№ 578
гр. Горна Оряховица, 03.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, III СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Цветелина Св. Цонева
при участието на секретаря Вероника П. Петрова
като разгледа докладваното от Цветелина Св. Цонева Гражданско дело №
20214120102305 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация
по чл. 99 от ЗЗД във вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК, във вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във
вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от „Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Д-р
Петър Дертлиев" № 25, офис сграда „Лабиринт", ет. 2, чрез пълномощника
юк. Ц.П. срещу И. Р. А., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Л., ул. ***.
В исковата молба се твърди, че „Агенция за събиране на вземания" ЕАД
е подала заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Горна Оряховица, въз
основа на което е образувано ч.гр.д. №1997/2021 г. по описа на съда и е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение. В законоустановения
двуседмичен срок ответникът И. Р. А. (длъжник в заповедното производство)
възразил срещу издадената Заповед, поради което ищцовото дружество
депозира настоящият установителен иск.
На 29.09.2018 г. е подписан Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) към Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 20.12.2016 г., сключен между
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, ЕИК ****** и „Агенция за
събиране на вземания" ЕАД, по силата на който вземането на „УниКредит
1
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД срещу И. Р. А., произтичащо от Договор за
потребителски кредит № 1216263/18.07.2013г., е прехвърлено в полза на
„Агенция за събиране на вземания" ЕАД. На ответника е изпратено
уведомление за извършената цесия по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД.
Съгласно Договора за потребителски кредит № 1216263/18.07.2013г.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД, като кредитор, е предоставил на
ответника, като кредитополучател потребителски паричен кредит в размер на
22 000,00 лв., която сума била преведена по посочената от кредитополучателя
банкова сметка, на 19.07.2013 г.
Подписвайки договора за кредит ответникът в настоящото производство
се е задължил да ползва отпуснатата в кредит сума и да я върне ведно с
начислени лихви и разноски, в сроковете и при условията, указани в
Договора, на вноски, посочени в погасителния план. В него са посочени и
падежът на изискуемост и погасяване на всяка една от вноските. Съгласно
клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока
на действие на договора се олихвява с възнаградителна лихва. Крайният срок
за издължаване на всички задължения по кредита е 21.07.2020 г. (дата на
последна погасителна вноска), предвид на което не е обявена предсрочна
изискуемост на кредита. Съгласно Общите условия на цитирания договор,
при забава на плащанията кредитополучателят дължи на кредитодателя и
обезщетение за забава върху дължимите суми. Твърди се, че към настоящия
момент ответникът не е заплатил дължимия паричен заем към дружеството.
С оглед гореизложеното ищцовото дружество моли да бъде постановено
съдебно решение, с което да се признае за установено, че ответникът дължи
по отношение на същото следните суми:
-10313,34 лв. - главница за периода от 21.03.2018г. до 21.07.2020г.
-1532,44 лв. - обезщетение за забава за периода от 21.09.2015г. до
датата на подаване на заявлението в съда.
-законна лихва върху главницата , считано от датата на подаване на
Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното
погасяване на дълга.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор на исковата
молба от ответника И. Р. А. чрез процесуален представител адв. С. П. от АК -
2
Пловдив, с който счита, че предявеният с исковата молба иск е допустим, но
неоснователен и недоказан.
Оспорва изложените фактически твърдения и по конкретно
дължимостта на претендираните от ищцовото дружество суми.
Не спори обстоятелството, че между ответника и „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит №
1216263/18.07.2013 г.
Оспорва, че ответникът е получил сумата от 22 000,00 лв., както и че
същият не е погасил задълженията към „УниКредит Кънсюмър Файненсинг"
ЕАД.Оспорва твърдението ответникът да е получил преддоговорна
информация от страна на банка „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД,
както и същият да е запознат с Тарифата за физически лица на банката-
кредитор, да е получил копие от Тарифата и да е запознат и приел начина и
метода на формиране и определяне на размера на изискуемите и дължими
суми - лихви, такси и комисионни.
Прави възражение, че лихвата за забава е погасена по давност
съобразно разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД.
Прави възражения за недействителност на договора за потребителски
кредит и за нищожност на договорни клаузи от същия, поради противоречие
със Закона за потребителския кредит.
Счита, че сключеният Договор за потребителски кредит е
недействителен, тъй като е нарушена императивната разпоредба на чл. 10, ал.
1 от Закона за потребителския кредит, като е написан с шрифт по-малък от
12pt.
Съдът като разгледа събраните по делото писмени доказателства и
доказателствени средства приема от фактическа и правна страна следното.
Исковете са частично допустими и основателни по следните
съображения:
За уважаването на исковата претенция е необходимо ищецът да докаже,
че между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и ответника е
сключен валиден договор за потребителски паричен кредит, че дружеството е
изправен кредитор по договора (предоставило е на заемателя сумата, предмет
на договора), че е постигната уговорка за дължимост на възнаградителната
лихва и нейния размер, че длъжникът е изпаднал в забава и размер на
3
претендираната лихва за забава, че задълженията по договора са изискуеми;
че е налице валидно сключен договор за цесия между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и „Агенция за Събиране на Вземанията“ ЕАД, по силата на
който вземането на първоначалния кредитор по договора за заем срещу
длъжника валидно е прехвърлено на ищцовото дружество.
Ответникът, от своя страна, носи доказателствената тежест да докаже
правоизключващите, правоунищожаващите, правопогасяващите и др.
възражения срещу правата на ищеца, както и в случай, че твърди това, следва
да докаже, че е платил задълженията си по договора за кредит в определения
срок и в пълен размер.
В настоящия случай ищецът претендира да е носител на вземане,
произтичащо от Договор за потребителски паричен кредит № 1216263,
сключен между „УниКредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД – гр. София и И.
Р. А., което вземане е предмет на договор на цесия с цесионер – „Агенция за
Събиране на Вземанията“ ЕАД и които факти , не се оспорват от ответника.
От събраните по делото писмени доказателства, както и от
неоспореното заключение на вещото лице по допуснатата и изслушана СИЕ
се установява по категоричен начин, че на ответника е предоставена заемната
сума, предмет на договора чрез превеждане на сумата за погасяване на други
договори за кредит, по които ответникът е имал задължения и които са
подробно описани по-горе. С това заемодателят е изпълнил задълженията си
по договора, а от своя страна, заемополучателят е поел задължението да
върне заемната сума в размер на 22 000 лева, ведно с договорен годишен
лихвен процент 11. 49 % и ГПР 13.11 %, договорена застрахователна премия
и такси и комисионни, като общата дължима от заемателя сума по договора е
била в размер 36 204 лв. Самият ответник не спори, че е заплатил частични
суми по договора.
Задължението на заемополучателя по договора за заем е изискуемо, тъй
като е настъпил падежът на всяка една от дължимите погасителни вноски по
договора, но от заключението на вещото лице се установява, а и този факт не
се оспорва от ответника, че същият не е изпълнил в пълен размер
задължението си за връщане на заемната сума, като общият размер на
извършените от ответника плащания по договора за кредит е 23 829, 37 лева,
след извършените плащания , включително и след датата на цесията , остатък,
като дължим е 10644, 97 лева и 3180,90 лева, погасени 54 напълно и частично
55 вноски. Част от сумата от 22 000 лева е използвана за рефинансиране на
друго задължение ,като на ответника е преведена сума размер на 5262, 21 лева
на 19.07.2013г. по банков път. По договора са уговорени 84 погасителни
вноски за 84 месеца с месечна такса в размер на 431 всяка, в която са
включени главница, лихва, такси и комисионни и застрахователна премия.
По делото липсва спор за валидността на извършената
цесия.Допълнително по делото е изслушана СИЕ, заключението по която
също е констатирала плащане на задължението от длъжника, както при
4
стария, така и при новия кредитор. При това положение дали длъжникът е бил
уведомен за цесията или не, не се отразява на валидността и съществуването
на вземането.
По валидността на сключения договор за паричен кредит с УниКредит
Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД ЕАД, съдът приема следното:
Няма спор по делото, а и от събраните писмени доказателства се
установява по категоричен начин, че договорът за потребителски
паричен заем е сключен между страните по него в предвидената в закона
писмена форма.
Според заключението на вещото лице в посочения ГПР се включва 11,
49 % фиксиран годишен лихвен процент и 1, 62 % други разходи по
отпуснатия кредит, в същия са включени такси за обслужване- 660 лева.
Според заключението на вещото лице застрахователната премия е включена в
погасителните вноски. Посочената услуга- застрахователна премия, не
съставлява нито такса, нито комисионна за действия, свързани с усвояване и
управление на кредита, нито с оценка на риска относно неплатежоспособност
на длъжника. Тази сума се дължи по договор за застраховка, като
застрахователната премия е определена в размер, съответстващ на договор за
кредит, сключен за повече от 12 месеца, процент от финансираната сума,
умножена по продължителността на кредита в месеци еднократно.Подписан е
сертификат за застраховка- кредитна протекция. Видно и от приложения
сертификат, застраховката е сключена с кредитополучателя на 19.07.2013 г. и
гарантира плащанията по кредита при настъпили покрити застрахователни
рискове като смърт, злополука, инвалидизация и други, като ползващо се
лице е финансовата институция. Това е типичен пример на нормативно
уреден застрахователен договор по чл. 383 от КЗ, с ползващо се лице
застрахованият и финансовата институция. Това, че сумата не е възложена за
заплащане на кредитополучателя еднократно, а е предвидено разсрочено
връщане с всяка една от погасителните вноски не променя гореизложеното. В
контекста на изложеното съдът намира, че сключената застраховка не
съставлява недействителна такса по смисъла на ЗПК и същата е дължима за
връщане към финансовата институция.
Констатира се валидно възникнала връзка между финансовата
институция и ответника по спора с реално отпуснат потребителски кредит.
Както размерът на възнаградителната лихва, така и уговореният в договора
ГПР не противоречат на императивни разпоредби на ЗПК /чл. 19 ал.4 от
закона/.
При извършената служебна проверка относно действителността
на сключения между страните договор, настоящият състав констатира, че в
случая, договорът за потребителски кредит е сключен в
писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем
начин, като възражението за това всички елементи на договора да се
5
представят в еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по малък от 12, в
два екземпляра - по един за всяка от страните, касаят изменение на закона,
след подписване на процесния договор.
Предвид всичко гореизложено, настоящият състав на съда приема, че
предявения иск по чл. 79 ЗЗД е основателен в пълния му претендиран размер,
поради което следва да бъде прието за установено, че ответникът дължи на
ищеца сумата 10313.34 лв. /десет хиляди триста и тринадесет лева и
тридесет и четири стотинки/, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит с № 1216263 сключен между УниКредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда -26.10.2021 г., до окончателното
изплащане на главницата.
По отношение претенцията за обезщетение за забава за 1532, 44 лева за
периода от 21.09.2015г. до 21.12.2015г. същата е недопустима, доколкото не
фигурира в предмета на издадена Заповед № 1002/27.10.2021г. по ч.гр.дело №
1997/2021г., а за периода 22.12.2015г. до датата на подаване на заявлението в
първоинстанционния съд - 26.10.2021г., вземането е погасено по давност.
Заявлението по чл. 410 ГПК е внесено на 26.10.2021г. Според заключението
на СИЕ за периода 22.12.2015г. до 21.02.2018г. начислените лихви за
просрочие са погасени. Съдът приема, че всички вземания за обезщетение за
забавено плащане в размер на законната лихва след 21.02.2018г. и преди
16.10.2021г. са погасени, поради изтичане на специалната тригодишна
погасителна давност. Поради това, исковата претенция по чл. 86 ЗЗД следва
да се счита за неоснователна, като погасена по давност, а претенцията за
периода 21.09.2015 г. до 21.12.2015г. , като недопустима.
Предвид изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 619, 89 лева,
съобразно уважената част на исковете по гр. дело № 2305/2021г. и по
ч.гр.дело № 1997/2021г. в размер на 276, 49 лева.
На основание чл. 38 , ал. 1, т. 3 ЗА за гр. дело № 2305/2021г. по описа
на ГОРС, възнаграждението на адв. П. е 885, 37 лева.На основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищецът следва да заплати на процесуалния представител сума от 114,
54 лева.
Предвид изхода на спор, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца и сумата от 6, 47 лева.
6
По ч.гр. дело 1997/2021г. по описа на ГОРС възражението е подадено
лично, не се установяват разноски за ответника.
Водим от изложените съображения и на основание чл. 235 от ГПК,
съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И. Р. А. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Л., обл.В.Т., ул.***, че дължи на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление : град София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев" №
25 офис- сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано от Изпълнителен
директор Ю.Х.Ю. с пълномощник - юрисконсулт М.П.Г. с адрес гр.София,
бул. Д-р Дертлиев № 25, офис- сграда Лабиринт ет.2,офис 4 сумата от
10313.34 лв. /десет хиляди триста и тринадесет лева и тридесет и четири
стотинки/, представляваща главница по Договор за потребителски кредит с
№ 1216263 от 18.07.2013 г. сключен между УниКредит Кънсюмър
Файненсинг ЕАД и длъжника, ведно със законната лихва върху тази сума от
датата на подаване на заявлението в съда -26.10.2021 г., до окончателното
изплащане на главницата, за която сума е издадена Заповед за изпълнение №
1002/27.10.2021г. по ч.гр.дело № 1997/2021г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86 ЗЗД на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление :
град София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев" № 25 офис- сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Изпълнителен директор Ю.Х.Ю. против И. Р. А. с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес гр.Л., обл.В.Т., ул.*** за
сумата от 1532, 44 лева , за периода от 22.12.2015 г. до 26.10.2021г., като
неоснователен, за периода от 21.09.2015г. до 21.12.2015г., като недопустим.
ОСЪЖДА И. Р. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Л., обл.В.Т., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ на АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление :
град София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев" № 25 офис- сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Изпълнителен директор Ю.Х.Ю. сумата от сумата
от 619, 89 лева, разноски съобразно уважената част на исковете по гр. дело №
2305/2021г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА И. Р. А. с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
гр.Л., обл.В.Т., ул.*** ДА ЗАПЛАТИ АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление :
град София, бул. „ Д-р Петър Дертлиев" № 25 офис- сграда Лабиринт, ет.2,
офис 4, представлявано от Изпълнителен директор Ю.Х.Ю. сумата от 276,
7
49 лева, разноски съобразно уважената част на претенциите по ч.гр.дело №
1997/2021г. по описа на ГОРС.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „ Д-р
Петър Дертлиев" № 25 офис- сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Изпълнителен директор Ю.Х.Ю. ДА ЗАПЛАТИ на И. Р. А. с ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр.Л., обл.В.Т., ул.*** сумата от 6,
47 лева, разноски по гр. дело № 2305/2021г. по описа на ГОРС, съобразно чл.
78,ал. 3 ГПК.
ОСЪЖДА АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ" ЕАД с
ЕИК *******, със седалище и адрес на управление : град София, бул. „ Д-р
Петър Дертлиев" № 25 офис- сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, представлявано
от Изпълнителен директор Ю.Х.Ю. ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Ж. П.,
адвокатска колегия гр. Пловдив, адрес гр. Пловдив, пл.“ Съединение“№3,
ет.4, офис 411 сумата от 114, 54 лева, адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок считано от
връчването му на страните пред ВТОС.
Съдия при Районен съд – Горна Оряховица: _______________________
8