Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Пирдоп, 12.06.2020 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд-Пирдоп, първи състав, в публичното заседание, проведено на четиринадесети май през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Симеон Гюров
при участието на съдебния секретарМария Н., като разгледа докладваното от съдия Гюров гр.д. № 127 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 124 ГПК,
вр.чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, образувано по исковата молба на Д.И.М. с ЕГН.**********, Д.Д.М. с ЕГН **********
и И.Д.М. с ЕГН **********, всички като наследници на Д.И. Баксанов, починал на
14.12.1998г. и на И. Недков Баксанов , починал на 02.05.1950г., срещу З.Т.Б. с
ЕГН ********** и И.Н.Д. с ЕГН **********, като наследници на Тодор И. Добринов. Ищците твърдят, че наследодателят им Д.
Баксанов е бил собственик на този имот на основание на завещание, съставено от
неговия баща И. Недков Баксанов през 1950г, преди образуването на ТКЗС- е.
Буново. Завещанието е обявено с протокол от 26 май 1950г. по нотариално дело
№199/1950г. на Пирдопски Околийски съд, а неговият баща е бил собственик на
процесния имот на основоние наследство и давностно владение. С решение № 18 /1
В/02.02.2010г.на ОСЗГ- гр. Пирдоп., което е влязло в сила, тъй като не е
обжалвано, по заявление с вх. №8119/28.01.1992г. подадено от Д.И. Баксанов, е
признато и възстановено правото на собственост на наследниците на И. Недков
Баксанов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от
4.607 дка, находяща се в землището на с. Буново, местността „Войков дол”. Скица
не е издадена, тъй като имотът попада в действащия кадастрален план на с.
Буново и е част от ПИ с пл. № 421 по плана на
с. Буново, одобрен със Заповед № 2555/1966г.
и възстановяването му се извършва с удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5
от ППЗПЗЗ. Такова удостоверение е изд. от Община Мирково с изх.
№АБУ-72/10.09.2009г. и скица към него, които са приложени към ИМ. От това
удостоверение е видно, че бивш имот с пл.№.421 по плана на с. Буново, одобрен
със Заповед №255/1966г , записан на името на Д.И. Баксанов е с площ от 4607 кв.
м. От имота за улица се отчуждават 585 кв. м, а извън регулация остава 395 кв.
м. По последния действащ план на с.Буново, одобренсъс Заповед №104/2006г.в
регулация остават 3629 кв.м. и и мот пл.№591,кв.59А е идентичен с част от
бившия имот 421 по отменения план от 1966 г. Обръщайки се към обслужващата
геодезическа фирма на ОСЗГ- Пирдоп за снабдяването им със скица на имот с пл.
421 , който е останал извън регулация се констатирало, че тази част е влючена в
имот №069032 в землището на с. Буново, общ.Мирково , обл. Софийска /а по
кадастралната карта на с. Буново, представлява ПИ с идентификатор 07051.69.32 /
с площ от 1895кв. м. и е възстановен по ЗСПЗЗ на наследниците на Тодор И.
Добринов като ливада с решение №ПР 13/06.11.2001 г. на ОСЗГ-Пирдоп.
Ищците молят съдът да постанови решение, с което да се признае за установено по иска на осн. чл. 14 , ал. 4 от ЗСПЗЗ, предявен от Д.И.М. с ЕГН.**********, Д.Д.М. с ЕГН ********** и И.Д.М. с ЕГН **********, всички като наследници на Д.И. Баксанов, починал на 14.12.1998г. и на И. Недков Баксанов, починал на 02.05.1950г., срещу З.Т.Б. с ЕГН ********** и И.Н.Д. с ЕГН **********, като наследници на Тодор И. Добринов, че към момента на образуването на ТКЗС - с. Буново ,Община Пирдоп, обл. Софийска наследодателят на ищците- Д.И. Баксанов е бил собственик на имот с площ от 395 кв.м., находящ се в землището на с. Буново, общ. Пирдоп обл. Софийска, местност „Войково поле”, при съседи: дол, упи ІІ-591, кв. 59а - собственост на наследници на Д.И. Баксанов, полски път на Кметство - с. Буново, който е част от нива с площ от 5.000 /пет/ дка, в местността „Войково поле”/”Войков дол”/ в землището на с.Буново при съседи: Никола Р. Баксанов, Недко Н. Димовски, Глиго Ганчов и Косто Василов. Претендират се и съдебноделоводни разноски.
Ответникът З.Т. Бързилова в дадения му от съда срок, е дал писмен отговор, направила е доказателствени искания, представила е писмени доказателства и е заявила възражение за изтекла придобивна давност повече от пет години от влязло в сила решение №ПР13/06.11.2001 г. на ПК с.Мирково до датата на влизане в сила на решение №18/1В от 002.2010 г., издадено от ОСЗГ гр.Пирдоп. Претендират се съдебноделоводни разноски.
В срока за отговор по чл.131 от ГПК не е постъпил такъв от ответницата И.Н.Д..
Районен съд-Пирдоп, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
По делото са представени и приети следните писмени доказателства: Удостоверение за наследници на И. Недков Баксанов; Удостоверение за наследници на Д. Недков Баксанов с изх. №87/17. 04.2013г.изд. от Кметство - с. Буново; Удостоверение за наследници на Верка Д.М. с изх. №2269/23. 04.2013г.. изд. от СО- район „Слатина”; Саморъчно завещание и протокол за отваряне на саморъчно завещание регистър 138 / 26 май 1950г.на Пирдопски Околийски съдия . съхранявано към нот. дело №199/1950г.; Разписен лист към регулационния план на с. Буново; Решение №18/1В от 02.02.2010г., изд. от ОСЗГ- гр. Пирдоп, влязло в сила; Удостоверение по чл. 13, ал. 4 и 5 от ППЗСПЗЗ,изд от Община „Мирково,, с изх. №АБУ-72/10.09.2009г; Скица с изх. № 53/05.07.2010г, изд.от Община - Мирково; Извадка от действащия регулационен план на с. Буново; Удостоверение с изх. № АБУ-44/03.05.2017г. изд. от Община - Мирково: Нотариален акт №196. том 1 , per. № 2443, дело № 170 / 2010 г., изд. от Нотариус с per. № 275 на НК . вписан в АВ - Пирдоп - вх. per. №790/ 28.09. 2010г.; Решение №ПР 13/06.11.2001г. на ПК- Мирково; Скица№15-71935/20.02.2017г., изд. от СГКК- Софийска област; Удостоверение за наследници на Тодор И. Добринов; Протокол № 119 от 15.11.1993г. по преписка № 119/ 1992г. на ПК-Буново; Удостоверение от 1991г.от ОНС гр.Средногорие, кметство с.Буново; Удостоверение от 13.03.2019г.от кметство с.Буново; представена от ОСЗ Пирдоп копие на преписка № 8226/21.02.1992 г. – 20 (двадесет) листа; удостоверение от Народен селски съвет-с.Буново, в т.2 на което е посочен недвижим имот-нива в местността „Войково поле“ от 2,1 дка; едно удостоверение за наследници на Стояна Артинова Добринова; удостоверение №99/09.07.2019г.от кметство Буново, с което удостоверява, че по партида 347 стр.92 книга първа по декларация за имотното състояние от 1949 г. на името на З. и Стоянка Т. Добринова са записани 15 бр. имоти, в което фигурират имоти в процесната местност, както следва: по т.5-нива „Войково поле” от 1,2дка и по т.12.-ов.градина „Войково поле” от 2 дка и удостоверение №100/09.07.2019г.от кметство Буново, с което удостоверява, че по партида 169 стр.167 книга първа по декларация за имотното състояние от 1949 г. на името на Лукан Аритонов Йотовски са записани 15 бр. имоти, в което не фигурират имоти в процесната местност, с приложена към тях декларация за притежавани непокрити земеделски имоти на З. и Стоянка Т. Добринова; заверен препис отт ОСЗГ Пирдоп на Заявление от Д.И. Баксанов с вх.№119/28.01.1992 г. и таблица-опис като неразделна част от същото.
От приета
съдебнотехническа експертиза по делото, неоспорена от страните, и изслушано
вещо лице в съдебно заседание се установява, че спорният имот с площ от 395 кв.
м. е идентичен с част от имота на ответниците и е разположен в южната част на
имот с идентификатор 07051.69.32 /имотът на ответниците по КККР на с. Буново/ и
граничи от запад-с имот с идентификатор 07051.403.651, собственост на
наследниците на Д.И. Баксанов, от юг-с имот с идентификатор 07051.403.651
общински път, от изток- с имот с идентификатор 07051.69.30-собственост на
наследниците на Никола И. Иванчовски и имот с идентификатор 07051.69.31-
собственост на наследниците на Никола Радев Бъксанов, като процесният имот
попада в контактната зона, в списъка за обезщетяване все още няма имоти за
насл.на Д. Баксанов, като
процесният имот, попадащ в контактната зона е идентичен с тази част от имота
на Д. Баксанов, попадащ в регулацията и вече възстановен на
ищците, както и че двете части са части на един имот
От разпита на св. Анка Рукова, чиито показания настоящия съдебен състав цени като непосредствени възприети и лични, се установява, че знае, че има спор за имота на Баксанов. Този имот се намирал в м.„Войков дол“. Това била една грамадна нива – около 5 дка. В с.Буново през 1956 г. се създало ТКЗС. Тогава имота бил на И. Баксанов. После наследник му бил Д. Баксанов и чак тогава вече на Д. на жена му. Сега нивата граничела с път, оттатък пътя бил Григор Ганчев, отдолу от южната страна имало слогове и дол – стръмнина, отдолу бил имот на Иванчеви, от източна страна имало слог, който бил обрасъл със шипки и със сливи. След слога имало дол, надолу било стръмно. От източната страна бил слог и отдолу бил на Иванчеви. От северната страна бил Косто Василов, а Димовски бил от южната страна. 5 дка била нивата. Знае го, защото може би 10 г. им го заменило ТКЗС за тяхна нива и им го дали да го ползват за тяхна нива. Тя го работила, почти 10 г. са брали сено там. Това било след като върнали земята. Ограден си бил имота – той бил със слог и с тараби /едни дъски такива/, с дървени колове някога бил. Мрежата я заградил Д. после, след връщане на земята. Тази нива цялата 5 дка си била в селото, но то било земеделска земя. После правили регулация надолу под нея. Тодор Добринов не знае да е имал нива в съседство с тази нива. Тази нива била на Д. Баксанов, може би след като е починал И. Баксанов. Д. Баксанов починал 1990 и някоя година. С точност не може да кажа. В м.„Войков дол“ се намирала нивата. Под нея се намирала м.„Войково поле“. ТКЗС направило надолу поле. Тази нива била към м.„Войков дол“. Никога не се било казвало там м.„Войково поле“. Когато върнали земята на хората, понеже отдолу взели на другите хора и тая нива понеже имало път под нея, отгоре нивата я раздали на тези, които отдолу са им взели блока – тези Димовски, надолу Савови. Нямала представа защо не са я върнали на Баксанови.
От разпита на св.Никола Дойнов, чиито показания настоящия съдебен състав цени като непосредствени възприети и лични, се установява, че знае за какво е тук – за една нива, която била наследствена и имало едно парче, което е останало в регулация, която в оригинал била на И. Баксанов, който е баща на Д. Баксанов и впоследствие те вече са починали, дъщеря им е наследничка. И тя починала. Остават децата й и баща й Д.М.. Свидетелят откакто се помни, това било преди да стане ТКЗС още, тази нива цялата – след това пуснали улица от задната страна – тя опирала до комшиите – имот на Никола Баксанов и на Никола Ганчовски. Това било една цяла нива. След това ТКЗС като станало през 1956 г., били влезнали вече с нея в ТКЗС – работела я предходната свидетелка. Били й я дали за лично ползване. Нивата се намирала в местността „Войков дол“. Цялата нива, преди да пуснат улицата била 5 дка. След това, с улицата, когато пускали отгоре, останала към 4 дка. ТКЗС в с.Буново било създадено през 1956 г. До влизането в ТКЗС, евентуално я е внел в ТКЗС бащата на децата – Д. Баксанов, защото баща му е И. Баксанов, свидетеля не го помни. Нивата имала следните граници: от север е на Коста Василов. От южната страна на Никола Димовски до половината. След това Йордан Анчев, на същата половина. От изток е на Никола Ивачовски и на Никола Баксанов. Горната част на източната страна е на Никола Баксанов, а долната на Никола Иванчовски. От северната страна имала слог. От североизточната страна минавало дерето. От източната имало слог. От източната страна минавало дерето. Надолу имало ливади – след местата на Никола Иванчовски и Никола Баксанов имало ливади. Долът бил от източната страна. Ливадите опирали до дола. Нивата от 5 дка е била оградена някога. Свидетелят, откакто се помни, със стара ограда – те му казвали дъски, колове. След това, като се възстановила земята, знае, че я заградили с бодлива тел. Д. Баксанов я бил градил с бодлива тел и след това вече с мрежа. Тодор Добринов в съседство с тази нива на Баксанов нямал нива. В съседство имало на И. или Йордан Рогачов. От изток на мястото на Рогачеви в посока до дерето, сега разбира, че това е било на Тодор Добринов, но не е виждал да го стопанисват. Рогачовата нива била заградена. Това на Добринов имало някаква много стара ограда. Това на Добринов не се намирало в съседство с този процесния имот. Местата от север са на И. Владиков и Коста Василов и тази на И. Рогачев. Земеделският имот на Д. Баксанов нямал допир със земеделския имот на Тодор Добринов – през три имота се намирал. Местността там се казвала „Войков дол“. Свидетеля е на 69 г. Така го е запомнил. „Войково поле“ било от южната страна на този имот, за който ставало въпрос, до реката. Тези ливади надолу се водели „Войково поле“. Дали било точно от процесния имот или е и другата под него – не може да каже точно от къде започвала м.„Войково поле“. На времето имало синор. Нивата се водела в м.„Войков дол“. Ливадите под този имот се водели в м.„Войково поле“. Този имот не бил трасиран, не бил под наклон. Имотът на Баксанови бил равен. Нивата имала следните граници: от север е на Коста Василов. От южната страна на Никола Димовски до половината. След това Йордан Анчев, на същата половина. От изток е на Никола Ивачовски и на Никола Баксанов. Горната част на източната страна е на Никола Баксанов, а долната на Никола Иванчовски. От северната страна има слог. От североизточната страна минава дерето. От източната има слог. От източната страна минава дерето. Надолу има ливади – след местата на Никола Иванчовски и Никола Баксанов има ливади. Долът е от източната страна. Ливадите опират до дола. Нивата от 5 дка е била оградена някога.
Настоящият съдебен състав намира, че е налице правен интерес на ищците за предявяване на положителния установителен иск по реда на чл.124 ГПК, в която вр. е и тр.практика на ВКС, с постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, като: Р № 197/28.06.2010 г. по гр. д. № 875/2009 г. I г.о.; Р № 147 от 17.06.2013 г. по гр.д. № 1810/2013 г., II г.о.; Р № 25 от 13.04.2010 г. по гр.д. № 3987/2008 Г., IV г.о.. Разрешаването на спора по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ има за последица признаване принадлежността на правото на собственост върху земеделски земи към патримониума на определено лице към момента на внасяне на тези земи в ТКЗС. Целта на това производство е да бъде разрешен по съдебен ред спор между групи лица, които са заявили едни и същи имоти за възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, кому принадлежи правото на възстановяване на собствеността върху тези имоти, а в конкретния случай, че е налице т.нар. „застъпване” (попада върху) на имоти. Всяка от страните, твърдейки, че правото да се възстанови спорната земеделска собственост й принадлежи, следва да установи правото на собственост на праводателя си. Съгласно съдебната практика предявеният иск е иск по чл. 14 ,ал.4 от ЗСПЗЗ и целта на този иск е да разреши със сила на присъдено нещо възникналия правен спор относно това на кой е принадлежал процесния имот към момента на неговото включване в ТКЗС и на кого да бъде признато правото да се възстанови собствеността върху процесната земеделска земя по предвидения в ЗСПЗЗ административен ред. В този смисъл е Решение № 126 от 09.01.2018 г. по гр. д. № 613 / 2017 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение .Предявеният иск е установителен иск за собственост към минал момент, поради което условие за допустимостта на този иск е наличието на правен интерес.Такъв е налице при висящо административно производство по чл.14, ал. 1-3 от ЗСПЗЗ или при издаване на окончателно решение на ПК за възстановяване на собствеността върху земеделски земи в реални граници, какъвто е нашия случай. Има издадено решение № 18 /1В/02.02.2010г.на ОСЗГ- гр. Пирдоп /което е влязло в сила. тъй като не е обжалвано/ по заявление с вх. №8119/28.01.1992г. подадено от Д.И. Баксанов, с което е признато и възстановено правото на собственост на наследниците на И. Недков Баксанов в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на нива с площ от 4.607 дка, а извършената по делото експертиза категорично установява, че:„Спорният имот е бил част от имот с пл. № 421 по плана на с. Буново, който е бил с площ по графични данни от 4607 кв.м. „ /т.2,стр.7/ , бил е собственост на И. Недков Баксанов ,като тези спорни 395 кв.м. остават извън регулация и са включени в имота на ответниците. Установява се активната процесуална легитимация на ищците, пасивната на ответниците и се идентифицира спорния имот за което от решаващо значение за правния интерес по иска по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ е спорната земя да е била своевременно заявена за възстановяване пред ПК, независимо от това дали заявлението е на името на общия наследодател или на един от наследниците му. На следващо място от значение за преценка на правния интерес от иска по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ е обстоятелството, че земята своевременно е заявена за възстановяване пред ПК, а не това на чие име е заявена. В този смисъл Решение №381/04.05.2010г. по гр. дело №419/2009г. на ВКС. Правото на възстановяване на собствеността е относимо към всеки имот, а не към лицето, което претендира. При наличие на спор за материално право ако с влязло в сила съдебно решение по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ бъде установено, че собственик на земята е не общия наследодател, а някое от децата му, ПК може да постанови решение за възстановяване правото на собствеността по чл.14, ал.7а от ЗСПЗЗ като промени лицата , в чиято полза или вреда е издадено решението ,т.е собствеността може да се възстанови и по преписка пред ПК, образувана по заявление за възстановяване на общия наследодател. В този смисъл е Решение №381/04.05.2010г. по гр. дело №419/2009г. на ВКС.
Настоящият съдебен състав намира, че ответниците не доказаха, че процесния имот е идентичен с техен имот и че са имали имот точно там, където е спорният имот. От представен от ответниците по делото документ от 1924г., се установява, че Аритон Йотовски е декларирал НИВА от 2.1 дка.във Войково поле, като той е баща на Стоянка Добринова, а процесният имот на ответниците е възстановен на Тодор Добринов - мъж на Стоянка Добринова и поради тази причина ответниците не могат да черпят права за собственост за процесния имот от наследството на Йотовски, а само от имотите, които са били собственост на Тодор Добринов. От представените по делото писмени доказателства не беше установено безспорно, че Тодор Добринов е притежавал преди създаването на ТКЗС-Буново през 1956г. ливада или друг имот в землището на с. Буново,м. „Войково поле”. От представеното от ответниците като доказателство за собствеността върху процесния имот удостоверение от Емлячния регистър 1949г, изд. от.Кметство Буново, оспорено от ищците, в същото е посочено, че Стоянка Добринова и дъщеря й З. Добринова са декларирали като тяхна собственост в землището на с. Буново - нива от 1.2 дка и овощна градина от 2.0 дка във „Войково поле”. До приключване на съдебното дирене по делото, ответниците не доказаха правото си на собственост върху декларираните от З. и Стоянка Добринови посочени имоти в землището на с. Буново в Емлячния регистър от1949г., а именно нива от 1.2 дка и овощна градина от 2.0 дка във „Войково поле”. Установи се, че през 1993г. ПК-Мирково възстановява на ответниците две ниви от 1.2 и 2.0 дка в тази местност, като СГКК през 2016г. им издава скица за една ливада от 1.8 дка, а не за посочените ниви. От представен като доказателство по делото от ответниците протокол за делба по частно гр.дело 715 / 1946г., от 15.06.1950г., са установява, че се разделя наследството на Аритон Йотовски от неговите наследници като в протокола са описани няколко ниви и дребни вещи като черга, козяк и други, но не фигурира недвижим имот, който да попада в м. „Войково поле” в землището на с. Буново, като намирам, че не се доказа безспорно, че Стоянка Добринова и дъщерята й З. Добринова през 1949г. са били собственици на ниви във м. „Войково поле”, като декларираното в Емлячния регистър през 1949г.от З. и Стоянка Добринови и издазеното въз основа това удостоверение не може де се приеме като доказателство по делото. В производството по чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ принадлежността на правото на собственост може да се установява с изброените в чл.12 , ал. 2 от ЗСПЗЗ писмени доказателства, които съдът следва да зачете само ако не са били оспорени, като ответниците не са се възползвали от дадената им възможност да заявят дали ще се ползват от тях, поради което не следва да се ценят. В този смисъл е Решение № 35/22.02.2012г. по гр. дело №419/2011г. на ВКС, 2гр. отд. и Решение №40/26.02.2016г. по гр. дело №4109/2015г. на ВКС, 1 гр. отд.
На следващо място следва да се посочи, че съпруга на Стоянка Добринова-Тодор Добринов, също не е притежавал имоти в м. „Войково поле”, като се установява от представеното удостоверение от 1992г. от животновъдно-фуражна бригада, според което Тодор Добринов е влязъл в ТКЗС през 1956г. със седем ниви, като няма посочена такава м процесната местност „Войково поле”, вкл. не се установи и в представените нотариални актове от 1929 и 1938г. да е описан недвижим имот с това местонахождение. Не се установи относно възсатовения имот на ответниците, същия да съответства по площ, по граници, вкл. и по местонахождение на притежаван от тях имот към момента на включването на имота в ТКЗС. Когато възстановяването на собствеността върху земеделски имот се извършва в стари реални граници, възстановените имоти следва да съответстват по площ, категория, граници и местоположение на притежаваните към момента на обобществяване на земята. В този смисъл е Решение № 18 от 19.02.2016 г. по гр. д. № 4592 / 2015 г. на Върховен касационен съд, 2-ро гр. отделение. От изложеното следва, че е решението на ПК Мирково от 06.11.2001г. с което възстановяват на наследници на Тодор Добринов две ливади в м. „Войково поле” не е обосновано, като следва да се отбележи, че ПК-Мирково издава друго решение през 1993г. като признава Тодор и Стоянка Добринови за собственици на нива и ливада, като същите са възстановени с план за земеразделяне, а не в стари реални граници. Установи се, че на ответниците процесният имот, от който само част от 385 кв. м. се застъпва с имота на ищците, е възстановен два пъти - един път с решение от 1993г. с план за земеразделяне и втори път с решение от 2001 г. в стари възстановими граници /решението с, което те се легитимират по това дело като собственици/. По делото не се събраха данни първото решение да е отменено, за да им бъде издадено от ОСЗ- Мирково ново решение от 2001г. Съгласно законовите разпоредби, залегнали в ЗСПЗЗ и утвърдилата се съдебна практика, настоящия съдебен състав следва да извърши косвен съдебен контрол, като съдът намира, че второто решение на ответниците - Решение №ПР 13/06.11.2001г, изд. от ПК-с. Мирково не поражда правни последици като е недействителен. В този смисъл е Решение №806/30.01.2004г. на ВАС по адм. дело №10368/2002г.
Настоящият съдебен състав намира за доказано, че Д.И. Баксанов- наследодател на ищците, е бил собственик на процесния имот преди включването му в ТКЗС- с. Буново през 1956г., като се установява, че този имот го е получил чрез завещание, оставено в негова полза от баща му И. Недков Баксанов от 26.04.1950г. /преди включването на имота в ТКЗС/, а И. Баксанов е бил собственик на този имот преди 1949г., което обстоятелство се доказва с удостоверение №401 от 16.09.1991г. и удостоверение №31/13.03.2019г, изд. от Кметство- с. Буново , обл. Софийска, в които процесният имот е описан по т.2 - нива , находяща се в землището на с. Буново, обл. Софийска, с площ от 5.000дка в местността „Войков дол”, които удостоверения не бяха оспорени от ответниците и същите се доказват и от приетите гласни доказателства чрез разпитите на свидетелите Дойнов и Рукова. Устанивява се, че завещателят И. Недков Баксанов е починал на 02.05.1950г. преди създаването на ТКЗС- с. Буново и завещанието е обявено с Протокол от 26.05.1950г. по нот. дело №199/1950г. на Пирдопския Околийски Съд и поради това завещанието е породило своите правните последици-Д.И. Баксанов е станал собственик на процесния имот преди създаването на ТКЗС и преди внасянето му в ТКЗС. В този смисъл е Решение№19/15.07.2019 по гр. дело №1620/2018г. на ВКС,2 гр. отд. Разпитаните свидетели установяват, че целият имот, описан в завещанието по т.3 от 1950г. е бил собственост на наследодателя на ищците-Д. Баксанов, че много отдавна е бил ограден с дървени колове и дъски (а сега с мрежа), че след създаване на ТКЗС е останал в първоначалния си вид, че ответниците не са имали имот там, а са притежавали земя през три имота, че имената на местностите „Войково поле” и „Войков дол” се използват за различни терени от обикновените хора и от официалните институции, като понякога хората знаят, че даден имот е в една местност, но институциите упоменават местността с друго наименование, но се има предвид една и съща местност. Установи се и от приетата по делото СТЕ, че няма налична каквато и да е граница между процесния имот, който е останал извън регулация и тази част, която е влязла в регулация и че двете части са естествено свързани, равни, на една плоскост и представляват частта от земната площ, простираща се от улицата до дола, където има естествен слог - стръмен участък надолу към дерето.
По направеното от страна на ответниците възражение за изтекла придобивна давност в тяхна полза, настоящия съдбен състав намира за същото за неоснователно по иска по чл.124, ал.1 ГПК за придобиване по имота по давност като от притите писмени и гласни доказателства по делото не се установи същите да са го владяли явно, необезпокоявано и непрекъснато за изискуемия от чл.79 ЗС десетгодишен период.
С оглед на гореизложеното иска следва да бъде уважен като основателен и доказан.
Относно разноските в производството:
С оглед изхода на делото и направено е искане от страна на ищците за възлагане на разноски, направени в хода на производството, настоящия състав следва да ги възложи на ответниците, като не намира същите за прекомерни с оглед тежестта на делото, броя на проведени заседания и ангажирани в тях доказателства. От систематичното тълкуване на разпоредбите на чл. 7, ал. 4, ал. 5 и ал. 6 от наредбата следва еднозначен извод за волята на законодателя да предвиди по-висок минимален размер на адвокатското възнаграждение, когато същото се дължи за защита и съдействие по дела, свързани с права върху недвижими имоти. Действително искът по чл. 124 от ГПК не е сред изрично посочените в ал. 5, на чл. 7 от наредбата, но това се дължи на специфичния характер на установителния иск и широката му приложимост към различни категории права и правоотношения – облигационни, вещни, търговски, семейни и т.н, от където произтича и обективната невъзможност на законовата разпоредба да обхване всички хипотези на приложимост на посочения иск. В допълнение съдът отбелязва, че в хипотезата, когато установителният иск има за предмет вещно право на собственост върху недвижим имот, какъвто е настоящият случай, същият се съдържа в обхвата на исковата защита по чл. 108 от ЗС, поради което и дължимата сума за адвокатско възнаграждение следва да се определя именно по реда на чл. 7, ал. 5 от наредбата. Следва да се посочи и установената в хода на постановяване на съдебно решение и довело до отмяна и провеждане на ново съдебно дирене и устни състезания, липса на адекватна процесуална защита на ответниците, като е налице въвеждане на заблуждение у същите за осъществяване на такава, видно от приложения списък по чл.80 ГПК за заплатено адвокатско възнаграждение, което не се установи да се следва предви липсата на упражнявано качество за това, за което след постановяване на съдебното решение по делото следва да се уведоми Районна прокуратура-Пирдоп, с оглед сигналната функция на съда за произнасяне относно преценка за наличие на извършено престъпление, като се изпратят заверени копия от материалите по настоящото производство, съдържащи наличните данни относно получаването на неследваща се облага. Настоящият съдебен състав намира, че ответниците по делото следва да заплатят на ищците направените разноски в общ размер от 4 570,97 лв. съобразно представения списък по чл.80 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд-Пирдоп, първи състав
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр.чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, предявен от Д.И.М. с ЕГН**********, Д.Д.М. с ЕГН********** и И.Д.М. с ЕГН**********, всички като наследници на Д.И. Баксанов, починал на 14.12.1998г. и на И. Недков Баксанов, починал на 02.05.1950г., срещу З.Т.Б. с ЕГН********** и И.Н.Д. с ЕГН**********, като наследници на Тодор И. Добринов, че към момента на образуването на ТКЗС - с. Буново ,Община Пирдоп, обл. Софийска наследодателят на ищците- Д.И. Баксанов е бил собственик на имот с площ от 395 кв.м., находящ се в землището на с. Буново, общ. Пирдоп обл. Софийска, местност „Войково поле”, при съседи: дол, упи ІІ-591, кв. 59а - собственост на наследници на Д.И. Баксанов, полски път на Кметство - с. Буново, който е част от нива с площ от 5.000 /пет/ дка, в местността „Войково поле”/”Войков дол”/ в землището на с.Буново при съседи: Никола Р. Баксанов, Недко Н. Димовски, Глиго Ганчов и Косто Василов (като процесния имот е идентичен с имот с площ от 395 кв. м. , разположен в южната част на имот с идентификатор 07051.69.32 /имотът на ответниците по КККР на с. Буново/ и граничи от запад-с имот с идентификатор 07051.403.651, собственост на наследниците на Д.И. Баксанов,от юг-с имот с идентификатор 07051.403.651 общински път, от изток- с имот с идентификатор 07051.69.30-собственост на наследниците на Никола И. Иванчовски и имот с идентификатор 07051.69.31- собственост на наследниците на Никола Радев Бъксанов по КККР на с. Буново, общ. Мирково,обл. Софийска , съгласно скицата към заключението от 19.12.2019г. на вещото лице /стр.7 от заключението/ по изготвената СТЕ).
ОСЪЖДА З.Т.Б. с ЕГН********** и И.Н.Д. с ЕГН**********, да заплатят солидарно на Д.И.М. с ЕГН**********, Д.Д.М. с ЕГН********** и И.Д.М. с ЕГН********** разноски в общ размер на 4 570,97лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: