Р Е Ш Е Н
И Е
№ 242
04.06.2020
г., гр.Х.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд - Х., в открито
заседание на двадесет и шести май през две хиляди и двадесета година, в състав:
Съдия: Антоанета
Митрушева
при секретаря Гергана Мазгалова
като разгледа докладваното от съдия А.Митрушева
адм. дело № 242 по описа на съда за 2020
година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по
реда на
чл. 64, ал. 6 от Закона за енергетиката (ЗЕ), вр. с чл. 210, ал. 3 от
Закона за устройство на територията (ЗУТ), вр. с чл. 215, ал. 2 от ЗУТ.
Образувано е по жалба на Р.Ф.Р.
***, подадена чрез пълномощника му – адв.Й.Й., против Решение по Протокол № 7/29.01.2019г.
на Комисия по чл. 210 от ЗУТ, назначена със Заповед № 1731/21.11.2018г. на кмета
на Община Х., в частта, с която се определя размер на еднократното обезщетение
относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна
линия 400 KV обект, в това число трайно заета площ от стъпките на ел.стълбове
върху поземлени имоти в земеделска територия в землището на с.Конуш, общ.Х.,
през поземлени имоти, частна собственост на физически и юридически лица, за
строеж: "ВЛ 400 KV п/ст "Марица Изток" (Република България) -
п/ст "Неа Санта" (Република Гърция), касаеща следните имоти:
Поземлен имот №
38399.56.11, местност Бозалъка, землище на с.Конуш, общ.Х., с площ на сервитута
1.969 дка, с определено обезщетение в размер на 896 лв.
Поземлен имот №
38399.69.30, местност Конушча, землище на с.Конуш, общ.Х., с площ на сервитута
5.203 дка, с определено обезщетение в размер на 2 500 лв., който имот към датата на постановяване на решение
по т. 8 от Протокол № 7/29.01.2019 г. на Комисията по чл. 210 от ЗУТ бил
собственост на Р.К. М., ЕГН : **********, с постоянен адрес: ***, която на
19.02.2020г. продала имота на жалбоподателя.
Жалбоподателят счита, че
решението в оспорената му част е незаконосъобразно, защото определеното
обезщетение е занижено и не било ясно съобразно каква методика е изчислен
размерът на същото. Изготвената оценка не била известна на жалбоподателя. С
оглед характера на сервитута, жалбоподателят счита, че щяла да доведе до
невъзможност за засаждане на високостеблена растителност, че ще се затрудни
влизането на селскостопански машини, а също и ще се обезценят имотите, поради
което определената оценка не съответствала на пазарните нива и на принципа за
справедливо обезщетяване. Според правилото на чл. 210, ал. 1 от ЗУТ, размерът
на обезщетението, в това число и за предвидения сервитут, следвало да бъде
определен от компетентната комисия по пазарни цени. В съдебната практика било
утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези, съответстващи на действителната
цена на имота и установени при сделки, извършени през процесния относим период,
за имоти със сходно местоположение и характеристики. Приложими при определяне
размера на обезщетението били и въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии:
площта на чуждия поземлен имот, включена в границите на сервитута, срока и
видовете ограничения на ползването, както и справедливата пазарна стойност.
Следвало да бъдат взети предвид данни от извършени действителни сделки с имоти,
както и данни от официални източници, съдържащи такава информация.
Жалбоподателят счита, че
при постановяване на решението си комисията неправилно приложила материалния
закон, което довело до неправилно определяне размера на еднократното
обезщетение по отношение на процесните имоти, върху които възникнал сервитутът.
С оглед на така изложеното,
моли да бъде изменено Решение по Протокол № 7/29.01.2019г. на Комисия по чл. 210
от ЗУТ, назначена със Заповед № 1731/21.11.2018г. на кмета на Община Х., в
частта, с която се определя размер на еднократното обезщетение относно
сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна линия 400
KV обект, в това число трайно заета площ от стъпките на ел.стълбове върху
поземлени имоти в земеделска територия в землището на с.Конуш, общ.Х., през
поземлени имоти частна собственост на физически и юридически лица, за строеж:
"вл 400 KV п/ст "Марица Изток" (Република България) - п/ст .Неа
Санта" (Република Гърция), касаеща следните имоти: Поземлен имот №
38399.56.11, местност Бозалъка, землище на с.Конуш, общ.Х., с площ на сервитута
1.969 дка, и поземлен имот № 38399.69.30, местност Конушча, землище на с.Конуш,
общ.Х., с площ на сервитута 5.203 дка, като моли съда да определи справедливо
обезщетение.
Ответникът по жалбата -
ОБЩИНА Х., чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата. Счита, че
атакуваното решение е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на разноски. Алтернативно навежда възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя.
Заинтересованата страна -
„ЕЛЕКТРОЕНЕРГИЕН СИСТЕМЕН ОПЕРАТОР“ ЕАД гр.София, изразява писмено становище за
неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение, като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, прие за
установено от фактическа страна следното:
С Договор за покупко-продажба
на недвижим имот, предмет на Нотариален акт № 143, том I, рег.№ 2334, дело № 98 от 2017 г. по
описа на нотариус Г.В., вписана под № 660 в регистъра на НК на РБългария, на
22.12.2017г. жалбоподателят Р.Ф.Р. е придобил правото на собственост върху
поземлен имот № 056011, с площ от 15.099 дка, пета категория, с начин на трайно
ползване – нива, находящ се в землището на с.Конуш, обл.Х., при граници на
имота: поземлени имоти с № 056010, 000629, 056052, 056051, 056026 и 056043.
С Договор за
покупко-продажба на недвижим имот, предмет на Нотариален акт № 46, том I, рег.№ 2118, дело № 44 от 2020 г. по
описа на нотариус В. С., вписана под № 079 в регистъра на НК на РБългария, на
19.02.2020г. жалбоподателят е придобил и правото на собственост върху поземлен
имот с идентификатор 38399.69.30 в землището на с.Конуш, обл.Х., местност
„Конушча“, с площ от 13 499 кв.м., начин на трайно ползване – нива,
категория четвърта, номер по предходен план - 069030, при съседи: поземлени
имоти с № 38399.83.692, 38399.69.29, 38399.69.3 и 38399.69.31.
Видно от Регистър на
засегнатите имоти в землището на с.Конуш (ЕКАТТЕ 38399), общ.Х., обл.Х., от
сервитут на електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект, във връзка с дейност
„Проучвания и инвестиционни дейности за българската част на проект „Междусистемна
връзка между Марица Изток 1 и Нея Санта“, площта, заета от сервитута на имот № 56.11,
представляващ ниви/орна земя, категория V, в местността „Бозалъка“, с обща площ
15.099 дка, е 1.969 дка, а площта, заета от сервитута на имот № 69.30, представляващ ниви/орна земя,
категория IV,
в местността „Конушча“, с обща площ 13.499 дка, е 5.203 дка.
Видно от Регистър на
засегнатите имоти – частна собственост от площадки на ел.стълбове на
електропровод ВЛ 400 kV – Окончателен проект в землището на с.Конуш (ЕКАТТЕ
38399), общ.Х., площта, заета от стъпката на стълба, по отношение на имот 56.11
е 0.092 дка, а по отношение на имот 69.30 – 0.072 дка.
Установен бе и фактът на
прието от Министерски съвет на Република България решение за обявяване на
линеен енергиен обект „Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст
„Марица изток“, Република България – п/ст „Неа Санта“, Република Гърция, в
отсечката, която ще бъде изградена на територията на Република България, за
национален обект и обект с национално значение.
Със Заповед № 240/17.02.2011г.,
с оглед ефективната работа на Община Х., на основание Решение № 276/06.03.2009г.
на Министерски съвет за определяне размера на еднократните обезщетения за право
на прекарване и преминаване в полза на Община Х., чл. 287 от Закона за
електронните съобщения, чл. 64 от Закона за енергетиката, чл. 103, ал. 1 и ал. 2
от Закона за водите, чл. 196, ал. 6 и чл. 193, ал. 8 от Закона за устройство на
територията и чл. 44, ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната
администрация, във връзка с чл. 210 от ЗУТ, Кметът на Община Х. е назначил
четиричленна комисия, включваща председател, секретар и двама членове, за
определяне размера на еднократните обезщетения относно сервитутите за право на
прекарване и преминаване през поземлени имоти. Със Заповед № 104/13.01.2014г. Кметът
на Община Х. е направил изменение в поименния състав на комисията, а със
Заповед № 1387/12.11.2015г. извършил последваща промяна на състава на
Комисията.
Видно от Протокол № 7/29.01.2019г.,
назначената със Заповед № 240/17.02.2011г., Заповед № 104/13.01.2014г. и
Заповед № 1387/12.11.2015г. на Кмета на Община Х., комисия е заседавала на 29.01.2019г.,
като с решение по т. 8 от дневния ред е определен размер на еднократното обезщетение
относно сервитута за право на прокарване и преминаване на трасе на въздушна
линия 400kV, в това число и трайно заета площ от стъпките на ел.стълбове върху
поземлени имоти в земеделска територия в землището на с.Конуш, община Х., през
поземлени имоти – частна собственост на физически и юридически лица, за строеж
„ВЛ 400kV п/ст „Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“
(Република Гърция), на територията на община Х., с възложител „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД гр.София, измежду които поземлени имоти са и
горепосочените два поземлени имота, собственост на жалбоподателя. Комисията посочва,
че площта на сервитута от поземлените имоти – частна собственост на физически и
юридически лица, находящи се в землището на с.Конуш, съгласно одобрения със
Заповед № РД-02-15-20/09.03.2018г. на Министъра на Регионалното развитие ПУП –
ПП, е съгласно списъка на засегнатите имоти, както и че съгласно чл. 64, ал. 6
от ЗЕ, определянето на обезщетението се извършва по чл. 210 и чл. 211 от ЗУТ
или по взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Комисията е приела
пазарните оценки за определяне размера на еднократното обезщетение относно
сервитута на поземлени имоти под опис, съгласно изготвена експертна пазарна
оценка от лицензиран оценител Е. А.К.(рег.№ ********* от 11.02.2015г.), като по
т. 8 от дневния ред, за поземлен имот № 56.11 (под № 8 в списъка), собственост
на Р.Ф.Р., с площ на сервитута от 1.969 дка и площ на стъпката на стълба 0.092
дка, е определила стойност на обезщетението в размер на 896.00 лева. Под № 13 в
списъка фигурира поземлен имот № 69.30, към момента на постановяване на
решението собственост на Р.К. М., с площ на сервитута от 5.203 дка и площ на
стъпката на стълба 0.072 дка, като е определила стойност на обезщетението в
размер на 2 500.00 лева.
Това решение е съобщено на
жалбоподателя на 25.02.2020г. видно от Известие за доставяне № 53 Е-450-2 на
ПС: Ц.Х./ИД PS 6300 012H8X F.
Жалбата на Р.Ф.Р. срещу решението в оспорената му част е подадена до Административен
съд - Х. чрез Община Х. и заведена с рег.инд. 94 Р-648-1 на 28.02.2020г.
По делото е приложена използваната
от Комисията Експертна оценка, изготвена от лицензиран оценител Е. А.К.с предмет
на оценка: „Безсрочни сервитути 31.451 дка и трайно заета площ от стъпките на
стълбове 1.124 дка върху поземлени имоти в земеделска територия в землище
с.Конуш, община Х., област Х., собственост на физически и юридически лица“. В
доклада е посочено, че са приложени Български стандарти за оценяване 2018г. и
че справедливата пазарна стойност отразява данни и обстоятелства, свързани с
конкретна действителна или потенциална реализация на оценявания обект/актив
между идентифицирани страни. Справедливата пазарна стойност на сервитутната
част от имот 56.11 е определена в табличен вид в приложение към доклада, където
в позиция „8“ е отразено обезщетение в размер на 896.00 лева, а по отношение на
имот 69.30 – в позиция „13“, в размер на 2 500.00 лева.
С оглед цялостното
изясняване на делото от фактическа и правна страна бе назначена
съдебно-оценителна експертиза. В депозираното в тази връзка заключение вещото
лице посочва, че е извършило оценка на процесните имоти, съобразявайки се с
пазарната стойност на земята по два метода – сравнителен метод (пазарни
аналози) и приходен метод (поземлена рента). Експертът дава заключение, че
размерът на справедливото обезщетение за
сервитутно право на имотите с ограничителен режим на ползване, засегнати
от ПУП – ПП за обект „Нова въздушна електропроводна линия (ВЛ) 400kV п/ст
„Марица Изток“ (Република България) – п/ст „Неа Санта“ (Република Гърция), в
землището на с.Конуш, общ.Х., собственост на жалбоподателя, е, както следва: за
поземлен имот № 056011 със сервитут 1.969 дка и площ на стъпката 0.092 дка –
1 854.00 лева, и за поземлен имот с идентификатор № 38399.69.30, със
сервитут 5.203 дка и площ на стъпката 0.072 дка – 4 745.00 лева.
При така установената
фактическа обстановка и след извършена проверка по реда на чл. 168 от АПК, във
вр. с чл. 146 от АПК, се налагат следните правни изводи:
Жалбата е подадена в срока
по чл. 215, ал. 4 от ЗУТ, срещу подлежащ на обжалване административен акт, от
надлежна страна - собственик на недвижими имоти, чиито права и законни интереси
са засегнати от решението в оспорената му част, съответно жалбата се явява
процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Оспорваният
административен акт е издаден от компетентен колективен орган, поименно
назначен с горецитираните заповеди на Кмета на Община Х., съобразно
предоставените му със закона правомощия.
Решението е издадено в
необходимата форма, от всички членове на комисията, в състава, определен в
заповедите на Кмета на Община Х. и при спазване на реквизитите на съдържанието,
посочени в чл. 59, ал. 2 от АПК. Същото е мотивирано, тъй като в него се
съдържат както правните, така и фактическите основания за издаването му.
Спазени са съществените
административнопроизводствени правила при издаването на обжалвания административен акт,
регламентирани в ЗУТ, ЗЕ и АПК.
Оспорваният
административен акт обаче е издаден в противоречие с материалноправните
разпоредби на Закона за енергетиката. Съгласно чл. 64, ал. 1 от Закона за
енергетиката, при разширение на съществуващи и при изграждане на нови въздушни
и подземни електропроводи на надземни и подземни хидротехнически съоръжения за
производство на електрическа енергия, топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и
нефтопродуктопроводи, в полза на лицата, които ще изграждат и експлоатират
енергийния обект, възникват сервитути.
Според ал. 2 на същия
текст, сервитутите биват: право на преминаване на хора и техника в полза на
лицата по ал. 1; право на прокарване на въздушни и подземни електропроводи на
надземни и подземни хидротехнически съоръжения за производство на електрическа енергия,
топлопроводи, газопроводи, нефтопроводи и нефтопродуктопроводи в полза на
лицата по ал. 1; ограничаване в ползването на поземлени имоти, прилежащи към
енергийните обекти.
Според ал. 4 на чл. 64, сервитутите по ал. 2
възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се
определя местоположението на съответните имоти и 2. титулярят на сервитута
изплати еднократно обезщетение на собственика на имота, върху който е възникнал
сервитутът, и на носителите на други вещни права върху засегнатия имот, а
съгласно ал. 6 определянето на размера на обезщетенията по тази глава се
извършва по реда на чл. 210 и 211 от Закона за устройство на територията или по
взаимно съгласие на страните с оценка от лицензиран оценител.
Безспорно е, че обектът
„Нова въздушна електропроводна линия“ /ВЛ/ 400 кV п/ст „Марица изток“ Република
България – п/ст „Неа Санта“ Република Гърция представлява енергиен обект по
смисъла на § 1, т. 23 от ДР на ЗЕ. Не е спорно също, че трасето на този обект
преминава през посочените поземлени имоти, находящи се в землището на с.Конуш,
общ.Х., и в частност през собствените на жалбоподателя имоти, като страните не
спорят и относно сервитутната площ и площта на стъпката, определени за частта
от имотите на оспорващия, попадаща в трасето на електропроводната линия.
Спорът между страните се
свежда до определения от органа размер на обезщетението за възникналото
сервитутно право и дали същият е съобразен със справедливата пазарна стойност.
В конкретния случай, видно
от оспорения акт, административният орган – Комисия по чл. 210 от ЗУТ, при
определяне стойността на обезщетението в размер на 896.00 лева за поземлен имот
№ 56.11, и в размер на 2 500.00 лева за поземлен имот № 69.30, посочва в
Решение по т. 8 от Протокол № 7/29.01.2019г., че приема пазарните оценки,
съгласно изготвената експертна пазарна оценка на лицензиран оценител Елена
Ангелова Ковачева. Установените и посочени в приложенията към доклада за оценка
размери на сервитутното право по отношение на процесните имоти обаче не са
съобразени с изискванията на закона.
Според правилото на чл.
210, ал. 1 от ЗУТ, размерът на обезщетението, в това число и за предвидените
сервитути, следва да бъде определен от компетентната комисия по пазарни цени. В
съдебната практика е утвърдено разбирането, че пазарни цени са тези,
съответстващи на действителната цена на имота, и са установени при сделки,
извършени през процесния относим период, за имоти със сходно местоположение и
характеристики. Приложими при определяне размера на обезщетението са и
въведените с чл. 65, ал. 1 от ЗЕ критерии: площта на чуждия поземлен имот,
включена в границите на сервитута, срока и видовете ограничения на ползването,
както и справедливата пазарна оценка на имота или на частта от него, която
попада в границите на сервитута.
В случая, възприетата от
административния орган експертна оценка (Доклад за оценка) се опровергава от
приетото по делото заключение по назначената съдебно-оценителна експертиза, по
която вещото лице подробно обосновава заключението си, приложената методология,
чрез отчитане на стойността на сходни имоти със същите характеристики, които се
предлагат действително на пазара, подкрепено с извадки от предлаганите цени.
Съдът намира, че дадената със заключението по съдебно-оценителната експертиза
оценка е определена в съответствие с чл. 210, ал. 1 от ЗУТ и чл. 65, ал. 1 от
ЗЕ – по пазарни цени, като са приложени сравнителен метод (пазарни аналози) и
приходен метод (поземлена рента), и тази оценка следва да бъде възприета
изцяло. Така приложените от вещото лице методи дават възможност да се определи
справедливата пазарна оценка на частта от имотите, която попада в границите на
сервитута и стъпката на стълба. Следователно, като е приела, че дължимите
еднократни обезщетения, изчислими по реда на чл. 210 от ЗУТ в полза на
собственика на имотите в землището на с.Конуш, община Х., е на посочените
съответни стойности, комисията по чл. 210, ал. 1 от ЗУТ е постановила
материално незаконосъобразен акт по причина, че определената стойност не
съответства на действителната пазарна цена на сервитутното право. Това налага
изменение на решението и увеличаване на определената цена в съответствие с
посоченото от вещото лице в съдебно-оценителна експертиза, а именно: в размер
на 1 854.00 лева за поземлен имот № 056011 и в размер на 4 745.00
лева за поземлен имот с идентификатор № 38399.69.30.
С оглед изхода на спора и
на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, в полза на жалбоподателя следва да се
присъдят своевременно поисканите и направени по делото разноски в размер на 562.18
лева, от които 10.00 лева - внесена държавна такса, 220.00 лева - внесен
депозит за вещо лице, и 332.18 лева - заплатено в брой възнаграждение за един
адвокат. Относно последната сума следва да бъде съобразено възражението за
прекомерност, както и че не се установява фактическа и правна сложност на
спора, а дължимото минимално възнаграждение е определено съобразно чл. 8, ал. 1
вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. и се определя от
материалния интерес, който в случая се явява разликата между определените
обезщетения в оспорения акт и постановените увеличени размери от съда, тоест
материалният интерес възлиза на 3 203.00 лева.
Водим от гореизложеното и
на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 77 ГПК, вр. с чл. 144 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ
Решение на Комисията
по чл. 210 от ЗУТ при Община Х., взето по т. 8 от Протокол № 7/29.01.2019г., в
частта, с която е определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно
право по отношение на поземлен имот № 56.11
(056011), находящ се в землището на с.Конуш, общ.Х., с площ на имота 15.099 дка,
площ на сервитута 1.969 дка и площ на стъпката 0.092 дка, собственост на Р.Ф.Р.,
като УВЕЛИЧАВА определената за този имот стойност на обезщетението от 896.00
лева на 1 854.00 лева (хиляда осемстотин
петдесет и четири лева), както и
в частта, с която е
определен размер на еднократно обезщетение относно сервитутно право по
отношение на поземлен имот № 69.30 (38399.69.30),
находящ се в землището на с.Конуш, общ.Х., с площ на имота 13.499 дка, площ на
сервитута 5.203 дка и площ на стъпката 0.072 дка, собственост на Р.Ф.Р., като УВЕЛИЧАВА
определената за този имот стойност на обезщетението от 2 500 лева на 4 745.00 лева (четири хиляди седемстотин
четиридесет и пет лева).
ОСЪЖДА ОБЩИНА Х. да заплати на Р.Ф.Р. с ЕГН:
********** ***, направените по делото разноски в размер на 562.18 лв. (петстотин шестдесет и два лева и 18 ст.).
Решението подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: