РЕШЕНИЕ
№ 443
гр. ВТ , 29.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВТ в публично заседание на девети декември, през две
хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Йордан Воденичаров
Светослав Иванов
като разгледа докладваното от Светослав Иванов Въззивно гражданско дело
№ 20204100500839 по описа за 2020 година
Производството е по чл. 269 и сл. ГПК.
С решение № 260200/07.10.2020 г. по гр. д. № 667/2020 г. на Великотърновския
районен съд (ВТРС) е прието за установено, че Е. Н. В., ЕГН: **********, гр. В. Т., ул. „ЛК“
№ *, ет. *, не дължи на „ЕС“ АД, ЕИК: ***, гр. В., бул. „В“ № *, сумата от 6004.99 лв.,
начислена по фактура № ********** от 21.02.2020 г. за периода от 29.05.2015 г. до
16.08.2019 г. по кл. № ********** и аб. № **********.
Срещу така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от „ЕС“ АД, гр. В., в
която се навеждат доводи за нейната неправилност. Моли се Великотърновския окръжен съд
(ВТОС), с което да отмени обжалваното решение, и да постанови ново решение, с което да
присъди изцяло претендираните суми. Претендират се и разноски.
В постъпилия отговор на въззивната жалба от Е. Н. В., гр. ВТ, се навеждат доводи за
правилност на атакуваното решение и се моли ВТОС да го потвърди. Претендират се и
разноски.
След като взе предвид установените по делото доказателства, посредством събраните
доказателствени средства, и обсъди исканията, доводите и възраженията на страните,
съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, Великотърновският окръжен съд намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
По фактите:
1
Между Е. Н. В. и „Е“ АД било постигнато съгласие за доставка на ел. енергия срещу
възнаграждение до обект в с. М, общ. ВТ, за която цел била открита партида с кл. №
********** и аб. № **********, видно от договор за достъп и пренос на ел. енергия №
3795452 от 08.06.2015 г. и предложението за това (л. 31-33 от п. д.). Съгласно констативен
протокол (КП) № 15112776 от 28.05.2015 г. (л. 34-35 от п. д.) процесното средство за
търговско измерване (СТИ) е монтирано на физическото лице с нулеви показатели в
21
дневната (Т) и нощната (Т) тарифи – без, обаче, да е посочено какви са били показателите
34
в скритите му регистри (Т и Т).
Съгласно КП № 1502626/16.08.2019 г. (л. 19 от п. д.) същото СТИ е било
демонтирано от служители на „ЕС“ АД и пълномощници на „Е“ АД със следните показатели
1 kWh 2 kWh 3 kWh обща kWh
в тарифите (Т): Т 6923, Т – 15 519, Т – 36 068, Т – 22 442 . След
това електромерът е бил изпратен за проверка в „Българския институт по метрология“
(„БИМ“), гр. Русе. В „БИМ“ била направена проверка на СТИ и се установило, че в него
няма видима външна намеса или повреда; при софтуерно четене, обаче, била констатирана
3 kWh
енергия, натрупана в Т – 36 068 , без да се визуализира; електромерът отговарял на
метрологическите изисквания за измерване на ел. енергия, но не съответствал на
техническите характеристики (л. 22 и сл. от п. д.).
Със становище за начисление на ел. енергия от 21.02.2020 г. на „ЕС“ АД (л. 23 от п.
д.) е дало съгласие на Е. Н. В. да се начисли общо количество ел. енергия в размер на 36 068
kWh
за периода от 29.05.2015 г. до 16.08.2019 г. до обекта в с. М. След което същото
дружество е издало фактура № **********/21.02.2020 г. (л. 24 и сл. от п. д.) за обща сумата
от 6004.99 лв. Фактурата била предявена от търговското дружество на Е. Н. В. за плащане с
писмо, съдържащо уведомление за извършената проверка 16.08.2019 г. (л. 29 от п. д.).
Писмото било получено на 22.02.2020 г. (срвн. известие за доставяне, което се намира на л.
30 от п. д.).
От заключението на назначената по делото съдебно техническа експертиза (СТЕ) на
доц. д-р ИМН (л. 53 и сл. от п. д.) се доказва, че при прочит на паметта на процесното СТИ е
1
била констатирана следната информация: Т (нощна тарифа, визуализирана на екрана) –
kWh 2 kWh 3
6923.3 , Т (дневна тарифа, визуализирана на екрана) – 15 521.2 , Т
kWh 4
(невизуализирана на екрана тарифа) – 36 068.2 , Т (невизуализирана на екрана тарифа)
kWh total kWh
– нулеви показатели, Т (обща тарифа) – 22 444.6 . Вещото лице (ВЛ) е
посочило, че е невъзможно да се установи на какво и кога се е получило наличието на
3
показания в невизуализирания, скрит регистър (Т) на процесния електромер.
По правото:
Въззивният съд счита, че пред първоинстанционния съд е били предявен отрицателен
установителен иск (ОУИ) по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ за
установяване, че Е. Н. В., гр. ВТ, не дължи на ответното дружество „ЕС“ АД, гр. В., сумата
от 6004.99 лв., начислена по фактура № **********/21.02.2020 г. за периода от 29.05.2015 г.
до 16.08.2019 г. по кл. № ********** и аб. № **********, за недоставена и непотребена ел.
енергия до обект в с. М, общ. ВТ.
В случая ВТОС намира, че е положително установен интересът на ищеца от
образуването на производството като процесуална предпоставка на ОУИ (чл. 124, ал. 1
2
ГПК). Това е така с оглед на обстоятелството, че ответното дружество е искало от ищцата
изпълнение по извънсъдебен ред на твърдяното от него вземане в отричания размер. За тази
цел „ЕС“ АД е издало фактура от 21.02.2020 г., която е била връчена на Е. Н. В. за плащане.
Така претендираното вземане от търговското дружество е от естество да застраши правната
сфера на потребителката, поради което за Е. Н. В. се е породил интерес от предявяването на
ОУИ по чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, за да иска установяването със сила
на пресъдено нещо неоснователността на претендираното спрямо нея от „ЕС“ АД
облигационно право.
Доказателствената тежест при ОУИ се носи от ответното дружество. Ето защо, за да
бъде отхвърлен ОУИ за несъществуването на вземането по чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, търговското
дружество трябва да установи, че са налице измерени, т. е. доставени на и получени от
ищцата, количества ел. енергия, натрупани в невизуализиран регистър на процесното СТИ,
въз основа на което е била преизчислено количество ел. енергия в тези регистри в
претендираните размери и суми. Ищцата Е. Н. В., от своя страна, носи тежестта на
доказване относно евентуалните си възражения, които изключват съществуването на
вземането на ответника (че е платила, че вземането се е погасило по давност и пр.).
В настоящия случай ВТОС намира, че не е било надлежно доказано от „ЕС“ АД, че
3
процесното СТИ е било монтирано на Е. Н. В. с нулеви показатели в скрития регистър (Т)
до обекта в гр. ВТ.
От една страна, процесният протокол № 15112776/28.05.2015 г. е инсуфициентен в
това отношение: той установява какви са били показанията на електромера при монтирането
21
му през 2015 г. единствено в дневната (Т) и нощната (Т) тарифи: т. нар. „визуализираните“
4
регистри, но не и на показанията на т. нар. „скрит“ регистър (Т). Следователно, възможно е
процесното СТИ да е било монтирано до обекта със съответните показания още през 2015 г.
Впрочем, процесният протокол № 1502626/16.08.2019 г. също е недостатъчен в това
отношение: той установява какви са били показанията на електромера при демонтирането,
но не и преди това.
От друга страна, експертизата на БИМ не е констатирала дали преминаващата през
процесния електромер ел. енергия се отчита – действително – в скрития, трети регистър. От
това пък би могло да се заключи, че твърдението на търговското дружество, че ел. енергия,
която преминава през процесното СТИ, не се отчита изцяло във визуализираните регистри,
защо се регистрирала ел. енергия и в невизуализирания регистър, не е било надлежно
доказано при условията на пълно и главно доказване. Най-сетне, ВЛ сочи, че не е възможно
да се установи на какво в случая дължат показанията в скрития, четвърти регистър.
Предвид на задължението на съда да приеме за ненастъпило всичко, което не е било
надлежно доказано по делото (per contrario от чл. 154, ал. 1 ГПК) ВТОС намира, че в случая
не е налице първата предпоставка от хипотезата на чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ: да са установени
измерени – т. е. доставени и получени – количества ел. енергия в невизуализираните
регистри на процесното СТИ с кл. № ********** и аб. № ********** до обект в с. М, общ.
3
ВТ. По делото е доказано само, че в скрития регистър (Т) на електромера има някакви
показатели, без да е доказано на какво се дължат те и от кога те са били – ако въобще са
били – отчетени. При това е безпредметно да се изследват останалите елементи от
фактическия състав на твърдяното вземане от „ЕС“ АД, гр. В., спрямо Е. Н. В.. Ето защо
3
релевираните доводи на въззивната страна в обратния смисъл са неоснователни.
Съгласно така установената фактически обстановка и направените въз основа на нея
правни изводи съставът на въззивния съд приема, че законосъобразно първоинстанционният
съд е приел, че ищецата Е. Н. В., гр. ВТ, ул. „ЛК“ № *, ет. *, не дължи на „ЕС“ АД, ЕИК:
***, гр. В., бул. „В“ № *, сумата от 6004.99 лв., начислена по фактура № ********** от
21.02.2020 г. за недоставена и непотребена ел. енергия в периода от 29.05.2015 г. до
16.08.2019 г. до обект в с. М, общ. ВТ с кл. № ********** и аб. № **********. Понеже
крайните изводи на въззивния съд съвпадат с тези на първоинстанционния съд, то на
основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 ГПК атакуваното съдебно решение следва да бъде
потвърдено като правилно, а настоящата въззивна жалба – оставена без уважение.
По разноските:
При този изход на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има Е. Н.
В. спрямо „ЕС“ АД в размер на 750 лв. за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Воден от горните съображения и на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, пр. 1 и чл. 78, ал.
3 ГПК, Великотърновският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260200/07.10.2020 г. по гр. д. № 667/2020 г. на
Великотърновския районен съд.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ЕС“ АД, ЕИК: ***, гр. В., бул. „В“ № *, да
заплати съдебно-деловодни разноски на Е. Н. В., ЕГН: **********, гр. ВТ, ул. „ЛК“ № *, ет.
*, в размер на 750 (седемстотин и петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен
съд (чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК) в едномесечен срок (чл. 283 ГПК) от връчването му
страните при наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1-2 ГПК, като тези по чл. 280, ал. 1
ГПК трябва да бъдат посочени в изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, което изложение и
касационната жалба трябва да бъдат (при)подписани от адвокат или юрисконсулт, освен ако
страната притежава юридическа правоспособност, за което следва да представи
доказателства (чл. 284, ал. 2 ГПК).
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5