№ 182
гр. Пловдив, 12.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Вера Ив. И.
Членове:Катя Ст. Пенчева
Тодор Илк. Хаджиев
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
като разгледа докладваното от Катя Ст. Пенчева Въззивно търговско дело №
20235001000125 по описа за 2023 година
Производството е въззивно по реда на чл.258 и сл. ГПК.
С решение №339/24.11.2022г., постановено по търг. д. №1327/2021г. по
описа на Окръжен съд Стара Загора, са отхвърлени предявените искове от А.
Н. Х., с ЕГН ********** против „ЗК Л. И.“ АД - гр.С., ЕИК ********* за
заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки, страдания и психически стрес по повод получените от
него телесни увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 29.10.2020г. и
обезщетение в размер на 1 610лв. за претърпените имуществени вреди -
разходи за медикаменти и лечение; законната лихва върху претендиралата
главница от датата на уведомяване на ответника - 14.12.2020г. до датата на
окончателното изплащане на обезщетението.
А. Н. Х., с ЕГН ********** е осъден да заплати на „ЗК Л. И.“ АД, ЕИК
********* направените в производството разноски в размер на 3 078,30лв.
Срещу постановеното решение е подадена въззивна жалба от ищеца в
първоинстанционното производство – А. Н. Х.. Счита, че решението е
неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие с материалния
1
закон и в нарушение на процесуалните превила. Извършен е подробен анализ
на доказателствата по делото и изведените изводи на съда въз основа на тези
доказателства. Твърди се, че правилно първоинстанционният съд е приел
наличието на претърпени вреди от страна на ищеца, вследствие ПТП от
29.10.2020г. Изразено е несъгласие с решаващите изводи за неоснователност
на иска – за липса на вина на водача на застрахования товарен автомобил „М.
С.“, с рег. № ******** - И. Г. К.. Изложени са подробни съображения, с
доводи, за неправилност на изводите на първостепенния съд в тази насока,
поради противоречие с приобщените по делото писмени и гласни
доказателства, и експертни заключения. Твърди се, че първоинстанционният
съд е извършил неправилна преценка относно причината за настъпване на
процесното ПТП, която, според жалбоподателя, е предприетата от водача на
т.а. „М. С.“ маневра за обръщане посоката на движение в нарушение на
правилата за движение по пътищата – чл.25 от ЗДвП. Твърди се, че за да
предприеме маневрата обратен завой на конкретния пътен участък, в който, за
около 74м., е имало прекъсване на ограничителната предпазна ограда между
платната за движение в различните посоки, водачът на товарния автомобил е
следвало да го спре в промеждутъка на мантинелите, с което да заеме и
блокира практически цялата лява пътна лента, с цел изчакване преминаването
на участниците от насрещното движение. В този смисъл е въведено оплакване
за необоснованост на извода на съда, че водачът на товарния автомобил не
бил осъществил противоправно поведение, което да е в причинна връзка с
настъпилото ПТП. Като такова поведение се сочи предприетото от водача на
т.а. завиване в обратна посока, а евентуалната вина на другия участник в ПТП
– водача на лекия автомобил би имала значение само за регресна претенция и
основание за ангажиране на солидарна отговорност на засрахователя, при
когото е застрахован л.а. „Ф. Ш.“. Твърди се, че в конкретния случай
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и за двете моторни превозни средства, участвали при
процесното ПТП е ответникът „ЗК И.“ АД. Наведени са доводи за
приложение правилата за независимо съизвършителство по смисъла на чл.499
ал.7 от КЗ и в този смисъл, че евентуално деликтно поведение на водача на
лекия автомобил не следва да рефлектира върху правата на ищеца –
пострадало лице. Развити са съображения за основателност на иска за
обезщетение за неимуществени, имуществени вреди и акцесорната претенция
2
за законна лихва. Като процесуално нарушение се сочи приетото от съда
липса на противоправно поведение от страна на водача на т.а., независимо от
съдържащо се в отговора на исковата молба признание на иска и отделените
за безспорни обстоятелства. Иска се обжалваното решение да бъде отменено
и да се постанови друго, с което исковите претенции да бъдат уважени
изцяло. С въззивната жалба не са предявени доказателствени искания.
Претендират се сторените по делото разноски – адвокатско възнаграждение в
размер съобразно Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е постъпил отговор от въззиваемата
страна - „ЗК Л. И.“ АД. С писмена молба /от 27.03.2023г./ и в съдебно
заседание, чрез процесуалния си представител, въззиваемата страна изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба. Претендират се
сторените пои делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост
на решението в обжалваната част и спазване на императивните норми на
материалния закон.
Въззивната жалба е допустима, като депозирана в законоустановения
срок от надлежна страна и с предписаното от закона съдържание.
Предмет на обжалване в настоящия процес е валидно и допустимо
решение.
Същото е постановено по предявен иск с правно основание чл.432 ал.1
от КЗ.
Ищецът в първоинстанционното производство – А. Н. Х., е въвел
твърдения в исковата молба срещу „ЗК Л. И.“ АД за наличие на
предпоставките по 432 ал.1 от КЗ, а именно: На 29.10.2020г., на път *-*, при
км. 218+0 м., водачът И. Г. К. на товарен автомобил марка и модел „М. С.“, с
рег. № ********, нарушил правилата за движение и ударя лек автомобил
марка и модел „Ф. Ш.“, с рег. № ********, управляван от Ю. Ф. Я., с което
реализирал ПТП. При злополуката пострадал пътникът в лек автомобил
марка и модел „Ф. Ш.“, с рег. № ******** - А. Н. Х.. За произшествието бил
съставен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица №*****-
3
*****/2020г. Образувано било и досъдебно производство №***/2020г., по
описа на Сектор „ПП“ при ОД на МВР - С. З.. След инцидента, пострадалият
А. Н. Х. бил транспортиран до УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П., където бил приет в
Клиниката по ортопедия и травматология с оплаквания за силни болки в
дясното рамо и ръка, невъзможност за извършване на движения с десния
крайник и рамото и болки в цялото тяло. Поставена му била диагноза:
Счупване на горния край на раменната кост /хумерус/, закрито; Фрактура
коли хирургици хумери декстра. След клинично обсъждане било взето
решение за провеждане на медикаментозно и оперативно лечение. На
30.10.2020г. под обща анестезия е направено открито наместване на
фрактурата на хумеруса, като е поставена вътрешна фиксация със
заключваща странична проксимална плака и винтове. Изложени са подробно
и конкретно факти относно начина на протичане на лечението,
продължителен и тежък възстановителен процес, недовел до окончателно
възстановяване. Въведени са твърдения и за извършени разходи по повод
лечението, представляващи имуществени вреди - в общ размер на 1 610лв.,
конкретно посочени. Твърди се, че пътният инцидент причинил на ищеца
внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и
страдания, подробно описани, както и психическа нестабилност.
Отговорността на ответника се ангажира с наличие на валиден договор
по застраховка Гражданска отговорност за товарен автомобил марка и модел
„М. С.“, с рег. № ********, обективиран в застрахователна полица №
**/**/************, валидна от 26.08.2020г. до 26.08.2021г. Съгласно чл.380
от КЗ ищецът отправил към застрахователя писмена застрахователна
претенция на 14.12.2020г., но към момента на депозиране на исковата молба,
застрахователят не е определил и изплатил обезщетение по заявената
извънсъдебна претенция. Искането, с което е сезиран съдът, е да се постанови
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение
в размер на 50 000лв. за неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и психически стрес по повод получените от него телесни
увреждания, в резултат от ПТП, настъпило на 29.10.2020г.; 1 610лв. за
претърпените имуществени вреди - разходи за медикаменти и лечение;
законната лихва върху претендиралата главница от датата на уведомяване на
ответника - 14.12.2020г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението.
4
В представения в срока по чл.367 от ГПК отговор на исковата молба
ответникът „ЗК Л. И.“ АД е оспорил така предявените искове. Не оспорва
факта на настъпило на 29.10.2020г. на път *-* ПТП с участието на товарен
автомобил „М. С.“ с рег. № ********, управляван от И. Г. К., както и
наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка
Гражданска отговорност на автомобилистите по отношение на този
автомобил към датата на ПТП. Отговорът на исковата молба съдържа
изявление за неоспорване вината на водача на товарния автомобил. Не
оспорва заплащането от страна на ищеца на сумата 1 610лв. във връзка
проведените изследвания и лечение. Заявява, че оспорва всички останали
твърдения в исковата молба, включително и твърдението, че вина за
причиненото травматично увреждане има единствено и само водачът на
товарен автомобил „М. С.“. По отношение на претенцията за неимуществени
вреди е изразено становище, че еквивалентното обезщетение би било в
размер на 10 000лв., като се възразява за прекомерност на претендираното
обезщетение. Въведено е възражение за съпричиняване от страна на ищеца за
настъпване на вредоносния резултат, изразяващо се в пътуване без правилно
поставен обезопасителен колан, в нарушение на разпоредбите на чл.137а от
ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установи следното:
Претенцията е за репариране на вреди при условията, визирани в чл.432
ал.1 от Кодекса за застраховането, съгласно която увреденото лице, спрямо
което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“, при спазване на
изискванията на чл.380. В чл.432 ал.1 от КЗ е признато право в полза на
увреденото лице, да предяви пряк иск срещу застрахователя за заплащане на
дължимото обезщетение. За да се ангажира отговорността на застрахователя
по чл.432 ал.1 от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да
съществува валидно застрахователно правоотношение, породено от договор
за застраховка „Гражданска отговорност”, между прекия причинител на
вредата и застрахователя. Наред с това, следва да са налице и останалите
предпоставки, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован, спрямо увредения за обезщетяване на причинените вреди – а
именно: да е причинена вреда, тази вреда да е причинена виновно, наличие на
5
причинна връзка между противоправното поведение и причинената вреда.
Не е спорно наличието на валидно застрахователно правоотношение,
породено от договор за застраховка „Гражданска отговорност” с ответното
дружество по отношение на товарен автомобил „М. С.“ с рег. № ********. В
мотивите на обжалваното решение се съдържа подробно и обстойно
изясняване на причинените на ищеца травматични увреждания,
представляващи неимуществени вреди и сторени разходи за лечение,
представляващи имуществени вреди, като на основание чл.272 от ГПК
въззивният съд препраща към тази част от мотивите.
С оглед решаващите мотиви на първоинстанционния съд за
неоснователност на иска, че не е установено извършено виновно
противоправно деяние от застрахования при ответното дружество водач, то
основният спорен въпрос, пренесен и пред въззивната инстанция, е налице ли
е един от кумулативните елементи на непозволеното увреждане, пораждащ
основание за отговорност на прекия причинител – застрахован, спрямо
увредения за обезщетяване на причинените вреди, а именно – тези вреди да са
причинени виновно от водача на МПС – товарния автомобил „М. С.“ и
наличие на причинна връзка между противоправно негово поведение и
причинената вреда.
За изясняване и отговор на този въпрос, първоинстанционният съд
правилно се е позовал на заключението от допуснатата комплексна
съдебномедицинска и автотехническа експертиза в автотехническата й част. В
същата коректно е описан механизмът на ПТП, а именно: На 29.10.2020г. по
път *-*, около 14:30ч., в светлата част на денонощието, в посока от север на
юг се е движил т.а. „М. С.“, с рег. № ********, с водач И. Г. К.. Видимостта е
била нормална. Участъкът от пътя е бил прав, с две пътни ленти за движение
в едната посока. В същото време, в същата посока след него със скорост
около 70 км/ч /която скорост е определена само по показания на водача Я.,
разпитан като свидетел по делото/ се е движил л.а. Ф. Ш., с рег. № ******** и
водач Ю. Ф. Я.. На предна дясна седалка, до водача е пътувал ищецът А. Н.
Х.. На км 218+000 водачът на т.а. М. е спрял в дясната пътна лента, след
което е предприел маневрата „Завиване в обратна посока”. Когато товарният
автомобил е навлязъл в лявата пътна лента, заемайки около 2,85м. от нея,
водачът на л.а. „Ф.“ е предприел навлизане в лявата пътна лента. На около
6
0,97м южно от линията на ориентира т. Ор и на 1,55 - 2,25м западно от
източната граница на платното за движение, в източната пътна лента е
настъпил удар между двете МПС. За т.а. „М.“ ударът е настъпил в странична
задна лява част, в областта на задна лява гума, а ударът за л.а. „Ф.“ е бил в
предна дясна част, в областта на предната броня и на десния фар. В резултат
на удара, товарният автомобил се е завъртял наляво около вертикалната си ос
и се е установил в покой с предните си състави насочени на север. Лекият
автомобил се е установил в близост до т.а. Ударът между двете МПС е
настъпил в източната /лявата/ пътна лента. Разположението на автомобилите
към момента на настъпване на удара е показано на мащабната скица.
Товарният автомобил „М. С.“ с рег. № ******** е предприел маневрата
„Завиване в обратна посока” и е навлязъл в лявата пътна лента, когато л.а. „Ф.
Ш.“ бил на разстояние от около 80м от мястото на удара. Към този момент
лекият автомобил е бил разположен в дясната пътна лента. Видно от
приложената към заключението скица, непосредствено преди ПТП-то и двата
автомобила са се движели в дясната пътна лента.
Вярно е, че вещото лице проследява две възможности/хипотези,
предхождащи ПТП /тъй като местопроизшествието не е запазено,
констатациите на вещото лице са на база гласните доказателства –
показанията на свидетелите Я. и К., които имат известно противоречие/. При
първата хипотеза непосредствено преди ПТП и в момента на удара товарният
автомобил е бил в покой, разположен напречно на платното за движение в
участъка на прекъснатата разпределителна линия. В тази насока са
показанията на свидетеля К.. При втората хипотеза непосредствено преди
ПТП товарният автомобил е бил в покой в дясната пътна лента. Лекият
автомобил „Ф.“ се е движел в дясната пътна лента. Водачът на лекия
автомобил е предприел заобикаляне на товарния автомобил, но в този момент
водачът на т.а. е предприел маневра „завиване в обратна посока“ и е спрял в
лявата пътна лента от участъка, където е прекъсната разделителната ивица, за
да пропусне насрещно движещите се ППС. Към този момент в лявата пътна
лента се е реализирал ударът между двете МПС. В тази насока са показанията
са свидетеля Я., управлявал лекия автомобил „Ф.“. Изследвайки
възможността за предотвратяване на ПТП, според действията на двамата
водачи и отстоянията на двете МПС, вещото лице обаче е категорично в
констатацията, че и при двете хипотези водачът на товарния автомобил К. е
7
нямал техническа възможност да предотврати ПТП. И при двете хипотези
причините за настъпване на ПТП са субективните действия на водача на лек
автомобил „Ф.“, който не е възприел опасността за движението – спрелия в
лявата пътна лента товарен автомобил – при първата хипотеза. При втората
хипотеза /за каквато се твърди в показанията на свидетеля Я./ причината за
настъпване на ПТП отново са субективните действия на водача на л.а. „Ф.“,
който е имал техническата възможност да предотврати ПТП като предприеме
своевременно намаляване на скоростта си на движение или при
необходимост да спре, като запази разположението си в дясната пътна
лента от момента, в който водачът на т.а. „М.“ е предприел потегляне и
завиване в обратна посока от дясната пътна лента; субективните действия
на водача на л.а. „Ф.“, който не е възприел своевременно промяната в
пътната обстановка и е предприел маневрата „Заобикаляне” на т.а. „М.“ на
около 45м от мястото на удара, а към този момент товарният автомобил е бил
навлязъл в лявата пътна лента, заемайки около 2,85м от нея. Вещото лице е
категорично и в заключението си, че опасността за движение за лекия
автомобил и при двете хипотези е възникнала от момента, в който водачът е
имал техническа възможност да възприеме спрелия в източната пътна лента
– при първа хипотеза ; в дясна пътна лента – втора хипотеза, товарен
автомобил. И в двата варианта разстоянието за видимост за участъка, където
е възникнало ПТП, е около 120м. – значително по-малко от необходимия
спирачен път за лекия автомобил /около 54м. при скорост 70км/ч/. И тъй като
разстоянието на видимост е по-голямо от опасната зона за спиране, водачът
на лекия автомобил е имал техническа възможност да предотврати ПТП, като
предприеме своевременно намаляване скоростта/ своевременно аварийно
спиране или – при тази значителна видимост да не предприема маневра
„заобикаляне“, а да продължи движението си в дясната пътна лента. Т.е. – при
втората хипотеза, за която депозира показания свидетелят Я., ПТП-то не би
настъпило, ако към момента на видимост – достатъчен, водачът на лекия
автомобил е продължил движението си в дясната пътна лента. Самият
свидетел Я. е депозирал показания: „Тръгва да прави завой наляво и цялото
пътно платно го заема и ние няма от къде, не може да го изпреварим и се
блъскаме в него“ /а изпреварване не е следвало да се предприема/. „…. Като
го видяхме, че е спрял…Бусът беше спрял… Беше спрял с камиончето си на
около десетина метра пред нас и дадох ляв мигач да го изпреваря“. Т.е. –
8
водачът на лекия автомобил е възприел опасността – спрелия пред него
товарен автомобил, но въпреки това е предприел маневра „изпреварване“.
Съпоставимо с гласните доказателства и заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, не може да се направи друг извод освен
обоснования от първоинстанционния съд, за липса на противоправно
поведение/вина от страна на водача на товарния автомобил, на чиято вина се
основава претенцията на ищеца спрямо застрахователя. Заключението от
съдебноавтотехническата експертиза, като компетентно изготвено,
обосновано, изготвено въз основа на теоретични познания в съответната
специална област и неоспорено от страните, се кредитира изцяло и от
настоящата инстанция.
Ето защо неоснователно е оплакването на жалбоподателя в насока, че
първоинстанционният съд е извършил неправилна преценка относно
причината за настъпване на процесното ПТП. Не може да се приеме тезата на
жалбоподателя, че причината за ПТП е предприетата от водача на т.а. „М. С.“
маневра за обръщане посоката на движение в нарушение на правилата за
движение по пътищата по чл.25 от ЗДвП. Тези правила изискват от водач на
пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди
да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или
минават покрай него и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното
положение, посока и скорост на движение; при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея. От
носещата доказателствената тежест страна – ищеца, не са ангажирани
доказателства за субективно възприятие, че предприетата от водача на
товарния автомобил маневра би създала опасност за участниците в
движението, доколкото следващият го лек автомобил е бил на 120м зад него.
Показанията и на двамата свидетели – Я. и К., са в насока, че товарният
автомобил се е намирал в лявата пътна лента в участъка, където е
прекъснатата разделителна ивица, за да пропусне пътните превозни средства,
които се движат по насрещното платно за движение. За да предприеме
маневрата обратен завой на конкретния пътен участък, в който е имало
прекъсване на ограничителната предпазна ограда между платната за
движение в различните посоки, водачът на товарния автомобил конкретно е
9
бил спрял в промеждутъка на мантинелите и е заел лявата пътна лента, с цел
изчакване преминаването на участниците от насрещното движение. Факт е, че
ПТП-то е настъпило именно в лявата пътна лента, като за товарния автомобил
ударът е в задна лява част. В този смисъл напълно обоснован е изводът на
първостепенния съд, че водачът на товарния автомобил не е осъществил
противоправно поведение, което да е в причинна връзка с настъпилото ПТП.
Не е противоправно поведението на водача на товарния автомобил,
изразяващо се в предприемане маневра завиване в обратна посока, доколкото,
съгласно заключението на вещото лице в процесния участък не е имало
забранителен знак за предприемане на такава маневра, липсват доказателства
за забраната по чл.39 от ЗДвП. В този смисъл несъвместимо е позоваванета
във въззивната жалба за независимо съизвършителство - солидарна
отговорност по смисъла на чл.499 ал.7 от КЗ, като е ирелевантен и фактът, че
застраховател по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и за двете моторни превозни средства, участвали при
процесното ПТП е ответникът „ЗК И.“ АД, доколкото исковата претенция се
основава на вината на водача на товарния автомобил, от страна на когото не е
установено наличие на противоправно поведение – вина.
При описаното поведение на водачите на двете МПС при конкретната
пътна обстановка, първоинстанционният съд е извел правилния извод за
липса на вина от страна на водача на товарния автомобил. За да обоснове
извод за липса на виновно поведение от страна на водача на товарния
автомобил, окръжният съд е извършил обективна преценка на
доказателствата по делото, при която, в исковото производство не е
установено деликтно поведение на водача на посоченото от ищеца
застраховано МПС – товарния автомобил, за да се ангажира и
функционалната отговорност на застрахователя.
Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че приемайки липса на
противоправно поведение от страна на водача на товарния автомобил,
първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, като не е
преценил съдържащо се в отговора на исковата молба признание на иска и
отделените за безспорни обстоятелства. В доклада си по делото /л.80 по
делото, стр.13 от определението по чл.374 от ГПК/ първоинстанционният съд
не е приел за безспорно обстоятелство – наличие на вина у водача на товарния
автомобил. Вярно е, че в началната част на отговора на исковата молба се
10
съдържа изявление „Не оспорваме и вината на водача на товарния
автомобил“, но в същото време се съдържа и изявление „Оспорваме всички
останали твърдения в ИМ, включително и твърдението, че вина за
причиненото травматично увреждане има….“. Изявлението „Не оспорваме и
вината на водача на товарния автомобил“ не притежава процесуалните
характеристики на признание на иска по смисъла на чл.237 от ГПК. Такова
признание не може да се изведе и с оглед на категоричния факт, че както към
момента на предявяване на исковата молба, така и към настоящия момент,
застрахователят нито е определил, нито е изплатил застрахователно
обезщетение, въпреки депозираната застрахователна претенция още на
14.12.2020г. А и при претенция за репариране на вреди, установяване
елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е въпрос по
приложение на правото. По отношение изразеното в отговора на исковата
молба становище относно претенцията за неимуществени вреди в насока за
еквивалентно обезщетение в размер на 10 000лв., то същото е по повод
самостоятелно заявеното възражение по размера на иска - за прекомерност на
претендираното обезщетение.
По изложените съображения въззивната жалба се явява неоснователна,
а обжалваното решение, като правилно, следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл.273 от ГПК, във вр. с чл.78
от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна
направените разноски по делото за въззивното производство. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение, което, определено съгласно чл.25 ал.1 от
Наредба за заплащане на правна помощ и доколкото въззивното производство
е протекло в рамките на едно съдебно заседание, следва да бъде в размер на
100лв.
Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пловдивският
апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №339/24.11.2022г., постановено по търг. д.
№1327/2021г. по описа на Окръжен съд Стара Загора, с което са отхвърлени
предявените искове от А. Н. Х., с ЕГН ********** против „ЗК Л. И.“ АД -
гр.С., ЕИК ********* за заплащане на обезщетение в размер на 50 000лв. за
11
неимуществени вреди, изразяващи се в болки, страдания и психически стрес
по повод получените от него телесни увреждания, в резултат от ПТП,
настъпило на 29.10.2020г. и обезщетение в размер на 1 610лв. за претърпените
имуществени вреди - разходи за медикаменти и лечение; законната лихва
върху претендираната главница от датата на уведомяване на ответника -
14.12.2020г. до датата на окончателното изплащане на обезщетението и
А. Н. Х. е осъден да заплати на „ЗК Л. И.“ АД направените в производството
разноски в размер на 3 078,30лв.
ОСЪЖДА А. Н. Х., с ЕГН ********** да заплати на „ЗК Л. И.“ АД -
гр.С., ЕИК ********* разноски за въззивното производство в размер на
100лв.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12