№ 59
гр. гр.Несебър, 04.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Красимира Ил. Любенова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20212150101080 по описа за 2021 година
Производството по делото е висящо пред настоящата инстанция, след като с
Определение № 905750 от 15.06.2021г., постановено по гр.д. № 1087/2021г. по описа на
Районен съд – гр.Благоевград, е прекратено производството по делото и същото е
изпратено по подсъдност на Районен съд – гр.Несебър.
Делото е образувано по повод исковата молба на В. П. П. с ЕГН **********, с
адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.”................., подадена чрез адв.Д.Т. от АК-
Благоевград, със съдебен адрес: гр.С., бул.”..................... тел: ........... против „К.И” ООД
с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас,
ул.”............ представлявано от управителя Д. Анд. К.. В исковата молба се сочи, че
между страните по делото е бил сключен Трудов договор № 71 от 19.03.2019г.,
съгласно който ищцата, в качеството й на работник е приела да изпълнява длъжността
„работник-озеленяване” в предприятието на ответника, с място на работа – с.Р.,
ул.”............ В чл.2, т.5 от трудовия договор било уговорено, че размерът на платения
годишен отпуск на работника е 20 работни дни. Сочи се, че ищцата постъпила на
работа на 20.03.2019г. Със Заповед № 66 от 02.03.2021г., трудовото правоотношение
между страните било прекратено, считано от 03.03.2021г., на основание чл.325, ал.1, т.4
от КТ – със завършване на определената работа. Твърди се, че през целият период на
работа при ответника от 19.03.2019г. до 03.03.2021г., ищцата абсолютно никога не е
ползвала платения си годишен отпуск.
Гореизложеното е мотивирало ищцата да поиска от съда да постанови решение,
с което да осъди ответното дружество да й заплати следните суми:
1
- сумата от 392 лева /триста деветдесет и два лева/, представляваща неплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2019г. за 14 дни неизползван
годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на
исковата молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 560 лева /петстотин и шестдесет лева/, представляваща неплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2020г. за 20 дни неизползван
годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на
исковата молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението;
- сумата от 140 лева /сто и четиридесет лева/, представляваща неплатено
обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2021г. за 5 дни неизползван
годишен отпуск, ведно със законната лихва, считано от датата на входиране на
исковата молба в съда – 29.04.2021г. до окончателното изплащане на задължението.
Представя писмени доказателства. Посочва банкова сметка за изплащане на
претендираните суми.
Предявени са искове с правно основание чл.224, ал.1 от КТ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответната
страна, подаден чрез процесуалния им представител, с който се изразява становище за
допустимост, но неоснователност на предявените искове. В тази връзка се твърди, че
през месец октомври 2019г., ищцата В.П. ползвала платен годишен отпуск 14 дни,
който и е начислен и заплатен. През месец ноември 2019г., ищцата била в платен
годишен отпуск 2 дни, без да има право на това, който също бил начислен и заплатен,
поради което се твърди, че получената от нея сума от 53,33 лева за 2 дни платен
годишен отпуск през ноември 2019г. била получена от нея при начална липса на
основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. Сочи се, че през месец септември и месец
декември 2020г., ищцата ползвала по 10 дни платен годишен отпуск, който и бил
начислен и заплатен. Твърди се, че за 2021г., на ищцата се полагат само 3 дни платен
годишен отпуск възлизащи в размер на 84 лева, за заплащането на които ответникът
прави възражение за прихващане с ползваните от ищцата 2 дни платен годишен отпуск
през 2019г. възлизащи в размер на 53,33 лева и които били недължимо платени на
същата. Представят писмени доказателства в подкрепа на твърденията си. Правят
искане за допускане на двама свидетели при режим на довеждане, с чийто показания
ще установяват ползвания от ищцата годишен отпуск за 2019г. и 2020г., както и че
същият й е заплатен.
В съдебно заседание, ищцата не се явява. Изпраща писмено становище,
подадено чрез процесуалния й представител, с което оспорва изложените в отговора на
исковата молба твърдения, че са й били заплатени обезщетения за неизползван платен
годишен отпуск за 2019г., 2020г. и 2021г. Твърди, че всички представени документи от
2
ответната страна са съставени за целите на настоящото производство. Заявява, че е
била подведена от работодателя й да ги подпише под предлог, че „имало проверки“.
Излага становище по същество, с което моли съда да уважи изцяло претенцията й за
всяка една от процесните години, като й присъди заплатените по делото разноски,
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК. Прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на ответника. С допълнително писмено становище,
изпраща справка от НОИ за всички отпуски за временна нетрудоспособност, които
ищцата е ползвала, включително и за периода, в който е била в трудовоправни
отношения с ответното дружество. В тази връзка твърди, че през месец октомври
2019г., ищцата била в отпуск поради временна нетрудоспособност, въз основа на
издадени болнични листове в периода от 16.10.2019г. до 28.10.2019г. вкл., поради
което няма как в същият период да е ползвала платения си годишен отпуск. По същият
начин се сочи, че през месец септември 2020г. ищцата е била в отпуск поради
временна нетрудоспособност от 12.08.2020г. до 09.09.2020г. вкл.
За ответното дружество в съдебно заседание се явява управителя Д.К. лично и
с процесуалния си представител, който оспорва исковата молба от името на доверителя
си, като неоснователна и недоказана. Заявява, че поддържа писмения отговор, като
признава единствено, че на ищцата не е платен отпуск за 2021г. в размер на три
работни дни. Представя нови писмени доказателства. Ангажира гласни доказателства.
Исковата молба е подадена пред надлежния орган, от лице, което има правен
интерес и съдържа всички изискуеми по закон реквизити намира, че образуваното въз
основа на нея производство се явява допустимо.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и съобрази разпоредбите на закона, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 19.03.2019г. е сключен трудов договор № 71 на основание чл.68, ал.1, т.4 от
КТ до завършване на определена работа, по силата на който “К.И” ООД с ЕИК
................, в качеството му на работодател, е възложил, а В. П. П. с ЕГН **********, е
приела да изпълнява длъжността “работник-озеленяване”, с място на работа: село Р.,
разсадник “К.и”, при 5 работни дни в седмицата на 8-часов работен ден, срещу
уговорено основно месечно трудово възнаграждение в размер на 560 лева, платен
годишен отпуск по чл.155 от КТ – 20 работни дни, със срок на предизвестие и за двете
страни при прекратяване на договора – 30 дни. Като допълнително възнаграждение е
уговорено 0,6% върху основното възнаграждение за всяка зачетена година придобит
трудов стаж. Посочено е, че работникът е постъпил на работа на 20.03.2019г. според
уговореното в трудовия договор. Трудовият договор е прекратен със Заповед № 66 от
02.03.2021г., на основание чл.325, ал.1, т.4 от КТ, считано от 03.03.2021г.
За да се произнесе по иска с правно основание чл.224, ал.1 от КТ, съдът
3
съобрази:
Съгласно визираната разпоредба, при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неизползвания платен годишен отпуск за текущата календарна година пропорционално
на времето, което се признава за трудов стаж, и за неизползвания отпуск, отложен по
реда на чл.176, правото за който не е погасено по давност. Ал.2 на разпоредба сочи, че
обезщетението по предходната алинея се изчислява по реда на чл.177 към деня на
прекратяването на трудовото правоотношение.
За установяване на ползвания от ищцата платен годишен отпуск за процесния
период – 2019г., 2020г. и 2021г., съответно какъв е размера на неизплатения на ищцата
отпуск за тригодишния период, съдът назначи съдебно-счетоводна експертиза. Видно
от заключението на същата, полагащото се на ищцата П. право на платен годишен
отпуск съгласно чл.155, ал.4 от КТ, за целият период на трудов договор, е в размер на
40 работни дни, от които за 2019г. – 16 дни, за 2020г. – 20 дни и за 2021г. – 4 дни. От
тях ищцата е ползвала 36 дни, в това число за 2019г. – 16 дни и за 2020г. – 20 дни.
Вещото лице сочи, че за времето на ползвания платен годишен отпуск, ответникът е
заплатил на ищцата съответните възнаграждения, видно от разчетно-платежните
ведомости. Останал е неползван от ищцата платен отпуск за 2021г. – общо 4 дни,
обезщетението за които възлиза в размер на 130,78 лева /вж. заключение на ССчЕ –
л.35/.
В съдебно заседание вещото лице поддържа изготвеното заключение по
допуснатата ССчЕ. Сочи, че представените към заключението заповеди, с които са
начислени суми за платен годишен отпуск са осчетоводени в счетоводството на
ответното дружество, като ищцата е положила подпис за получени суми, както за
работните заплати, така и за начисления за ползван платен годишен отпуск по всички
заповеди /л.18-л.22 вкл. по гр.д. № 1087/2021г. на РС-Благоевград, изпратено по
подсъдност на РС-Несебър/.
Недоказани останаха твърденията на ищцата, че по времето, в което е ищцата е
била в отпуск за временна нетрудоспособност, е ползвала и платен годишен отпуск,
тъй като периодите, в които ищцата е била в болничен, съгласно представената справка
от НОИ /л.16/ не съвпадат с периодите, в които същата е била в платен годишен
отпуск.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата молба за частично
основателна, като претенцията за заплащане на обезщетение за неползван платен
годишен отпуск следва да бъде уважена само досежно 2021г. за 4 работни дни,
възлизащо в размер на 130,78 лева, съгласно заключението на вещото лице. В
останалата й част, исковата молба следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
4
Съгласно чл.359 от КТ производството по трудови спорове е безплатно за
работниците и служителите – те не плащат такси и разноски по производството.
Правната норма е специална по отношение на общото правило на чл.78, ал.1 и ал.3 от
ГПК. Поради това в случай на отхвърляне /изцяло или частично/ на иск по трудов
спор, съгласно чл.78, ал.3, във вр. с чл.78, ал.1 от ГПК ищецът дължи на ответника
само заплатеното възнаграждение за един адвокат /в случая в размер на 300 лева/, но
не и заплатените разноски по производството /в случая за съдебно-счетоводна
експертиза/. В този смисъл - вж.Определение № 662 от 29.12.2006г. по дело №
533/2006г. на ВКС. С оглед на това, в тежест на ищцата следва да се възложи сумата в
размер на 264,07 лева, представляващи заплатено от ответната страна адвокатско
възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от иска. Съдът намира за
неоснователно възражението за прекомерност на претендираното от ответника
адвокатско възнаграждение, тъй като същото е определено в минимума, предвиден в
Наредбата за минимални адвокатски възнаграждения.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, в полза на ищцата следва да се възложат
направените по делото разноски за адвокатски хонорар в размер на 119,76 лева,
съразмерно на уважената част от иска.
В полза на Районен съд – гр.Несебър следва да се присъдят заплатените по
делото разноски за съдебно-счетоводна експертиза в размер на 176,05 лева, както и
държавна такса в размер на 38,45 лева за разглеждане на иска, платими от ответната
страна, съразмерно на отхвърлената част от иска.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.И” ООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление:
с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”............ представлявано от управителя Д. Анд. К.,
със съдебен адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“....... /чрез адв.Ж.И. от АК-Бургас/ да
заплати на В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.”.................,
съдебен адрес: гр.С., бул.”..................... тел: ........... /чрез адв.Д.Т. от АК-Благоевград/,
сумата в размер на 130,78 лева /сто и тридесет лева и седемдесет и осем стотинки/,
представляваща обезщетение за неползвания платен годишен отпуск от ищцата П. за
четири работни дни през 2021г., като ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл.224, ал.1
от КТ над уважения размер от 130,78 лева, до претендирания такъв от 1092 лева,
представляващ обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за тридесет и шест
работни дни през 2019г. и 2020г.
ОСЪЖДА „К.И” ООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление:
с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”............ представлявано от управителя Д. Анд. К.,
със съдебен адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“....... /чрез адв.Ж.И. от АК-Бургас/ да
заплати на В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.”.................,
съдебен адрес: гр.С., бул.”..................... тел: ........... /чрез адв.Д.Т. от АК-Благоевград/,
сумата в размер на 119,76 лева /сто и деветнадесет лева и седемдесет и шест стотинки/,
представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на
уважената част от иска.
ОСЪЖДА „К.И” ООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на управление:
с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”............ представлявано от управителя Д. Анд. К.,
със съдебен адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“....... /чрез адв.Ж.И. от АК-Бургас/ да
5
заплати на Районен съд – гр.Несебър сумата в размер на 176,05 лева /сто седемдесет и
шест лева и пет стотинки/, представляваща разноски за съдебно-счетоводна
експертиза, както и държавна такса в размер на 38,45 лева /тридесет и осем лева и
четиридесет и пет стотинки/ за разглеждане на иска, съразмерно на отхвърлената част
от иска.
ОСЪЖДА В. П. П. с ЕГН **********, с адрес: гр.Несебър, обл.Бургас,
ул.”................., съдебен адрес: гр.С., бул.”..................... тел: ........... /чрез адв.Д.Т. от АК-
Благоевград/ да заплати на „К.И” ООД с ЕИК ................, със седалище и адрес на
управление: с.Р., общ.Несебър, обл.Бургас, ул.”............ представлявано от управителя
Д. Анд. К., със съдебен адрес: гр.Несебър, обл.Бургас, ул.“....... /чрез адв.Ж.И. от АК-
Бургас/, сумата в размер на 264,07 лева /двеста шестдесет и четири лева и седем
стотинки/, представляващи заплатено от ответната страна адвокатско възнаграждение,
съразмерно на отхвърлената част от иска.
Решението подлежи на въззивно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните пред Окръжен съд.гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
6