Определение по дело №254/2019 на Окръжен съд - Добрич

Номер на акта: 798
Дата: 19 септември 2019 г.
Съдия: Жечка Николова Маргенова
Дело: 20193200100254
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 април 2019 г.

Съдържание на акта

                                           ОПРЕДЕЛЕНИЕ

                                                      № 798

                                         гр. Добрич,19.09.2019 г.

 

ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия  , в закрито съдебно заседание на деветнадесети септември през 2019г.   в състав: 

                                                                     ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:ЖЕЧКА МАРГЕНОВА                                              

сложи за разглеждане гр.дело №254 по описа на съда за 2019г., и за да се произнесе, съобрази следното:   

Производството е образувано по искова молба вх.№2477/10.04.2019г., подадена от ***/***/, БУЛСТАТ ***, чрез председателя й П.Г.Д.с ЕГН **********, с адрес ***, с която срещу К.Д.К., ЕГН **********,***., са предявени  искове по чл. 153 и § 5 ал.2 от Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ЗП***/ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество/недвижими имоти и парични суми/ на обща стойност 1 896 540.15лева.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор от ответника, в който е обективирано и искане за прекратяване на съдебното производство като недопустимо поради образуването му след изтичане на 1-годишния преклузивен срок по чл.112 от ЗП***.

Повдигнатият от ответника въпрос за допустимостта на иска е преюдициален и на всеки етап на производството съдът дължи проверка дали процесът правилно е образуван-дали правото на иск съществува и дали е надлежно упражнено.

Настоящото производство попада в приложното поле на изменението на § 5 от ПЗР на ЗП***/ Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество/, т. к. производството е започнало по реда на ЗОПДНПИ/отм./, но не е приключило и за това за него е приложим реда на действащия от 19.01.2018г. ЗП***.

Отмененият Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество регламентира особено санкционно производство по установяване и отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, което се осъществява в относително самостоятелно обособени фази, първата от които се развива пред Комисията, а следващите – пред съда, като провеждането на съдебната фаза е обусловено от направеното от Комисията обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито. Това обосновано предположение е предпоставено от резултатите от предварителната проверка по чл.21 и сл. от ЗОПДНПИ/отм./. В хипотезата на чл.22 от ЗОПДНПИ/отм./ тя започва въз основа на уведомление на прокурора, че съответното лице е привлечено като обвиняем за престъпление от кръга на изброените в чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./, на основание на което директора на съответната ТД на Комисията назвачава извършването и с  нарочен акт. С разпоредбите на чл.27от ЗОПДНПИ/отм. / е регламентирана продължителността на проверката. Тя следва да се осъществи в срок до  една година/чл.27, ал.1 от закона/ при възможност за еднократно удължаване с още  6 месеца по решение на ***/чл.27, ал.2 от закона/ въз основа на мотивиран доклад на директора на ТД до *** / чл.27 ал.4/, или регламентираната максимална продължителност на проверката е година и половина в хипотезата на чл.27, ал.2 от закона. Следователно пърият етап от производството по този закон -  проверката започва с изричния акт на директора на съответната териториална дирекция - чл. 22 ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ и приключва: 1. с решението на Комисията за образуване на производство и внасяне в съда на искане за обезпечение на бъдещ иск за отнемане на имущество, когато от проверката са събрани достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито - чл.37 ал.1 във вр. с чл.11 ал.1 т.1 от ЗОПДНПИ /отм./; 2. с решението на Комисията за отказ за образуване на производство по този закон и прекратяване на проверката, когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито - чл.37 ал.5 във вр. с чл.11 т.2 и т.3  от ЗОПДНПИ /отм./. Когато не са налице достатъчно данни, от които да се направи обосновано предположение, че имуществото е незаконно придобито, Комисията може да приеме и решение за връщане на преписката за събиране на допълнителни данни, в който случай проверката продължава - чл.37 ал.5 пр.2 от ЗОПДНПИ /отм./.

Без приключване на проверката с решение на Комисията за образуване на производство исковото производство не може да се развие, но допустимостта му е обусловена от приключването и в срока по чл.27 от ЗОПДНПИ /отм./, след изтичането на който се погасява правото на Държавата на гражданска конфискация на незаконно придобитото имущество. Преклузивния характер на срока по чл.27, ал.1 от ЗОПДНПИ /отм./ следва от категоричния начин на регламентирането му, изрично предвиденото /чл.27, ал.2 от закона/ удължаване с решение на компетентен орган-***, а не фактически. Уреждането на този срок като преклузивен е обосновано и от факта, че обект на проверката е имуществото на дадено лице, т.е. частната собственост, прогласена с разпоредбата на чл.17, ал.1 от Конституцията на РБ за неприкосновена. Именно с оглед неприкосновеността на обекта на проверката законодателят е снабдил *** с неограничени правомощия за установяване източниците за придобиване на тази собственост, но изрично е регламеннтирал времето/сроковете/, в които те да бъдат осъществени. Извод за преклузивния харакер на срока следва и от трайно установената практика на ЕСПЧ по приложението на чл.6 от ЕКЗПЧОС и на чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея,съгласно която практика всяко ограничаване на ползването или отнемане на незаконно придобито имущество по пътя на гражданския иск на държавата спрямо неоснователно обогатилите се лица следва да отговаря на три критерия-законоустановеност,необходимост за постигане на легитимна цел и пропорционалност.Ако се приеме, че срокът на проверката не е преклузивен, а инструктивен, би се стигнало до нарушаване на критериите за законоустановеност и пропорционалност, тъй като териториалните органи на Комисията биха могли неограничено във времето да осъществяват разширените си правомощия и извън законоустановения разумен срок да въздействат неблагоприятно на правната сфера на проверяваното лице /в тази насока решение №323/18.01.2018 г. по гр.д.№5291/2016 г. на ІV г.о. на ВКС/.

Аналогична с отменения ЗОПДНПИ е уредбата на производството по установяване на незаконно придобито имущество по сега действащия Закон за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество /ДВ бр.1/03.01.2019г./, приложим в случая на основание разпоредбата на пар.5, ал.2 от ПЗР на закона, съгласно която, неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество се довършват по реда на този закон.

Съгласно чл.107 ал.1 от ЗП***, Комисията образува производство за отнемане на незаконно придобито имущество, когато може да се направи обосновано предположение, че дадено имущество е незаконно придобито, а съгласно ал.2, обосновано предположение е налице, когато след проверка се установи значително несъответствие в имуществото на проверяваното лице. Проверката по чл.107 ал.2 от ЗП*** започва с акт на директора на съответната териториална дирекция, когато лице е привлечено като обвиняем за престъпление по чл.108 ал.1 от закона. Според чл.112 ал.1 и 2, проверката по чл.107 ал.2 продължава до една година, като Комисията може да удължи срока до 6 месеца. Тази проверка, аналогично с отменения ЗОПДНПИ, приключва с решението на комисията за прекратяване на проверката или с решение за образуване на производство за отнемане на незаконно придобито имущество - чл.113 от ЗП***.

По въпроса за правното значение на срока за проверка по чл. 15, ал. 2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл. 27, ал. 1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и  чл. 112, ал. 1 и 2 ЗП***, за надлежното възникване и упражняване правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, е образувано и висящо тълкувателно дело № 1/2018 г. по описа на ОСГК на ВКС, поради което към момента е налице противоречива съдебна практика относно вида на срока за извършване на проверката по чл. 27, ал. 1 /ЗОПДНПИ/.

Съдът споделя даденото в по-новата практика /решение №323/18.01.2018г. по гр.д. №5291/2016г. на IV ГО на ВКС/ разрешение, съгласно което срокът по чл.15 ал.2 от ЗОПДИППД /отм./ за извършване на проверката от Комисията е преклузивен. При съобразяване на същото, следва, че аналогичният срок по чл.27 ал.1 и 2 от ЗОПДНПИ /отм./ и този по чл.107 ал.2 във вр. с чл.112 ал.1 и 2 от ЗП*** е преклузивен.

В случая проверката на *** /сега ***/ за установяване на значително несъответствие в имуществото на К.Д.К. е започнала въз основа на протокол от 05.07.2017г. по чл.22, ал.1 от ЗОПДНПИ/отм./ на директора на ТД на ***-гр.Варна поради привличането му като обвиняем за извършено престъпление, попадащо в предметния обхват на закона/чл.22, ал.1, т.18 от ЗОПДНПИотм./ и уведомление от ОП –Добрич до ТД на *** – Варна от 27.06.2017 г. С решение № 423/27.06.2018г., срокът на проверката е продължен с максималните шест месеца, считано до 05.01.2019г., когато е изтекъл максималния преклузивен срок от година и шест месеца. Решението на КПОНПИ за образуване на производство за отнемане е взето на 07.01.2019г. /решение №3/07.01.2019г./. Решението на *** за предявяване на иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество е взето на 27.03.2019г./решение №496/27.03. 2019г./, а искът е предявен в съда на 09.04.2019г.

Предвид изложените по-горе съображения се налага извода, че след като не е било взето решение от Комисията за образуване на производството по този закон до изтичане на преклузивния срок на проверката, то образуваното след изтичането на този срок производство срещу ответника е недопустимо, като такова е и съдебното производство,  тъй като правомоцията на *** към датата на подаване на исковата молба са преклудирани, преклудирано е и правото на Държавата да иска отнемане на имуществото на ответниците. Предявеният иск е недопустим, не подлежи на разглеждане по същество и производството по него следва да се прекрати.

Право на разноски на основание чл.78 ал.4 от ГПК има ответника, но същият не е удостоверил извършването на разходи по производството.

С оглед на горното, ОКРЪЖНИЯТ СЪД

 

О П Р Е Д Е Л И:

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№254/2019г.на Добрички окръжен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от днес за двете страни.

 

                                                          Окръжен съдия: