№ 82
гр. Ямбол , 20.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ в публично заседание на осемнадесети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Марина Х. Христова Иванова
при участието на секретаря Т. С. K.
като разгледа докладваното от Марина Х. Христова Иванова Гражданско
дело № 20202330102317 по описа за 2020 година
Производството по делото е образувано по искова молба на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ЕАД против В. В. Ч. , с която се претендира да бъде прието за установено
по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество сумите, за които е
издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. №***/2020 г. на ЯРС в размер на 206, 58 лв.
– неустойка за предсрочно погасяване на договорен абонамент за услуги от 23.02.2018
год. и за предоставено за ползване мобилно устройство, както и разноски в заповедното
производство .
В исковата молба се посочва, че по заявление на ищеца е издадена ЗИ по
горепосоченото ч.гр.д., като длъжникът е уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК ,
което поражда правният му интерес от предявяване на настоящия иск. Посочва се, че
на 23.02.2018 год. между страните били сключени договор за мобилни услуги с
предпочитан номер за срок от 24 месеца . Абонатът се възползвал от възможността и
сключил договор за лизинг от същата дата, по силата на което взел мобилно
устройство за период от 23 месеца срещу задължението да заплаща месечна лизингова
вноска в размер на 3, 99 лв. Стандартната цена на устройството била 319, 90 лв.
Предвид неизпълнение на задължението за заплащане на ползваните услуги ищецът се
възползвал от правото си да прекрати едностранно договорът за услуги, за което
начислил с фактура съответната неустойка. Описва се подробно как е начислена
неустойката в претендирания размер. Била начислена и неустойка за ползване на
мобилното устройство в размер на 129, 12 лв., представляваща част от разликата между
стандартната цена на устройството и заплатената от ответника цена при
предоставянето му, съответстваща на оставащия срок от договора.Иска се уважаване
на претенцията, както и присъждане на разноски за заповедното и исковото
производство.
В депозирания отговор исковете се оспорват като неоснователни и недоказани.
Твърди се, че не са се осъществили предпоставките за прекратяване на договора. Прави
1
се възражение за нищожност на клаузата за неустойка като противоречаща на добрите
нрави, т.к. за едно и също неизпълнение били предвидени едновременно две санкции.
Развиват се доводи за неоснователност на претенцията и се иска отхвърлянето й. Прави
се и искане за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК.
В съдебно, ищецът не изпраща представител. Излага становище за
основателност на иска в депозирана писмена молба.
Ответникът оспорва иска чрез назначен от съда особен представител.Заявява, че
не поддържа искането си за откриване на производство по чл. 193 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното от фактическа страна:
Не е спорно по делото, че по заявление на ищеца е образувано ч.гр.д. №***/2020
год. на ЯРС, по което съдът е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на заявителя исковата сума в размер на 206, 58 лв. – неустойка,
лихва за забава, както и разноски в производството. Предвид , че длъжникът е бил
уведомен по реда на чл. 47,ал.5 от ГПК и в едномесечния срок от уведомяването си за
това заявителят е предявил настоящия иск по чл. 422 ГПК.
По делото са приети първоначално копия, а в последствие и оригинали на
следните документи :
Договор за мобилни услуги от 23.02.2018 год., сключен между страните за
период от 24 месеца, с посочен предпочитан номер и размер на абонаментната такса;
заявление за пренасяне на номер в мрежата на Теленор от 23.02.20218 год., Договор за
лизинг от 23.02.2018 год., по силата на който лизингодателя „Теленор България“ЕАД е
предоставило на лизингополучателя мобилно устройство – подробно описано , срещу
лизингова цена в размер на 97,97 лв., платима по погасителен план, инкорпориран в
договора. С подписването на договора лизингополучателят е декларирал, че е получил
устройството, годно за употреба. И в двата договора е уговорено при прекратяването
им по вина или инициатива на потребителя/лизингополучателя или при нарушаване на
задълженията му, дължимост на неустойка в размер на сумата от стандартните
месечни абонаменти за съответния абонаментен план до края на срока договора, а в
случаите, когато е предоставено устройство- оставащите и неплатени лизингови
вноски до размера на общата цена посочена от страните, както и всички други
задължения, предвидени в договора.
В приетото в цялост ч.гр.д. № ***/2020 год. се съдържат фактури, вкл. и
Фактура от 25.11.2018 год. за сумата от 206, 58 лв. – неустойка за предсрочно
прекратяване на договори за услуги и задължения от предходен период в размер на
общо 116, 28 лв., ОУ към договор за мобилни услуги, запис на заповед и др.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Правното основание на предявения иск е чл. 422 от ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.
Така предявения иск съдът намира за допустим, т.к. е предявен от легитимна
страна – заявител в заповедното производство, в предвидения от закона едномесечен
срок от уведомяването на заявителя по реда на чл. 415 ГПК.
2
В настоящото производство в тежест на ищеца е да установи при условията на
пълно и главно доказване съществуването на вземането си по издадената заповед за
изпълнение, а именно, че между страните е съществувало валидно облигационно
правоотношение по повод договори за мобилни услуги и договор за лизинг, с
твърдените съществени уговорки, че е изправна страна по договорите, вкл. размера на
претенциите си.
Съдът приема за установено,предвид останалото недоказано оспорване от
ответната страна, че между страните са сключени валидни договори за мобилни услуги
и лизинг, по силата на които ищецът е поел задължението да предоставя на ответника,
в качеството му на потребител мобилни услуги, при насрещното задължение на
последния да заплаща ежемесечно уговорената цена на ползваните услуги,
включително да предостави на ответника мобилно устройство срещу посочена цена.
От представените договори и декларации- съгласие, се установява, че ответникът се е
съгласил и приел Общите Условия на Оператора и ОУ към договора за лизинг.
Изпълнението на задължението си за предоставяне на услугите на ответника ищецът
установява с представените фактури и извлечения за потреблението, в които подробно
са посочени предоставените услуги и др. Не са представени доказателства за плащане
на стойността на предоставените услуги, нито се твърди от ответната страна да е
извършено плащане.
Искът за неустойка се основава на клаузи в индивидуалните договори и
постигнато споразумение с КЗК за дължима се неустойка от абонати на дружеството
при предсрочно прекратяване на договори, както следва – неустойка в размер на
всички стандартни месечни абонаменти за периода от прекратяване до изтичане на
уговорения срок, като максималният размер не може да надвишава трикратния размер
на стандартните месечни абонаменти, както и в случаите , в които е предоставено
устройство потребителят дължи такава част от разликата между стандартната цена на
устройството съгласно ценовата листа , действаща към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му, каквато съответства на
оставащия срок на договора. С исковата молба ищецът посочва, че претендира
неустойка в размер на 3 месечни абонаментни вноски или 77, 46 лв., дължима поради
предсрочно прекратяване на договора и неустойка в размер на 129,12 лв.- разлика
между действителната и промоционална цена на предоставено при подписване на
договора за лизинг устройство.
По иска за неустойката съдът приема следното: Законът за електронните
съобщения урежда изрично случаите на недължимост на неустойка в хипотези на
безвиновно прекратяване от потребителя на договор за мобилни услуги -в чл. 228, ал. 5
вр. с ал. 3 -при едностранно прекратяване на срочен договор за мобилни услуги в
периода на влизането му в сила и в чл. 229а, ал. 1 -при едностранно прекратяване на
безсрочен договор за мобилни услуги. Извън изрично уредените случаи уговарянето на
неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги, което има
действие занапред, е допустимо (арг. и от чл. 228, ал. 1, т. 4, б. "в" ЗЕС), т.е. законът
изрично признава правото на кредитора да обезпечи изпълнението с неустойка. В
процесния случай договорната клауза е в съответствие със специалния закон, като
касае обезпечаването на срочен договор извън посочените законови хипотези на
недължимост на неустойка. Искът за неустойка се основава на клауза, съдържаща се в
индивидуалния договор за мобилни услуги. Самото прекратяване е уредено в Общите
условия. Задължението за неустойка се предпоставя от неспазване на задължение от
3
потребителя, който в случая не е заплатил предоставените мобилни телефонни услуги.
Прекратяването на услугите е безспорен факт, т.е. операторът е упражнил правото си
да прекрати договора едностранно. Клаузата дерогира общото правило на чл. 87, ал. 1
ЗЗД, като не предвижда форма, в която изявлението на кредитора да бъде отправено
към длъжника. Т.е. може да бъде и конклудентно – с действията по прекратяване на
услугите. Тези действия стават неминуемо достояние на абоната. Самата искова молба
играе ролята на покана по смисъла на чл. 87 от ЗЗД. В този смисъл е практиката на
ВКС (Решение № 218/29.11.2016 г. по гр.д. № 1306/2016 г., IV г.о., Решение №
4/23.06.2017 г. по т.д.№ 50183/2016 г., IV г.о. и др.). Ответникът не е изпълнил
паричното си задължение до приключване на съдебното дирене, до който момент може
да се приеме, че му е предоставен достатъчен срок от кредитора. Поради това е налице
и вторият елемент от фактическия състав, пораждащ задължение за неустойка. В
случая претендираната от ищеца неустойка за предсрочно прекратяване на договора не
се явява нито прекомерна, нито противоречаща на добрите нрави, предвид изложеното
по-горе, поради което и искът следва да бъде уважен до размера на 77, 46 лв.
По отношение искането за заплащане на сумата от 129,12 лв. – разликата между
заплатената от потребителя промоционална цена на предоставено мобилно устройство
и действителната му такава, съдът намира следното:Действително се установи по
делото, че с подписване на договор за лизинг от 23.02.2018 г. ответникът е декларирал
получаване на устройството. От представените от ищеца доказателства се установи
още каква е промоционалната цена на устройството- 97, 97 лв. По делото не е
представено посоченото споразумение между оператора и КЗП, което да обвързва
потребителя, ответник в настоящото производство. Не е ясно какви са конкретните му
параметри, включително не е ясно кога е постигнато, респ. дали е действало към
момента на прекратяване на процесните договори. Индивидуалния договор за лизинг
предвижда задължението при прекратяването му по вина на потребителя, последния да
заплати единствено оставащите вноски до края на срока на договора, лихви и др. С
определението по чл. 140 от ГПК съдът изрично е указал на ищеца, че следва да
установи освен дължимостта и размера на претенцията си. До приключване на
съдебното дирене пред настоящата инстанция не са представени годни доказателства
установяващи каква е била действителната цена на устройството по ценовата листа на
оператора към момента на прекратяване на договора, за да може да бъде установена и
разликата между двете величини. Претенцията в тази й част , касаеща сумата от 129,
12 лв. е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Законна лихва върху уважената част от претенцията не се присъжда, т.к. такава
не е била поискана нито със заявлението по чл. 410 ГПК, нито с исковата молба.
Съгласно ТР № 4/2013 год. на ОСГТК - съдът в исковото производство се
произнася с осъдителен диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното
производство, включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. В този смисъл и ЯРС намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски в заповедното производство в намален размер, предвид
частичното отхвърляне на претенцията, а именно – 76, 87 лв.
С оглед частичното уважаване на исковата претенция, на основание чл. 78,ал.1
от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящата
инстанция в размер на 189, 36 лв. – заплатена държавна такса, депозит за особен
представител и адвокатско възнаграждение.
4
Водим от гореизложеното, Я Р С
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на В. В. Ч., ЕГН ********** , че
дължи на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на
управление: град София, сумата от 77, 46 лв. – неустойка за предсрочно прекратяване
на договор за мобилни услуги от 23.02.20218 год. , като иска за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 206, 58 лв./в частта относно претенцията за неустойка
равняваща се на разликата между действителната цена на мобилно устройство и
заплатената преференциална такава/ , като неоснователен - ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА В. В. Ч., ЕГН ********** да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, ЕИК № *********, със седалище и адрес на управление: град София сумата от
76, 87 лв. – разноски в заповедното производство, както и сумата от 189,36 лв. –
разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ЯОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________
5