Р
Е Ш Е Н И Е
№ 556/26.05.2023 година, град Бургас
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Бургас, II-ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет
и шести април, през две хиляди двадесет и трета година, в състав
Съдия: Константин Григоров
Секретар: Димитрина Д.
като
разгледа докладваното от съдия Григоров административно дело № 1910 по
описа на съда за 2022 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.210, ал.3 във връзка с чл.215, ал.1 от Закона за устройството
на територията (ЗУТ).
Образувано
е по жалба на „Геоком 05“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к. „Бриз-юг“, ул.
„Д-р Николай Коларов“ № 3, представлявано от Р.И.К., чрез адв. Л.Х.К. срещу решение
на комисия по чл.210 от ЗУТ при община Карнобат, обективирано в протокол от
22.08.2022 г., с което на основание чл.210, ал.2 от ЗУТ, вр. с чл.64, ал.4, т.2
от Закон за енергетиката (ЗЕ) е определено обезщетение за учредяване на
сервитутно право. С решението е приета изготвена оценка за учредяване на безсрочно сервитутно право върху части от
поземлени имоти, засегнати от изграждането на обект „ВЛ 110 kV за присъединяване на ФЕЦ
Карнобат“ по одобрен и влязъл в сила ПУП-Парцеларен план, за същия обект,
намиращ се в ПИ с идентификатор 36525.301.196 по КККР на гр. Карнобат, съгласно
изискванията на чл.210 и чл.211 от ЗУТ и във връзка с чл.64 от ЗЕ. Решението се
обжалва в частта относно определеното на жалбоподателя обезщетение в размер на 8 214,95
лв. за учредяване на ограничено вещно право върху притежавания от същия ПИ с
идентификатор №36525.117.4 по КККР на гр. Карнобат, находящ се в землището на гр.
Карнобат, м. „Кърънджика“, стар № 117004. Дружеството –жалбоподател твърди, че определеният
с решението размер на обезщетението не е съобразен с нормативно
регламентираните изисквания и критерии, както и че не съответства на други
извършвани пазарни оценки на земеделски земи и сервитутни права в района. Прави
искане за увеличаване на размера на дължимото обезщетение, съобразно реалната
пазарна цена. Иска присъждане на разноски.
В
открито съдебно заседание „Геоком 05“ ЕООД, чрез процесуалния си представител,
поддържа заявената претенция, счита обжалваният акт за незаконосъобразен и иска
да бъде изменен, като бъде увеличено определеното обезщетение. Претендира
присъждане на разноски.
Ответната
страна – Община Карнобат, чрез процесуален представител адв. К., оспорва
жалбата. По същество излага аргументи за неоснователност на оспорването. Претендира
присъждане на разноски.
Заинтересованата
страна „Карнобат Енерджи“ ЕООД, чрез процесуален представител адв. К., оспорва
жалбата и иска нейното отхвърляне, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на дружеството жалбоподател.
Факти:
Дружеството-жалбоподател
е собственик на ПИ с идентификатор №36525.117.4 по КККР на гр. Карнобат,
находящ се в землището на гр. Карнобат, м. „Кърънджика“ вид територия
земеделска, категория 3, НТП разсадник, площ 307498 кв. м., стар № 117001. По
отношение на собствеността върху имота по делото няма спор.
С
разрешение за строеж № 09/09.02.2021 г. на главния архитект на община Карнобат е
разрешено извършването на строителство на обект „Фотоволтаична централа с
мощност 400 MVV“, с
първоначален титуляр „Агрошанс Комерс“ ЕООД. Със заповед № 05/27.05.2022 г. на
главния архитект на община Карнобат разрешението за строеж било изменено, като
за възложител е вписан „Карнобат Енерджи“ ЕООД.
Със
заповед № РД-805/02.12.2021 г. на кмета на община Карнобат е допуснат за
изработване ПУП-парцеларен план за обект на техническата инфраструктура „ВЛ 110 KV за присъединяване на ФЕЦ
„Карнобат“, находящ се в ПИ с идентификатор 36525.301.196 по КККР на гр.
Карнобат, към електропреносната мрежа 110 KV“.
С
решение № 286.I. от
24.02.2022 г. на Общински съвет Карнобат, на основание чл.21, ал.1, т.11 от ЗМСМА, във връзка с чл.124а, ал.1 и ал.5 и чл.124б, ал.1 от ЗУТ и във връзка с
чл.110, ал.1, т.5 от ЗУТ е разрешено изработването на ПУП – парцеларен план за
обект на техническата инфраструктура „ВЛ 110 KV за присъединяване на ФЕЦ „Карнобат“, находящ се в ПИ с
идентификатор 36525.301.196 по КККР на гр. Карнобат, към електропреносната
мрежа 110 KV“ и е
одобрено заданието по чл.124 от ЗУТ за изработването на ПУП-парцеларен план.
Решението е обнародвано в ДВ бр. 20 от 11.03.2022г., като в законния 30-дневен
срок не са постъпили възражения.
Със
заявление с вх. № 26-00-848/05.08.2022 г. „Карнобат Енерджи“ ЕООД е поискало
учредяване на право на въздушен сервитут за изграждане на обект на техническата
инфраструктура „ФЕЦ“ с мощност 400 MVV в гр. Карнобат.
Процесният
поземлен имот, собственост на жалбоподателя, с идентификатор № 36525.117.4, с
обща площ 308 618 кв.м. попада в обхвата на предвидената за изграждане нова
въздушна електропроводна линия.
Със
заповед № РД – 23/07.01.2021 г. кметът на Община Карнобат назначил комисия по
чл.210 от ЗУТ, която да определи размера на обезщетенията по чл.210 от ЗУТ във
връзка с чл.64 от ЗЕ за всички имоти на територията на общината, включени в
трасето за изграждане на линейния електропроводен обект по одобрения
ПУП-ПП.
С оценителски доклад била определена пазарната оценка на
безсрочен сервитут върху части от поземлени имоти, засегнати от изграждането на обект „ВЛ 110 KV за присъединяване на ФЕЦ
„Карнобат“ към електропреносната мрежа 110 KV“. Докладът бил възложен от Община Карнобат. При изготвяне
на оценката, оценителят използвал метода на „сравнителната стойност“ (пазарни
аналози – пазарни свидетелства). Относно имота на жалбоподателя е посочено, че
засегнатата площ от сервитута на ВЛ е 9 314 кв.м., за която е определено
обезщетение в размер на 8 214,95 лв. Посочено е,
че пазарната стойност на земеделската земя е 1 400 лв., а приложимите в
случая са коефициент 0,9 – безсрочно ползване на сервитута и коефициент 0,7 –
собственикът има достъп до имота да го ползва и да го обработва.
С
обжалваното решение по протокол от 22.08.2022 г. на комисията по чл.210 от ЗУТ
при община Карнобат били определени пазарните стойности на безсрочния сервитут върху
части от поземлени имоти, засегнати от изграждането процесния електропреносен
обект. Решението е изцяло основано на оценителския доклад, интерпретиран в
таблица за парично обезщетение, неразделна част от протокола.
На 13.09.2022г.
дружеството било уведомено за определеното обезщетение, като му е изпратен протоколът
на комисията по чл.210 от ЗУТ при Община Карнобат.
По
делото са представени Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
39, том 3, per. № 1130, дело №167 от 2011 г., с който дружеството продало
част от процесния имот; Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №
113, том 1, peг. № 579, дело № 84 от 2023 г., както и договор
за учредяване на право на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения
на техническата инфраструктура през чужд имот по смисъла на чл.193 от ЗУТ от
26.01.2023 г., вписан в Службата по вписванията гр. Карнобат.
За
изясняване на факти от значение за правилното решаване на спора, по делото е
допуснато изготвянето на основна и допълнителна съдебно – оценъчна експертиза,
вещото лице по която е дало заключение, че пазарната стойност на ПИ с
идентификатор 36525.117.4 по КККР на гр. Карнобат, м. „Кърънджика“ е 136 176,66
лв., а на площта,
засегната от сервитута – 44 614,06 лв. Експертът обосновал извод, че
размерът на дължимото обезщетение за учредяване на определеното сервитутно
право за процесния имот е 28 106,86 лв. За да достигне до този извод,
експертът взел предвид вида на територията и местонахождението на имота. За
имота на жалбоподателя вещото лице е установило, че представлява изоставен
разсадник. Относно цената на земеделската земя в района експертът е
констатирал, че тя е в границите 1000 – 2000 лв./дка, като пазарът е притиснат
от различни фондове и арендатори. При определяне пазарната стойност на ПИ с
идентификатор 36525.117.4 експертът използвал два метода:
- метод
на пазарните аналози, при който са подбрани четири сделки по покупко – продажба
на имоти през 2021 и 2022 г. в землището на гр. Карнобат, м. „Кърънджика“ с
предназначение на територията – земеделска и начин на трайно ползване – нива;
- метод
на капитализиране на бъдещите рентни приходи, основан на възможността земите да
генерират доходи от експлоатацията им, съобразена с начина на трайно ползване,
местоположение и други фактори. Вещото лице е отчело годишната рента, нормата
на възвращаемост и очакваното нарастване на поземлената рента.
Така,
като краен резултат от използването на двата метода, експертът е достигнал до
извода, че пазарната стойност на засегнатата от сервитута площ е 44 614,06
лв., а размерът на дължимото обезщетение – 28 106,86 лв., което надвишава размера
на обезщетението, определено в административното производство.
В
съдебно заседание експертът изяснява, че при метода на пазарните аналози е
изследвал реални сделки, за които е получил данни от Службата по вписвания в
гр. Карнобат. От предоставената информация е извършена селекция на подходящи
сделки, за които в табличен вид са посочени характеристиките им. За обективност
и определяне на справедлива пазарна цена е използвал и втория метод на бъдещите
рентни приходи.
В заключението от допълнителната съдебно-оценъчна експертиза вещото лице е
посочило, че в предоставената от Агенцията по вписвания информация
за сделки извършени
на територията на гр. Карнобат за периода 01.08.2021 г. до
01.08.2022 г. не са открити други сделки за имоти с идентични характеристики по
трите елемента, а именно: да се намира в урбанизирана територия, да граничи с регулацията
на населеното място и в него да е построен трафопост. Единствената такава
сделка е посочената в основната експертиза. По отношение на двата нотариални
акта и договора за отстъпване на сервитут, представени от
дружеството-жалбоподател, вещото лице намира, че тези сделки са за имоти, които
са били част от оценявания имот, но са рискови за определяне на цена на
сервитута, тъй като една от страните е участник в спора и биха могли да се
изтълкуват като „спекулативни“ и също така не отговарят по време към
ефективната дата на оспорваната оценка.
Правни
изводи:
Жалбата
срещу процесното решение е подадена от лице с надлежна процесуална легитимация,
чиито интереси са засегнати от оспорения акт. Жалбата е подадена в срока по чл.140, ал.1 от АПК
и пред компетентния да я разгледа съд, съгласно чл.133, ал.1 от същия кодекс. Посочените обстоятелства
обуславят процесуалната допустимост на жалбата за разглеждането й по същество.
С оглед
разпоредбата на чл.168, ал.2 от АПК и възражението за нищожност на оспорения
административен акт, съдът намира следното:
Доколкото
в АПК няма изрично формулирани основания за нищожност на административните
актове, съдебната практика и теория са възприели критерия, че такива са петте
основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, но тогава, когато
нарушенията им са особено съществени – т.е. порокът е толкова тежък, че прави
невъзможно и недопустимо оставането на административния акт в правната
действителност. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен и за да не създава правна привидност, че
съществува, при констатиране на основание за нищожност, съдът следва да го
отстранява от правния мир чрез обявяване на неговата нищожност.
Предвид
това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове,
теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и
кога до унищожаемост: всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на
акта; порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова
сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам на липса на
волеизявление. Съществените нарушения на административнопроизводствените
правила са основания за нищожност също само, ако са толкова сериозни, че
нарушението е довело до липса на волеизявление. Освен това според правната
теория нарушението на административнопроизводствените правила е съществено,
когато е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т.е.
когато, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго решение на
поставения пред административния орган въпрос. Нарушенията на материалния закон
касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради
което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е
лишен от законова опора – т.е. не са налице условията или предпоставките,
предвидени в приложимата материалноправна норма за издаването му.
В
настоящия случай не е налице нито едно от изброените основания, които да
обуславят незаконосъобразността на оспорения в съдебното производство
административен акт до степен на неговата нищожност.
Оспореното
решение е издадено в предписаната от закона форма и от компетентен орган –
комисия, назначена със заповед № РД – 23/07.01.2021 г. на кмета на Община
Карнобат. Комисията е заседавала в законен състав, в рамките на правомощията по
чл.210, ал.1 от ЗУТ, във връзка с чл.64 от ЗЕ. Доколкото липсват правила за
вземане на решения на комисията с квалифицирано мнозинство, същата е заседавала
в състав от трима членове, т.е. при наличие на обикновено мнозинство. При
приемане на решението не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила.
Съдът
намира, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, по
следните съображения:
Разпоредбата
на чл.64, ал.1 от ЗЕ указва, че при разширение на съществуващи и при изграждане
на нови линейни енергийни обекти в полза на лицата, които ще изграждат и
експлоатират енергийния обект възникват сервитути. Според втората алинея на
тази разпоредба, сервитутите са: право на преминаване на хора и техника в полза
на лицата по ал. 1; право на прокарване на линейни енергийни обекти в полза на
лицата по ал. 1, или ограничаване в ползването на засегнатите поземлени имоти.
Съгласно
чл 64, ал.3, т.1 от ЗЕ при упражняване на сервитутите титулярят на сервитута
придобива право на прокарване и изграждане на линейни енергийни обекти; негови
представители да влизат и да преминават през засегнатите имоти и да извършват
дейности в тях, свързани с изграждането и/или експлоатацията на енергийните
обекти, включително право на преминаване на техника през засегнатите поземлени
имоти във връзка с изграждането и обслужването на въздушни и подземни проводи и
наземни съоръжения; да извършва кастрене и рязане на дървета и храсти в
сервитутните ивици на линейните енергийни обекти за отстраняване на аварии при
уведомяване на управляващите органи на горските стопанства и националните
паркове. Точка втора от същата алинея указва, че в засегнатите поземлени имоти
не се допускат извършване на застрояване или засаждане на трайни насаждения в
сервитутната ивица, определена в наредбата по ал.9; прокарване на проводи на
други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато
това е допустимо с нормативен акт, при спазване на съответните технически и
други изисквания и след писмен договор, предвиждащ съответните условия и цена.
Според
чл.64, ал.4 от ЗЕ, сервитутите по ал.2 възникват, когато има влязъл в сила
подробен устройствен план, с който се определя местоположението и размерите на
сервитутните зони на линейния енергиен обект в засегнатите имоти, и титулярят
на сервитута изплати или внесе еднократно обезщетение по реда на ал.6 на
разположение на собственика, и на носителите на други вещни права върху
засегнатия имот.
Разпоредбата
на чл.64, ал.6 от ЗЕ предвижда, че определянето на размера на обезщетенията се
извършва по реда на чл.210 и 211 от ЗУТ или по взаимно съгласие на страните с
оценка от лицензиран оценител.
Критериите, които
се прилагат при определяне размера на еднократното обезщетение за сервитута
върху обременения имот, са предмет на правна уредба от чл.65, ал.1 от ЗЕ, а
именно: площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута;
видовете ограничения на ползването; срок на ограничението; справедливата
пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на
сервитута.
Предвид
заключението на съдебно-оценъчната експертиза, съдът
приема, че определеното от оценителя и прието от органа обезщетение за
процесния имот е занижено и не представлява справедлива пазарна цена, тъй като
при изготвяне на оценката са взети предвид площта на имота, включена в
границите на сервитута, видовете ограничения на ползването, срок на
ограничението, но не са взети предвид пазарни аналози, определящи пазарната
оценка. Приетото по делото заключение на вещото лице в най-голяма степен
съответства на установените от закона критерии за справедлива пазарна оценка на
процесния имот, тъй като то е изготвено на база реално извършени сделки с имоти,
находящи се в землището на гр. Карнобат, които по своите характеристика са
сходни с имота на жалбоподателя, като при направените изчисления е използван и
коригиращ коефициент, отчитащ срока за който е учредено ограниченото вещно
право.
Оценката е съобразена
с критериите, визирани в чл.65,
ал.1 от ЗЕ и методиката за пазарна оценка, като
при определяне на конкретната пазарна стойност на сервитута, предмет на спора, са
отчетени и ограниченията, предвидени в Наредба № 16/2004
г. за сервитутите на енергийните обекти. Правилно вещото лице е приложил максималния
коефициент Кс 0,9 с оглед безсрочно учредения сервитут. Упражняването на
сервитутните права във връзка с изграждането и експлоатацията на енергийния
обект се свързва с редица нормативно установени ограничения за ползването на
сервитутната площ от имота, поради което за определянето на справедливата
пазарна стойност на сервитутното право е приложима формулата, отчитаща както
пазарната стойност на земята, така и срокът, за който се учредява сервитута
(коефициент Кс с максимална стойност от 0,9) и ограниченията, които той налага
на собственика на земята във връзка с нейното ползване (коефициент Ксп с
максимална стойност 0,7). Предвид изложеното,
определената от вещото лице пазарна стойност на сервитута за посочения имот се
явява справедлива пазарна оценка по смисъла на чл.65, ал.1, т.4 от ЗЕ и съдът я
кредитира вместо оценката, изготвена в рамките на административното
производство.
Настоящият съдебен състав
не споделя възраженията на процесуалния представител на
дружеството-жалбоподател, че при определяне на справедливата пазарна оценка
следва да се вземат предвид сделките, обективирани в представените по делото 2
бр. нотариални актове и договор за учредяване на право на прокарване. На първо
място страна по тези сделки е самият жалбоподател, а техен предмет е част от
процесния имот, което ги определя като неподходящи за използване като пазарни
аналози, с оглед заинтересоваността на дружеството-жалбоподател. На следващо
място една от сделките е извършена през 2011 г. и е неотносима към оценявания
период, а другите две сделки са сключени след постановяване на оспореното решение,
поради което не могат да бъдат включени в пазарната оценка.
Възраженията, че
при изготвяне на съдебно-оценъчна експертиза не следва да се прилагат нормите на § 1, т.2 от ДР на Закона за общинската
собственост и § 1, т.2 от ДР на Закона за държавната собственост, съдът
намира за неоснователни. На първо място посочените норми дават определение на „пазарни цени“ и се ползват по аналогия от
експертите оценители. На следващо място даденото определение за пазарни цени е
напълно приложимо в настоящия случай, в който не са налице сделки с имоти,
съвпадащи на 100 % по всички показатели с оценявания. Именно за такива случаи
законодателят е предвидил използването на имоти сходни по своите характеристики
и правилно вещото лице е използвало сделки с имоти със сходни показатели с
оценявания.
Съдът не следва да
коментира възраженията относно трасето, по което преминава линейния електропроводен
обект, доколкото същото е предмет на влязъл в сила ПУП – парцеларен план. А фактът
дали в имота на жалбоподателя се намира трафопост или не, е ирелевантен, поради
факта, че изграждащия се линеен енергиен обект няма да се захранва от този
трафопост.
По
изложените съображения съдът намира, че са налице основания оспореният акт да
бъде изменен в частта относно размера на дължимото на жалбоподателя обезщетение
за учредяване на ограничено вещно право върху притежавания от същия ПИ с
идентификатор №36525.117.4 по КККР на гр. Карнобат, находящ се в землището на
гр. Карнобат, м. „Кърънджика“, което обезщетение следва да се увеличи съобразно
заключението на вещото лице в размер на 28 106,86 лв.
При този изход на
делото, основателно е искането на жалбоподателя за присъждане на направените по
делото разноски. Те включват заплатена държавна такса в размер на 50 лв., 600
лв. депозит за изготвяне на експертизите и 2 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Размерът на адвокатското възнаграждение не е прекомерен, тъй като според чл.7,
ал.2, т.3 от Наредба № 1/9.07.2004 г. минималното адвокатско възнаграждение в
този случай не може да е под 1300 лв. плюс 9 % за горницата над 10 000 лв.,
като материалният интерес по делото е разликата между определеното с решението
обезщетение и това, което реално следва да се присъди. Следва да се има предвид
и фактическа и правна сложност на спора, поради което адвокатското
възнаграждение не се явява прекомерно.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172
ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ИЗМЕНЯ решение обективирано в протокол от
22.08.2022 г. на комисия по чл.210 от ЗУТ при Община Карнобат в частта, с която
е определен размерът на обезщетението за учредяване на сервитут върху част от
ПИ с идентификатор № 36525.117.4 по КККР на гр. Карнобат, собственост на
„Геоком 05“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к. „Бриз-юг“, ул. „Д-р Николай
Коларов“ № 3, представлявано от Р.И.К., като вместо обезщетение в размер 8 214,95
лв., определя обезщетение в размер на 28 106,86 лв.
ОСЪЖДА Община Карнобат да заплати на „Геоком 05“
ЕООД, ЕИК *********, гр. Варна, ж.к. „Бриз-юг“, ул. „Д-р Николай Коларов“ № 3, представлявано
от Р.И.К. сума в размер на 2 950
лв. – разноски по делото.
На
основание чл. 215, ал. 7, т. 5 от ЗУТ решението е окончателно.
Съдия: