Решение по дело №211/2024 на Административен съд - Пазарджик

Производството е по реда на чл. 63в от ЗАНН във връзка с чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на „Иванов-ИК“ ЕООД, ЕИК *********, против решение №75 от 29.12.2023г., постановено по АНД № 103/2023г., по описа на Районен съд – Пещера.

С обжалваното решение е потвърдено наказателно постановление № 13-2300155 от 22.06.2023г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 15000 лева на основание чл. 414, ал. 4 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 62, ал. 1, вр. с чл. 1, ал. 2 от КТ.

В касационната жалба се излагат съображения за нарушения на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Също така се твърди, че приложение следва да намери разпоредбата на чл. 415в от КТ. Моли се атакуваното решение да бъде отменено и наказателно постановление да бъде отменено. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща процесуален представител. Излага съображения в писмено становище, претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответникът – Директора на Дирекция „Инспекция по труда“ – Пазарджик - не се явява и не изпраща процесуален представител. В писмено становище излага съображения за неоснователност на касационната жалба, претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение, прави възражение за прекомерност на поискания от жалбоподателя адвокатски хонорар.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пазарджик в с.з. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на Районен съд – Пещера е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила.

Административен съд – Пазарджик, след като прецени допустимостта и основателността на подадената касационна жалба с оглед наведените в нея касационни основания, приема следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна по чл.210, ал.1 от АПК в преклузивния срок по чл.211, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество съгласно чл.218 от АПК, жалбата е неоснователна.

За да потвърди обжалваното наказателно постановление, Районен съд – Пещера е приел следното от фактическа страна:

На жалбоподателя „ИВАНОВ-ИК“ ЕООД е съставен АУАН № 13-2300155 на дата 16.03.2023г. за това че в качеството си на работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ, на 06.02.2023 г. е приел на работа лицето Г. Р. А. като не е уредил отношенията при предоставяне на работна сила като трудови правоотношения – не е сключил трудов договор в писмена форма с лицето. Г. Р. А. е установен при извършената проверка на 06.02.2023 г. около 16.10 часа в обекта на контрол да престира труд, като пълнил колбаси, облечен с работни дрехи нефирмени. В собственоръчно попълнена и подписана декларация на основание чл. 402 от КТ, Г. Р. А. декларирал елементи на трудово правоотношение с дружеството, а именно, че работи за „ИВАНОВ ИК“ ЕООД от 01.02.2023г., като „каймаджия“ с работно време от 08.00 до 17.00 ч, почивни дни – „събота и неделя, почивки в работния ден – „две почивки“. Нарушението е извършено на 06.02.2023 г., в гореописания обект на контрол, когато Г. Р. А. е заварен да престира труд в Цеха за преработка на месо, находящ се в с. Капитан Димитриево. Нарушението е констатирано на 14.02.2023 г. в Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Пазарджик, при проверка по документи, представени от упълномощеното от работодателя лице. Представен е сключен трудов договор № 00000015/10.02.2023 г. между „ИВАНОВ-ИК“ ЕООД и Г. Р. А., както и Справка от ТД на НАП изх. № 13388223005586/10.02.2023 г. – 10:27:04 ч. Актът е съставен в присъствието на пълномощник на жалбоподателя, който не е вписал възражение. Не е депозирано и писмено възражение. Въз основа на Акта е издадено и оспорваното пред първоинстанционния съд наказателно постановление (НП), с което дружеството е санкционирано за нарушение на чл. 62 ал. 1 от КТ във вр. чл. 1 ал. 2 от КТ.

Горната фактическа обстановка съдът е възприел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства. След като ги е обсъдил поотделно и в съвкупност и е извършил цялостна служебна проверка относно законосъобразността и правилността на атакуваното наказателно постановление районният съд правилно е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, като при съставянето им не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушение на материалния закон, с оглед на което е потвърдил оспореното НП.

Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2, изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.

Действително касаторът в качеството си на работодател не е изпълнил задължението си да сключи трудов договор в писмена форма със завареното да престира работна сила лице. Фактът на осъществяване на деянието е несъмнен, доколкото съдът основателно е кредитирал събраните гласни и писмени доказателства.

Настоящият касационен състав намира за неоснователни възраженията на касатора за допуснато съществено нарушение в административнонаказателното производство, обосноваващо отмяна на наказателното постановление, а именно неспазването на срока, определен в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН. Съгласно чл. 52, ал. 1 от ЗАНН наказващият орган е длъжен да се произнесе по административнонаказателната преписка в месечен срок от получаването . В случаите по чл. 44, ал. 4 наказващият орган се произнася в деня на получаване на административнонаказателната преписка.

Разпоредбата на чл. 34, ал. 3 от ЗАНН от своя страна предвижда, че образуваното административнонаказателно производство се прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от съставянето на акта.

От съдържанието на цитираните разпоредби е видно, че действително едномесечният срок за произнасяне от наказващия орган по преписката е инструктивен, както правилно се е мотивирал съда в обжалваното решение. Произнасянето по административнонаказателната преписка в едномесечен срок от получаването  е въпрос на вътрешна организация в съответната администрация. Целта на този срок е да бъде стимулирана администрацията по бързо да извършва административнонаказателната си дейност. Затова неспазването на този срок би могло да доведе евентуално до отговорност на съответните длъжностни лица, но не и до отмяна на издадени наказателни постановления. Напротив, меродавен преклузивен срок, чието неспазване обосновава незаконосъобразност на НП, е 6-месечният срок за издаване на постановлението, чието начало е от съставяне на АУАН. В случая този срок е спазен, а непроизнасянето в едномесечен срок от получаване на преписката не обосновава незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Неоснователно е и възражението, изложено в касационната жалба, относно нарушение на чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАН, съгласно който актът за установяване на административното нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Противно на изложеното в касационната жалба описанието на нарушението в АУАН е ясно, точно и конкретно направено, чрез посочване на обстоятелствата, при които е било извършено. Правилно от инстанцията по същество е прието, че обстоятелството дали едно деяние е повторно не е релевантно за извършване на преценка за осъществяване състава на нарушението, с оглед на което не се констатира извършването на твърдените от касатора нарушения.

Настоящата касационна инстанция намира за неоснователни и доводите относно наличие на основания за приложението на чл. 415в от КТ. Правилен е изводът на инстанцията по същество, че в случая разпоредбата на чл. 415в, ал. 1 от КТ не е приложима, тъй като с чл. 415в, ал. 2 от КТ изрично се изключва маловажност при нарушения по чл. 62, ал. 1 от КТ, какъвто е настоящият случая.

При извършване на проверка в рамките на приетите за установени от въззивната инстанция факти и обстоятелства от кръга на подлежащите на доказване настоящият състав приема, че доводите на касационния жалбоподател не се подкрепят от събраните по делото доказателства и въведените в жалбата отменителни основания не са налице.

По изложените съображения и с оглед извършената служебна проверка по чл.63в от ЗАНН във вр. с чл.218, ал.2 от АПК съдът не констатира пороци на обжалваното решение, отнасящи се до неговата валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ответника по касация следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 80 лв.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предл.1 от АПК съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение №75 от 29.12.2023г., постановено по АНД №103/2023г. по описа на Районен съд – Пещера.

ОСЪЖДА „Иванов-ИК“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управлениес. Драгор, п.к. 4406, ул. „Трета“ № 16 да заплати на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ сумата от 80 лв. – разноски по делото.

Решението е окончателно.