Решение по дело №800/2019 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 260471
Дата: 21 октомври 2020 г. (в сила от 28 април 2021 г.)
Съдия: Моника Гарабед Яханаджиян
Дело: 20192120100800
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 януари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260471                                 21.10.2020 г.                                 град Бургас

В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети септември две хиляди и двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника Яханаджиян

 

при секретаря Жасмина Славова, като разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№800/2019 г., за да се произнесе, взе предвид:

 

Производството по делото е образувано по повод исковата молба на ЗП К.М.А., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***4, стая **, чрез адв.С.Е., с която е предявила срещу ответника „Попов“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление в ******, представлявано от Управителя ******, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 000 лева – частичен иск от общо дължима сума от 64 564 лева, платена без основание за неизвършени СМР по протоколи, образец 19, описани в Приложение 1 към исковата молба, ведно с лихва за забава в размер на 1500 лева, от която 400,00 лева е лихвата върху сумата от 2283,00 лева - недължимо платена по Протокол, образец 19 №2, считано за периода 22.12.2016 г. – 12.12.2018 г. и 1100,00 лева е лихвата върху сумата от 12 717 лева - недължимо платена по Протокол, образец 19 №4 за периода 08.06.2017 г. – 12.12.2018 г., както и за заплащане на сумата от 15 000 лева – частичен иск от общо дължима сума от 62 142,04 лева, платена без основание на ответника поради двойно актуване и заплащане на извършени СМР, оприсани в Приложение №2 от исковата молба, ведно с лихва за забава в размер на 1000 лева върху главницата от 15 000 лева, частично предявена, недължимо платена по Протокол, образец 19 №4, считано от 08.06.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им плащане.

Твърди се в исковата молба, че между страните има сключен на 20.07.2016 г. договор за строителство, по силата на който ответникът е следвало да изпълни изгради обект СКЛАДОВЕ ЗА СЕЛСКОСТОПАНСКА ТЕХНИКА И АМБАЛАЖ И БИТОВА СГРАДА в ПИ **** в землището на с.****, община ****. Ищецът твърди, че е заплатил изцяло сумите по представени от ответника протоколи, образец 19 за извършена дейност и фактури, но при извършена впоследствие проверка на извършеното установил, че от страна на ответника са налице съществени нарушения на договора и по конкретно твърди, че ответникът не е извършил реално всички СМ дейности, които са актувани в протоколите, образец 19 от една страна, а от друга е вписал една и съща дейност, която му е заплатена два пъти.

В подкрепа на иска са ангажирани доказателства, претендират се разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа исковата молба, ангажира нови доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът се е възползвал от правото си да депозира писмен отговор на исковата молба, в който твърденията на ищеца за неизпълнение и двойно актуване по договора за строителство се оспорват като неверни и твърди, че е изправна страна по договора, за което свидетелства приемането и осчетоводяването на фактурите от страна на ищеца. На подробно изложени в отговора аргументи се иска отхвърляне на иска. Ангажира доказателства, претендира разноски.

В съдебно заседание ответникът се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба, моли за отхвърляне на предявения иск.

ПРАВНАТА КВАЛИФИКАЦИЯ на предявения иск е чл.55, вр.чл.258 и следващите от ЗЗД.

Съдът, след запознаване със становищата на страните и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

Между страните не се спори по следните факти, за които свидетелства и събрания по делото писмен доказателствен материал, а именно, че ищецът е земеделски производител, че има сключен с Държавен фонд „Земеделие“ Договор за безвъзмездна помощ, във връзка с който на 20.07.2016 г. е сключил с ответника договор за строителство, по който има качеството на възложител. От съдържанието на договора се установяват предмета му – изграждане на складове за селскостопанска техника и амбалаж и битова сграда в ПИ №**** в землището на с.****, община **** на база Приложение №1, което е неразделна част от договора и съдържа описание на необходимите СМР по вид, количество и цени, сроковете за извършване на строителството – до три месеца от датата на подписване на протокол за предаване строителната площадка и начина на приемане на работата – с двустранен констативен протокол. Стойността на договора е определена като сбор от количествено стойностните сметки по приложенията, неразделна част от договора и възлиза на сумата от 603 042,97 лева с ДДС, във връзка с която страните са предвидили авансово плащане в размер на 30 % от окончателната договорна стойност с ДДС непосредствено след подписването му и последващи плащания след двустранно подписани протоколи и/или актове за съответните извършени доставки и СМР и издаване на фактура от изпълнителя и окончателно плащане в размер на 3 % от окончателната стойност на договора - след приемане на обекта с акт №15 и издаване на фактура от изпълнителя. В чл.13, ал.3 от договора страните са регламентирали и това, че обемът на извършените СМР се удостоверява с подписването на тристранен протокол между възложител, изпълнител и строителен надзор, като при несъответствие на документацията с реално извършената дейност са договорили плащането да се извърши след отстраняване на несъответствията. Освен правата и задълженията на всяка от страните по договора, в същият е регламентирано и това, че рискът от случайното погиване или повреждане на извършено строителство се носи от изпълнителя, както и че същият гарантира качеството на извършените строително монтажни и инсталационни работи в съответните актове и протоколи, като явните дефекти и недостатъци се констатират при предаването, съответно приемането на етапите от изпълнението на обекта, а скритите дефекти и недостатъци, проявили с в рамките на гаранционния срок, се констатират с протокол, съставен в 7-дневен срок от уведомяването за възникването им от страна на възложителя към изпълнителя. В раздел VIII от договора страните са договорили и видовете отговорности, неустойки и санкции, които всяка от тях носи, а като основания за прекратяване на договора са посочили – извършване и предаване на договорената работа, по взаимно съглсие или при настъпване на обективна невъзможност за изпълнение на възложената работа.

С анекс от 04.08.2016 г., приет като доказателство по делото, срокът за изпълнение на договора е увеличен на четири месеца, считано от датата на авансовото плащане – 28.10.2016 г.

Безспорно в отношенията между страните е и това, че на 03.11.2016 г. са подписали протокол №2 за откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия на строежа, както и че във връзка с извършените СМР ответникът предал на ищеца протоколи, образец 19, с №1 от 25.11.2016 г. за извършени СМР на стойност 116165,41 лева, с № 2 от 22.12.2016 г. за извършени СМР на стойност 151371,87 лева, с № 3 от 04.02.2017 г. за извършени СМР на стойност 145577,77 лева и с № 4 от 08.06.2017 г. за извършени СМР на стойност 20 000 лева, във връзка с които издал и фактури с №№527/25.11.2016 г., №532/22.12.2016 г., №534/04.02.2017 г., №550/08.06.2017 г. и №550/08.06.2017 г., всички на обща стойност 405 045,26 лева.

Ответникът не оспорва твърдението на ищеца, че сумите по издадените фактури са му платени, както и че не е завършил обекта до въвеждането му в експлоатация.  

Горното като фактология се установява от приетите писмени доказателства по делото, на които кореспондират показанията на свидетелката Русинова, от показанията на които става ясно, че всички протоколи, обр.19, включително с №3 и с №4, са били предявени на ищеца, включително и по имейл.

По делото е извършена от в.л.инж.В. съдебно-техническа експертиза, от заключението на която става ясно, че към момента на огледа обектът, предмет на договора е завършен, като довършителните работи са извършени от трето за спора лице. Според заключението, довършителните СМР, извършени от третото за спора лице, са на стойност 117 205,00 лева с ДДС, съгласно предоставени му от последния актове. Видно от заключението е и това, че точно замерване на обекта не е възможно да се извърши, тъй като изкопните работи към момента на огледа са скрити, поради което и извършените от в.л. замервания са от чертеж. Наред с това, вещото лице посочва в заключението си, че няма завишени количества между договора за строителство, офертата към него от една страна и протоколи, обр.19 с №№ от 1 до 4 от друга страна, но има количества, които не са актувани, както и такива, които са актувани, но не са изпълнени, който извод вещото лице извежда от единствено от обостоятелството, че са били актувани от третото за спора лице, довършило строежа.

При така изложеното от фактическа страна се налагат следните правни изводи:

Установи се по делото, че между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, чието съдържание е регламентирано в приетия като доказателство договор за строителство от 20.07.2016 г. По своята правна същност договорът за строителство е договор за изработка по смисъла на чл.258 от ЗЗД, от който възникват права и задължения и за двете страни.

Съгласно цитираната разпоредба, с договора за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната – да заплати възнаграждение. По аргумент от чл.261, ал.1 от ЗЗД, изработеното следва да бъде годно за обикновено или предвиденото в договора предназначение.

Съгласно нормата на чл.266, ал.1, вр.чл.264 от ЗЗД, изпълнителят може да претендира възнаграждение, ако работата бъде приета, както и в случаите на последваща обективна невъзможност за изпълнение, когато част от работата е била изпълнена и може да бъде полезна за поръчващия-чл.267, ал.1 от ЗЗД. В тези случаи поръчващият е длъжен да приеме изработеното и да заплати уговореното възнаграждение. Приемането на извършената работа, възложена с договора обхваща два момента – фактическо получаване на изработеното и признание, че изработеното съответства на поръчаното. Последното от своя страна може да бъде изрично или мълчаливо изразено с конклудентни действия. Следователно, на възложителя е вменено задължението да приеме извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да я прегледа и в случай на неправилно изпълнение да направи възражения по смисъла на чл.264, ал.2 от ЗЗД. В противен случай работата се счита за приета, а изключение са случаите при които недостатъците са от категория да не могат да се открият при обикновения начин на приемане или са се появили по-късно. При прегледа и приемането на работата договарящите могат да подпишат протокол, в който да удостоверят количеството на извършената работа и да определят дължимото възнаграждение съобразно изпълнението в количествено отношение, като двустранно подписаният протокол по своята същност представлява приемо-предавателен протокол за конкретно извършените видове работи и по своята същност е частен свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила за отразените в него факти и може да бъде оспорен с всички доказателствени средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.193 от ГПК.

В настоящия казус се установи и това, че протоколи, образец 19 с №№ от 1 до 4 са били предявени на възложителя, но не са подписани от него. Не се събраха обаче доказателства за каквито и да е възражения във връзка с отразените в тях СМР. Напротив, от показанията на св.Русинова стана ясно, че окончателните варианти на протоколи, обр.19 с №№3 и 4, приложени към отговора на исковата молба са били променени по искане на ответника, чрез негов консултант, а промяната е била съобразена с договора и офертата към него, като съдът кредитира показанията на свидетелката в тази им част като достоверни и съответстващи на признанието на ищеца, че е изплатил изцяло сумите по издадените му във връзка с тези протоколи фактури.

Съгласно нормата на чл.265, ал.1 от ЗЗД, ако при извършване на рамботата изпълнителят се е отклонил от поръчката или ако изпълнената работа има недостатъци, поръчващият може да иска поправяне на работата в даден от него подходящ срок без заплащане; заплащане на разходите, необходими за поправката или съответно намаление на възнаграждението, като ал.2 от същия текст предвижда, че ако отклонението от поръчката или недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение, поръчващият може да развали договора. Липсата на възражения при фактическото приемане се приравнява на одобрение – признание, че изработеното съответства на договора (чл.264, ал.3 от ЗЗД), т.е. установява се необорима презумпция, че при липса на възражения за неправилно изпълнение, то работата се счита за приета. Такъв именно е и настоящият случай, поради което и сумата от 64 564 лева, представляваща стойността на описаните в Приложение №1 към исковата молба СМР, не се явява платена без основание.

Ето защо, предявената като частична претенция на ищеца в тази връзка следва да се отхвърли като неоснователна, ведно с акцесорната претенция за лихва за забава размер на 1500,00 лева, от която 400,00 лева е лихвата върху сумата от 2283,00 лева - недължимо платена по Протокол, образец 19 №2, считано за периода 22.12.2016 г. – 12.12.2018 г. и 1100,00 лева е лихвата върху сумата от 12 717 лева - недължимо платена по Протокол, образец 19 №4 за периода 08.06.2017 г. – 12.12.2018 г.

Доколкото по делото не се установи двойно актуване и заплащане на извършени СМР, то и тази претенция на ищеца, предявена като частична в размер на 15 000 лева, като част от общо задължение в размер на 62 142,04 лева, се явява неоснователна и следва да се отхвърли като такава, ведно с акцесорната претенция за лихва за забава в размер на 1000 лева за периода 08.06.2017 г.  до предявяване на иска.

С оглед неоснователността на главните претенции на ищеца, неосноватени се явяват и претенциите му за присъждане на законната лихва върху главниците, считано от предявяване на иска до окончателното им изплащане.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат направените от ответника съдебно-деловодни разноски, които са в общ размер на 3000 лева за платено адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.235 от ГПК Бургаският районен съд

Р Е Ш И :

ОТХВЪЛЯ предявените от ЗП К.М.А., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***4, стая **, чрез адв.С.Е., против „Попов“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление в ******, представлявано от Управителя ******, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: 15 000 лева – частичен иск от общо дължима сума от 64 564 лева, платена без основание за неизвършени СМР по протоколи, образец 19, описани в Приложение 1 към исковата молба, ведно с лихва за забава в размер на 1500 лева, от която 400,00 лева е лихвата върху сумата от 2283,00 лева - недължимо платена по Протокол, образец 19 №2, считано за периода 22.12.2016 г. – 12.12.2018 г. и 1100,00 лева е лихвата върху сумата от 12 717 лева - недължимо платена по Протокол, образец 19 №4 за периода 08.06.2017 г. – 12.12.2018 г., както и за заплащане на сумата от 15 000 лева – частичен иск от общо дължима сума от 62 142,04 лева, платена без основание на ответника поради двойно актуване и заплащане на извършени СМР, оприсани в Приложение №2 от исковата молба, ведно с лихва за забава в размер на 1000 лева върху главницата от 15 000 лева, частично предявена, недължимо платена по Протокол, образец 19 №4, считано от 08.06.2017 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва върху главниците, считано от завеждане на исковата молба до окончателното им плащане, като неоснователни.

ОСЪЖДА ЗП К.М.А., ЕГН **********, адрес ***, съдебен адрес ***4, стая **, чрез адв.С.Е., да заплати на „Попов“ ООД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление в ******, представлявано от Управителя ******, сумата от 3000 лева (три хиляди лева), представляваща направени в исковото производство съдебно-деловодни разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: подпис/не се чете

 

Вярно с оригинала!

К.К.