Р Е Ш Е Н И Е
№ 87
град Горна Оряховица, 27.03.2019 година
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ГОРНООРЯХОВСКИЯТ районен съд, шести състав, в публично съдебно заседание на деветнадесети февруари през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИРА НИКОЛОВА
при участието на секретаря Милена Димитрова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. дело № 2080 по описа за 2018 година, за да се произнесе, взе предвид следното :
Иск за установяване съществуване на вземане с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ”
АД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г,
представлявано от законните си представители П.С., Я.Д.и Г.К., чрез процесуален
представител : юрисконсулт Н.Д., твърди в исковата си молба, че ответницата Е.А.И. е клиент на „Енерго-Про Продажби” АД, с клиентски №:
**********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление,
заведен с абонатен № **********, находящ се в гр. Горна Оряховица, ул. ... Сочи,
че тези облигационни отношения се регламентират от Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Е.ОН България Продажби” АД и Общи
условия за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби” АД, приети
на основание чл. 98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР (КЕВР към момента). Заявява, че
потребителят се счита за надлежно уведомен, че дължи плащане на
използваната ел. енергия в посочените срокове, независимо дали е получил
предварително писмено уведомление за размера на задължението, като изпада в забава след настъпване на падежа на съответната фактура, без да е необходимо изпращането на изрична покана
за заплащане на дължимите суми. Посочва, че ако не изпълни
това задължение, потребителят дължи обезщетение за забава в размер на законната
лихва за всеки просрочен ден. Твърди, че ответницата Е.А.И. не е изпълнила
това си задължение, поради което и на основание чл. 410 от ГПК във вр. чл.107 от ЗЕ, на 19.07.2018г. е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение, образувано е ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС, по което е
издадена заповед за изпълнение № 1744/19.07.2018г. за сумата от 349,61 лв.,
представляваща консумирана и незаплатена електрическа енергия, по фактури, издадени за периода от 13.11.2017г. до 13.04.2018г., за обект
с абонатен № **********, находящ
се в град Г.Оряховица, ул. .., по клиентски № **********, както следва : фактура № ФП0259318198 от 13.11.2017г. на стойност 57,38 лв., фактура № ФП0260469216 от 13.12.2017г. на стойност 92,98 лв., фактура № ТП3301339779 от 08.01.2018г. на стойност 19,00 лв., фактура № ФП0261650738 от 15.01.2018г. на стойност 46,49 лв., фактура № ФП0262791133 от 13.02.2018г. на стойност 33,37 лв., фактура № ФП0263949762 от 13.03.2018г. на стойност 58,04 лв., фактура № ТП3301361002 от 12.04.2018г. на стойност 19,00 лв. и фактура № ФП0265118616 от 13.04.2018г. на стойност 23,35 лв., както и за сумата
от 13.36лв., представляваща мораторна лихва за периода от падежа на всяка
фактура до 06.07.2018г. вкл., както и законната лихва върху главницата от 349,61 лв. за времето от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на задължението. Сочи, че Заповедта е връчена при условията на по реда на чл.47,ал.5
във вр. ал.1 от ГПК по постоянен и настоящ адрес на длъжника, и с оглед
изискванията на чл.415,ал.1 и ал.2 от ГПК, съдът е указал на заявителя, че
следва да предяви установителен иск за вземането си. Твърди, че до настоящия
момент по горепосочените фактури не е извършено плащане.
Моли съда да
установи със сила на присъдено нещо, че ответницата Е.А.И. дължи на дружеството
заплащане на сумата от 362,97 лв. за обект на потребление, заведен с абонатен №
********** и клиентски № **********, находящ се на адрес гр. Горна Оряховица,
ул…, от която сума : главница в размер на 349,61 лв.
представляваща неплатена сума по горепосочените
фактури за консумирана ел. енергия от ответницата и такса възстановяване, по
фактури, издадени в периода от 13.11.2017 г. до 13.04.2018 г., и мораторна
лихва върху главницата в общ размер на 13,36 лв., представляваща сбора от
мораторната лихва на всяка фактура от падежа на същата до 06.07.2018 г., както
и законна лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение до окончателното изплащане на задължението, ведно с направените
съдебни разноски. Претендира и юрисконсултско възнаграждение на основание
чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с НЗПП, приета с ПМС № 4 от 06.01.2006 г.
Моли съда, в случай, че не се яви представител на „Енерго-Про Продажби” АД
в първото по делото заседание, делото да
се гледа в негово отсъствие. Предварително прави
възражение за прекономерност на претендираното от насрещната страна
възнаграждение за адвокат.
В съдебно заседание, ищецът, редовно призован, не се представлява. Депозира писмена молба, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт В.М. Моли съда да даде ход на делото в негово отсъствие. Поддържа исковата молба. Излага съображения. Моли съда да уважи предявените искове и да му присъди направените разноски съгласно представения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът Е.А.И. с ЕГН: **********, с адрес: ***, не депозира писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК, въпреки че са й указани последиците от неподаването на такъв.
В съдебно заседание, ответницата Е.А.И., редовно призована, не се явява, не се представлява. Не изразява становище по предявения иск
Съдът, след като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.235,ал.2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното :
Видно от приетите писмени доказателства - заявление № 2380251/11.11.2013г., съгласие на собственик на недвижим имот към ползвател от 11.11.2013г., договор за наем на недвижим имот от 11.11.2013г., ответницата Е.А.И. е наемател на недвижим имот – къща с дворно място, находяща се в гр. Горна Оряховица, ул…, считано от 11.11.2013г., като считано от същата дата ответницата е вписана като потребител на ел.енергия за електроснабдения имот, намиращ се на посочения адрес, с клиентски № **********, абонатен № **********.
Видно от приетите по делото писмени доказателства -извлечение от сметка към 06.07.2018г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 04.10.2018г., извлечение за фактури и плащания към 04.10.2018г., фактура № ********** от 13.11.2017г., фактура № ********** от 13.12.2017г., фактура № ********** от 08.01.2018г., фактура № ********** от 15.01.2018г., фактура № ********** от 13.02.2018г., фактура № ********** от 13.03.2018г., фактура № ********** от 12.04.2018г., фактура № ********** от 13.04.2018г., ищецът „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна е издал на получател Е.А.И., за клиентски № **********, за абонатен номер **********, за обект, намиращ се в град Горна Оряховица, ул. …, както следва : фактура № **********/13.11.2017г. на стойност 57,38 лв., фактура № **********/13.12.2017г. на стойност 92,98 лв., фактура № **********/15.01.2018г. на стойност 46,49 лв., фактура № **********/13.02.2018г. на стойност 33,37 лв., фактура № **********/13.03.2018г. на стойност 58,04 лв., фактура № **********/13.04.2018г. на стойност 23,35 лв., фактура № ********** от 08.01.2018г. фактура № ********** от 08.01.2018г., и фактура № ********** от 12.04.2018г. на стойност 19 лв.
Видно от писмените материали по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС, с вх. № 8652/19.07.2018г., ищецът „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД гр. Варна е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжник Е.А.И., въз основа на което съдът е издал Заповед № 1744 от 19.07.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжник Е.А.И. с ЕГН**********, с постоянен и настоящ адрес ***, с друг известен адрес гр.Г.Оряховица ул…., за сумата от сумата 349.61лв.(триста четиридесет и девет лева и шестдесет и една стотинки), представляваща цената за консумирана ел.енергия за обект аб. № **********, находящ се в гр.Г.Оряховица ул.„.. с кл.№ ********** по фактура № ********** от 13.11.2017г., фактура № ********** от 13.12.2017г., фактура № ********** от 08.01.2018г., фактура № ********** от 15.01.2018г., фактура № ********** от 13.02.2018г., фактура № ********** от 13.03.2018г., фактура № ********** от 12.04.2018г., фактура № ********** от 13.04.2018г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението – 19.07.2018г. до окончателното и изплащане; сумата 13.36лв.(тринадесет лева и тридесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва, определена като математически сбор от мораторните лихви по всички фактури, за периода от падежа на всяка фактура до 06.07.2018г. вкл.; сумата 75.00лв.(седемдесет и пет лева), представляваща направените по делото разноски/ДТ и юрисконсултско възнаграждение/. Видно от данните по делото, съдебните книжа са връчени на длъжника Е.А.И. по реда на чл.47 от ГПК – чрез залепване на уведомление на постоянния й и настоящия й адреси.
Видно от приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, към 19.07.2018г. (датата на подаване на ЗИЗИ по чл.410 от ГПК), както и към 16.10.2018г. (датата на подаване на исковата молба), за клиентски № ********** и абонатен № **********, във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се на адрес : гр. Горна Оряховица, ул…, са налични задължения по неплатени фактури, издадени в периода от 22.09.2017г. до 21.03.2018г., на обща стойност 349.61 лв. От приетата СИЕ се установява, че към 06.02.2019г. (датата на изготвяне на експертизата), паричните задължения по фактура № **********/13.11.2017г., фактура № **********/13.12.2017г., фактура № **********/08.01.2018г., фактура № **********/15.01.2018г., фактура № **********/13.02.2018г., фактура № **********/13.03.2018г. и фактура № **********/13.04.2018г., са погасени в пълния им размер общо от 330.61 лв. и не фигурират като неплатени в счетоводството на ,,Енерго-Про Продажби” АД. От приетата СИЕ е видно, че неплатените задължения по процесните фактури са в размер на 19 лв., представляващи дължимо вземане по фактура № ********** от 12.04.2018г. Видно от заключението на СИЕ, считано от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 06.07.2018г., мораторната лихва е на обща стойност 13.36 лв., като към датата на изготвяне на СИЕ – 06.12.2018г., в информационната система на „Енерго-Про Продажби” АД не фигурира задължение за неплатена лихва за забава. От СИЕ е видно, че количествата ел.енергия в процесните фактури са остойностени правилно, съобразно утвърдените от КЕВР цени за съответния период.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи :
Предявени са искове с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 и чл.86 от ЗЗД, които съдът намира за допустими. За ищеца е налице правен интерес от предявяване на настоящия иск за установяване съществуването на вземането, за което е издадена Заповед № 1744/19.07.2018г. по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС, връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл.47 от ГПК, като искът е предявен надлежно в срока по чл.415,ал.4 във вр. ал.1 от ГПК.
Разгледан по същество, предявеният иск с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД се явява частично основателен по изложените по-долу съображения.
Въз основа на приетите по делото писмени доказателства (заявление № 2380251/11.11.2013г., съгласие на собственик на недвижим имот към ползвател от 11.11.2013г., договор за наем на недвижим имот от 11.11.2013г., извлечение от сметка към 06.07.2018г., справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца към 04.10.2018г. за потребител Е.А.И., извлечение за фактури и плащания към 04.10.2018г.), съдът приема за доказани твърденията на ищеца, че между него и ответницата Е.И. е налице облигационна връзка, възникнала по силата на договор за доставка и продажба на ел. енергия, сключен между страните на 11.11.2013г. Цитираните писмени доказателства и заключението на приетата и неоспорена от страните СИЕ, обосновават извода, че ответницата е потребител на ел. енергия за битови нужди, по смисъла на §1,т.42 от Закона за енергетиката, както и че ищецът и ответникът са страни по сделка с ел. енергия по смисъла на чл.92 от ЗЕ. Интересът, който се реализира посредством правната връзка между доставчика и потребителя на ел. енергия, сочи желание да бъде получено определено количество ел. енергия срещу задължението да бъде заплатена определена цена. Този предмет на отношението обуславя и равнопоставеността на страните по сделката с електрическа енергия. Въз основа на приетите по делото писмени доказателства и от заключението на приетата и неоспорена от ответницата СИЕ, в случая се установяват по безспорен начин фактите, че по силата на сключения между тях договор от 11.11.2013г. ищецът е предоставил на ответницата, за клиентски номер **********, и потребителят Е.И. е получила от „Енерго-Про Продажби” АД гр. Варна и е ползвала ел. енергия в обект на потребление с абонатен номер **********, намиращ се в град Горна Оряховица, ул…, през период на потребление от 22.09.2017г. до 21.03.2018г., за електромер № 1114021666169709, на обща стойност 311.61 лв., за което са издадени следните документи : фактура № **********/13.11.2017г. на стойност 57,38 лв., фактура № **********/13.12.2017г. на стойност 92,98 лв., фактура № **********/15.01.2018г. на стойност 46,49 лв., фактура № **********/13.02.2018г. на стойност 33,37 лв., фактура № **********/13.03.2018г. на стойност 58,04 лв., фактура № **********/13.04.2018г. на стойност 23,35 лв., както и от ответницата е потребена двукратно услугата „възстановяване на захранването (електромер)”, за което са издадени фактура № ********** от 08.01.2018г. и фактура № ********** от 12.04.2018г., на обща стойност 38 лв., т.е. всичко на обща стойност 349.61 лв. При тези факти, в случая се обосновава извод, че за ответницата е възникнало задължение, по силата на сключения с ищцовото дружество договор за продажба на ел.енергия, да плати цената на реално доставената й от ищеца и ползвана от нея ел. енергия в обект на потребление в град Горна Оряховица, ул…, за период на потребление от 22.09.2017г. до 21.03.2018г., както и такси за „възстановяване на захранването (електромер)”, всичко на стойност 349.61 лв., при условията и по начина, визирани в договора.
Основанието за заплащане на ел. енергия е нейното ползване, поради което потребителят дължи заплащане на цената на реално доставената му и получена от него ел. енергия за конкретен обект на потребление, по открита на негово име партида, отчетена по надлежния за това ред със законно монтирано и сертифицирано СТИ – електромер, за същия обект на потребление.
На следващо място, от приетата и неоспорена от ищеца СИЕ, кореспондираща на приетите писмени доказателства, цитирани по-горе, се установява по безспорен начин, че към 19.07.2018г. (датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК), както и към 16.10.2018г. (датата на подаване на исковата молба по настоящото дело), във връзка с продажба на ел. енергия за обект на потребление, находящ се на адрес в град Горна Оряховица, ул. …, за клиентски № ********** и абонатен № **********, са били налични неплатени парични задължения по фактури, издадени в периода от 13.11.2017г. до 13.04.2018г., на обща стойност 349.61 лв., както и неплатено задължение за мораторна лихва, начислена за периода от датата на падежа на всяко едно парично задължение по процесните фактури до 06.07.2018г., на обща стойност 13.36 лв.
Въз основа на приложените писмени доказателства и на приетата СИЕ, съдът намира, че ответницата дължи на ищеца заплащане на сумата от 19 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената /стойността/ на ползваната от ответницата услуга „възстановяване на захранването (електромер)”, по фактура № **********/12.04.2018г., тъй като ответницата не е изпълнила договорното си задължение за заплащане на падежа на цената на реално доставената й от ищеца и ползвана от нея през отчетния период услуга по цитираната фактура. Наред с това, до приключване на устните състезания по делото не са събрани никакви годни доказателства, които да удостоверяват изпълнение на това парично задължение от страна на ответницата, в чиято доказателствена тежест е докаже изпълнението.
Предвид изложените по-горе съображения, съдът приема за безспорно установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна за сумата от 19 лева, представляваща неизпълнено задължение за заплащане на цената /стойността/ на ползваната от ответницата услуга „възстановяване на захранването (електромер)”, по фактура № **********/12.04.2018г. Поради това, съдът счита, че искът в тази негова част се явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, като се приеме за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 19 лв., представляваща стойността на доставена и ползвана от нея услуга „възстановяване на захранването (електромер)”, за обект на потребление в гр. Горна Оряховица, ул. „…, за клиентски номер **********, абонатен номер ********** – вземане по фактура № **********/12.04.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1744/19.07.2018г. по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС.
Наред с това, обаче, въз основа на приетата и неоспорена от ищеца СИЕ се установява по безспорен начин, че към датата на извършване на проверката в счетоводството на ищеца от вещото лице – 06.02.2019г., ответницата е изпълнила задължението си за заплащане на ищеца на начислените й суми за консумирана електрическа енергия и за предоставена услуга по възстановяване на захранването /електромер/, по процесните фактура № **********/13.11.2017г., фактура № **********/13.12.2017г., фактура № **********/08.01.2018г., фактура № **********/15.01.2018г., фактура № **********/13.02.2018г., фактура № **********/13.03.2018г. и фактура № **********/13.04.2018г., на обща стойност 330.61 лв., както и е изпълнила задължението си да заплати начислената от ищеца мораторна лихва общо в размер на 13.36 лв. Поради това, съдът счита, че в случая не може да се приеме за установено съществуването на парично вземане на ищеца „Енерго-Про Продажби” АД град Варна от ответницата за сумата от 330.61 лв., представляваща неизпълнено задължение за заплащане на стойността на потребената от ответницата И. ел.енергия и стойността на предоставената й услуга по възстановяване на захранването /електромер/, по горепосочените 7 фактури, както и на парично вземане за мораторна лихва общо в размер на 13.36 лв., тъй като до приключване на устните състезания в настоящото съдебно производство тези парични задължения са изцяло погасени чрез извършени плащания от абоната Е.И.. Поради това, съдът счита, че исковете се явяват неоснователни и недоказани и следва да бъдат отхвърлени като такива в тази тяхна част, заедно с акцесорната претенция за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 19.07.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото, с оглед задължителното тълкуване на закона, дадено в т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълкувателно дело № 4/2013г. по описа на ВКС, ОСГТК, съдът, който разглежда иска по чл.415,ал.1 от ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Предвид изхода по настоящия спор и на основание чл.78,ал.1 от ГПК, основателна се явява претенцията на ищеца за присъждане на направените по делото съдебни разноски за доплатена държавна такса в размер на /75 лв./, за депозит за възнаграждение на вещо лице по СИЕ /120 лв./ и за платено юрисконсултско възнаграждение /100 лв./, общо в размер на 295 лв. в исковото производство, както и за присъждане на направените в заповедното производство разноски за платена държавна такса и за платено юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство общо в размер на 75 лв., които следва да бъдат възложени в тежест на ответницата, тъй като с поведението си /неизпълнение на падежа на парични задължения/, същата е станала причина за депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС и за образуване на исковото съдебно производство, като ответницата не е признала предявените искове, нито е предявила своевременно искания и/или ангажирала годни писмени доказателства във връзка с извършените от нея плащания в хода настоящото производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Е.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. С. С., Я.М.Д. и Г.К., СУМАТА от 19.00 лв. /деветнадесет лева/, представляваща неплатена стойност /цената/ на доставена и ползвана услуга „възстановяване на захранването (електромер)”, за обект на потребление в гр. Горна Оряховица, ул…, за клиентски номер **********, абонатен номер ********** – вземане по фактура № ********** от 12.04.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от 19.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 1744/19.07.2018г. по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС.
ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл.415,ал.1 във вр. чл.422,ал.1 от ГПК във вр. чл.79,ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, предявени от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс Г, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д.и Г.К., чрез процесуален представител : юрисконсулт Н.Д., за приемане за установено по отношение на Е.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна, : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от законните си представители П.С., Я.Д.и Г.К., СУМАТА от 330.61 лв. /триста и тридесет лева и шестдесет и една стотинки/, представляваща главница за незаплатена ел. енергия и услуга „възстановяване на захранването /електромер/”, за период на потребление от 22.09.2017г. до 21.03.2018г., за обект с абонатен № **********, намиращ се в гр. Горна Оряховица, ул. .. за клиентски номер **********, абонатен номер **********, - вземания по фактура № **********/13.11.2017г., фактура № **********/13.12.2017г., фактура № **********/08.01.2018г., фактура № **********/15.01.2018г., фактура № **********/13.02.2018г., фактура № **********/13.03.2018г. и фактура № **********/13.04.2018г., заедно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС в съда – 19.07.2018г. до окончателното изплащане на вземането, както и СУМАТА от 13.36 лв. /тринадесет лева и тридесет и шест стотинки/, представляваща лихва за забава за периода, считано от датата на падежа на вземането по всяка една фактура до 06.07.2018г., за които е издадена Заповед № 1744/19.07.2018г. по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА Е.А.И. с ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : град Варна 9009, район „Владислав Варненчик”, ВАРНА ТАУРС – Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258, представлявано от П. С. С., Я.М. Д. и Г.К., СУМА в размер на 295 лв. /двеста деветдесет и пет лева/, представляваща направените в исковото производство съдебни разноски за доплатена държавна такса, за възнаграждение на вещо лице и за юрисконсултско възнаграждение, както и СУМА в размер на 75 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща направените в заповедното производство по ч. гр. дело № 1466/2018г. по описа на ГОРС съдебни разноски за платена държавна такса и за юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване от страните, в двуседмичен срок от връчването му, пред Великотърновски окръжен съд.
На основание чл.7,ал.2 от ГПК, на страните да се връчи препис от решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : ……...........................