Р Е Ш
Е Н И Е
№ .....................
гр. К., 16.07.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловският районен съд първи наказателен
състав,
на двадесет и пети май две хиляди и двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ГЕОРГИЕВА
при секретаря Маргарита
Тянчева
като разгледа докладваното от съдията
наказателно административен характер дело № 495 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
С
наказателно постановление № 30 от 20.07.2020 г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“,
на В.С.А., ЕГН *********** ***, на основание чл.81 ал.2 ал.1 т.2 пр.2 от ЗЗТ е
наложено административно наказание- глоба в размер на 5000 лева, за нарушение
на чл.13 ал.2 от ЗЗТ.
Недоволен от
наказателното постановление е останал жалбоподателя и го обжалва, като с
жалбата моли съда да отмени същото като незаконосъобразно и неправилно. Твърди,
че не е установен автора на твърдяното нарушение, не е ясно посочено мястото на
извършване на нарушението. Оспорва извършване на нарушението като твърди, че е
монтиран ПВЦ прозорец и врата на съществуваща постройка. Твърди, че са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, касаещи задължителното
съдържание на атакуваното наказателно постановление, както и че е неправилно определена
сочената за нарушена разпоредба.
В с.з. жалбоподателят, редовно призован, не се
явява. Представлява се от адв. К.- упълномощен, който
поддържа жалбата и прави искане за отмяна на атакуваното наказателно
постановление. Представят се доказателства.
Органът,
издал наказателното постановление, редовно призован, се представлява от адв. А.- упълномощен, която оспорва жалбата, счита
атакуваното наказателно постановление за правилно и законосъобразно, поради
което пледира същото да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, обсъди събраните по делото доказателства и взе предвид доводите
на страните, намери за установено от фактическа страна следното:
Жалбата
е подадена в срок, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана
от съда е основателна.
След
като обсъди събраните по делото гласни доказателства чрез показанията на
разпитаните в качеството на свидетели И.Н. като актосъставител,
Д.Ц. и Д. А. като свидетели по акта и както и доведените по почин на
жалбоподателя свидетели М.Д., М. М. и Ц.Ю., както и приобщените писмени
доказателства- наказателно постановление № 30 от 20.07.2020 г., известие за
доставянето му, АУАН № 30119/21.01.2020 г., констативен протокол № 0016925/03.09.2020
г., пощенски плик с клеймо, наказателно постановление № 29/20.07.2020 г., пълномощно,
уведомление за инвестиционно предложение от 18.08.2019 г., ведно с извадка от
кадастрална карта, длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в ****,
разписка за връчване на АУАН, покана за съставяне на АУАН, трудов договор №
1006/18.12.2015 г., допълнително споразумение към трудов договор №
664/17.06.2016 г., заповед № РД-196/28.02.2020 г., заповед № РД-137/18.02.2014
г., заповед № РД-506/29.12.1998 г., заповед № РД-75/03.02.2006 г., констативен
протокол № 124/28.10.2019 г., ведно с фотоснимки, договор за наем, писмо-
отговор относно инвестиционно предложение за изграждане на топла връзка,
фотоснимки, схема на нарушението, програма за възстановяване към договор за
наем, сключен на 29.05.2016 г., постановление № 171/23.07.1957 г., съдът намери
за установено следното:
Съгласно
Постановление № 171/23.07.1957 г. на Министерски съвет заслон Б. бил
предоставен за ползване на Български туристически съюз. Съгласно договор за
наем от 29.05.2016 г. между Български туристически съюз и В.А., на последния
бил предоставен под наем за временно и възмездно ползване туристически заслон Б.,
представляващ едноетажна сграда с две помещения, с площ 50 кв.м. Съгласно
инвестиционна програма към договора за наем наемателят А. се задължил да
извършва текущи ремонти дейности и да изгради ***- кабина, мини ***, WC яма, да построи навес- конюшна, да санира и укрепи северната стена на обекта за изолация от
влага и силни ветрове.
На
02.09.2019 г. в *** постъпило уведомление от В.С.А. за инвестиционно
предложение „Изграждане на топла връзка между столова и котелно помещение на
заслон „Б.“. Съгласно писмо- отговор на *** /вх. Номер от 11.09.2020 г. на ****/
във връзка с инвестиционното предложение било указано, че инвестиционното
предложение могло да се инициира от лице, което е собственик или ползвател на
територията, предмет на искането и има качеството „възложител“ по смисъла на
§1, т.20 от ДР на ЗООС. В тази връзка било поискано да се представят документи,
удостоверяващи вещни права върху сградите, предмет на инвестиционното
предложение, както и по отношение на съществуващата бетонова площадка.
Съгласно констативен протокол №
16925/03.09.2019 г., служители на ****- св. Ц. и А. извършили проверка в
присъствие на жалбоподателя А. на заслон „Б.“, като установили, че сградата и в
добро състояние, без ново строителство, района около заслона се поддържал
добре, нямало отпадъци.
На
28.10.2019 г. била извършена отново проверка от служители на ****- свидетелите Ц.,
Н. и А. на заслон Б.. Свидетелите установили изградена топла връзка между
котелното помещение и столовата, както и новопостроено складово помещение от
12,6 кв.м. За целта на проверката бил съставен констативен протокол №
124/28.10.2019 г. Други лица извън служителите на **** не присъствали при
извършване на проверката.
Въз основа
на констатираното била изпратен покана на жалбоподателя А. да се яви на 21.01.2020 г. в офиса на Парков участък К.
към ****, за съставяне на АУАН. Поканата била връчена на А. лично, на
14.01.2020 г.
На
21.01.2020 г. в присъствие на В.А. бил съставен процесния
АУАН, с който било прието, че същият като наемател на заслон Б. е осъществил
нарушение на чл.13 ал.2 от ЗЗТ, а именно строителство на нов обект без
проведена съгласувателна процедура с ****, при
следните обстоятелства- в периода от 03.09.2019 г.
до 28.10.2019 г., включително, на територията на „**********, Парков участък К.,
Охранителен участък Д., обект Заслон Б., в землището на град К., общ. К., обл. П., на място с GPS координати N 42°43'07,01"; Е 24°54'15,73", от страна на
наемателя на заслон Б. А. бил извършено строителство на нов обект (постройка),
в резултат на което били осъществени следните видове строително- монтажни
дейности:
1.Отлята
била бетонова площадка с правоъгълна форма и размери 3 м. на 4.2 м. разположена
на разстояние 2 метра югоизточно от спалното помещение на заслона между две
съществуващи подпорни стени от суха зидария;
2.Върху
бетоновата площадка с площ 12,6 кв.м., посредством замонолитени
в нея стоманени колони и хоризонтални греди- профили с размери 5/10 см. и 5/5 см. била изградена конструкция, върху която били
монтирани термопанели с дебелина 4 см. и 6 см., като били
оформени две стени по периметъра на бетоновата площадка с дължини, както
следва: югозападна стена- 4,2 м., западна стена- 3 м., а за оформяне на
североизточната и югоизточната стени била използвана съществуващата подпорна
стена, която била надстроена с термопанел. Височината
на стените била 2,20 м., а покривът бил покрит с гофриран термопанел;
3.На
югозападната стена били оформени два прозореца с монтирана PVC дограма с размери 50/50 см.,
и една врата (метална рамка и термопанел) с размери
100/200 см.
В резултат на описаните строително - монтажни работи бил
построен нов обект със застроена площ 12.6 кв. метра, която към момента на
констатиране на нарушението се използвал като складово помещение.
Така
съставеният АУАН бил предявен на А., който го подписал като собственоръчно
вписал възражения срещу отразените в него констатации, а именно, че „Изграждането
е направено върху съществуваща постройка, само е подменен с термопанели“.
В
срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН не били представени други възражения или обяснения.
Въз основа
на така съставения АУАН, на 20.07.2020 г. било издадено от оправомощено
длъжностно лице атакуваното наказателно постановление, с което при идентични с
АУАН обстоятелства по нарушението било прието, че жалбоподателят е осъществил
нарушение на чл.13 ал.2 от ЗЗТ като е извършил разширение на съществуващ обект
без писмено съгласуване от ****, за което на А. като наемател на заслон Б., е
наложено административно наказание на основание чл. чл.81 ал.2 ал.1 т.2 пр.2 от
ЗЗТ е наложено административно наказание- глоба в размер на 5000 лева, за
нарушение на чл.13 ал.2 от ЗЗТ.
Наказателното
постановление било връчено на жалбоподателя на 03.08.2020 г., а жалбата срещу
него депозирана на 06.08.2020 г.
По делото са
налице показанията на свидетелите Н., Ц. и А.- служители на ****, които безпротиворечиво установяват наличие на новопостроено
складово помещение от 12,6 кв.м., което е липсвало при извършената проверка на
03.09.2019 г.
Налице са и
показанията на свидетелите Д., М. и Ю., които без да противоречат на заявеното
от служителите на ****, установяват, че на мястото на новото складово помещение
е имало стара дървена постройка, която е била съборена, за да се изгради нова с
термопанели, което те сторили. Монтажните работи по
полагане на панелите извършили за три дни, около 15.10.2019 г. само тримата
свидетели Д., М. и Ю., а жалбоподателят А. през това време, около два месеца,
отсъствал от заслона, тъй като се наложило да окаже помощ на съпругата си,
която била болна.
Събраните по
делото гласни доказателства, съдът ползва доколкото същите са взаимнонепротиворечиви, последователни и касаящи предмета на делото. Досежно
обстоятелствата, твърдени от свидетелите за процесното
складово помещение, съдът намира, че същите не си противоречат, доколкото
служителите на **** твърдят, че складово помещение към 03.09.2019 г., когато е
извършена проверката, е липсвало. Именно в този смисъл са показанията на
служителя на ****, в чиито район се намира заслон Б.- св. Ц., който го познава
от дълго време. Св. А. е присъствал на проверката на 03.09. и на 28.10.2019 г.
като не твърди да познава района добре преди това. Горното важи и за св. Н.,
който е присъствал само на проверката на 28.10.2019 г. В този смисъл липсват
противоречия в показанията на свидетелите, че такава постройка /барака от
дъски/ е била налична преди този период от време.
При така
установената и приета фактическа обстановка, съдът направи следните изводи от
правна страна:
Събраните по
делото доказателства не установяват по безспорен и категоричен начин
съпричастност на жалбоподателя А. по отношение на извършване на строително-
монтажните работи, при които е изградено новото складово помещение. По делото
липсват събрани доказателства относно
вината на жалбоподателя, на какви негови умишлени действия се дължи
строителството в парка и въобще дали се дължи на негово виновно поведение или
на други фактори, на други обстоятелства или на други лица. Действително А. е наемател
на заслона и го стопанисва, но събраните по
делото доказателства установяват безпротиворечиво, че
около два месеца в посочения период от 03.09.2019 г.
до 28.10.2019 г. А. е бил при болната си съпруга, а строително- монтажните
дейности по складовото помещение е извършено от свидетелите Д., М. и Ю., като А. е знаел за това
строителство и е бил съгласен с него. В
случая обаче е налице т.нар. допустителство, което е наказуемо само в изрично
предвидените случаи, като разпоредбата на чл.13 ал.2 от ЗЗТ не е сред тях.
Същата придвижда ангажиране на административно-
наказателна отговорност само в чрез действие- извършване на строителство,
разширение и т.н. При това положение, съдът намира, че неправилно е била
ангажирана административно- наказателната му отговорност за деяние по чл.13
ал.2 от ЗЗТ.
На следващо място, съдът намира, че при
изписване на съдържанието на атакуваното наказателно постановление е допуснато
несъответствие между изложените обстоятелства, които по съществото си
обосновават извършване на строителство, а именно, че в резултат от описаните
строително- монтажни работи е построен нов обект, използван като складово
помещение и направения извод след това, че жалбоподателят е извършил нарушение,
а именно разширение на съществуващ обект без писмено съгласуване от ****, в
нарушение на забраната на чл.13 ал.2 от ЗЗТ. Посоченото несъответствие засяга
правото на защита на жалбоподателя, доколкото нормата на чл.13 ал.2 от ЗЗТ
предвижда да се изисква съгласуване при
строителство на нови обекти, разширение, преустройството и промяна на
предназначението на съществуващи обекти, за които не се изисква оценка на въздействието
върху околната среда, като при това положение за жалбоподателят е неясно дали
вмененото му нарушение се явява ново строителство или разширение на съществуващ
обект. Двете алтернативи съдържат различни елементи от фактическия си състав,
така че изискват и да се посочат различни обстоятелства, относими
към тях. Посоченото се явява съществено процесуално нарушение, касаещо задължителното съдържание на атакуваното
наказателно постановление, което досежно съществените
елементи от фактическия състав на вмененото във вина на жалбоподателя нарушение
следва да бъде ясно и безпротиворечиво.
При
така установеното съществено процесуално нарушение атакуваното наказателно
постановление следва да бъде отменено на формално основание като
незаконосъобразно, макар че е в случая е неправилно ангажирана и отговорността
на жалбоподателя в извършване на процесното
нарушение.
Представен е по делото договор за правна защита и съдействие, от който се
установява, че жалбоподателят е заплатил на процесуалния си представител сумата
от 600 лв. Съгласно чл.18 ал.2 вр. чл.7 ал.2 т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения адвокатското възнаграждение за процесния вид дело е 580 лв. Претендира се сумата от 600
лв., която не се явява прекомерна предвид проведените три заседания по делото. При този изход на делото и на основание чл.63 ал.3 от ЗАНН във вр. с чл.144 от АПК във вр. с
чл.78 ал.1 от ГПК следва направените разноски от жалбоподателя за процесуален
представител в размер от 600 /шестстотин/ лева да се възложат в тежест на въззиваемата страна- ****.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление № 30 от 20.07.2020 г. на Директора на Д. „Н.п.Ц.Б.“, с което на В.С.А.,
ЕГН *********** ***, на основание чл.81 ал.2 ал.1 т.2 пр.2 от ЗЗТ е наложено
административно наказание- глоба в размер на 5000 лева, за нарушение на чл.13
ал.2 от ЗЗТ.
ОСЪЖДА Д. „Н.п.Ц.Б.“
да заплати на В.С.А., ЕГН *********** *** сумата от 600 /шестстотин/ лв.,
представляващи заплатено от лицето възнаграждение за процесуален представител
по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване от страните в 14-дневен срок от съобщаването му пред
Административен съд- П..
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Г.Б.