№. 260401 / 5.11.2021 г.

Р Е Ш Е Н И Е

Г.МОНТАНА, 05.11.2021 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД г.Монтана……………………….гражданска колегия в публично заседание на 28 октомври.………………………………………… през две хиляди двадесет и първа година…….……….………………………в състав:

 

                                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ел.ФИЛИПОВА

 

при секретаря С.Георгиева………………………………и в присъствието на прокурора………………..като разгледа докладваното от съдията Филипова………………….…………………………….г.дело 1054 по описа за 2021 г………….……………………..и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството по делото се развива на основание чл. 422 от ГПК и има за цел да установи съществуването на вземането на ищеца към ответника, за което вече му е издадена заповед за изпълнение по ч. г. д. 2426 по описа на РС - Монтана за 2020 година.

Ищецът твърди в исковата молба, е придобил права върху вземането въз основа на договор за цесия от дата 01.10.2019 г., с прехвърлител на вземанията ”С.Г. Г. ООД, ЕИК 1., което дружество, от своя страна, е цесионер и собственик на вземания по договор за цесия от 16.10.2018 г., с прехвърлител на вземания „Българска телекомуникационна компания” ЕАД.. Поддържа, че мобилният оператор с търговска марка „Б.” ЕАД е прехвърлил вземания спрямо физически и юридически лица, подробно описани в Приложение №. 1 от договора. Заявява, че е встъпил в правата си на кредитор въз основа на валидно правно основание още преди подаването на заявлението по чл.410 ГПК и в настоящото производство е ищец по установителния иск. Твърди също така, че е придобил права върху цедираните вземания, ведно с всички произтичащи от това права и задължения. Твърди, че между „Б.” ЕАД и ответника Е.С.Т. е сключен договор за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски номер  xxxx   от дата 23.05.2015г. На 30.07.2016г. ответникът е подписал лизингов договор за устройство, посредством 24 лизингови вноски всяка в размер на 5.90 лева. Въз основа на сключените договори за предоставяне на мобилни услуги са издадени фактури, обективиращи вида и размера на незаплатената електронна съобщителна услуга на стойност 87.44 лева, фактурирани за три последователни отчетни месеци – за м.09.2017г., м.10. 2017г. и м.11.2017г.  Ответникът не е изпълнил задължението си за плащане, поради което ищецът предявил правата си в заповедно производство. Настоящият иск предявява при условията на чл.415, ал.1, т.2 ГПК. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Е.С.Т., че към него съществува изискуемо вземане на ищеца „Ю. Е., ЕИК  xxxx  , в размер на 87.44 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, сключени между ответника и „Б.” ЕАД с клиентски номер  xxxx  , съгласно издадената заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 ГПК, както и сумата от 25.75 лева мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2017г. до 13.10.2020г.   Претендира направените в настоящото и заповедното производство разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Е.С.Т. xxx, редовно уведомена, не представя писмен отговор на исковата молба и не изразява становище по исковите претенции.  В съдебно заседание се явява и заявява, че признава иска.

Представителят на ищеца прави искане за постановяване на решение при условията на чл.237 ГПК.

Предвид заявеното признание и направеното искане, съдът сложи край на съдебното дирене. Като установи, че не е налице признание, което противоречи на закона или на добрите нрави, както и че с признатото право страната може да се разпорежда, съдът

 

Р     Е     Ш     И :

 

ПРИЗНАВА за установено вземането на „Ю.” Е., с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление г. С. р. Т. б. Б. №. 8. в. В. е. 8. представляван от Ю. Б. Ц. срещу Е.С.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ж. б. в. е. а. за сумата от 87.44 лева, представляваща главница за потребена и неплатена далекосъобщителна услуга по договори, сключени между ответника и „Б.” ЕАД с клиентски номер  xxxx  , дължима ведно със законната лихва, считано от 29.10.2020 година до окончателното изплащане, както и сумата от 25.75 лева мораторна лихва за забава за периода от 17.11.2017г. до 13.10.2020г, за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.г.дело №. 2426/2020г. на РС Монтана.

ОСЪЖДА Е.С.Т. с ЕГН xxxxxxxxxx xxx, ж. б. в. е. а. ДА ЗАПЛАТИ на „Ю.” Е., с ЕИК  xxxx  , със седалище и адрес на управление г. С. р. Т. б. Б. №. 8. в. В. е. 8. представляван от Ю. Б. Ц.  сумата от 205.00 лв. направени разноски в настоящото производство, както и сумата от 205.00 лева, разноски в заповедното производство по ч.г.дело №. 2426/2020г. на РС Монтана.       

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

                                              

 

 

РАЙОНЕН  СЪДИЯ :