№ 277
гр. П., 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Ивайло Юл. Колев
като разгледа докладваното от Ивайло Юл. Колев Гражданско дело №
20211720103299 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на К. ИВ. ЕВТ. срещу
„Топлофикация П." АД. Ищецът твърди, че в полза на ответника е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист от 27.01.2010 г. по ч.гр.д.№
7493/2009 г. на Районен съд П., по силата на която той е осъден да заплати на
ответното дружество сума в размер на 1576,79 лева за доставена топлинна енергия в
периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. ведно със законна лихва от 17.12.2009 г.,
законна лихва за забава в размер на 371,53 лева за периода 07.07.2007 г. до 07.12.2009
г. Твърди се, че въз основа на посочения изпълнителен лист е било образувано и.д. №
1662/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б.. Твърди се, че въз основа на посочения
изпълнителен лист било образувано предходно и.д. № 126/2010 г. по описа на ЧСИ Е.
Д., по което не са извършвани действия по изпълнение, поради което вземането по
посочения изпълнителен лист е погасено по давност.
Твърди, че с влязло в сила решение, постановено по гр. д. № 6167/2020 г. по
описа на Районен съд П. е прието за установено, че вземането по издадения
изпълнителен лист е погасено по давност. Твърди, че в хода на тук посоченото
гражданско дело ответникът е събрал принудително сума в размер на 947,54 лева по
образуваното и.д. № 1662/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б..
С оглед на изложеното моли съда да осъди ответника да заплати сумата от
947,54 лева, събрана на отпаднало основание в рамките на и и.д. № 1662/2020 г. по
описа на ЧСИ С. Б., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
до окончателното плащане.
Претендира разноски.
В съдебно заседание поддържа така предявения иск.
Ответникът не е депозирал отговор в срок. В съдебно заседание оспорва
1
исковата претенция, като моли съда да отхвърли предявения иск.
Претендира разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото релевантни за спора
доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от
фактическа и правна страна:
Районен съд П. е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца суми, получени на отпаднало основание. Така в тежест на ищеца е да установи,
че процесната сума е заплатена от него и е получена от ответника, а за да бъде оставена
без уважение исковата претенция, ответникът следва да установи основанието, на
което е получил сумата.
От приложените по делото писмени доказателства се установи, че с влязло в
сила решение, постановено по гр. д. № 6167/2020 г. по описа на Районен съд П. е
признато за установено, че в полза на ответника не съществува изпълняемо право
(право на принудително изпълнение) спрямо ищеца за сумата от 1576,79 лева за
доставена топлинна енергия в периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2009 г. ведно със
законна лихва от 17.12.2009 г., законна лихва за забава в размер на 371,53 лева за
периода 07.07.2007 г. до 07.12.2009 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
27.01.2010 г. по ч.гр.д.№ 7493/2009 г. на Районен съд П., поради погасяването им по
давност.
От представеното по делото удостоверение, издадено от ЧСИ С. Б. се установи,
че в рамките на образуваното по неговия опис и.д. № 1662/2020 г. въз основа на
горепосочения изпълнителен лист е събрана сумата в размер на 947,54 лева.
При така установените обективно доказани факти, настоящият състав приема, че
предявения иск е основателен, поради което следва да бъде уважен изцяло. Това е така,
защото по делото безспорно се установи, че в полза на ответника е съществувало
изискуемо и ликвидно притезание съобразно издадения в негова полза изпълнителен
титул, но същото е било погасено по давност. С влизане в сила на решението,
постановено по гр. д. № 6167/2020 г. по описа на Районен съд П., настоящият състав е
обвързан от формираната сила на пресъдено нещо по правилото на чл. 299 ГПК.
Ответната страна не установи фактите, на които основава твърдяното
субективно материално право (оспорвайки така предявените искове), поради което
съдът дължи прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение
на доказателствената тежест. Според тези последици недоказаният факт се счита
неосъществил се – арг. чл. 154, ал. 1 ГПК. Тази процесуална санкция е свързана с
процесуалното бездействие на страната и неизпълнението на изрично възложената й
процесуална (доказателствена) тежест (така Решение № 136 от 8.05.2014 г. на ВКС по
гр. д. № 4488/2013 г.).
Съгласно приетото в Решение № 139/28.08.2013 г., т. д. № 98/2012 г. по описа на
ВКС – ІІ ТО и цитираното в него Решение № 112/11.02.2010г. по гр. д. № 179/2009г. на
ВКС, ГК, ІІІ г. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, извършеното по
изпълнителното дело плащане не представлява признаване на вземането по чл. 116, б.
„а” ЗЗД, нито изпълнение по смисъла на чл. 118 ЗЗД, поради което принудителното
събиране на сума в рамките на и.д. № 1662/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б. е извършено
на отпаднало основание.
2
Само за пълнота следва да се посочи, че независимо от обстоятелството, че
съдебното решение по гр. д. № 6167/2020 г. по описа на Районен съд П. е влязло в сила
след събиране на процесната сума в рамките на изпълнителното производство, то има
установително действие във взаимоотношенията между страните като отчита
материалноправните последици на погасителната давност към момента на изтичане на
законовия срок, а не след постановяване, респективно влизане в сила на решението.
По разноските:
Ищецът е претендирал разноски и при този изход от спора по правилото на чл.
78, ал. 1 такива следва да му бъдат присъдени в пълен размер. Ищецът е доказал
разноски в размер в общ размер на 403,00 лева (за заплатената държавна такса,
адвокатско възнаграждение и такса банков превод), от които следва да бъдат
присъдени такива в размер на 400,00 лева, тъй като претендираната сума в размер на
3,00 лева – такса за банков превод не следва да се присъжда, доколкото тя е предмет на
друго правоотношение между банка и клиент и не би могла да бъде възложена в тежест
на трето лице. Същата няма характер на разноски по смисъла на чл. 78, ал. 1 ГПК.
При този изход от спора ответникът няма право на разноски.
В светлината на гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД „ТОПЛОФИКАЦИЯ
П.“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., ж. к. „Мошино“,
ТЕЦ „Република“ да заплати на К. ИВ. ЕВТ., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.
„****** сума в размер на 947,54 лева, събрана на отпаднало основание в рамките на
и.д. № 1662/2020 г. по описа на ЧСИ С. Б., за която е бил издаден изпълнителен лист
по ч.гр.д.№ 7493/2009 г. на Районен съд П., ведно със законна лихва от датата на
депозиране на исковата молба до окончателното плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ТОПЛОФИКАЦИЯ П.“ АД, ЕИК
********* да заплати на К. ИВ. ЕВТ. сумата от 400,00 лева – разноски в настоящото
производство.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните с въззивна жалба пред Окръжен съд П..
Препис от решението ДА СЕ ВРЪЧИ на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3