Решение по дело №1253/2020 на Районен съд - Димитровград

Номер на акта: 260048
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Огнян Христов Гълъбов
Дело: 20205610101253
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 20 октомври 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 260048

 

17.03.2021г., Димитровград

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

            Районен съд- Димитровград на четвърти март две хиляди двадесет и първа година в публичното заседание в следния състав:

  СЪДИЯ : ОГНЯН ГЪЛЪБОВ                                                               

                                                  Съдебни заседатели: 

 

Секретаря: Дарина Петрова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията

гр.д.№1253 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ сега чл.432 тал.1 от Кодекса за застраховането вр.чл.54 от ЗЗД- за заплащане на обезщетение от застраховател на увредено лице, за имуществени вреди, за които застрахования е отговорен.

Ищецът  Й.Г.Г. твърди в искова молба, че е собственик на л.а.“Р.Е“ с ДКН Х*****КА, който предоставила за ползване на дъщеря си К.Х.и зет си П.Х.. На 19.08.2015г., около 11.45 часа дъщеря й и зет й пътували за Република Турция. Движейки се в посока гр.Свиленград по автомагистрала „Марица“, при км.100+800, малко след бензиностанция „Шел“, възникнал проблем с автомобила и той спрял в аварийната лента, като били включени аварийните му светлини и угасен двигателя. Няколко минути по-късно, л.а.“Дачия Логан“ с ДКН СТ*******АК ударил спрелия автомобил, собственост на ищцата, при което му били нанесени щети на стойност 3609 лева, съгласно съдебно-оценителна експертиза, изготвена по д.п.№526/2015г. по описа на РУ-Свиленград, а именно:калник преден десен, лайсна предна дясна врата, задна врата, заден калник, таван метална част, задна броня, задни светлини комплект лява и дясна, заден ляв калник, подкалник десен, врата багажник задна, заден мост. Образувано било досъдебно производство против виновния водач Любомир Христов Люцканов, но съдебно-медицинската експертиза установила травми и разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, както и че причинените имуществени вреди не са значителни, поради което с Постановление от 20.07.2016г. производството било прекратено. Автомобилът на виновния водач причинил ПТП бил застрахован в ответното дружество ЗАД“Армеец“ със застрахователна полица №11114003052038, валидна от 16.12.2014г. до 15.12.2015г. Към него били предявени претенции за изплащане на застрахователно обезщетение, като била образувана Ликвидационна преписка по щета №10016100100690Н, по застраховка „ГО“ на автомобилистите, но до момента не били изплатени претендираните обезщетения. Иска съдът да постанови решение, с което да осъди ЗАД“Армеец“ да заплати на ищеца обезщетение за претърпените от него имуществени вреди в размер на 3107 лева, за причинени щети по собствения му лек автомобил, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.

В проведените на 04.02.2021г. и на 04.03.2021г. съдебни заседание, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

Ответникът ЗАД“Армеец“ депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че тя е нередовна, а от друга страна предявения иск е неоснователен. Посочва, че от съдържанието на исковата молба не ставало ясно кой е управлявал автомобила, а наред с това веднъж се говорело за нанесени щети в размер на 3609 лева, а в в последствие – да 3107 лева. Не била посочена банкова сметка ***та сума. Оспорва предявените искове по основание и размер. Прави възражение за изтекла погасителна давност, тъй като правата по застрахователния договор се погасявали с петгодишна давност, считано от датата на настъпване на застрахователното събитие. Счита, че исковата молба била заведена след изтичане на давностния срок. Възразява и срещу претенцията за плащане на законна лихва, която също била погасена с изтичане на тригодишен давностен срок. Намира иска за недопустим, тъй като не се установявала активната процесуална легитимация на ищеца, като нямало доказателства, че Й.Г. е собственик на пострадалия лек автомобил. Не оспорва, че ЗАД“Армеец“ е страна по застраховка „ГО“ на автомобилистите и собственика на л.а.“Дачия Логан“ с ДКН СТ*******, действаща към момента на събитието. Твърди обаче, че във връзка с твърдените увреждания на процесния лек автомобил на ищеца в ответното дружество не била образувана ликвидационна преписка. Посочената в исковата молба преписка касаела претендирани неимуществени вреди от страна на Пенко Вълчев Хубенов. От исковата молба не ставал ясен механизма на твърдяното ПТП. От представените документи не можело да се определи в кой точно момент е настъпил удара и автомобила в този ли момент е спрял или в по-късен. Оспорва отговорността на водача Любомир Христов Люцканов по основание и размер. Счита, че той не е имал виновно поведение в резултат на което са причинени вредите по процесния автомобил. Оспорва вредите като факт от обективната действителност и като размер. Счита, че Люцканов, като водач на застрахования лек автомобил, не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП. Поддържа ,че налице било случайно събитие по смисъла на чл.15 от НК. Счита, че Любомир Люцканов не по своя вина  е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на ПТП и не е нарушил виновно правилата за движение по пътищата. В условията на евентуалност, твърди съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на МПС „Р.Е“ . Счита, че по делото не са представени никакви доказателства, доказващи размера на претенцията. Не се сочели доказателства, че ремонт на процесния автомобил действително е извършен  и съответно заплатен. Иска съдът да отхвърли предявените искове, като неоснователни и недоказани. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.  

В писмени становища от 29.01.2021г. и 02.03.2021г. прави изрично искане съдът да постанови неприсъствено решение по делото.

         При така установеното и като има предвид, че ответникът прави искане съдът да се произнесе с неприсъствено решение, съдът направи следните правни изводи:

            В настоящото производство ищецът Й.Г.Г. се представлява от пълномощника си адв.Д.Г., като в исковата молба е посочен и съдебен адрес ***.

            За първото по делото съдебно заседание на 04.02.2021г. Й.Г.Г. е била редовно призована, като призовката за нея е връчена на 10.12.2020г. на посочения от нея в исковата молба съдебен адрес *** и е получена лично от пълномощника й адв.Д.Г.. Въпреки това, ищецът не се е явила в първо по делото съдебно заседание, като за нея не се е явил и пълномощника й адв.Г..

            С оглед на това, че по делото не са били представени поискани от ответника с отговора на исковата молба писмени доказателства намиращи се в трето неучастващо в делото лице, съдът е отложил същото, като е насрочил ново съдебно заседание на 04.03.2021г., за което страните се считат за редовно призовани. В това второ заседание, ищецът отново не се е явила, нито пък участие е взел нейния пълномощник.

            Същевременно, ответникът е депозирал в съда две свои становища, с които е поискал на основание чл.238 ал.2 от ГПК по делото да бъде постановено неприсъствено решение.

            Доколкото ищецът и нейния упълномощен процесуален представител адв.Д.Г. не са взели становище по отговора на исковата молба, не са ангажирали доказателства в подкрепа на предявения иск, въпреки дадените от съда указания в тази насока, не са поискали разглеждане на делото в тяхно отсъствие и редовно призовани за проведените по делото две съдебни заседания не са се явили, без да сочат уважителни причини за това, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ал.2 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, след направеното изрично искане за това от страна на ответника.  

            С оглед на посочените в исковата молба и отговора на исковата молба обстоятелства, представените от ответника неоспорени писмени доказателства и възражения, както и правилата на доказателствената тежест, съгласно които ищецът не доказа основателността на своя иск, съдът приема, че същия е неоснователен. 

            Предвид изложеното, съдът намира, че са налице предпоставките на чл.238 ал.2 от ГПК, поради което по делото следва да се постанови неприсъствено решение, с което предявения от Й.Г.Г. иск с правно основание чл. 226 ал.1 от КЗ /отм./ сега чл.432 ал.1 от Кодекса за застраховането вр.чл.54 от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, в полза на ответника следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. В представените по делото две становища от страна на ответното дружество се претендира юрисконсултско възнаграждение от 400 лева. Съгласно разпоредбата на чл.78 ал.8 от ГПК, в полза на юридически лица се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Настоящото дело приключва с неприсъствено решение, като в двете проведени по него съдебни заседания страните не изпратиха представител. По делото не бяха приемани заключения на експертизи, нито провеждани разпити на свидетели. Случаят не беше със значителна фактическа и правна сложност, поради което съдът счита, че дължимото се на ответника юрисконсултско възнаграждение следва да бъде определено в размер на 300 лева. 

            Поради изложеното и на основание чл.238, ал.2 от ГПК, съдът

 

Р Е Ш И :

            ОТХВЪРЛЯ предявения от Й.Г.Г., с ЕГН **********,***, и пълномощник адв.Д.Г. ***, против ЗАД“АРМЕЕЦ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от изпълнителните директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова- Моллова, иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ /отм./ сега чл.432 ал.1 от КЗ вр.чл.54 от ЗЗД, с който се иска съдът да осъди ЗАД“АРМЕЕЦ“, с ЕИК *********, да заплати на Й.Г.Г., с ЕГН **********, сумата в размер на 3107 /три хиляди сто и седем/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от причинени на 19.08.2015г. щети по л.а.“Р.Е“ с ДКН Х*****КА в следствие на възникнало ПТП, причинено от застраховано в ответното дружество МПС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.08.2015г. до окончателното изплащане на вземането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

 

            ОСЪЖДА Й.Г.Г., с ЕГН **********,***, и пълномощник адв.Д.Г. ***, ДА ЗАПЛАТИ на ЗАД“АРМЕЕЦ“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр.София, ул.“Стефан Караджа“ №2, представлявано от изпълнителните директори Миролюб Иванов и Вася Кокинова- Моллова, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 300 /триста/ лева.

 

Решението не подлежи на обжалване.

 

                                                                                              СЪДИЯ:     /п/ не се чете.

Съдебният акт е обявен на 17.03.2021 г.

Секретар: Д.Петрова