Р Е Ш Е Н И Е
№....................
гр. София, 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, І въззивен състав,
в публично съдебно заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател: ДОРА МИХАЙЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
РОСИНА ДОНЧЕВА
при участието на секретаря Цветанка Павлова разгледа докладваното от
съдията Дончева въззивно гражданско дело № 675 по
описа на съда за 2020 г. и взе предвид следното.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 145/06.08.2020 г., постановено по гр.д. № 290/2018
г. по описа на РС- Ихтиман е развален, на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД сключения
с нотариален акт № .., том ., рег. № …., дело № …/….г. на
Нотариус Соня Владимирова, рег. № 013 в Регистъра на Нотариалната камара,
договор между Д.Я.И., С. З. И. и Е. Д. И. за прехвърляне правото на
собственост върху УПИ /дворно място/ с площ от 241 кв.м. с уредени регулационни
сметки, находящ се в гр. И., ул. „И. В.“ № .,
съставляващ парцел …-…. в кв. … по дворищно регулационния план на гр. И., ведно с
построените в имота масивна двуетажна жилищна сграда с разгърната застроена
площ 220 кв.м. и навес без оградни стени със застроена
площ 10 кв.м. срещу задължение за издръжка и гледане, до размера на ¾
идеални части от имота. М.С.И. и С.Е.И. са осъдени да заплатят на Д.Я.И. и Д.Д.И. сумата от 1464,50 лева разноски за производството.
Срещу решението е
подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК въззивна жалба от С.Е.И. и М.С.И., чрез адв.
Е.В. с доводи за незаконосъобразност, поради неправилност и противоречие с материалния закон. Излагат съображения, че решението е постановено без да бъде детайлно обследвана фактическата
обстановка.
На първо място РС-Ихтиман пренебрегнал факта, че процесният
договор има смесен характер – първата част представлява комутативен договор – част
от правото на собственост се прехвърля срещу вече положени грижи и срещу
вложени подобрения в размер на 10 000 лева, а втората част от договора има
характеристика на алеаторна сделка – останалата част
от собствеността се прехвърля срещу задължение за издръжка и полагане на грижи
за в бъдеще. Посочват, че договорът не може да бъде развален поради
неизпълнение на задължението за минали грижи, защото при сключването му прехвърлителите правят признание за вече получена насрещна престация. За неоснователен намират извода на съда, че не
са изпълнявани задълженията по сключения договор. От свидетелските показания се
установявало, че Е. И. е посещавал родителите си
няколко пъти в месеца като им е осигурявал средства за нормален живот и обезпечавал
нуждите им от лекарства и лекарско наблюдение. При всяко посещение е пазарувал
хранителни продукти и е оставял пари за издръжката им. В този смисъл РС-Ихтиман
е преценил едностранчиво свидетелските показания като не ги е съпоставил с
останалите събрани по делото доказателства.Посочват, че средствата, които е получавала Д.И. през 2011
г. и 2014 г. като личен асистент на майка си, са били крайно недостатъчни за
нейната собствена издръжка и още повече за издръжка на родителите й. Не било
доказано, че прехвърлителят е имал някакви конкретни
нужди, от които е бил лишен. След смъртта на приобретателя
вякакъв опит за контакт на неговите наследници /въззивници в производството/ с Д.И. са били посрещнати
враждебно от него. В тази ситуация се явява обективно невъзможно да предприемат
действия в изпълнение на своите задължения по процесния
договор. По същество молят да
бъде отменено решението на РС-Ихтиман като незаконосъобразно и
неправилно и отхвърлен предявения иск. Претендират разноски.
В срока
по чл. 263, ал.
1 от ГПК е депозиран
отговор от Д.Я.И. и Д.Д.И., чрез адв. М.Т., с който оспорват жалбата по
подробно изложени съображения. Сочат, че свидетелските показания правилно са преценени
от първоинстанционния съд, от които се установява, че
всички грижи за прехвърлителите са се осъществявали
от Д.И.. Не били събрани доказателства, че приобретателят
на имота Е. И. е участвал в издръжката и
гледането на майка си и баща си.
Софийски окръжен
съд, като прецени събраните по делото доказателства
и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания
съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено
следното.
Ищците Д.Я.И. и Д.Д.И. са предявили против ответниците
М.С.И. и С.Е.И. иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № .., том ., рег.
№ …, дело № …/…. г. на Нотариус Соня
Владимирова, рег. № 013 в Регистъра на
Нотариалната камара.
Не се спори, че с договор за прехвърляне на недвижим имот
срещу задължение за гледане и издръжка от 24.10.2007 г., Д.Я.И. и
съпругата му С.З. И. прехвърлят на сина си Е. Д. И. УПИ /дворно място/ с площ
от 241 кв.м. с уредени регулационни сметки, находящ се в гр. И.,
ул. „И.В.“ № .., съставляващ парцел …-…. в кв. … по дворищно
регулационния план на гр. И.,
ведно с построените в имота масивна двуетажна
жилищна сграда с разгърната застроена площ 220 кв.м. и навес без оградни
стени със застроена площ 10 кв.м., като благодарност за положените до сега грижи за Д.Я.И. и съпругата му С. З. И. от Е. Д. И., както и срещу задължението на Е. Д. И. да поеме и за в бъдеще гледането /лично или чрез
друго лице/ и издръжката на Д.И. и С. И., като им осигури спокоен и нормален живот, какъвто водят за сега, и за в
бъдеще докато са живи, заедно и по отделно, като 10 000 лева от дължимата
издръжка Е. Д. И. е вложил под формата на
подобрения и ремонти на имота, предмет на договора.
От представеното удостоверение за
наследници изх. № …/……….. г., издадено от община Ихтиман
се установява, че С. З. И. е починала на 04.11.2014 г.,
като е оставила наследници Д.Я.И. /съпруг/, Д.Д.И. и
Я. Д.И. /дъщери/ и Е. Д. И. /син/. От удостоверение на наследници изх. № ……..-……-………/……… г. на С. О., р-н М. се установява, че Е. Д. И. е починал на 22.02.2018 г. и оставил наследници
М.С.И. /съпруга/ и С.Е.И. /дъщеря/.
От приложените трудов
договор № 2/17.01.2011 г., трудов
договор № ../……… г. и допълнителни споразумения
от 30.12.2011 г. и от 13.07.2014 г. се установява, че Д.Д.И.
е била назначена за личен асистент на майка си С. И. през 2011 г. и 2014 г.
По делото са разпитани две групи
свидетели на ищците – Р. Н. П., С. Ц. И., М. Р. Ж.
и на ответниците- Т. Т. А., Л. Х. К. и А.Д. Н..
От разпита на свидетелката Р. П., която е съсед на ищците, се
установява, че Д.И. живее с дъщеря си Д. в къщата. Е. като ученик живеел в гр. И. и после като се оженил отишъл да
живее в гр. С.. Дъщерята
на Д.- Д. се грижела за него- водила го на лекари,
пазарувала, готвела.
От разпита на С.Ц. И., която е съсед на ищците се установява, че Е. живял в къщата, но преди 10
години се преместил в гр. С.. Дава показания, че за С. и Д. се грижела Д. – непрекъснато и денонощно. За гледането им друг не е
помагал.След като Е. се
преместил в С., идвал при
родителите си един два пъти в месеца. През времето, през което С. е била болна, средствата за
лечението й осигурявал Д.. На погребението на С. свидетелката разбрала, че Е. И. е болен и опериран.
Т. Т. А. дава показания, че Е. идвал при родителите си два или
три пъти месечно. Свидетелката от Е. знае, че е поръчвал лекарства от чужбина на майка си,
когато се разболяла. Помагал е непрекъснато на майка си с финансови средства.
На къщата е правен цялостен ремонт. Д. през годините не е работила, гледала майка
си – физически я обслужвала, тъй като била неподвижда.
Д.И. и преди и сега го е гледала Д..
Свидетелката Л. Х. К. /племенница на ищците и дъщеря
на св. А. / дава показания, че познава
всички страни по делото.Докато бил жив Е. посещавал родителите си – на
седмица две или месец. Е. осигурявал финансови средства на родителите си, грижил се за лечението на
майка си. Е. споделял,
че много пари се харчат и не знае къде отиват. След като С. се разболяла всички нужни грижи
полагала Д., а Е. помагал
финансово, но за размера на финасовите средства не е
споделял.
От разпита на свидетелите Ж. и Н. се установяват факти относно
събития осъществили се на 09.11.2019 г., за което е приета и преписка от РПУ на
МВР-Ихтиман.
Съдебно оценителната експертиза
дава заключение, че средната пазарна цена на имота към 24.10.2007 г. е в размер
на 78 800 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че
обжалваното решение е валидно и допустимо,
а по същество и правилно.
Правата на прехвърлителя по договор за
прехвърляне на собственост срещу задължение за грижи
и издръжка се основават на прехвърленото
право на собственост, а правата на приобретателя по такъв договор - на изпълнението на задълженията за издръжка и гледане, поради което в тежест на приобретеля е да докаже, какво
е изпълнил по договора.
В случая е предявен иск за
разваляне на валиден договор за гледане и издръжка от един от прехвърлителите по сделката, който се явява и един от
наследниците на другия прехвърлител. Няма спор по
делото, че ищецът, заедно с вече покойната си съпруга, са прехвърлили през 2007
г. на сина с Е. И. недвижим имот, който за тях е
бил в режим на СИО, прекратена със смъртта на съпругата през 2014 г. Доколкото
починалата е оставила за свои законни наследници преживял съпруг и три деца,
всеки от тях по правилата на чл. 9 ал. 1 от ЗН наследява по равно оставената
½ идеална част от наследството на починалата, докато другата ½ се
наследява само от съпруга. В тази връзка правата на ищеца Д.Я.И. да поиска
разваляне на сделката се ограничават само до обема на неговите лични права,
които са за 5/8 ид. части от имота, а правата на ищцата Д.И. да поиска разваляне
са за 1/8 ид.ч. като останалата 2/8 идеална част не е
предмет на спора, доколкото тя принадлежи на другите наследници- децата на починалата
и техните части ищците не могат да ги претендират като свои, поради забраната
за разпореждане с чужди права от свое име. Тази постановка е възприета в
задължителната съдебна практика- т. 3 от ТР № 30/ 1981 г. на ОСГК на ВС,
според която наследниците на прехвърлителя могат да
упражнят правото си на разваляне на договора за издръжка и гледане спрямо
неизправния длъжник до размер на притежаваните от тях права, или с други думи-
съобразно наследствения си дял, но не и по отношение на целия договор, ако не
са единствени наследници, както е в случая.
Общият принцип, заложен в чл. 87
ал. 1 от ЗЗД, предвижда, че, когато длъжникът по един двустранен договор не
изпълни задължението си поради причина, за която той отговаря, кредиторът може
да развали договора, а, когато се касае за договори, свързани с прехвърляне на
вещни права върху недвижим имот, развалянето става по съдебен ред- ал. 3.
Договорът за издръжка и гледане е
алеаторен такъв и с неговото сключване се прехвърля
правото на собственост върху имота, като преобретателят
трябва за в бъдеще да изпълнява задължението си по доставяне на грижи и
издръжка. Именно в хипотезата, в която той не го изпълнява, се поражда
основанието за разваляне на договора, като в тежест на ответника е да докаже
факта на изпълнението на съглашението, а в тежест на ищеца- нуждите на прехвърлителя от грижи и издръжка, както и необходимите
средства за издръжка и естеството на грижите.
Неоснователно е възражението, че
поради това, че договорът има смесен характер – първата част представлява
комутативен договор /част от правото на собственост се прехвърля срещу вече
положени грижи и срещу вложени подобрения в размер на 10 000 лева/, а
втората част от договора има характеристика на алеаторна
сделка, то договорът не може да бъде
развален поради неизпълнение на задължението за минали грижи. По-старата
съдебна практика приемаше, че когато частите не са определени от страните, по
иск за разваляне на договора съдът ги определя и при установяването на
неизпълнение, разваля договора за тази част, за която е приел, че договорът е алеаторен и го отхвърля за онази част, за която е приел, че
е комутативен. Понастоящем установената съдебна практика приема, че когато
частите не са определени от страните, договорът по общата им воля е единен,
като преобладаващо значение има алеаторната част,
поради което при неизпълнение на тази част се разваля целият договор. При прехвърляне
на вещ срещу
грижа и издръжка, както за минало
време, така и за в бъдеще, договорът
е единен. При всички случаи, когато нуждата на кредитора от
грижи и издръжка според уговореното е останала неудовлетворена, е налице неизпълнение, което се счита
за съществено и поражда право за
разваляне на целия договор, а не само до
обем, определен с оглед времето на
неизпълнението. По този начин се
процедира и когато част от уговорената
престация срещу прехвърлената вещ, е била получена от
отчуждителя към момента на сключване
на договора – чрез дадени
грижи и издръжка за минал период или парична сума,
вещ и т.н.– така Решение № 83/26.06.2019 по
гр.дело №2084/2018 на ВКС, ГК, III г.о., Решение №238/26.10.2015 по гр.дело
№1368/2015 на ВКС, ГК, III г.о. и др.
Задължението за
издръжка и гледане изисква постоянно и непрекъснато изпълнение от страна на
длъжника, както правилно е посочил първоинстанционния
съд.
От събраните
по делото гласни и писмени доказателства обаче не се установява
изпълнение на договора от страна
на наследодателя на ответниците Е. И., нито пък от тях самите след смъртта му, тъй като неговите задължения по
договора са преминали към тях. Както
вече се посочи, изцяло
в тяхна тежест е да докажат, че
са осигурявали
грижи и издръжка на прехвърлителите, но от свидетелските
показания се установява само, че имало правени
ремонти на имота, че Емил идвал едни два пъти в месеца
и осигурявал финансови средства, но не се събраха доказателства в какъв размер.
Въззивният съд кредитира показанията на св. Р. П. и св. С.Ц. И., които са съседи на ищците имат преки и
непосредствени впечатления за семейството. Показанията им са последователни,
непротиворечиви и отразяват техни лични възприятия. От показанията им се
установява, че дъщерята на Д. – Д. се грижела за него- водила го на лекари,
пазарувала, готвела. Свидетелката С. И. посочва, че за С. и Д. се грижела Д. – непрекъснато и денонощно и друг не е помагал.След като Е. се преместил в С., идвал при родителите си един
два пъти в месеца. От свидетелите на ответника тези факти не се опровергават,
дори напротив и св. Т. Т. А. заявява, че Д. през годините не
е работила, гледала е майка си – физически е обслужвала, тъй като била неподвижда, а баща си Д. и преди и сега го е гледала. От
разпита на св. Л. К. също се установява, че след като
С. се разболяла всички нужни грижи
полагала Д..
Подобни епизодични
прояви на заинтересованост по отношение на двете
лица обаче въобще не представляват
полагане на грижи за тях,
защото задължението по договора е неделимо
и продължително. Неделимо означава,
че е недопустимо то да се
разделя на периоди, да не
се извършва цялостно или да
не се предоставя
в пълен обем, а под продължително се разбира, че
то е дължимо ежедневно, постоянно и по всяко време.
От една страна, ангажираните
от ответниците гласни
доказателства категорично не установяват дължимото изпълнение по договора, доколкото
свидетелите разказват само за финансова помощ /не може да посочат каква/ и в чисто битов аспект
(ремонт).
От ангажираните трудови договори
и допълнителни споразумения се установява, че Д.И. е била личен асистент на
майка си С. З. И., която била неподвижна и е полагала
грижи за нея.
Естеството на
задължението за предоставяне на издръжка и гледане е такова,
че всяка една форма на
неизпълнение- частично, забавено или неточно,
се приравнява на пълно неизпълнение
и е достатъчна за развалянето на съглашението. В случая дори не
може да се
приеме, че е налице хипотезата на чл. 87
ал. 4 от ЗЗД за незначителност на неизпълнението, защото освен епизодично
оказвана помощ най- вече при
ремонт и епизодични посещения, ответниците
не доказват конкретно положени грижи, още по-
малко пък давана издръжка за периода от
сключване на договора до момента.
Задълженията по договора на длъжника
не са били
извършвани цялостно и не са били
изпълнявани в пълния им обем, а това
са достатъчни основания да се
приеме, че са налице изискуемите
предпоставки за разваляне на договора.
Предвид всичко
изложено по- горе, искът следва
да бъде уважен,
като договорът за издръжка и гледане
се развали до притежаваните от ищците 3/4 идеални
части от правото на собственост
върху имота, описан в нотариалния акт.
С оглед това предявеният
иск е основателен както по посочените
по-горе съображения, така и по изложените
от районния съд в обжалваното решение мотиви, към които настоящият
състав препраща, на основание чл. 272 от ГПК.
Правните изводи на двете инстанции
съвпадат, въззивният съд счита, че
липсват отменителни основания и въззивната жалба следва да
бъде оставена без уважение. Атакуваното решение
следва да бъде потвърдено.
На ответниците по жалба следва да се присъдят разноски в
размер на 910, 00 лева за адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Софийският окръжен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 145/06.08.2020 г., постановено
по гр.д. №
290/2018 г. по описа на РС- Ихтиман.
ОСЪЖДА М.С.И. с ЕГН: ********** и С.Е.И.
с ЕГН: ********** *** да заплатят на Д.Я.И. с ЕГН: ********** и Д.Д.И. с ЕГН: ********** *** сумата от 910, 00 лв.
/деветстотин и десет/ лева разноски за производството.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от
съобщаването на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.