера се изпращали списъци с данните на бежанците.
При така установените факти, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е подадена от лице разполагащо с правен интерес- чиито права и законни интереси са засегнати от издаването на същата, срещу годен за обжалване административен акт и в законоустановеният срок, поради което същата е допустима.
Оспорваният акт е издаден от компетентен орган -Директора на РЗОК, чието правомощие да издаде заповед, с която налага санкция при установяване от контролните органи на нарушение по чл. 73, ал. 1 от ЗЗО е изрично предвидено в чл. 76, ал. 2, предл. второ от ЗЗО.
Заповедта е обективирана в изискуемата писмена форма и в същата са изложени както фактически, така и
правни основания за постановяването й поради което същата е мотивирана.
Фактически съображения за издаването й се съдържат и в Протокол № РДД-13-966/25.10.2018г.
на назначената да извърши проверка
комисия, имащ характер на подготвителен акт за издаването на оспорената заповед
и това е допустим начин за мотивиране съгласно ТР № 16/75г. на ОСГК на ВС.
Процедурата по
установяването на нарушения по реда на ЗЗО и налагане на санкции за
осъществяването им е регламентирана в чл. 72
и чл.
74 от ЗЗО.
В преписката по издаване на оспорвания акт се съдържа
заповед по чл.
72, ал. 3 от ЗЗО, с която е
възложено на компетентни за това служители при ответника - контрольори от РЗОК-Хасково да
извършат проверка на изпълнител на медицинска помощ- „Амбулатория за
индивидуална практика за първична медицинска помощ – Кофарм
- д-р Д. Ш.“ ЕООД.
В изпълнение на посочени по-горе заповеди е извършена
проверка на лицето по реда на чл.
74, ал. 2 от ЗЗО, като резултатите от тази проверка са обективирани
съставения по реда на чл.
74, ал. 3 от ЗЗО протокол от 25.10.2018г. Безспорно се установява от
събраните доказателства по делото, че този протокол е връчен на законният представител на проверяваното лице.
Не е спорно между страните, че провереното лице е оспорило съдържащи се в протокола констатации .
В нормата на чл. 75, ал. 1 от ЗЗО е указано, че в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, управителят на НЗОК, съответно директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 изпраща спора за решаване от арбитражна комисия. Когато констатациите са оспорени пред управителя на НЗОК, спорът се решава от арбитражната комисия на тази РЗОК, с чийто директор изпълнителят на медицинска или дентална помощ - обект на проверката, е сключил договор.
В текста на чл. 75, ал. 2 от ЗЗО е предвидено, че арбитражната комисия се състои от представители на РЗОК, на съответните районни колегии на съсловните организации на лекарите и на лекарите по дентална медицина, на съответните регионални колегии на съсловните организации на магистър-фармацевтите и на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти, а в ал. 4 изрично е уточнено, че броят на представителите на РЗОК в състава на всяка арбитражна комисия е равен на общия брой представители на съсловните организации по ал. 2.
Конкретното производство по налагане на санкции е протекло и обжалваният акт е издаден при действието на ЗЗО, преди влизане измененията на закона обн. ДВ бр. 102 от 2018г. и в сила от 01.01.2019г. , и към този момент процедурата по арбитраж е била задължителен елемент от фактическият състав на производството. Съответно, разглеждането на спора от надлежно структурирана арбитражна комисия съставлява необходим елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите на контролните органи и евентуалното налагане на санкции на обекта на проверката. Този извод следва при системното тълкуване на разпоредбата на чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО и мястото им в нормативния акт, които обуславят извода, че разпоредбите са с императивен характер и целят уреждане на процедура, която следва да бъде стриктно следвана с оглед гарантиране защитата на правата и интересите на всяка от двете страни, участващи в спора. Така напр., съобразно разпоредбата на чл. 75, ал.1 ЗЗО, в случаите, когато лицето оспори констатациите на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2, директорът на РЗОК в 7-дневен срок от получаване на писменото становище по чл. 74, ал. 4 е длъжен да изпрати спора за решаване от арбитражна комисия. Т.е. става ясно, че самият директор не е упълномощен да реши възникналото противоречие, най-малко заради това, че представители на неговата администрация се явяват страна в същото, както и заради обстоятелството, че същият е възможно да не притежава всички необходими, не само правни, но и медицински познания, за да реши правилно и законосъобразно този спор. Последващите изменения на нормата на чл. 76, ал.3 от ЗЗО, в сила след издаване на обжалваната заповед, не водят до различен извод. Това е така, тъй като нормата е процесуално правна и доколкото друго не е предвидено в закона тя действа занапред и няма обратно действие.
Доказателство за императивния характер на производството по отнасяне на възникналия спор пред арбитражна комисия е и обстоятелството, че при налагането на санкции по реда и при условията на чл. 76 от ЗЗО(в приложимата му редакция към датата на издаване на обжалваната заповед), директорът на РЗОК действа в условията на обвързана компетентност, като в случай че арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72, ал. 2, се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. В този смисъл, потвърждаване от страна на арбитражната комисия, на констатациите на длъжностното лице се явява задължителен елемент от производството по постановяване на заповед за налагане на санкции.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява, че необходимата арбитражна процедура не е била проведена и това обстоятелство не е спорно между страните по делото- то е признато и от ответника на стр.3в оспорената заповед.
Непровеждането на арбитражна процедура, респ. непроизнасяне на арбитражна комисия по депозираното писмено възражение от „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ – Кофарм - д-р Д. Ш.“ ЕООД, с оглед приложимата нормативна уредба, в случая съставлява процесуално нарушение от категорията на съществените такива, които ограничават правото на защита на санкционираното лице.
Очевидно арбитражната процедура не е била проведена по
обективни причини- неприсъствие на член
от квотата на РК на БЛС, но това обстоятелство не санира
допуснатото нарушение и не води до извод
за законосъобразност на проведеното административно производство. В приложимото
процесуално право липсва хипотеза, уреждаща правните последици при отказ на
съсловната организация да участва в
произнасянето на комисията, но
разпоредбата на ЗЗО изисква изрично произнасяне от този орган при представени
възражения от проверяваното лице във
връзка с извършената проверка.
Предвид
изложеното, постановяването на заповед за налагане на санкции без надлежно
произнасяне на арбитражна комисия по подадено по реда и при условията на чл.
74, ал. 4 от ЗЗО писмено становище, в което на основание чл.
75, ал. 1 от ЗЗО, лицето - обект на проверка - е възразило против
констатациите на контролния орган, съставлява съществено процесуално нарушение.
То обосновава процесуалната незаконосъобразност на издадената заповед.
Причините, поради които не е сформирана арбитражна комисия се явяват ирелевантни, тъй като наличието на такава комисия и
разглеждане от нейна страна на възраженията на проверяваните обекти съставлява
императивно процесуално изискване. Жалбоподателят няма никаква заслуга за
неизпълнението на това императивно изискване, т.е. не е налице неправомерно
поведение от негова страна, възпрепятстващо органа да приложи съответните
процесуални норми. В този смисъл и трайната и непротиворечива практика на
Върховният административен съд изразена в
Решение № 10248 от 30.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5411/2017 г., VI о., Решение № 9001 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 8270/2017 г., VI о., Решение
№ 6525 от 17.05.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11655/2017 г., VI о, Решение № 9001 от 2.07.2018 г. на ВАС по адм.
д. № 8270/2017 г., VI о., Решение
№ 3314 от 7.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4160/2018 г., VI о. и др.
Жалбата е основателна и като такава следва да бъде уважена,
а оспорената заповед, като процесуално незаконосъобразна, следва да бъде
отменена.
С оглед изхода на спора основателно се явява и искането на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски. Що се отнася до размера на същите съдът намира, че искането следва да бъде уважено за сумата от 400.00 лева представляващи 300.00лева действително заплатено адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие от 02.01.2019г.(л.29) и внесена държавна такса в размер на 50.00 лева. Останалите претендирани разноски за пътни (гориво) в общ размер от 200 лева, не следва да се присъждат, тъй като същите не представляват разноски в производството по смисъла на разпоредбата на чл. 78, ал.1 от ГПК. В този смисъл е налице константна практика на касационната инстанция, вкл. най-новата такава изразена в Определение №9976/26.09.2016г. по адм.дело № 2746/2015г. на ВАС, Определение №1468/06.02.2017г. по адм. дело № 378/2016г., Определение № 3990/06.04.2016г., по адм. дело № 3619/2016г. и др.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл.143 ал.1 от АПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на санкции №РД-08-1338/21.12.2018г., издадена от Директор на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) – Хасково.
ОСЪЖДА Районна здравноосигурителна каса –Хасково да заплати на „Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ Кофарм д-р Д. Ш.“ ЕООД, ЕИК 201******, със седалище и адрес на управление: гр. Д., ул. „Христо Ботев“ №**, бл.**, вх.*, ап.*, разноски по делото в размер на 400.00 (четиристотин) лева, като в останалата част -за сумата над 400 лева, оставя искането за присъждане на разноски на жалбоподателя без уважение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: