Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 14.05.2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, в открито съдебно
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ М.
ДИМИТРИНКА КОСТАДИНОВА – МЛАДЕНОВА
при участието на секретар Ирина Василева, като разгледа докладваното от съдия Луканов въззивно гр. дело № 9503 по описа за 2019г. на Софийски градски съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част
втора, Дял втори, Глава двадесета от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В.М.Х.
срещу съдебното решение с № 87700 от 08.04.2019 г., постановено по гр. дело № 16308
по описа за 2016 година на СРС, ІІІ ГО, 83 състав. Решението се обжалва изцяло.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно. Поддържа се, че съдебното
решение на първата инстанция е постановено при допуснато съществено нарушение
на съдопроизводствените правила, като не са обсъдени всички събрани
доказателства. Твърди се, че неправилно съдът не е обсъдил аргументите, че не е
в интерес на детето да бъде постановен режим на лични отношения, различен от
този на бащата и, че с исковата молба се цели разширяване на вече определения
режим на лични отношения между бащата А.Г. и А.. Излагат се подробни
съображения. Цитира се практика на ВКС. Искането е съдът да отмени обжалваното
решение и постанови друго решение, с което да отхвърли изцяло предявеният от
ищцата иск, като неоснователен. Претендира разноски по представен списък по чл.
80 от ГПК.
В открито съдебно заседание
въззивницата, чрез пълномощника си поддържа въззивната жалба. Не сочи нови
доказателства пред въззивната инстанция. В хода на устните състезания поддържа
становище за постановяване на съдебно решение, с което да се уважи жалбата. В срока по чл. 149, ал. 3 от ГПК въззивницата, чрез
пълномощника си представя писмена защита по съществото на спора.
Въззиваемата страна А.Б.Г. е
представил отговор на въззивната жалба, с който я оспорва изцяло, като
неоснователна. Счита обжалваното решение за правилно, законосъобразно и
мотивирано. В открито съдебно заседание, чрез представителя си по пълномощие,
поддържа отговора на въззивната жалба. Не сочи доказателства. В хода на устните
състезания, чрез пълномощника си поддържа да се отхвърли жалбата. Претендира
разноски в размер от 400 лв.
Въззиваемата страна Е.Х.Г. също е
подала отговор на въззивната жалба, с която оспорва изложеното в нея и моли
първоинстанционното решение да се потвърди. В открито съдебно заседание, чрез
представителя си по пълномощие, пледира да се отхвърли въззивната жалба, а
първоначално допуснатият режим да бъде разширен. Претендира разноски по списък.
Софийският градски съд, в настоящия
си състав, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди
становищата и възраженията на страните, приема за установено следното:
С обжалваното решение № 87700/08.04.2019г.,
постановено по гр. д. № 16308/2016 г. на СРС, ІІІ ГО, 83 състав, на основание
чл. 128, ал. 1 от СК са определени мерки на лични отношения на Е.Х.Г. с детето А.
А. Г., както следва: всяка първа и трета седмица от месеца в неделя от 16.00
часа до 18.00 часа, както и пет дни през лятото по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на майката.
Видно от приетите от
първоинстанционния съд удостоверения за раждане, въззивницата В.М.Х. е майка на
детето А. А. Г., род. на *** г., а възиваемата Е.Х.Г. е майка на бащата на детето.
Баща на детето е въззиваемия А.Б.Г..
Видно от приетото от първата
инстанция, като неоспорено доказателство, заверено копие на решение от 05.02.2015г.,
постановено по гр. дело № 1717/2014г. на СРС, ІІІ ГО, 84 състав, съдът е утвърдил
постигнатото между А.Б.Г. и В.М.Х. споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, като е
предоставил упражняването на родителските права по отношение на малолетната А. А.
Г. на нейната майка В.М.Х., определил е местоживеенето на детето при нейната
майка, както и е определил следния режим на лични отношения между на детето А. А.
Г. и нейния баща А.Б.Г.: бащата ще има право да вижда и взима детето при себе
си всяка първа и трета седмица от месеца от 10:00 часа в съботния ден до 16:00
часа в неделния ден (с преспиване), за 27 (двадесет и седем) дни през летните
месеци, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката, както и за
Коледните празници от 10:00 часа на 24 декември до 24 декември до 20:00 часа на
26 декември във всяка нечетна година и за 3 дни за Великденските празници от
10:00 часа на първия ден на празника до 20:00 часа на третия ден на празника
във всяка четна година. За рождените си дни детето ще бъде при своята майка,
без значение дали този ден съвпада с ден на взимането му от бащата, но ще са
присъствени и за него, т.е. бащата ще има право да го вижда на рождените му
дни.
Задължил е А.Б.Г. да заплаща месечна
издръжка на малолетната А. А. Г., действаща чрез своята майка и законен
представител В.М.Х. в размер на 200,00 (двеста) лева, считано от 05.02.2015 г.,
до настъпване на законови причини за нейното изменение или прекратяване. Решението
е влязло в сила 05.02.2015г., като неподлежащо на обжалване.
Пред въззивната инстанция е
представен социален доклад, изготвен от ДСП-Слатина, чието становище е, че детето
А. А. Г. живее с майка
си, която полага основните грижи за него, като детето има изградена емоционална
връзка с двамата си родители.
Във въззивното производство е представен
и социален доклад от ДСП- Лозенец, изготвен по адрес на въззиваемите. От
последния се установява, че Е.Х.Г. *** в къща, състояща се от кухня, хол, две
стаи, баня и тоалетна, а за детето А. има самостоятелна стая, когато ходи на
гости при баба си. В заключителната част на доклада е препоръчано детето да има
контакт с двамата си родители и с разширените им семейства, като те бъдат
съобразени с възрастовите потребности на малолетната А. и да се осъществяват по
безопасен и сигурен за нея начин.
Във въззивното производство е
прието заключението на съдебно психологична експертиза на вещото лице Р.И.М., което
заключение не е оспорено от страните.
Вещото лице е изследвало емоционалната
привързаност и какво е отношение на детето към Е.Х.Г. – баба по бащина линия; какво
е емоционалното състояние на детето и съществува ли у него желание да се среща
с баба си по бащина линия и какви са причините за това; съществува ли при
детето конфликт на лоялност по отношение на някой от двамата му родители и ако
е налице, към кой от тях и каква е причината за това; изследван е и родителския
капацитет на всеки един от родителите; има ли синдром на родителско отчуждение
при детето и ако е налице такъв - каква е причината и в каква степен е развит,
както и при наличието на такъв синдром как същият се отразява на
взаимоотношенията между детето и неговата баба по бащина линия Е.Х.Г.. Вещото
лице е следвало да предложи подходящ режим на лични отношения на детето с
бабата Е.Х.Г., както и да отговори следва ли този режим да бъде в рамките на
режима на лични контакти на бащата с детето А. Г..
От заключението се установява,
че детето А. познава Е.Г. като своя баба, изразява радост в
нейно присъствие и общува спокойно и с удоволствие с нея. Заявява, че нищо не я
притеснява, когато е с баба си, приятно ѝ е да бъде с нея, иска да я
вижда, би оставала и да преспива при нея. Ориентирана е в семейните роли.
Привързана е по нормален начин към Е.Г. като към своя баба, отношението ѝ
към нея е топло и сърдечно, изразено с думи и поведение детето А. е навършила 8 години, с нормално за възрастта си физическо и психично
развитие. Прави впечатление на спокойно дете, което е свикнало и умее да общува
с нови за нея възрастни, като проявява учтивост и достатъчно търпение. Експертът дава
заключение, че по отношение на баба си по бащина
линия детето заявява желание да се вижда с нея, възприема я като човек, с
когото може да разговаря за различни неща, да правят нещо заедно. В нейно лице
тя вижда човек, който е готов да ѝ обръща внимание, да споделя с нея общи
преживявания, да ѝ разказва неща от своя опит и познания. Освен това баба
ѝ може да я запознае с историята на нейния род по бащина линия - това е
тема, която в следващите възрастови етапи ще бъде много интересна и полезна за
детето. Всичко това е напълно достатъчно като комплекс от причини, за да иска А.
да продължи да поддържа контакт с баба си. Вещото лице дава заключение, че към
момента на изследването при детето А. няма конфликт на лоялност. От документите
по делото и информацията, получена от двамата родители става ясно, че детето се
е срещало многократно с психолози и социални работници във връзка с делата,
водени от родителите ѝ. Поради неизбежното повтаряне на едни и същи
въпроси, и обсъждане на едни и същи теми, детето отговаря кратко, позитивно,
без да проявява склонност да се задълбочава по темите, свързани със семейството
ѝ. Към момента А. проявява лоялност и положително отношение към всички членове
на своето семейство. Дава заключение, че родителският капацитет най-общо се
разглежда като способност на родителите да разбират, разпознават и да отговарят
по достатъчно подходящ начин на потребностите на детето. Всеки човек се учи да
бъде родител в процеса на грижите за детето си, които се променят съобразно
възрастовите етапи. Важно е родителите да умеят да индивидуализират грижите и
възпитателните подходи съобразно индивидуалните потребности и особености на
своето дете. Също така е важно при грешки да разговарят и търсят решение,
вместо да търсят вина у другия. Добрият родителски капацитет при разделени
родители е свързан основно с това да продължат да изпълняват родителската си
роля по отношение на детето си след раздялата и въпреки нея. Когато родителите
не успеят да се справят с това, съществува сериозен риск от прехвърляне на
отчуждението, помежду им върху детето, от включването му в безкрайни съдебни
дела и спорове, при което най-важните потребности на самото дете остават на
заден план. Заключава, че всяко дете просто има нужда от двама родители, дори и
разделени. От споделеното от родителите В.Х. и А.Г. се вижда, че и двамата
обичат детето си, загрижени са за неговото нормално развитие и емоционално
благополучие. И двамата излагат добри възгледи и подходи при възпитанието на
детето. Основните проблеми в родителския капацитет на майката и на бащата са
свързани на първо място с нарушената до липсваща комуникация между тях относно
детето, неговите потребности, навици, учебна дейност, извънкласни занимания и
др. По този начин детето А. е натоварена да информира всеки от родителите си, а
това не е нейна функция. На второ място израз на слаб родителски капацитет е и
непрестанното водене на съдебни дела по всякакъв повод, като по този начин
отношенията между родителите се изострят още повече, всеки иска да докаже, че
той е прав, и най-лошото е, че детето е въвлечено в този процес. А. вече е била
включена в няколко съдебно-психологични експертизи и консултации, което само по
себе си е натоварващо за всяко дете, а в случая с нея и напълно излишно. Детето
обича двамата си родители, приема факта на тяхната раздяла и би била щастлива,
ако може да общува свободно, без ограничения с всеки от тях. Ето защо
препоръчвам В.Х. и А.Г. да предприемат необходимите постъпки за ползване на
социална услуга, насочена към психологическа подкрепа и повишаване на
родителския им капацитет като разделени родители. В заключението е отразено, че
и двамата родители твърдят на различни места, че другият родител е правил или
прави опити за отчуждаване на детето, но въпреки това към момента няма формиран синдром на родителско
отчуждение при детето. А. показва еднаква привързаност към двамата си
родители, без да проявява предпочитания и без да е склонна да прави сравнение
между тях. Съществува обаче значително отчуждение между самите родители, което
граничи с враждебност, и което неизбежно в даден момент ще се отрази върху
тяхното дете. Това отчуждение между родителите се отразява и върху
взаимоотношенията между детето и неговата баба в смисъл, че от страна на
майката тези взаимоотношения не се толерират, времето за тях е крайно
ограничено и недостатъчно.
Вещото лице
дава заключение, че са налице всички предпоставки Е.Г. да получи режим на лични
отношения със своята внучка А.. Предвид това, че бащата към момента има
стандартен, а не разширен режим на лични отношения с дъщеря си, уместно е
времето за контакти на Е.Г. с А. да бъде отделно от режима на бащата.
Първоначално поисканият режим в исковата ѝ молба от 2016г. е неприложим
дотолкова, че действително не остават свободни почивни дни за майката и детето.
Вещото лице приема за удачно да се предложи към основния режим на лични отношения
на бащата да се добавят повече часове, които биха могли да се ползват от
бабата: напр. всяка първа и трета седмица от месеца в петък след края на
учебните занятия на детето до събота в 10 часа и в неделя от 16 до 18 часа.
Определените 5 дни през лятото в обжалваното решение са добър вариант, който би
дал възможност на Е.Г. да бъде с внучката си няколко поредни дни. Освен този
режим предлага и всяка нечетна година за новогодишните празници от 10 часа на
31.12. до 19 часа на последния почивен ден за Нова година. Сочи, че такова е и желанието
на А..
Съдът изцяло кредитира
заключението на вещото лице, като обективно, безпристрастно дадено и неоспорено
от страните (лист 103-109 от делото).
Други относими към спора
доказателства не са представени във въззивното производство.
Софийски градски съд, в настоящия си състав, като
обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1
от ГПК, от страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу
подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим
съдебен акт. Дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена по
сметка на СГС. По изложените съображения съдът приема, че въззивната жалба е
редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.
Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно, тъй
като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират
условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна
власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното
съдържание. Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните
предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а
съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради
което няма произнасяне в повече от поисканото.
Въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични
отношения с бабата се определят, ако това
е в интерес на детето. Интересът на детето изисква да бъдат преценени
всички обстоятелства, имащи отношение към възможността за правилното му
отглеждане и възпитание, за създаване на трудови навици и изграждането му като
съзнателна личност. Семейният кодекс не съдържа легално определение на
понятието „интерес на детето“, но от тълкуването на разпоредбите на чл. 59, ал. 4 от СК, вр. чл. 124, чл. 125 и др. от СК се налага извод, че
интересът на детето се свежда до това то да се отглежда и възпитава по начин,
който му осигурява нормално физическо, умствено, интелектуално, нравствено и
социално развитие, който му създава условия за съобразено с нуждите и
наклонностите му образование и възпитание, който го подготвя за живота като
отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно упражняване и
опазване на личните му и имуществени права и интереси и му обезпечава нормално
участие в гражданския оборот. Според т. 3 от ППВС № 1/08.04.1974 г., което е приложимо и
при действащия СК, под „интереси на децата“ се разбират всестранните интереси
на децата по тяхното отглеждане и възпитание - формиране на трудови навици и
дисциплина, подготовка за общественополезен труд и изобщо изграждането на
детето като съзнателен гражданин. Определянето на мерки за лични отношения на бабата
с детето, съобразно чл. 128, ал. 1 от СК, е обусловено от
конкретната преценка за интереса на детето (в същия смисъл е и съдебната
практика на ВКС – напр. решение № 249 от 06.01.2020 г. по гр. д. № 351/2019 г.
на ВКС, IV г. о., ГК; решение № 92 от 27.03.2019 г. по гр. д. № 4353/2018 г. на
ВКС, IV г. о., ГК и др.). Интересът на детето подлежи на преценка за всеки
конкретен случай, тъй като е интерес на отделната личност, която се променя с
времето. Съдът следва да съобрази интереса на детето А., което е на възраст, навършени 8 години към датата на въззивното
съдебно решение. Съгласно § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето,
преценката за най-добър интерес на детето се основава на желанията и чувствата
му, физическите, психически и емоционални потребности, възрастта, пола, миналото
и други негови характеристики, опасността или вредата, която му е причинена или
има опасност да бъде причинена, както и всички други обстоятелства, имащи
отношение към детето. Мерките за лични отношения на бабата с детето следва да
се определят при съвкупната преценка на посочените обстоятелства. Интересът на
всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като контактува с родителите си
и с роднините от майчина и бащина страна. По този начин детето получава
възпитание, подкрепа, придобива опит за различни житейски ситуации.
Отчуждението от близките, включително от бабата от бащина страна не е в интерес
на детето, освен когато тя вреди на развитието и възпитанието му. Съдът приема,
че всяка баба е мотивирана да полага грижи за отглеждане и възпитание на внучето
си и то в негов най-добър интерес. В съдебната практика (напр. решение № 140 от 10.07.2015 г. по гр. д. № 3356/2014 г.
на ВКС, ІV г. о.) понятието „интерес на детето“ се определя като осигурена
възможност то да расте, да се отглежда и възпитава в сигурна и спокойна среда, заобиколено
от близки хора, по начин, който му осигурява нормално физическо, умствено,
интелектуално, нравствено и социално развитие, който му създава условия за
съобразено с нуждите и наклонностите му възпитание, който го подготвя за живота
като отговорна и самостоятелна личност, който му осигурява адекватно
упражняване и опазване на личните му и имуществени права и интереси. Прието е,
че при определяне на конкретен режим на лични отношения на дете с баба следва
да се вземат предвид възрастта на детето,
нивото на физическото и емоционално
развитие на същото, отношението му към бабата, качествата да го отглежда и
възпитава, влиянието, което може да оказва за развитието на неговата личност.
При определяне на конкретен режим на лични отношения на детето А. с бабата по
бащина линия следва да се съобрази необходимостта детето да посещава съответното
учебно заведение (ученичка във втори клас),
да се отчете обстоятелството, че двамата му родител живеят разделени, работят,
и че на всеки от тях е необходимо време за ежедневни контакти с детето. Но също
следва да се съобрази и създадената неблагоприятна среда в отношенията между родителите
на детето, които обуславят и влошени отношения на въззивницата с бабата по
бащина линия след раздялата на родителите на детето. Конкретният режим по чл. 128, ал. 1 от СК следва да се съобрази
с установения режим на детето на обучение, почивка, включително и на общуването
с родителя, който не упражнява родителските права, както и на емоционалните
потребности на детето навършило осем години, живеещо с майка си. Едно от
обстоятелствата, които следва да се вземат предвид при определяне на подходящ
режим на лични отношения е и постоянното местоживеене на детето, съответно на бабата
по бащина линия. Когато постоянното местоживеене на детето е различно от
постоянното местоживеене на бабата и това налага пътуване, личните им контакти
могат да бъдат осъществявани в почивните дни от седмицата и/или в друг период
от годината, в свободно за детето и бабата време. Цитираната съдебна практика
напълно се споделя и от настоящия съдебен състав.
В настоящия случай съдът приема, че е в интерес на
детето А. А. Г. да поддържа лични отношения със своята баба по бащина линия. Съдът
приема, че бабата по бащина линия притежава лични качества и има възможности да
полага адекватни грижи за детето – по отношение на непосредственото му
обгрижване и в емоционален аспект, както и че има необходимите жилищни условия.
Бабата по бащина линия е мотивирана да полага всестранни грижи за отглеждането
и възпитанието на внучката си А., което се установява от заключението на вещото
лице. Същевременно се установи, че детето има изградена емоционална
привързаност към въззивницата (видно от отговора на въпрос № 6 от заключението
на вещото лице). Действително, за качеството на контактите бабата по бащина
линия не следва да проявява пред детето негативното си отношение към неговата майка,
но също така е важно личните отношения,
определени от първостепенния съд, да започнат реално да се осъществяват. В
определения от първостепенния съд режим на лични отношения на бабата с детето е
съобразено, че детето и бабата имат постоянното местоживеене ***, а за детето е
осигурена самостоятелна стая в жилището на баба ѝ.
По изложените съображения настоящият съдебен състав
приема за изцяло неоснователни доводите на въззивницата, че обжалваното решение
е неправилно, както и че не е в интерес на детето. Не може да се приеме за
основателно и съответстващо на събраните по делото доказателства твърдяното от
въззивницата, че обжалваното решение е с цел да се търси единствено
разширяването на определения режим на лични отношения на бащата с детето. Нормата
на чл. 128, ал. 1 от СК дава самостоятелно право на бабата да поиска от
районния съд по настоящия адрес на детето да определи мерки за лични отношения
с него, ако това е в интерес на детето. Не се установи обжалваното решение да е
постановено в нарушение на процесуалните правила.
С оглед разпоредбата на чл. 271, ал. 1, изр. 2 от ГПК
и липсата на въззивна жалба от въззиваемите - бабата и бащата на детето, съдът
в случая не може да постанови срещите на бабата с детето да бъдат разширени по
начина, изложен в заключението на вещото лице.
Така мотивиран въззивният съд счита, че
първоинстанционното решение е правилно – първостепенният съд е определил
подходящ режим на лични отношения на Е.Х.Г. с внучката ѝ А. А. Г.,
отчитайки всички обстоятелства от значение за случая, вкл. е определил режим,
несъвпадащ с този на бащата А.Б.Г., който е изцяло в интерес на детето (с оглед
приетото в заключението на вещото лице).
Въззивният съд не установи да е допуснато нарушение на императивна
материалноправна норма при постановяване на обжалваното първоинстанционно
решение и поради съвпадане на приетите от двете инстанции правни изводи,
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, следва да бъде
потвърдено.
По разноските съдът приема следното:
Производството по делото е по спорна съдебна администрация, приложима
при спор относно режим на лични отношения, предпоставен от невъзможност да се
постигне споразумение. Решението на съда е за защита по най-добрия начин
интересите на малолетното дете, ползва всички страни в процеса и всяка страна
следва да понесе разноските, които е направила във въззивното производство. В
изложения смисъл и с оглед характера на въззивното производство, страните нямат
право на разноски и съдът оставя без уважение искането им, като неоснователни.
Така мотивиран, Софийски
градски съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА съдебно
решение № 87700 от 08.04.2019г., постановено по гр. дело № 16308/2016г., по
описа на Софийски районен съд, III ГО, 83 състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ
искането на В.М.Х., А.Б.Г. и Е.Х.Г. за присъждане на разноски за въззивното
производство по въззивно гр. дело № 9503/2019г. по описа на Софийски градски
съд, Гражданско отделение, ІІІ въззивен брачен състав, като неоснователно.
Решението може да се
обжалва пред Върховния касационен съд на Република България с касационна жалба,
в едномесечен срок от връчване препис на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.