Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №  158

 

гр. Габрово, 13.07.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

    

                                                                        ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                     ИВА ДИМОВА

                                                                                                         

при секретаря Милкана Шаханова, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 167 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 1 от 05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 294/2019 г., Габровски районен съд е ЗД „БУЛИНС“ АД, ЕИК ********* да заплати на М.И.М., ЕГН ********** сумата 2208,00 лв., представляваща част от дължимо застрахователно обезщетение в общ размер на 2308,00 лв. за причинени имуществени вреди, изразяващо се в увреждане на стойка за багажен куфар ляв, стойка за багажен куфар десен, ауспух, лост скорости, ляв декоративен спойлер, спойлер арматурно табло, слюда спойлер, странично огледало ляво, странично огледало дясно, преден калник, телескоп десен, телескоп ляв, мигач десен, мигач ляв, капак съединител, резервоар гориво, спирачен диск преден десен, джанта предна и трипътник долен на мотоциклет „Ямаха ТДМ 850“, с ДК № ЕВ****Е, собственост на ищеца, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 15.07.2017 г., на път І-4, на км 207+200, в община Омуртаг, в близост до с. Беломорци, по вина на водач на лек автомобил марка „Рено Меган“ ДК № Т****ТН, застрахован по договор за гражданска отговорност при ответното дружество, ведно със законната лихва считано то датата на предявяване на иска 24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.432, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като отхвърля иска за разликата над сумата 2208,00 лв. до пълния предявен размер от 4150,00 лв. Осъдил е на разноски страните, съобразно уважената и отвърлената част от иска, като ЗД „БУЛИНС“ АД е осъдено да заплати сумата от 708,15 лв. на М.И.М., на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, а М.И.М. е осъден да заплати на ЗД „БУЛИНС“ АД сумата от 187,18 лв., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

В законния срок е постъпила въззивна жалба от М.И.М..

Във въззивната жалба се твърди, че решението е неправилно. За да отхвърли иска за сумата над 2208,00 лв., първоинстнационния съд се е позовал на влязло между страните в сила Решение № 3179 от 05.07.2018 г. на Варненски районен съд, по гр.д. № 121/2018 г., с което ответното дружество е осъдено да заплати на ищеца сумата в размер на 100,00 лв., заявена като частична претенция от цялата в размер на 4250,00 лв. Счита, че трябва да се приеме, че в резултат на произшествието са настъпили щети, подробно описани в исковата молба, а доводите на ответника не могат да са предмет на разглеждане в настоящия процес, където единствен релевантен по делото въпрос, който не е обхванат от правоустановяващото действие на СПН е да се разгледа този относно стойността на вредите. При определяне на стойността на размера  на дължимото обезщетение съдът съобразява разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ, според която обезщетението следва де е равно на действително претърпените вреди към деня на настъпване на събитието, освен в случаите на подзастраховане и застраховане по договорена застрахователна стойност, каквато хипотеза е налице.

От представените по делото доказателства се установява, че мотоциклета е възстановен и годен за ползване. От приетата по делото съдебно автотехническа експертиза се установява, че стойността на ремонта на мотоциклета без прилагане на овехтяване възлиза на 5091,40 лв., но тъй като първоначално иска е заведен за 4150,00 лв., то до тази сума се явява основателен и доказан. Счита, че стойността на вредите не се обхващат от действие на СПН, поради което същите следва да се установят в исков процес.

В условията на алтернативност моли да се използва автотехическата експертиза на Варненски районен съд. Моли да се има предвид, че стойността на ремонта е в размер на 2308,62 лв. с приложен коефициент на овехтяване на частите -0,4.

В случая стойността на ремонта по смисъла на чл. 386, ал. 2 КЗ, без прилагане на овехтяване възлиза на 4778,70 лв. и иска се явява основателен и доказан по размер.

Моли да се отмени решението в обжалваната част и да бъде уважен иска до предявения размер от 4150,00 лв., както и искът за законната лихва в отхвърлената част. Претендира разноски за двете инстанции.

Постъпил е отговор по въззивната жалба от ЗД „БУЛИНС“ АД, с който я оспорват. Считат решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон. Правилно и съобразно събраните по делото доказателства, съдът е отхвърлил предявения иск за горницата над 2208 лв. Моли  да се остави без уважение въззивната жалба. Прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и претендира разноски.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

За да уважи предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1 във вр. с чл. 86 ал. 1 от ЗЗД за сумата от 2208,00 лв., съдът е приел, че действителната вреда към деня на настъпване на застрахователното събитие е по-малка от двете суми – стойността на ремонта или стойността на тоталната щета. В случая се установява, че е налице тотална щета, но доколкото мотоциклетът е бил отремонтиран и доколкото стойността на ремонта не надвишава пазарната стойност на мотоциклета, ответникът дължи обезщетение в размер на пазарната цена за пълното му възстановяване. Приел е, че от влязлото в сила решение на РС- Варна несъмнено се установява, че произнеслия се съд не е приел за установен твърдения от ищеца размер на дължимото обезщетение от 4250,00 лв. Като е съобразил силата на присъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила решение на РС – Варна, която препятства последващото твърдение на ищеца, че вземането му е по- голямо, респ. възражението на ответника, че то е по-малко, съдът е уважил частично предявения иск за сумата 2208,00лв., представляваща горницата над присъдената от ВРС сума от 100,00 лв. до пълния размер на дължимото от ответника застрахователно обезщетение в размер на 2308,00 лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба -24.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата. За разликата до пълния претендиран размер искът е отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Съдът намира направеното възражение във въззивната жалба, че не е зачетена СПН за неоснователно. В мотивите на обжалваното решение, съдът се е позовал на ТР №3/2016 г. от 22.04.2019 г. по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК на ВКС, относно формиране на СПН и нейните обективни предели при частично предявен иск. Съгласно мотивите в т.2 от посоченото тълкувателно решение, общите правопораждащи юридически факти са едни и същи, както за частичния иск, така и за иска за останалата част от вземането, те се ползват от последиците на СПН при разглеждане на иска за останалата част от вземането. Също така ВКС е приел, че формираната СПН на решението по частичния иск относно основанието преклудира правоизключващите и правоунищожаващите възражения на ответника срещу правопораждащите правно релевантни факти, относими към възникването и съществуването на материалното правоотношение, от което произтича спорното право. Правопогасяващите възражения на ответника за останалата част от вземането не се преклудират, тъй като е допустимо за разликата, която не е била предявена с първоначалния иск, вземането да е погасено по давност, чрез плащане, прихващане или по друг начин. Правоотлагащите възражения по отношение на останалата част от вземането също не се преклудират, защото е възможно да се твърдят факти, които отлагат нейната изискуемост. В този аспект, макар и с предявяване на частичния иск за ответника-длъжник да възниква задължението по чл. 131 ГПК с отговора си на исковата молба да изчерпи защитните си възражения, не може да се отрече възможността в новия исков процес за разликата до пълния размер на вземането, той да разполага и с други защитни средства, нерелевирани при разглеждането на частичния иск.

Позовавайки се на задължителните за съдилищата тълкувателна практика на ВКС, първоинстанционния съд правилно е приложил СПН.

По отношение на възражението за размера на обезщетението.

С протоколно определение от 06.01.2020 г., първоинстанционният съд е допуснал изменение на иска от 100,00 лв. на 4150,00 лв. Габровски районен съд и Варненски районен съд са приели, че действителната вреда към деня на настъпване на застрахователното събитие е по-малка от двете суми –стойността на ремонта или стойността на тоталната щета.

От заключението на вещото лице Б. М., изготвено по гр.д. № 294/2019 г. по описа на ГРС се установява, че при възстановяване на мотоциклета при отчитане коригиране на стойността на наличните в магазинната мрежа нови части /“овехтяване“ при влагане/ и ремонтни дейности, със стойност на заплащане на един ремонтен час по Наредба № 24 е на стойност 2058,70 лв.

Вещото лице по гр.д. № 121/2018 по описа на ВРС е дало заключение, че щетите по мотоциклета са в размер на 2308,62 лв. по пазарни цени на детайлите и материалите. Експертизата е приела средна пазарна цена от 2350,00 лв.

Габровският районен съд при определяне размера на дължимото обезщетение по предявения иск е определил, че ищецът следва да се обезщети със сума в размер на 2308,62 лв., която съвпада със сумата посочена в заключението на вещото лице по гр.д. № 121/2018 г. по описа на ВРС, вместо със сумата определена по гр.д. № 294/2019 г. по описа на ГРС, която е в размер 2058,70 лв., т.е с 249,92 лв. по-ниска. Съдът е намалил с присъдената в решение № 3179 от 05.07.2018г. по гр.д. № 121/2018 г. на ВРС сума в размер на 100,00 лв. и е уважил до размера от  2208,62 лв. Първоинстанционният съд не е изложил мотиви, защо приема размера на обезщетението да е по експертното заключение на приложеното гр.д. № 121/2018 г. по описа на ВРС, а не на приетото по делото заключение по гр.д. № 294/2019 г. по описа на ГРС.

Настоящата инстанция не споделя изводите на РС – Габрово, относно определяне на размера на имущественото обезщетение и счита, че неправилно първоинстационния съд е приел размера на обезщетението за имуществени вреди да се определя на база експертното заключение по гр.д. № 121/2018 г. на ВРС, а не на това дадено по гр.д. № 294/2019 г. по описа на ГРС. Съгласно мотивите в т. 2 от ТР № 3/22.04.2019 на ВКС по т.д. № 3/2016 г. на ОСГТК, в случаите когато предмет на последяващия иск за съдебна защита е разликата /остатъка/ от вземането, се касае до същото субективно материално право, същото вземане, но в останалия незаявен с предевянеия преди това частичен иск обем. По двата иска се претендира  едно и също вземане, в различен обем, различни части.

СПН е относно основанието на вземането и правната му квалификация, но по отношение на размера на обезщетението съдът преценява, съобразно приетите по делото доказателства. По делото е установено, че възстановяването на мотоциклета при отчитане коригиране на дейността на налични в магазинната мрежа нови части /“овехтяване“ при влагане/ и ремонтни дейности, със стойност на заплащане на един ремонтен час по Наредба № 24 е на стойност 2058,70 лв., от които: нови части, материали боядисване – 1928,30 лв. и стойност на ремонтно- възстановителните и бояджийски дейности /демонтаж/монтаж, АТУ, боядисване/ - 130,40 лв., т.е съдът е следвало да се съобрази със заключението изготвено по висящото пред него производство, а не по присъединеното гражданско дело на Варненски районен съд.

Въпреки това, решението следва да бъде потвърдено, тъй като в тази му част липсва въззивна жалба, поради което въззивната инстанция не следва да се произнася.

С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.

С оглед неоснователността на въззивната жалба, на ответника по нея се дължат разноски по представения списък на разноските по чл. 80 ГПК в размер на 480,00 лв. с ДДС.

На основание чл. 280, ал. 2 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивните дела с цена на иска до 5 000,00 лв. за граждански дела и до 10 000,00 лв. – за търговски дела. В случая цената на иска е 4150,00 лв. и настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.

Водим от горното, съдът

                                                           Р Е Ш И :

 

            ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 05.02.2020 г., постановено по гр.д. № 294/2019 г., Габровски районен съд.

ОСЪЖДА М.И.М., ЕГН ********** *** да заплати на ЗД „БУЛИНС“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление в гр. София, район Триадица, ул. „Лавеле“ № 19 сумата от 480,00 лв. /четиристотин и осемдесет лева/ - разноски, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

 

            РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                          ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                                                                2.