Р Е Ш
Е Н И Е
№………
гр. София,
31.05.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 10 състав, в
публичното заседание на двадесет и трети януари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА
ЗИСОВА
при секретаря Панайотова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. №16228/2017 г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството
е образувано по искова молба от С.Г.С. и А.С.А., с която са предявени срещу Г. Ф.
искове с правно основание чл.288, ал.1, т.1 КЗ /отм./ за сумата от по 200000
лв., представляваща обезщетение
за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 27.03.2015 г. по вина на
лице, управлявало моторно превозно средство без сключена застраховка „Гражданска
отговорност”, при което е починал С. А.С., съпруг, съответно – баща на ищците. Претендират
законната лихва от 26.10.2017 г. и направените по делото разноски.
Ищците
твърдят, че при произшествието, настъпило с автомобил, за който няма сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, е починал близкият им родственик, от
което са понесли значителни по интензивност страдания. Претендират плащане на
обезщетение за неимуществените вреди.
Ответникът
оспорва иска, позовава се на съпричиняване.
Третото
лице помагач оспорва иска.
Съдът, след
като се запозна със становищата на страните и събраните по делото
доказателства, намира следното от
фактическа и правна страна:
С влязла в сила присъда от 15.02.2018
г. на ОС-Монтана по НОХД №224/2017 г. К.К.Г. е признат за виновен в това, че на
27.03.2015 г. в с. Долна Рикса, при управление на лек автомобил „Мазда“ - без
рег. №, е нарушил правилата за движение – чл.20, ал.2 ЗДвП – като се движил с
несъобразена с пътната обстановка скорост, по непредпазливост причинил смъртта
на С. А.С.. По силата на чл.300 ГПК присъдата е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността
на дееца. Поради което за обстоятелствата относно настъпване на увреждането по
механизма, приет от наказателния съд, неговото авторство и причинените
съставомерни последици, настоящият състав е обвързан от присъдата.
Със
задължителната си тълкувателна практика: ПП №4/1961 г. на ВС и ПП №5/1969 на ВС
Върховният съд е посочил кръга на лицата, имащи право на обезщетение за
неимуществени вреди в случай на смърт, а това са: деца, родители и съпруг и
лицата, чиито фактически отношения са като на дете и родител или на съпрузи: взетото
за отглеждане и осиновяване, но още неосиновено дете или живелите на съпружески
начала лица. Съгласно ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018 г., постановено по тълк.дело
№ 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт
на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.V.1961 г. и
Постановление № 5 от 24.ХІ.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение
всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия
и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай е справедливо да бъдат обезщетени.
От
представеното удостоверение за наследници (л.59) се установява родствената
връзка на ищците с починалия, който е техен съпруг (на първата ищца), съответно
- баща (на втория ищец), поради което в тяхна полза е възникнало вземане за
неимуществени вреди от загубата на близък.
От
показанията на свидетеля М.А.(съпруга на ищеца А.) се установяват близките и
хармонични отношения на ищците с починалия – между тях имало чувство на взаимна
обич, нямали конфликти, а загубата на С. С. им е повлияла изключително
негативно – още не са я преодолели. Свидетелката сочи още, че преди загубата на
баща си ищецът А. не е имал здравословни проблеми, а след това е получил две
нервни кризи и в момента се лекува медикаментозно.
От
представените писмени доказателства – амбулаторни листа, първите от които са от
дати, непосредствено след произшествието (17.04.2015 г., 20.04.2015 г.) се
установява, че ищецът А. е развил невротично разстройство, протичащо с
напрежение, сърцебиене, безсъние и главоболие. Предписана му е медикаментозна
терапия.
По
изложените съображения съдът приема, че са налице петте елемента от фактическия
състав на деликта по чл.45 ЗЗД, а именно: деяние, противоправност, вина, вреди
и причинна връзка между деянието и вредите. От присъдата на наказателния съд се
установява противоправното деяние на водача на лекия автомобил, неговата вина и
причинната
връзка между ПТП и смъртта на бащата на ищците. Родствените отношения между
починалия и ищците установяват правото им на обезвреда на неимуществените вреди
в следствие на загубата на близък. При така установените факти съдът
намира, че са налице предпоставките на чл.288, ал.1 /отм./ - претърпени са неимуществени
вреди от загуба на близък, пътнотранспортното произшествие е настъпило на
територията на Република България и е причинено от моторно превозно средство
без сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”. В полза
на ищците е възникнало вземане за застрахователно обезщетение за причинените им
неимуществени вреди, представляващи психически болки и страдания от загуба на
близък.
При
определяне на размера на вземането и на основание чл.52 ЗЗД съдът съобрази
обективни и доказани по делото факти – възрастта на пострадалия (72 г.),
възрастта на ищците (75 г. и 43), близките им отношения, невъзвратимостта на
загубата. Съдът отчита и настъпилите здравословни усложнения за ищеца А.А.,
както и обстоятелството, че той, за разлика от ищцата, не е живеел в едно
домакинство с починалия. При преценка на посочените критерии съдът намира, че
справедливото обезщетение е в размер на по 100000 лв. Съдът споделя виждането,
че неимуществените вреди от загубата на дете са неизмерими с пари – какъвто и
размер на обезщетение да бъде определен, той няма да компенсира вредата.
Размерът на обезщетението не е стойността на човешкия живот, нито оценява
загубата на ищеца. За целите на реализиране на отговорността обаче следва да се
определи размер на задължението, съобразен с критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД. Този критерий включва освен обективно установените по делото факти и
обществената мяра за справедливост, произтичаща от конкретните икономически
условия и обективирана в съдебната практика като ориентир за размерите на
обезщетенията. Настоящия състав приема, че сумата от 100000 лв. в пълна степен
отговаря на така посочените критерии за справедлива компенсация за претъпените
от ищците неимуществени вреди.
Основателно е възражението на ответника за съпричиняване. От комплексната авто-техническа експертиза, се установява следният механизъм: водачът Г. се е движил с разрешена за населеното място скорост на прав пътен участък, като в същото време върху платното за движение е лежал паднал по очи на земята пострадалия С. А., който е бил алкохолно повлиян – в кръвната му проба се доказва количество на алкохол 3,2 промила, а в урината – 3,7 промила. Според разясненията, дадени от вещото лице – съдебен медик, най-вероятната причина за падането му е високата концентрация на алкохол, която граничи със смъртоносна и отговаря на тежка степен на алкохолно опиване, респ. III степен на алкохолно отравяне, при която има тежко тоскично въздействие на алкохола върху централната нервна система и изява на признаци на подтиснато съзнание – от сънливост до сопор и е възможно дори изпадане в кома. Мястото на прегазването е в пътната лента по посока на движение на автомобила. При наличие на влязла в сила присъда на наказателния съд, с която водачът на автомобила е признат за виновен за извършване на нарушение на правилата за движение, с което е причинил смъртта на пешеходеца, чл.300 ГПК забранява на гражданския съд на свой ред да преценява въпросите относно наличието на противоправно деяние, авторство и вина. Гражданският съд обаче може да преценява в каква степен пострадалият е допринесъл за настъпване на деликта и вредите и да отчита това участие при определяне на размера на обезщетението по реда на чл.51, ал.2 ЗЗД. В настоящият случай поведението на пострадалия в много голяма степен e допринесло за настъпване на увреждането. Всъщност именно местоположението на тялото на пострадалия върху платното за движение и неподвижната му поза и то в тъмната част от денонощието са способствали да не бъде възприет от водача като потенциална опасност. Неоснователни са доводите на ищците в писмените бележки, че тъй като починалият бил неподвижен, а не внезапно излязъл на пътя, бил предвидима опасност и не е съпричинил произшествието. Съдът споделя обратното виждане – именно неподвижността на тялото върху платното за движение затруднява възприемането му като опасност – по тази причина за изкуствени или естествени неравности на пътя или други подобни препятствия има установени специални знаци и маркировка за обозначаването им. Движещо се тяло е много по-лесно отличимо от околната среда от неподвижно препятствие или неравност. Ето защо съдът приема, че с поведението си починалият е допринесъл за настъпване на произшествието, като изложения по-горе механизъм обуславя извод за висок процент съпричиняване, с който обезщетението подлежи на намаляване - 50 на сто, тъй като действията на пострадалия имат съществена роля в настъпване на произшествието. С оглед на това размерът на обезщетенията, дължими на пострадалите, следва да се намалят с 50% - до 50000 лв. на всеки.
Исковете са
основателни за тази сума и следва да се отхвърлят за разликата над 50000 лв. до
пълния предявен размер от по 200000 лв. за всеки от ищците.
Съгласно
чл.288, ал.7 КЗ /отм./ Гаранционният Ф. дължи лихва за забава от датата, на
която изтича срокът за произнасяне по претенция, предявена от увреденото лице.
Срокът за произнасяне не може да бъде по-дълъг от три месеца от датата на
завеждане на претенцията, в случая – 27.07.2017 г. Следователно ответникът
дължи лихва за забава, считано от 27.10.2017 г.
По
разноските:
На
процесуалния представител на ищците следва да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл.38, ал.2 ЗА, съразмерно с уважената част от иска –
за сумата от 2859 лв., включваща ДДС.
На ответника следва да се присъдят
разноските за юрисконсултско възнаграждение и експертиза, съразмерно с
отхвърлената част от иска – за сумата от 525 лв.
Ответникът следва да заплати по сметка
на Софийския градски съд дължимата държавна такса в размер на 4000 лв. на основание чл.78, ал.6 ГПК.
Поради което
Софийският градски съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на С.Г.С., ЕГН:********** и А.С.А., ЕГН:**********, на основание чл.288,
ал.1 КЗ /отм./ сумата от по 50000 лв. на
всеки, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от произшествие, осъществено на 27.03.2015
г. по вина на лице, управлявало моторно превозно средство без сключена
застраховка „Гражданска отговорност”, при което е починал С. А.С., заедно със законната лихва от 27.10.2017 г. до
окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ
исковете за разликата до пълния предявен размер от по 200000 лв.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати на адв.Р.И.М., ЕГН:**********,
на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 2859
лв., представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ с
включен ДДС.
ОСЪЖДА С.Г.С., ЕГН:********** и А.С.А., ЕГН:**********, да заплатят на Г. Ф., ***, на основание чл.78, ал.3, сумата от 525 лв., представляваща съдебни
разноски.
ОСЪЖДА Г. Ф., ***, да заплати по сметка на
Софийски градски съд, на основание чл.78, ал.6 ГПК сумата от 4000 лв., представляваща държавна
такса. Решението е
постановено с участието на трето лице помагач на страна на ответника: К.К.Г.,
ЕГН:**********.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му чрез връчване на препис.
СЪДИЯ: