Решение по дело №910/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по глава десета раздел първи от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 124 ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл).

Образувано е по жалба от Л.К.Ш. с ЕГН ********** ***, ж. к. „Славейков“ бл. 1б, вх. 2, ет. 8, със съдебен адрес *** – чрез адвокат М.И. ***, против заповед № 997/12.05.2023 година на директора на Агенция „Митници“ (АМ).

С обжалваната заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание „Уволнение“ и е прекратено служебното му правоотношение с агенцията.

В жалбата се излагат подробни съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед. Цитират се правните норми, които ответникът е приел, че са нарушени и се прави анализ с краен извод, че те не съответстват на фактическата обстановка в обстоятелствената част на заповедта. Описва се хронологията по уведомяване на жалбоподателя за съставен доклад на назначена комисия - помощен орган на ответника, и се сочат съществени процесуални нарушения в дисциплинарното производство, свързани с работата на тази комисия, на дисциплинарно наказващия орган, както и с възможността на самия Ш. да упражнява своите права в процеса. Оспорват се материалноправните предпоставки за налагане на наказанието. Претендира се, че и да има неправомерно поведение, то не е виновно, предвид съдържанието на предходно дадени указания на митническите служители от висшестоящи органи в структурата на АМ.

Жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, иска заповедта да бъде отменена. Претендира присъждане на разноски.

Ответникът – директорът на АМ, чрез процесуалния си представител юрисконсулт А., оспорва жалбата, активно участва в процеса, представя допълнителни доказателства, иска жалбата да бъде отхвърлена. Претендира разноски. Представя подробни писмени бележки.

Административен съд Бургас, намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е основателна.

Към датата на издаване на обжалваната заповед жалбоподателят е бил назначен на длъжност „инспектор“ в Териториална дирекция – Бургас на АМ.

С докладна записка рег.№ 32-63910/16.02.2023 година началникът на митнически пункт (МП) „Л.“ информирал директора на ТД - Митница Бургас в АМ за 17 (седемнадесет) обработени турски товарни автомобили, осъществяващи превоз с място на товарене посока „изход“ от Република България и място на разтоварване в Република Ирак и в Азербайджан, подробно описани с регистрационни номера на влекач и полуремарке, по отношение на които след извършена проверка на обработените износни декларации за периода от 01.09.2022 - 31.01.2023 година e било установено, че са регистрирани и обработени в системата „Пътни такси и разрешителни режими“ (ПТРР) на митнически пункт (МП) „Л.“ с въвеждане на разрешително Образец „5“ или Образец „2“, вместо с необходимото разрешително Образец „4а“ (лист 125 - 129).

С писмо рег.№ 32-69685/21.02.2023 година началникът на ТД – Митница Бургас уведомил директора на АМ за установените факти и направил предложение да се извърши проверка на виновните митнически служители с оглед евентуалното ангажиране на дисциплинарната им отговорност (лист 120 - 124).

По повод постъпилия сигнал с писмо рег.№ 32-76186/24.02.2023 година ръководителят на Инспектората в АМ изискал отчетни графици за присъствието на поименно посочените служители, пропуснали МПС, сред които и жалбоподателя Ш. (лист 133).

С писмо рег. № 32 - 86312/06.03.2023 година директорът на ТД Митница Бургас, адресирано до ръководителя на Инспектората на агенцията, представил отчетни графици и разпределение на служителите от Системата за определяне на работно място с посочени дати, в частност за Л.Ш. за 15.12.2022 година (лист 134 - 135).

С доклад рег. № 32-109448/21.03.2023 година Ст. С. и Г. Г. (инспектори Инспектората на АМ) обективирали фактическите констатации от извършена проверка във връзка с информация, подадена от дирекция „Митническо разузнаване и разследване“ в ЦМУ на АМ за обработени турски товарни автомобили с разрешително Образец „5“ в модул ПТРР на Българска интегрирана митническа информационна система (БИМИС), на МП „Л.“, при която са били установени 17 броя обработени турски товарни автомобили от 11 митнически служители, в посока изход от Република България, с посочено място на товарене Република България и място на разтоварване Република Ирак и Република Азербайджан, т.е извършени превози за/от трети страни от ППС с турска регистрация, за които е било необходимо разрешително Образец „4а“ - превоз между Република България и трета страна, което е без заплащане на такси, или в случай на невъзможност от страна на водача да го представи, да му се продаде разрешително Образец „4б“. По отношение на жалбоподателя, в съответната част от доклада (в т. 2.9), инспекторите посочили, че за периода от 20:00 часа на 15.12.2022 година до 08:00 часа на 16.12.2022 година Ш. е изпълнявал служебните си задължения на трасе „Изход тежкотоварни автомобили“ на МП „Л.“, където е пристигнал турски товарен автомобил с регистрационен № 34LR92132/34GBA570. Инспекторите описали, че водачът представил митнически документи за превозвания товар - износна декларация с MRN 22BG005803АА235953 и фактура № **********, CMR и транзитна декларация LRN 22LR2213003709057 за извършван превоз от Република България за Република Ирак, като Ш. е извършил замерването на товарния автомобил, регистрирал е същия в модул ПТРР в 21:34:31 часа, като е генерирал нулева квитанция с № 22BG001011X49138146, с вписано разрешително Образец „5“ с № **********, вместо необходимото разрешително Образец „4а“, и не е пристъпил към продажба на разрешително Образец „4б“. Инспекторите приели, че по този начин ППС е било пропуснато в посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата такса от 3000 евро, съгласно чл. 99 ал. 1 т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро, съгласно чл. 2 т. 3 от Тарифа за таксите. В доклада било отбелязано, че митническия служител е извършил действия по декларацията в периода от 21:34:47 часа до 21:35:35 часа на 15.12.2022 година, като я привел в състояния „Представени стоки“, „Под контрол“, „Освободена за незабавно напускане“ и „Износът осъществен“, както в МИСИ е отбелязал, че е извършен „Документен контрол“ и резултатът от проверката е: „Приема се, че съответства“. С т. 4.1.9 от доклада е било направено предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу Л.Ш., за извършено от него дисциплинарно нарушение съгласно обстоятелствената част от доклада (т. 3.9), а с т. 4.2.9 - да бъдат предприети действия за търсене на имуществена отговорност от жалбоподателя за сума в размер на 3043 евро, представляваща сбора от неначислените и несъбрани дължими такси (лист 87 - 119).

Със заповед № ЗАН-498/32-110203/22.03.2023 година директорът на АМ, на основание чл. 96 ал. 1 от ЗДСл, наредил на дисциплинарния съвет в агенцията да образува дисциплинарно дело срещу конкретно посочени държавни служители, сред които и Л.Ш., за извършени от тях дисциплинарни нарушения по чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 от ЗДСл (лист 85 - 86).

С протокол от 29.03.2023 година Дисциплинарният съвет в АМ, изготвен по дисциплинарно дело № 5/2023 година, дал становище на служителите, посочени в докладната (сред които и Л.Ш.) да бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 5 от ЗДСл (лист 55 - 94).

С писмо рег.№ 32-154358/24.04.2023 година Л.Ш. бил уведомен, че срещу него има открита процедура по ангажиране на дисциплинарната му отговорност и бил поканен на 26.04.2023 година в 12:00 часа да се яви в Инспектората на АМ за запознаване с материалите по преписка рег. № 32 -109448/21.03.2023 година и с докладна записка рег. № 32 - 123718/31.03.2023 година, ведно с протокола от проведено на 29.03.2023 година заседание на Дисциплинарния съвет, а от 13:00 часа, на същата дата, да се яви в кабинета на директора на АМ за изслушване и даване на писмени обяснения. Писмото е било връчено на Ш. на 25.04.2023 година – с отбелязване в него (лист 52).

На 26.04.2023 година директорът на АМ провел изслушване на държавния служител Ш., за което между страните се съставил протокол № П-67/32 -158746/26.04.2023 година. В протокола дисциплинарно наказващият орган посочил, че на служителя се представя срок до 17:30 часа на 27.04.2023 година да представи писмените си обяснения (лист 51).

На 27.04.2023 година жалбоподателят подал писмено обяснение до директора на АМ. В него той посочил, че ППС е обработено неправилно по недоглеждане и грешката не умишлена (лист 49 - 50).

Със заповед № 997/12.05.2023 година на директорът на АМ, на основание чл. 90 ал. 1 т. 5 от ЗДСл, във връзка с чл. 91 ал. 1, чл. 93 ал. 1 и чл. 96 от ЗДСл, наложил дисциплинарно наказание „уволнение“ на Л.Ш.. В мотивите на заповедта ответникът посочил факти, идентични с описаните от Дисциплинарния съвет по преписката. Той направил извод, че от действията на жалбоподателя се е стигнало до пропускане на превозно средство в посока изход от Република България, без да бъде събрана дължимата такса от 3000 евро, съгласно чл. 99 ал. 1 т. 2 от Тарифа № 5 и дължимата такса от 43 евро, съгласно чл. 2 т. 3 от Тарифа за таксите. Директорът на АМ приел, че с това са били нарушени нормите на чл. 4 ал. 1 т. 5 и т. 7 от Правилата, утвърдени със заповед № ЗАМ- 841/03.12.2012 година на директора на АМ, нормите на чл. 15 ал. 2 т. 15 предл. последно и чл. 15 ал. 4 от ЗМ; не е била изпълнена разпоредбите на чл. 17 т. 8 от Наредба за ГКПП, приета с ПМС № 104/20.05.2002 година, нарушени са били вменените на Ш. преки задължения в длъжностна характеристика, връчена и на 29.09.2021 година, съгласно т. V.26 — да контролира разрешителните и други необходими търговски документи за международни превози при преминаване през страната на транспортни средства с българска и чужда регистрация и т. V.28 - да познава и да спазва Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация (КПСДА) и Кодекса за поведение на митническия служител (КПМС), във връзка ст. VII.2.; във връзка с чл. 21 ал. 2 от ЗДСл; а също и че Ш. не е спазил т. 3, т. 5 т. 6 и т. 11 от КПМС, утвърден със заповед № ЗМФ-109/09.02.2016 година на министъра на финансите, във връзка с чл. 17 ал. 1 т. 5 от ЗМ, чл. 2 и чл. 5 ал. 2, във връзка с чл. 23 от (КПСДА), приет с ПМС на МС № 57/02.04.2020 година, във връзка с чл. 28 ал. 1 от ЗДСл, което деяние съставлява дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т.1 и т.5 от ЗДСл (лист 39 - 48).

Заповедта е връчена на 12.05.2023 г. на жалбоподателя и е обжалвана с жалба вх. № 5305/23.05.2023 година, подадена в срока по чл.149 ал.1 от АПК (лист 47 и 2).

В хода на съдебно производство са разпитани трима свидетели – Ян. П., В. Я. и Г. Г. (лист 339 - 343).

Свидетелят П., колега на жалбоподателя и една от уволнените митнически служители по случая, заявява, че на 24-ти април 2023 година е връчена заповед да се яви в ЦМУ на АМ във връзка с дисциплинарното производство - за запознаване с документите по него на дата 26.04.2023 година в 12:00 часа на 14-ти етаж. Тя поддържа, че, пристигайки на определеното място, се е озовала с десет от колегите си (впоследствие наказаните служители) в голямо помещение – зала с бюро, а върху бюрото на залата разположен лаптоп и прожектор към стената. П. твърди, че е започнала прожекция, водена от „г-н С.“ и „колежката му от инспектората“ (С. С. и Г. Г.), на документ „Доклад от дисциплинарно производство“, което обстоятелство не е станало ясно от прожекцията. В началото на прожекцията С. е обяснил на присъстващите, че се е провела проверка срещу тях и са установени сходни нарушения, поради което няма голямо значение какво пише в доклада за всеки един от служителите, а те трябва да „наблегнат“ на заключението, което е еднакво за всички - наказанието е „Уволнение“. Според свидетеля, след тази встъпителна реч, е започнала бърза прожекция, бързо „скролване“ по отделните страници на прожектирания документ и никой от извиканите служители (за запознаването с доклада) не е успял да добие ясна представа за въпросния документ. П. помолила Ст. С. да даде копие от въпросния документ, но получила отказ с аргумент, че С. не е подготвен с копия и копията ще бъдат връчени на адвокатите на наказаните служители, след като приключи процедурата. По време на прожектирането на доклада П. направила снимка (лист 223) с мобилния си телефон. Тя не подписала доклада, който бил прожектиран, а подписала предоставен бял лист (бял от двете страни). Според нея, запознаването с доклада е продължило около 50 минути, защото С. С. е заявил, че трябва да приключват, тъй като в 13:00 часа директорът на АМ ги очаква. След приключване на презентацията, събраните служители не влезли в кабинета на директора в определения част (13:00 часа), а останали да чакат до 16:00 часа по коридорите, докато в 16:00 часа всички заедно влезли в кабинета на директора. В кабинета на директора служителите били посрещнати от Цвети Георгиев, ръководител на инспектората на АМ, който подредил техните досиета и зачакал пристигането на директора. Според П., след около още 10 минути в кабинета влязъл П. Г. - директорът на АМ - и с влизането си започна да обяснява на присъстващите, че нещата са „ясни“ и че знаят за какво са се събрали. П. поддържа, че присъстващите членове на инспектората на АМ са подавали на Г. досието на съответния извикан служител, той се обръщал към всеки един от тях, като на никой не е била дадена реална възможност да се изкаже по конкретния случай. П. споделя собствените си впечатления от частта от изслушването, отнасяща се до нея. Когато тя се е опитвала да даде обяснение, тя е била прекъсвана и всички в помещението едновременно са започвали да говорят. П. определя разговора като „хаотичен“, а не концентриран върху конкретния служител който следва да даде обяснение, протичащ под формата на прехвърляне на думата от човек на човек и задаване на различни въпроси към явилите се. По време на така устроеното изслушване, на П. е бил поднесен документ за подпис (от Цвети Георгиев), който тя е подписала. Свидетелят заявява, че всеки от присъстващите е получил документ – бланка (лист 26) още по време на презентацията на доклада с указание, че до края на следващия работен ден трябва да бъде попълнено писмено обяснение, което да постъпи по информационната система АИДА до ръководителя на инспектората. За да подаде обяснението в цитираната информационна система П. е трябвало да се върне в Бургас, да намерим служебен компютър на разположение в ТД Митница – Бургас (имащ достъп до АИДА) на следващия ден до 17:00 часа, за са спази срока, който е бил поставен.

Относно механизма на издаване на разрешителните на МП „Л.“ през процесния период П. дава следните обяснения.

В началото (на петте години, през които тя е работила на МП „Л.“) работните места на модул „ПТРР“ и митническия контрол са били дистанцирани едно от друго на около 500 метра и са се обслужвали от различни служители – един е обработвал преминаващите товарни автомобили на ПТРР, а друг е осъществявал митническия контрол „500 метра надолу по трасето“. През последните две години двете работни места са били обединени в едно и един служител първо е обработвал товарния автомобил през модул „ПТРР“, след което е преминавал към митническия контрол на транспортното средство. Двата програмно - информационни модула (чрез които се осъществява контрола) не са обединени (не са интегрирани в една система). По отношение на разрешителните, издавани на турски превозвачи, след като се запознава указание на АМ - как се работи с турските товарни превозни средства, които преминават през пункта и какви разрешителни режими следва да се приложат към тях, както и таблицата на лист 30 - 31 от делото, свидетелят П. заявява, че разрешително Образец 4б никой никога не ги е инструктирал да продават. По отношение на разрешителните образец 4а, издавани на шофьорите на преминаващите ППС, тя поддържа, че фактическо се случва едно и също - шофьорът оставя превозното си средство, паркирано встрани, пресича турската граница пеша, отива до място, от където от турска страна има свободни разрешителни и след определен период от време – около 20 минути или 2 часа, се връща и го представя на българските власти.

Свидетелят Я. заявява, че през последните 10 години е обучавал служители на АМ по системата „ПТРР“ , като обучението включва нормативната уредба, регулираща дейността, както и основни заповеди за контрола от пътни такси и разрешителен режим. За МП „Л.“ той поддържа, че самият пункт е с интегриран контрол - един служител извършва митнически контрол и контрол по ПТРР. Я. потвърждава, че двата информационни модула на АМ – за митнически контрол и за ПТРР – не са интегрирани. Я. потвърждава, че е продавал на преминаващи ППС разрешителни образец 4б, когато е бил служител на КПП „Капитан А.“ преди 8 години.

Свидетелят Г. потвърждава, че е участвала в дисциплинарното производство против Ш. и заедно с колегата си Стилиян С. е съставила доклад от случая. Докладът е касаел Ш., както и останалите деветима служители на АМ. Относно начина на запознаване на извиканите служители в ЦМУ с доклада, Г. твърди, че колегите са се явили на датата, на която са били поканени в сградата на ЦУ на АМ, в една от залите, която се използва и за обучение, и за работни срещи. В залата, на екран срещу служителите, чрез проектор, е бил показан изготвения доклад, съответно - докладната записка и протокола от дисциплинарния съвет на агенцията. Всички служители са присъствали едновременно от началото до края на мероприятието, продължило около час. Г. заявява, че административната преписка е била в залата, „отпред на първия чин“, като на хартия вътре са били събрани всичките случаи на колегите, обясненията им, квитанциите и т.н. („всичко беше вътре в класьора, а класьорът беше на тяхно разположение“), както и че изслушването при директора на АМ се е забавило, а папката е била „на разположение“ на наказаните. Г. си спомня, че двама от служителите са поискали да видят какво има в папката – класьор, а също и че още от началото всички са казали, че занаят за какво са извикани, знаят си случаите помежду си, коментирали са, че са допуснали грешките в бързина, по тази причина и не са пожелали да разгледат преписката. Свидетелят заявява, че с цел удостоверяване на запознаването с двата документа, явилите се служители са били помолени да се подпишат, както на гърба на документа, така и на докладната записка със становището. Г. поддържа, че, по принцип, удостоверяването на факта - запознаване със съдържанието на съответния документ – в АМ се осъществява като адресатите се подписват на „гърба на първата страница на оригинала“, без да може да обясни защо на адресатите не се предлага да се подписват върху страницата, с която приключва документа. Тя заявява, че в конкретния случай всеки от служителите сам е написал името си и е разписал подписа си и на двата документа, които „бяха в оригинал“.

При така установените факти съдът прави следните правни изводи.

По допустимостта

Жалбата е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 149 ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването.

По основателността

Съобразно нормата на чл. 168 ал. 1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.

Съгласно чл. 92 ал. 1 от ЗДСл, дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, с изключение на случаите по чл. 6, ал. 2 и 3.

Нормата на чл. 9 ал. 2 от ЗМ предвижда, че АМ се ръководи и се представлява от директор, който се назначава и се освобождава от министъра на финансите съгласувано с министър-председателя.

Съответно, според чл. 6 т. 5 от Устройствения правилник на АМ, директорът на агенцията назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с тях.

С оглед на изложеното, обжалваната заповедта е издадена от компетентен орган, а именно от директора на АМ, който се явява орган по назначаването на жалбоподателя за държавен служител на длъжност митнически инспектор в Митници Бургас през 2020 година.

Настоящия съдебен състав приема, че в хода на дисциплинарното производство са допуснати съществени процесуални нарушения, които обуславят извод за незаконосъобразност на наложеното наказание.

Дисциплинарното наказание е наложено в преклузивния срок, предвиден в нормата на чл. 94 ал. 1 по ЗДСл, съгласно която дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Двумесечният срок започва да тече от момента, в който на дисциплинарно наказващият орган са станали известни нарушителя и извършеното от него дисциплинарно нарушение, като фактите се установяват посредством възложената проверка.

В случая, дисциплинарното нарушение, за което е наказан жалбоподателят, е извършено на 15.12.2022 година, като с писмо рег. № 32-69685/21.02.2023 година на директора на ТД „Митница Бургас“ е уведомен директорът на АМ за извършената проверка на обработени износни декларации за периода от септември 2022 – януари 2023 година и резултатите от нея, като е направено предложение да се извърши проверка, с оглед евентуално ангажиране дисциплинарната отговорност на виновните митнически служители. Това писмо е изпратено до Инспектората на АМ с резолюция от 23.02.2023 година на директора на агенцията, за предприемане на действия „по компетентност“.

В изпълнение на резолюцията е изготвен доклада от 21.03.2023 година, а директорът на АМ се е запознал с него на датата на изготвянето му. При запознаването с доклада дисциплинарно наказващият орган е бил уведомен за извършени нарушения и за нарушителите, т.е. от 21.03.2023 година е започнал да тече срока по чл. 94 ал. 1 от ЗДСл за налагане на дисциплинарно наказание. Именно в тази срок (на 12.05.2023 година), посредством процесната заповед е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя.

В съответствие с нормата на чл. 96 ал. 1 от ЗДСл със заповед № ЗАМ-489/32-110203 от 22.03.2023 година на директора на АМ е наредено на Дисциплинарния съвет в агенцията да образува дисциплинарно дело срещу 11 служители, един от които е жалбоподателя - за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 от ЗДСл, да разгледа делото и да предостави своето решение, заедно с преписката по делото, на директора на агенцията.

В протокол от 23.03.2023 година, в съответствие с нормата на чл. 96 ал. 3 от ЗДСл, Дисциплинарният съвет е взел с единодушие решение, като по отношение на Л.Ш. е приел, че той е осъществил състава на дисциплинарните нарушения по чл. 89 ал. 2 т. 1 и т. 5 от ЗДСл, представляващи виновно неизпълнение на служебните задължения. В протокола са изложени установените в хода на дисциплинарното производство факти и обстоятелства, като Дисциплинарният съвет е счел, че за допуснатите от държавните служители дисциплинарни нарушения може да им бъде наложено дисциплинарно наказание по чл. 90 ал. 1 т. 5 от ЗДСл.

Решението на Дисциплинарния съвет е представено на директора на АМ в срока по чл. 96 ал. 4 от ЗДСл с писмото от 31.03.2023 година.

В хода на дисциплинарното производство, обаче, е нарушена разпоредбата на чл. 93 от ЗДСл. С допуснатото нарушение е накърнено правото на защита на жалбоподателя, което във всички случаи представлява съществено нарушение на процесуалните правила и е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание, без да е необходимо да бъде разглеждан спора по същество.

Съгласно чл. 93 ал. 1 - 2 от ЗДСл, дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител и да му даде срок за писмени обяснения, да събере и оцени посочените от него доказателства, а когато дисциплинарно наказващият орган не е изслушал държавния служител или не е приел и обсъдил писмените му обяснения, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

По казуса не е спорно, че изслушването от дисциплинарно наказващия орган на всички десет служители на АМ, на които е наложено дисциплинарно наказание и които са посочени в протокола на Дисциплинарния съвет, включително и на Л.Ш., е извършено едновременно на 26.04.2023 година от 16:00 часа, за около един час. Това се установява не само от показанията на свидетелите, разпитани по делото, но и от представените протоколи за проведено изслушване на служителите. Протоколите отразяват само, че е извършено изслушване но не и начина, по който то е протекло.

Според настоящия съдебен състав, извършеното изслушване на жалбоподателя дори формално не изпълнява изискванията на чл. 93 ал. 1 от ЗДСл.

В рамките на около един астрономически час са изготвени и подписани протоколите за извършено изслушване – от едновременното изслушване на всички десет служители (сред които и Ш.), без да им се даде реална възможност да изразят своето становище и да вземат отношение по конкретните факти и обстоятелства, относими индивидуално за всеки от тях.

О доказателствата по делото – съпоставката на свидетелските показания на П. и на Г. - се установява, че изслушването е имало хаотичен и непоследователен характер, служителите са били прекъсвани, когато са се опитвали да дадат обяснения и да се защитят, като в залата се е говорило едновременно от множество хора, а директорът на АМ не е имал конкретни въпроси към всеки един от тях, съобразно спецификата на съответното дисциплинарно производство. В този вид срещата между наказаните служители (сред които е и Ш.) и директора на АМ не би могла да се приеме за „изслушване“ по смисъла на чл. 93 ал. 1 от ЗДСл, тъй като не се установява на всеки служител, в частност и на жалбоподателя, да е дадена възможност да бъде изслушан, в съответствие с принципите на непосредственост на възприятията и обективност при работата на дисциплинарно наказващия орган.

Абсолютно порочен е възприетия от ответника подход наказаното лице (жалбоподателят Ш.) да бъде изслушвано в присъствието на още девет други служители, макар и спрямо тях също да са образувани дисциплинарни производства. Всяко дисциплинарно производствата има индивидуален характер и дори да има връзка между отделните нарушения, констатирани от органа, наказваните лица не може да бъдат изслушвани едновременно/заедно, тъй като биха могли да имат противоречиви интереси, да се притесняват или смущават един от друг, а това обстоятелство възпрепятства възможността им да се защитят пълноценно. Самата норма на чл. 93 ал. 1 от ЗДСл е категорична, че дисциплинарно наказващият орган е длъжен, преди налагане на дисциплинарното наказание, да изслуша държавния служител…“, като тази формулировка на текста показва, че волята на законодателя е била държавният служител, предложен за наказание, да бъде изслушан индивидуално, без значение дали конкретното деяние е било извършено само от него или съвместно с други държавни служители, съответно дали по случая има други (аналогични) дисциплинарни производства или не. Изслушването трябва да е лично и непосредствено, като се даде възможност на наказаното лице необезпокоявано да даде своите обяснения и да изрази, ако желае, становище по вмененото му дисциплинарно нарушение.

С оглед на изложеното, съдът счита, че „изслушването“ на жалбоподателя Ш. дори не е било формално и не е проведено от наказващия орган в съответствие със законовите изисквания, при съблюдаване и гарантиране правото на защита на служителя, поради което следва да се приеме че в случая липсва изискващото се в нормата на чл. 93 ал. 1 от ЗДСл изслушване.

Освен установеното особено съществено нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност по ЗДСл, съдът констатира и друго драстично процесуално нарушение в хода на дисциплинарното производство.

Запознаването на жалбоподателя с дисциплинарната преписка, събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства и съставените доклади и становища, е извършено при нарушаване правото му на защита.

По казуса не се спори, че всички десет дисциплинарно наказани служители са били извикани на 26.04.2023 година в 12:00 часа в сградата на ЦУ на АМ, за да се запознаят с материалите по дисциплинарната преписка, като самото запознаване е продължило около един час. От свидетелските показания и на свидетелите П. и Г., присъствали на място, се установява, че запознаването с доклада на Инспектората и с протокола на Дисциплинарния съвет е извършено посредством проектор, като тези документи са възпроизведени на стената на залата, а в залата се е намирала папка - класьор съдържаща събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства.

Абсолютно недопустимо е запознаването с материалите от дисциплинарната преписка да бъде извършвано едновременно от всички наказани служители, като - с оглед избрания начин за това – посредством проектор, лицата (сред които и жалбоподателя Ш.) не са имали възможността ефективно да се запознаят с тях, за да организират своята защита. Докладът на инспектората е с обем 33 (тридесет и три) страници, а протоколът на Дисциплинарния съвет съдържа 28 (двадесет и осем) страници, т.е. те са с обем, изискващ значително повече време за адресатите, за да се запознаят с тях.

Извършеното възпроизвеждане на текста на тези два документа, посредством проектор върху стена, не установява безспорната възможността на всяко едно от присъстващите лица да ги прочете изцяло и да ги осмисли. Съответно, наличният в залата единствен класьор със събраните в хода на производството доказателства не установява възможността на всички служители да се запознаят с тях, още повече, че с оглед ангажираните свидетелски показания се констатира, че това запознаване с документите на хартиен носител е следвало да стане по времето, в което са се възпроизвеждали останалите части от документите. Така наказаните служители, сред които и жалбоподателя, са били поставени в ситуация да избират дали да се запознаят с документите които се възпроизвеждат или с тези, съдържащи се в папката - класьора. След приключване на възпроизвеждането на двата документа, жалбоподателя и другите служители са били накарани да се подпишат, че са запознати с тях, но липсва отбелязване, че са запознати със събраните в хода на дисциплинарното производство писмени доказателства, доколкото подписите са само на доклада и протокола.

Запознаването с материалите в преписката е приключило около един час след началото на прожекцията, тъй като изслушването от наказващия орган е следвало да се проведе в 13:00 часа. Така предвиденото време за запознаване с документите по преписката и за изслушването е съвършено недостатъчно, тъй като не е дадена възможност на служителите (в това число и Ш.), след като се запознаят с документите, да осмислят съдържанието им и да извършат преценка как да организират своята защита. До извод, различен от изложения, не би могло да се достигне и въз основа на обстоятелството, че изслушването пред директора на АМ е започнало не в 13:00 часа, а около 16:00 часа., тъй като закъснението се е дължало на директора на АМ, без предварително да е указан на лицата променения час на изслушването, а те са стояли на място и са изчаквали да бъдат извикани, без да знаят кога ще бъде сторено това. Времето на изчакване, не би могло да се приеме, че е било достатъчно и за запознаване с материалите от преписката, след като запознаването е било вече официално приключило и никой не е бил наясно кога ще започне изслушването.

В заключение съдът приема, че след като на жалбоподателя, реално, не е предоставена възможност необезпокоявано да се запознае с доказателствата, събрани в хода на дисциплинарното производство, съответно - със съставените документи, той е бил лишен от възможността да организира защитата на своите права, а това съществено нарушение се отразява и върху извършеното изслушване от наказващия орган, тъй като то е проведено без жалбоподателят да е бил наясно с всички факти и обстоятелства относно образуваното дисциплинарно производство.

При издаване на заповедта не са спазени и изискванията на чл. 91 от ЗДСл, съгласно който при определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание се вземат предвид: 1. тежестта на нарушението и настъпилите от него последици за държавната служба или за гражданите; 2. формата на вината на държавния служител; 3. обстоятелствата, при които е извършено нарушението; 4. цялостното служебно поведение на държавния служител.

Дисциплинарно наказващият орган има правомощия да избере кое от предвидените дисциплинарни наказания да наложи за констатираното нарушение на служебната дисциплина, но неговата преценка по целесъобразност следва да бъде мотивирана и подкрепена със съответните доказателства съобразно императивните изисквания на чл. 91 от ЗДСл, които съдът да прецени при проверката за законосъобразност на наложеното дисциплинарно наказание.

По отношение на тежестта на нарушението е прието, че е налице тежко нарушение на служебната дисциплина, като е отчетено преди всичко характера на изпълняваната длъжност и нейният основен предмет, свързан с осъществяването на митнически надзор и контрол на стоки, лица и превозни средства, съгласно законовите предписания регламентиращи митническата дейност. Видно от изложеното, относно тежестта на нарушението в заповедта не са отчетени никакви конкретни факти и обстоятелства от значение за случая. Посочените мотиви са общи и абстрактни и - сами по себе си - характеризират всяко едно дисциплинарно нарушение, извършено от митнически служител, като тежко. Ако се възприеме този подход за допустим, би означавало за всяко едно дисциплинарно нарушение да се налага дисциплинарно наказание „Уволнение“, което обезсмисля наличието на другите предвидени от законодателя дисциплинарни наказания.

Изложеното се отнася и до описаните в акта последици, настъпили от дисциплинарното нарушение, като в него е посочено, че дисциплинарното нарушение е довело до настъпване на негативни последици за гражданите и обществото, като от несъбирането и неначисляването на дължимите към държавата такси за превоз на товари за трета страна и за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа са причинени и имуществени вреди в съответния размер. В случая не става ясно какви са негативните последици които е прието, че са настъпили за гражданите и общественото, съответно не е посочен и конкретния размер на имуществени вреди които са причинени.

В заповедта не са изложени никакви мотиви и защо е наложено на жалбоподателя най-тежкото дисциплинарно наказание, като липсва и обсъждане на цялостното му поведение. Посочено е, че допуснатото от жалбоподателя Ш. нарушение представлява виновно неизпълнение на служебните му задължения, без обаче да се посочи формата на вината, както и фактите и обстоятелствата, въз основа на които тя е определена и защо не са възприети съображенията на жалбоподателя, в дадените от него обяснения, че допуснатите грешки са в резултат на пропуск. В настоящото производство съдът може само да прецени дали приетата форма на вина от наказващия орган, съответства на събраните доказателства, но не и той да я определя. Ето защо, след като в случая наказващият орган не е изяснил и посочил при каква форма на вина е приел, че е извършено дисциплинарното нарушение, то заповедта е незаконосъобразна и като издадена при неустановен субективен елемент на дисциплинарното нарушение.

В случая, наказващият орган е възприел предложението на Дисциплинарния съвет за налагане на това дисциплинарно наказание, без да изложи никакви мотиви, като единствено е перифразирал нормата на чл. 91 от ЗДСл. Действително, няма пречка мотивите за определяне на вида на дисциплинарното наказание да се съдържат и в административната преписка, но в случая такива не се съдържат и в нея. Видно от протокола от заседанието на Дисциплинарния съвет, в него се съдържат факти и обстоятелства, аналогични на изложените в заповедта, като е посочено, че описаните нарушения представляват виновно неизпълнение на служебните задължения, но не става ясно защо е предложено на наказващия орган да наложи точно това дисциплинарно наказание (уволнение).

Липсата на мотиви съставлява съществено нарушение на процедурата по реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя, което води и до опорочаване на формата и съдържанието на издадения въз основа на тази процедура краен акт за налагане на дисциплинарното наказание. Нарушено е правото на защита на жалбоподателя, който, при липсата на мотиви, не е могъл да узнае конкретните причини, довели до санкционирането му с най - тежкото дисциплинарно наказание, както и съдът е лишен от възможността да упражни контрол за законосъобразност на заповедта. Това процесуално нарушение също е самостоятелно основание за отмяна на обжалваната заповед, като издадена в противоречие на изискванията на чл. 146 т. 2 и т. 3 от АПК. В този смисъл е и практиката на ВАС (решение № 2674/19.02.2020 г. по адм. д. № 4942/2019 г., решение № 13835/13.11.2018 г. по адм. д. № 9905/2018 г., решение № 12971/25.10.2018 г. по адм. д. № 380/2018 г., решение № 9474/11.07.2018 г. по адм. д. № 10378/2017 г., решение № 9472/11.07.2018 г. по адм. д. № 7969/2017 г., решение № 9131/04.07.2018 г. по адм. д. № 1676/2017 г.)

С оглед на изложеното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, заповедта на директора на Агенция „Митници“ следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.

При този изход на спора и на основание чл. 143 ал. 1 от АПК в полза на жалбоподателя следва да се присъдят направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 200,00 (хиляда и двеста) лева с включен ДДС.

По изложените съображения, съдът

Р Е Ш И

ОТМЕНЯ заповед № 997/12.05.2023 година на директора на Агенция „Митници“.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати Л.К.Ш. с ЕГН ********** сумата от 1 200,00 (хиляда и двеста) лева – разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в 14 -дневен срок, от съобщаването му.

Съдия: