Р Е Ш Е Н И Е
№ 28
гр. Перник, 23.04.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЕРНИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, Гражданска колегия, в публично заседание на 26.02.2020
г., в състав:
Съдия:
Кристиан Петров
при секретаря Ива Цветкова, като разгледа търг. д. № 00003 по описа за 2019
г., за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са искове от Б.С. и Е.Д. срещу ЗАД „ОЗК –
Застраховане“ АД, гр. София за заплащане: 1) на осн. 432, ал. 1, във вр. чл.
493, ал.1, т.1 от КЗ сумата по 200 000 лв. на всеки един от ищците -
обезщетение за претърпените неимуществени вреди /болки, страдания,
скръб и безпомощност/, вследствие смъртта на сина им М.Б. Б., починал на *** от
пътно-транспортно произшествие, настъпило на 24.06.2018 г., около 19,35 часа в
гр. Радомир, на ул. *** срещу дом № **, предизвикано от Д.Г. при управление на
МПС марка “Мерцедес”, модел „818 Атего“, с рег. № ***, чиято "Гражданска
отговорност" на автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със
законната лихва върху тези суми, считано от 21.09.2018 г. - датата на завеждане
на доброволната претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на
обезщетенията; 2) на осн. 432, ал. 1, във вр. чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ сумата
по 461,51 лв. на всеки един от ищците - имуществени вреди за направени разходи
във връзка с последиците от увреждането и лечението на М.Б. Б. докато е бил
жив, ведно със законната лихва върху тези суми, считано от 21.09.2018 г. -
датата на завеждане на доброволната претенция пред застрахователя, до
окончателното плащане на обезщетенията.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК ответникът оспорва причините
и обстоятелствата за настъпване на събитието, които да кореспондират с
посочения от ищеца механизъм; ПТП да е предизвикано от виновно поведение на
водача на процесното моторно превозно средство Д.Т.Г., като в тази връзка
оспорва представения по делото констативен протокол за ПТП с пострадали лица №
9 в частта относно „обстоятелства и причини за ПТП“. Релевира твърдение, че не
е бил причинен деликт, тъй като вина за настъпилото ПТП има изцяло водача на
велосипеда – М.Б.Б., който е навлязъл внезапно на пътното платно,
непосредствено пред т.а. „Мерцедес Атего“. Велосипедистът не се е огледал и не
се съобразил със скоростта на приближаващия т.а. „Мерцедес Атего“. Твърди, че
ПТП е настъпило следствие на неправомерното поведение на велосипедиста, който е
имал възможност да забележи приближаващия автомобил, но нищо не е предприел.
При условията на евентуалност, ответникът заявява, че вредоносният резултат бил
съпричинен от велосипедиста М. Б., защото като водач на велосипед е нарушил
правилото за движение на чл. 50, ал. 1 от ЗДвП, като не е пропуснал движещия се
по пътя с предимство товарен автомобил. Евентуално: е нарушил чл. 80 от ЗДвП,
според която водачът на велосипед е длъжен да се движи възможно най-близо до
дясната граница на платното за движение - основание за намаляване на
обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2
от ЗЗД. В тази връзка се твърди и висока степен на съпричиняване от
страна на ищците, които в нарушение на чл.48 ЗЗД не са упражнили достатъчен
родителски контрол върху сина си М. Б. и са му позволили да управлява
велосипеда си в градска среда. Неосъщественият родителски контрол от страна на
ищците пряко е допринесъл за настъпване на вредоносното събитие, респ. на
неговия резултат. Оспорва претенцията за неимуществени вреди по размер, като
намира същия за завишен с оглед принципа на справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД.
Оспорва претенцията за имуществени вреди, тъй като
претендиранте разходи от общо 923,02 лв. не са част от наследствената маса и не
са наследени от ищците, обосновано с чл. 55, ал. 2 ЗЗД, според който не може да
иска връщане онзи, който съзнателно е изпълнил едни свой нравствен дълг. Счита,
че е недопустимо ищците да претендират изплащане на обезщетение за разходи за
лечение, които са направили за своето дете, изпълнявайки свой нравствен дълг.
Оспорва дължимостта на законна лихва върху застрахователното обезщетение,
поради неоснователност на главния иск.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищците оспорват
възражението за наличие на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалото дете при настъпване на процесното ПТП, тъй като по никакъв начин
не е нарушило правилата за движение по пътищата и не станало причина за
настъпване на удара. Оспорват възражението за прекомерност на претендираното
обезщетение за неимуществени вреди, което е справедливо и напълно отговаря на
обстоятелствата по случая, на константната съдебна практика и икономическите
условия на живот в страната.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът поддържа доводите и възраженията си в първоначалния отговор.
Пернишкият окръжен съд, след като
прецени доказателствата по делото и доводите на страните, приема от фактическа
и правна страна следното:
Ответникът не оспорва и се установява наличието на
валидно застрахователно правоотношение по застраховка "Гражданска
отговорност" за т.а. „Мерцедес Атего“ с рег. № ***, както и че за периода
на действие на застраховката
е възникнало ПТП между т.а.
„Мерцедес Атего“ с рег. № ***,
управляван от Д.Г., и управлявания от М.Б. Б. велосипед. Съгласно удостоверение
за наследници изх. № *** ищците са баща и майка на М.Б. Б., роден на ***г.,
поч. на ***. С молба вх. № 99-4810/21.09.2018г. от ищците до ответното
дружество е поискано определяне и плащане на застрахователно обезщетение за
претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди по реда на КЗ, по която в
предвидения в КЗ срок и към настоящия момент от ответното дружество не е определено
и/или заплатено обезщетение.
Установено е от събраните по настоящото дело доказателства (констативен протокол № 9/24.06.2018 г., протокол за оглед на местопроизшествие от 24.06.2018 г. по ДП № 159/2018 г. на РУ Радомир, пр. пр. № 3184/2019 г. на ОП-Перник, заключението на съдебно – автотехническата експертиза /САТЕ/, заключението на съдебномедицинската експертиза - СМЕ), че на 24.06.2018 г., около 19,35 ч. в
гр. Радомир по ул. *** срещу частен дом
№ ** е настъпило ПТП между т.а.
„Мерцедес Атего“ с рег. № ***,
управляван от Д.Г., и управлявания от М.Б. Б. велосипед – на участък от път с едрозърнест
асфалт без дупки и неравности при облачно време и дневна светлина. Платното за
движение е двупосочно с две ленти, като една е за посока към гр. Кюстендил
/посоката на движение на МПС/, разделена от ляво с двойна линия /лява
непрекъсната и дясна прекъсната/ от лентата за движение в обратна посока. По делото е безспорно, че ПТП е реализирано в
рамките на населено място – гр. Радомир.
За установяване на конкретния механизъм на ПТП,
съдебно – автотехническата експертиза /САТЕ/ сочи, че велосипедистът
се движи в гр. Радомир по ул. *** в дясната част на платното за движение с
посока към гр. Кюстендил и скорост от 10 км/ч. и след него в същата посока и
скорост от 68 км/ч. се движи т.а. „Мерцедес“ (при максимално допустима 50 км/ч). Водачът на т.а. забелязва велосипедиста
и предприема намаляване на скоростта до 59 км/ч. и отклонява МПС наляво с цел
изпреварване на велосипеда. Срещу частен
дом № ** велосипедистът предприема маневра завой наляво и попада в коридора на
движение на т.а. със скорост 59 км/ч., като в този момент разстоянието
между т.а.
в момента на започване на маневрата ляв завой и велосипедиста е 31,78 метра. Водачът
на т.а. предприема екстремно спиране до скорост от 38 км/ч., но следва удар
между предната, повече дясна част на т.а. и страничната лява част на косо
разположения велосипедист. Товарният автомобил спира на установеното от
огледа място, а велосипедът и велосипедистът са отхвърлени напред и падат върху
настилката. Според
вещото лице, ако водачът на т.а. „Мерцедес“
е задействал своевременно спирачната система на аварийно спиране е щял да
пропусне завиващия велосипедист, като същият излезе от коридора на движение на
т.а. без да настъпи удар дори и със скорост от 59 км/ч. Този извод важи с още
по-голяма сила при условие, че водачът на т.а. по време на аварийното спиране
запази траектория на движение по средата на дясната лента. При условие, че
водачът на МПС е избрал скорост на движение от 50 км/ч, то опасната му зона при
приетите условия е 24 метра – това разстояние по-малко от разстоянието на
виждане, а именно 31,78 метра и ПТП би било предотвратимо чрез аварийно спиране
преди мястото на удара (ако водачът се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч е
могъл да спре на 7,78 метра преди мястото на удара).
В
резултат на удара между товарния автомобил и велосипедиста, последният е
получил телесни увреждания, описани от съдебно-медицинска експертиза /СМЕ/.
Описват се следните травматични увреждания, стоящи в пряка - причинно
следствена връзка с ПТП от 24.06.2018г.: тежка
черепно мозъчна травма, изразяваща се в оток и кръвонасядане в дясна слепоочна
област на главата; кръвонасядане на меката черепна обвивка в дясната
горно-тилна област и други травми, увредили жизненоважен орган, какъвто е
главният мозък и неговите структури, в резултат на които и въпреки положените
медицински грижи и оказана високоспециализирана неврохирургична намеса е
настъпил смъртен резултат на 13.09.2018г.
Въз
основа на така установения механизъм на настъпване на произшествието, съдът
намира за доказано противоправно поведение на водача на застрахования товарен автомобил, управляван от Д.Г.. При
управление на МПС, водачът е длъжен да се движи със скорост, която му позволява
да спре в зоната на видимост пред него, независимо дали е разрешена за този
участък от пътя, като при приближаване към място, където на пътя или в близост
до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен да намали
скоростта, а при необходимост - и да спре. В случая, водачът на товарния
автомобил е нарушил правилата за безопасно движение - чл. 20, ал. 1
и ал. 2 ЗДвП,
за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие. Такъв водач
/на ППС/ е длъжен да бъде внимателен и предпазлив "особено към децата"
/чл. 20, ал. 2 и чл. 117 от ЗДвП/. Нещо повече, в случая водачът на товарния
автомобил го е управлявал с висока и надвишаваща разрешената за пътния участък
скорост-68 км./ч. при ограничение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП от 50км./ч. в населено
място и поради несъобразяване с конкретните пътни условия загубил контрол и
станал причина за реализирането на ПТП, поради което е виновен изцяло за
пътнотранспортното произшествие с последица причиняване смъртта на
велосипедиста. Доколкото деликтът е причинен от лице, застраховало гражданската
си отговорност при ответника, прекият иск против застрахователя е доказан по
основание.
По
претенцията за неимуществени вреди:
При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази, че претърпените болки и страдания от загубата на близък са изключително
интензивни, както на емоционално ниво, така и от гледна точка на очакванията за
духовна, материална подкрепа, грижи и внимание. В конкретния случай са налице обстоятелства, които значително завишават
интензитета на претърпените от ищците вреди, а именно
фактът, че загубата на дете е тежко и непреодолимо емоционално изживяване за родителите, с трайно и неотменимо проявление във времето. Категорично установено е, че в семейството на
починалия – на почти ** години, между него и неговите
родители е била създадена силна, искрена, сърдечна връзка между родител и дете.
Като родители ищците са вложили цялото си старание и възможности да възпитат и
отгледат детето си в духа на непреходните семейни ценности на любов,
съпричастност, отговорност. Смъртта на сина им е необратима загуба за тях,
съпътствана с ежедневна мъка и коренна промяна на живота. Освен посочените по-горе морални измерения на болката на ищците, съдът отчита и конкретните обществено-икономически условия в страната към
настъпването на катастрофата -застрахователното
събитие, намерили стойностен израз и в актуалните към момента на настъпване на събитието лимити на
застрахователно покритие по задължителната застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, които дори и да нямат
самостоятелно значение по отношение на принципа на справедливост, следва да
бъдат съобразени от съда заедно с всички установени по делото обстоятелства. Отчитайки
всички тези обстоятелства и разпоредбите на чл. 51, ал. 1 и чл. 52 ЗЗД, съдът
приема, че за претърпените от ищците неимуществените
вреди от смъртта на сина им следва
да бъде определено обезщетение в размер на по 200 000 лв. за всеки един от тях.
По
претенцията за имуществени вреди:
От
представените медицински документи, 46 бр. фактури и фискални бонове към тях се
установява заплащането от страна на починалия М.Б. Б. разходи за лечение, медицински услуги, изследвания,
медикаменти и други медицински изделия общо в размер на 923,02 лева, които са
били необходими и използвани за лечението на получените от процесното ПТП
травматични увреждания докато М.Б. Б.
е бил жив. Въпросните документи са издадени след злополуката и съдържат
информация за вида и размера на разноските за лечението на М.Б. Б., поради което следва извод, че са свързани с
настъпилите вследствие на ПТП увреждания, включително това се установява и от
съдебно медицинската експертиза, според която посочените разходи общо в размер
на 923,02 лева, отразени в приложените по делото фактури са във връзка с
лечението на пострадалия и личната му хигиена по време на престоя му му в
лечебното заведение. Нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД /"изпълнение на нравствен дълг"/, на която се позовава
ответникът-застраховател, въобще няма отношение в случая, тъй като всичките
претендирани разходи като имуществени вреди са направени от името и за сметка
на пострадалия М.Б. Б. докато е
бил жив, така че това са претърпени за него имуществени вреди, които след
неговата смърт са наследени от неговите родители-ищците на осн. чл. 6 ЗН – по
равно или по 461,51 лв. за всеки един
от ищците. Дори и претендираните разходи да бяха извършени лично и за
сметка на родителите, то възражението по чл. 55, ал. 2 ЗЗД също би било
неоснователно, защото нравственият ангажимент на родителите по организиране и
поемане на лечението на детето им не освобождава застрахователя да обезщети
разноските за същите като пряка и непосредствена последица от настъпилото
застрахователно събитие, тъй като не става въпрос за претенция за връщане на
"даденото" от лицата, които са го получили евентуално без основание
/лечебни заведения и др./, а за претенция към трето лице-застраховател. В
заключение нормата на чл. 55, ал. 2 ЗЗД не въвежда право на отказ от изпълнение
на задължение по застрахователния договор за обезщетяване на настъпилите вреди
от пътно-транспортното произшествие в хипотезите на чл. 493, ал.1 от КЗ. Предвид изложеното искът за имуществени
вреди е доказан за пълния предявен размер от общо 923,02 лева или по 461,51 лв. за всеки един от ищците,
след като разноските са пряка и непосредствена последица на противоправното
деяние на делинквента, отговорността на който е застрахована при ответника и
възникналите имуществени вреди.
Относно
възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД:
Принос за настъпване на увреждането ще е налице, когато пострадалото лице
със свое противоправно поведение е създало предпоставки за настъпване на
вредите, или е допринесло за механизма на увреждането, като тежестта за
установяване на тези обстоятелства е върху страната, която твърди, че е налице
съпричиняване – в случая от
застрахователя.
От
изложения механизъм на произшествието, не е установено М.Б. Б. да е нарушил задълженията си на водач на велосипеда по чл. 50, ал. 1
от ЗДвП, която разписва, че на кръстовище, на което
единият от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътните
превозни средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни
средства, които се движат с предимство, тъй като в случая както се вижда от констативен протокол № 9/24.06.2018 г.,
протокол за оглед на местопроизшествие от 24.06.2018 г. по ДП, а се
потвърждава и в заключението на САТЕ,
че при движението на двамата
участници в ПТП, велосипедът е бил дясностоящ, съобразно посоката и движението
му спрямо посоката на движение на товарния автомобил и след него в същата посока се движи т.а. „Мерцедес“, като
въобще процесното ПТП не е настъпило на участък от пътя, който е кръстовище.
Не е установено М.Б. Б. да е нарушил и задълженията
си на водач на велосипеда по чл. 80, т. 2
от ЗДвП, според който водачът на велосипед е длъжен да се движи
възможно най-близо до дясната граница на платното за движение, тъй като от
изложения механизъм на произшествието, се установява, че велосипедистът се
движи в дясната част на платното за движение и скорост от 10 км/ч. и след него
в същата посока и скорост от 68 км/ч. се движи т.а. „Мерцедес“.
В
заключението САТЕ пояснява, че
велосипедистът към момента на удара се е движил със скорост 10 км/ч. Не може да
бъде споделено становището на ответника, че опасността за движението е
възникнала от момента на навлизане на детето велосипедист - в лявата пътна
лента. Наличието на дете велосипедист на пътя е видима и реална опасност за
движението, с която водачът е длъжен да се съобрази и е следвало да изостри в
максимална степен вниманието на водача на МПС и да съобрази реалната опасност.
Това задължение е имал според разпоредбата на чл. 20, ал. 1
и ал. 2 ЗДвП
и чл. 117 от ЗДвП, съгласно които при приближаване към място, където на пътя или
в близост до него се намират деца, водачът на пътно превозно средство е длъжен
да намали скоростта, а при необходимост - и да спре. Поради наличието на дете,
опасността за движението е възникнала още от момента, в който водачът го е
възприел. Оттогава за водача на МПС се поражда задължението по чл. 117 ЗДП. Не
се събраха доказателства за специфично и изненадващо за водача поведение на велосипедиста
М.Б. Б. /ненавършил **г./ и
велосипедистът да се е движил в нарушение на някое от правилата по чл. 81, т. 1-5 ЗДвП.,
така че да се превърне сам в опасност за движението. Ако водачът се бе
съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението (дете на велосипед на пътя), той би
намалил скоростта си, а при необходимост - и да спре. Според САТЕ „ако водачът на т.а. „Мерцедес“ е задействал
своевременно спирачната система на аварийно спиране е щял да пропусне завиващия
велосипедист, като същият излезе от коридора на движение на т.а. без да настъпи
удар дори и със скорост от 59 км/ч. Този извод важи с още по-голяма сила при
условие, че водачът на т.а. по време на аварийното спиране запази траектория на
движение по средата на дясната лента. При условие, че водачът на МПС е избрал
скорост на движение от 50 км/ч, то опасната му зона при приетите условия е 24
метра – това разстояние по-малко от разстоянието на виждане, а именно 31,78
метра и ПТП би било предотвратимо чрез аварийно спиране преди мястото на удара (ако
водачът се е движел с разрешената скорост от 50 км/ч е
могъл да спре на 7,78 метра преди мястото на удара).“ Вместо
това предписано от закона отговорно поведение обаче, водачът е извършил
въпросната маневра по един несъобразен с характера и интензивността на
движението и с конкретните условия на видимост условията начин. Това налага
извод, че ирелевантно за настъпване на процесното ПТП е това дали непълнолетният
велосипедист /**г./ е предприел
маневра завой наляво и попада в коридора на движение на т.а., щом като водачът
на последния не е изпълнил нито едно от вменените му задължения като водач,
както те бяха изброени по-горе. Предвид това абсолютно недопустимо в процесния
случай е несъществуващият каузален принос на детето да се преценява в някаква
степен с този на водача за настъпване на ПТП. Безпредметна в тази връзка е и
преценката за необходимото време за реакция на такъв водач. Затова и съдът намира, че действието на велосипедиста не може да се отчита като самостоятелен причинен фактор за пораждането на
самото ПТП, докато несъмнено именно поведението на водача на застрахования
автомобил е поставило началото на опасността и без него предприемането от
велосипедиста на маневра завой наляво е можело
да завърши без сблъсък. Ако водачът се
бе съобразил с възникналата и възприета от него опасност за движението (дете на
пътя), той би намалил скоростта си до стойност, безопасна за преминаване покрай
деца. В случая, такава е скоростта 50
км/ч, при която удар не би настъпил. В заключение, водачът на
автомобила се явява единствен причинител на този деликт, тъй като изцяло във
възможностите му е било да предотврати удара на велосипедиста, ако не бе
игнорирал основното си задължение по чл. 20, ал. 1, ал. 2, чл. 21, ал. 1
ЗДвП и чл. 117 от ЗДвП. Попадането на детето в опасната зона не води до
противоправност на действията или бездействията на пострадалия, тъй като
опасността за движението не е възникнала от този момент, а значително по-рано:
от момента, в който водачът е възприел, че на пътя има дете на велосипед.
При тези обективни данни, съдът приема, че в
причинно-следствената верига не следва да се включва поведение на самия
пострадал-велосипедист. Възражението за съпричиняване е
неоснователно.
По претенцията
за лихви:
На
осн.чл.493, ал.1, т.5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото
лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията от увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл.496, ал.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за не/имуществени
вреди за собствената си забава. В случая ищците са сезирали ответника-застраховател
с искане за заплащане на обезщетение на 21.09.2018 г. и като взе предвид, че в срока
по чл. 496, ал.
1 КЗ липсва произнасяне и/или плащане на обезщетение от застрахователя,
съдът намира, че лихвата за забава върху уважения размер на обезщетението за
неимуществени и имуществени вреди се дължи считано от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане на сумата, за който период е предявена претенцията за
лихви /в този смисъл Решение № 128 от 04.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., І т. о., ТК/. Ето защо за периода от 21.09.2018 г. до
окончателното изплащане на обезщетението за претърпените не/имуществени вреди, претенцията
за заплащане на обезщетение за забава е основателна.
По
разноските
Ищците
не претендират и не доказват направени разноски (ищците са освободени от
внасянето на такси и разноски на осн. чл. 83, ал. 2 ГПК, а в представения
договор за правна защита е посочено, че е оказана безплатно адвокатска помощ –
чл. 38, ал. 1 ЗА), поради което такива не им се дължат.
При
направено искане, на осн. чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатът на ищците има право на
възнаграждение, което съдът определя на 9548,16 лв., съгласно чл. 7, ал. 2, т. 5
от НАРЕДБА № 1/2004 г., което с оглед изхода от спора му се дължи от ответника изцяло.
С оглед
изхода от спора, на ответника не се дължат разноски.
Ответникът
трябва да бъде осъден по правилата на чл. 78, ал.6 ГПК да заплати дължимите
държавни такси в размер общо на 16036,92 лв. (4% върху уважения размер на исковете),
както и възстановяването на разноските, платени от бюджета на съда в общ размер
на 421,60 лв. – възнаграждения на вещи лица.
Мотивиран от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на Б.Б.С., ЕГН **********
и Е.М.Д., ЕГН ********** – и двамата със съдебен адрес: *** /чрез адв. Г.Й. от
САК/, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от по 200 000 лв. за всеки от ищците –застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени
вреди /болки,
страдания, скръб и безпомощност/ от смъртта на сина им М.Б.
Б., ЕГН **********, починал на *** от пътно-транспортно произшествие, настъпило
на 24.06.2018 г., около 19,35 часа в гр. Радомир, на ул. *** срещу дом № **,
предизвикано от Д.Т.Г., ЕГН ********** при управление на МПС марка “Мерцедес”,
модел „818 Атего“, с рег. № ***, чиято "Гражданска отговорност" на
автомобилистите е застрахована при ответника, ведно със законната лихва върху
тези суми, считано от 21.09.2018 г. - датата на завеждане на доброволната
претенция пред застрахователя, до окончателното плащане на обезщетенията, на
осн.чл.493, ал.1, т.5 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на Б.Б.С., ЕГН **********
и Е.М.Д., ЕГН ********** – и двамата със съдебен адрес: *** /чрез адв. Г.Й. от
САК/, на осн. чл. 432, ал. 1, вр. чл. 493, ал. 1, т. 1 от КЗ сумата от по 461,51 лв. за всеки от ищците -
застрахователно обезщетение за претърпените имуществени вреди за направени разходи за медицински услуги,
изследвания, медикаменти и други медицински изделия във връзка с последиците от
увреждането и лечението на М.Б. Б. докато е бил жив, настъпили от причинените му увреждания в резултат от
посоченото пътнотранспортно произшествие, ведно
със законната лихва върху тези суми, считано от 21.09.2018 г. - датата на
завеждане на доброволната претенция пред застрахователя, до окончателното
плащане на обезщетенията, на осн.чл.493, ал.1, т.5 от КЗ.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на адв. Г.Й. ***, сумата
9548,16 лева – адв.
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ на ищците по производството.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК – Застраховане“
АД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК по сметка на Окръжен съд – Перник сумата 16036,92 лв. – държавна такса върху уважената част на исковете,
както и сумата 421,60 лв. –
разноски за производството, платени от бюджета на съда.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от връчването на
страните.
Съдия: