№ 916
гр. София, 23.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Нели С. Маринова
Господин Ст. Тонев
при участието на секретаря Виктория Ив. Тодорова
като разгледа докладваното от Господин Ст. Тонев Въззивно гражданско
дело № 20211100514331 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20116416/14.05.2021 г. на СРС, 169 с - в, по гр. д.
№43819/2019 г., на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, е признато за установено в
отношенията между страните Д. С. и О. Р., че О. Р. не е собственик на
тавански помещения №6 и 7 /по архитектурен проект №1 и 2/, съгласно
данъчна оценка жилище с идентификатор 68134.107.37.1.9, находящи се в гр.
София, район „Средец“, ул. „******* с площ на двете помещения 25,12 кв.м.
и спомагателна от 0,82 кв.м., при съседи по документ за собственост: П.И Г.
С.и, коридор и тоалетна, запад: ЕС „Цар Освободител“, ул. „*******, север:
жилищна сграда К.К. на бул. „Евлоги Георгиев“, изток: ЕС „Янтра“, ул.
„******* и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж – няма,
под обекта: 68134.107.37.1.8. и над обекта – няма, заедно със съответните
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху
мястото, по силата на нотариален акт №25, том VI, рег. №12989, дело
№845/2017 г.
С решението е отхвърлен обективно съединеният иск, предявен от Д. С.
срещу О. Р., с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на последната да
премахне водопроводните и отходни тръби, които преминават от тоалетната
на тавана през двете тавански №6 и 7 и да възстанови старото положение на
същите отпреди обединяването им, както и да преустанови ползването на
общата тоалетна на тавана и таванските помещения № 6 и 7.
Ответницата Р. е осъдена да заплати на ищцата С. на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 350 лв., представляваща разноски в
1
първоинстанционното производство. Ответницата Р. е осъдена да заплати на
адв. П. на основание чл. 38 ЗА, вр. чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 500 лв. –
адвокатско възнаграждение.
Ищцата С. е осъдена да заплати на ответницата Р. на основание чл. 78,
ал. 3 ГПК сумата от 735 лв. – разноски, съразмерно отхвърлената част от
исковете.
С определение № 20201822/22.10.2021 г. по гр. д. 43819/2019 г. по описа
на СРС, 169 с-в, е оставена без уважение молбата на Д. С. от 09.06.2021 г. за
изменение на решението в частта за разноските по чл. 248 ГПК.
Първоинстанционното решение се обжалва от двете страни по спора.
Ищцата С. обжалва решението на СРС в частта, с която са отхвърлени
исковете по чл. 109 ЗС. В жалбата се излагат доводи за неправилност на акта
в обжалваната част поради допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Твърди се, че съдът необосновано отказал да допусне
допълнителен разпит на свидетел и не обсъдил всички доказателства, събрани
по делото, в тяхната взаимна връзка. Не били изложени мотиви по всички
твърдения за осъществяване на пречене по смисъла на чл. 109 ЗС, които
твърдения били в четири насоки – че лице, което не е собственик, ползва
общата тоалетна на етажа; че начинът, по който е преустроена
водопроводната инсталация в таванските помещения, създава опасност от
течове в жилището на ищцата; че поради непригодност на таванските
помещения за ползване като жилище в имота на ищцата се чуват шумове,
представляващи пречене по смисъла на чл. 109 ЗС; че поради непригодност на
таванските помещения за ползване като жилище в имота на ищцата прониква
цигарен дим и се създава опасност от възникване на пожар. Излага се, че
било установено наличието на опасност от течове в жилището на ищцата.
Твърди се, че изводът на съда, че исковете по чл. 109 ЗС са неоснователни,
тъй като няма реални действия, водещи до смущаване на ползването на
ищцата върху собствения й имот, бил неправилен, доколкото в практиката на
ВКС, цитирана в жалбата, се приема, че основание за защита чрез негаторен
иск е налице и в случаите, при които се пораждат състояния, от които
възникват заплашване и опасност от вредно и смущаващо въздействие върху
вещта на потърсилия правна защита. Сочи се, че липсвали мотиви във връзка
с твърдението за пречене, свързано с ползването на общата на таванския етаж
тоалетна от лица-несобственици. Прави се доказателствено искане за
преразпит на свидетел и приемане на снимков материал. Иска се отмяна на
обжалваното решение в отхвърлителната част и уважаване на исковете с
правна квалификация чл. 109 ЗС. Претендират се разноски.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от ответницата-
въззиваема, с който се възразява срещу основателността на жалбата. Излага
се, че не било доказано обективно смущаване на правото на собственост на
ищцата от страна на ответницата. Твърди се, че цитираната във въззивната
жалба практика на ВКС е неотносима към установените по делото факти.
Сочи се, че твърденията на ищцата не са годни да обосноват защита по реда
на чл. 109 ЗС, тъй като описаните смущения представляват резултат от
обичайно ползване на имот в етажна собственост, а твърдените опасности са
само хипотетични. Възразява се, че доказателствените искания са направени
несвоевременно, поради което са преклудирани. Иска се оставяне на
2
въззивната жалба на ищцата без уважение и потвърждаване на
първоинстанционното решение в тази част. Претендират се разноски.
С насрещна въззивна жалба ответницата Р. обжалва
първоинстанционното решение в частта, с която отрицателният
установителен иск срещу нея е уважен. Излагат се доводи, че в тази част
първоинстанционният акт е неправилен поради противоречие с материалния
закон и необоснованост. Сочи се, че процесният имот бил отдаван под наем
като държавен жилищен имот. Твърди се, че същият отговарял на
изискванията за жилище. Прави се позоваване на параграф 21 от ЗР на ЗУТ и
на писмо на директор на дирекция „ТСУ“ – МРРБ за това, че процесният
имот представлява заварен строеж и не е необходимо провеждане на нова
процедура за разрешаване на ползването му. Сочи се, че праводателят на
ответницата е станал собственик на целия процесен имот на основание
договор за замяна, а в условията на евентуалност по отношение на
спомагателната площ от 0,82 кв.м. – на основание придобивна давност, която
е изтекла в периода 09.06.2011 г. – 10.06.2016 г. Прави се позоваване на
кадастрална карта и кадастрален регистър за това, че имотът представлява
самостоятелно жилище и че част от него е помещение „тоалетна с мивка“.
Оспорва се правилността на заключението по допусната СТЕ. Твърди се, че
имотът винаги е ползван като самостоятелно жилище. Излага се, че
ответницата е абонат на „Софийска вода“ АД за процесния имот и заплаща за
предоставяните от дружеството услуги в жилището – таванските стаи и
тоалетната. Сочи се, че постоянният адрес на ответницата е в процесния имот.
Моли се за отмяня на решението в обжалваната от ответницата част и
отхвърляне на отрицателния установителен иск. Претендират се разноски.
В срок е депозиран отговор на насрещната въззивна жалба от ищцата
С.. Въззиваемата твърди, че въззивната жалба се основава на две неправилни
виждания – че фактическото ползване на таванските помещения като жилище
има правно значение и че заснемането на тези помещения и общата тоалетна
на етажа като обект със самостоятелен идентификатор по кадастралната карта
има значение за собствеността. Излага, че таванските помещения
представлявали обслужващи площи към жилищата и са принадлежност към
тях, а О. Р. не е собственик на самостоятелен обект в сградата, поради което
не може да стане собственик и на несамостоятелни сервизни помещения.
Твърди, че процесните тавански помещения не отговарят на изискванията на
чл. 40, ал. 1 ЗУТ – към тях няма складово помещение, кухненският бокс е
обособен чрез нерегламентирано свързване на водопроводни тръби, липсва
баня-тоалетна в обособения имот, не е проведено ОС на ЕС за
преразпределение на идеалните части в сградата, необходимо за
обособяването на самостоятелно жилище. Твърди, че извършеното
преустройство на процесните помещения, извършено от ответницата, е
незаконно. Сочи, че неправилно в жалбата се твърди, че общата баня-
тоалетна на етажа е принадлежност към процесния имот. Цитира практика на
ВКС, съгласно която кадастралната карта и кадастралните регистри имат
декларативно, а не конститутивно действие, поради което при спор за
собственост заснетото не обвързва съда. Оспорва ответницата да е закупила
процесната баня-тоалетна. Твърди, че описаната в нотариалния акт на
ответницата спомагателна площ от 0,82 кв.м. не съответства на процесната
3
баня-тоалетна. Сочи, че са налице основания за уважаване на отрицателния
установителен иск за собственост. Моли да се потвърди решението в
обжалваната от ответницата част. Претендира разноски за въззивното
производство.
С определение от 07.01.2022 г. въззивният съд е оставил без уважение
доказателствените искания на ищцата-въззивница за преразпит на свидетел и
приемане на снимков материал, тъй като са преклудирани, а
несвоевременното им заявяване се дължи на пропуск на страната, която ги е
поискала.
Софийският градски съд, като прецени доводите на страните и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
Съдът е сезиран и се е произнесъл по обективно съединени отрицателен
установителен иск за собственост по чл. 124, ал. 1 ГПК и негаторни искове по
чл. 109 ЗС.
Според уредените в чл. 269 ГПК правомощия, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на цялото решение, по допустимостта в
обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Обжалваното решение е валидно, тъй като е постановено от съда в
предоставената му компетентност.
Съдът намира, че решението е процесуално допустимо, доколкото СРС
се е произнесъл по предявените в производството отрицателен установителен
иск за отричане собствеността на ответницата върху процесните тавански
помещение, както е било заявено в исковата молба по чл. 124, ал. 1 ГПК, и
негаторни искове по чл. 109 ЗС. Правният интерес за ищеца от отрицателния
установителен иск произтича от факта, че в нотариалния акт от 2017 г., в
който е обективирана сделката, от която ответницата черпи правата си, е
посочено че ведно с процесният имот Р. е придобила право на собственост
върху съответна ид.ч. от общите части в сградата, в която самостоятелен
обект притежава ищцата. Правният интерес за предявяването на негаторен
иск ищцата основава на твърдения за пречене по смисъла на чл. 109 ЗС,
изразяващо се в ползване на санитарно помещение съсобствено за ищцата от
лица, които не са съсобственици; създаване на опасност от течове в
жилището на ищцата от незаконната канализационна система, изградена в
процесния имот; създаване на необичайно силни шумове в имота на ищцата
при ползването на процесните помещения; проникване на цигарен дим в
жилището на ищцата и създаване на опасност от пожар.
При постановяване на решението съдът е обсъдил подробно всички
писмени и гласни доказателства, като решението е постановено при изяснена
фактическа обстановка, която настоящият въззивен състав не намира за
необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272
ГПК. Съдът ще обсъди само доказателствата, относими към възраженията на
страните направени във въззивното производство.
По отрицателен установителен иск се цели отричане на претендираното
от ответника право на собственост, поради което в тежест на ответника е да
установи, че такова право е възникнало на твърдяното от него правно
основание. В процеса ответницата е твърдяла, че за нея е възникнало право на
собственост върху процесните тавански помещения №6 и 7 /по архитектурен
4
проект №1 и 2/ въз основа на покупко-продажба. В отговора на исковата
молба е цитиран и нотариалният акт, в който е обективирана замяната, на
основание на която праводателят на ответницата е придобил собствеността
върху спорните имоти. За пръв път с въззивната жалба се твърди, че
праводателят на ответницата е придобил чрез давностно владение
собствеността върху баня и тоалетна.
В производството не е спорно и съгласно нотариален акт за продажба
на недвижим имот № 144 том IV, рег. № 4972, дело № 687/2008 г. на
нотариус К.А., рег. № 152, район на действие – СРС, се установява, че ищцата
Д. С. е собственик на следния недвижим имот: апартамент, находящ се в град
София, район Средец, ул. „*******, на третия надпартерен етаж, състоящ се
от две стаи, директен вестибюл, кухня, баня, клозет, гардеробно антре, черно
антре, килер и три балкона с площ от 75 кв. м. При съседи: стълбище, А. А.К.,
ЕС „Цар Освободител“ и ЕС „Янтра“, заедно с мазе без упомената площ по
документ за собственост, а съгласно Удостоверение за данъчна оценка №
0119-9999/04.11.2018 г. на СО – Дирекция „ПАМДТ“ – „Средец/Триадица“ с
площ от 7 кв.м., при съседи на мазето: А. А.Д., коридор, ЕС „Цар
Освободител“ и В.Г.А. и заедно с таванска стая, находяща се в дясното крило
на сградата, с площ от 10,37 кв.м., при съседи – коридор, стълбище, двор и
таванска стая, заедно с 16/134 ид.ч. от общите части на сградата и толкова
ид.ч. от дворното място, цялото с площ по документ за собственост от 491,10
кв.м., а по скица с площ от 504,873 кв.м., съставляващ съгласно скица №
1116/07.12.2006 г. на СО – район „Средец“, презаверена на 06.11.2008 г., УПИ
XVI – 16, в квартал 6, местността „Трета извънградска част“ по плана на гр.
София, СО-район „Средец“, одобрен със заповед на главния архитект на град
София № РД-50-09-198/18.10.1991 г., при граници на имота съгласно скица:
ул. „Янтра“, УПИ XVII – 17, УПИ XIV – 15 и УПИ V – 5, и при съседи
съгласно документ за собственост: ЕС „Цар Освободител“, ул. „Янтра“, К.,
ЕС „Янтра“ и наследници на Я.М..
От нотариален акт за замяна на недвижим имот № 116, том III, рег. №
11322, дело № 456 от 2011 г. се установява, че праводателят на ответницата –
А.В., е получил ½ ид.ч. от следния недвижим имот: тавански помещения № 6
и 7, с общ идентификатор 68134.107.37.1.9, находящи се в гр. София, район
„Средец“, ул. „******* в четириетажна сграда с идентификатор
68134.107.37.1, с обща площ на двете помещения 25,12 кв.м. и спомагателна
площ от 0,82 кв.м., при съседи съгласно документ за собственост: юг – П.И Г.
С.и, коридор и тоалетна, запад – ЕС „Цар Освободител“, ул. „*******, север –
жил. сграда К.К. на бул. „Евлоги Георгиев“, изток – ЕС „Янтра“, ул. „*******
и при съседи с посочени идентификатори: на същия етаж няма, под обекта:
68134.107.37.1.8 и над обекта няма, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – поземлен
имот с идентификатор 68134.107.37.
От нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 25, том
VI, рег. № 12989, дело № 845 от 2017 г. се установява, че на 16.06.2017 г.
ответницата е купила от А.В. тавански помещения № 6 и 7, съгласно данъчна
оценка – жилище с общ идентификатор 68134.107.37.1.9, находящи се в гр.
София, район „Средец“, ул. „******* с обща площ на двете помещения 25,12
кв.м. и спомагателна площ от 0,82 кв.м., при съседи съгласно документ за
5
собственост: юг – П.И Г. С.и, коридор и тоалетна, запад – ЕС „Цар
Освободител“, ул. „*******, север – жил. сграда К.К. на бул. „Евлоги
Георгиев“, изток – ЕС „Янтра“, ул. „******* и при съседи с посочени
идентификатори: на същия етаж няма, под обекта: 68134.107.37.1.8 и над
обекта няма, заедно със съответните идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото.
Не се твърди и не се установява ответницата да е собственик на друг
самостоятелен обект в сградата, в която се намират процесните имоти.
Спорът касае правото на собственост върху посочените тавански
помещения. Основният въпрос е дали процесните имоти след
преустройството са годен самостоятелен предмет на собственост и могат ли
да бъдат придобити от лице, което не притежава друг самостоятелен обект в
сградата – етажна собственост.
По този въпрос, като съобрази становищата на страните във въззивното
производство, настоящият състав намира следното:
По смисъла на параграф 5 от ДР на ЗУТ, т. 30 „жилище“ е съвкупност
от помещения, покрити и/или открити пространства, обединени
функционално и пространствено в едно цяло за задоволяване на жилищни
нужди. По смисъла на чл. 40, ал. 1 ЗУТ всяко жилище трябва да има
самостоятелен вход, най - малко едно жилищно помещение, кухня или
кухненски бокс и баня - тоалетна, както и най – малко едно складово
помещение, което може да бъде в жилището или извън него.
В практиката на ВКС /определение № 279 от 22.06.2022 г. на ВКС по гр.
д. № 4915/2021 г., II г. о., ГК/ се извеждат основните характеристики на
„самостоятелния обект“ на правото на собственост – „обособеността от
останалите съседни обособени обекти на собственост и функционалното му
предназначение, възможността да се използва самостоятелно, а не като
принадлежност към друг съседен имот, който обслужва. Дали един обект е
самостоятелен обаче не може да се определи само въз основа на тези
конкретни, предварително зададени белези и характеристики, като изводът за
статута му зависи и от другите, установени по делото обстоятелства, които
следва да се изследват във връзка с особеностите на конкретния случай, и с
оглед фактическите и юридически критерии за определяне характера и
предназначението на обекта. Заснемането със самостоятелен идентификатор
по кадастралната карта само по себе си не доказва, че е налице обособен
обект на правото на собственост, а е само индиция, че последният притежава
характеристиките на такъв и има посоченото предназначение.
Функционалното предназначение на имота във връзка с преценката за
самостоятелния му характер не се определя от посоченото в кадастралната
карта, то подлежи на установяване. Доколкото складовите обекти са
принадлежност към жилищните обекти, като такива съгласно нормата на чл.
98 ЗС следват главната вещ“.
В практиката си ВКС последователно и непротиворечиво приема, че
доколкото складовите обекти са принадлежност към жилищните обекти, като
такива те съгласно разпоредбата на чл.98 ЗС следват главната вещ и по
изключение могат да бъдат придобивани отделно от жилищните обекти в
сграда в режим на етажна собственост чрез правни сделки или по давност
6
единствено от лица, които притежават жилищни обекти в сградата /решение
№207/16.06.2011г. по гр.д.№867/2010г. на Второ ГО на ВКС; решение
№45/04.05.2012г. по гр.д.№482/2011г. на Второ ГО на ВКС; решение
№172/12.10.2015г. по гр.д.№1167/2015г. на Първо ГО на ВКС/.
Според ВКС / Решение № 26/23.02.2017 г., Първо ГО, гражданско дело
№ 3024 от 2016 г./ преценката дали едно помещение /складов обект, находящ
се в тавана или в зимника/ представлява принадлежност към жилищен обект в
сградата в режим на етажна собственост или е самостоятелен обект на право
на собственост следва да бъде направена към момента, в който настъпва
ефектът на съответния придобивен способ /сделка или придобивна давност/,
въз основа на който се поддържа, че е придобито правото на собственост от
лицето, което не притежава самостоятелен обект в сградата. Предмет на
самостоятелно придобиване може да бъде само такава част от жилищна
сграда, която е обособена като самостоятелен обект /жилище, ателие и др./
или отговаря на изискванията на действащия устройствен закон за такъв
обект.
Съдът намира, че общото правило сочи, че таванските помещения не
могат да бъдат придобити отделно от главния имот, които обслужват,
доколкото представляват принадлежност към съответното жилище и следват
неговата собственост - чл. 98 ЗС.
Според заключението на съдебно-техническата експертиза процесните
тавански помещения се намиран в обитаван тавански етаж в четириетажна
жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******. Таванските
помещения № 6 и № 7 се намират в северозападната част на подпокривното
пространство. В непосредствена близост до помещенията е обособен
санитарен възел - тоалетна и мивка преустроен в баня с монтиран душ на
смесителна батерия на мивката. Помещението е директно вентилирано и
осветено чрез табакера.
След закупуването на двете тавански помещения, през 2017 г., се
извършват ремонтни дейности. В междинната стена между двете помещения е
избит отвор за врата с размери 0,80 м ширина и 2,00 м височина, който отвор
не съществува в архивната утвърдена проектна документация на сградата.
Вратата от общия коридор към второто помещение е зазидана. На стената
между съществуващия санитарен възел в съседство и таванското помещение
е изграден водопровод и канал за монтирането на мивка. В и К инсталацията
продължава по пода на помещението до отсрещна стена. Новопостроения
водопровод преминава над дневната на апартамента на долния етаж.
Вещото лице е установило, че по данни от СО-Район "Средец",
документи, удостоверяващи законността на гореописаното преустройство не
са представени. За преустройството няма издадено разрешение за строеж.
Със Заповед№ РД-18-33/15.06.2010 г. на АГКК са одобрени КККР на гр.
София, р-н „Средец“. Имотът на праводателят на ответницата, А.В., е с
идентификатор 68134.107 .37.1.9. Записан е като самостоятелен обект,
намиращ се в сграда №1, разположена в ПИ с идентификатор
68134.107.37. Предназначението на самостоятелния обект е - Друг вид
самостоятелен обект в сградата. Цитира се посочената в документа за
собственост площ -25,12 кв.м. и прилежащата част- 0,82кв.м.-спомагателна
7
площ.
На база анализ на кадастралната схема и оглед, извършен на самото
място, вещото лице е установило, че така идентифицираният като
самостоятелен обект имот /идентификатор 68134.107.37.1.9/ включва
процесиите две тавански помещения, заедно със санитарния възел, който се
намира в непосредствена близост до тавански помещения № 6 и № 7.
Процесният санитарен възел е разположен в коридора на обитавания тавански
етаж и фактически е част от етажната собственост.
По представения одобрен архитектурен план на част от сградата на ул.
"*******, гр. София, двете тавански помещения са под номера l и 2. Планът е
одобрен на 26.03.1946 г. Помещенията по план са две самостоятелни тавански
стаи, с отделни врати към общия коридор на тавана. Санитарният възел се
намира в общия коридор.
Фактическото състояние, установено по време на огледа, извършен от
вещото лице, разкрива, че имотът представлява две тавански помещения /№6
и №7 /по нот. акт/, находящи се в четириетажна жилищна сграда в гр.София,
ул. "*******, р-н "Средец". Таванските помещения №6 и №7, за които О. Р.
твърди да е собственик, се намират в подпокривното пространство. В
непосредствена близост до помещенията е обособен санитарен възел-
тоалетна и мивка, преустроен в баня с монтиран душ на смесителната батерия
на мивката. Помещението е директно вентилирано и осветено чрез табакера.
Заключението по СТЕ установява, че в междинната стена между двете
тавански помещения съществува отвор с врата с размери 0,8 м. ширина и 2,0
м. височина. Този отвор не съществува в архивната утвърдена проектна
документация на сградата. Вратата от общия коридор към второто помещение
е зазидана. На стената между съществуващия санитарен възел в съседство и
таванското помещение е изграден водопровод и канал и е монтирана мивка. В
и К инсталацията продължава по пода на помещението до отсрещната стена.
В и К инсталацията преминава над долния етаж /ПИ с идентификатор
68134.107.37.1.8/, който е собственост на ищцата. Ремонтът на тоалетната е
извършен около 2016 г. Едното таванско помещение /№ 6/ в момента
представлява кухня и мокро помещение. По северните стени и на двете стаи
на височина 1 м. и с ширина 0,4 м. съществуват ниши. Вещото лице посочва,
че тези ниши са цитираните в схемата по КККР /за ПИ с идентификатор
68134.107.37.1.9/ прилежащи части 0,82 кв.м. – спомагателна площ.
Вещото лице изрично посочва, че в процесният имот няма
самостоятелен санитарен възел. И по одобрените архитектурни планове и де
факто санитарният възел е разположен в коридора на таванския етаж и не е
част от двете тавански помещения. Спомагателната площ, представляват
ниши по северните стени на двете процесни помещения.
От справка в СО „Средец“ и Констативен акт № 1 към
административна преписка вх. № РСЦ 17-ГР94-2007/05.10.2017г.
експертът установява, че извършеното преустройство в тавански помещения
№ 6 и № 7 е без разрешение за строеж, без проектна документация и без
съгласието на собствениците на обекти в ЕС.
При изслушването на вещото лице в открито съдебно заседание пред
СРС експертът посочва, че тоалетната, намираща се в съседство на
8
процесните етажни помещения, е с приблизителни размери 2,0 м. на 0,9 м.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
В. П.-В., Д.Б., Д.Б. и Н. С..
Свидетелката П.-В. посочва, че съпругът й е продал процесните имоти
на ответницата. Излага, че те са отдавани под наем от „Соф жилфонд“ след
одържавяването им. Твърди, че съгласно нотариалния акт на съпруга й към
процесните имоти бил присъединен и санитарният възел. Този санитарен
възел е с площ от около 1,5 кв.м. и към 2017 г. е бил със свободен достъп.
Свидетелката Б., приятелка на ответницата, посочва, че е посещавала
процесния имот след придобиването му от ответницата. Твърди, че имало
изградена канализационна инсталация – имало мивка в по-малката стая и
тоалетна до таванските помещения. Достъпът до тоалетната бил свободен за
ищцата и ответницата, а към коридора, в който се намирало санитарното
помещение, достъпът бил ограничен за трети лица посредством заключваща
се врата.
Свидетелката Б., етажен собственик в сградата, в която се намират
процесните имоти, излага че банята и тоалетната до процесните тавански
помещения винаги е ползвана от собствениците на трите тавански помещения
в дясното крило на сградата – понастоящем ищцата и ответницата ползвали
санитарното помещение, чиято врата не се заключвала и винаги имало
свободен достъп. Твърди, че е посетила процесните имоти през периода, в
който ответницата извършвала ремонт, и установила, че по пода имало
положени тръби, водещи към банята в съседство. Сочи, че в двете крила на
таванския етаж имало по един водомер – тя била титуляр на партидата за
лявото крило, а ответницата – за дясното. Излага, че ремонтът на банята и
тоалетната в дясното крило е извършен от ищцата.
Свидетелят С., живеещ на семейни начала с ищцата, посочва, че е
участвал в ремонта на таванското помещение на ищцата, коридора и банята
до него преди 4-5 г. /разпитът е на 05.10.2020 г./. Излага, че когато
ответницата закупила процесните две тавански помещения извършила
основен ремонт в тях – обединила ги, прокарала ВиК инсталация, за която
тръбите минавали по пода от мивката в малката стая до банята в съседство.
Санитарното помещение се ползвало свободно от всички, до него се стигало
от коридора и вратата му не се заключвала.
Не е спорно, а и от събраните по делото доказателства се установява, че
ищцата е станала собственик на апартамент, избено помещение и таванско
помещение, ведно с ид.ч. от сградата и от правото на собственост върху ПИ, в
който е изградена сградата, находящи се на ул. „******* в гр. София. Не е
налице спор по въпроса, че праводателят на ответницата е получил по
договор за замяна ½ ид.ч. от тавански помещения № 6 и 7, с общ
идентификатор 68134.107.37.1.9, находящи се в гр. София, район „Средец“,
ул. „******* в четириетажна сграда с идентификатор 68134.107.37.1, с обща
площ на двете помещения 25,12 кв.м. и спомагателна площ от 0,82 кв.м., при
съседи съгласно документ за собственост: юг – П.И Г. С.и, коридор и
тоалетна, запад – ЕС „Цар Освободител“, ул. „*******, север – жил. сграда
К.К. на бул. „Евлоги Георгиев“, изток – ЕС „Янтра“, ул. „******* и при
съседи с посочени идентификатори: на същия етаж няма, под обекта:
9
68134.107.37.1.8 и над обекта няма, заедно със съответните идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото – поземлен
имот с идентификатор 68134.107.37. По безспорен начин е установено, че
ответницата не притежава друго жилище в сградата.
В конкретната хипотеза е от значение дали тавански помещения
представляват самостоятелен обект, който е бил предмет на сделката от 2017
г., или представлява складово помещение - прилежащи обекти към друг
самостоятелен обект. За разрешаването на възникналия между страните
правен спор, следва да се даде отговор на въпроса дали процесните тавански
помещения могат да бъдат предмет на разпоредителни сделки самостоятелно,
както и дали са самостоятелен обект или представляват единствено
принадлежност към жилище в етажната собственост.
Не се твърди и не се установява по делото към момента на сключване
на договора от 16.06.2017 г. праводателят на ответниците да е бил собственик
друг самостоятелен обект в етажната собственост, находяща се на ул.
„*******. С тази сделка е било прехвърлено правото на собственост върху
процесните тавански помещения. Таванските и избените помещения в сграда
– етажна собственост по правило не са самостоятелни обекти на собственост,
а принадлежност към обект и не могат да се придобиват отделно от обекта,
към който принадлежат, било чрез правна сделка, било по давност. По
изключение таванско помещение може да се придобие по давност или чрез
правна сделка отделно от обекта, към който принадлежи, но само от лице,
което притежава друг самостоятелен обект в същата сграда и то само ако към
обекта, към който принадлежи това складово помещение, по архитектурния
проект на сградата принадлежи и друго складово помещение.
Доколкото купувачът и продавачът към датата на изповядване на
сделката не са били собственици на други самостоятелни обекти в етажната
собственост, следва да се извърши преценка дали самите процесни
помещения, находящи се в тавана на сградата, представляват принадлежност
към жилищен обект в сградата в режим на етажна собственост или са
самостоятелен обект на право на собственост към момента, в който настъпва
ефектът на съответния придобивен способ (сделката), въз основа на който се
поддържа, че е придобито правото на собственост от ответницата.
По аргумент от чл. 39 ЗС основната характеристика на самостоятелния
обект на правото на собственост освен обособеността му като етаж, или част
от етаж, е и тази да може да се ползва самостоятелно. Установява се, че
процесният имот представлява две съединени тавански помещения с отделен
вход. Не се спори в помещението да е прекаран ток. В него има водопровод и
канал, законността на които не е установена при изследване на строителната
документация. Към имота има спомагателна площ от 0,82 кв.м., за която се
спори дали представлява баня с тоалетна или ниши в стените на таванските
помещения.
Настоящият състав кредитира заключението на вещото лице, което
установява, че в процесния имот няма самостоятелна баня-тоалетна, а
описаната в актовете за собственост спомагателна площ от 0,82 кв.м.
представлява ниши по северните стени. Този фактически извод се подкрепя
от установеното разминаване между площта на описаната спомагателна площ
и размерът на санитарното помещение, намиращо се до процесните имоти –
10
след замерване вещото лице посочва, че съществуващите баня и тоалетна са с
размери от около 2 м. на 0,9 м., а свидетелката П.-В. потвърждава, че тяхната
площ е от около 1,5 кв.м. При това положение твърдението на ответницата за
съвпадане на описаната в актовете за собственост спомагателна площ с банята
и тоалетна до таванските помещения се явява неоснователно. Доводите на
ответницата във връзка с архитектурните планове на сградата също са
неоснователни – видно от приложения архитектурен план от 1946 г. площта, в
която към настоящия момент са изградени баня и тоалетна, не част от
процесните тавански помещения, а се намира между таван № 2 и стълбището.
Това разположение е повторено в архитектурния план от 1972 г., от който се
установява, че в стаи № 4 и 5 /съответстващи на таван № 1 и 2 по
архитектурен план от 1946 г. и на процесните имоти/ не е включено
помещение за баня и тоалетна, а такова се намира в съседство – между стая №
5 и стълбището.
Отделен е въпросът, че ако се възприеме твърдението на ответницата,
че описаната в акта за собственост спомагателна площ от 0,82 кв.м.
представлява всъщност намиращата се в дясното крило на таванския етаж
баня с тоалетна, а не ниши в стените, процесното помещение няма да
отговаря на друго изискване на чл. 40 ЗУТ – да има складово помещение.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ЗКИР и разясненията, дадени в
мотивите към ТР № 8/23.02.2016 г. по т.д. № 8/2014 г., ОГТК на ВКС,
одобрената кадастрална карта има само удостоверително (декларативно), а не
конститутивно действие. Тя не създава, не изменя, нито прекратява права и
задължения – в този смисъл е константна практиката на ВКС по въпроса за
значението на заснемането на имоти /например Решение № 52, ВКС, Първо
ГО по гр. д. № 2551/2020 г./. С оглед на изложеното доводът на ответницата
за включването на общите баня и тоалетна в кадастралната схема на
процесните имоти не е достатъчен да обоснове правото й на собственост
върху санитарното помещение.
Твърдението, че банята и тоалетната са придобити чрез давностно
владение в периода 2011 г. – 2016 г. от праводателя на ответницата, не се
основава на нито едно от събраните доказателства. Напротив, свидетелката
П.-В. /съпруга на праводателя на ответницата/ посочва, че до 2017 г. достъпът
до коридора и тоалетната е бил свободен. Свидетелите Б. и С. също посочват,
че достъпът до санитарното помещение е бил свободен. Нещо повече, тези
двама свидетели излагат, че основен ремонт на банята и тоалетната е
извършен от ищцата и то през периода, през който ответницата твърди
помещението да е владяно от праводателя й. Съгласно чл. 68 ЗС, владението
представлява упражняване на фактическа власт върху вещ, която владелецът
държи лично или чрез другиго, като своя. В правната теория и съдебна
практика се приема, че като елемент от придобивната давност упражняваното
владение трябва да е спокойно (да не е установено с насилие), явно
(фактическата власт е упражнявана така, че всеки заинтересован е имал
възможност да научи за това, не е установено по скрит начин), постоянно
(упражняването му няма случаен характер, а е било израз на воля трайно да се
държи вещта по начин, препятстващ евентуалното владение на други лица),
непрекъснато (не е било прекъсвано изобщо, в частност - за период по-дълъг
от шест месеца (чл. 81 ЗС), като се съобразява презумпцията на чл. 83 ЗС и
11
несъмнено - да няма съмнение, че ищецът държи вещта за себе си.
Следователно при позоваване на оригинерното придобивно основание, на
доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа
власт върху имота (corpus), без противопоставяне от страна на титуляра на
правото на собственост, при демонстриране поведение на собственик
(animus). Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой пред
всички, включително пред държавните органи. В ТР № 4/2012 г. на ОСГК на
ВКС е прието, че обективният елемент на владението - упражняването на
фактическа власт - съвпада с този при държането. Субективният елемент
определя упражняването на фактическа власт върху имот като владение. В чл.
69 ЗС се предполага намерението да се свои вещта. За това, „за да се
трансформира фактическото състояние на упражнявана фактическа власт чрез
действия, съответстващи на определено вещно право в самото вещно право, е
необходимо потвърждаване наличието на намерение за своене чрез
позоваване на последиците от придобивната давност - предявяване на иск или
възражение при наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с
констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка с цел легитимиране
на придобитото вещно право с оглед участие в гражданския оборот,
изпълнение на административни процедури по попълване на кадастрална
карта и т. н.“ . В цитираното ТР ВКС приема по задължителен начин, че до
момента, в който предполагаемото от закона намерение за своене не бъде
потвърдено чрез волево изявление, не може да се придобие правото на
собственост по давност. Дори и да се приеме, че праводателят на ответницата
е своил имота, то безспорно липсва потвърждение на това владение чрез
волево изявление. С оглед на това, че не са наведени никакви доказателства в
подкрепа на възражението, че санитарното помещение е придобито от
праводателя на ответницата по давност, то следва да се приеме, че това
придобивно основание не е реализирано от В.. Следва да се отбележи, че в
нотариалния акт от 2011 г. и в този от 2017 г. процесният имот е описан с
еднаква площ – 25,12 кв.м., т.е. не е отразено присъединяването към него на
придобито по давност помещение. Отделен е въпросът дали ако лице не е
собственик на самостоятелен обект в сграда-етажна собственост може да
придобие чрез давностно владение собствеността върху помещение, в което е
изградена баня и тоалетна.
Фактът, че ответницата е посочена като абонат на „Софийска вода“ АД
също не доказва, че тя е собственик на банята и тоалетната, в която са
монтирани измервателни уреди. Това е така, тъй като, от една страна, абонат
на водоснабдителното дружество може да бъде и лице, което не е собственик
на водоснабдения имот, а от друга – касае се за организационни отношения
между обитателите на сграда – етажна собственост. Видно от показанията на
свидетелката Б. тя е титуляр на водомерите в лявото крило на таванския етаж,
а ответницата – на тези за банята и тоалетната в дясното крило.
Обстоятелството, че с договор от 31.05.1983 г. процесните помещения
са отдадени под наем като държавен жилищен имот, не е релевантно към
въпроса за годността на обекта да бъде квалифициран като жилище в
съответствие със законоустановените за това предпоставки. Нещо повече, в
представено уведомление от 1992 г. до наемателя процесните имоти изрично
са посочени като „таван“, а не като жилище.
12
Писмото на директора на дирекция „ТСУ“ – МРРБ, на което
ответницата се позовава, от една страна, има характера на становище, което
не е обвързващо за съдилищата, а от друга - то е неотносимо към въпросите,
предмет на изследване в настоящия спор, тъй като се отнася до различно
фактическо положение, от установеното по делото.
Фактът на адресната регистрация на ответницата в процесния имот не
доказва, че обектът отговаря на законоустановените изисквания за жилище.
Позоваването на параграф 21 от ЗР на ЗУТ от страна на ответницата
няма основание в настоящия спор. Правилата за заварени строежи касаят само
законни строежи. Тези правила не предвиждат, че ако обект е отдаван под
наем като държавен жилищен имот без да отговаря на изискванията за
жилище, то същият следва да се приеме за такова. Нещо повече, законността
на обекта не означава задължително, че той е самостоятелно жилище, тъй
като безспорно съществуват и други законни несамостоятелни обекти –
например избени, складови и тавански помещения – принадлежности. Следва
да се отбележи, че от показанията на свидетелите се установява също, че
преустройството в процесния имот, при което таванските помещения са
съединени и входът към едното от коридора е затворен, при което е обособен
самостоятелен общ вход за процесния имот, е извършено на по-късен етап –
след сделката от 2017 г.
Заключението по СТЕ показва, че не са открити строителни книжа за
извършено преустройство на процесното таванско помещение в друг обект,
нито има данни за издадено разрешение за строеж за промяна на
предназначението му в самостоятелен обект. Съгласно чл. 102, ал. 3 от
действалата към 2017 г. Наредба № 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи
за устройство на отделните видове територии и устройствени зони в
подпокривното пространство на жилищните сгради могат да се изграждат
жилища, ателиета и за обитателите на сградите - стаи-кабинети за
индивидуална творческа дейност. Към ателиетата се предвижда
самостоятелен санитарен възел (тоалетна с мивка). За стаите за творческа,
научна и друга дейност не се изисква санитарен възел. Не са ангажирани
доказателства, обаче, за промяна на предназначението на процесното
таванско помещение поне в стая за творческа, научна или друга дейност.
През 2011 г. праводателят на ответницата е придобил процесното ½
ид.ч. от процесните тавански помещения (които се установи, че не са
самостоятелен обект). Не се установява процесните помещения да отговаря на
изискванията за самостоятелен обект, съгласно разпоредбата на пар. 5, т. 39
от ДР на ЗУТ, и към датата на изповяданата разпоредителна сделка с
ответницата, обективирана в нотариален акт за покупко-продажба
№25/16.06.2017 г. Към датата на тази сделка ответницата не е притежавала
самостоятелен жилищен или друг самостоятелен обект в сградата, поради
което няма как да се приеме, че е собственик на процесните тавански
помещения, които имат предназначение на складови такива и са
несамостоятелни обекти.
В случая изцяло в доказателствена тежест на ответника по
отрицателния установителен иск, съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е да докаже, пълно и главно, че е придобил собствеността върху
процесния имот, което в хипотезата на придобиване на несамостоятелен обект
13
в сграда – етажна собственост, предполага доказване, че ответникът има
право да придобие такъв обект, т.е. притежава самостоятелен обект, а
праводателят му има право да се прехвърли такъв обект, т.е. че след
разпореждането самостоятелният обект на праводателя ще продължи да
отговаря на изискваният на чл. 40 ЗУТ.
Като съобрази приетите пред СРС писмени и гласни доказателства в
тяхната съвкупност, въззивният съд намира за неоснователни доводите,
поддържани и във въззивното производство, че в полза на ответницата са се
осъществили необходимите предпоставки за придобиване на процесните
тавянски помещения.
Като съобрази всички писмени и гласни доказателства по делото в
съвкупност, включително показанията на свидетелите на ответницата,
въззивният състава приема, че не може да се направи извод, че процесния
имот е самостоятелен обект, годен да бъде предмет на придобиване от лице-
несобственик на самостоятелен обект в сградата, в която се намира той.
Предвид изложеното до момента в съвкупност въззивният състав
споделя крайните решаващи изводи на първоинстанционния съд, че
отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК е основателен и
следва да се уважи.
По правилността на решението в частта, с която е отхвърлен искът с
правно основание чл. 109 ЗС.
Искът по чл. 109 ЗС предоставя възможност за защита на вещни права
върху вещи срещу всяко неоснователно действие, което пряко или косвено
препятства пълноценното използване на вещта според предназначението му,
без да отнема владението й. Целта на исковата защита по реда на чл. 109 ЗС е
да се отрече правомерността на въздействието от страна на ответника, като
спрямо него със сила на пресъдено нещо се признае право на ищеца и
ответник да бъде осъден да преустанови нарушението, а в някои случаи – да
възстанови фактическо състояние, което е съществувало преди нарушението.
За да бъде уважен този иск е достатъчно ответник да поддържа нарушението,
без да е нужно самият той да го е извършил. Не всяко въздействие може да се
отблъсне по реда на чл. 109 ЗС. Само въздействие, което е неоснователно,
тоест такова, което противоречи на установения режим на ползване на имота
и като такова накърняващо чужди права, би могло да обоснове
основателността на иск по чл. 109 ЗС. Поведението на ответника следва да е
без законно основание, като отделно следва да препятства ищеца да
упражнява правата си в пълен обем.
В мотивите на ТР от 06.11.2017 г. по ТД 4/2015 г. на ОСГК на ВКС се
посочва, че за уважаването на иска по чл. 109 ЗС във всички случаи е
необходимо „ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху
този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие или
бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от
обикновените /чл.50 ЗС/. Преценката за това кои въздействия са по-големи от
обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело“. В
същото ТР ВКС уточнява, че „понякога естеството на извършеното от
ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на собственика да
14
упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите, в които в
исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът осъществява
действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в резултат на
такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно или
ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички
трети лица да се въздържат от каквито и да било въздействия върху
собствения на ищеца имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си
каквото и да било действие, което се извършва без негово съгласие, самото
пряко въздействие върху имота на собственика, без негово съгласие и от
лице, което няма право да осъществява такова въздействие, представлява
пречка за собственика да упражнява правото си“.
По разглежданото дело съдът приема за установено, че ищцата е
собственик на апартамент № 8, намиращ се в сграда в гр. София, ул. *******,
заедно с прилежащото му таванско помещение № 3 и 16/134 ид.ч. от общите
части на сградата и толкова ид.ч. от дворното място, а ответницата е закупила
и преустроила тавански помещения № 6 и 7, находящи се в сградата, в която е
и апартаментът на ищцата, и разположени непосредствено над него.
Установява се още, че в тавански помещения № 6 и 7 няма изградени баня и
тоалетна, а обитателите на тези помещения – наематели на ответницата,
ползват санитарното помещение, намиращо се на таванския етаж и
представляващо обща част в сградата. От заключението на вещото лице се
установява, че тавански помещения № 6 и 7 са преустроени, като между тях е
отворена врата и в тях е изградена ВиК инсталация. Не се установява
преустройството да е извършено при спазване на нормативно установените за
това правила
Тези обстоятелства се установяват от приетите по делото писмени и
гласни доказателства и от изслушаната СТЕ.
Съдът приема за установено по делото, че процесните тавански
помещения са на тавански етаж, разположението на таванските помещения,
санитарното помещение и коридори на този етаж съответства на приетия по
делото архитектурен проект. Това се установява и от заключение на съдебно
техническата експертиза, което в тази част съдът кредитира като вярно и
задълбочено, неопровергано от останалите събрани по делото доказателства,
подкрепено от приети по делото писмени доказателства.
Между страните не се спори, а и от показанията на свидетелите Б. и С.
се установява, че санитарното помещение, разположено в дясното крило на
таванския етаж, се е ползва от лица, допуснати от ответницата да обитават
тавански помещения № 6 и 7.
Спорен въпрос по делото е дали с тези си действия ответникът
препятства ищеца да упражнява правата си на собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 38 ЗС при сгради, в които етажи или
части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици е всичко, което по естеството си или по предназначение служи за
общо ползване. Характерът на собствеността на отделни имоти в сграда ЕС –
държавна, общинска и такава на други правни субекти, не променя правния
режим на общите части в сградата – арг. по чл. 37 ЗС. От значение за
15
определяне на статут на едно помещение в сграда ЕС е предназначението,
което то е имало към момента на възникване на етажната собственост.
Титуляр на право на собственост върху общи части в етажна собственост
може да защити правата си върху същите срещу друг етажен съсобственик с
иск по чл. 109 ЗС /В този смисъл Решение № 113/18.01.2021 г. по дело №
1160/2020 г. на ВКС, І-во Г. О.; Решение № 63/25.05.2021 г. по дело №
3196/2020 г. на ВКС, І-во Г. О., постановени по реда на чл. 290 от ГПК /. По
аргумент на по-силното основание всеки етажен съсобственик може да
защити с иск по чл. 109 ЗС правата си върху общите части срещу лице, което
не е етажен собственик
В конкретния случай по делото не се спори, а и се установява от приети
по делото писмени доказателства и заключение по техническата експертиза,
че процесната сграда е етажна собственост.
Съдът приема за установено по делото, че процесната баня с тоалетна в
дясното крило на таванския етаж на сградата, в близост таванските
помещения, ползвани от ищцата и ответницата, е обща част по смисъла на чл.
38 ЗС, тъй като по предназначение служи да обслужва етажните
съсобственици. По делото не е установено към момента на възникване на
етажната собственост процесниата баня с тоалетна да е била предназначена за
обслужване само на тавански помещения № 6 и № 7. Не се твърди, а и не
установява в последствие да е постигнато съгласие между всички
съсобственици в етажната собственост по чл. 38, ал. 2 ЗС тази баня с тоалетна
да е обща част само към тези тавански помещения № 6 и № 7. Следва да се
посочи, че дори и да имаше подобно съгласие, то доколкото настоящият
състав намира, че ответницата не е станала собственик на процесните
тавански помещения, то тя няма право да ползва или да предоставя достъп до
общите части в етажната собственост. При така установеното съдът приема,
че приложимо е общото правило и процесната баня с тоалетна е обща част на
сградата, обслужваща всички обекти в нея.
Съдът приема за установено по делото, че ответницата осъществява
действия в съсобствените на ищцата и останалите етажни съсобственици
общи части от сградата, без да има облигационно, пълно или ограничено
вещно право или сервитут върху тези общи части.
С оглед гореизложеното съдът приема че с търпени от допуснатите от
ищцата действия ответницата неоснователно е препятствала пълноценното
упражняване на вещните права на ищцата върху процесното санитарно
помещение. За този извод съдът съобрази и установеното от гласните
доказателства и заключение по техническата експертиза, които съдът
кредитира по съображения изложени по-горе.
С оглед гореизложеното и при съобразяване на установеното по делото
че ищцата е собственик на самостоятелетелен обект в сградата и че като такъв
има право да ползва всички общи части на сградата, включително и
процесната баня с тоалетна, то съдът приема, че с допускането на ползватели
от страна на ответницата до този обект се пречи на ищцата да ползва общите
части на сградата в пълния обем, на който има право, и това състояние следва
да бъде преустановено от ответницата. При така възприето съдът приема, че
иск е основателен в частта, в която се иска ответникът да преустанови
неправомерното използване на баня с тоалетна, разположена в дясното крило
16
на таванския етаж в гр. София, ул. „*******.
По делото не са установени твърденията, изложени в исковата молба и
поддържани във въззивната жалба на ищцата, че от при ползването на
тавански помещения № 6 и 7 се създават необичайно силни шумове, както и
че в жилището на ищцата проникват миризми и цигарен дим. С оглед на това
искът за преустановяване на ползването на процесните тавански помещения
се явява неоснователен.
Не е установено по делото и твърдението на ищцата, че ВиК
инсталацията е изградена по начин, който създава реална опасност от течове.
За установяване на това обстоятелство са необходими специални знания, и
гласните доказателства, събрани при разпита на свидетеля С., не са от
естество да установят същото. В заключението си вещото лице е посочило
единствено, че „е налице вероятност от течове и евентуални шумове“ при
ползването на процесните тавански помещения.
Действително, в практиката на ВКС /Решение № 625 от 3.12.2010 г. на
ВКС по гр. д. № 1426/2009 г., I г. о., ГК/ се поддържа становището, дадено в
ТР 31/1984 г. на ВС, че основание за защита чрез негаторен иск се поражда
при състояния, от които възникват заплашване и опасност от вредно и
смущаващо въздействие върху вещта на потърсилия правна защита. Следва да
се има предвид обаче, че за уважаването на този иск действия на ответника,
следва като резултат да са създали реално състояние на опасност за обекта на
правото на собственост на ищеца /Решение № 57 от 26.03.2013г. на ВКС по
гр. д. № 907/2012 г., II г. о./. При това положение, настоящият състав намира,
че посочената от вещото лице вероятност не покрива стандарта за реално
състояние на опасност, установен в практиката на ВКС.
Искът за възстановяване на съществувалото преди преустройството на
таванските помещения положение също е неоснователен, тъй като не се
установява настоящото положение да засяга упражняването на правото на
собственост на ищцата.
При така възприето съдът приема, че решението на СРС следва да се
отмени частично, като искът по чл. 109 ЗС се уважи за преустановяване на
ползването на общата баня с тоалетна, разположена в дясното крило на
таванския етаж на сграда, находяща се в гр. София, ул. „*******. В
останалата част решението на СРС следва да се потвърди.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноски по делото следва да
се поставят в тежест на страните съобразно уважената част от иска.
Процесуалният представител на ищцата Д. А. е представил пред СГС
договор за правна защита и съдействие, съгласно който на представляваната е
предоставена безплатна правна помощ на основание на чл. 38 ЗА, ал. 1, т. 3,
вр. чл. 5, т. 3 Наредба №1 МРАВ. Претендира се заплащане на
възнаграждението в полза на адв. В. Л. П.. Общият размер на
възнаграждението следва да се определи при прилагане на правилата на чл. 7,
ал. 1, т. 4 и чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №1 МРАВ. Предявени са четири
негаторни иска, за всеки от които като неоценяеми се определя
възнаграждение от по 600 лв. За искът с правно основание чл. 124 ГПК
възнаграждението следва да се изчисли при съобразяване данъчната оценка
17
на процесния имот – 24762,20 лв. На основание чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредба №1
МРАВ това възнаграждение е в размер на 1272,86 лв. От така определения
общ размер от 3672,86 лв. на адв. П. с оглед изхода на спора се дължат
1672,86 лв. На ищцата следва да се присъди една четвърт от внесената от
нея държавна такса за въззивно обжалване, а именно – 34,33 лв.
Ответницата представя договор за правна защита и съдействие, от който
се установява, че О. Р. е уговорила и е заплатила адвокатско възнаграждение
за процесуално представителство пред СГС в размер на 600 лв. Доколкото в
договорът не е посочено как се формира това възнаграждение, настоящата
инстанция приема, че половината от него е определено за представителство
по отрицателния установителен иск, а другата половина – за
представителство по четирите негаторни иска. С оглед изхода на спора пред
настоящата инстанция следва да й се присъди възнаграждение в размер на
225 лв., тъй като се отхвърлят три от негаторните искове.
С оглед гореизложеното решението на СРС в частта в която в тежест на
ищцата са възложени разноски от над 551,25 лв. до 735,00 лв., дължими на
ответницата, следва да се отмени.
За производство пред СРС на ищцата следва да се присъдят разноски от
още 87,5 лв., а на адв. П. – с оглед уважаването от настоящата инстанция на
единия от негаторните искове – още 125 лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20116416/14.05.2021 г. по гр. д. №43819/2019г.
на Софийски районен съд, 169-ти състав, в частта, с която е отхвърлен иска,
предявен от Д. А. С., ЕГН **********, срещу О. А. Р., ЕГН **********, с
правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответницата да преустанови
неправомерното използване на баня с тоалетна, разположена в дясното крило
на таванския етаж на жилищна сграда, находяща се в гр. София, ул. *******,
като Д. С. е осъдена да заплати на О. Р. на основание на чл. 78, ал. 3
ГПК съдебни разноски за сумата над 551,25 лв. до първоначално присъдения
размер от 735 лв. и вместо това постановява:
ОСЪЖДА О. А. Р., ЕГН **********, на основание на чл. 109 ЗС да
преустанови неправомерното използване на общата баня с тоалетна,
разположена в дясното крило на таванския етаж на жилищна сграда,
находяща се в гр. София, ул. *******, с което пречи на Д. А. С., ЕГН
**********, да упражнява правото си на собственост върху общите части в
сградата, в която притежава самостоятелен обект.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20116416/14.05.2021 г. по гр. д.
№43819/2019 г. на Софийски районен съд, 169-ти състав, в останалата част.
ОСЪЖДА О. А. Р., ЕГН **********, да заплати на адвокат В. Л. П. на
основание на чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗА възнаграждение от 1672,86 лв. за
производство пред СГС, както и възнаграждение от още 125,00 лв. за
производството пред СРС.
ОСЪЖДА О. А. Р., ЕГН **********, да заплати на Д. А. С., ЕГН
18
**********, на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК сумата от общо 34,33 лв.,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС, както и сумата
от още 87,50 лв., представляващи съдебни разноски за производство пред
СРС.
ОСЪЖДА Д. А. С., ЕГН **********, да заплати на О. А. Р., ЕГН
**********, на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от общо 225,00 лв.,
представляващи съдебни разноски за производство пред СГС.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд при
условията на чл. 280 от ГПК в едномесечен срок от съобщаването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19