към присъда № 39 по НОХД № 1 648 по описа на Районен съд град Монтана
за 2019 година, трети наказателен състав.
Подсъдимият Г.Ц.И. е обвинен от Районна прокуратура град Монтана в това, че на 29.12.2018г. в град Монтана на ул.„Камчия” № 6, от
гаражно помещение при условията на опасен рецидив, отнел от владението на И.А.М.
от същия адрес движима вещ - 1 брой ръчен електрожен на стойност 220.00лв, без
знанието и съгласието на собственика и с намерението противозаконно да го
присвои – престъпление по чл.196 ал.1, т.1 във връзка с чл.194
ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.„а” и „б” от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа така предявеното обвинение и взема
становище, че то е доказано по несъмнен начин, за което и следва да се наложи
съответното наказание при спазване на изискванията на закона.
Подсъдимият
Г.Ц.И. се признава за виновен по
повдигнатото му обвинение. Защитникът му моли съда да наложи наказание при наличие
на смекчаващите вината обстоятелства.
При условията на чл.252 ал.1 от НПК производството се
разви при условията и реда на чл.370 ал.1 и сл. от НПК /чл.371 т.2 от НПК/ -
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, непосредствено след провеждане на разпоредителното заседание.
Доказателствата
по делото са писмени. На основание чл.373 ал.1 във връзка с чл.283 от НПК съдът
прие, прочете и огласи, без да извършва разпит на подсъдимия, свидетелите и
вещото лице.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните намира за установено следното:
Подсъдимият Г.Ц.И. xxx. Видно от справка за съдимост
рег.№ 1971-л.19-75 от делото е осъждан многократно, като са му налагани
различни по вид и размер наказания, като голяма част от тях са лишаване от
свобода, които е изтърпял ефективно.
Свидетелят И.А.М. xxx, като се занимава със
строителство, поради което в дома си има различни инструменти. Съпругата му е
регистрирала на постоянния адрес на свидетеля М. фирма - ЕТ, където се намира и
смесен магазин.
На 29.12.2018г. преди обяд в магазина влязъл подсъдимия
Г.И., като заявил, че търси работа. Свидетелят М. го познавал като лице от
квартала, знаел, че е безработен и осъждан за кражби. Подсъдимият бил придружен
и от приятелката си, която е също от квартала и била позната на свидетеля.
Свидетелят И.М. им казал, че има един гараж за чистене и предложил да почистят
и изнесат боклуците. Предвид на това, че знаел за противоправните деяния на
подсъдимия Г.И., свидетелят М. предварително изнесъл от гаража инструменти,
ключове, машини. Оставил в гаража само един електрожен - немски с пластмасов
корпус, тъй като бил по-тежък. Дал на подсъдимия Г.И. и приятелката му – свидетелката
Горка Боянова ръчна количка и те започнали да разчистват. В гаража било пълно с
найлони и кашони от разопакована стока, трина и пепел от котлето. Опитвал се да
ги наблюдава, докато работят, но неведнъж му се налагало да влиза в магазина. Подсъдимият
Г.И. изкарвал с количката боклука извън махалата на нещо като бунище. Около 14.00ч.
гаражът бил разчистен и той дал на подсъдимия Г.И. сумата от 20.00лв. за
работата. Вечерта се наложило на свидетеля М. да потърси кашон с шампанско в
гаража и забелязал, че липсва електрожена. Същият тежал около 25 кг, закупил го
от пазара преди 5-6 години за сумата от 350лв. Електрожена работел. Веднага предположил,
че подсъдимият го е взел и го потърсил, но не го открил. На следващият ден, в
магазина влязла свидетелката Горка Боянова и свидетелят М. я предупредил да
върнат електрожена. Тя нищо не отговорила и си тръгнала. По-късно през деня,
привечер срещнал и подсъдимия Г.И. по улицата и му казал да му върне
електрожена и че ще му даде 20 лева. Последният отрекъл да го е взел. След
няколко дена в магазина влязло дете на 6-7 години, за което свидетеля М. знаел,
че е братовчед на свидетелката Горка Боянова и живеят в една къща. Детето
признало пред свидетеля, че подсъдимият Г.И. е счупил електрожена в тяхната къщата
на ул.”Камчия” в града, на втория етаж, както и че е предал частите на
вторичните. Свидетелят М. се обадил веднага на полицията.
Свидетелят Даниел Райков работи като оперативен
работник в РУ Монтана сектор „КП”. В началото на 2019г. му била разпределена
преписка по жалба на свидетеля М. за откраднат електрожен. Свидетелят Райков провел
беседа за снеме сведения от подсъдимия Г.И. по случая. Последният признал пред
свидетеля Райков, че е взел електрожена без собственика да забележи, като с
количката, с която изхвърлял боклуците от гаража, пренесъл електрожена до дома
си. После го разглобил и закарал частите до пункт за метали.
При направена проверка в пункта на свидетеля Стоян
Илиев се установило, че подсъдимият Г.И. е предавал черни и цветни метали в
деня на извършване на кражбата - 29.12.2018г, като е предал 10 кг. желязо и 4
кг мед. Било предоставено копие от заложния билет.
Свидетелят Стоян Илиев е управител на пункт за
изкупуване на черни и цветни метали, находящ се в гр. Монтана на
ул.„Индустриална” № 20 - стара товарна гара. На 29.12.2018г. около обяд при него
дошъл подсъдимия Г.И.. Последният докара метални отпадъци, в които имало мед и
дебело желязо. Не е докарвал електрожен като цялост. За металните отпадъци му
издал покупко - изплащателна сметка и му заплатил сумата от 29,41лв.
На досъдебното производство е назначена и изпълнена от
вещо лице Иванка Петкова съдебно – оценителна експертиза, от заключението на
която се установява, че стойността на отнетата вещ - 1 брой ръчен електрожен е
на стойност 220.00лв.
Съдът изцяло възприема като обективно и компетентно
дадено заключението по назначената експертиза, още повече и не оспорено от
страните по делото.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните доказателства в хода на досъдебното
производство, а именно: свидетелските показания на И.А.М., Даниел П. Райков,
Стоян Борисов Илиев и Горка К. Боянова, както и заключението на вещо лице Иванка
Антонова Петкова, както и писмените доказателства приети по реда на чл.283 от НПК.
При условията на чл.373 ал.4 от НПК съдът приема за установени обстоятелствата
изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание на подсъдимият и
доказателствата от досъдебното производство, които го подкрепят.
При тази система от преки доказателства
съдът приема горната фактическа обстановка за безспорно доказана по настоящото
дело, от която могат да се обосноват съответните правни изводи:
Подсъдимият Г.Ц.И. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото към момента на деянието, е бил пълнолетен
и в състояние на вменяемост, като е разбирал свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание, адекватен
и подреден.
От обективна страна според
становището на съда, действията на подсъдимият са съставомерни за
осъщественото от него изпълнително деяние на престъплението по чл.196 ал.1 т.1
във връзка с чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.А и Б от НК, а именно на
29.12.2018г. в гр.Монтана при условията на опасен рецидив, отнел чужда движима
вещ, без знанието и съгласието на собственика и с намерението противозаконно да
го присвои.
Подсъдимият Г.Ц.И. е осъждан по 35 бр. дела,
но последните осъждания които обуславят наличието на опасен рецидив и имащи
значение по настоящото дело са: НОХД № 691/2016г. на PC -Монтана, в сила от
03.05.2016г, по НОХД № 30013/2014г. на PC – Монтана, в сила от 21.03.2014г, по
НОХД № 30191/2013г. на PC – Монтана, в сила от 12.11.2013г, по НОХД №
30066/2013г. на PC – Монтана, в сила от 06.03.2013г.
От субективна страна подсъдимият е осъществил
престъплението при пряк умисъл, като форма на вината. Тази форма изхожда от
установените факти по делото. Съзнавал е обществено опасните последици и е търсели
настъпването на техния резултат. Подсъдимият е бил съгласен с
общественоопасният характер на поведението си и е целял настъпването на тези
общественоопасни последици. Налице е проявление на съставомерни признаци за
осъщественото от него деяние от субективна страна.
Авторството на деянието, съдът намери за доказано
съпоставяйки признанията на подсъдимия с другите доказателства по делото – с
показанията на свидетелите и писмените доказателства.
При така изложените правни съображения, касаещи установените
обстоятелства, подкрепени от събраните доказателства, както и на основание
чл.303 ал.2 от НПК съдът намира, че обвинението спрямо подсъдимият Г.И. е
доказано по несъмнен начин, поради което съдът го призна за ВИНОВЕН.
Съдът призна подсъдимия Г.Ц.И. за ВИНОВЕН в това, че на че на 29.12.2018г. в град Монтана на ул.„Камчия” №
6, от гаражно помещение при условията на опасен рецидив, отнел от владението на
И.А.М. от същия адрес движима вещ - 1 брой ръчен електрожен на стойност
220.00лв, без знанието и съгласието на собственика и с намерението
противозаконно да го присвои – престъпление по чл.196 ал.1, т.1 във връзка с
чл.194 ал.1 във връзка с чл.29 ал.1 б.„а” и „б” от НК.
Причина за извършване на престъпленията са незачитане
на чуждата собственост и ниска правна култура.
При определяне на конкретния размер на наказанието
съдът взе предвид като смекчаващи вината обстоятелства – не високата стойност
на противозаконно отнетата вещ. Признанието на вината не може и не следва да се
приема като смекчаващо вината обстоятелство, тъй като това е предвидено в реда,
по който е разглеждано делото – съкратено производство по чл.371 т.2 от НПК. Отегчаващо
вината обстоятелство - няма. Многобройните осъждания на подсъдимия не могат да
бъдат отчетени като отегчаващи вината обстоятелства, тъй като са част от
квалифициращите белези на обвинението – чл.196 от НК. При така изложените
обстоятелства съдът му определи наказание три години лишаване от свобода за
престъплението. Съдът съобрази и разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, която
визира, че при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс /какъвто
е настоящият случай/ съдът определя наказанието лишаване от свобода, като
се ръководи от разпоредбите на Общата част на този кодекс и намалява така
определеното наказание с една трета. Съобразявайки горното и намалявайки
наказанието с една трета, съдът осъди подсъдимият да изтърпи наказание от ДВЕ
ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
По отношение на този подсъдим са налице законни пречки
за приложението на чл.66 ал.1 от НК предвид положителната му съдимост.
Съдът определи на основание чл.57 ал.1 т.2 б.Б от
Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража първоначален
“строг” режим за изтърпяване на наложеното наказание „лишаване от свобода”.
С така наложените по вид и размер наказания съдът,
счита, че по отношение на този подсъдим ще може да се постигнат целите и
задачите на личната и генералната превенция, а наказанието да въздейства
поправително, предупредително и възпитателно по отношение на тези подсъдими и
по отношение на останалите граждани.
Съдът след като се запозна с цялостната съдимост на подсъдимия определи на
основание чл.25 във връзка с чл.23 ал.1 от НК едно общо наказание по настоящата
присъда / НОХД 1648/ 2019г. на МРС/ и по НОХД № 1967/ 2018г. по
описа на РС-Монтана, влязла в законна сила на 30.01.2019г. до размера на най -
тежкото от тях, а именно ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален
„строг” режим.
Деянието по всяка
една от тези присъди е извършена преди да е влязла в законна сила която и да е
от тях. Съдът счете, че в конкретният случай не е приложима разпоредбата на чл.24
от НК, тъй като и с така определеното наказание биха се изпълнили целите на
наказанието визирани в чл.36 от НК.
Съдът на основание
чл.25 ал.2 от НК приспадна изтърпяното от подсъдимия Г.Ц.И. по присъдите
участвали в групирането.
Предвид изхода на делото подсъдимия Г.Ц.И. на основание чл.189 ал.3 от НПК
следва да заплати в полза на ОД на МВР- Монтана направените по водене на делото
разноски в размер на 42.00 лева, както и 5.00 лева държавна такса в случай на
служебно издаден изпълнителен лист в полза на РС-Монтана.
Водим от гореизложените мотиви съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: