Решение по дело №2221/2023 на Административен съд - Пловдив

Номер на акта: 2130
Дата: 23 ноември 2023 г.
Съдия: Анелия Илиева Харитева
Дело: 20237180702221
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 септември 2023 г.

Съдържание на акта

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 2130/23.11.2023г.

 

Град Пловдив, 23.11.2023 година

 

        

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ, ХХІІ касационен състав, в открито заседание на двадесет и шести октомври две хиляди двадесет и трета година, в състав:

                     Председател: Анелия Харитева

 Членове: Любомира Несторова

Георги Пасков

при секретар Севдалина Дункова и с участието на прокурора Светослава Пенчева, като разгледа докладваното от съдия Харитева КАНД № 2221 по описа на съда за 2023 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

           Касационно производство по чл.63в ЗАНН, вр. чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП срещу решение № 1137 от 26.06.2023 г., постановено по АНД № 2063 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, с което е отменено наказателно постановление № 681651-F681346 от 05.01.2023 г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Сит билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ бл.143, представлявано от управителя П.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС.

Според касатора решението е неправилно поради противоречие със закона. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго, с което  да се потвърди обжалваното наказателно постановление. Претендира  юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Ответникът в писменото си становище счита касационната жалба за неоснователна и моли да се остави в сила решението на ПРС като правилно, както и да му се присъдят разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура Пловдив дава заключение за основателност на касационната жалба, да се потвърди решението на районния съд като правилно.

Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК, от страна по делото, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл.218 АПК, е основателна поради следните съображения:

За да отмени наказателното постановление, районният съд след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства е приел за безспорно установено от фактическа страна, че нарушителят не е подал отчетни регистри за данъчен период м.06.2022 г. до 14.07.2022 г. включително, както и до датата на съставяне на АУАН, но счита, че при санкциониране на дееца за извършеното нарушение на чл.125, ал.5 ЗДДС е допуснато нарушение на материалния закон. Въз основа на анализ на относимите правни норми от ЗДДС и ЗАНН и по аргумент от мотивите на тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълкувателно дело № 1/2021 г. на ВАС, тълкувателно решение № 6 от 22.06.2017 г. по тълкувателно дело № 6/2016 г. на ВАС, тълкувателно решение № 14 от 21.12.2021 г. по тълкувателно дело № 3/2021 г. на ВАС, районният съд е направил извод, че задълженията за подаване на справка-декларация и отчетни регистри за един и същ данъчен период нямат самостоятелен и обособен характер, доколкото са функционално предназначени към постигане на една и съща цел – надлежно отчитане пред приходната администрация на данните, относими към законосъобразното формиране на данъчния резултат за съответния едномесечен данъчен период. Съответно задълженията за подаване на справки-декларации и на отчетни регистри съгласно закона се изпълняват заедно и едновременно, по един и същ начин – по електронен път, при условията и по реда на ДОПК, т.е., законодателят по императивен път е установил формата на деклариране и способът за това и това задължение не търпи частично изпълнение, което е технически невъзможно, доколкото е ноторно известно, че електронната платформа на НАП, чрез която се изпълнява задължението по чл.125, ал.7 ЗДДС не допуска отделно подаване и приемане на справка-декларация без отчетни регистри и на отчетни регистри без справка-декларация. Съответно районният съд приема, че подаването на отчетни регистри без справка-декларация или на справка-декларация без отчетни регистри в законоустановения срок представлява едно противоправно бездействие в нарушение на една материалноправна норма – чл.125, ал.1 ЗДДС – и води до един и същ противоправен резултат – недеклариране на ДДС по реда и в срока, установен от закона. В този смисъл районният съд приема, че нарушението по чл.125 ЗДДС може да бъде в няколко алтернативни форми на изпълнително деяние, но при всички случаи се извършва едно единно нарушение, за което следва на основание чл.18 ЗАНН да се наложи една единна санкция в рамките на един наказателния процес, а ако деецът е осъществил повече от една от алтернативните форми на изпълнително деяние за един и същ данъчен период, на основание чл.179, ал.1 ЗДДС това обстоятелство следва да се отчете при индивидуализация на наказанието, но не е основание за налагане на различни санкции за едно и също нарушение в различни производства.

Решението е неправилно.

Неправилен е изводът на първостепенния съд, че е налице нарушение на чл.18 ЗАНН. При анализ на съдържанието на санкционната норма на чл.179, ал.1 ЗДДС, съпоставена с отделните задължения на регистрирания по ДДС търговец, се налага изводът, че както неподаването на справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС, така и неподаването на отчетни регистри по чл.124 ЗДДС съставляват отделни административни нарушения, за всяко от които е приложима санкцията по чл.179, ал.1 ЗДДС. Това е така, защото подаването на справка-декларация и на отчетните регистри са отделни задължения, относими към декларирането и отчитането на данъка. В случая следва да се изхожда именно от хипотезата на санкционната норма на чл.179 ЗДДС, която отграничава ясно две отделни изпълнителни деяния – неподаване на справка-декларация по чл.125, ал.1 ЗДДС и неподаване на отчетни регистри по чл.124 ЗДДС, съответно неподаването им в срок. В този смисъл по принцип е основателно възражението на касатора за допуснато от първостепенния съд нарушение на материалния закон.

Касационната инстанция, обаче, при извършената служебна проверка установи, че с решение № 1772 от 20.10.2023 г., постановено по КАНД 1483/2023 г. на АС Пловдив, е оставено в сила решение № 602 от 07.04.2023 г., постановено по АНД № 1920 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, е отменено наказателно постановление № 686716-F686381 от 17.01.2023 г. на директора на Дирекция „Обслужване“ при ТД Пловдив на НАП, с което на „Сит билд“ ООД е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.1 ЗДДС – за неподаване на справка-декларация. Т.е., към настоящия момент няма наложено друго наказание за същия данъчен период, за да е нарушен принципът за пропорционалност с оглед преследваната цел – да се дисциплинира задълженото лице към спазване на установения ред за своевременно отчитане на облагаемите по ЗДДС доставки. Напротив, липсата на санкциониране както за неподадената справка-декларация, така и за отчетните регистри би довела до пълно неглижиране на публичните задължения от лицата, както и до невъзможност да бъде постигната целта на административното наказание – да се предупреди и превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани.

Затова поради нарушение на материалния закон и несъответствие с целта на закона обжалваното решение следва да бъде отменено. Тъй като правнорелевантните факти са установени по безспорен начин, по несъмнен начин са доказани нарушението, нарушителят и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, не е налице основание за връщане на делото за ново разглеждане.

Безспорната доказаност на нарушението и нарушителя е основание за ангажиране на административнонаказателната отговорност на дружеството. При служебната проверка касационната инстанция установи, че АУАН и наказателното постановление са издадени от компетентни органи, съдържат задължителните реквизити по чл.42 и чл.57 ЗАНН, спазени са сроковете по чл.34 ЗАНН, правилно е квалифицирано административното нарушение и правно е определена санкционната норма, а определената имуществена санкция е в минималния съгласно чл.179, ал.1 ЗДДС размер, под който не може да бъде определена санкция. В случая не са налице предпоставки за прилагане на чл.28 ЗАНН с оглед формалния характер на нарушението, охраняваните обществени отношения и липсата на други смекчаващи отговорността обстоятелства. В този смисъл наказателното постановление е законосъобразно и не са налице основания за неговата отмяна.

Предвид всичко изложено касационната инстанция намира, че обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон следва да се отмени и вместо него следва да се постанови друго, с което да се потвърди наказателното постановление. С оглед изхода на делото и направеното от процесуалния представител на касатора искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции същото като основателно следва да бъде уважено и да бъде осъдено дружеството да заплати на НАП сумата 160 лева (по 80 лева за всяка съдебна инстанция) на основание чл.63д ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ. Затова и на основание чл.221, ал.2 АПК Административен съд Пловдив, ХХІІ касационен състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ решение № 1137 от 26.06.2023 г., постановено по АНД № 2063 по описа на Районен съд Пловдив за 2023 година, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 681651-F681346 от 05.01.2023 г. на директора на дирекция „Обслужване“ в ТД Пловдив на НАП, с което на „Сит билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ бл.143, представлявано от управителя П.Г., е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.125, ал.5, вр. ал.3 ЗДДС.

ОСЪЖДА „Сит билд“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ бл.143, представлявано от управителя П.Г., да заплати на Националната агенция по приходите, ТД Пловдив, сумата 160 (сто и шестдесет) лева, юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

Председател:

 

Членове: 1.

 

                 2.