№ 629
гр. С., 15.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - С., 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание
на девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво Дачев
Членове:Мария Георгиева
Асен Воденичаров
при участието на секретаря Мария Г. Паскова
като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20241000502736 по описа за 2024 година
САС е сезиран с въззивна жалба от ищеца по гр.д. 2892/22 г. по описа на СГС. С решение по
делото 4599/31.07.24 г., съдът, като е приел, че е доказано направеното от ответника
правоограничаващо възражение за равностойно съпричиняване от загиналия пешеходец и
нарушилия ЗДвП водач на МПС на вредоносния резултат, е присъдил в полза на сина му –
ищец по делото В. Г. И., обезщетение в размер на 75 000 лв., ведно със законните лихви от
17.03.22 г.
Недоволен от решението е ищецът. Той оспорва приноса на загиналия за настъпване на
катастрофата, алтернативно утвърждава, че ако има принос, той не е по-висок от 30%.
Счита, че размерът на обезщетението за неимуществени вреди в полза на сина на загиналия
150 000 лв. е занижено, като съизмерява същото с лимитите по застрахователните договори
по риска гражданска отговорност на автомобилистите.
В производството пред САС не са събирани нови доказателства.
При служебна проверка съдът установи, че е сезиран с допустима жалба, насочена срещу
валидно и допустимо съдебно решение. Дължи се произнасяне относно правилността му с
оглед доводите за неправилност, наведени с въззивната жалба и според доказателствата,
събрани от СГС в първоинстанционното производство.
Въз основа твърденията на страните и в рамките на очертания обхват на проверката
САС прави следните изводи:
Не се спори, че автомобилът, управляван от виновния за катастрофата водач (има влязла в
сила присъда) бил застрахован по риска Гражданска отговорност на автомобилистите при
1
ответника. Не се спори, че той пътувал с несъобразена с пътните обстоятелства скорост и
след състоял се удар на пешеходец, последният екзитирал поради травми, несъвместими с
живота. Доказано е, че ищецът е син на загиналия пешеходец.
Като свидетел по делото е разпитан признатия за виновен водач на участвалия в
катастрофата автомобил А. М. (л. 96, гръб). Той заявява, че катастрофата е станала на
неосветен прав участък от пътя, в тъмно сухо време. Той карал по „Самоковско шосе“ на
къси светлини в посока гр. Самоков. След Пасарел, на завоя с „Лагото“ (магазин за лодки),
при разминаване с насрещен автомобил бил заслепен. Скоростта била около 70 км.ч.
Последвал удар в средата на предната част на автомобила. Водачът не направил опит за
спиране, защото преди да се състои ударът, той не виждал никакво препятствие. Слязъл, за
да окаже помощ. Дошли и хората от насрещната кола, които възприели катастрофата.
Предното стъкло на автомобила на свидетеля било счупено, а капакът – повреден.
По делото е приета автотехническа експертиза, изготвена от в.л. С. Д. (л. 152). Вещото лице
определя пътя като двулентов двупосочен, а мястото – като прав участък от пътя, между два
завоя. Катастрофата е станала на 1200 м. от разклона за с. Долни Пасарел. Пешеходецът Г. И.
предприел пресичане на Самоковско шосе от ляво надясно спрямо посоката на движение на
застрахования автомобил, като пресичал не перпендикулярно, а под ъгъл от 125 градуса.
Скоростта на движение на управлявания от свидетеля А. М. Фолксваген Голф била 80.15
км.ч. Произшествието е станало през тъмната част от денонощието и осветеност имало само
от фаровете на пътуващите автомобили. Катастрофата би била предотвратена, ако водачът
на Голфа би пътувал с 51.42 км.ч., а пешеходецът би пропуснал колата. При определената
скорост на движение, от момента на излизане на пешеходеца на платното на
катастрофиралия автомобил (тъй като в насрещното платно е пътувал друг автомобил, зад
който пешеходецът преминал половината платно) ударът е бил непредотвратим. Той се е
състоял в платното за движение на Фолксвагена (посока гр. Самоков). Пешеходецът бил
ударен с предната част на колата в областта на десния фар. Той пресичал с бърз ход спрямо
възрастовата граница 60-70 г. Още при започване на пресичането, пешеходецът е могъл да
възприеме фаровете, защото участъкът от пътя бил прав.
При така установения механизъм настоящият състав приема, че вредоносният резултат е
съпричинен от загиналия. Той, за разлика от водача на катастрофиралия автомобил, е имал
видимост и е могъл да не предприема пресичането. Вероятна (но недоказана в процеса)
причина за неправилната преценка на пешеходеца е установеното съдържание на алкохол в
кръвта му (възпроизведено в приета по делото медицинска експертиза – 1.36 промила). В
същото време, ако водачът на застрахованото МПС би се движел със съобразена с условията
скорост (позволяваща спиране в рамките на осветеността от фаровете), катастрофата не би
станала. Затова виждането на СГС, че съотношението на причиняването на катастрофата и
неблагоприятните последици от нея за участвалите в катастрофата е равностойно, е
правилно.
Свидетелят В. С. (л. 97 гръб), като приятел на ищеца, описва неговите неимуществени
вреди. Към момента на инцидента ищецът живеел в С., а баща му – в ***, но двамата били
2
много близки. Родителите на ищеца били разведени и главно бащата отгледал сина си.
Загиналият имал работилница, в която работел през деня, а през нощта бил нощна охрана в
крайпътно заведение – „Крушака“, срещу което станала катастрофата. Всяка събота и
неделя ищецът се връщал в родния дом, а често идвал и през седмицата – веднъж-два пъти
седмично. След смъртта на баща си ищецът изпаднал в депресия, често посягал към
алкохол, не могъл да слуша разкази за трагични обстоятелства.
При определяне на парични еквивалент на страданията се отчита момента на настъпване на
събитието – края на 2021 г., обстоятелството, че към този момент ищецът е бил на 43 г. –
възраст извън тази, в която детето е физически и психически зависимо от родителя. Доказана
е близост в отношенията между баща и син, основана на силна връзка от детинството на
ищеца. Затова сумата от 150 000 лв. е справедлив паричен еквивалент за страданията на
ищеца, които отговарят на нормални бащино-синовни отношения и са доказани с гласни
доказателства.
Тъй като настоящият състав прави извод за правилност на първоинстанционното решение,
същото следва да се потвърди, а на основание чл. 272 ГПК САС се ползва от мотивите на
първоинстанционния съд.
На основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК в полза на въззиваемото дружество следва да се
присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 лв.
Водим от разгърнатите съображения, САС:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА в отхвърлителната му част решение 4599/31.07.24 г.,
постановено по гр.д. 2892/22 г. по описа на СГС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 8, вр. ал.3 ГПК В. Г. И. да заплати на ЗК ЛЕВ
ИНС АД юрисконсултско възнаграждение за производството пред САС, в размер на
300 (триста) лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3