№ 124
гр. гр. Добрич, 14.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Г. М. Павлов
при участието на секретаря Нели Ил. Бъчварова
като разгледа докладваното от Г. М. Павлов Търговско дело №
20223200900026 по описа за 2022 година
Търговско дело № 26/2022 г. по описа на Окръжен съд – Добрич е образувано
по искова молба вх. рег. № 1010/22.02.2022 г., с дата на пощенското клеймо
21.02.2022 г., подадена от И. Й. Т. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр.
Добрич, ул. „***“ № 9, вх. Г, ет. 1, ап. 1 и Г. Й. Н. ЕГН ********** с наст. и
пост. адрес гр. Добрич, ЖК „***“ бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 24, с която срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр. София, бул. „***“
№ 87, ЕИК ***, при условията на субективно и обективно съединяване са
предявени следните искове:
иск от И. Й. Т. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ул.
„***“ № 9, вх. Г, ет. 1, ап. 1 за сумата от 120 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-
транспортно произшествие на 07.05.2020 г. от водач на товарен автомобил
„ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
ведно с лихва за забава, ведно с лихва за забава, считано от 21.02.2021 г. (
датата на предявяване на иска ) до окончателното изплащане на
задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45
във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск от И. Й. Т. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ул.
1
„***“ № 9, вх. Г, ет. 1, ап. 1 за сумата от 19 600.00 лв., представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за
времето на забавата ( 14.07.2020 – 21.02.2022 ), определено по размер от
законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
иск от Г. Й. Н. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК
„***“ бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 24, за сумата от 120 000.00 лв., представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, виновно причинени при пътно-
транспортно произшествие на 07.05.2020 г. от водач на товарен автомобил
„ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“ с рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска
отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД,
ведно с лихва за забава, ведно с лихва за забава, считано от 21.02.2021 г. (
датата на предявяване на иска ) до окончателното изплащане на
задължението, претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45
във вр. с чл. 52 ЗЗД.
иск от Г. Й. Н. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК
„***“ бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 24, за сумата от 19 600.00 лв., представляваща
обезщетение за вреди от неизпълнение на главното парично задължение за
времето на забавата ( 14.07.2020 – 21.02.2022 ), определено по размер от
законната лихва, претендиран на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД
оспорва иска по основание и размер, като инвокира възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице.
ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните, приема за установена следната
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Съгласно данните, съдържащи се в Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 24-00-20-16/07.05.2020 г. по описа на РУ-Добрич
(съставен по реда на чл. 125а ЗДвП и притежаващ материална
доказателствена сила в гражданския процес – р. 33-2007-ІІ ТО ), както и от
заключението на вещото лице инж. Е. Ж. по съдебно-автотехническата
експертиза, възприето от Съда като обективно и компетентно, както и от
гласните доказателства, събрани чрез разпита на свидетеля Д. Х. П., на
07.05.2020 г., около 11.00 ч., в южна индустриална зона по околовръстния
път, в посока от кръстовището с кръгово движение за гр. Варна, към
2
кръстовището с кръгово движение за КК Албена, се е движел товарен
автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ КОНЕКТ“ рег. № ***, управляван от Д. Х. П.,
като в него на седалката вдясно пътувал колегата му ***, служители в „МЕД
– ХОНИГ“ ЕООД. След като достигнал до територията на търговско
дружество „ЕЛ СИ“ ООД, товарният автомобил завил надясно и навлязъл в
локален път. Пътната настилка е била асфалтова, суха, запазена, без
неравности и повреди по нея, хоризонтална. Достигайки входа за
извънгабаритни машини към „ЕЛ СИ“ ООД вдясно и входа за транспортни
средства към „АГРОПЛАСТМЕНТ-92В“ АД ( кланица за водоплаващи птици
), водачът на товарния автомобил е спрял МПС и след проведен разговор със
служители на дружеството е потеглил със завъртян волан в ляво и към входа
на кланицата, спрял е и след това след завъртане на волана вдясно е потеглил
на заден ход към входа на „ЕЛ СИ“ ООД с цел да извърши маневра за
обратен завой, понеже широчината на платното за движение на това място –
6.00 м. не е позволявала извършването на тази маневра с едно действие. В
същото време по платното за движение, в същата посока, от околовръстния
път към входа на „ЕЛ СИ“ ООД се е движела пешеходката ***. По време на
навлизане на товарния автомобил при движението на заден ход в подхода
към портала на „ЕЛ СИ“ ООД, зад него в коридора на движение се оказала
пешеходката ***, която била полуобърната с лявата половина на тялото към
задната част на автомобила, при което ударена със заден ляв габарит от
автомобила. В резултат на удара и нарушеното й равновесно състояние,
пешеходката *** пада по гръб и на дясно върху асфалтовата настилка.
Водачът на товарния автомобил чул шум от удар в купето на МПС, при което
задействал спирачната система. Видно от заключението на вещото лице,
видимостта на водача на товарния автомобил посредством огледалата на за
обратно виждане – вътрешно централно и ляво странично, и чрез обръщане
на погледа си надясно и назад при движението на МПС по време на
извършваните от него маневри е била динамична и променлива спрямо
пешеходката *** във всеки етап на маневрата. Според експертното мнение на
вещото лице, пешеходката *** е могла да възприеме извършващият маневри
пред нея товарен автомобил и е могла да предотврати удара с МПС, ако е
преустановила движението си, изчакала е МПС да извърши своите маневри и
след това е продължила движението си в избраната от нея посока.
Съобразно заключението на съдебно-медицинската експертиза,
3
изготвена от д-р Д. Д., възприето от Съда като обективно и компетентно, и
неоспорено от страните, вследствие на пътно-транспортното произшествие
пострадалата *** е получила следните травматични увреждания: черепно-
мозъчна травма, изразяваща се в контузия на главния мозък, кръвоизлив под
твърдата и под меките мозъчни обвивки, счупване на дясната слепоочна кост
и основата на черепа, наличие на кръв в мозъчните стомахчета, кръвонасядане
на меките черепни обвивки в дясно слепоочно тилно. Установените
травматични увреждания са резултат от силен удар с или върху твърд, тъп
предмет с широка плоскост в областта над и зад дясната ушна мида. Вещото
лице е категорично в извода си за наличието на причинно-следствената връзка
между настъпилото пътно-транспортно произшествие и получените от
пострадалия травматични увреждания, довели до смъртта на ***.
От доказателствата по делото – препис–извлечение от акт за смърт №
497/08.05.2020 г., изд. от Община – Добрич, пострадалата *** е починала на
07.05.2020 г.
С влязла на 03.11.2021 г. в законна сила Присъда № 12/18.10.2021 г. по
НОХД № 245/2021 г., Окръжен съд – Добрич е признал за виновен Д. Х. П.
ЕГН ********** с адрес по лична карта гр. Добрич, ул. „Опълченец Д.
Ковачев“ № 25, вх. В, ет. 7, ап. 21, живущ на адрес гр. Добрич ул. „Климент
Охридски“ № 53а, ет. 2 в това, че на 07.05.2020 г. при управление на МПС –
товарен автомобил „ФОРД ТРАНЗИТ КОНЕКТ“ рег. № ***, при движение на
заден ход е нарушил правилата за движение по пътищата: чл. 40, ал. 1 и ал. 2
ЗДвП, и с това е причинил по непредпазливост смъртта на *** ЕГН
********** от гр. Добрич, настъпила на 08.05.2020 г., като след деянието
деецът е направил всичко, зависещо от него за оказване на помощ на
пострадалата, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б.“а“ във вр. с чл.
343, ал. 1, б.“в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 и чл. 54 НК му е наложил наказание
„лишаване от свобода“ за срок от дванадесет месеца, като на основание чл.
66, ал. 1 НК определеното наказание е отложено с изпитателен срок от три
години, като на основание чл. 58а, ал. 1 НК така определеното наказание е
намалено с 1/3 и на подсъдимия е наложено наказание „лишаване от свобода“
за срок от осем месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложено с
изпитателен срок от три години.
От представеното по делото удостоверение за наследници изх. № АО-
4
01-20-03/11.05.2020 г., изд. от кметския наместник на с. Росен, общ. Генерал
Тошево, област Добричка, *** е оставила за наследници лицата И. Й. Т. и Г.
Й. Н..
Събраните по делото гласни доказателствата чрез разпита на
свидетелите по делото – *** Н.а ( съпруга на ищеца Г. Й. Н. ), *** ( съпруг на
ищцата И. Й. Т. ), чиито показания с оглед установената родствена връзка с
ищците следва да се преценяват на основание чл. 172 ГПК с оглед на всички
други данни по делото, като се има предвид възможната им
заинтересуваност, и *** Т. и *** Д. Д. ( без родство със страните по делото ),
кредитирани от Съда изцяло като преки и непосредствени, депозирани
непротиворечиво, убедително и взаимно допълващи се, установяват
наличието на топли, хармонични, изпълнени с взаимна обич, доверие и
привързаност, отношения между пострадалата и нейните деца. След смъртта
на своя баща през 2019 г., ищците настояли майка им да се премести от с.
Росен, общ. Генерал Тошево, област Добрич в гр. Добрич, за да бъде близо до
тях, като за целта купили жилище в съседство с дома на ищцата Т., в което
пострадалата живеела. Пострадалата общувала ежедневно със своите деца и
внуци, като се е стремяла да им оказва всякаква помощ съобразно силите си.
От своя страна ищците и техните семейства се отнасяли към своята майка,
баба и сродница с изключителна загриженост, любов и внимание.
Свидетелите установяват за изключителна силна емоционална връзка и
привързаност на ищците към своята майка. Ищците изключително тежко
изживели новината за смъртта на своята майка. Загубата била тежка и
непрежалима. Ищците изпитвали и продължават да изпитват неизмерима
скръб. Всекидневно изпитвали и продължават да изпитват болки, страдания,
безпокойство, притеснение и тревожност. Установените по делото факти
относно психичното състояние на ищците дават основание за извода, че то е
приело клиничната характеристика на посттравматично стресово
разстройство.
Безспорно установено е по делото, че към датата на пътно-
транспортното произшествие – 07.05.2020 г. е налице валидно
застрахователно правоотношение, по силата на което е застрахована
отговорността на водачите на товарен автомобил „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“
с рег. № *** по риска „Гражданска отговорност” при ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, по силата на застрахователна полица №
5
BG/02/119002159848, валидна от 31.07.2019 г. до 01.08.2020 г.
Ищците са предявели застрахователна претенция към застрахователя с
вх. рег. № ОК-391156/14.07.2020 г.
С писма изх. № НЩ4237/23.07.2020 г. и изх. № НЩ4238/23.07.2020 г.
застрахователят е уведомил ищците, че искането им не е комплектувано с
нужните доказателства за установяване на вината на водача на МПС,
причинно-следствената връзка между твърдените увреждания и ПТП.
С писмо вх. № ОК-533101/18.08.2021 г. ищците са представили на
застрахователя исканите документи.
С писма изх. № НЩ5814/23.08.2020 г. и изх. № НЩ5815/23.08.2020 г.
застрахователят е уведомил ищците, че следва да представят влязъл в законна
сила акт по наказателното производство срещу виновния водач на МПС.
С писма изх. № НЩ-7875/23.11.2020 г. и изх. № НЩ-7876/23.11.2020 г.
застрахователят е уведомил ищците, че следва да представят влязъл в законна
сила акт по наказателното производство срещу виновния водач на МПС.
С писмо вх. № ОК-767799/30.11.2021 г. ищците са представили на
застрахователя исканите документи.
С писмо вх. № ОК-800656/14.12.2021 г. ищците са поканили
застрахователя да заплати застрахователно обезщетение от по 100 000.00 лв.
за всеки един от тях.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
І. По допустимостта на исковете:
Предмет на делото е търговски спор по см. на чл. 365, т. 1 ГПК, свързан
прекия иск на третото увредено лице срещу застрахователя по застраховка
“гражданска отговорност” по чл. 432, ал. 1 КЗ.
Договорът за застраховка е от категорията на сделките, посочени в чл.
1, ал. 1, т. 6 ТЗ, т. н. „абсолютни търговски сделки”, чийто търговски характер
произтича от изричната норма на чл. 286, ал. 2 ТЗ, а не е обусловен от
търговското качество на лицето, което я сключва и от връзката с
упражняването от него занятие.
С оглед правилата за родовата подсъдност ( чл. 104, т. 4 ГПК ) и за
местната подсъдност ( чл. 115, ал. 2 ГПК ), действащи към датата на
6
предявяване на исковете, делото е подсъдно на Окръжен съд - Добрич като
първа инстанция.
Налице са процесуалните предпоставки относно надлежното
упражняване на правото на иск.
Ищците са спазили процедурата по чл. 380 КЗ.
Исковете са ДОПУСТИМИ и следва да се разгледат по същество.
ІІ. По основателността на исковете:
С договора за застраховка “гражданска отговорност”, застрахователят
се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния
договор сума отговорността на застрахования за причинените от него на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са в пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие – арг. чл. 429, ал. 1 КЗ.
Член 477 КЗ установява задължително застраховане срещу гражданска
отговорност на собствениците, ползвателите, държателите и всички лица,
които извършват фактически действия по управлението или ползването на
моторното превозно средство на законно основание.
По силата на този вид задължителната застраховка “гражданска
отговорност”, застрахователят покрива отговорността на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или
използването на моторни превозни средства, за които застрахованите
отговарят съгласно българското законодателство или законодателството на
държавата, в която е настъпила вредата – чл. 477, ал. 1 КЗ.
Член 432 КЗ урежда т. н. пряк иск на увреденото лице срещу
застрахователя по застраховка “гражданска отговорност”.
Прякото право по своето съдържание е имуществено притезателно
право.
Основанието за неговото възникване е както съществуваща застраховка
“гражданска отговорност”, така и гражданската отговорност на
застрахования.
С изпълнението от страна на застрахователя се погасява не само
прякото право, но и правото, с което увреденият разполага по силата на
деликтното правоотношение със застрахования.
7
Прякото право се намира в определено съотношение и взаимодействие
както с правото на увредения срещу граждански отговорното лице, така и с
правото на застрахования по силата на застрахователния договор. То възниква
едновременно с правото на деликтното обезщетение и е функционално
обусловено от него. Прякото право не може да се породи, ако третото лице
няма притезание, основаващо се на гражданската отговорност на
застрахования. Прякото право и правото на деликтно обезщетение
съществуват успоредно и се намират в съотношение на алтернативност, а не
на кумулативност или субсидиарност – ТР – 1 – 2015 – ОСТК.
Отговорността на застрахователя в хипотезата на чл. 432, ал. 1 КЗ при
застраховка „гражданска отговорност” е функционално обусловена от
отговорността на прекия причинител на застрахователното събитие – ТР – 2 –
2012 – ОСТК.
Фактическият състав на отговорността на застрахователя за
обезщетяване на причинените от застрахованото лице вреди от деликт
включва следните елементи: 1. Наличие на валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „гражданска отговорност“ на
автомобилистите, възникнало между застрахования и застрахователя; 2.
Настъпване на застрахователно събитие, осъществено в срока на действие на
застрахователния договор, виновно причинено от водача на застрахованото
МПС; 3. Материално-правна легитимация на лицето, претендиращо
застрахователно обезщетение, определена съобразно кръга на лицата, имащи
право на обезщетение по правилата на чл. 45 ЗЗД при смърт на близък,
съгласно приетите от Пленума на Върховния съд Постановления № 4 - 1961 и
№ 5 - 1969 и при доказани изключителни случаи – от разширения кръг
съгласно ТР – 1 – 2016 -ОСНГТК; 4. Претърпени неимуществени вреди от
лицата, претендиращи обезщетение.
В разглеждания случай са налице предпоставките на чл. 432, ал. 1 КЗ
за ангажиране пряката отговорност на застрахователя за заплащане на
обезщетение за причинените на ищца неимуществени вреди, настъпили в
резултат на пътно – транспортно произшествие на 07.05.2020 г., за което
вината е на водача на МПС Д. Х. П., чиято гражданска отговорност е
застрахована при ответника по силата на договор за задължителна
застраховка „гражданска отговорност”, обективиран в застрахователна
8
полица, със срок на валидност, включващ датата на пътно-транспортното
произшествие.
Водачът на МПС при нарушение на правилата за движение по пътищата
( чл. 40, ал. 1 и 2 ЗДвП ) - по непредпазливост е причинил смъртта на ***.
Противоправното поведение на водача на МПС е в пряка връзка с
причинената на пострадалия смърт.
С оглед изложените съображения се налага извода, че деянието на
водача на МПС осъществява фактическия състав на непозволеното увреждане
по смисъла на чл. 45 ЗЗД. Същият, в качеството си на делинквент и на
основание чл. 45 ЗДД отговаря за всички настъпили от деянието вреди, които
са в пряка и непосредствена последица от него.
Деликтната отговорност на застрахованото лице обуславя
отговорността на застрахователя.
Не се оспорва наличието на валиден договор за застраховка
„гражданска отговорност“ през периода, в който е реализирано пътно-
транспортното произшествие.
Предвид обхвата на застрахователното покритие, регламентиран в чл.
477, ал. 1 КЗ, застрахователят обезщетява всички вреди, за които отговаря
застрахованото лице на основание чл. 45 ЗЗД – чл. 429, ал. 1, т. 1 КЗ.
Отговорността на застрахователя съобразно договора за задължителна
застраховка „гражданска отговорност” е за репарация на претърпените от
ищеца неимуществени вреди. По силата на застрахователния договор
ответникът, в качеството си на застраховател се е задължил да покрие в
границите на определената в договора застрахователна сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди.
Общото правило, което допуска обезщетяване на неимуществени вреди
се съдържа в чл. 52 ЗЗД.
В исторически аспект генезисът на вземането за обезщетяване на
неимуществените вреди се съдържа в римскоправния институт iniuria, чиято
същност се свеждала до обезщетяване на неимуществените вреди от
незаконно деяние, изразяващи се в накърняване на честта, достойнството и
доброто име на увредения.
9
В епохата на гражданските кодификации ( ХVІІІ в. – ХІХ в. ) се
оформят два основни модела за обезщетяване на неимуществените вреди,
условно наречени „френски“ и „немски“. Френската уредба се основава на
т.н. „генерална клауза“ за присъждане на обезщетение за вредите от
непозволено увреждане, като предвижда, че всяко човешко действие, което
причинява вреда другиму, поражда задължение за делинквента да плати
обезщетение за причинените имуществени и неимуществени вреди – арг. от
чл. 1382 от Френския Граждански кодекс.
Германския Граждански законник възприема концепцията за
обезщетяване на неимуществените вреди само в изрично посочените от
закона случаи – параграф 253 във вр. с параграф 847 от първоначалната
редакция на ГГЗ, параграф 253, ал. 1 ГГК, ред. 2002 г. Този подход е
характерен за законодателствата на страните от германския правен кръг –
параграф 1325 от Австрийския ГЗ, чл. 47 от Швейцарския федерален
облигационен кодекс, чл. 2059 от Италианския граждански кодекс от 1942 г.
Английското право се придържа към резервиран подход, като обособява
отделни категории неимуществени вреди и поставя отделни изисквания към
тях.
В България развитието на вземането за обезщетяване на неимуществени
вреди е повлияно френския правен модел – чл. 56 и чл. 57 ЗЗД ( отм. )
възпроизвеждат правилата на чл. 1382 и чл. 1383 ФГК и по този начин
реципират генералната клауза за обезщетяване на вредите от непозволено
увреждане. Този подход дава израз на идеята за правна защита срещу
накърняването на всеки признат правнозначим интерес, без оглед на неговия
характер – имуществен или неимуществен, както и независимо от
наказателноправната квалификация на деянието. В този период в доктрината
и в практиката се оформят два възгледа за обезщетяване на неимуществените
вреди и функцията на присъжданото от съда обезщетение в полза на
увреденото лице – компенсационна или наказателна, повлияни от
законодателните промени в Закона за углавното съдопроизводство и в
Наказателния закон през 1922 г., 1934 г. и 1935, възприели по същество
разрешенията на германското право за обезщетение на неимуществените
вреди в изрично предвидените от закона случаи.
Законът за задълженията и договорите от 01.01.1951 г. с разпоредбата
10
на чл. 45 ЗЗД потвърждава принадлежността на българското облигационно
право към френския модел на „генералната клауза“ при уредбата на
непозволеното увреждане, а чл. 52 ЗДД логично го допълва, предоставяйки
правото на съда да определи обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост.
По думите на френския цивилист Rene Savatier „неимуществените
вреди са всяко човешко страдание, което не води до имуществени вреди“.
Неимуществените вреди се изразяват в засягане на защитими права,
което засягане няма парична оценка – ТР – 4 – 2012 - ОСГТК.
Неимуществените вреди са неоценими в пари последици от засягането
на защитени права и интереси. Делението на имуществени – неимуществени
вреди не е приложимо към засегнатите блага, а към произтеклите от
засягането последици.
Неимуществените вреди могат да възникнат от накърняването на всяка
правнозащитено благо, независимо дали то е обект на абсолютни субективни
права ( като правото на живот ( чл. 28 КРБ ), правото на телесна
неприкосновеност ( чл. 29 КРБ ), правото на свобода и равноправно третиране
по достойнство и права ( чл. 6, ал. 1 КРБ ), правото на недискриминация ( чл.
6, ал. 2 КРБ ), правото на неприкосновеност на личния живот и ненамеса в
него ( чл. 32, ал. 1, изречение първо КРБ ), правото на чест, достойнство,
добро име ( чл. 32, ал. 1, изречение второ КРБ ), правото на лична свобода (
чл. 30 КРБ ), правото на изображение и глас ( чл. 32, ал. 2 КРБ ), свобода и
тайна на кореспонденцията ( чл. 34 КРБ ), свобода на съвестта, на мисълта и
избор на вероизповедание ( чл. 37, ал. 1 КРБ ), правото на изразяване на
мнение ( чл. 39 КРБ ), правото да се търси, получава и разпространява
информация ( чл. 41 КРБ ), правото на свободно сдружаване ( чл. 44 КРБ ),
правото на събрания и манифестации ( чл. 43 КРБ ), правото на име на
физическо лице ( чл. 12 ЗГР ), правото на фирма ( чл. 7 ТЗ ), доброто
търговско име и доверието към предлаганите стоки ( чл. 30 ЗЗК ),
използването на чужда търговска фирма ( чл. 29 ЗЗК ), разгласяването на
търговска тайна ( чл. 8 ЗЗТТ ), нарушаване на неимуществените авторски
право ( чл. 15 ЗАПСП ) ) или на относителни права ( напр. породени от
договор – ТР – 4 – 2012 -ОСГТК, засягане на имуществени права върху
обекти на интелектуалната собственост по ЗАПСП, ЗПРПМ, ЗМГО, в редица
11
хипотези на нелоялната конкуренция по чл. 29 – 37 ЗЗК ) или пък на
представлява фактическо отношение, което не е обект на правно регулиране,
но интересът на личността, който се удовлетворява чрез него, е защитен от
действащия правопорядък - арг. от чл. 56, изречение първо КРБ ( напр. в
рамките на фактическо съпружеско съжителство между две лица, при трайно
отглеждане на неосиновено дете – храненик ).
Друго деление на неимуществените вреди е свързано с т.н. „морален
патримониум“ ( общност на всички нематериални блага, които нямат
комерсиална стойност ), който се състои от две части – в едната попадат
неимуществените вреди, свързани с емоционалния живот на засегнатото лице
( „афективната част на моралния патримониум“ ), а другата част – онези
вреди, които засягат достойнството на пострадалия в обществото (
„социалната част на моралния патримониум“ ).
Първият вид неимуществени вреди са резултат от засягане на блага,
свързани с вътрешния мир и психични преживявания на лицето, като
накърняване на чувството на привързаност, скръб и болка при загубата на
близък, вторият вид – от засягане на т. н. „блага на обозначение“, свързани с
външния свят и отношенията на лицето с него накърняване на честта,
доброто име, репутацията, свободата на религиозно убеждение и пр.
Юридическият критерий за квалификацията на вредата като
неимуществена и отграничаването й от имуществените вреди е само дали
последиците от засягането на благата имат паричен еквивалент в гражданския
оборот - вж. Калайджиев, А. Облигационно право. Обща част. С. 2020, с.
366.
Съдебната практика ограничава неимуществените вреди главно до три
групи случаи – физически болки и страдания от телесни увреждания; болки и
страдания, причинени от смърт на близък роднина или съпруг, както и на
лице, което се е намирало в трайна и дълбока емоционална връзка - ТР – 1 –
2018 - ОСНГТК; страдания от неизпълнено обещание за брак – р. 32 – 1969 –
ОСГК.
В литературата е аргументирано виждането, че неимуществените вреди
са широк кръг и обхващат последиците от засягането както на блага, които са
предмет на субективни права ( права на свободно развитие на личността,
права върху телесния и духовния интегритет, право на чест, право на име,
12
право на фирма, право на личен живот, право на изображение, права върху
предмети на т.н. индустриална собственост и други ), така и на блага, които
не са предмет на права - вж. Калайджиев, А. цит. съч., 366 – 367.
Неимуществените са неоценими в пари последици от засягането на
защитени права и интереси, а делението на имуществени и неимуществени
вреди е приложимо към произтеклите от засягането последици.
Неимуществената вреда е необратима и непоправима.
Неимуществените вреди са неизмерими в паричен еквивалент и затова
следващото се за тях парично обезщетение се определя от съда по
справедливост – чл. 52 ЗЗД.
Паричното обезщетение, макар и несъвършено, е единственото
възможно средство и най-подходящата форма за зачитане претърпяването на
тези вреди и за компенсиране на засегнатото лице. Въпреки невъзможността
неимуществените вреди да бъдат поправени, българското право придава на
паричното плащане към пострадалия компенсаторна функция. Функцията,
която се придава на присъдената парична сума е да възстанови психичното
равновесие на личността и да му даде възможност да компенсира
отрицателните емоции. Парите се разгледат като сурогат на неприятните
емоции, които лицето е принудено да преживее. Целта на обезщетението е
чрез тези средства увреденият да получи облекчение след преживяното, да
неутрализира отрицателните си емоции, да оздрави психиката си, да постигне
усещане за удовлетворение и справедливост. Функцията на обезщетението е
именно в това да възстанови чувството на засегнатото лице за справедливост,
но не чрез възмездие и репресия, а чрез зачитане на факта и последиците от
стореното противоправно деяние.
Размерът на обезщетението се определя от Съда по справедливост.
Понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактна
категория.
При прилагането на критерия на справедливостта следва да се отчитат
въведените още от Аристотел ( 384 г. пр. н. е. – 322 г. пр. н. е. ) в книга пета
на „Никомахова етика“ ( 300 г. пр. н.е. ) принципи на „възстановителна
справедливост“ (лат. iustitia correctiva ), изискваща състоянието на един човек
да бъде възстановено след настъпването на една неправда в състоянието,
което е съществувало преди тази неправда; и на „разпределителна
13
справедливост“ (лат. iustitia distributiva ), която изисква лицата в едно и също
положение да търпят еднакви последици от състоянието, в което се намират,
т. е. еднакво третиране на еднаквите случаи, действат паралелно – еднаквите
по вид и степен вреди да намират еднаква компенсация, която да отговаря на
действително преживените страдания.
Справедливостта като метод за решаване на въпроса за обезщетяване на
неимуществените вреди включва и следните задължения към Съда: 1. Да
отчете наличието на особени обстоятелства ( принцип на специфичност на
преценката на Съда ); 2. Да прецени цялата конкретна обстановка на случая (
принцип на цялостност на преценката на съда ); 3. Да третира еднаквите
случаи по един и същ начин ( принцип на равно третиране при преценката на
съда ); 4. Да формулира своето вътрешно убеждение отчетливо – по начин,
който прави възможно подлагането му на обективен контрол, и обосновано –
по начин, който го прави убедително и за останалите членове на обществото (
принцип на обоснованост на преценката Съда ).
Справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на
неимуществените вреди се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики – степен и характер на
увреждането, начин и обстоятелства, при които увреждането е настъпило,
продължителност и интензитет на търпимите болки и страдания, възраст на
увредения, неговото обществено и социално положение, промяната в живота
на пострадалия, физическите и психологическите последици за увредения и
други фактори.
Неимуществените вреди, настъпили от непозволено увреждане,
съществуват обективно.
В българската правна система, основана на върховенството на правото (
арг. от чл. 4, ал. 1 КРБ ), Съдът е компетентен да разрешава спора по
справедливост само в случаите, в които е изрично овластен от законова норма
да приложи своето справедливо усмотрение. Чрез справедливостта не се
създават нови правни норми, а само се достига в процеса на правоприлагане
до конкретното правило за поведение, с оглед на което да се реши в
предвидените от закона случаи даден правен спор при отчитане на
конкретните обстоятелства. Разпоредбата на чл. 51 ЗЗД е плод на този
законодателен подход, при който справедливостта е привлечена като правно-
14
технически критерий при правоприлагането. Поради особеното им естество
неимуществените вреди не се поддават на репариране, тъй като
неимуществените последици от виновното противоправно поведение не
могат да получат точен паричен израз, нито могат да бъдат премахнати чрез
получаване на парична обезвреда от увредения. Затова при тях паричното
обезщетение е предназначено главно да възмезди и удовлетвори увреденото
лице за негативните нематериални последици, понесени от него вследствие на
увреждането. С оглед на тези съображения законодателят допуска
присъждането на парично обезщетение за неимуществени вреди, като
овластява и задължава съда да определи конкретния размер на обезвредата по
справедливост с оглед степента на засягане на правозащитените блага и
интереси на личността и на конкретните обстоятелства при извършването на
нарушението по свое усмотрение, но в рамките на принципа на
върховенството на правото.
Обезщетението за неимуществени вреди има само компесаторна
функция, тъй като то има за цел да репарира в относително пълен обем
болките, страданията, и други нематериални последици, възникнали от
противоправното деяние.
Причиняването на смърт при пътно – транспортно произшествие,
представляващо деликт по смисъла на чл. 45 ЗЗД, поражда право на
обезщетение в полза на засегнатото лице за неимуществени вреди.
Обективният критерий, според който се определят подлежащите на
обезщетяване вреди, е пряката и непосредствена причинно–следствена връзка
между смъртта на пострадалото лице и конкретните неблагоприятни
последици, настъпили правната му сфера на правоимащите лица.
С ТР – 1 – 2018 - ОСНГТК са изяснени критериите за определяне на
лицата, активно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени
вреди от смърт на друго лице, като е обявено за изгубило сила ППВС – 2 -
1984, ограничаващо кръга на правоимащите до лицата, изброени в ППВС – 4 -
1961 и ПВС – 5 - 1969. Според т. 1 от тълкувателното решение, "материално
легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена
смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС – 4 - 1961 и ПВС – 5 -
1969, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока
емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни
15
болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с
починалия и действително претърпени от смъртта му неимуществени вреди".
От събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява
съществуването на изключително силна емоционална и духовна връзка между
ищците и пострадала, характеризираща с любов, хармония и разбирателство.
Ищците са преживяли остра стресова реакция поради внезапната смърт на
своята майка, трансформирана посттравматично стресово разстройство.
В процесния казус, ответникът е инвокирал възражение по чл. 51, ал 2
ЗЗД за съпричиняване а вредите от страна на пострадалото лице.
Съпричиняването на вредите е сложен юридически факт, който включва
следните елементи: 1. Деликт, извършен от лице, различно от увредения,
което да обосновава неговата гражданска отговорност, 2. Наличие на пряка
причинна връзка между вредите и поведението на пострадалия, 3. Неделимост
на вредата и 4. Поведение на пострадалия, което е в противоречие с грижата
на добрия стопанин - вж. Калайджиев, А. Цит. съч. 397 - 401.
Деликтната отговорност, съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обхваща всички
вреди – имуществени и неимуществени, които са настъпили в правната сфера
на увреденото лице като пряка и непосредствена последица от виновното и
противоправно поведение на деликвента.
Когато вредите се намират в причинно – следствена връзка и с
поведението на самия увреден, чл. 51, ал. 2 ЗЗД предвижда възможност за
намаляване на дължимото обезщетение, съразмерно на действията и
бездействията, с които пострадалият е допринесъл за увреждането.
Причинно – следствената връзка е обективен факт, поради което
приложението на нормата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД не е обусловено от
субективното отношение на пострадалия към настъпването на деликта и
произлезлите от него неблагоприятни последици.
Вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл. 51, ал.
2 ЗЗД и с оглед на това способността на увредения да действа разумно и да
предвижда евентуалните негативни последици от своите действия и
бездействия са правно ирелевантни за института на съпричиняването.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато с
поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяването на
16
деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Обезщетението за вреди от непозволеното увреждане се намалява, ако и
самият пострадал е допринесъл за тяхното настъпване, като се преценява
единствено наличието на причинна връзка между поведението му и
настъпилия вредоносен резултат – вж. т. 7 на ПП – 17 – 1963.
Доказателствата по делото водят до извода за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия. В разглеждания случай
пострадалата е нарушила предписанията на чл. 108 и чл. 113 ЗДвП относно
задълженията на пешеходците, като не се е съобразила с приближаващото
ППС и по този начин се е поставила в опасност. Според експертното мнение
на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза пострадалата е
могла да възприеме извършващият маневри пред нея товарен автомобил и е
могла да предотврати удара с МПС, ако е преустановила движението си,
изчакала е МПС да извърши своите маневри и след това е продължила
движението си в избраната от нея посока.
В тази връзка, Съдът намира възражението на ответника за наличието
на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД на вредоносния резултат от
страна на пострадалия за основателно, като определя принос на пострадалата
при съпричиняване на вредата в размер на 10 % .
Съдът, като взе предвид конкретните обстоятелства при които е
настъпило пътно-транспортното произшествие, причинило смъртта на
праводателя на ищците, психическите изживявания, изпитани от тях,
свързани със загубата на майка им, изградената между ищците и майка им
дълбока и емоционална връзка, негативните за ищците последици в
емоционален и психологически план, породени от смъртта на техния родител,
нейната възраст, здравословен и психически статус, обществено -
икономическа обстановка в страната към датата на настъпване на ПТП,
нормативно определените лимити на застрахователните покрития към същия
момент, съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалата,
счита, че исковете на ищците за неимуществени вреди, се явяват основателни
и доказани в размер на сумата от 100 000.00 лв. всеки и следва да се уважат
до този размер, като за разликата от присъдения размер от 100 000.00 лв. до
претендирания размер от 120 000.00 лв. всеки следва да се отхвърлят.
17
В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по
застраховка „гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ
се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице
обезщетение за забава за периода от момента на уведомяване на
застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред
застрахователя, а не и от момента на увреждането. На основание чл. 493, ал.
1, т. 5 КЗ застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице
отговорността на делинквента за дължима лихва за забава от датата на
предявяване на претенцията на увреденото лице, а след изтичане на срока по
чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение от
застрахователя, той дължи законната лихва върху обезщетението за
претърпени неимуществени вреди за собствената си забава.
С оглед изложените съображения, обезщетението за неимуществени
вреди следва да бъде присъдено със законна лихва, считано от датата на
уведомяването на застрахователя.
С оглед гореизложеното, акцесорните претенции по чл. 86 ЗЗД се
явяват основателни и следва да се уважат.
ІІІ. Относно разноските по делото:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищцата И. Й. Т. следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 4 500.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца Г. Й. Н. следва да се присъдят
разноски в размер на сумата от 4 500.00 лв., представляващи адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да се присъдят
адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената част на исковете в размер
на 1 600.00 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати сумата от
9 568.00 лв., представляваща държавна такса.
С оглед изложените съображения, ДОБРИЧКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
РЕШИ:
18
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, ЕИК *** да заплати на И. Й. Т. ЕГН ********** с
наст. и пост. адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 9, вх. Г, ет. 1, ап. 1 сумата от 100
000.00 ( сто хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на
07.05.2020 г. от водач на товарен автомобил „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“ с
рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ведно с лихва за
забава, ведно с лихва за забава, считано от 21.02.2021 г. ( датата на
предявяване на иска ) до окончателното изплащане на задължението,
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100 000.00 ( сто хиляди ) до
120 000.00 ( сто и двадесет хиляди ) лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, ЕИК *** да заплати на И. Й. Т. ЕГН ********** с
наст. и пост. адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 9, вх. Г, ет. 1, ап. 1 за сумата от 19
600.00 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение за времето на забавата ( 14.07.2020 – 21.02.2022
), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, ЕИК *** да заплати на И. Й. Т. ЕГН ********** с
наст. и пост. адрес гр. Добрич, ул. „***“ № 9, вх. Г, ет. 1, ап. 1 сумата от
4 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, ЕИК *** да заплати на Г. Й. Н. ЕГН ********** с
наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК „***“ бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 24, за сумата от
100 000.00 ( сто хиляди ) лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, виновно причинени при пътно-транспортно произшествие на
07.05.2020 г. от водач на товарен автомобил „ФОРД“, модел „ТРАНЗИТ“ с
рег. № ***, застрахован по риска „Гражданска отговорност” при
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД, ведно с лихва за
забава, ведно с лихва за забава, считано от 21.02.2021 г. ( датата на
предявяване на иска ) до окончателното изплащане на задължението,
19
претендиран на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 във вр. с чл. 52
ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 100 000.00 ( сто хиляди ) до 120
000.00 ( сто и двадесет хиляди ) лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, ЕИК *** да заплати на Г. Й. Н. ЕГН ********** с
наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК „***“ бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 24, за сумата от
19 600.00 лв., представляваща обезщетение за вреди от неизпълнение на
главното парично задължение за времето на забавата ( 14.07.2020 – 21.02.2022
), определено по размер от законната лихва, претендиран на основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, ЕИК *** да заплати на Г. Й. Н. ЕГН ********** с
наст. и пост. адрес гр. Добрич, ЖК „***“ бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 24, за сумата от
4 500.00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Й. Т. ЕГН ********** с наст. и пост. адрес гр. Добрич,
ул. „***“ № 9, вх. Г, ет. 1, ап. 1 и Г. Й. Н. ЕГН ********** с наст. и пост.
адрес гр. Добрич, ЖК „***“ бл. 2, вх. Б, ет. 6, ап. 24, да заплатят на
ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр. София, бул. „***“
№ 87, ЕИК *** адвокатско възнаграждение в размер на 1 600.00 лв.
ОСЪЖДА ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО „БУЛ ИНС“ АД гр.
София, бул. „***“ № 87, ЕИК *** да заплати на ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ
сумата от 9 568.00 лв., представляваща държавна такса.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ВЪЗЗИВНО ОБЖАЛВАНЕ ПРЕД
ВАРНЕНСКИЯ АПЕЛАТИВЕН СЪД В ДВУСЕДМИЧЕН СРОК ОТ
ВРЪЧВАНЕТО МУ НА СТРАНИТЕ.
Съдия при Окръжен съд – Добрич: _______________________
20