№ 22095
гр. София, 20.05.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20251110116549 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Р. К. А., ЕГН
**********, с адрес в ...................... против „ЕОС Матрикс“ ЕООД, ЕИК .............., седалище
и адрес на управление в гр. София, ул. „Рачо Петров – Казанджията“ № 6, ет. 6,
представлявано от управителя ................
Твърди се в исковата молба, че на 08.03.2006г. между Р. А. и “Юробанк България” АД е
сключен договор за кредит. На 18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Юробанк
България“ АД и“ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който ответникът е придобил вземането
по договора за кредитна карта. На 02.04.2024 г. ищецът е получил от “ЕОС Матрикс” ЕООД
удостоверение за непогасени задължение с изх.№ МА00004134 от 02.04.2024г., съгласно
което задълженията му възлизат на сумата от 3 810,73 лева. Заедно с удостоверението
ищецът е получил и уведомление за сключения договор за цесия. На 04.04.2024 г. Р. А. е
подал заявление до ответното дружество с искане гореописаното задължение да бъде
изтрито като погасено по давност. “ЕОС Матрикс” ЕООД е отказало да заличи задължението
с аргумент, че установяването на настъпването на последиците на погасителната давност е
от компетентността на съда.
Ищецът претендира, че задълженията му към „ЕОС Матрикс“ ЕООД, като частен
правоприемник на „Юробанк България“ АД са погасени по давност, тъй като е изтекъл
петгодишен, респ. тригодишен срока относно вземането за главница, респ. вземането за
лихви. Сочи, че давността е била прекъсната само със сключването на договора за цесия и от
този момент до датата на подаване на исковата молба са изтекли погасителните давностни
срокове.
Като излага горните фактически твърдения, ищецът моли да бъде призната за
установена недължимостта на задължението към ответното дружество в размер на сумата от
3 810,73 лева (три хиляди осемстотин и десет лева и седемдесет и три стотинки).
С исковата молба ищецът представя документи, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва
предявения отрицателен установителен иск като недопустим и неоснователен. Твърди се в
отговора, че за ищеца не е налице правен интерес от предявяването на отрицателния
установителен иск, тъй като ответното дружество не е предприело каквито и да било
действия за принудително събиране на отричаното от ищеца парично вземане.
Предоставянето на информация в Централния кредитен регистър към БНБ за задълженията
на Р. А. е нормативно установено задължение за кредитора – ответното дружество и не
1
обосновава правния интерес на ищеца от воденето на настоящето производство. По
същество, процесуалният представител на ответника оспорва иска като не основателен.
Излага подробни съображения, че изтичането на погасителни давностен срок, препятства
възможността за принудително изпълнение, но не погасява задължението.
Ответникът не прави доказателствени искания. Не се противопоставя на приемането
на писмените доказателства, приложени към отговора на исковата молба.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Приложените към исковата молба писмени документи като относими и допустими
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като писмените доказателства по делото приложените
към исковата молба преписи от документи.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищеца права: а) на
08.03.2006г. между Р. А. и “Юробанк България” АД е сключен договор за кредит; б) на
18.01.2016 г. е сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и “ЕОС Матрикс”
ЕООД, по силата на който ответникът е придобил вземането по договора за кредитна карта;
в) на 02.04.2024 г. ищецът е получил от “ЕОС Матрикс” ЕООД удостоверение за непогасени
задължение с изх.№ МА00004134 от 02.04.2024г., съгласно което задълженията му възлизат
на сумата от 3 810,73 лева, като заедно с удостоверението ищецът е получил и уведомление
за сключения договор за цесия; г) на 04.04.2024 г. Р. А. е подал заявление до ответното
дружество с искане гореописаното задължение да бъде изтрито като погасено по давност, но
“ЕОС Матрикс” ЕООД е отказало да заличи задължението; д) от датата на падежа на
задълженията на Р. А. към „Юробанк България“ АД е изтекъл петгодишен, респ.
тригодишен срока относно вземането за главница, респ. вземането за лихви.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответника: а) за ищеца липсва
правен интерес от предявяването на отрицателния установителен иск, тъй като ответното
дружество не е предприело действия по принудително събиране на отреченото вземане; б)
изтичането на погасителния давностен срок не погасява вземането, а възможността за
принудителното му събиране.
3. Правната квалификация: предявени са установителни искове с правно основание:
чл. 124 ГПК и чл. 110 и чл. 111 б. „в“ от ЗЗД.
4. Правната квалификация на насрещните права и възраженията на ответника: чл. 124
ал. 1 от ГПК и чл. 118 от ЗЗД.
5. В тежест на ищцовата страна е да установи наличие на интерес от воденото на
настоящото производство, а именно да докаже наличието на обстоятелства, които
накърняват имуществената му сфера – вписването на процесното задължение в ЦКР към
БНБ, в следствие на което ищецът търпи имуществени вреди.
6. В тежест на ответника е да установи следните обстоятелства: ответникът не твърди
обстоятелства, които да са в негова тежест за установяване.
7. Ищецът и ответникът не признават права, претендирани от другата страна.
2
8. Не се спори между страните относно следните обстоятелства: на 08.03.2006г.
между Р. А. и “Юробанк България” АД е сключен договор за кредит; на 18.01.2016 г. е
сключен договор за цесия между „Юробанк България“ АД и “ЕОС Матрикс” ЕООД, по
силата на който ответникът е придобил вземането по договора за кредитна карта; на
02.04.2024 г. ищецът е получил от “ЕОС Матрикс” ЕООД удостоверение за непогасени
задължение с изх.№ МА00004134 от 02.04.2024г., съгласно което задълженията му възлизат
на сумата от 3 810,73 лева, като заедно с удостоверението ищецът е получил и уведомление
за сключения договор за цесия; на 04.04.2024 г. Р. А. е подал заявление до ответното
дружество с искане гореописаното задължение да бъде изтрито като погасено по давност, но
“ЕОС Матрикс” ЕООД е отказало да заличи задължението
9. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155,
т.е. определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 17.07.2025 г. 13.50 часа, за която дата и час
да бъдат призовани ищецът и ответникът.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а
препис от отговора и приложенията към него- към призовката за ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3