Р Е Ш
Е Н И Е
№ 140
Гр. Перник, 30.09.2022 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и
втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА ГОЦОВА
СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдения секретар Наталия Симеонова и с участието на прокурор
Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа докладваното от
съдия Ивайло Иванов КАНД № 139 по описа за 2022 година на Административен съд-
Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.208-чл.228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл.63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ****, чрез
процесуалния представител К.Ц.И. против Решение № 15 от 18.04.2022 година,
постановено по АНД № 85 по описа за 2021 година на Районен съд Брезник, с което
е отменено Наказателно постановление № ПК16-ДНСК-94/ 02.11.2021 година на
началник **** София, с което за нарушение на чл. 158, ал. 2, изр. първо от ЗУТ,
на основание чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и
чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ на „****“ ЕООД с ЕИК: ****, със седалище и адрес
на управление: гр. София, ул. ****,
представлявано от Е.С.С., управляващо и представляващо ****ДЗЗД е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева.
Касаторът счита, че решението е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като при постановяването му е допуснато нарушение на
процесуалните правила и е постановено в нарушение на материалния закон. Изтъква
доводи за недопустимост на решението, защото е постановено от съд, който не е компетентен
да разгледа правния спор. По същество твърди, че решението на районният съд е
неправилно, защото същият е приложил неправилно разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН,
регламентираща хипотеза на маловажен случай.
Ответникът по жалбата, в срока по чл. 213а, ал. 2 от АПК,
във връзка с чл. 63в от ЗАНН е депозирал отговор, в който излага доводи за
недопустимост и неоснователност на касационната жалба.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година касаторът,
редовно призован, се представлява от главен юрисконсулт К.И., която поддържа
касационната жалба. Моли съда да отмени решението на районния съд и постанови
друго, с което да потвърди издаденото наказателно постановление.
В проведеното съдебно заседание на 28.09.2022 година, ответникът
по касационната жалба, редовно призован, не се представлява.
В проведеното на 28.09.2022 година представителят на
Окръжна прокуратура Перник дава заключение за основателност на касационната
жалба. Предлага да бъде отменено решението на районния съд и потвърдено
наказателното постановление.
Административен съд – Перник, като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основния, прилагайки нормата на чл. 218
от АПК, след съвещание, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срока, от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е
неоснователна.
С Наказателно постановление № ПК-16-ДНСК-94 от 02.11.2021
година, началникът на Дирекция за национален и строителен контрол на основание
чл. 237, ал. 1, т. 22 от ЗУТ, във връзка с чл. 239, ал. 1, т. 2 и чл. 222, ал. 1, т. 15 от ЗУТ е наложил имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева на „****“
ЕООД за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 158, ал. 2, изр. първо от ЗУТ за това, че дружеството в качеството му на осъществяващ строителен надзор
на строеж „Реконструкция на довеждащ водопровод от каптаж ****до резервоар ****Община
Брезник“, ф 110 с дължина на трасето 3924 м, преминаващ през имоти № 000040,
000046, 000047, 000049, 000060, 000069, 000167, 026012, 026013, 026014, 026015,
026017, 026019, 027001, 027003, 027004, 027005, 027006, 027008, 027023, 027030,
036017, 037009, 0370010, 037024, 037025, 037040, 037041, 058018 по КВС на с.
Велковци и имоти с № 000003, 000011, 000012, 000013, 000014, 000022, 000025,
000028, 000039, 000049, 000071, 000165, 005006, 005018, 005023, 012001, 012007,
012061, 012065, 012066, 012068, 012069, 012073, 014001, 014002, 014003, 014004,
014005, 014006, 014007, 014008, 014009, 014010, 014011, 014012, 014013, 014014,
014015, 014034, 014037, 017025,017028, 020003, 020021, 020034, 020051, 020052, 022010,
02011, 022034, 022035, 022036, 022037, 022038, 022044, 063001, 063002, 063003,
063004, 063005, 063009, 063011, 063012, 063013 по КВС на с. Сопица, община
Брезник не е уведомило в 7- дневен срок за заверката на заповедна книга № 220
от 21.04.2021 година, т.е. в срок до 28.04.2021 година ****Перник.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Брезник,
който с решението си, предмет на настоящия съдебен контрол го е отменил, като е
приел, че в случая се касае за хипотезата на чл. 28 от ЗАНН, а именно, че е
извършеното разкрива признаците на маловажно нарушение.
За да постанови атакуваният съдебен акт
първоинстанционният съдебен състав, въз основа на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, и след техния анализ, съвкупен и поотделно е приел от
фактическа страна, отразената в съставения АУАН и НП фактическа обстановка.
Въз основа на така установеното от фактическа страна,
след извършената цялостна служебна проверка за законосъобразност на
производството по налагане на имуществена санкция и във връзка с доводите на
жалбоподателя, в решението е прието, че при съставянето на АУАН и при издаване
на наказателното постановление са спазени изцяло императивните изисквания на
чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, тъй като са изложени всички обстоятелства необходими
за установяване на вмененото административно нарушение, но неправилно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството, доколкото в
случая се касае за хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Счел е, че наличието на
предпоставките по силата на чл. 28 от ЗАНН води до необходимост от отмяна на
наказателно постановление.
Решението е правилно.
Първоинстанционният съд правилно и въз основа на
събраните доказателства е установил фактическата страна на спора.
Настоящата касационна инстанция напълно споделя
направените от районния съд правни изводи относно необходимостта да бъде
приложена хипотезата на чл.28 от ЗАНН. В случая, както се посочи и по- горе
административнонаказателната отговорност на ответника е била ангажирана поради
неизпълнение на задължението, предвидено в разпоредбата на чл.158,ал.2, изр.1
от ЗУТ, а именно, че в 7- дневен срок от заверяване на заповедната книга
дружеството, което осъществява функциите на строителен надзор не е уведомило за
това обстоятелство съответната РДНСК,
т.е. в настоящият случай става въпрос за едно формално нарушение, за
реализирането на което не е необходимо да са настъпили определени вредни
последици, за да бъде ангажирана отговорността на нарушителя. Въпреки това
обаче, първоинстанционният съд е правилно е приел, че са налице всички
изискуеми се за това предпоставки, като е дал обоснова за вяска една от тях, а
именно че на първо място ответникът по касационната жалба е предприел действия,
с цел своевременно да отстрани нарушението, като това е станало по негова
собствена подбуда и на второ място, макар както се посочи по – горе да се касае
за формално нарушение, то това по никакъв начин не поставя в опасност
обществените отношения, които в случая се защитават с тази разпоредба, т.е. не
се налага извод, че следва да бъде ангажирана административнонаказателната
отговорност.
Второто възражение на касатора касае липсата на местна
компетентност на Районен съд Брезник да разгледа оспорването на процесното
наказателно постановление, на което основание, според касатора, постановеното
от първата инстанция съдебно решение е недопустимо. Съгласно действащата към
момента разпоредба на чл. 63в от ЗАНН (Нов-ДВ, бр.109 от 2020г.), решението на
районния съд подлежи на касационно обжалване пред административен съд на
основанията, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, и по реда на глава
дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс. С доводите на касатора
относно нарушена местна подсъдност е обосновано касационно основание по чл. 348,
ал. 1, т. 2 от НПК допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. В
случая настоящият касационен състав счита, че това е неоснователно.
От данните по делото безспорно се установява, това което
се твърди и в касационната жалба, а именно че нарушението е извършено чрез
бездействие, като то е довършено в района на Районен съд Перник, тъй като в
този район е седалището на ****Перник, а не в района на Районен съд Брезник,
въпреки че се касае за строеж, чието местонахождение е на територията на Община
Брезник и е направена проверка на
мястото на строежа. Изрично в наказателното постановление е посочено, че
нарушението е било установено в следствие на проверка на място и по документи,
а последната се осъществява именно в сградата на ****Перник. според
разпоредбата на чл. 59 от ЗАНН, наказателното постановление подлежи на
обжалване или протестиране пред районния съд, в районна на който е извършено
или довършено нарушението. По това правило производството по оспорване на
процесното наказателно постановление е било в компетентност на Районен съд Перник.
въпросът, който се поставя обаче при касационната проверка е, дали нарушаването
на правилото за местна подсъдност има за последица порочност на постановения от
Районен съд Брезник съдебен акт респективно дали се явява основание за обезсилване
на съдебното решение по смисъла на АПК. Отговорът на касационната инстанция в
случая е отрицателен. Съдебната практика по прилагане на НПК е последователна
за това, че неспазването на правилата за местна подсъдност представлява съществено
процесуално нарушение само, когато съдът е разгледал териториално неподсъдното
му дело след изрично противопоставяне на заинтересованата страна и това е
рефлектирало върху правилното упражняване на нейните процесуални правила (в
т.см. и Решение № 115 от 17.04.2013 г. по н.д. № 50/2013 на ВКС, II н.о.). Към тези мотиви следва да бъде добавено още, че
нарушението е съществено винаги, когато не са спазени правилата на родовата или
функционалната подсъдност. В останалите
случаи, когато нарушението по никакъв начин не е засегнало правата на
участващите страни в процеса и те не са възразили при разглеждане на делото от
съда, както е и в разглеждания случай, то нарушението не е съществено по
смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК и не прави постановеното съдебно решение
порочно, респективно недопустимо по смисъла на АПК. Нещо повече, доколкото
настоящото производство е било образувано по касационна жалба от страна на ДНСК
и този довод се излага от нея, а в същото време началникът на ДНСК е издал
процесното наказателно постановление, в което е посочено, че същото подлежи на
оспорване пред Районен съд- Брезник се стига до извод, че ако би се приела
обратната хипотеза, то значи съдебният контрол да бъде използван като път за
поправяне на грешка от страна на административнонаказващия орган. Предвид
изложеното, настоящият касационен състав намира, че доводът на касаторът
относно недопустимост на атакуваното решение е неоснователен и като такъв
следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното наведените касационни основания са
напълно неоснователни. Настоящият касационен състав след извършена проверка по
реда на чл. 218 от АПК счита, че обжалваното решение е валидно, допустимо и
постановено в съответствие с приложимия, включително материален закон, поради
което следва да бъде оставено в сила.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се остави без уважение
искането на процесуалния представител на касатора за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал.1,
предл. първо от АПК, във връзка с чл. 63в
от ЗАНН, настоящият касационен състав на Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА съдебно
решение № 15 от 18.04.2022 година, постановено по АНД № 85 по описа за 2021
година на Районен съд Брезник.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/