РЕШЕНИЕ
№ 1147
гр. Варна, 21.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Любомир Нинов
при участието на секретаря Анелия Ц. Тотева
в присъствието на прокурора Ив. Б. Б.
като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело №
20213110116858 по описа за 2021 година
В исковата молба ищецът Р.В. излага, че по предложение на РП-
Несебър, с искане да му бъде наложено едно най-тежко общо наказание по
НОХД №39/2009г. по описа на PC-Царево и НОХД №4972/2005г. по описа на
PC Варна, а именно: „една година лишаване от свобода, като се иска
наказанието да бъде изтърпяно при „общ режим", е образувано ЧНД
№1828/2019г. по описа на РС-Несебър. В проведено на 25.02.2020г. о.с.з РС-
Несебър уважава така направеното искане. Сочи, че с Решение от
22.07.2020г., постановено по ВЧНД №378/2020г. по описа на ОС-Бургас,
определението на РС-Несебър е отменено изцяло и делото е върнато на РС-
Несебър за ново разглеждане от друг състав на съда. С връщането на делото в
РС-Несебър е образувано ЧНД №608/2020г. по описа на РС-Несебър, но тъй
като междувременно в гр.Варна, по НОХД №201/2020г., ищецът сключва
споразумение с РП-Варна и му е наложено наказание „пробация“,
производството по ЧНД №608/2020г. по описа на РС-Несебър е прекратено и
изпратено по подсъдност на РС-Варна. Във ВРС е образувано ЧНД
№4712/2021г., но същото е прекратено, тъй като вече е определено едно общо
наказание - лишаване от свобода за срок от четири месеца по НОХД
№1348/2019г. и НОХД №1042/2020г., и двете по описа на ВРС, като на ищеца
е приспадната изтърпяната част от наказанията по горепосочените присъди. В
определението ВРС, акцентира и върху определението по ЧНД №2114/2020г.
на ВРС, изменено с Решение №162/03.12.2020г. на ВОС, където се набляга на
1
факта, че по отношение на престъпленията по НОХД №4972/2005г. по описа
на ВРС и по НОХД №39/2009г. по описа на PC-Царево е настъпила
абсолютна давност за изпълнение на наказанието, тъй като са изминали
повече от 15 години от влизането в сила на тези присъди. Излага, че във
връзка с направените от РП-Несебър и РП-Варна искания за групиране на
наложените наказания са образувани ЧНД №1828/2019г. на РС-Несебър,
ВЧНД №378/2020г. на ОС-Бургас, ЧНД №608/2020г. на РС- Несебър, ЧНД
№4712/2020г., по описа на РС-Варна, по които е ползвал адвокатска защита и
е заплатил сумата в размер на 3600лв. с ДДС или по 1200лв. с ДДС на всяко
дело. Счита, че с действията си прокурор при РП-Несебър и РП-Варна,
изразяващи се в неоснователни искания за групиране на наказания по
присъди, за които е изтекла абсолютна погасителна давност, са му нанесли
вреди, свързани с ангажиране на адвокатска защита и заплащане на общо
3600лв. Моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на
РБ да му заплати сумата от 1200лв. с вкл. ДДС, представляваща заплатен
адвокатски хонорар за процесуално представителство по ЧНД №608/2020г.,
по описа на РС-Несебър, както и сумата от 1200лв. с вкл.ДДС,
представляваща заплатена сума за процесуално представителство по ЧНД
№4712/2020г., по описа на PC-Варна, както и сумата от 1200лв. с вкл. ДДС,
представляваща заплатена сума за процесуално представителство по ЧНД
№1828/2019г. по описа на PC Несебър.
Ответникът Прокуратура на Р България по реда на чл.131 от ГПК е
депозирал отговор, в който сочи, че действията на прокурора за групиране на
наказания са в рамките на законовата компетентност на прокуратурата, а
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение за защита и процесуално
представителство не е вредоносно действие, което да в причинно - следствена
връзка с упражняването на законните правомощия на прокурора. Оспорва
разноските за адвокатско възнаграждение да са действително извършени.
Оспорва ищецът да е регистрирано по ДДС лице. Възразява, че заплатените
от ищеца адвокатски хонорари не са в причинно-следствена връзка с
действията на РП-Несебър и РП-Варна. Оспорва ответникът да е работодател
на изброените прокуратури и да е възникнала гаранционно -обезпечителната
отговорност на ответника. Релевира възражение, че претендираните като
имуществена вреда адвокатски възнаграждения са прекомерни и завишени и
не отговарят на сложността на делото и са в нарушение на Наредба № 1 на
ВАдвС в приложимата редакция на Наредба №1 от 09.07.2004г. Възразява
спрямо размера и основателността на претенцията по аргумент, че ищецът не
е положил дължимата грижа при уговарянето на адвокатското
възнаграждение с оглед вида и тежестта на обвинението, интензитета на
приложената процесуална принуда и очакваните усилия и труд, които
адвокатът предстои да положи при осъществяването на защитата.
Уговореното адвокатско възнаграждение в случая надвишава съществено
разумния и обичаен размер на дължимото възнаграждение в размер на 500лв.,
след като делото не се отличава с особена сложност, поради което моли съда
2
да намали имуществената претенция за вреди до този размер. Твърди, че
претендираните имуществени вреди за заплатено адвокатско възнаграждение
са в резултат на изключителна вина на пострадалия. С оглед на
гореизложеното, моли да се остави иска без уважение. Моли, за присъждане
на юрисконсултско възнаграждение в полза на Прокуратурата на РБ.
Съдът приема, че предявеният иск намира правното си основание в чл.2,
ал.1, т.3 ЗОДОВ.
Съставът е извършил служебна справка с ч.н.д. №4712/20г. на ВРС, 45
с-в по което са присъединени ч.н.д. №4712/20г. на РС Несебър, 45 с-в, ч.н.д.
1828/19г. на РС Несебър, като от същата справка се установява, че по тези
дела е бил участник настоящия ищец в качеството си на осъден. Трите дела са
по повод предложение на РП Несебър за прилагане на чл.25 от НК вр. чл.23
от НК вр. чл.68, ал.1 от НК. По тях ищецът е бил защитаван от процесуален
представител упълномощен по надлежния ред, като по ч.н.д.№4712/2020г. на
ВРС, 45 с-в на л.39 от делото е приложено пълномощно и договор за правна
защита съдържащ уговорка за заплащане на сумата от 1 200лв. с отбелязване,
че същата сума е изплатена. По ч.н.д.№608/2020г. на РС Несебър, на л.29
също е приложено пълномощно и договор за правна защита съдържащ
уговорка за заплащане на сумата от 1 200лв. с отбелязване, че същата сума е
изплатена. По същият начин се установява проведено процесуално
представителство и по ч.н.д.№1828/2019г. на РС Несебър, където документа
за това е приложен на л.29. По ч.н.д.№4712/2020г. на ВРС съдът е установил,
че не са на лице основания за извършване на исканото от ответника групиране
на наказанията на ищеца и е прекратил производството по делото, като
страните не спорят, че посочения съдебен акт е влязъл в законна сила.
Предвид изложеното като фактология съставът намира, че по делото се
е доказало, че ответната страна е отправила до съда и поддържала
незаконосъобразно искане срещу ответника. Последният за защитата си по
това искане е ангажирал процесуален защитник, който го е представлявал във
всички производства подени по посочения повод и във връзка с което на този
пълномощник са изплатени 3 600лв. представляващи сбор от плащания по
три отделни дела всяко в размер на по 1 200лв. При справка с чл.29 от
Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения се
установява, че минималният размер според посочения текст е 400лв., като
съдът при извършената служебна справка с ч.н.д.№4712/2020г. на ВРС, към
което са приложени ч.н.д.№608/2020г. на РС Несебър и ч.н.д.№1828/19г. на
РС Несебър установява, че по тях не са извършвани значителни процесуални
действия поради което съставът намира направеното от ответника възражение
за прекомерност за основателно и то следва да бъде уважено, като се
редуцира всяко от трите възнаграждения до размер от по 500лв. съобразно
изявлението на ответната страна направено в отговора по чл.131 от ГПК.
Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде
уважен до сумата от 1 500лв., като се отхвърли за разликата до търсените
3
3 600лв.
Предвид частичното уважаване на претенцията и направеното от
ответника искане ищецът следва да бъде осъден за му заплати сумата
281.17лв. за осъществено процесуално представителство при изготвяне на
отговора по чл.131 от ГПК. Ответникът от своя страна, предвид направеното
искане от ищеца и представените доказателства следва да бъде осъден да
заплати на В. сумата от 60лв. внесена държавна такса съответстваща на
уважената част от иска и 250лв. разноски за процесуална защита.
Ето защо, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на осн. чл.2 от ЗОДОВ Прокуратурата на Република
България с адрес гр.София, бул.“Витоша“ №2 да заплати на Р. П. В.
ЕГН********** от гр.Варна,**, сумите:
1 500лв. представляваща сбор от заплатени възнаграждения всяко в
размер на по 1 200лв. за процесуално представителство по всяко от ч.н.д.
№4712/20г. на РС Варна, ч.н.д.№608/2020г. на РС Несебър и ч.н.д.№1828/19г.
на РС Несебър, като отхвърля претенцията за разликата до сборната сума от
3 600лв. формирана от разликата от присъдените по 500лв. по всяко дело до
търсените по 1 200лв., на осн.чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ и 310лв. сторени по
делото разноски.
ОСЪЖДА на осн. чл.10 от ЗОДОВ Р. П. В. ЕГН********** от гр.Варна,
*** да заплати на Прокуратурата на Република България с адрес гр.София,
бул.“Витоша“ №2 сумата от 281.17лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ВОС в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
4