№ 197
гр. Пловдив, 26.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. Спасов
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Радка Д. Чолакова Въззивно търговско дело
№ 20215001000602 по описа за 2021 година
намери следното:
Производство по чл. 258 и следв. от ГПК.
Образувано е по повод подадена въззивна жалба от АН. О. А. и С. О.
А., представлявани от адвокат Р.М., против решение №260049 от 16.02.2021
г., постановено по т.д.№32/2020 г. по описа на О.С. С.З..
С обжалваното решение са отхвърлени предявените искове от АН. О. А.
и С. О. А. против ЗД Б.И. АД с правно основание чл. 432 от КЗ за заплащане
на всяка една от тях по 50 000 лв., които суми представляват обезщетение за
причинените им неимуществени вреди от загубата на техния брат Б. О. А.,
починал в резултат на ПТП от 02.06.2016 г., ведно със законната лихва за
забава от датата на уведомяването на застрахователя - 29.11.2019 г. до
окончателното плащане.
Жалбоподателите А. и С. А. са останали недоволни от така
постановеното решение, като го считат неправилно и необосновано,
постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и в
противоречие със съдебната практика. Молят да се отмени и се уважат
1
предявените осъдителни искове за заплащане на обезщетение за причинените
им неимуществени вреди от смъртта на брат им при ПТП. Не са съгласни с
изводите на съда, че не са налице особено близки отношения между тях и
покойния им брат, като в тази връзка посочват, че не са интерпретирани
правилно събраните по делото доказателства, че не са събрани поисканите
пред първата инстанция и необходими доказателства, че неправилно е
преценено тълкувателно дело №1/2018 г. на ВКС. Изложили са подробни
съображения във връзка с оплакванията, както и са направили
доказателствени искания за събиране на гласни доказателства и назначаване
на съдебно психологическа експертиза. Претендират направените разноски.
Ответникът ЗД Б.И. АД е подал отговор, в който оспорва въззивната
жалба, като счита същата за неоснователна и недоказана. Моли същата да се
отхвърли и се потвърди обжалваното решение по подробни съображения.
Претендира разноските.
Третото лице помагач на страната на застрахователното дружество Г.Ф.
също счита въззивната жалба за неоснователна и моли да не се уважава по
подробни съображения. Претендира разноски.
Третото лице Ас. Б. К. не е представил отговор, както и становище
срещу въззивната жалба.
Съдът, след като се запозна с акта, предмет на обжалване, наведените
оплаквания, както и след преценка на становищата на страните и на
събраните по делото доказателства, намери за установено следното:
Решението е връчено на жалбоподателите на 25.02.2022 г. Въззивната
жалба срещу него е подадена по пощата на 11.03.2021 г., което е в срока на
закона – чл.259, ал.1 от ГПК. Същата е от надлежни страни срещу подлежащ
на въззивно обжалване валиден съдебен акт. Следва да се разгледа по
същество съобразно наведените оплаквания, а именно относно материално
правната легитимация на ищците по предявените искове за обезщетение за
неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат им при ПТП, а ако е
налице - какви вреди са претърпели от това като се вземат предвид
възраженията на ответника в тази връзка, направени с отговора срещу
исковата молба.
Ищците твърдят, че са сестри на загиналия при ПТП Б. О. А.. Описват
ПТП, настъпило на 02.06.2016 г., около 23,50 ч., на път ПП - *-*, ****, в
2
района на крайпътна бензиностанция, където водачът Ас. Б. К. на лек
автомобил с марка О.В., с peг.№ ** **** **, е нарушил правилата за
движение и ударил лек автомобил с марка Ф.Г., с peг.№ ** **** **,
управляван от С.М.У.. При инцидента е причинена смъртта на пътника в
лекия автомобил с марка Ф.Г., а именно техния брат. Посочват съставянето на
констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 03.06.2016 г.,
образуването на досъдебно производство № 678/2016 г., по описа на РУП К.,
както и на НОХД № 585/2017 г. на О.С. С.З., приключило с присъда,
изменена с решение № 277 от 21.11.2018 г., постановено по ВНОХД №
373/2018 г. на Апелативен съд Пловдив, потвърдено с решение № 182 от
24.10.2019 г., постановено по к.н.д. № 740/2019 г. на ВКС, с която Ас. Б. К. е
признат за виновен за това, че на 02.06.2016 г., при описаното ПТП е
причинил смъртта на Б. О. А., както и смърт и телесни повреди на други лица.
Твърдят, че заедно с починалия Б. А., израснали заедно, в едно
домакинство, в добро и задружно семейство. Били силно привързани един
към друг. В атмосфера на разбирателство и взаимна подкрепа, изградили
силна връзка помежду си, основана на привързаност, уважение, взаимопомощ
и обич. Брат им бил тяхна опора, в изключително близки отношения с всяка
една от тях, в непрекъснат контакт, били заедно във всеки важен момент от
живота.
Твърдят, че изключително тежко понасят загубата на своя брат,
починал така нелепо и неочаквано. Ритъмът им на живот е изцяло подчинен
на скръбта от голямата загуба. Дълбоко са травмирани. След злополуката и
смъртта на брат им, станали напрегнати, неспокойни, изпитвали чувство на
тревога, нарушили се сънят и апетитът им. Често и с голяма мъка си
спомняли за брат си. Ще изпитват болка и ще скърбят до края на дните си.
Отказват да приемат, че брат им е умрял при инцидента, като многократно се
опитват да се свържат с него по телефона, чакат всяка вечер починалия си
брат да се прибере у дома. Изпитват безпокойство, притеснение и страх някой
друг от семейството им да не почине.
В случая не се спори за родствените отношения между ищците и
техния брат, както и относно сключената задължителна застраховка
Гражданска отговорност. Първият въпрос по делото се отнася до материално
правната легитимация на ищците. Претенциите им за неимуществените
вреди, претърпени болки и страдания в резултат на ПТП, при което е загинал
брат им, са уредени в чл. 51 от ЗЗД, която определя, че обезщетение се дължи
за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането,
както и в чл.52 относно определянето размера на неимуществените вреди - по
справедливост, но винаги с преценка на конкретни обективно съществуващи
3
обстоятелства. В посочените разпоредби не са посочени лицата, имащи право
на обезщетение за неимуществени вреди, но съгласно задължителната
съдебна практика – Тълкувателно решение №1/2016 г. на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на
смърт са всички лица, които са създали изключителна трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт продължителни
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. В мотивната част на решението е разяснено, че възможността за
обезщетяване на други лица, извън най - близкия семеен и родствен кръг, се
допуска по изключение, само в случаите, когато житейски обстоятелства и
ситуации са станали причина между починалия и лицето да се породи
особена близост, оправдаваща получаване на обезщетение за действително
претърпени неимуществени вреди.
За изясняване на тази обстановка са събрани доказателства, както пред
първата, така и пред въззивната инстанция.
Пред първата инстанция са разпитани свидетелите М. К. и А. Г.. От
показанията на свидетеля К., женен за ищцата А., се установява, че 2-3
години преди смъртта му живели заедно с Б., Е. - съпругата на Б., с майка му и
баща му, като малко преди катастрофата Б. и жена му се отделили в друга
квартира. Сестрата С. не живеела с тях, а с мъжа си на квартира на втория
етаж. А. и Б. били изключително близки, обичали се много. След смъртта на
Б. всичко се променило. Вече не си празнували празниците. Същата вечер,
когато им се обадили за катастрофата, чакали дете. На другия ден жена му
получила контракции и родила. Кръстили детето си Б., но не се радват на
рождените му дни, защото на тази дата погребали вуйчо му. Посочва, че били
приятели и като членове на семейството си споделяли разходите. Ищцата С.
почти винаги била с тях. Ходили заедно на море, а събота и неделя на
пикници. Б. и А. си помагали взаимно с пари за гледане на детето, дрехи,
храна. А. все още не можела да повярва, че брат и го няма, променила се,
станала по-студена, лесно се ядосвала, всяка седмица ходила на гробищата, а
на Б. винаги са там с децата.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че той е съпруг на
ищцата С., като познавал брата на С. - Б. от 10 години. Живели заедно всички
с него в С. в една квартира. Имали много добри отношения. Близо пет години
живели заедно, после се преместили близо до тях. Посочва, че С. и Б. били в
добри отношения, помагали си, пътували заедно за Б., ходели по пикници и на
море заедно. Делели си разходите и си помагали. Храната я купували заедно,
ток и вода също плащали заедно. Б. имал жена и дете. Това дете било на три
години, когато той починал, като го отгледала А., тя се грижела за него. С. не
можела да повярва, че е починал брат и. Откакто починал брат и е друг човек.
4
В момента била малко по-нервна, по - агресивна. Животът и не е същия, след
като починал Б.. Поне веднъж в седмицата С. ходила на гробището, както и по
празници и на Б.. Имали дете - момиче, която я кръстили Б.а.
През въззивната инстанция са разпитани свидетелите Ф. М. и А.К..
От показанията на първия се установява, че той е чичо на ищците. Като били
малки в първи и трети клас, родителите им отишли да работят в С., като
сестрите заедно с брат им си живеели сами и три години се държали, като той
им носил буркани и по 30-40 лв. Като се върнали родителите им започнали да
живеят заедно. Като започнала работа, А. с първата си заплата купила мотор
на брат си. После цялото семейство заминало заедно за С., където се
установили. За катастрофата той се обадил на семейството, като в този
момент А. била бременна и на трети вечерта родила. Кръстила детето си Б.а.
Посочва, че децата растели в немотия и били постоянно в контакт.
Свидетелката К. е свекърва на А.. От показанията и се установява, че
когато видяла А. за първи път, тя била с племенницата си, дъщерята на брат и,
като в този момент си помислила, че това дете е нейно родно дете. А. се
грижила за момиченцето, докато се ожени. Детето имало снимки само с нея.
А. много тежко приела смъртта на брат си, защото била бременна. На
следващия ден я хванали родилните болки и родила. Кръстила детето Б..
Постоянно плачела за брат си и била тъжна.
От назначената пред въззивната инстанция съдебно психологическа
експертиза се установява, че настъпилата смърт на брата се е отразила
негативно на емоционалното състояние на двете му сестри. Двете сестри са
изпитали силен шок. Видно от констатациите на вещото лице, липсват данни
за състоянието на ищците преди ПТП и няма данни за други травмиращи
събития в живота им преди катастрофата, като е възможно с висока степен на
вероятност А. да е получила диабет в резултат на силния стрес. Към момента
двете сестри имат наличие на непреработен стрес – страхови състояния,
умерено високо ниво на тревожност, свързана с коментирането на темата,
като подробно са изложени детайлите на това състояние в обстоятелствената
част на заключението. За развитието на състоянието им не могат да се правят
еднозначни и научно обосновани прогнози, като е препоръчителна
специализирана помощ от психолог или психотерапевт за преодоляване на
последиците от стресогенното събитие.
В съдебното заседание вещото лице поддържа заключението си, като
обяснява понятието“тревожност“, описва начина си работа при срещата си с
ищците и естеството на задаваните въпроси, характеризира личността им –
интроверти и емоционалната връзка с брат им по отделно в резултат на
проведените разговори с тях – много силна, като всички са били много
задружни в чуждата държава с близки емоционални отношения, живели в
много хармонична и много добра среда.
Въз основа на така събраните доказателства и нормативна база следва
да се преценява наличието на особено близка житейска връзка, даваща
5
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт.
В тази връзка от значение са събраните свидетелски показания от страна на
ищците които са непосредствени и от най - близкия кръг на ищците –
съпрузите им и роднини. Въз основа на тях се установяват отношенията
между сестрите и загиналия при катастрофата техен брат. Следва да бъдат
преценявани при извода на съда относно материалната летитимация по иска
за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. От тях се установява,
че ищците живеели заедно с родителите си, като само според един свидетел –
техният чичо, когато били малки за около три години живеели сами, докато
родителите им работили в С., и той се грижил за тях, като им носил буркани и
оставял пари. Показанията в тази им част съдът намира за недостоверни на
база останалата им част и показанията на другите свидетели, от които се
установява много задружно и сплотено семейство, с много близки
емоционални и хармонични отношения по-между им, характеризиращи се с
обич, с много силна привързаност и взаимопомощ. Този извод се
потвърждава и от констатациите на съдебно-психологическата експертиза,
според които няма данни за други травмиращи събития в живота на сестрите
преди катастрофата. Това обаче не е достатъчно, за да е оправдано ищците да
получат обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на брат
им от катастрофа. Необходимо е между лицата да са съществували
дълготрайни и емоционални отношения на близост, обич, привързаност,
подкрепа, уважение, които са изключителни по своя характер и
съответстващи на най – близката родствена връзка, тази между родител и
дете, както и тези отношения да са породени от специфични житейски
обстоятелства. Този фактически състав не се установява. Обстоятелството, че
са живеели и работили в чужбина не попада в кръга на специфичните
житейски обстоятелства при положение, че всички от семейството са били
заедно. Много силната привързаност между сестрите и брата съответства на
традиционните отношения в българското общество, а и на нормалните
отношения между посочения кръг роднини изобщо, както и на интровертните
характеристики на ищците като личности. Не се установява сестрите да са
заместили родителите си при отглеждането на брат им или някакви други
обстоятелства, освен установената фактическа обстановка, че всички живеели
заедно с много обич и взаимопомощ.
Обезщетение следва да се присъди само тогава, когато от
доказателствата може да се направи несъмнен извод, че лицето, което
претендира обезщетение, е провело пълно и главно доказване за
съществуването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия,
съответно особено близка житейска връзка с починалия, и за настъпили в
резултат на неговата смърт сериозни, като интензитет и продължителност,
морални болки и страдания. В случая, въпреки настъпилите сериозни
морални болки и страдания в резултат на смъртта на починалия брат, все още
6
непреработен стрес, не е налице изключителност в отношенията по смисъла
на тълкувателното решение, което води до неоснователност на предявените
искове. Ето защо, те следва да бъдат отхвърлени. До този извод е достигнал
окръжният съд, поради което неговото решение следва да се потвърди, а
подадената въззивна жалба отхвърли, без да е необходимо да се обсъждат
останалите предпоставки за деликтната отговорност.
По отношение на разноските -
С оглед резултата по делото следва да бъдат присъдени на ответника
направените разноски за въззивната инстанция по приложен списък по чл.80
от ГПК, ведно с договор за правна помощ, служещ и като разписка за
получаване на уговореното адвокатско възнаграждение, а именно сумата от
4 320 лв. с вкл.ДДС. На третото лице помагач на страната на ответника Г.Ф.
не следва да се присъждат разноски, тъй като няма данни да са направени
разноски във въззивното производство, а и не му се дължат, съгласно нормата
на чл.78,ал.10 от ГПК.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №260049 от 16.02.2021 г. по
търг.дело №32/2020 г. по описа на О.С. С.З..
Осъжда от АН. О. А. и С. О. А. да заплатят на ЗД Б.И. АД направени
разноски за въззивното производство в размер на 4 320 лв.
Решението е постановено при участието на третите лица помагачи на
ЗД Б.И. АД - Г.Ф. и Ас. Б. К..
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7