№ 115
гр. Пловдив, 06.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Стоян Ат. Германов
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
в присъствието на прокурора Ат. Г. Янк.
като разгледа докладваното от Станислав П. Георгиев Въззивно гражданско
дело № 20225000500228 по описа за 2022 година
Постъпила е въззивна жалба вх. № 2194/21.03.2022 г. от П. на РБ против решение
№ 69/10.03.2022 г., постановено по г. д. № 527/2021 г. по описа на ОС – Х. в частта, с която
е осъдена П. да заплати на ХР. СТ. АТ. ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес: гр. С.,
ул. „Г.С.“ № 1 сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 321
ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК по ДП № 2/2015 г. по описа на С „БОП“ Х., К.,
наказателното производство по което е прекратено, ведно със законната лихва, считано от
05.07.2019 г. до окончателното изплащане.
Жалбоподателят моли съда да отмени обжалваното решение в съответната част и
да отхвърли иска или да присъди обезщетение в по-малък размер.
Ответникът счита, че жалбата е неоснователна.
Иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
Предявен от ХР. СТ. АТ. ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес: гр. С., ул.
„Г.С.“ № 1 против П. на РБ.
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати
сумата от 15 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени
вреди от повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4,
т. 2 вр. ал. 2 от НК по ДП № 2/2015 г. по описа на С „БОП“ Х., К., наказателното
1
производство по което е прекратено, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2019 г. до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът не признава иска.
В исковата молба се твърди, че против А. е водено досъдебно производство за
престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК по ДП № 2/2015 г. по описа на
С „БОП“ Х., К., за това, че в периода от месец март 2015 г. до 13.12.2015 г. в област Х. и на
територията на ГКПП „К.А.“, заедно с още 21 лица, участвал в организирана престъпна
група с цел да върши престъпления по чл. 301 ал. 1 и чл. 282 ал. 1 от НК, като групата е
създадена с користна цел и в нея ищецът участвал като длъжностно лице - митнически
инспектор в Митница - С., Митнически пункт „К.А.“, което е било прекратено с влязъл в
сила съдебен акт от 05.06.2019 г.
Мярката за неотклонение е била „парична гаранция“, както и мярка за
процесуална принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“.
Тези обстоятелства не са спорни и се доказват от приетите документи от
наказателното дело.
Това наказателно производство е продължило около 3 години и 9 месеца.
При тази фактическа обстановка и при съобразяване с т. 7 от ТР № 3/22.04.2005 г.
по т. д. № 3/2004 г. на ВКС, ОСГК, може да бъде направен недвусмислен извод, че е налице
хипотезата на чл. 2 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на Държавата и П. следва да
бъде осъдена да заплати обезщетение за причинените вреди.
Спорът е за неговия размер.
В исковата молба се твърди, че, в резултат на воденото наказателно производство
А. е претърпял значителни неимуществени вреди: продължително стресово състояние -
напрежение, загуба на сън и спокойствие, чувство на потиснатост и отчаяние. Бил сринат
авторитетът му, влошили се отношенията му с близки, колеги и приятели. Не обжалвал
заповедта за уволнение поради причината, че се чувствал омерзен от произходящото и не
желаел да се връща на работа в митниците при никакви обстоятелства, нямал сили и вяра за
съдебни битки. Забраната да пътува в чужбина довела и до сериозни затруднения за
осигуряване на издръжката на семейството му: въпреки, че имал квалификация за
професионален шофьор, не могъл да упражнява тази дейност. Оказал се в положение на
трудоспособен мъж с накърнена репутация, който не може да си намери работа и няма
перспектива в живота. Бил лишен и от любимото му занимание - ловът, от компанията на
ловците от ловната дружинка, които започнали да го избягват, наложило се да се разпореди
с оръжието, тъй като му било отнето правото да го притежава, заради повдигнатото
обвинение. Продължилият срок на разследването, отказите на молбите му за връщане на
иззетите от дома му парични средства, както и отказът да бъде ускорено разследването
срещу него, започнали да формират усещането, че ще бъде осъден въпреки неговата
невиновност, а освен това засилвали съмнението в невинността му сред неговите близки и
приятели. Той усещал панически ужас при мисълта, че е възможно да му бъде отнета
2
свободата, още повече предвид тежките санкции, установени за инкриминираното
престъпление.
Видно от протокол за претърсване и изземване от 13.12.2015 г. (л. 21 – 24 от
делото на ОС), от А. са отнети определени суми в долари (САЩ), евро и лева. Същите са му
върнати на 02.07.2019 г. (няколко месеца след прекратяване на наказателното
производство), видно от приемо-предавателен протокол от 02.07.2019 г. (л. 30 от делото на
ОС)
Видно от решение (л. 49 от делото на ОС), на А. е отнето разрешение за
съхранение, носене и употреба на ловно оръжие и същото е иззето.
По делото са представени копия от медийни публикации, но името на ищеца не
фигурира в тях.
Не са представени медицински доказателства за влошено здравословно
състояние.
Видно от заповед № 779/12.01.2016 г. (л. 55 от делото на ОС), трудовото
правоотношение на ищеца е било прекратено на основание „съкращаване на щата“.
От показанията свидетели К.Д.К., Т.Х. А.а и И.Т. А.а стават ясни
обстоятелствата, свързани със задържането на ищеца: на 13.12.2015 година ищецът бил на
лов, който се наложило да прекъсне спешно поради съобщението от съпругата му св. И. А.а,
че в дома им са дошли група полицаи и служители от БОП и предстои обиск. Ищецът се
прибрал веднага в дома си, където вече бил очакван от група полицейски служители.
Започнали действия по претърсването на жилище му. Ищецът доброволно предал наличните
в дома му и собствени на семейството му парични средства, както и дал обяснения за
произхода им. Въпреки тези обяснения и съдействието от страна на ищеца, паричните
средства били иззети, включително и тези на сина му, спечелени при студентска бригада в
САЩ. Ищецът бил арестуван, със сложени на ръцете белезници пред очите на съпругата му,
дъщеря му, майка му и съседите, след което - отведен от полицейските служители.
Събитията, свързани със задържането на ищеца, извършеното претърсване, както и
обстоятелствата, свързани с повдигнатото му обвинение за участие в организирана
престъпна група бързо намерили отзвук в широката общественост в град С..
Свидетелите твърдят, че събитията от 13.12.2015 година и последващите развитие
на наказателното производство наложили тежък негативен отпечатък върху живота,
психиката и бъдещото на ищеца. Той изпаднал в продължително стресово състояние,
свързано с негативни психически изживявания. Изпитвал душевни страдания от факта, че е
обвинен в извършването на тежко умишлено престъпление, което не бил извършил. Бил под
постоянен стрес и напрежение. Съпругата му го виждала да става нощем, изгубил съня и
спокойствието си. Чувствал се предварително осъден, за което спомагали многобройни
медийни публикации, отразяващи обстоятелствата, свързани с обвинението и наказателното
производство срещу него. Това сринало окончателно авторитета му в обществото и
допълнително увеличило нивото на стреса. Голяма част от познатите на ищеца, приятели,
3
колеги и съседи започнали да го избягват или да странят от него. Не можел да започне
работа. Наложило се да бъде издържан от съпругата му, семейството търпяло финансови
затруднения, тъй като по това време синът им бил студент, а дъщеря им - ученичка. Това
допълнително сринало самочувствието на ищеца, чувствал се безполезен и в тежест на
близките си. В резултат на отнемането на правото да борави с ловно оръжие, ищецът бил
лишен от възможността да упражнява хобито си, ловците от ловната дружинка странили от
него и вече не го канели на ловни излети.
Установява се още, че продължаващото с години наказателно производство не
само не разсеяло, а само задълбочило съмнението на близките и приятелите на ищеца в
неговата невиновност. Това довело до задълбочаване на социалната му изолация,
постоянното напрежение довело до отказ да се храни нормално, отслабване, поява на
здравословни проблеми.
При тази фактическа обстановка (продължителност на наказателно производство,
обвинение за престъпление, което е тежко и то във връзка с длъжностното качество на
ищеца, мярка за неотклонение със сравнително нисък интензитет, мярка за процесуална
принуда „забрана за напускане на пределите на Република България“, отнемане на
разрешение за носене и съхранение на ловно оръжие, включително и на самото оръжие,
изземване на определени парични суми, които са върнати след прекратяване на
наказателното производство, личните и семейни притеснения, финансовите затруднения,
социалната изолация и при приложението на чл. 162 от ГПК и чл. 52 от ЗЗД, настоящата
инстанция намира, че сумата от 15 000.00 лева е най – адекватен паричен еквивалент на
претърпените неимуществени вреди от цялото наказателно производство и следва да бъде
присъдена на ищеца, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 05.07.2019 г.
до окончателното изплащане.
До тези правни изводи е достигнал първоинстанционният съд, поради което
обжалваното решение следва бъда потвърдено.
С оглед горното, на основание чл. 78 от ГПК следва да бъде осъдена П. на
Република България да заплати на ХР. СТ. АТ. ЕГН ********** от гр. С., със съдебен адрес:
гр. С., ул. „Г.С.“ № 1 сумата 1 500.00 лева, представляваща разноски за въззивното
производство.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 69/10.03.2022 г., постановено по г. д. № 527/2021 г.
по описа на ОС – Х. в частта, с която е осъдена П. да заплати на ХР. СТ. АТ. ЕГН
********** от гр. С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.“ № 1 сумата от 15 000.00 лева,
представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл. 321 ал. 3 пр. 2 и пр. 4, т. 2 вр. ал. 2 от НК по
4
ДП № 2/2015 г. по описа на С „БОП“ Х., К., наказателното производство по което е
прекратено, ведно със законната лихва, считано от 05.07.2019 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА П. на Република България да заплати на ХР. СТ. АТ. ЕГН **********
от гр. С., със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.С.“ № 1 сумата 1 500.00 (хиляда и петстотин) лева,
представляваща разноски за въззивното производство.
Преписи от решението да бъдат връчени на страните.
Решението подлежи на касационно обжалване, в едномесечен срок от
съобщаването, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния
касационен съд.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5