№ 283
гр. Плевен, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СТЕФАН АС. ДАНЧЕВ
Членове:ТАТЯНА Г. БЕТОВА
СВЕТЛА Й. ДИМИТРОВА-
КОВАЧЕВА
при участието на секретаря ДАФИНКА Н. БОРИСОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА Г. БЕТОВА Въззивно гражданско
дело № 20224400500237 по описа за 2022 година
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 1033 от 27.09.2021г., постановено по гр.д. №
3232/2021г. Районен съд-Плевен е признал за установено между страните, на
основание чл. 422, във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, че Л. АТ. И.. с ЕГН
**********, с настоящ и постоянен адрес гр.Плевен, *** дължи на
„УНИКРЕДИТ БУЛБАНК” АД , ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.София, *** следните суми: сумата от 2 169,14лв.,
представляваща главница; сумата от 295,62лв., представляваща дължими
лихви, от които 66,24лв. договорна лихва за периода от 16.01.2020г. до
20.03.2020г. и 229,38лв. наказателна лихва върху просрочена главница за
периода от 20.03.2020г. до 26.11.2020г., както и сумата от 72лв.,
представляваща разходи за уведомяване за настъпилата предсрочна
изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението – 30.11.2020г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми са дължими солидарно с „АТИ КИБЕЛА” ЕООД с
ЕИК *** по издадена Заповед №*** за изпълнение на парично задължение въз
1
основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.12.2020г. по ч.гр.д. №6413/2020г.
по описа на ПлРС, като иска е отхвърлен за установяне съществуването на
вземанията до пълния претендиран размер главница от 2 186,54лв. и лихви от
298,95лв.Присъдени са в полза на ищеца деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. №6413/2020г. на ПлРС в размер на 110,25лв. и
деловодни разноски в исковото производство в размер на 1 263,37лв.
Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от
Л. АТ. И.., чрез особения представител адв. А.Г. от АК-Плевен. В жалбата се
правят оплаквания, че постановеното решение е необосновано и
незаконосъобразно. Съображенията за това са изложени подробно в жалбата.
Въззивникът моли настоящата инстанция да отмени решението на РС-Плевен
и да постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлен
предявения срещу него установителен иск.
Ответната страна, чрез пълномощника адв. В.И. П., е взела
становище, че жалбата е неоснователна, по съображенията изложени в
писмения отговор на жалбата.
Въззивният съд, като обсъди оплакванията изложени в жалбата,
взе предвид направените от страните доводи, прецени събраните пред първата
инстанция писмени доказателства, съобрази изискванията на закона, намира
за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество се
явява неоснователна. Първоинстанционният съд е бил сезиран с положителен
установителен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено по отношение
на ответника Л. АТ. И.., че дължи на “УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, следните
суми: сумата от 2 169,14лв., представляваща главница; сумата от 295,62лв.,
представляваща дължими лихви, от които 66,24лв. договорна лихва за
периода от 16.01.2020г. до 20.03.2020г. и 229,38лв. наказателна лихва върху
просрочена главница за периода от 20.03.2020г. до 26.11.2020г., както и
сумата от 72лв., представляваща разходи за уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 30.11.2020г. до окончателното
изплащане на вземането, които суми са дължими солидарно с „АТИ
КИБЕЛА” ЕООД с ЕИК *** по издадена Заповед №*** за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 03.12.2020г.
2
по ч.гр.д. №6413/2020г. по описа на ПлРС,
Ищецът е изложил твърдения, че на 14.12.2017г. е подписан
Договор №0384/14.12.2017г. за кредитна карта на бизнес клиенти между
ищцовата банка като кредитодател и „Ати Кибела“ ЕООД като
кредитополучател, по силата на който кредитодателят предоставил на
кредитополучателя кредитен лимит в размер на 3 000лв. Твърди се още, че
солидарен длъжник по договора за кредит е ответника Л. АТ. И... Съгл.чл.3.1
от договора предоставения кредитен лимит се олихвява с месечен лихвен
процент в размер на 1,35%, а съгласно чл.8.1 лихвата се заплаща върху
усвоената сума от кредитния лимит. Съгласно чл.3.4 от договора се дължи
годишна такса за обслужване на картата в размер на 50лв., а съгласно чл.4.2.1
минималната погасителна вноска е в размер на 90лв. Дължимите месечни
вноски се заплащат до 15-то число на месеца /чл.4.2.3/, а при неизпълнение на
задълженията на кредитополучателя, включително при неплащане на
дължимите по договора суми, банката има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем/чл.15.1/. Ищецът твърди, че е допуснато просрочие в
погасяването на задълженията, поради което банката е изпратила покани за
доброволно изпълнение/уведомления за предсрочна изискуемост/ до
кредитополучателя и солидарния длъжник. Адресът на солидарния длъжник е
бил посетен три пъти в рамките на един месец през периода от 08.08.2020г. до
08.09.2020г., но не е бил открит; залепено е било уведомление при последното
посещение и в двуседмичен срок не се е явил никой за получаване на
книжата. Това е довело до започване на заповедно производство, в рамките на
което банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и
изпълнителен лист за вземанията си, но получила указания от заповедния съд
за предявяване на иск за устнановяване на вземанията си спрямо длъжника –
фзическо лице. Ответникът Л.И., чрез особения си представител адв.А.Г. е
оспорил претенцията.
Безспорно е установено, че искът е предявен в срок, след успешно
проведено заповедно производство, в едномесечен срок от връчване на
указанията на заповедния съд, поради което е допустим.Безспорно е, че
съгласно Договор за кредитна карта за бизнес клиенти №0384/14.12.2017г.,
сключен между „Уникредит Булбанк“ АД, в качеството на кредитор и „Ати
Кибела“ ЕООД, представлявано от Л.И., в качеството на клиент, както и Л.
3
АТ. И.., в качеството на солидарен длъжник, че кредитодателят е
предоставил на кредитополучателя кредитен лимит в размер на 3 000лв. Съгл.
чл.3.1 от договора, предоставения кредитен лимит се е олихвявал с месечен
лихвен процент в размер на 1,35%, като лихвата е била дължима върху
усвоената сума от кредитния лимит/чл.8.1/. В чл.3.4 е е било уговорено
заплащане на годишна такса за обслужване на картата в размер на
50лв.Кредитополучателя е следвало да заплаща минимална погасителна
вноска в размер на 90лв. до 15-то число на месеца/чл.4.2.1 и чл.4.2.3/.
Безспорно е, че в чл.15.1 от договора е било уговорено правото на
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем при неизпълнение на
задължения на кредитополучателя, в т.ч. - при неплащане на дължимите по
договора суми. Срокът на действие на договора, съгл. чл.4.1 и чл.4.4 е до
31.12.2019 г., като според чл.12.2, в случай, че клиентът не поиска изрично
писмено прекратяване на договора и е бил изряден платец до момента на
изтичане на срок, банката може по своя преценка да продължи еднократно
действието на съглашението за нов двугодишен период. Пред въззивната
инстанция е безспорно и това, че процесния договор е автентичен, подписан е
от ответника Л.А. И. като съдлъжник.
Спорно е съществува ли вземането на ищеца, за което се е снабдил
със заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:От
представения препис на Покана за доброволно изпълнение, изходяща от
ищеца се установява, че кредитора е уведомил длъжниците, че към
08.06.2020г. непогасеното задължение за главница възлиза на 2 186,54лв., а за
лихви в размер на 130,69лв., като ги е поканил в 14 - дневен срок да погасят
задължението си и ги е предупредил, че в противен случай кредита ще бъде
обявен за предсрочно изискуем. С представените констативни протоколи
№12619 и 12620 от 13.11.2020г., съставени от ЧСИ Виктор Стоянов с рег.
№906 на КЧСИ, съдебния изпълнител е предприел действия по връчване на
поканите както на адреса на управление на търговското дружество, така и
вписания в НБД адрес на съдлъжника. Спазвайки разпоредбите на ГПК
относно връчването, при наличие на основания по чл.47, ал.1 от ГПК е
залепил уведомление и след изтичане на законоустановения двуседмичен
срок – на 23.09.2020г., е констаирал, че адресатите не се явяват за връчване на
4
поканите.
Пред Плевенски РС е изслушано и прието заключение на ССЕ, от
което се установява, че банката е открила на името на ответника картова
сметка и му е издала кредитна карта с кредитен лимит 3000 лв. Посредством
кредитната карата са били усвоени от кредитодържателя суми в общ размер
на 5 084,07лв. за периода от 06.05.2018г. до 15.02.2019г., като за усвоената и
непогасена главница кредитодателя е начислил и договорената лихва,
възлизаща в размер на 635,92лв. за периода от 29.06.2018г. до 28.02.2020г.
Начислена е била и такса за администриране на неизплатени в срок
задължения в общ размер на 97,80лв./за периода от 22.05.2019г. до
24.02.2020г./ На 14.12.2018г. и 16.12.2019г. са били начислени и съответните
годишни такси за обслужване в размер на по 50лв. или общо 100лв. През
периода от 15.05.2018г. до 25.02.2020г. са извършени плащания за погасяване
на задължения по кредита в общ размер 3 748,65лв., като до 31.12.2019г. –
датата на изтичане на срока на договора, кредитополучателя е погасявал
задълженията си, внасяйки дължимата минимална месечна вноска на
съответната дата на падеж и по този начин е бил изряден платец. Поради това
и съгласно договореното в чл.12.2., банката е продължила срока на действие
на договора за нов двугодишен период. Видно от заключението, първото
просрочие е допуснато при погасяване на вноската с падеж 15.01.2020г. -
минималната месечна вноска в размер на 90лв. Заплатени са суми в по-малък
от дължимия размер - на 15 януари 46,42лв., а на 27 януари 19,13лв./общо
65,55лв./, с които суми са били погасени годишната такса от 50лв. и 15,55лв.
от главницата и лихвата. Настъпило забавяне в общо пет плащанията.След
просрочие и на месечната вноска с падеж 16.03.2020г. банката е осчетоводила
кредита като изцяло предсрочно изискуем, при непогасена част в размер на 2
169,14лв. главница и 295,62лв. лихви, от които 66,24лв. договорна лихва за
периода от 16.01.2020г. до 20.03.2020г. и 229,38лв. наказателна лихва върху
просрочена главница за периода от 20.03.2020г. до 26.11.2020г. Впоследствие
са били осчетоводени и направените разходи за уведомяване за настъпилата
предсрочна изискуемост в размер на 72лв.
За да уважи иска, районният съд е приел за установено, че е
съществувало валидно правоотношение, възникнало от договор за кредитна
карта №384/14.12.2017г., на неизпълнението на което ищецът „УНИКРЕДИТ
5
БУЛБАНК" АД – гр. София основава вземането си. Приел е, че тъй като
договорът е подписан от ответника като физическо лице в качеството на
солидарен длъжник, то той отговаря за задълженията на главния длъжник и
кредитополучател „Ати Кибела“ ЕООД така, както са поети по съглашението
от главния длъжник. Приемайки, че кредитополучателя е изпаднал в забава за
плащане на задълженията за главница и лихва на 16.01.2020г., е стигнал до
извода, че към тази дата договора между страните е действал, с оглед
предвидената в чл.12.2 от същия възможност за банката по своя преценка да
продължи еднократно действието му за нов двугодишен период, считино от
31.12.2019г.
Въззивният съд намира тези изводи за правилни и обосновани на
събраните по делото доказателства. Действително към 16.01.2020г., страните
са били обвързани с клаузите на сключения от тях договор, тъй като
действието му е било продължено при наличието на хипотеза на чл.12.2 –
длъжника е бил изправен до изтичане на първоначално уговорения срок
/31.12.2019г./, поради което и банката е приела, че може да удължи срока с
две години, възползвайки се от уговореното в нейна полза право. След
допускането на забава на плащането, считано от 16.01.2020г., банката
кредитор е упражнила и правото си по договора да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем. Налице е хипотезата на чл. чл.15.1 от договора, както
се установява от ССчЕ. Съдът приема, че правото е надлежно упражнено,
като кредитора е отправил изявление в посочения смисъл, което следва да се
приеме, че е достигнало до длъжника, тъй като връчването на съобщението е
станало по предвидения в ГПК ред.Правилен е изводът на решаващия съд, че
последиците на обявяване на предсрочната изискуемост са настъпили на
23.09.2020г., с връчването на писменото изявление по реда на чл.47, ал.1 от
ГПК.
Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че банката е
загубила възможността за съдебна защита срещу ответника като поръчител и
солидарен длъжник, поради изтичане на срока по чл. 147, ал. 1 от ЗЗД. Преди
всичко не се касае за поръчителство, тъй като договорът е подписан от Л. АТ.
И.. в лично качество, като съдлъжник наред с представляваното от него
дружество, а не като поръчител на същото.Отделно от това, както правилно е
приел РС, въпреки разсрочването на погасителни вноски, задължението е
6
само едно и крайният срок за погасяването му е бил падежът на последната
разсрочена вноска – 31.12.2021г. или при предсрочна изискуемост - моментът,
в който тя е настъпила /в този смисъл са разясненията, дадени в Тълкувателно
решение № 5 от 21.01.2022 г. на ВКС по т.д. № 5/2019 г., ОСГТК/.
Предсрочната изискуемост настъпва с достигане на волеизявлението на
кредитора до длъжника, а не от момента на настъпване на обективния факт,
уговорен като основание за обявяването . В случая дори да се приеме, че Л.
АТ. И.. е поръчител, предсрочна изискуемост е обявена на 23.09.2020г. и от
тогава следва да се брои срока по чл.147, ал.1 от ЗЗД, а преди изтичането му
кредиторът е предприел съдебна защита срещу кредитополучателя с
иницииране на заповедното производство но 30.11.2020г.
При така изложеното, съдът намира, че исковата претенция е
основателна и доказана до размера установен от ВЛ и правилно е била
уважена от първоинстанционния съд. Поради това следва да бъде потвърдено
решението на Плевенски РС, като бъдат присъдени разноски в полза на
въззиваемата страна в размер на 409лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 195 на Плевенския районен съд,
постановено на 14.02.2022г. по гр.д. № 3232/2021г. по описа на съда.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 вр. 273 ГПК, Л. АТ. И.., с
ЕГН **********, с настоящ и постоянен адрес гр.Плевен, *** да заплати на
“УНИКРЕДИТ БУЛБАНК”АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ***, деловодни разноски за въззивната инстанция в
размер на 409лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7