РЕШЕНИЕ
№ 3342
гр. Пловдив, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Кристина Янк. Табакова
при участието на секретаря Радка Ст. Цекова
като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело №
20225330102106 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба от Г. П. Б., ЕГН ****, против Община
Пловдив, с която са предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 49
вр. 45 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати следните суми: 10 000 лева –
обезщетение за допълнително претърпени неимуществени вреди – болки и страдания,
нарушен нормален ритъм на живот, продължителен оздравителен процес, причинени от
закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния
фемур, в резултат на падането й на непочистена от снега улица – общински път,
стопанисван от ответната община, ведно със законна лихва в размер на 850 лева за периода
от 03.03.2018 г. – 15.02.2022 г.; 30 лева – обезщетение за имуществени вреди – направен й
тест за Ковид – 19, ведно със законната лихва в размер на 5.38 лева за периода от 12.05.2020
г. - 15.02.2022 г.; 2820 лева – обезщетение за имуществени вреди – за закупуване на
тазобедрена протеза, ведно със законната лихва в размер на 499.77 лева за периода от
19.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; 1800 лева – обезщетение за имуществени вреди – за закупуване
на остеосинтеза за извършване на операция, ведно със законната лихва в размер на 318.50
лева за периода от 20.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; 4 460 лева – обезщетение за имуществени
вреди за закупуване на ставна протеза за тазобедрена става, ведно със законната лихва в
размер на 476.97 лева за периода от 27.01.2021 г. – 15.02.2022 г.
Ищцата твърди, че на 03.03.2018 г., след приключване на работа в 16:00 часа, се
прибирала с лекия автомобил, управляван от с. й, който се движил по ****, в посока от
север на юг и спрял малко преди и срещу ТЦ"А", в който се намира м. за м. на ****. Ищцата
слязла от автомобила и по тротоара на бул. „С.“ тръгнала към пешеходната пътека до уч.
„Д.М.“, като започнала да пресича по пътеката от запад на изток. Твърди, че по уличното
платно имало натрупан и непочистен сняг, който поради ниските минусови температури бил
замръзнал и хлъзгав, както и, че уличното платно не било почистено от падналия обилен
снеговалеж и не било опесъчено. Твърди се, че стигайки до обезопасителния остров в
1
средата на пътното платно, се подхлъзнала и паднала; при падането си изпитала силна остра
болка в десния долен крайник, вследствие на счупването му, като поради неистова болка я
обляла студена пот и й прилошало.
Била откарана в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П., където било установено, че има закрито
счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката на десния фемур, като
била извършена оперативна интервенция под пълна анестезия с частична смяна на дясната
тазобедрена става и поставяне на ендопротеза Тип 1, за което заплатила сумата от 1950 лева
по фактура от 04.03.2018 г., както и потребителска такса от 34.80 лева по фактура от
09.03.2018 г. След изписването, ищцата изпитвала силни болки и продължава да се лекува в
дома си, където провеждала лечение с медикаменти.
На 20.04.2018 г. получила усложнение и постъпила по спешност в същата болница с
локална инфекция на кожата и подкожната тъкан в областта на оперативната рана.
На 21.04.2018 г. била извършена нова оперативна интервенция със спинална
анестезия за овладяване на зачервяването, отока и гнойната секреция, като след изписването
си ищцата продължила да се лекува в домашни условия с медикаменти.
На 30.05.2018 г. ищцата постъпила за лечение в МБАЛ „Св.П.“ ЕООД- П., където
провела стационарна рехабилитация и физиотерапия на дясна тазобедрена става,
движението, на която било силно ограничено и болезнено, както и медикаментозно лечение.
На 09.06.2018 г. настъпило ново усложнение – локална инфекция и фистула на
цикатрикса с гноевидна секреция, поради което в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД били извършена
нова операция с пълна анестезия за ревизия на поставената тазобедрена става.
След изписването й от болницата, ищцата отново провеждала лечение в дома си с
приема на медикаменти и обезболяващи.
Твърди още, че по предявен от ищцата иск против Община Пловдив, е било
постановено Решение по гр. д. № 514/2019 г. по описа на ПОС, влязло в законна сила на
24.03.2022 г., с което ответникът е осъден да й заплати 25 000 лева – обезщетените за
претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и страдания от
травматично увреждане – закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура
на шийката на десния фемур, получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед
улица в гр. П., на 03.03.2018 г., ведно със законната лихва, считаното от 03.03.2018 г. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 1984.80 лева – обезщетение за имуществени
вреди, ведно със законната лихва върху сумата от 1950 лева, считано от 04.03.2018 г. и върху
сумата от 34.80 лева, считано от 09.03.2018 г. до окончателното изплащане на сумите.
Твърди, че постановеното съдебно решение обхваща неимуществените вреди,
претърпени от ищцата, вследствие на болките и страданията, които тя е търпяла, както и
причинените й имуществени вреди, до датата на приключване на устните състезания в
първата инстанция по делото – 06.06.2019 г.
Твърди наличие на ексцес от същата злополука, настъпила на 03.03.2018 г.,
вследствие на допълнителни неимуществени и имуществени вреди, причинени на ищцата,
поради получени усложнения.
По – конкретно се сочи, че на 12.05.2020 г., след настъпило усложнение, е била
насочена и е постъпила за лечение в УМБАЛ „Проф. Д-р С. К.“ АД, гр. С. З., в Ортопедичен
комплекс при Клиника по ортопедия и травматология. Твърди, че причината за
постъпването й е провеждане на лечение за ревизия на раната и ставата, вследствие на
инфектиране на раната и поява на секреция след отстраняване на ендопротезата.
На 22.05.2020 г. й била извършена оперативна интервенция под интубационна
анестезия; извършена е ревизия на ставата и раната; поставената й ставна протеза е
2
отстранена; почистен е бедрения канал от костния цимент; отворения канал на бедрената
кост е фиксиран със серклажи; поставени са й антибиотични перли.
Твърди, че престоява в болницата от 12.05.2020 г. до 27.05.2020 г., когато е изписана.
При престоя си в болничното заведение, се твърди, че е заплатила следните суми: 30 лева –
за направен й тест за Ковид19; 2820 лева – за закупуване на тазобедрена протеза и сумата от
1800 лева – за закупен консуматив за остеосинтеза за извършване на операция.
Първоначално състоянието й се подобрило, но впоследствие отново настъпили нови
усложнения – невъзможност за самостоятелна походка и болка при предвижване; не е могла
да се движи самостоятелно и е носена от синът й и негов приятел.
На 25.01.2021 г. е постъпила отново на лечение в УМБАЛ „Проф. д-р Стоян
Киркович“ АД, гр. Стара Загора, където е била приета за лечение в Ортопедичен комплекс
при Клиника по ортопедия и травматология.
На 29.01.2021 г. й е извършена оперативна интервенция под интубационна анестизия;
извършена е ревизия на тазобедрената става с ревизионно протезиране на Зиммер. Твърди,
че престоява в болницата от 25.01.2021 г. до 05.02.2021 г., когато е изписана. При престоя си
в болничното заведение, се твърди, че е заплатила сумата от 4460 лева – за закупуване на
ставна протеза за тазобедрена става.
Предвид изложеното се иска предявените искове да бъдат уважени.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорва
претенциите по основание и размер и моли за отхвърлянето им като неоснователни.
Относно претенцията за заплащане на 10 000 лева – за претърпените неимуществени
вреди, ведно с претендираната лихва за забава, считано от 03.03.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, моли делото да бъде прекратено, поради влязлото в законна сила
Решение, постановено по гр.д. № 514/2019 г. по описа на ПОС, на основание чл. 299 ГПК.
Евентуално, моли същият да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан, като
оспорва, в случая да е настъпил ексцес.
Излага съображения, че ново обезщетение не се дължи, тъй като при присъждането
на първоначалното обезщетение, твърдяното в настоящата искова молба, влошаване на
здравословното състояние е било предвидено и съобразено от съда при определяне размера
на справедливото парично обезщетение за неимуществени вреди.
С оглед неоснователността на главния иск, счита, че следва да бъде отхвърлен и
предявения иск за заплащане на законна лихва върху претендирания размер на обезщетение,
считано от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Евентуално,
прави възражение за тригодишна погасителна давност за претендираната законна лихва, за
периода от 03.03.2018 г. - 15.02.2019 г.
Излага още, че претенцията за изплащане на законна лихва е неоснователна и поради
това, че тя не се претендира за периода, за който се твърди да е настъпило усложнение след
увреждането, а се претендира за период, считано от датата на увреждането.
На следващо място оспорва и претенциите за заплащане на обезщетения за
претърпените имуществени вреди в общ размер на 9110 лева, ведно с претендираната лихва
за забава, като неоснователни и недоказани, доколкото, счита, че в случая не е настъпил
ексцес. Освен това излага съображения, че същите са неоснователни, доколкото не била
уточнена причината за това влошаване, както и поради това, че ищцата не била достигнала
по-висок процент инвалидност от първоначално определения й при първоначалното
разглеждане на делото. Оспорва и, че описаните нови операции са в пряка и непосредствена
връзка с претърпения инцидент от 03.03.2018 г.
Оспорва размерите на предявените искове относно: сумата за 30 лева – за направен
3
тест за Ковид 19, в която връзка твърди, че няма отношение и не е в пряка причинно –
следствена връзка с твърдяното усложнение в здравословното състояние на ищцата; сумата
за 2820 лева – за закупуване на тазобедрена протеза, тъй като в представеният в тази връзка
медицински формуляр за заплащане на изискуема такса от УМБАЛ „ Проф. д-р С. К.“ АД –
гр. С.З., от 19.05.2020 г. не представлявало доказателство за реално заплащане на сумата;
сумата за 4 460 лева, тъй като не било уточнено какво е наложило и необходимо ли е било
изобщо извършването на този разход.
В условията на евентуалност, прави възражение за съпричиняване за твърдяното
усложнение и настъпилия през 2018 г. инцидент, той като ищцата със своето поведение
била допринесла за настъпването на твърдяното усложнение.
Искането е да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и
правна страна, следното:
По допустимостта:
Първият, основен спорен по делото въпрос, с оглед релевираните от ответната
община, възражения, е дали предявения в настоящото производство, иск за неимуществени
вреди е допустим, предвид влязлото в законна сила решение по гр.д. № 514/2019 г. по описа
на ОС – Пловдив.
Съдът намира, че отговорът на този въпрос е положителен, поради следното:
С влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 514 по описа за 2019 г. на Окръжен
съд – Пловдив, Община Пловдив е осъдена да заплати на Г. П. Б. сумата от 25 000 лева -
обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания от травматично
увреждане - закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката
на десния фемур, получено вследствие на падане на непочистена от сняг и лед улица в гр.
П., на 03.03.2018г., ведно със законната лихва върху посочената сума от датата на
увреждането 03.03.2018г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът приема, че предявените в настоящото производство обективно съединени
искове с правна квалификация чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 ЗЗД искове, са процесуални
допустими.
В конкретния случай се касае за репариране на нововъзникнали вреди, след
провеждане на производството, по което са били разгледани вредите в резултат на падането
на ищцата на непочистена от сняг и лед улица в гр. П., на 03.03.2018 г. Под „ексцес” се
разбира влошеното здравословно състояние на увредения, което не е било взето предвид от
съда при първоначалното разглеждане на спора.
Затова и двете производства са взаимно свързани.
Претендират се от ищцата новонастъпили вреди, които не са били взети предвид при
определяне на обезщетението в производството по приключилото гр.д. № 514/2019 г. по
описа на ОС – Пловдив.
В тази насока, от приетото по делото заключение на съдебно – медицинска
експертиза и обясненията на експерта д-р С. С. в съдебно заседание, по делото е установено,
че в предходната експертиза по приключилото гр.д. № 514/2019 г. по описа на ОС –
Пловдив, към месец юни 2019 г., е установено, че пострадалата Б. е ходела с бастун;
походката е била силно затруднена; оперативната рана е била зараснала; бедрената
мускулатура не е била възстановена напълно, с хипотрофия на мускулатурата на дясното
бедро; движенията в дясната тазобедрена става е било ограничено; пострадалата трудно
лягала и трудно се изправяла като повдигала с ръце десния крак, като експертът сочи, че
4
при такова здравословно състояние на ищцата Б. е било постановено съдебното решение по
гр.д. № 514/2019 г. по описа на ОС – Пловдив. Вещото лице установява също, че през месец
октомври 2019 г., Б. отново е лекувана в УМБАЛ „М.“ П. и УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П., като
от Експертното решение на ТЕЛК № **** от 10.10.2019 г. ендопротезата е била оперативно
отстранена, а на Б. е призната 80 % временна нетрудоспособност със същото решение на
ТЕЛК. Експертът сочи още, че в този период на лечение на дълбоката инфекция Б. е била на
постелен режим, не е можела да се движи и през месец май 2020 г. възпалението е
пролекувано оперативно, а през януари 2021 г. е направена повторна алопластика с нова
тазобедрена става. В открито съдебно заседание, при изслушването му, експертът е
категоричен, че Експертното решение на ТЕЛК от 10.10.2019 г. е взето след отстраняване на
имплантираната протеза и същото е свързано и издадено след усложнението.
За успешното провеждане на предявените искове, ищецът следва да докаже в
кумулативност положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици,
в т.ч.: противоправно деяние; вреда /посочените в исковата молба неимуществени и
имуществени вреди/; причинна връзка между деянието и настъпилите неимуществени и
имуществени вреди, вследствие на влошаване на здравословното й състояние; настъпването
на ексцес след първоначалното обезщетение; отговорност на ответната община за вреди от
твърдения ексцес, както и размера на претенциите си. Предвид въведеното възражение, в
негова тежест е и да установи настъпване на обстоятелства, довели до спиране/прекъсване
на давността.
В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, както и да докаже
възраженията си в отговора, включително – за изтекла погасителна давност, за
съпричиняване на резултата от екцеса, както и такива положителни факти, които изключват,
погасяват или намаляват процесното вземане, а при доказване на горните факти от ищеца,
следва да докаже погасяване на дълга.
Предвид заявеното основание на предявените искове, както и поддържаните от
страните твърдения и възражения, спорните въпроси са: дали е налице ексцес; ако е налице,
в какво се изразява; дали е налице съпричиняване от страна на ищеца за настъпилите
усложнения; както и относно справедливия размер на обезщетението.
Наличието на пряка причинна връзка между получената от ищеца травма – счупване
на дясна тазобедрена става и последвалите усложнения - е установена от приетото
заключение на съдебно-медицинската експертиза.
Според това заключение, основаващо се на приложената по делото медицинска
документация във връзка със заболяването на ищцата, се установява, че то намира в
причинна връзка с процесното падане на ищцата на непочистена от сняг и лед улица в гр.
Пловдив на 03.03.2018 г..
Механизмът на процесното увреждане, времетраенето на целия процес, отделните
етапи от развитието на това заболяване, са посочени детайлно и компетентно в
заключението, а и в обясненията, дадени в съдебно заседание от вещото лице д-р С. С.,
установяващи без съмнение, че влошаването на здравословното състояние на пострадалата
Г. Б. произтича пряко от процесното падане на 03.03.2018 г. и получената предхождащата
увреда на дясната тазобедрена става.
Вещото лице сочи, че при неусложнено счупване и оперативна интервенция,
оздравителният процес би следвало да се развие в рамките на 6-9 месеца и да завърши с
успешно раздвижване, лечебна физкултура и физиотерапевтични процедури, които да
позволят на пострадалата да се придвижва самостоятелно първоначално с, а по-късно и без
помощни средства. В конкретния случай, обаче, оздравителните процеси са съпътствани с
наличие на възпалителен процес, първоначално на оперативната рана, а по-късно и в
дълбочина. Поради възпаленията оперативната рана, възстановителният процес е забавен.
5
Вещото лице сочи, че след първите операции, ищцата е била лекувана с антибиотици,
антикоагуланти и аналгетици, но не са били изолирани патогенни микроорганизми.
Според заключението, отрицателните последици и усложнения след ендопротезиране
на тазобедрената става са редки, но въпреки това те не са изключени. Подмяната на
тазобедрената става е трудна и травмираща операция. В следоперативния период пациентът
може да развие възпаление с добавяне на бактериална инфекция. При възрастните хора
усложненията след артопластика на тазобедрената става се развиват поради физиологични
характеристики – поради факта, че с остаряването на тялото ставните структури изтъняват и
се разрушават. Парапротезна инфекция е в около 1 % от случаите на ендопротезиране, като
в 60 % от случаите – инфекцията е повърхностна, а в 40 % - и в дълочина. При наличие на
болка, зачервяване, оток, гнойна фистула и силна болка в тазобедрената става, лекарят
предписва антибиотици и помощни средства, които ще помогнат за пролекуване на
възпалението. Напълно е възможно повторение на оплакванията, което налага оперативна
ревизия на оперативния разрез повърхностно и в дълбочина. Вещото лице сочи, че в
конкретния случай, не е изолирана микробиологична нокса, като е възможно да се касае за
асептични възпалителни процеси на базата на отхвърляне на импланта, което впоследствие
води до гнойно възпаление повърхностно и в дълбочина, което е наложило и отстраняване
на изкуствената става, пролекуване на меките тъкани и костта и монтиране след определен
период /1,5 години/ повторно на става.
В открито съдебно заседание, относно инфекцията, експертът обяснява, че след
поставената тазобедрена става, тази инфекция е била повърхностна, като в определен
процент от случаите е трудно лечима. Инфекцията стига навътре и в дълбочина, стига и до
костната структура, до мускулатурата, затова лечението с медикаменти през устата и
манипулации не помагат тази инфекция да бъде тотално прекратена. Вещото лице сочи, че е
имало периоди, в които е имало затихване на възпалителния процес, но източниците са
оставали, които в подходящи условия наново са започвали тези възпалителни процеси.
Вещото лице сочи, че ищцата е пролекувана за едно и също нещо на няколко пъти, като след
приключване на предходното гр.д., се е наложило изкуствената става да бъде махната.
Вещото лице обяснява още, че инфекция значи възпаление с наличието на бактериални
елементи. Правени са и посявки, но не са могли да уточнят микроогранизма, защото това
микробиологично изследване е направено по време на антибиотичната терапия. Обяснява
още, че тези микроорганизми са упорити и като ги натиснеш с антибиотик замират, спират
инфекциозния процес за малко, след време отново започват да се развиват и причиняват
съответните клинични изяви – зачервяване, болки, до нагнояване вече. Експертът обяснява
още, че преди поставяне на изкуствената става не се правят предварителни изследвания или
тест, вземане на проба, дали организмът може да понесе това изкуствено тяло – дали
материалът, който ще бъде поставен ще бъде приет или отхвърлен от организма, зависи от
индивидуалните особености на организма. Вещото лице сочи, че ставата, която е сложена на
ищцата, е слагана на много други хора, които са я приемали добре, но тя е от малкият
процент на хора с „малшанс“. Вещото лице е категорично, че проведеното лечение е
упорито, адекватно, в съответствие със Стандарта по ортопедия и в съответствие с
правилата за добра медицинска практика.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за недоказана причинна
връзка между травмата от падането на 03.03.2018 г. и влошеното здравословно състояние на
ищцата, вкл. и, че ищцата не била достигнала по-висок процент инвалидност от
първоначално определения й при първоначалното разглеждане на делото. Според
заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза, няма никакви
основания да се предполага повторна травма, както и, че няма основания да се приеме и
неправилно диагностично-лечебно поведение на медицинските лица при първичното
протезиране и последващи противовъзпалителни лечения. Вещото лице е категорично, че
6
провежданите последващи лечебни мероприятия /провеждано лечение и извършени
оперативни интервенции/, са причинно– следствено свързани с травмата от 03.03.2018 г.
При изслушването на експерта – медик, в открито съдебно заседание, същият е категоричен
и, че ендопротезата е била оперативно отстранена, а на Б. е призната 80 % временна
нетрудоспособност с Експертното решение на ТЕЛК № ****от 10.10.2019 г., което е взето
след отстраняване на имплантираната протеза и същото е свързано и издадено след
усложнението.
Съдът намира за неоснователно и заявеното, в условията на евентуалност възражение
за съпричиняване на вредоносния резултат, поради следното:
По смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД такова е налице, когато с действието или
бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване на вредоносния
резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е. когато приносът му в
настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали поведението му като цяло е
било противоправно.
Според заключението на вещото лице по съдебно – медицинската експертиза,
проведеното лечение е упорито, адекватно, в съответствие със Стандарта по ортопедия и
травматология и в съответствие с правилата за добра медицинска практика. Вещото лице
сочи, в следоперативния период ищцата се е нуждаела от физиотерапия и рехабилитация,
каква е проведена в специализираното отделение за физикална терапия и рехабилитация в
УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД – П.. В открито съдебно заседание, вещото лице сочи, че ищцата е
провела това, което е било предписано.
Изводът за наличие на съпричиняване от страна на пострадалия следва да се основава
на доказани по безсъмнен начин факти, установяващи, че ищецът е пренебрегнал
предписания му от лекарите режим, медикаментозно лечение, рехабилитационни процедури
и пр. По делото такива данни няма, дори напротив. При липсата на категорични
доказателства за наличието на причинно-следствена връзка между поведението на
пострадалия и вредоносния резултат, не би следвало да се намалява дължимото обезщетение
за вреди. В този смисъл е и трайната съдебна практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК -
Решение № 206 от 12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г., II т. о. ВКС, Решение № 59 от
10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I т. о., Решение № 98 от 24.06.2013 г. по т. д. №
596/2012 г., II т. о. и др.
От събраните по делото доказателства – медицински документи и свидетелски
показания, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза, е установено, че
влошеното здравословно състояние на ищцата във връзка с усложненията след
ендопротезиране на дясната й тазобедрена става – повторение на оплакванията, наложили
впоследствие оперативна ревизия на оперативния разрез повърхностно и в дълбочина,
пролекуване на меките тъкани и костта и монтиране повторно на нова тазобедрена става, е
било съпътствано със значителни болки, страдания с различна сила в зависимост от
обострянето на състоянието и проведените редица оперативни интервенции, през цялото
време е била практически обездвижена при наличие на сериозен дискомфорт, невъзможност
за самостоятелно обслужване, силен стрес, коренна промяна на начина й на живот.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства, чрез разпита на Н. Б. /с. на
ищцата/, който сочи, че след първата, направена в УМБАЛ „Св. Г.“ ЕАД - П. операция на
ставата на майка му, след известно време, кракът не й минавал и се възпалил. За това
възпаление ходили четири – пет пъти там да й сменят превръзката и й казвали, че ще мине.
Тъй като не минавало, отишли в частна болница на преглед, където установили, че има
възпаление и същото е стигнало до костта, поради което трябва да се махне ставата.
Свидетелят установява, че след приключване на воденото от ищцата дело срещу Общината,
имало усложнения – една година, след като паднала и след като я оперирали, махнали
7
ставата. Казали, че трябвало да се сложи друга става, но тъй като инфекцията е стигнала до
костта, трябва да се сложат антибиотични перли и временна става около шест месеца, за да
се излекува възпалението и чак тогава да се сложи друга става, за да не се възпали отново.
Свидетелят сочи, че тези антибиотични перли и временната става, сложили на майка му, в
специализирана болница по ортопедия в гр. С. З.. Казали й, че шест месеца трябва да стои.
Тъй като тогава имало пандемия, заради „Коронавирус“ и не приемали планови операции,
като се обадили след шест месеца, казали, че няма проблем и още два месеца може да стои.
След това, след осем- девет месеца, по спешност я приели, защото пак не се правили
планови операции. Свидетелят сочи, че през цялото това време, ищцата е била на легло,
почти неподвижна. Изпитвала болки и страдания. Не си усещала крака, все едно не бил
нейният крак. Кракът й бил фиксиран и неподвижен. Имала болки, не можела изобщо да
спи, не можела да се завърти, да се обръща. Вечер, като трябвало да стане, за да отиде до
тоалетната, свидетелят ставал и я вдигал. Свидетелят я обслужвал през цялото време, тъй
като майка му живеела при него.
Свидетелят Ж. Й. твърди, че познава ищцата покрай нейния с., който му е приятел –
Н.. Знае за инцидента от 03.03.2018 г. с ищцата, когато си е счупила тазобедрената става.
Свидетелят сочи, че по времето на Ковид - кризата, Г. Б. получила голямо усложнение, в
резултат на смяна на тазобедрената става. Ходил у Б., почти веднъж седмично, помагал на
Н. Б.в да закарат м. му до болницата – да я вдигат, да карат до болницата и да я разкарват в
болницата с количката. Сочи, че са й махнали ставата и е получила усложнение -
възпаление, поради което поставената става била махната. Сочи, че ищцата имала
невероятни страдания, плачела. Тъй като свидетелят имал здравословен проблем с рамото,
като в гр. С. З. го оперирали в ортопедична клиника, от която бил доволен, ги посъветвал да
закара там ищцата. Свидетелят сочи, че почти всеки път като ходели, ходил с тях. Карали я с
колата. Свидетелят сочи, че буквално там, като й счупили костта, за да й сложат
антибиотични перли и временна става, ищцата му споделила, че такива болки и страдания
не била търпяла никога. След шест месеца трябвало да й сменят временната става.
Свидетелят общувал с професора, който провеждал лечението, който му казал, че ще й спаси
крака. Няколко пъти я карали до болницата, като според свидетеля ищцата била станала
като жив труп - не можела да се движи с временната става. Всеки ден плачела вкъщи,
страдала, че не може да излиза. Свидетелят обяснява, че по лекарско решение била сложена
временната става, след това се слага постоянна. Било голяма трагедия, защото било Ковид и
не правили планови операции. Закарали я веднъж, върнали я, после втори път, но лекарят
като видял как страда, я вкарал през спешния кабинет. Свидетелят сочи, че сега ищцата има
подобрение и е по-добре. В момента, ищцата куцала и можела да стъпва.
Съдът кредитира показанията като ясни, последователни и непосредствени.
Според показанията на разпитаните свидетели Н. Б. /с. на ищцата/ и Ж. Й. /без
родство/, подкрепени от заключението на съдебно-медицинската експертиза, тези страдания
са продължили до извършването на операцията по повторната смяна на постоянна
тазобедрената става. От друга страна, според заключението на съдебно – медицинската
експертиза, пълно възстановяване на ищцата не е постигнато и няма да бъде постигнато.
Несъмнено е, че полученото от ищцата травматично увреждане й е причинило
продължителни и силни по степен болки и страдания. Освен, че са довели до разстройство
на здравето с трайно затруднение не само на движението на засегнатия крак, но и същата е
била практически обездвижена, са били свързани и със силни болки и произтичащите от
това неудобства за ищцата – затруднения в извършването на обичайните всекидневни
дейности, включително и такива, свързани с бита и със самообслужването, както и със
социалните й контакти. Въпреки правилното лечение, предвид характера и тежестта на
травмата, пълно възстановяване на ищцата не е постигнато и няма да бъде постигнато.
Преживяната от ищцата психологическа травма, свързана с първоначалното
8
увреждане на ставата, но най-вече с последващите усложнения, довели до повторение на
оплакванията, поради асептичини възпалителни процеси, което е наложило оперативна
ревизия, чрез отстраняване на изкуствената става, пролекуване на меките тъкани и костта и
монтиране повторно на нова изкуствена става и произтичащите от това трайни ограничения
на физическата й активност, е довела до промени в начина й на мислене и усещане, до силен
стрес и коренна промяна на живота й .
В заключение следва да се отбележи, че в случая се установяват самостоятелно
настъпили и произтичащи от усложненото здравословно състояние неимуществени вреди за
ищцата, които не са били предмет на спора по гр. д. № 514/2019 г. по описа на ОС -
Пловдив. Така установените и релевантни за процесното спорно правоотношение факти не
са преклудирани с влязлото в сила решение по предходния спор.
Установените по делото обстоятелства са достатъчни, за да се приеме, че е налице
отговорността на ответната Община Пловдив, по предявените искове по чл. 49 вр. чл. 45
ЗЗД,т.е. да се приеме, че предявените искове са доказани по основание.
В тази връзка, съдът преценява като неоснователно поддържаното от ответника
възражение, че по предходния спор съдът е предвидил неблагоприятното развитие относно
заболяването на дясната тазобедрена става и това обстоятелство е било отчетено при
определяне размера на присъденото с решението по този спор, обезщетение.
Действително последиците за здравето на ищцата Б. и прогнозите за бъдещото й
възстановяване са обсъждани от съдилищата по предходния спор, като един от
обуславящите справедливия размер на обезщетението фактори, но от мотивите на
постановените решения става ясно, че тези прогнози са отнесени единствено към вредите от
първоначално претърпяната травма – счупване на дясната тазобедрена става и
първоначалните операции, но не и към евентуални бъдещи усложнения, още по-малко към
процесното заболяване - оперативна ревизия, чрез отстраняване на изкуствената става,
пролекуване на меките тъкани и костта и монтиране повторно на нова изкуствена става.
Ексцесът се извежда от уредбата на общата гражданска отговорност за непозволено
увреждане и това са болки и страдания, които са нови, спрямо първоначално
съществувалите, възникнали поради засилване, изостряне, неблагоприятно развитие на
заболяването, най-общо казано влошаване на здравословното състояние, каквото е в случая.
Предвид изложеното и след цялостна преценка на ангажираните доказателства, съдът
приема, че ищецът доказа наличие на пряка причинно-следствена връзка между новата
подмяна на тазобедрената става, поради получените усложнения, с получените
първоначални увреждания от процесното падане на 03.03.2018 г.
Безспорно от приетата по делото съдебно – медицинска експертиза, се установи, че
усложнения са нововъзникнали от 2019 г., но са в причинно-следствена връзка с процесното
падане на 03.03.2018 г.
Другият основен спор между страните се отнася до справедливия размер на
дължимото обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от настъпилия
ексцес.
Размерът на неимуществените вреди се определя по правилата на чл. 52 ЗЗД. Въпреки
липсата на възможност за съпоставяне на претърпените болки и страдания и паричната
престация, законодателят е дал възможност на съда да прецени във всеки конкретен случай
какъв е справедливият размер на това обезщетение: с оглед характера, степента и вида на
уврежданията, интензивността на причинените болки и страдания, продължителността на
оздравителния процес, възрастта, физическото и психическо състояние на ищеца, както и
възможностите му за възстановяване и адаптация. Следва да се посочи, че съгласно
разясненията, дадени в ППВС № 4/68 г., понятието справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД
9
не е абстрактно, а е свързано с преценка на редица обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се вземат предвид при определяне размера на обезщетението. Такива
обстоятелства при телесна повреда, са характерът на увреждането, начинът на настъпването
му, последиците от него и др. Следва да се отчетат не само болките и страданията, понесени
от конкретното увредено лице, но и всички онези неудобства - емоционални, физически и
психически, които ги съпътстват и които зависят не само от обективен, но и от субективен
фактор - конкретния психо - емоционален статус на пострадалия /субективното отношение
към случилото си и отражението му върху психиката с оглед степента на психическа и
емоционална зрялост на лицето/.
За твърдените болки и страдания бяха ангажирани гласни доказателствени средства,
като изводи във връзка с конкретните увреди и оздравителния процес се правят и въз основа
на медицинските документи, и заключението на съдебно-медицинската експертиза.
В конкретния случай, съдът отчита, както степента на претърпените от ищцата болки и
страдания, а също така и физическия и душевен дискомфорт, който тя е изпитала, в резултат
на последващите усложнения, довели до повторение на оплакванията и оперативна ревизия,
чрез отстраняване на изкуствената става, пролекуване на меките тъкани и костта и
монтиране повторно на нова изкуствена става.
Касае се за телесна повреда, която е затруднила не само движението на десния долен
крайник, но и практически цялостно обездвижване, невъзможност за самостоятелно
обслужване и сериозен физически и битов дискомфорт, което е било свързано с изпитване
на силни болки и страдания, продължили през един сравнително дълъг период.
В случая е установено, че получените от ищцата, вследствие първоначално
травматично увреждане на дясната тазобедрена става, усложнения се характеризират с
особена тежест, обусловена от продължителността и необратимостта на процеса, предвид
обстоятелството, че пълно възстановяване на ищцата не е постигнато и няма да бъде
постигнато.
Освен това, предвид дългия и мъчителен възстановителен процес, болката е била
съпътствана и с други физически страдания – трайно ограничаване на телесните движения,
което на свой ред е довело до рязко влошаване на качеството на живот на пострадалата и до
значителни промени в него - затруднения в ежедневните дейности, затруднения в
самообслужването, както и до психически и емоционален срив.
Освен описаните фактори – вид и характер на увреждането; продължителността и
степента на претърпените болки, физически, психически, битов и социален дискомфорт;
продължителността и сложността на лечението; продължителността на оздравителния и
възстановителния период, затрудненията в социална адаптация, при определяне размера на
обезщетението следва да се отчетат и промените в икономическите условия, доколкото
също съставляват известен ориентир за житейския смисъл на понятието справедливост. В
този смисъл размерът на обезщетението ще следва да се съобрази и с реалните социално-
икономически условия и стандарта на живот в страната.
Ето защо, в конкретния случай, отчитайки общите и специфични обстоятелства,
отразяващи характера и тежестта на претърпените от ищцата неимуществени вреди, съдът
намира, че обезщетение в размер от 10 000 лева, съставлява справедлив паричен еквивалент
за тяхното възмездяване. То е адекватно и справедливо за репариране на вредите, съобразена
с естеството на засегнатото благо - правото на живот и телесна неприкосновеност,
икономическата обстановка в страната, както и със съдебната практика, постановена при
подобни хипотези. Възраженията на ответника за неговата необоснована завишеност не се
споделят.
Претенциите за имуществени вреди следва да бъдат уважени в цялост, тъй като са
доказани по основание и размер.
10
Претендират се: сумата от 30 лева – за заплатен тест за Ковид – 19; сумата от 2820
лева – за заплатена тазобедрена протеза; сумата от 1800 лева – за заплатена остеосинтеза за
извършване на операция и сумата от 4 460 лева за заплатена ставна протеза за тазобедрена
става.
Извършването на тези разходи се доказва по категоричен начин от представените по
делото писмени доказателства – фактура № **********/12.05.2020 г. – за бърз тест за
извършване на изследване на Ковид – 19, ведно с фискален бон; медицински формуляр за
заплащане на изискуема такса от 19.05.2020 г. – тазобедрена протеза в размер на 2820 лева;
вносна бележка от 20.05.2020 г. за заплатен консуматив за остеосинтеза в размер на 1800
лева и фактура № **********/27.01.2021 г. – за ставна протеза за тазобедрена става, ведно с
фискален бон. Посочено е какво точно е закупено, респ. за какви услуги се заплащат
съответните средства. От своя страна, вещото лице по съдебно-медицинска експертиза сочи,
както, че средствата са пряко свързани с лечението на пострадалата, така и, че заплащането
на консумативите, вкл. тазобедрени ендопротези, материали, необходими за монтирането
им, се заплащат от пациентите и не влизат в основния пакет на заплатени от НЗОК
продукти, съобразно Националния рамков договор. Ето защо и възраженията на ответника в
обратна насока не се споделят.
По акцесорните претенции за законна лихва:
Установи се наличие на главни дългове.
В съответствие с разпоредбата на чл. 84, ал. 3 ЗЗД, при задължения за непозволено
увреждане, длъжникът се смята в забава и без покана. На основание чл. 86 ЗЗД се дължи
законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди от датата на увреждането, като
в конкретния случай това е датата на новия деликт. Поради това, в конкретния случай,
законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди, следва да бъде начислена от
датата на новото увреждане – 12.05.2020 г. /когато ищцата е постъпила за лечение в УМБАЛ
„Проф. Д-р С. К.“ АД, гр. С. З., в Ортопедичен комплекс при Клиника по ортопедия и
травматология, от която дата ще бъде изчислено и дължимото обезщетение за забава в
размер на законната лихва. Изчислено служебно от съда, на основание чл. 162 ГПК /чрез
онлайн калкулатор/, дължимата мораторна лихва върху главницата от 10 000 лева, възлиза
на сумата от 1791.61 лева за периода от 12.05.2020 г. до 15.02.2022 г. . Тъй като тази сума е в
по – голям размер от претендираната в размер на 850 лева, ще се присъди тази сума изцяло,
за посочения период, като за периода от 03.03.2018 г. – 11.05.2020 г., искът е неоснователен
и следва да бъде отхвърлен.
Колкото до обезщетението за имуществени вреди, то лихви се дължат от датата на
разхода, както са и поискани. Изчислени служебно от съда, на основание чл. 162 ГПК /чрез
онлайн калкулатор/, дължимите мораторни лихви върху обезщетенията за имуществени
вреди възлизат на претендираните от ищцата суми, поради което исковете се явяват
основателни и ще се уважат изцяло за посочените периоди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат в полза
на ищеца, на основание чл. 78, ал. ГПК.
Ищецът е направил искане и е представил доказателства за сторени такива в общ
размер на 2729.70 лева, от които: 853.40 лева – заплатена ДТ; 10.80 лева – за платени
банкови такси; 250 лева – депозит за експертиза; 1615.50 лева – заплатено адвокатско
възнаграждение.
Съдът намира за неоснователно направеното от ответника възражение за прекомерност
на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същият е съобразен с минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. с оглед
11
материалния интерес и съответства на процесуалните усилия за защита интересите на ищеца
по делото.
Разноските от общо 2729.70 лева ще се поставят в тежест на ответника.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Пловдив, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. Пловдив, пл. „Стефан Стамболов” № 1, на основание чл. 49, вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
да заплати на Г. П. Б., ЕГН **********, следните суми: 10 000 лева /десет хиляди лева/ -
главница, представляваща обезщетение за неимуществени вреди – претърпени болки и
страдания, от настъпил ексцес – влошаване на здравословното състояние, изразяващо се в
оперативна ревизия, чрез отстраняване на изкуствената става на 22.05.2020 г., пролекуване
на меките тъкани и костта и монтиране повторно на нова изкуствена става на 29.01.2021 г.,
както и емоционално и психическо разстройство, нарушен нормален ритъм на живот,
продължителен оздравителен процес, пряко свързано с полученото от Г. П. Б. травматично
увреждане - закрито счупване на дясна тазобедрена става с медианна фрактура на шийката
на десния фемур, при падането й на непочистена от сняг и лед улица – общински път в гр.
Пловдив, на 03.03.2018 г.; сумата в размер на 850 лева /осемстотин и петдесет лева/ -
обезщетение за забава в размер на законната лихва за неимуществени вреди за периода от
12.05.2020 г.- 15.02.2022 г.; сумата в размер на 30 лева /тридесет лева/ – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди за заплатен бърз тест за Ковид – 19;
сумата в размер на 5.38 лева /пет лева и тридесет и осем стотинки/ - обезщетение за забава
за периода от 12.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; сумата в размер на 2820 лева /две хиляди
осемстотин и двадесет лева/ – главница, представляваща обезщетение за имуществени
вреди – за заплатена тазобедрена протеза; сумата в размер на 499.77 лева /четиристотин
деветдесет и девет лева и седемдесет и седем стотинки/ - обезщетение за забава за периода
от 19.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; 1800 лева /хиляда и осемстотин лева/ – главница,
представляваща обезщетение за имуществени вреди – за заплатена остеосинтеза за
извършване на операция; сумата в размер на 318.50 лева /триста и осемнадесет лева и
петдесет стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 20.05.2020 г. - 15.02.2022 г.; 4 460
лева /четири хиляди четиристотин и шестдесет лева/ – главница, представляваща
обезщетение за имуществени вреди за заплатена ставна протеза за тазобедрена става; сумата
в размер на 476.97 лева /четиристотин седемдесет и шест лева и деветдесет и седем
стотинки/ - обезщетение за забава за периода от 27.01.2021 г. 15.02.2022 г., ведно със
законната лихва върху главниците , считано от датата на подаване на исковата молба в
съда – 15.02.2022 г., до окончателното им изплащане, както и сумата от общо 2729.70 лева
/две хиляди седемстотин двадесет и девет лева и седемдесет стотинки/ - разноски за
настоящото производство, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за забава за
неимуществени вреди за периода от 03.03.2018 г. - 15.02.2022 г., като неоснователен.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _/п/______________________
12