Р Е Ш Е Н И Е
№ …………
гр. Русе, 10.06.2014 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД,
първи граждански състав, в публично
заседание на двадесет и седми май две хиляди и четиринадесета година, в състав:
районен съдия: НАДЕЖДА АЛЕКСАНДРОВА
при
участието на секретар–протоколиста Б.Г., като разгледа докладваното от съдията гражданско
дело № 1462/2014 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 150 от СК. Ищeцът твърди, че с Решение № 1310/09.07.2012 год. по гр.д. №
3404/2012 год. по описа на РС-Русе, определяната във времето издръжка, дължима
от ответника, била увеличена на 130.00 лева месечно. Заявява, че
обстоятелствата, при които е било постановено съдебното решение, са се изменили
трайно, детето пораснало, а заедно с това и нуждите му от облекло, храна,
училищни принадлежности, спорт. Междувременно, доходите на ищеца намалели, а
ответникът продължавал да живее и работи в Кралство И********. Моли съда да
постанови решение, с което да увеличи размера на заплащаната от бащата издръжка
от 130.00 на 160.00 лева месечно.
На ответника е връчено съобщение и преписи от исковата молба и
доказателствата по реда на чл. 131 от ГПК. В указания срок същият е подал
писмен отговор. Оспорва твърденията в обстоятелствената част на исковата молба.
Твърди, че доходите му са намалели в сравнение с периода, когато е постановено
предходното съдебно решение, че има алиментни задължения към второто си дете, с
което живее в чужбина, изплаща кредити, прави разходи за консумативи и битови
нужди. Ответникът оспорва твърденията на ищеца, че от постановяването на
решението на РС- Р* са настъпили промени в обстоятелствата, при които е
определен размерът на присъдената издръжка, намира същата за прекомерна.
М.М. предявява насрещен иск, като моли да бъде намалена присъдената с
Решение № 1310/09.07.2012 год. по гр.д. № 3404/2012 год. по описа на РС-Р*
издръжка от 130.00 лева на 110.00 лева. Искът е предявен своевременно, поради
което е приет за съвместно разглеждане.
В отговора си по насрещния иск ответникът по него заявява, че същият е
допустим но неоснователен. Счита, че посочените режийни разноски не са високи,
дори и спрямо българските стандарти, че изплащането на кредит не е приоритетно
спрямо плащането на издръжка. Заявява, че ищецът по насрещният иск не е
единствен родител, поради което задължение за издръжка има и другият, вписан в
удостоверението за раждане на детето А***.
Съдът, след като обсъди
направените доводи и доказателствата по делото по реда на чл. 235 ГПК, намира
за установено от фактическа страна следното:
Видно от Удостоверение за раждане серия УС- 0, № 469817, издадено на 20.07.2001
год. от Община Р** въз основа на акт за раждане № 958/20.07.2001 год., ищецът Т.В.
Ч*, ЕГН ********** и ответникът М.Г.М., ЕГН ********** са родители на детето Г* М* М., ЕГН
**********, родено на *** год. в гр. Р*, понастоящем на 12 години.
Видно от Удостоверение за раждане серия РСАР, № **********, издадено на 22.10.2009
год. от Община Р* въз основа на акт за раждане № 1796/22.10.2009 год. М* А* А*,
ЕГН ********** и ответникът М.Г.М., ЕГН ********** са родители на детето Ан* М* М.,
ЕГН **********, родено на *** год. в И*, Фу*, понастоящем на 4 години.
Не се спори между страните, че родителите на детето са разведени, че
родителските права се упражняват от майката, а размерът на издръжката, която
понастоящем заплаща ответникът е в размер на 130.00 лева, считано от 26.04.2012
год. Това се установява и от решение № 1310 от 09.07.2012 год., постановено по
гр. д. № 3404 по описа на РРС за 2012 год. и решение № 1546/01.10.2010 год.,
постановено по гр.д. № 4062/2010 год. по описа на РРС.
По делото се спори дали за изминалия двугодишен период от време
обстоятелствата са се изменили до степен, която да обуслови исканото увеличение
на издръжката от 130.00 лева на 160.00 лева, респективно намаляването й на
110.00 лева, съобразно насрещния иск.
Ищецът по първоначалния иск твърди, че са се увеличили разходите, свързани
с обучението на детето за закупуване на учебни пособия и униформи, които са
задължителни. Предвид възрастта му, детето имало нужда от по- големи количества
здравословна и разнообразна храна, нуждае се от срещи с негови връстници и
спорт. За доказване тези твърдения ищецът е ангажирал следните доказателства: служебна
бележка – удостоверение изх. № 906 от
07.02.2014 г. на СОУ С ПРЕПОДАВАНЕ НА НЕМСКИ ЕЗИК “ Ф* Ш*” – Р*, удостоверение
№ 001 от 21.01.2014 г. на С*П* – С* ЕТ, 2 бр. квитанции № 30/13.01.2014 г. и 51/03.02.2014 г., от които е видно, че
детето през учебната 2013/2014 год. е ученик в VІ класс- дневна форма на
обучение. То посещава спортен клуб по фитнес и културизъм „С*”, за което се
заплащат 31.00 лева месечно. Майката реализира средномесечен нетен доход през
последната календарна година в размер на 192.62 лева. Ответникът не е ангажирал
надлежни доказателства, установяващи доход на майката, различен от посочения.
Ищецът по насрещния иск твърди, че възможностите му да заплаща издръжка са
намалели в сравнение с периода на присъждане на издръжката, която заплаща
понастоящем. Не твърди намалели нужди на Г*, заявява, че има второ дете- А*, за
което също следва да се грижи и издържа. За доказване на твърденията за
намалелите си възможности да заплаща издръжка представя следните доказателства:
преведени от испански на български език известие за преминаване от временен на
постоянен трудов договор, удостоверение за получено трудово възнаграждение за
месец март
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Относно исковете с правно основание чл. 150 във връзка с чл. 143, ал. 1 СК:
Правото
на издръжка на непълнолетните деца е безусловно. Родителите дължат такава,
независимо дали децата са трудоспособни и дали могат да се издържат от
имуществото си.
Съдът намира, че предвид възрастта на детето Г*, родено на *** год., за
задоволяване на нуждите му от облекло, храна, социални контакти, пособия за
игра и обучение, е необходима издръжка в размер, по- голям от определената със
съдебно решение по гр. д. № 3404/2012 год. 130.00 лева месечно. В тази издръжка
участие следва да вземат и двамата родители, без значение дали работят или не,
като участието им следва да се преценява и съобразно факта кой от тях отглежда
детето. Ищецът по насрещния иск твърди, че разходите му включват алиментни
задължения по отношение на друго лице- А* М* М.. Това задължение обаче бащата
споделя с майката на детето, тъй като не се събраха доказателства по отношение
на нея то да е отпаднало.
Съгласно разпоредбата на чл. 150 от СК, при изменение на обстоятелствата
присъдената издръжка може да бъде изменена. Изменение на обстоятелствата по
смисъла на посочената разпоредба е налице при трайно съществено изменение на
нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на
задълженото лице, като за изменението на присъдената издръжка е достатъчно
наличието на една от алтернативно посочените предпоставки. Задължението за
издържане на детето до навършване на пълнолетие възниква за родителите с факта
на раждане на детето, като съгласно чл. 143, ал. 2 от СК, те дължат издръжка,
независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си.
Конкретният размер на издръжката се определя от нуждите на детето и
възможностите на родителите, които я дължат (142, ал. 1 от СК). Алинея втора на
чл. 142 СК посочва, че минималният размер на издръжка на едно дете е равна на
една четвърт от размера на МРЗ. Правото на детето да получи издръжка от своите
родители е безусловно и е достатъчно наличието на качеството "ненавършило
пълнолетие дете". При сега действащата нормативна уредба съдът не е
обвързан от определени максимални размери и с оглед на конкретните доказателства
по всяко дело за издръжка може да определи издръжка, която е в интерес на
детето и съответства на доходите на родителя.
В настоящия случай, задължението на ответника за заплащане на месечна
издръжка е определено със съдебно решение от 2012 год. За изминалия период от
повече от две години безспорно са се изменили социално- икономически условия в
страната с оглед на инфлационните процеси, както и нуждите на детето с оглед
възрастта, в която се намира в момента. От друга страна обаче не са ангажирани
доказателства в подкрепа на твърдяната в исковата молба необходимост от повече
средства, свързани със заплатени учебници, помагала и униформи въобще, както и
в увеличен размер, съобразно 26.04.2012 год., при което следва да се приеме, че
завишението на потребностите не е в големи размери и не обуславя присъждане на
издръжка до претендирания размер.
Предвид изложеното съдът намира, че е налице безспорно трайно изменение на
обстоятелствата по смисъла на чл. 150 от СК, свързани с нарасналите нужди на
детето.
Не се установи промяна в доходите на
ответника от определянето на предходната издръжка. В производството по гр.д. №
3404/2012 год. по описа на РРС той въобще не е ангажирал доказателства за
доходите си, от което да се направи извод какъв е бил техният размер тогава.
С оглед на изложеното за доходите на родителите и възможността им да дават
издръжка, наличието на данни за задължение на бащата към друго непълнолетно
дете, издръжката на което осигурява, заедно с неговата майка, възрастта и
нуждите на детето Г*, както и с оглед социално- икономическите условия в
страната, съдът приема, че детето има нужда да получава, а двамата родители
имат възможност да му осигуряват обща месечна издръжка в размер на около 280.00 лева, като при разпределяне на
тази издръжка следва да се има предвид, че детето живее при майката и същата
полага ежедневни грижи за него, както и че реализира по- ниски доходи от
бащата. Настоящият съдебен състав намира, че бащата, с оглед неговите доходи,
следва да осигурява 150.00 лева месечна издръжка на детето, а останалите 130.00
лева да се поемат от майката.
Като съобрази възрастта на детето и нуждите му, както и обстоятелството, че
от предходното определяне размера на дължимата издръжка е изминал период от две
години, а ищецът по насрещния иск не доказа различия в имущественото си
състояние спрямо 26.04.2012 год., които да обусловят невъзможност да заплаща
издръжка на детето в намален размер спрямо постановеното съдебно решение, съдът
счита, че насрещният иск е неоснователен. М.М. е в трудоспособна възраст,
представени са писмени доказателства, от които е видно, че в момента е в
трудови правоотношения, не твърди и не доказва здравословно състояние,
обуславящо невъзможност да полага труд, поради което съдът приема, че бащата ще
направи нужното и в бъдеще да дава присъдената издръжка. Той не доказа трайна
промяна на обстоятелствата по отношение на своето възнаграждение, обусловени
занижени нужди на детето и невъзможност да заплаща издръжка в установения
размер, поради което предявения от него иск за намаляване на дължимата издръжка
като неоснователен, подлежи на отхвърляне.
Ищецът Т.М., действаща като майка и законен представител на детето Г* М.,
следваше да докаже, съобразно разпределената й доказателствена тежест възможността
на ответника да плаща издръжка в претендирания размер, както и изменението на
обстоятелствата, при които е присъдена издръжката в размер 130.00 лева-
възрастта на детето, разходите, които се правят във връзка с нуждите му за
помагала, учебници, униформа, спорт и други подобни. Ангажираните
доказателства, че детето е пораснало, че е редовна форма на обучение в VІ клас
и посещава фитнес, обуславят извод за основателност на претнцията до размер на
150.00 лева, както бе казано и по- горе. Тук следва да се спомене, че изборът
на спорт зависи от желанието и физическите дадености на детето. То не може да
бъде задължено да посещава единствената площадка с такова предназначение в
града, която се намира на значително разстояние от дома му.
Ответникът по първоначалния иск следва да заплаща издръжка в увеличен с 20
лева (10 евро) спрямо предишния размер, а Т. М*да осигури остатъка от нужните
за издръжката на детето средства, наред с полагането на грижи по отглеждането и
възпитанието му.
Относно разноските по производството по
чл. 81 от ГПК:
Ищецът
по първоначалния иск е заявил претенция за разноски и е представил списък по чл.
80 от ГПК, съглсно който те с в размер на 220.00 лева- възнаграждение за един
адвокат- представител на ищеца, както следва: 120.00 лева по първоначалния иск
и 100.00 лева по насрещния.
Ищецът
по насрещния иск също е заявил претенция за разноски и е представил списък по
чл. 80 от ГПК, съгласно който те са в размер на 300.00 лева. Поради липса на
посочване коя част от сумата за кое действие се отнася, съдът приема, че 150.00
лева са заплатени за процесуално представителство по първоначалния иск и 150.00
лева- по насрещния.
При това положение и съобразно изхода
от делото, ответникът по първоначалния иск ще дължи разноски на ищеца в размер
на 40.00 лева, а ищецът по насрещния иск ще дължи на ответника разноски в
размер на 100.00 лева.
По компенсация и при частичното
уважаване на първоначалния иск и отхвърляне на насрещния, М.Г.М. следва да заплати на Т.В.М. сумата
140.00 лева, представляваща разноски по делото.
Относно дължимата държавна такса.
На основание чл. 69, ал. 1, т. 7 във
връзка с чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата
по ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса по сметка на
РРС за увеличената издръжка в размер на 50.00
лева.
На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК
решението в частта му относно присъдената издръжка подлежи на предварително
изпълнение.
Така мотивиран,
съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на определената с
решение № 1310/09.07.2012 год. по гр.д. № 3404/2012 год. по описа на РРС
издръжка в размер на 130.00 лева, която М.Г.М., ЕГН ********** следва да
заплаща за малолетното си дете Г* М* М., ЕГН**********, родено на *** год.,
чрез неговата майка и законен представител Т.В.М., ЕГН **********, като я УВЕЛИЧАВА
на 150.00 лева месечно, считано от предявяване на иска- 11.03.2014 год.
до настъпване на обстоятелства, обуславящи нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска до
изплащане на задължението като ОТХВЪРЛЯ претенцията до заявения размер
от 160.00 лева месечно.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от М.Г.М., ЕГН ********** против Т.В.М., ЕГН ********** в качеството й на майка
и законен представител на детето Г* М* М., ЕГН**********, родено на *** год.
иск за намаляване на присъдената с Решение № 1310/09.07.2012 год. по гр.д. № 3404/2012
год. по описа на РРС издръжка по отношение на Г* М* М. от 130.00 лева на 110.00
лева месечно.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН ********** да заплати на Т.В.М.,
ЕГН ********** сумата 140.00 лева, представляваща разноски по делото.
ОСЪЖДА М.Г.М., ЕГН ********** да заплати по сметка
на РС- Р* сумата 50.00 лева, представляваща
държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Р* в двуседмичен срок от
обявяването му на 10.06.2014 год.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
На основание чл.
242, ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА
предварително изпълнение на решението в частта за присъдената издръжка.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред Окръжен съд- Р* в едноседмичен срок от
получаването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: