Р Е Ш Е Н И Е
Номер
21.10.2021 г. Град Свиленград
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД - СВИЛЕНГРАД І граждански състав
На двадесет и първи септември две
хиляди двадесет и първа година,
В публично заседание, в следния състав:
СЪДИЯ: ЖИВКА ПЕТРОВА
При съдебен секретар: Жаклин Арнаудова,
като разгледа докладваното от Съдията гр. дело № 826 по описа на
съда за 2020 г., намери за
установено следното:
Предявени са обективно
съединени искове на основание чл.422, ал.1, във вр. с чл.415, ал.1, т.2 от ГПК,
вр. чл.9 от ЗПК, вр. чл.240, ал.1 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Ищецът „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж рег.№ *********, чрез „Б.П.П.Ф.С.
клон Б.“, ЕИК: *********, вписан в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията, със седалище и адрес на управление:***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4,
Бизнес Парк София, сгр. 14, представлявано от Димитър Димитров - Заместник
управител, чрез юрисконсулт Николета Ангелова Матева, иска от съда да признае
за установено по отношение на ответника З.Д.П., с ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, наличието на вземанията, за които е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.дело № 559/2020г. по описа на
Районен съд – Свиленград, за следните суми: 309,36 лв. – главница по Договор за
потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15672779/ 23.01.2018г., 20,79 лв. – мораторна лихва
за периода 12.10.2018г. – 16.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира
направените по делото разноски, както и тези, направени в заповедното
производство.
При условията на евентуалност, ищецът
предявява осъдителни искове за посочените претенции.
В исковата молба се твърди, че на 23.01.2018
г. „Б.П.П.Ф.С. клон Б.“, ЕИК: *********, и З.Д.П. са сключили Договор за
потребителски револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15672779, по силата на който търговецът издал на
кредитополучателя кредитна карта Мастъркард, с кредитен лимит 700,00 лв.
Съгласно договора, използваният кредитен лимит следвало да се възстановява на
месечни погасителни вноски, платими до 1-во число на месеца, следващ издаването
на месечно извлечение за осъществени трансакции.
На
23.01.2018г. ответникът се възползвала от предвидената в чл.4 от договора
възможност и извършила усвояване чрез функционалността покупка на изплащане по
револвиращ кредит с код на усвояването CREX-15672766
за закупуването на стоки и услуги, за срок от 6 месеца, обхващащ периода на
сключване на договора до 01.08.2018г., съгласно погасителен план. Договорено
било кредитът за стоки и услуги да бъде изплатен на 6 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер на 83,83 лв., платими на 1-во число на месеца.
Ответникът преустановила плащанията на 01.05.2018г., когато извършила последното
плащане по договора. Поради неплащане на една и повече погасителни вноски,
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем, за което длъжникът бил уведомена с
покана, изплатена й на 17.10.2018г. Дължимата от ответника сума била в размер
на 330,15 лв., от която главница в размер на 309,36 лв. и мораторна лихва за
периода 12.10.2018г. – 16.07.2020г. в размер на 20,79 лв.
Ищецът подал Заявление
за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, по която било образувано
ч.гр.дело № 559/2020г. по описа на Районен съд - Свиленград и издадена Заповед
за изпълнение за горепосочените суми. В изпълнение на дадените му указания
ищецът предявил настоящия иск за установяване на вземанията си в едномесечен
срок.
Поради изложеното,
ищецът моли съда да уважи исковете и да му присъди разноски.
В срока по чл.131,
ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от назначения по реда на чл.47
от ГПК особен представител на ответника – адв. К., с който оспорва предявените
искове по основание и по размер. Твърди, че ответникът не дължи на ищеца процесните
суми. Оспорва валидността на договора за кредит, с твърдение, че противоречи на
разпоредбите на ЗПК. Оспорва и твърдението за настъпила предсрочна изискуемост
на вземанията, доколкото волеизявлението на кредитора за това не било
достигнало до длъжника.
Съдът, като съобрази доводите на страните и
прецени събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложеното
частно гр. дело № 559/2020г. по описа на Районен съд – Свиленград, делото е
образувано по Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,
депозирано от ищеца на 23.09.2020г. По делото е издадена Заповед № 260018 от 24.09.2020г.
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, в полза на ищеца срещу
ответника, за следните суми: 309,36 лв. – главница по Договор за потребителски
револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15672779/ 23.01.2018г., 20,79 лв. – мораторна лихва
за периода 12.10.2018г. – 16.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и
25,00 лв. – разноски по делото за държавна такса и 50,00 лв. – юрисконсултско
възнаграждение. Тъй като заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47,
ал.5 от ГПК, съдът е указал на заявителя да предяви иск за установяване на
вземането си. В изпълнение на указанията, в указания му едномесечен срок,
ищецът е депозирал настоящата искова молба.
От представения с
исковата молба договор, именуван Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-15672779 от 23.01.2018г. се установява, че ищецът,
в качеството му на Кредитор, се е задължил да предостави на ответника, в
качеството му на Кредитополучател, кредит в размер на 700,00 лв., при годишна
лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Съгласно договора, Кредиторът
се задължил да издаде на Кредитополуча-теля кредитна карта Мастъркард с
посочения кредитен лимит, а за осъществените с нея трансакции – да издава месечни
извлечения до 15-то число на месеца. От своя страна Кредитополучателят се е
задължил да прави месечни погасителни вноски в минимален размер, определени
според уговорената в договора Тарифа, платими до 1-во число на месеца, следващ
издаването на месечно извлечение за осъществени трансакции. Договорът е сключен
при лихвен процент 35% и годишен процент на разходите 44,90%.
Съгласно чл.17 от
договора: „При забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска. При просрочване на две или
повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени по този договор надбавки, ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.“.
От представения с
исковата молба договор, именуван „Кредит: CARD-15672779, Усвояване CREX-15672766“, сключен също на датата 23.01.2018г., се
установява, че ищецът, в качеството му на Кредитор, и ответникът, в качеството
му на Кредитополучател, са се съгласили да се извърши усвояване на револвиращия
кредит, предоставен по горепосочения договор, чрез функционалността покупка на
изплащане – за закупуване на смартфон марка „NOKIA“, модел „6DS“, на стойност 449,00
лв. Договорът е сключен при лихвен процент 22,51% и годишен процент на
разходите 24,99%. Договорено е връщането на сумата да се извърши на 6 месечни
погасителни вноски, всяка в размер на 83,83 лв., съгласно обективиран в
договора погасителен план, видно от който падежът на първата вноска е
01.03.2018г., а падежът на последната – 01.08.2018г.
Представена е т.нар.
„Последна покана“ от 17.10.2018г., изходяща от ищеца и адресирана до ответника,
в която се посочва, че последният е преустановил плащането на вноските по
сключения между страните договор на 01.05.2018г. и дължи на Кредитора сумата от
общо 616,22 лв., от която главница в размер на 576,98 лв., договорна лихва в
размер на 38,27 и обезщетение за забава в размер на 0,97 лв. Посочено е в
поканата, че ако в срок от седем дни от получаването й Кредитополучателят не
погаси задължението си, Кредиторът ще пристъпи към събиране на вземането си по
съдебен ред. Не се твърди и няма данни поканата да е достигнала до Кредитополучателя
– ответник преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК.
По делото е назначена
съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се установява, че част
от револвиращия кредит е усвоен на 23.01.2018г. чрез закупуване на смартфон за
сумата 449,00 лв., а целият кредитен лимит е усвоен на 15.02.2018г. Видно от
заключението, към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК,
задължението на Кредитополучателя към Кредитора са следните: 309,36 лв. -
главница, 55,43 лв. - мораторната лихва за периода от 18.10.2018г. до
23.07.2021г.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна да следните правни изводи:
Съобразно
разпределената доказателстване тежест в настоящото производство, ищецът
следваше да установи наличието на на действителен договор, сключен между
страните, с посочените в исковата молба параметри; наличие на договорно
неизпълнение от страна на ответника – какво е и кога се е осъществило; кога
вземането му е станало изискуемо; какъв е размерът на вземането му.
Задълженията, които
има едно лице – кредитополучател по договор за отпускане на револвиращ кредит,
се формират вследствие на сложен фактически състав. Те, от една страна се
формират от главница, която не е директно изплатена, но може по усмотрение на
лицето да бъде теглена, когато то прецени, до размер, какъвто то прецени, но не
повече от максималния кредитен лимит, както и от лихви, уговорени в договора.
От представените по
делото доказателства се установява, че между ищеца и ответника е сключен
договор за кредит, по силата на който на ответника е предадена кредитна карта с
кредитен лимит от 700,00 лв., който ответникът е усвоил
изцяло.
Процесният договор за
кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит /обн. ДВ.
бр. 18/05.03.2010г., в редакцията му изм. и доп. с ДВ, бр. 61 от 25.07.2014г.,
в сила от 25.07.2014г./, в който се съдържат разпоредби от императивен порядък,
които служебно следва да бъдат съобразни от съда. Процесният договор отговаря
на императивните изисквания на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т. 7-12 и т.20 от ЗПК.
В случая, договорът е сключен в писмена форма, на хартиен носител, по ясен и
разбираем начин, посочен е общият размер на кредита, фиксираният лихвен
процент, ГПР и общата сума, дължима от потребителя, инкорпориран е и
погасителен план. Тъй като за целия срок на договора е договорен фиксиран
лихвен процент, не е налице задължение погасителният план да съдържа информация
за последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени
суми – по арг. от чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. Съобразена е и императивната разпоредба
на чл.19, ал.4 от ЗПК, според която годишният процент на разходите не може да
бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в
лева или валута, определена с постановление на МС на Република България. С
оглед изложеното, съдът приема, че е възникнало заемно правоотношение, което
валидно обвързва страните.
Относно възражението
за липса на доказателства за предсрочна изискуемост на вземанията, предмет на
настоящото производство, съдът намери следното:
С оглед задължителните
указания по тълкуването на чл.60, ал.2 от Закона за кредитните институции по т.18
от ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/ 2013г. на ВКС, ОСГТК,
фактическият състав, пораждащ възможността кредитора да получи предоставена
главница по кредит преди изтичане на уговорен в полза на длъжника срок налага
позоваване на две предпоставки: обективен факт, уговорен като основание за
едностранно изменение на договора, и упражнено от кредитора право да обяви
кредита за предсрочно изискуем с изявление, достигнало до длъжника.
В настоящия казус,
както и в т.12 от заявлението по чл.410 от ГПК, заявителят се позовава на
настъпила автоматична предсрочна изискуемост, на основание клаузи от договора,
предвиждаща автоматично отнасяне в просрочие на кредита при невнасяне на
минималната погасителна вноска в срок до падежа на втората непогасена вноска
(чл.17 от договора).
По делото липсват
доказателства, установяващи уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочната
изискуемост преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, като липсват и твърдения в тази насока, тъй като
ищецът неправилно счита, че е налице автоматично настъпване на предсрочната
изискуемост, но въпреки това бил изпратил покана за доброволно изпълнение.
Съгласно приетото с ТР
№ 8/ 02.04.2019 г., по т. д. № 8/ 2017 г. на ОСГТК на ВКС предявеният по реда
на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за
банков кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с
настъпил падеж към датата на формиране на силата на присъдено нещо, въпреки че
предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение.
Предвид на това следва
да бъдат присъдени вземанията с настъпил падеж към приключване на съдебното
дирене в настоящата инстанция, които са установени от вещото лице в приетото по
делото заключение на съдебно – счетоводната експертиза.
Действително, в
настоящия случай се касае за револвиращ потребителски кредит, при който Кредитодателят
се задължава да предостави на Кредитополучателя кредит с револвиращ максимален
размер от 700,00 лв., който е равен на максималния кредитен лимит, в рамките на
който лимит Кредитополучателят може да тегли суми в брой или да извършва
платежни нареждания с предоставената му карта.
Съгласно предмета на
договора, на ответника е предоставен кредитен лимит в размер на 700,00 лв.,
като дължимите от кредитополучателя усвоени суми от предоставения му кредитен
лимит и лихви е следвало да се погасяват ежемесечно. Ответникът е усвоил изцяло
заемна сума в периода от 23.01.2018г. до 15.02.2018 г., като падежът на
последната вноска по усвоения кредит е настъпил на 01.08.2018г., т.е. преди
депозиране на заявлението по чл.410 от ГПК в съда. Доколкото ищецът е изпаднал
в забава относно плащането на главницата, то се дължи и обезщетение за забава,
както и законна лихва върху главницата, счетано от датата на подаване на
заямлението по чл.410 от ГПК до погасяване на задължението. Според вещото лице,
мораторната лихва до датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК възлиза
на 55,43 лв., но тъй като се предендира такава в по-нисък размер – сумата 20,79
лв., то тази сума ще следва се присъди.
Предвид изложеното, предявените
искове се явяват основателни и доказани, и следва да се уважат.
Тъй като исковете не
са отхвърлени поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост, съдът не дължи
произнасяне по предявените при условията на евентуалност осъдителни искове.
С оглед изхода на
спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят
направените по делото разноски. Съобразно т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС,
ОСГТК, разноските в заповедното производство, следва да се присъдят с решението
по исковото производство, като съдът се произнася с осъдителен диспозитив. В
хода на заповедното производство ищецът е направил разноски в общ размер на
75,00 лв., от които 25,00 лв. - за държавна такса и 50,00 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение. В исковото производство е извършил разноски в
общ размер на 425,00 лв., от които 125,00 лв. - за държавна такса, 200,00 лв. –
за възнаграждение за особен представител на ответника и 100,00 лв. – за
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от
изложеното, Съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на З.Д.П., с ЕГН: **********, с настоящ
адрес: ***, че тя дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А.“, Париж рег.№
*********, действащ чрез „Б.П.П.Ф.С. клон Б.“, ЕИК: *********, вписан в
Търговския регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на
управление:***, п.к. 1766, ж.к. Младост 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, следните
суми: 309,36 лв. – главница по Договор за потребителски револвиращ кредит,
издаване и ползване на кредитна карта № CARD-15672779/ 23.01.2018г., 20,79 лв. – мораторна лихва
за периода 12.10.2018г. – 16.07.2020г., ведно със законната лихва върху
главницата от 24.07.2020г. до окончателното изплащане на вземането, за които
суми е издадена Заповед № 260018/24.09.2020г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по частно гр. дело № 559/2020г. по описа на Районен
съд - Свиленград.
ОСЪЖДА З.Д.П.,
с ЕГН: **********, с настоящ адрес: ***, да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
Файненс” С. А. – Франция, действащ чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С. А.,
клон България, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление:***, ж. к.
„Младост” 4, Бизнес Парк София, сгр. 14, сумата 75,00 лв. – разноски в
заповедното производство, и сумата 425,00 лв. – разноски в исковото
производство.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Хасково в двуседмичен срок от връчването му на
страните.