Р Е Ш Е Н И Е
№ 73
гр. Н., 31.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд Н. в съд в публичното си заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ГАЛИНА НИКОЛОВА
при секретаря Нела Костадинова, като разгледа докладваното от съдия Николова АНХД № 186 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид:
Подадена е жалба на основание чл.59 и сл. от ЗАНН.
Производството е с правно основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“ № **, представлявано от С.И.Ю.срещу НП № 46-0000102/02.04.2019 г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Ш., с което на дружеството е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 лева на осн. чл. 96г, ал. 1, предл.2-ро от ЗАвтП за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвтП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното постановление, поради допуснати съществени процесуални нарушения.
Претендират се нарушения на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Посочено е, че нарушението не е индивидуализирано, не е посочено дата и мястото на извършването му. Жалбоподателят твърди, че мястото на извършване на нарушението не е сградата на ОО „АА“ гр. Ш..
В АУАН и в НП не било посочено какви точно изисквания за психологическа годност са нарушени. Не бил посочен конкретен маршрут на извършвания превоз за да се установи конкретното нарушение, което било пречка за установяване и на компетентността на административнонаказващия орган. Лиепсвано и твърдение за управление от страна на водачите на МПС, без те да са психологически годни и да извършват международен превоз на товари.
Предвид на горното жалбоподателят сочи, че издаденото НП е незаконосъобразно и поради това, моли съда да го отмени изцяло.
В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя не се явява.
Въззиваемата страна не се явява и не изпраща представител.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.1 от ЗАНН от легитимирано лице, имащо правен интерес за обжалва горепосоченото наказателно постановление и се явява процесуално допустима.
Съгласно съставен Акт за установяване на административно нарушение Серия А-2012 № 262600/22.03.2019 г., съставен от инспектор при ОО „АА“ гр. Ш., С.С. и в присъствието на свидетеля И.И., инспектор при ОО „АА“ гр. Ш., е посочено извършено, че на 22-03-2019 г. в гр. Ш., в сградата на ОО „АА“ около 10,30ч. била извършена комплексна проверка на „***“ ЕООД, с лиценз на общността за превоз на товари № 2371, в присъствието на упълномощения й представител се констатирало, че извършвайки превоз на товари на територията на ЕС, превозвача е извършил следното нарушение: извършвал е превозите с водачите Е.А.и, управлявайки товарни автомобили от кат.№3, за които се изискват свидетелства за управление от кат.СЕ, като водачите не отговарят на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл. 152, ал.1, т.2 от ЗДвП.
В акта е посочена нарушената правна норма - чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвП.
При съставянето на акта е посочено, че иззети като доказателство 2 бр.. справки от регистър за психологически изследвания на водачите; разпечатки от картите на водачите, копие от констативен протокол от комплексна проверка и пълномощно заверено на 22.03.2019 г.
В акта, жалбоподателят е посочил, че възразява, т.к при назначаване на работа на водачите те са имали валидни удостоверения за ПГ.
В НП № 46-0280-000102/02.04.2019 г. е посочено, че нарушението е повторено съдържанието на акта, относно установеното нарушение.
С НП е наложено, на основание чл. 96г, ал. 1, предл.2-ро от ЗАвтП наказание – имуществена санкция от 3000лв.
Съдът намира, че при съставянето на акт АУАН Серия А-2012 № 262600/22.03.2019 г. и НП № 46-0280-000102/02.04.2019 не са допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяната на НП.
Разгледано по същество, съдът установи следното:
По делото не се спори, че жалбоподателят „***“ ЕООД, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“ № 11, представлявано от С. И.Ю., притежава лиценз на общността за превоз на товари № 2371.
Със заповед № 12-00-00-1006#89/05.03.2019 г. на Началника на ОО „АА“ гр. Ш. е наредено да се извърши комплексна проверка на „***“ ЕООД за периода от 01.09.2018 г. до 31.01.2019 г. от посочените в заповедта инспектори.
На 22.03.2019 г. е била извършена проверка от актосъставителя и свидетеля по акта, които са оформили своите констатации в констативен протокол от същата дата. При проверката е установено, че използваните от фирмата автомобили са изправни, с преминати технически прегледи, с изключение на 5 автомобила, които според декларираното не се използвали. Всички автомобили били оборудвани с дигитални тахографи. Съгласно извършената проверка е установено, че в проверявания период са работили посочените в т.13.3 от протокола водачи и конкретно за посочените в акта лица, е установено, че същите са работили. Водачът Е.А.е работил от 01.09.2018 г. до 31.12.2018 г., а водачът Ц.Г. е работил от 05.09.2018 г. до 05.01.2019 г.
При проверката е установено, че са допуснати нарушения на регл.561/06 от шестима от водачите, но не са посочени нарушения на чл. 7а от ЗАвтП.
В т. 19 от констативният протокол „изводи“ е посочено, че водачите притежават необходимите документи, с изключение на водачите Е.А.и Ц.Г., които след 07.09.2018 г. нямат валидни удостоверения.
По делото са приложени извлечения от регистър на психологическите изследвания на водачите, като за водача Е. А., се установява, че издаденото удостоверение № 271271(0) е издадено на 07.09.2015 г. и е валидно до 07.09.2018 г., л. 29 от делото, а за водача Ц.Г., издаденото удостоверение № 288782(0) е издадено на 03.09.2015 г. и е валидно до 03.09.2018 г., л. 34 от делото. По делото са приложени и копия от тахографите и картите на водачите, съгласно които се установява, че водачът Е.А.е управлявал МПС през м.септември 2018 г. след дата 07.09.18 г. на датите 10.09, 12.09, 14-15.09, 17-19.09 и т.н. до края на месеца (полетата от картата на л. 31, които са оцветени в тъмен цвят). Извлечението на л. 33 показва и изминатите километри, в управление на МПС от 16.09.2018 до 25.10.2018 г.
От приложените извлечения, касаещи водача Ц.Г., се установява, че същия е управлявал на посочените в тъмен цвят дати – от 4-5.01, 07-12.01, 14-18.01 и т.н, както и през м.февруари 2019 г., л. 35-36 от делото.
Съгласно чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП, лицензираните превозвачи и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал. 1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата. .
От гледна точка на приложното поле на чл. 7а, ал.2 от ЗАвтП и събраните по делото доказателства се установява, че фирмата на жалбоподателя, превозвачът „***“ ЕООД е извършвал обществен превоз на товари с двамата си водачи Е.А.и Ц.Г., след изтичане на срока на валидност на издадените им удостоверения за психологическа годност, съответно след 07.09 и 03.09.2018 г.
Самото издаване на удостоверението за психологическа годност се регламентира от нарочна наредба, издадена на основание чл. 152 от ЗДвП, конкретно Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания. Съгласно чл. 8, ал. 1 от наредбата, при всяко постъпване на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови автомобили или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, както и за председател на изпитна комисия, лицата представят удостоверение за психологическа годност. Съгласно ал.2, удостоверението за психологическа годност е валидно за срок три години от датата на неговото издаване с изключение на случаите, в които се издава след навършване на 65-годишна възраст на лицето, и на случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за срок една година.
Съдът намира, че по делото е безспорно доказано и надлежно установено извършеното от жалбоподателя нарушение, което е описано надлежно и в съответствие с изискванията на ЗАНН и на материалния закон – чл. 7а, ал.2, изр. 1-во от ЗАвтП, като непосочването на номера и името на конкретната наредба, издадена във връзка с чл. 152 от ЗДвП не опорочава издадените АУАН и НП и не представлява пречка за правото на защита на жалбоподателя.
За надлежно установеното нарушение, чл. 96г, ал.1 от ЗАвтП предвижда наказание за всеки, който допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.
Съдът намира, че установяването на вината на жалбоподателя, в качеството му на превозвач, отговорен за спазването на изискванията за управление на ППС за обществен превоз от неговите водачи, конкретно за посочените две лица, и в частност на срока за валидност на издадените им удостоверения за психологическа годност е безспорно, а наложената на жалбоподателя имуществена санкция е в съответствие с изискванията на закона.
Не са налице предпоставките за приложението на чл. 28 ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл. 93, т. 9 НК, приложим на основание чл. 11 ЗАНН. Видно от справките в Регистъра за психологически изследвания на водачите, и двете лица са управлявали ППС след датата на валидност на издадените им през 2015 г. удостоверения, като водачът Георгиев е управлявал и до края на м. февруари 2019 г. (повече от 5 месеца). Изследването на психологическата годност на водачите на МПС за обществен превоз на товари има за цел да установи годността им да управляват МПС без опасност от допускане на пътнотранспортни произшествия, което представлява защитаван обществен интерес от най – висока степен, доколкото каса е живота и сигурността не само на самите водачи, но и на останалите участници в движението по пътищата. В този смисъл, съдът намира, че не са налице основания за приложението на чл. 28 ЗАНН.
С оглед на установеното, съдът намира, че НП се явява законосъобразно следва да се потвърди.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. първо от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 46-0000102/02.04.2019 г. на Началник на ОО „Автомобилна администрация“ гр. Ш., с което на ***“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Н., ул. „***“ № 11, представлявано от С. И.Ю., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. 3-то от ЗАвтП, на основание чл. 96г, ал.1, прредл.2-ро от ЗАвтП е наложено административно наказание: имуществена санкция в размер на 3000 лв. (три хиляди лева).
Решението подлежи на касационно обжалване съгласно ЗВАС пред Административен съд Ш. в 14 (четиринадесет) - дневен срок от получаване на съобщението, че същото е изготвено.
Районен съдия: …………………..….......…
Галина Николова